№ 301
гр. Варна, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на девети
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20233100500489 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на ЗАД „Армеец“ чрез юрисконсулт Р Л срещу
постановление от 31.01.2023 г. на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Людмил Станев по
изпълнително дело № 20229850402797, с което е отказано да бъде намален размера на
определеното за събиране адвокатско възнаграждение от 450 лева на 200 лева, както и
действие на ЧСИ, с което е определен размер на таксата по точка 26 от ТТР към ЗЧСИ.
В жалбата се твърди, че по делото пълномощника на взискателя не е извършил
никакви други действия, освен по образуване на изпълнителното дело, за което е представен
договор за правна защита и съдействие с платено адвокатско възнаграждение от 200 лева и
до която сума следва да бъде намалено. Моли за отмяна на атакуваните действия.
Насрещната страна е депозирала отговор по жалбата, с който същата се оспорва.
Излага се, че тъй като в срока за доброволно изпълнение длъжникът не е заплатил, то се е
наложило да бъдат извършвани и други действия по изпълнителното дело, за което и са
представени доказателства за заплатен адвокатско хонорар в минимален размер.
Съдебният изпълнител е представил мотиви по реда на член 436, алинея 3 от ГПК, в
които е изложил аргументи за неоснователност на депозираната жалба.
За да се произнесе, ВОС съобрази следното:
Изпълнителното производството е образувано по молба на Ю. Г. Г. въз основа на
изпълнителен лист № 404 от 21.12.2022 г. по гр.д.№ 1352/2020 г. по описа на ВОС, с който
ЗАД „Армеец“ е осъдено да заплати на взискателя сумата от 2 162,50 лева.
С образуване на делото е изпратена ПДИ до длъжника, редовно връчена на 03.01.2023
г. С ПДИ са приети следните такси и разноски: 455 лева – разноски по изпълнителното дело
за адвокатско хонорар и 386,88 лева – такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ.
1
Дължимостта и размерът на разноските, извършени в хода на изпълнителното
производство, които съдебният изпълнител приема и признава на взискателя, и, които
подлежат на заплащане от длъжника, следва да бъдат определи с нарочен акт, който
подлежи на самостоятелно обжалване, съгласно разпоредбата на член 435, алинея 2,
изречение последно от ГПК. ПДИ, с която на длъжника всъщност се съобщава
постановлението, не подлежи на самостоятелно обжалване, доколкото не представлява акт,
с който се определят разноските.
Задължението на длъжника за разноски в изпълнителното производство е уредено в
член 79, алинея 1 от ГПК и разноските са за сметка на длъжника, освен в изрично
предвидените в алинея първа случаи. В конкретния казус ЧСИ е определил разноски в
размер на 455 лева адвокатско възнаграждение, заплатено от взискателя.
Член 10, точка 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения предвижда, че за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания възнаграждението е ½ от съответното
възнаграждение по член 7, алинея 2. Претендирана и приета от ЧСИ сума е в размер на 250
лева, а съгласно член 7, алинея 2, точка 2 от наредбата минималния размер на
възнаграждението следва да бъде 258, 13 лева. Безспорно е, че пълномощникът на
взискателя е извършил и действия извън тези по образуване на изпълнително дело, поради
което и жалбата се явява неоснователна.
В основата за определяне на таксата по точка 26 от ТТР към ЗЧСИ не се включва
дължимото в полза на взискателя адвокатско възнаграждение, както и таксите по ТТР към
ЗЧСИ. Адвокатското възнаграждение съставлява разноски по изпълнението, които се
дължат от длъжника на основание член 79, алинея 1 от ГПК, но не са част от „паричното
вземане” по смисъла на точка 26 от ТТР към ЗЧСИ. Като такова следва да се има предвид
само вземането по изпълнителния лист - предмет на принудително изпълнение. С оглед
на това настоящият състав намира, че следващата се такса по точка 26 от ТТР към ЗЧСИ
трябва да бъде определена към момента на събиране на паричното вземане по
изпълнителния лист, за което няма спор, че е платено на 20.01.2023 г. Вземането по
изпълнителния лист е в размер на 2 162,50 лева, следователно таксата по точка 26, буква „в“
от ТТР към ЗЧСИ е в размер на 193 лева без ДДС /231,60 лева с ДДС/, а не в размер на
207,09 лева без ДДС /248,51 лева с ДДС/, както е определена от ЧСИ.
С оглед на изложеното действието на ЧСИ по определяне на таксата по точка 26 от
ТТР към ЗЧСИ следва да бъде отменено за разликата над 231,60 лева до 248,51 лева.
Водим от горното и на основание член 437 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление от 31.01.2023 г. на частен съдебен изпълнител
Людмил Станев по изпълнително дело № 20229850402797, с което е отказано да бъде
намален размера на определеното за събиране адвокатско възнаграждение от 450 лева на
2
200 лева, по жалба на ЗАД „Армеец“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление в град София – ул. ******************“ № 2.
ОТМЕНЯ действие на частен съдебен изпълнител Людмил Станев по изпълнително
дело № 20229850402797, с което е определен размер на таксата по точка 26 от ТТР към
ЗЧСИ за разликата над 231,60 /двеста тридесет и един 0,60/ лева с ДДС до 248,51 /двеста
четиридесет и осем 0,51/ лева с ДДС, по жалба на ЗАД „Армеец“ АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление в град София – ул. ******************“ № 2.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание
член 437, алинея 4, изречение второ от ГПК.
Препис от решението да се изпрати на ЧСИ за сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3