Р Е Ш Е Н И Е
№…........../07.07.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 18867 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от М.И.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Областна
дирекция на МВР-Варна с адрес: гр. Варна, ул. *** обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т.
2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца
следните суми: сумата от 1519,22 лв.
(след допуснато изменение на иска чрез намаляване на неговия размер),
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в
размер на 226 часа за периода от 01.01.2017 г. до 15.11.2019
г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент
1,143, ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба – 18.11.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 213,19 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за
периода от 23.01.2017 г. до 15.11.2019 г.
По твърдения в исковата молба, в
периода от 01.01.2017 г. до 15.11.2019 г. ищецът е
полагал труд на различни длъжности в ОД на МВР – Варна, като е бил със статут
на държавен служител. В процесния период ищецът е работил на 12-часови смени
при сумарно изчисляване на работното време, като е положил общо 1552 часа нощен
труд, който, преизчислен с коефициент 1,143, възлиза на 1773,936 часа.
Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от 221,936
часа, който ищецът счита, че следва да му бъде допълнително заплатен от
ответника в размер на сумата от 1464,78 лв. Аргументира дължимостта на
претендираната сума с наличието на празнота в специалната уредба,
регламентираната в ЗМВР и подзаконовите актове по неговото прилагане, която
намира, че следва да бъде преодоляна чрез приложението на общите правила на КТ
и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Поддържа, че
му се дължи и мораторна лихва върху неизплатеното възнаграждение в размер на
213,19 лв. за периода от 23.01.2017 г. до 15.11.2019 г.
В съответствие с изложените твърдения е и формулираното искане по същество
– за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1464,78 лв. като
допълнително възнаграждение за положения извънреден труд, ведно със законната
лихва от датата на исковата молба, както и сумата от 213,19 лв. като мораторна
лихва. Претендира и сторените по делото разноски, включително адвокатско
възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Предварително
депозира писмена молба, с която предприема изменение на иска за главница чрез увеличаване
на неговия размер до сумата от 1519,22 лв. С молбата заявява и изменение на
иска за лихва чрез намаляване на неговия размер и разширяване на периода на
начисляване на лихвата, като това изменение не е допуснато от съда.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът депозира писмен отговор на исковата молба, в който излага
становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че в процесния
период ищецът е бил държавен служител по служебно правоотношение
в ОД на МВР. Поддържа, че общите разпоредби на КТ и ЗДСл са неприложими за
процесното правоотношение, доколкото е налице специална уредба в ЗМВР, Наредба
№ 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. В тази
връзка излага, че няма основание за преизчисляване на нощния труд в дневен
такъв с посочения в исковата молба коефициент от 1,143, тъй като нормалната
продължителност на дневното работно време на държавните служители в МВР е 8
часа и положеният труд през нощта е също 8 часа за всеки 24-часов период, респ.
коефициентът е единица. Излага, че размерът на възнаграждението за нощен труд е
установен в специалната уредба, предвиждаща, че за всеки отработен час през
нощта (между 22.00 ч. и 6.00 ч.) на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. Поддържа, че
положеният от ищеца в процесния период нощен труд е правилно отчетен и
полагащото му се допълнително възнаграждение е правилно определено, съобразно
действащите специални правила, както и че същото е заплатено в пълен размер. В
условията на евентуалност – в случай че се приеме за основателен предявения
главен иск, оспорва направените в исковата молба изчисления на положените от
ищеца часове нощен труд, доколкото същите не съответстват на представените
доказателства. С оглед становището за неоснователност на главния иск, намира за
неоснователна и акцесорната претенция за мораторна лихва.
По изложените аргументи по същество моли за отхвърляне на предявените
искове и претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ответникът не изпраща представител.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа страна
следното:
С обявения за окончателен доклад по делото като безспорно и ненуждаещо се
от доказване е отделено обстоятелството, че в периода от 01.01.2017
г. до 15.11.2019 г. страните са били в служебно правоотношение, по което ищецът
е работил при ОД на МВР – Варна. Същото се потвърждава и от приложената кадрова
справка от 16.12.2019 г. (л. 28). От съдържанието й се изяснява още, че в този
период ищецът е заемал последователно следните длъжности и за следните периоди:
от 01.01.2017 г. до 22.02.2017 г. – старши полицай в
група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към Трето РУ
– Варна при ОД на МВР – Варна, от 22.02.2017 г. до 10.05.2017 г. – старши
полицай /ВПА/ в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна
полиция“ към Трето РУ – Варна при ОД на МВР – Варна, от 10.05.2017 г. до
18.07.2018 г. – старши полицай в група „ПОММББ“ на сектор „СПС“ към отдел
„Охранителна полиция“ към ОД на МВР – Варна, и от 18.07.2018 г. до 15.11.2019
г. – командир на отделение в група „ПОММББ“ на сектор „СПС“ към отдел
„Охранителна полиция“ към ОД на МВР – Варна.
Към доказателствения материал по делото са приобщени представените от
ответника документи, относими към определяне часовете положен нощен труд и
размера на дължимото възнаграждение, а именно: платежни бележки за периода от 01.01.2017 г. до 30.11.2019 г. (л. 31-47), справка за въведени
болнични листи и вида обезщетение за временна неработоспособност за същия период (л. 30) и справка за използван
платен годишен отпуск за 2017-2019 г. (л. 29).
От приетото и неоспорено от страните заключение по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза (л. 65 и сл.) и изслушването на вещото лице по
реда на чл. 200 ГПК се установява, че положените от ищеца за периода от 01.01.2017 г. до 15.11.2019 г. часове нощен труд, преизчислени
с коефициент 1.143 за превръщането им в дневен труд, водят до 226 часа
извънреден труд, който не е заплатен от ответника. Дължимото възнаграждение за
същия вещото лице определя общо в размер на 1519,22 лв., а лихвата за забава
върху него за периода от 01.04.2017 г. до 15.11.2019 г. – в размер на 210,05
лв. (съгласно преработеното приложение № 2 към заключението – л. 69).
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на същите е обусловена от наличието на следните
кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: валидно възникнало
служебно правоотношение между страните, положен от ищеца в процесния период
извънреден труд (над нормативно установените часове при работа на смени),
настъпила изискуемост на задължението на ответника за заплащане на дължимото
допълнително възнаграждение за извънреден труд в претендирания от ищеца размер
и неизпълнение на същото. Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал.
1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на положителните
факти, пораждащи съдебно предявеното вземане. По отношение на неизпълнението,
което като отрицателен факт от действителността, е достатъчно твърдението на
ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи
положителния факт, който го изключва, а именно точно изпълнение.
Безспорно е по делото, а и от събраните доказателства се установява, че
ищецът е бил последователно назначен на съответната длъжности при ОД на МВР и е
бил със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1, предл. първо ЗМВР – полицейски орган. Следователно между
страните е налице валидно възникнало служебно правоотношение (арг. от чл. 61, ал. 2 КТ).
Не се спори още, че за процесния период от 01.01.2017
г. до 15.11.2019 г. ищецът е полагал труд на смени, включващи и нощен труд.
Правният спор се съсредоточава върху
въпроса дали е приложимо превръщането на часовете положен нощен в дневен, респ.
върху дължимостта на възнаграждението за извънреден труд, получен в резултат от
така преобразуваните часове.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗМВР статутът на държавните служители в МВР се
урежда от Закона за Министерство на вътрешните работи. Разпоредбата на чл. 178,
ал. 1, т. 3 ЗМВР предвижда, че към основното месечно възнаграждение на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Според бланкетната норма на чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън работното време,
режимът на дежурства, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
По силата на тази законова делегация е издадена Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., обн. ДВ, бр. 60 от 02.08.2016
г., влязла в сила от деня на обнародването й съгласно § 6 от ЗР на Наредбата и
действаща в процесния период.
Според чл. 3, ал. 3 във вр. ал. 1 от Наредбата за
дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваемост
на работния процес, работното време се организира в 8-, 12- или 24-часови
смени, като за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 ч., но работните часове не следва да надвишават средно
8 часа за всеки 24-часов период. В Наредбата липсва изрична норма, предвиждаща
превръщане на часовете положен нощен труд в дневен, каквато възможност е била
налице в действащата до 31.03.2015 г. Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. - чл.
31, ал. 2, според която разпоредба при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се
умножава по 0,143 и полученото число се сумира с общия брой отработени часове
за отчетния период. Липсата на такава норма в приложимия подзаконов нормативен
акт не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. Същата следва да бъде
преодоляна чрез субсидиарното приложение на Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата (обн.
ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г.). Обратното разбиране би поставило в неравностойно положение
държавните служители в МВР спрямо работниците и служителите по трудови
правоотношения, за които е приложима посочената наредба. В този смисъл са и
мотивите към т. 23 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, които, макар да са
изложени по друг въпрос и да нямат задължителен характер, изразяват принципно
разбиране, базирано на основния гражданскоправен
принцип на справедливостта, който следва да бъде съобразен и в настоящия
случай.
Така, според приложимата норма на чл. 9 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
От събраните по делото доказателства се установява, че след преобразуване
на положения от ищеца в исковия период от 01.01.2017
г. до 15.11.2019 г. нощен труд в дневен се превишава нормативно установеното
редовно работно време с 226 часа, които представляват извънреден труд по
смисъла на закона. Според експертното заключение дължимото за тези часове
допълнително възнаграждение възлиза в размер на претендираната сума от 1519,22
лв., която не е заплатена от ответника след отчетния период – безспорен между
страните факт, потвърден и от проведената експертиза.
С оглед осъществяването на всички юридически факти, включени в
правопораждащия съдебно предявеното главно вземане фактически състав, искът с
правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187,
ал. 5, т. 2 ЗМВР се явява основателен и следва да бъде изцяло уважен, като се
присъди в полза на ищеца търсеното възнаграждение за извънреден труд, ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба – 18.11.2019 г., до
окончателното негово изплащане.
Предвид забавата на ответника при изпълнение на паричното негово задължение,
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД същият дължи и обезщетение за забава върху
неизплатената главница. Съгласно чл. 187, ал. 3, изр. второ ЗМВР, в ред. изм. и
доп. ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г., работното време на
държавните служители в МВР, работещи на 8-, 12- или 24-часови смени, се
изчислява сумирано за тримесечен период. Следователно изискуемостта на дължимите
възнаграждения за извънреден труд, положен в периода от 01.01.2017 г. до 15.11.2019 г., е настъпила на първо число на месеца,
следващ всеки тримесечен отчетен период, и тогава ответникът е изпаднал в
забава – арг. от чл. 84, ла. 1, изр. първо ЗЗД. Така
лихвата е дължима, считано от 01.04.2017 г., когато е началният момент на
забавата в плащането за главницата за отчетния период от 01.01.2017
г. до 31.03.2017 г. Според заключението на вещото лице от тази дата до края на
исковия период по акцесорния иск – 15.11.2019 г.,
лихвата възлиза на 210,05 лв.
При тези изводи предявеният
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен за мораторната
лихва в размер на 210,05 лв., начислена за периода от 01.04.2017 г. до 15.11.2019
г., а за разликата над тази сума до първоначално предявения размер от 213,19
лв., както и за периода от 23.01.2017 г. до 31.03.2017 г., следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение. Такова се претендира в размер на 600 лв., доказателства за
заплащането на което са представени по делото - договор за правна защита и
съдействие от 30.09.2019 г., съдържащ отбелязване, че уговореното
възнаграждение е изплатено изцяло в брой.
Съдът намира
направеното от ответника в отговора на исковата молба възражение по чл. 78, ал.
5 ГПК за основателно, предвид фактическата и правна сложност на делото и
нормативно установения минимален размер на възнаграждението от 351,27 лв.,
определен по реда на чл. 7, ал. 1, т. 1 във вр. ал.
2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения
(ред. изм. ДВ, бр. 7 от 22.01.2019 г.,
действаща към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие).
Затова и претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение следва да бъде
редуцирано до сумата от 352 лв. Съобразявайки така определения размер на
възнаграждението, съразмерно с уважената част от исковете, в тежест на
ответника следва да бъде възложена сумата
от 351,36 лв.
На основание чл.
78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение. Съдът определя същото по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ в размер на 100 лв. Съразмерно с отхвърлената част от исковете, в полза
на ответника следва да бъде присъдена сумата
от 0,18 лв.
Доколкото делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса и
разноски, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна,
всички дължащи се такси и разноски в общ
размер на 310,77 лв., от които 110,77
лв. за държавни такса по уважените искове (60,77 лв. за главния и 50 лв. за акцесорния), дължими на основание чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, и 200 лв. за разноски
за възнаграждение на вещото лице по проведената съдебно-счетоводна експертиза.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Варна с адрес: с адрес: гр. Варна, ул. ***, да заплати на М.И.А., ЕГН **********, с
адрес: ***, следните суми: сумата от
1519,22 лв. (хиляда петстотин и деветнадесет лева и двадесет и две
стотинки), представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд в размер на 226 часа за периода от 01.01.2017
г. до 15.11.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд
с коефициент 1,143, ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 18.11.2019 г.,
до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.
187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, както и сумата
от 210,05 лв. (двеста и девет лева и пет стотинки), представляваща
мораторна лихва, начислена за периода от 01.04.2017 г. до 15.11.2019 г., на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва в частта за разликата над сумата от 210,05
лв. до предявения
размер от 213,19 лв., както и за периода
от
23.01.2017 г. до 31.03.2017 г.;
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Варна с адрес: с адрес: гр. Варна, ул. ***, да заплати на М.И.А., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 351,36 лв. (триста
петдесет и един лева и тридесет и шест стотинки) за сторените по делото
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от
исковете, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 5 ГПК;
ОСЪЖДА М.И.А., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на Областна дирекция на МВР - Варна с адрес: с адрес: гр. Варна,
ул. ***, сумата от 0,18 лв. (осемнадесет
стотинки) за разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с
отхвърлената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК;
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Варна с адрес: с адрес: гр. Варна, ул. ***, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, сумата от 310,77 лв. (триста и десет лева и седемдесет и седем
стотинки) за дължимите държавни такси и разноски по производството, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК;
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните;
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители, на
основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: