Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Силистра, 19 февруари 2018 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА
гр.д. № 206 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата В.С.Ц. - В. твърди, че трудовото й правоотношение с ответното дружество било прекратено посредством заповед № 5 от 31.08.2016 г., считано от 01.10.2016 г. след придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Твърди, че ответникът й дължи трудово възнаграждение за м. август 2016 г. в размер на 1473,45 лв. (чийто брутен размер възлиза на сумата от 1896,32 лв.), полагащото й се обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в общ размер от 11377,92 лв. и обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за 167 дни неползван отпуск в размер на 14394,84 лв., поради което моли съда да го осъди да й заплати тези суми. Твърди, че трудовото й възнаграждение се изчислява на база 40 % от извършените медицински дейности по договор с РЗОК (за м. август 2016 г. в размер на 3404 лв.) и от личния й лекарски принос за постъпленията в касата на дружеството от извършени платени медицински услуги (през м. август 2016 г. в размер на 1336,80 лв.), поради което брутният му размер за м. август 2016 г. достигал сумата от 1896,32 лв. Претендира законна лихва върху горните обезщетения, считано от 01.10.2016 г. до 06.02.2017 г. в размер на 978,27 лв., законна лихва върху същите и върху трудовото възнаграждение (законна лихва върху последното се претендира в устните прения и тази претенция подлежи на разглеждане, тъй като не представлява изменение на иска съгласно чл. 214, ал. 2 ГПК) от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.02.2017 г., до окончателното им плащане, както и направените по делото разноски.
Ответникът „Диагностично – консултативен център – 1 С.” ЕООД заявява, че БТВ на ищцата за м. август 2016 г. възлиза на сумата от 1275,08 лв., същото е начислено и ищцата е могла да го получи още през м. септември 2016 г., но отказала да стори това поради несъгласието си с неговия размер. Според него разминаването на размера на възнаграждението съгласно становищата на страните по делото се дължало на различния размер на базата, върху която го определяла всяка от тях. Счита, че приходите от РЗОК за м. август 2016 г. възлизат на сумата от 3066,95 лв., а не 3404 лв. както твърди ищцата, тъй като не било възможно през този месец тя да е реализирала 30 бр. изследвания по направление високо специализирана медицинска дейност, при положение че за същото тримесечие й били отпуснати 18 бр. изследвания, 9 от които били изразходени през м. юли 2016 г. Поради тези причини ответникът счита, че през този месец тя би могла да изразходи максимум 9 направления, поради което общият размер на приходите по РЗОК възлиза на по - малка от твърдяната от ищцата сума. Счита, че и личният лекарски принос на ищцата от извършени платени медицински услуги не съответства на посочения в исковата молба, тъй като липсвала медицинска документация, аргументираща внасянето в касата на дружеството на сумата от 1215 лв. за платени услуги. Изразява съмнения, че тази сума е внесена единствено с цел да повиши размера на БТВ на ищцата за конкретния месец, като заявява, че за предходни месеци сумата за платени услуги не е надвишавала 75 лв., както и че сумата от 1215 лв. за м. август 2016 г. не е внесена равномерно, а на вноски, направени през интервал от няколко секунди. Поради изложените причини счита, че БТВ на ищцата за м. август 2016 г. възлиза на сумата от 1275,08 лв. и на тази база обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ следва да се определи на сумата от 7650,48 лв.
Противопоставя се срещу претендирания от ищцата размер на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ, като твърди, че за периода от 2004 г. – 2009 г., през който бил акумулиран неползваният отпуск, ищцата имала право на 30, а не 32 дни платен годишен отпуск съгласно сключени от нея договор за възлагане на управление от 28.12.2005 г., допълнително споразумение към него от 22.12.2008 г. и договор за възлагане на управление от 14.02.2014 г., които освен това предвиждали, че при прекратяване на трудовото правоотношение й се заплаща обезщетение за неползван отпуск за не повече от една година. Прави възражение за погасяване по давност на платения годишен отпуск за периода от 2004 г. – 2009 г. и заявява, че през 2009 г. ищцата не е използвала 6 дни от отпуска си съгласно изпратени от нея до РЗОК уведомления за отсъствията й от работа или най - много 13 дни съгласно фишовете за работна заплата. Поради тези причини счита, че обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ възлиза на сумата от 347,76 лв. или най – много 753,48 лв. при 13 дни неползван отпуск за 2009 г. Счита, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени до посочените в писмения отговор размери, а искът за присъждане на обезщетение за забава – изцяло, тъй като забавата не била допусната по вина на работодателя. Претендира направените по делото разноски.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 128, т. 2 КТ чл. 224, ал. 1 КТ, чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Между страните не се спори, че до 01.10.2016 г. са били обвързани в трудово правоотношение, което се потвърждава трудов договор от 02.01.2001 г., чрез който ищцата била назначена в ответното дружество на длъжност „лекар - невролог и електрофизиология – електромиография“ за неопределен срок от време. Чрез допълнително споразумение от 13.07.2016 г. към договора основното трудово възнаграждение на ищцата било фиксирано на сумата от 420 лв., като били уговорени следните допълнителни възнаграждения - възнаграждение за продължителна работа, което към момента на подписване на споразумението възлизало на 30,40 %, и 40 % от брутния размер на личния лекарски принос, в т.ч. основно месечно трудово възнаграждение (т.е. 40 % от брутния размер на личния лекарски принос, но не по – малко от сбора на предходните две възнаграждения съгласно еднопосочните становища на страните по този въпрос). Със заповед № 5 от 31.08.2016 г. трудовото правоотношение на ищцата било прекратено по нейна молба след отправяне на писмено предизвестие, а от разпореждане № Ра – 1759 от 16.06.2015 г. на ръководителя на ПО към ТП на НОИ – С.става ясно, че същата е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
От изготвената по делото ССЕ, както и от отчет на ищцата за извършена специализирана извънболнична медицинска помощ по договор с РЗОК за м. август 2016 г., на чиято база експертизата е изготвена, става ясно, че общите приходи на медицинското заведение от осъществени от ищцата медицински дейности по договор с РЗОК възлизат на сумата от 3404 лв., като тези приходи са диференцирани в 6 направления, първите пет от които касаят дейности, чието коректно отразяване като вид и стойност ответникът не оспорва. Спорно между страните е дали приходите на дружеството от високоспециализирани медицински дейности – електромиография следва да се отчетат според стойността на 30 бр. изследвания съобразно отчета на ищцата или тези изследвания следва да сведат до 9 бр. съобразно остатъка от полагащия се на ищцата брой изследвания за съответното тримесечие съгласно регулативните стандарти по договора с РЗОК (в този случай според вещото лице приходите от извършени от ищцата медицински дейности по договор с РЗОК биха възлезли на сумата от 3066,95 лв.). В обясненията си ищцата заяви, че полагащите се на лечебното заведение за съответното тримесечие направления за високоспециализирани изследвания се разпределят по равно между всички медицински специалисти, но често фактически се преразпределят помежду им, без да се надхвърля общия стандарт от полагащи се на лечебното заведение направления за тримесечието. В обясненията си законният представител на „ДКЦ – 1 С.” ЕООД призна, че дружеството действително не е нарушило регулативните стандарти за тримесечието юли – септември 2016 г., че медицинските дейности по отчета на д-р Ц. са му заплатени от РЗОК и че тази институция не му е налагала санкции за превишение на стандартите, но обоснова тезата си, че част от извършените от ищцата изследвания не следва да се включат в базата за определяне на работната й заплата с довода, че към м. август 2016 г. превишението било потенциално възможно поради неизтичането на тримесечието, за което изследванията се полагат. При тази ситуация съдът приема, че приходите от посочените в отчета на ищцата медицински дейности по договор с РЗОК - 30 бр. изследвания електромиография, следва да се вземат предвид в пълен размер като част от базата за определяне на трудовото й възнаграждение, тъй като същите са изпълнени именно от нея и лечебното заведение е реализирало финансови постъпления от тях. Оказва се безспорно обстоятелството, че дружеството – работодател не е нарушило регулативните стандарти за тримесечието юли – септември 2016 г., поради което няма причина приходите от всички 30 на брой изследвания – електромиография, отразени в отчета на ищцата, да се разпределят като база за възнагражденията и на други медицински специалисти, което и никой не твърди, че е сторено, или да се усвоят изцяло от ответника, въпреки че основанието за тяхното получаване е работата на конкретен медицински специалист. Поради тези причини формалното ограничение в броя на полагащите се на ищцата изследвания не свежда базата за определяне на трудовото й възнаграждение до параметрите на това ограничение, когато то е реално надхвърлено, тъй като трудовият й договор обвързва възнаграждението единствено с лекарския й принос за здравното заведение и тъй като този принос е формирал приходи за дружеството, без да обуслови налагането на санкции от РЗОК, т.е. той има реално финансово измерение.
Освен на база приходите по договор с РЗОК, личният принос на ищцата се формира и от постъпленията в касата на дружеството от извършени платени медицински услуги, които през м. август 2016 г. възлизат на общата сума от 1336,80 лв., част от която в размер на 1215 лв. е набрана от платени медицински услуги, друга част в размер на 34,80 лв. – от участие в ЛКК – обща и останалата част от 87 лв. – от участие в ЛКК – неврология. Работодателят обосновава съмненията си, че сумата от платени медицински услуги в размер на 1215 лв. е целенасочено внесена от ищцата в касата на дружеството с оглед повишаване на трудовото й възнаграждение за месеца, служещ като база за определяне на обезщетенията й при прекратяване на трудовия договор, с данните за постъпленията от платени медицински услуги през предходните месеци от същата календарна година - месеците от януари до юли 2016 г., които според изготвената експертиза са в рамките от 0 до 75 лв. Ищцата представи доказателства за извършване на медицински дейности срещу по – голямата част от сумите по фискалните бонове от м. август 2016 г., а именно 12 бр. амбулаторни листове, удостоверяващи прегледи на стойност 25 лв. всеки и 30 бр. документи за електромиографски изследвания отново на стойност 25 лв. всяко от тях. Ответникът оспори извършването на електромиографските изследвания с аргумента, че е възможно документите за резултатите от тях да бъдат самоцелно съставени в графичен вид, без посочените в тях пациенти да са били реално изследвани. Тези опасения се опровергаха от изготвената по делото СТЕ, от която стана ясно, че данните от изследванията (без електромиографско изследване от 30.08.3016 г.) са съхранени в паметта електромиографския апарат в кабинета на ищцата в дружеството - работодател и че файловете с резултатите от тях се генерират в паметта на апарата след реалното провеждане на изследването на пациента, без да е възможно въвеждането им по друг алтернативен начин. При тези данни съдът счита, че лекарският принос на ищцата от платени медицински дейности следва да се фиксира на сумата от 1146,80 лв., формирана от 1025 лв. от платени услуги, 34,80 лв. от участие в ЛКК – обща и 87 лв. – от участие в ЛКК – неврология, като от общата сумата на платените услуги се изключи стойността на изследването от 30.08.3016 г., тъй като такова не е съхранено в базата данни на електромиографския апарат, както и останалите суми постъпили в касата на дружеството съгласно отчета на касовия апарат, за които не бяха ангажирани доказателства, че са внесени като стойност на конкретна осъществена от ищцата медицинска услуга. Съдът счита, че е ненужно да се коментират повече както по – ниските постъпления на дружеството от платени услуги за предходните месеци, така и внасянето на по – голямата част от сумите за платени услуги след извършването на съответните прегледи и изследвания, тъй като начинът и поредността на внасянето на сумите е въпрос на организация на работата в лечебното заведение и тази поредност не променя обстоятелството, че медицинските дейности, за които са извършени плащанията, са действително осъществени.
При тези фактически изводи лекарският принос на ищцата за приходите на „ДКЦ – 1 С.” ЕООД от договор с РЗОК и от платени услуги следва да се фиксира на сумата от 4550,80 лв., а на тази база възнаграждението й за м. август 2016 г. да се определи в размер на 1820,32 лв. Това възнаграждение не е заплатено на ищцата, поради което искът за присъждането му се явява основателен до така посочената сума, до която следва да се уважи, а за горницата – да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Чл. 222, ал. 3 КТ гласи, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Предпоставките за заплащане на това обезщетение също са налице, като неговият размер съгласно чл. 228, ал. 1 КТ се определя на база брутното трудово възнаграждение, получено от работника или служителя за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. По силата на тази разпоредба базата за заплащане на обезщетението е БТВ на ищцата за м. август 2016 г., възлизащо на 1820,32 лв., поради което самото обезщетение следва да се определи на сумата от 10921,91 лв., до който размер предявеният иск следва да се уважи, а за горницата – да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Чл. 224, ал. 1 КТ гласи, че при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Ищцата твърди, че към момента на прекратяване на трудовото й правоотношение неизползваният й платен годишен отпуск е в размер на 167 дни, акумулирани от полагащия й се отпуск за периода 2004 – 2009 г. От 2004 г. до настоящия момент ищцата е имала право на платен годишен отпуск в размер на 32 работни дни, формиран от основния платен годишен отпуск по чл. 155, ал. 4 КТ и допълнителен отпуск в размер на 12 дни, полагащ се по силата на колективни трудови договори и по - конкретно отраслово споразумение от 30.03.2000 г., КТД в отрасъл „Здравеопазване“ от 27.03.2006 г. и КТД в отрасъл „Здравеопазване“ от 04.06.2008 г., както и последващите актове на колективно договаряне, видно от признанието на законния представител на „ДКЦ – 1 С.” ЕООД в негово становище от 31.08.2016 г., находящо се на л. 40 от делото. На тази база общият полагащ се отпуск на ищцата за периода 2004 г. – 2009 г. възлиза на 192 дни, от които съгласно заключението на вещото лице и уточненията, направени от него в съдебното заседание от 25.09.2017 г., са изразходени само 25 дни. Оставащите 167 дни платен годишен отпуск не са използвани нито в годините, за които се полагат, нито на по – късен етап, поради което възниква въпроса за паричното им компенсиране по реда на чл. 224, ал. 1 КТ. Погасяването по давност на правото на ползване на платения годишен отпуск е въведено с изменение на КТ, обнародвано в ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 1.03.2011 г., чрез което е приета нова разпоредба – чл. 176а, поради което тази давност не засяга придобитите на по – ранен етап права, каквото е правото на ищцата да ползва платения си годишен отпуск, полагащ се за периода от 2004 г. до 2009 г. Погасяването на тези по – рано придобити права се регламентира в § 3е от ПР на КТ, според който неизползваният до 1 януари 2010 г. платен годишен отпуск за предходни календарни години може да се ползва само до 31 декември 2011 г. Тази разпоредба е обявена за противоконституционна с решение № 12 от 11.11.2010 г. на КС по к.д. № 15/2010 г., поради което не следва да се прилага; казаното сочи, че правото на ищцата да ползва отпуска си за периода от 2004 г. до 2009 г. не е погасено по давност, тъй като е придобито преди нейното въвеждане, поради което са налице предпоставките за паричното й компенсиране за невъзможността да упражни това право в бъдеще с оглед прекратяване на трудовия й договор. Съгласно чл. 224, ал. 2 КТ обезщетението се изчислява по реда на чл. 177 към деня на прекратяването на трудовото правоотношение, а чл. 177, ал. 1 КТ гласи, че за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. При съблюдаване на цитираните законови тправила базата за определяне на обезщетението се явява среднодневното БТВ за м. август 2016 г., чийто размер е 79,14 лв. (1820,32 лв., разделени на 23 работни дни), поради което пълният размер на обезщетението възлиза на сумата от 13216,38 лв.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че при изчисляване броя на дните неползван от ищцата платен годишен отпуск следва да се вземе предвид и отпуска, ползван от нея като управител на дружеството по сключени договори за възлагане на неговото управление. По делото са представени договор за възлагане на управление от 28.12.2005 г., допълнително споразумение към него от 22.12.2008 г. и договор за възлагане на управление от 14.02.2014 г., от които е видно, че по силата на тези договори в периода на тяхното действие ищцата е заемала длъжността „управител“ на „ДКЦ – 1 С.” ЕООД и е имала право на 30 дни платен годишен отпуск като такъв. Предмет на предявения от ищцата иск по чл. 224, ал. 1 КТ е правото й на обезщетение за неползвания от нея отпуск по трудовото й правоотношение, което е съществувало паралелно с правоотношението по договорите за възлагане на управление, поради което отпускът, ползван от нея в качеството на управител, не би следвало да се приспада от отпуска, полагащ й се като лекар - невролог. Уведомленията до РЗОК за отсъствията на д-р Ц. в качеството й на управител на лечебното заведение не са надлежно доказателство, че в периода на отсъствието тя е ползвала платен отпуск по трудовото си правоотношение, тъй като тези отсъствия могат да имат други легитимни причини, например ползването на друг вид отпуск. Сходни аргументи могат да се изложат и за фишовете за изплащане на работна заплата, които също не представляват доказателство, годно да установи вида на ползвания от ищцата отпуск, съответно за коя година се полага той. Неоснователни са и възраженията на ответника, че трудовият договор на ищцата и договорът за възлагане на управление от 28.12.2005 г. не са действали паралелно, тъй като това не било допустимо съгласно чл. 22, ал. 1, т. 10 от Наредбата за условията и реда за упражняване на правата на собственост на Община С. в търговски дружества с общинско участие в капитала и за участие на общината в граждански дружества и в сдружения с нестопанска цел; в конкретния случай е от значение фактическото съществуване на трудовото правоотношение, а не дали то е трябвало да продължи съществуването си след сключване на договора за управление, като съдът приема, че трудовото правоотношение е действало паралелно с правоотношението по договора за управление, тъй като няма данни, че същото е било прекратено. Отделно следва да се отбележи, че Наредбата, на която ответникът се позовава, е приета немалък период след сключването на договора за управление (на 30.09.2009 г.), така че и самата тя не би могла да регламентира изискванията, на които следва да отговаря управителя на търговско дружество с общински капитал към момента, в който на ищцата е била възложена тази функция.
Ищцата претендира обезщетение за забава върху полагащите й се обезщетения за периода от 01.10.2016 г. до 06.02.2017 г., като допуснатата забава в плащането на тези суми обосновава основателност на искането й за компенсиране на забавата на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Началната дата на забавата следва да се обвърже с поканата за заплащане на обезщетенията, а не с датата на прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като към момента, в който е възникнало правото за получаване на тези обезщетения не е съществувал законовоопределен падеж за тяхното изплащане (към момента има такъв съгласно чл. 228, ал. 3 КТ). Като дата на поканата следва да се определи 06.10.2016 г., тъй като на този ден до ответника е достигнала жалба на ищцата, входирана под № 302 от 06.10.2016 г., която съдържа искане за заплащане на спорните обезщетения в размерите, в които ищцата счита, че същите й се дължат. За периода от 07.10.2016 г. до 06.02.2017 г. законната лихва върху обезщетенията възлиза на сумата от 826,37 лв., до който размер предявеният иск следва да се уважи, а за горницата – да се отхвърли като неоснователен. На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД законна лихва върху обезщетенията и трудовото възнаграждение следва да се присъди и от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.02.2017 г., до окончателното им плащане, като в тази насока се отбележи, че ответникът не признава вземанията на ищцата в размерите, в които същите се дължат, поради което не може да се счита, че той е проявил готовност да изпълни задълженията си и че спрямо него последиците на забавата не са настъпили.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да възстанови на ищцата направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 2057 лв. за адвокатски хонорар, 383,35 лв. за СТЕ и 84,15 лв. за ССЕ, а искането на ответника за присъждане на деловодни разноски за адвокатски хонорар следва да се остави без уважение поради липсата на доказателства, че уговореният такъв е бил действително заплатен на неговия процесуален представител, т.е. на доказателства за извършен в полза на последния банков превод. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва за заплати по сметка на СРС държавна такса за разглеждане на предявените искове в уважената им част в размер на 1071,40 лв. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, Силистренският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА„Диагностично – консултативен център – 1 С.” ЕООД с ЕИК и адрес на управление: гр. С., ул. „Д-р А. Я.“ № , представлявано от Д.К., да заплати на В.С.Ц. - В. с ЕГН ********** ***
-сумата от 1820,32 лв. (хиляда осемстотин и двадесет лв. и 32 ст.), представляваща трудово възнаграждение на ищцата за м. август 2016 г. и законна лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.02.2017 г., до окончателното ѝ плащане;
-сумата от 10921,91 лв. (десет хиляди деветстотин двадесети един лв. и 91 ст.), представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ и законна лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.02.2017 г., до окончателното ѝ плащане;
-сумата от 13216,38 лв. (тринадесет хиляди двеста и шестнадесет лв. и 38 ст.), представляваща обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неползван отпуск в размер на 167 дни и законна лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.02.2017 г., до окончателното ѝ плащане;
-сумата от 826,37 лв.
(осемстотин двадесет и шест лв. и 37 ст.), представляваща обезщетение за
забава, начислено върху присъдените обезщетения по чл. 222, ал. 3 КТ и по чл. 224, ал. 1 КТ за периода от 07.10.2016 г. до
06.02.2017 г.,
като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените искове над така посочените суми.
ОСЪЖДА „Диагностично – консултативен център – 1 С.” ЕООД с ЕИК и адрес на управление: гр. С., ул. „Д-р А.Я.“ № , представлявано от Д.К., да заплати на В.С.Ц. - В. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 2057 лв. (две хиляди петдесет и седем лв.) за адвокатски хонорар, 383,35 лв. (триста осемдесет и три лв. и 35 ст.) за СТЕ и 84,15 лв. (осемдесет и четири лв. и 15 ст.) за ССЕ, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски над така посочените суми.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка ***: IBAN: ***, BIC: ***, „Алианц Банк България“ АД.
ОТХВЪРЛЯ искането на „Диагностично – консултативен център – 1 С.” ЕООД с ЕИК и адрес на управление: гр. С., ул. „Д-р А. Я.“ № , представлявано от Д.К., за присъждане на направените по делото разноски.
ОСЪЖДА „Диагностично – консултативен център – 1 С.” ЕООД с ЕИК и адрес на управление: гр. С., ул. „Д-р А. Я.“ № , представлявано от Д.К., да заплати по сметка на съда държавна такса за разглеждане на исковете в размер на 1071,40 лв. (хиляда седемдесет и един лв. и 40 ст.) лв.).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ……………...
/М. Петрова/