Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София,
13.05.2020 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание в състав:
Председател: Георги Иванов
Членове:Валерия Банкова
Десислава Зисова
като разгледа докладваното от съдия Банкова
ч.гр.д. №3195/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и
сл. ГПК.
Образувано
е по жалба от Т.С. ЕАД – длъжник по изп.д. №20208380400484
на ЧСИ М.Б.срещу разпореждане за приети разноски на съдебния изпълнител от 12.02.2020г.,
съдържащо се в съобщение изх. №10487/07.02.2020г. на ЧСИ, с което ЧСИ отказал
да намали приетите разноски за адвокатско възнаграждение, както и
пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, след направено от длъжника възражение
в този смисъл.
Жалбоподателят
поддържа, че адвокатското възнаграждение, претендирано от взискателя по делото,
е прекомерно, както и че таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ е незаконосъобразно
определена.
Взискателят
оспорва жалбата.
Частната жалба е подадена в срок от
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. По същество, въззивният съд намира следното:
1. Възраженията на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя са
основателни. Единственото процесуално действие, извършено от представителя на
взискателя, е да подаде молба за образуване на изпълнителното производство. Още
преди на длъжника да е връчена покана за доброволно изпълнение, взискателят,
чрез процесуалния си представител, е подал и молба с посочване на способ на
изпълнението запор на банковите сметки на длъжника. Доколкото сезирането на ЧСИ
с конкретен изпълнителен способ е условие за редовност на молбата на
взискателя, първоначалното посочване на изпълнението следва да се счита като
основание за начисляване адвокатско възнаграждение само за образуване на
изпълнително дело по чл. 10 т. 1 НМРАВ, а не и по т. 2 на същата разпоредба. По силата на
чл.10, т.1 от Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, за образуване
на изпълнително дело, възнаграждението е в размер на 200 лв. Други действия по
процесуално представителство, защита и съдействие по делото няма данни да са
извършвани и правната помощ, предоставена от адвоката, се е изчерпала с
образуване на делото. Поради това адвокатското възнаграждение, уговорено с
представения договор за плавна помощ в размер на 230 лв. се явява прекомерно и
следва да се намали на основание чл.78, ал.5 ГПК до минималния размер съгласно
Наредба №1/2004 г. – в размер на 200 лв.
2. Възраженията на жалбоподателя за
незаконосъобразност на обжалвания акт в частта относно определената такса по
чл.26 от Тарифата са основателни. Размерът на дължимата такса се определя
съобразно сбора на присъдените вземания, посочени в изпълнителния лист - при
изчислението й (в размера на паричното вземане, от което се определя) не се
включват разноските за адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство
на взискателя. Това следва пряко от забележките към чл.26 ТТРЗЧСИ и
по-специално – т.4, съгласно която в размера на паричното вземане не се
включват авансовите такси. Авансовите такси, платими от взискателя, и направените от него разноски за адвокат имат един и
същи характер – представляват разноски за изпълнителното производство, които
той прави в рамките на изпълнителното дело и които съгласно чл.79, ал.1 ГПК са
за сметка на длъжника. И макар да се събират от съдебния изпълнител в рамките на
изпълнителното производство, те не се включват в „паричното вземане“, съобразно
което се изчислява таксата по чл.26 от Тарифата. Ето защо таксата следва да се
определи от сумата, посочена в изпълнителния лист, която възлизат на 382,50 лв.
и размерът й е 45.90 лв. с ДДС.
Искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователно. Съдът намира, че разноски в
производство по спор относно разноските в изпълнителното производство, не са
дължими и не следва да се присъждат. Това е така, защото предмет на обжалване
са действията на ЧСИ и когато същите се окажат незаконосъобразни, отговорността
за това не може да бъде възлагана на взискателя.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ разпореждане за приети
разноски на на ЧСИ М.Б.от 12.02.2020г. по изп. Дело №20208380400484, съдържащо
се в съобщение изх. №10487/07.02.2020г., с което ЧСИ отказва да намали приетите
разноски за адвокатско възнаграждение, както и пропорционалната такса по т.26
от ТТРЗЧСИ, като вместо това постановява:
ОПРЕДЕЛЯ размер на разноските на взискателя за адвокатско
възнаграждение - сумата от 200 лв.
ОПРЕДЕЛЯ размер на таксата по чл.26 ТТРЗЧСИ - сумата от 45,90
лв.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.