Р Е Ш
Е Н И Е
№ 48
гр.
Силистра, 03.08.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СИЛИСТРЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина
Георгиева-Железова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена Чернева
при секретаря Анета Тодорова и с участието на прокурора от Окръжна
прокуратура Галина Вълчева, като
разгледа докладваното от съдия Чернева
КАНД № 30 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на Р.Н.Р. с ЕГН – **********
и адрес: ***, против
Решение № 226 от 02. 01. 2020 г. на
Районен съд - Тутракан, постановено по АНД № 247 по описа на съда за 2019 г., с
което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 39-0000053, издадено на 09.05.2019 от началника
на Областен отдел “Автомобилна администрация” – гр. Силистра.
Касаторът, прави оплаквания
за постановяване на съдебното решение в нарушение на закона и процесуалните
правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и 2 НПК във вр. с чл. 63,
ал.1, изр. второ от ЗАНН. Счита, че по делото не са представени доказателства,
в подкрепа на описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. Твърди, че в АУАН и
НП са посочени няколко отделни деяния, предвидени в чл. 36, § 2, т. (ii) от
Регламент (ЕС) № 165/2014, като АНО не е посочил конкретното изпълнително
деяние, за което налага санкцията. Счита, че е налице противоречие между
фактическо и юридическо формулиране на административното нарушение. Твърди, че
след изменението на чл. 34, §3, ал. 2 от от Регламент (ЕС) № 165/2014 седмичните
и дневните почивки за изминали периоди могат, но не е задължително да се
въвеждат ръчно в тахографа и контролните органи следва да бъдат инструктирани
да правят заключение от прочитането на тахографските записи, че празнините в
записите със специфична продължителност са законни дневни/седмични почивки. Счита, че по силата на посочената разпоредба
не е задължен да представя на контролните органи формуляри, свидетелстващи за
действията му във времето, когато не е бил в превозното средство. Твърди, че
правото му на защита е било нарушено. Счита, че са били налице предпоставки
както АНО, така и съдът да приложат разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Моли за
отмяна на съдебното решение и потвърденото с него наказателно постановление.
Ответната страна Областен
отдел „Автомобилна администрация” гр.Силистра е представила отговор на
касационната жалба, с който оспорва основателността ѝ и моли за
потвърждаване на обжалваното решение.
Прокурорът от ОП - Силистра дава
заключение, че жалбата е неоснователна. Излага становище, че решението е
постановено при изяснена фактическа обстановка и правилни и последователни
изводи на първоинстанционния съд, поради което следва да бъде оставено в сила
като законосъобразно.
Касационната жалба е
постъпила от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения.
Производството пред районния
съд е образувано по жалба на Р.Н.Р.
против НП № 39-0000053,
издадено на 09.05.2019 г. от началника на Областен отдел “Автомобилна
администрация” – гр. Силистра, с което на касатора е наложено административно наказание глоба в
размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева на основание чл. 93в, ал. 17, т. 3 от
Закона за автомобилните превози (ЗАвПр) за нарушение на чл. 36, § 2, т. (ii) от
Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари
2014 година относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на
Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране
на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент
(ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои
разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт.
Въззивният съд е възприел
фактическите констатации на наказващия орган. За да стигне до този извод въз
основа на събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства
съдът е установил, че на 04.04.2019 г. двама служители при ОО “АА” – Силистра
извършвали проверка на преминаващите водачи на МПС по път II-21, в посока
Русе-Силистра-Добрич, на км 42+895 м, отклонение за ДЗС с. Нова Черна, обл.
Силистра. На същото място спрели за проверка касатора, в качеството му на водач
на товарен автомобил категория 3, марка ***, оборудван с дигитален тахограф марка
***, собственост
на „Р. Транс“ ЕООД и прикачено полуремарке от категория 04, с рег. № ***, собственост на „Транском ЕМД“ ЕООД,
с който извършвал превоз на товари /шрот/ от гр. Лясковец до с. Ситово. Автомобилът
бил оборудван с дигитален тахограф. При извършена проверка на записите от
дигиталната картата на водача било установено, че през периода от 16:24 часа на
08.03.2019 г. до 18:25 часа на 10.03.2018 г., от предходните 28 дни, включващи
периода от 07.03.2019 г. до 04.04.2019 г., няма отразено въвеждане на ръчни
записи и разпечатки. Въз основа на установеното бил съставен АУАН с № А-2017 № 247819 от 04.04.2019 г., срещу
който водачът е депозирал възражения. Въз основа на акта било издадено и НП № 39-0000053
от 09. 05. 2019 г., с което наказващият орган ангажирал
административнонаказателна отговорност на водача на основание чл. 93в, ал. 17,
т. 3 от Закона за автомобилните превози за нарушение на чл. 36, § 2, т. (ii) от
Регламент (ЕС) № 165/2014, като му наложил глоба в размер на 1500,00 лева. Съдът
е коментирал, че актосъставителят и АНО са действали в рамките на своята
компетентност и че образуваното и водено административнонаказателно
производство е протекло законосъобразно, при спазване изискванията и сроковете
на ЗАНН и без процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита
на санкционираното лице. Във връзка с материалноправната законосъобразност и
обоснованост на издаденото НП съдът е преценил въз основа на установените в процеса
факти и обстоятелства, че е налице нарушение на задълженията на водача,
посочени в чл. 36, § 2, т. (ii) от Регламент (ЕС) № 165/2014, доколкото водачът
не е представил при проверката ръчни записи и разпечатки периода от 16:24 часа
на 08.03.2019 г. до 18:25 часа на 10.03.2018 г. Коментирал е, че съгласно чл.
34, пар. 3, б. “б“ от Регламент /ЕО/ № 561/2006 при отсъствие на водача от
оборудваното с дигитален тахограф МПС, след поставяне на картата в дигиталното
устройство, той е длъжен ръчно да въведе данните по параграф 5, буква
б)подточки ii),iii) и iv) от цитираната норма. Съдът е счел за незаконосъобразно становището
на санкционираното лице, че седмичните и дневните почивки могат, но не е
задължително да бъдат въвеждани ръчно при използване на дигитален тахограф.
Коментирал е също, че е неоснователно твърдението за несъответствие между
установените факти и повдигнатото обвинение по чл. 36, § 2, т.ii от Регламент
(ЕС) № 165 / 2014 г., тъй като установените фактически обстоятелства - липса на
данни в картата на водач, управляващ товарен автомобил, попадащ под обхвата на
Регламент /ЕО/ № 561 / 2006, оборудван с дигитален тахограф, води до
невъзможността на водача да представи ръчни записи на данни при проверката. Позовал
се е на факта, че ръчните записи са алтернатива на автоматичните при снемане на
картата от записващото устройство и съгласно член 36, §2, т.ii от Регламент
(ЕС) № 165 / 2014 водачът следва да е в състояние да ги представи на
проверяващите при поискване. В случая такива записи за процесния период не са били налице и не са
представени, поради което нарушението на цитираната разпоредба от регламента е
факт. Съдът е коментирал подробно
наведените в жалбата доводи, приемайки ги за неоснователни. Приел е, че не са
налице предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН. По тези съображения е
потвърдил оспорения акт.
Така постановеното решение е
правилно.
Районният съд е установил вярно фактическата
обстановка по делото, обсъдил е събраните по делото доказателства и доводите на
страните, и е стигнал до обоснован извод, че нарушението, за което е санкциониран
дееца, е извършено. Изложените от първата инстанция мотиви съответстват на
събраните доказателства и на приложимите правни норми, и изцяло се споделят от
настоящия касационен състав.
Несъстоятелни са оплакванията
в жалбата, че по делото не са представени доказателства, в подкрепа на
описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. АУАН е издаден въз основа на констатации при
извършена проверка на 04. 04. 2019 г. от служители на ООАА, действащи съобразно
рамките на служебните им правомощия. Тези служители са разпитани в съдебно
заседание и са потвърдили констатациите
си по акта. По инициатива на жалбоподателя не са били събирани доказателства,
които биха могли да разколебаят или опровергаят свидетелските показания, респ.
да оборят установените с тях обстоятелства. Освен това липсата на ръчни записи
и разпечатки е отрицателен факт, който, в случай че се оспорваше от
санкционираното лице, следваше да бъде опроверган именно от него чрез
представянето на съответните документи.
Лишено от основание е и
твърдението на касатора, че в АУАН и НП са посочени няколко
отделни деяния, предвидени в чл. 36, § 2, т. (ii) от Регламент (ЕС) № 165/2014,
като АНО не е посочил конкретното изпълнително деяние, за което налага
санкцията. Разпоредбата на чл. 36, § 2,
т. (ii) от Регламент (ЕС) № 165/2014 предвижда, че когато водачът управлява
превозно средство, оборудвано с дигитален тахограф, той трябва да е в състояние
да представи по искане на оправомощен служител на контролен орган:… ii) всички ръчни записи и разпечатки, направени през текущия
ден и предходните 28 дни съгласно изискванията на настоящия регламент и
Регламент (ЕО) № 561/2006. Видно е, че текстът не предвижда алтернативи на
изпълнителни деяния, за да се разсъждава за кое точно се налага санкцията.
Изложеният довод, че е налице
противоречие между фактическо и юридическо формулиране на административното
нарушение, доколкото водачът е наказан на основание чл. 93в, ал. 17, т. 3 от ЗАвПр, също е
несъстоятелен. Разпоредбата на чл. 36, § 2, т. (ii) от Регламент (ЕС) №
165/2014 предписва дължимото от водача поведение - да представи по искане на
оправомощен служител на контролен орган всички ръчни записи и разпечатки,
направени през текущия ден и предходните 28 дни, докато разпоредбата на чл.
93в, ал. 17, т. 3 от ЗАвПр предвижда санкцията при отклонение от предписаното
от регламента поведение.
Без опора в позитивната
нормативна уредба е твърдението на касатора, че след изменението на чл. 34, §3,
ал. 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014 седмичните и дневните почивки за изминали
периоди могат, но не е задължително да се въвеждат ръчно в тахографа и контролните
органи следва да бъдат инструктирани да правят заключение от прочитането на
тахографските записи, че празнините в записите със специфична продължителност
са законни дневни/седмични почивки, а също и твърдението, че по силата на посочената разпоредба
не е задължен да представя на контролните органи формуляри, свидетелстващи за
действията му във времето, когато не е бил в превозното средство. На първо
място следва да се подчертае, че на водача нито е искано представянето на
подобен формуляр, нито е бил санкциониран поради непредставянето му. Подобна
хипотеза е извън предметната рамка на воденото срещу водача
административнонаказателно производство. Според чл. 34, §1, 3 и 5 от Регламент (ЕС) № 165/2014 периодите
на "друга работа", "период на разположение" или
"дневна почивка", следва да се записват в тахографа чрез използване
на подходящи механизми за превключване, а в случай на отсъствие от превозното
средство водачът трябва да регистрира дейността си със задна дата като използва
приспособлението за ръчно въвеждане на данни, осигурено за тахографа. При
извършване на проверка на превозно средство, оборудвано с дигитален тахограф, водачът
му трябва да е в състояние да представи
по искане на оправомощен служител на контролен орган както своята карта на водач,
така и всички ръчни записи и разпечатки, направени през текущия ден и
предходните 28 дни, като това изискване е въведено в чл. 36, § 2, т. (i) и (ii) от
Регламент (ЕС) № 165/2014. В настоящия случай при проверката водачът е
представил дигиталната си карта, в която обаче не се съдържат ръчни записи и
разпечатки за посочения по-горе период, респ. такива не са представени на
контролния орган. Именно поради тази констатация е ангажирана отговорността на
водача по чл. 93в, ал. 17, т. 3 от ЗАвПр - тъй като не представил документите,
които са регистрирали времето на управление, прекъсванията и почивките му във
времето от 16:24 часа на 08.03.2019 г. до 18:25 часа на 10.03.2018 г., попадащо
в периода на предхождащите проверката 28 дни.
Твърденията на касатора за
накърнено право на защита в процеса не могат да бъдат кредитирани. Както се
коментира по-горе предметът на административното обвинение е бил ясно
конкретизиран, и в това отношение процесуалните права на санкционираното лице
съгласно чл. 55, ал. 1 НПК, приложим по силата на препращащата норма на чл. 84
от ЗАНН, не са били нарушени. Липсата на други конкретни оплаквания,
накърняващи правото на защита на касатора в производството, правят невъзможно
осъществяването на касационен контрол.
Несъстоятелно е и твърдението
на касатора, че преценката на факта за наличие на обстоятелства, даващи
основание да се приеме, че нарушението е маловажен случай съгласно чл. 28 от ЗАНН, е неправилна. Нарушението, извършено от касатора, е типично за вида си и
не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други
нарушения от същия вид. Ето защо настоящият състав намира, че преценката на
районния съд, че деянието не е маловажно, е правилна.
Във връзка с гореизложеното се
налага извода, че санкционираното лице е осъществило от обективна и субективна страна
състава на нарушението, за което му е наложено административно наказание.
Настоящата инстанция изцяло споделя изводите, направени от въззивния съд, както
за установеност и доказаност на нарушението, така и относно индивидуализацията
на наказанието. Ето защо следва да се приеме, че решение на РС – Тутракан не
страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му, поради
което следва да бъде оставено в сила
Водим от горното,
Силистренският административен съд на основание чл. 221, ал.2 от АПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
226 от 02. 01. 2020 г. на Районен съд -
Тутракан, постановено по АНД № 247 по описа на съда за 2019 г.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.