№ 567
гр. София, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20211000503194 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по
въззивна жалба на ответника „Застрахователно дружество ДАЛЛБОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД срещу Решение от 16.03.2021 г., постановено по
гр.д. № 234/2020 г. по описа на Окръжен съд – Монтана, в частта, с която
искът за неимуществени вреди е уважен за горницата над 20 000 лв. до
присъдените 50 000 лв. Въззивникът счита, че не са налице правни и
фактически основания за присъждане на обезщетение в присъдените размери,
поради което моли съда да отмени Решението в обжалваната му част, да
постанови нов съдебен акт, с който да отхвърли предявения от И.Л. иск в
обжалваната му част, а в условията на евентуалност – да намали размера на
исканото застрахователно обезщетение, поради неговата необоснована
прекомерност, която не е в съответствие с трайната съдебна практика в
областта на неимуществените вреди.
Твърди се, че въззивникът е заплатил по банковата сметка на сина на
ищцата като единствен неин наследник, след настъпила смърт на същата на
17.01.2021 г. /такава не се установява след извършена служебна справка и
вероятно се касае за техническа грешка във въззивната жалба/, сумата от
1
20000 лв.-обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП на дата
17.09.2018 г. и законната лихва върху тази главница в размер на 1400 лв. за
периода от 31.07.2020 г. до датата на извършеното плащане. Поддържа се, че
с това плащане застрахователят е изпълнил законоустановеното си
задължение като е обезщетил увреденото лице. Въззивникът счита, че
решението е неправилно, тъй като първоинстанционният съд не е обсъдил в
цялост всички събрани в хода на делото доказателства. Твърди, че по делото
безспорно се е установило, че застрахователят е платил вече извънсъдебно
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв., но
първоинстанционният съд само формално е обсъдил този факт и е определил
общо крайно завишено обезщетение за реално претърпените вреди.
Въззивникът-ответник поддържа, че при процесното ПТП И. е получила
травма на таза, като по делото няма данни да са настъпили усложнения в
процеса на лечение на причинените й травматични увреждания. Твърди се, че
ищцата се е възстановила по-бързо от предвиденото и едва шест месеца след
произшествието се е върнала на работа, факт който не е обсъден от съда.
Поддържа се противоречие на извода на съда за търпени болки от ищцата и
към момента със заключението на вещото лице д-р И.. Твърди, че съдът
неправилно е възприел заключението на вещото лице, оспорено в тази част от
ответното дружество, че травмата не може да се възстанови напълно и ще
става все по-зле. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е
отхвърлил възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалата, поради неправилно проведено лечение. Поддържа
неправилност на извода на съда, че няма предписания за последваща
рехабилитация, като едностранчиво е обсъдил показанията на свидетелите на
ищцата. Поддържа и че неправилно е отхвърлено възражението за принос от
страна на пострадалата, поради липса на колан. Твърди неправилност и на
извода на първоинстанционния съд за изостряне на съпътстващо заболяване в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Поддържа и че неправилно в
тази връзка съдът е уважил искът за имуществени вреди за сторените разходи
/в тази част решението на МОС не се обжалва и е влязло в сила/. Счита също
така, че съдът е определил размерът на дължимото обезщетение в
противоречие на чл.52 от ЗЗД.
Претендира направените разноски в производството пред
първоинстанционния и въззивния съд.
2
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК ищцата и чрез своя процесуален
представител депозира отговор, с който оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Поддържа, че определеното от съда обезщетение не е
прекомерно и същото е в съответствие с трайната съдебна практика. Твърди,
че правилно съдът не е уважил възраженията на ответника за принос от
страна на пострадалата.
Моли съда да приеме, че жалбата е неоснователна и да присъди
направените от страната разноски във въззивното производство.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК ищцата предявява насрещна въззивна
жалба срещу Решение от 16.03.2021 г., постановено по гр.д. № 234/2020 г. по
описа на Окръжен съд – Монтана, в частта, в която е отхвърлен предявения
иск за неимуществени вреди над размера от 50 000 лв. до предявения такъв от
75 000 лв. Поддържа, че така определеният от съда размер не отговаря на
принципа на справедливостта и на съдебната практика в подобен род случаи.
Твърди, че съдът не е отчел правилно степента на търпените болки и
страдания, продължителността на оздравителния период, остатъчните
явления, както и сложността и специфичността на проведеното лечение.
Моли съда да отмени решението в обжалваната част и вместо него да
осъди ответника да заплати на ищцата обезщетение в пълния претендиран
размер от 75 000 лв. и да се присъдят разноските. Претендират се разноските
направени във въззивното производство.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК ответната по насрещната въззивна жалба
страна, не представя отговор.
В открито съдебно заседание въззивницата-ищца чрез процесуалния си
представител оспорва въззивната жалба на застрахователното дружество,
поддържа насрещната си жалба по съображения подробно изложени в
писмени бележки, представени по делото. Претендира разноски, съобразно
представен списък по чл.80 ГПК.
В открито съдебно заседание възивникът-ответник, не изпраща
представител, не изразява становище в хода по същество. След приключване
на съдебното заседание, е докладвана молба на ответника с бележки по
същество на спора и списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав състав, след преценка
по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на
3
страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от
фактическа страна:
Окръжен съд – Монтана е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016
г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД предявени от И. Л. Л. против
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД.
В исковата си молба ищцата е твърдяла, че на 17.07.2018 г. около 18
часа в гр. Монтана, на бул. „Ал.Стамболийски“, кръстовището с ул. „Димитър
Подвързачов“, водачът на л.а.м. „Опел Астра“ с рег. № ***, на регулирано
кръстовище, при включени светофари в нормален режим, преминава на
червен, забранителен сигнал, нарушава правилата за движение по пътищата,
като управлява с превишена скорост от 117,50 км/ч, при разрешена
минимална скорост от 50 км/ч и блъска л.а.м. „Форд Фокус“ с рег. № ***,
управляван от ищцата. Твърдяла е, че вината на водача на л.а.м. „Опел
Астра“ с рег.№ *** е установена с влязло в сила на 30.06.2020 г. решение по
н.а.х.д. № 675/2020 г. по описа на РС Монтана. Ищцата е твърдяла, че веднага
след произшествието е откарана в болница, където са установени следните
травматични увреждания: счупване на дясна срамна кост на таза, счупване на
двете ставни ямки на таза, счупване на кръстцовата кост, контузия на гръдния
кош в дясно. Твърдяла е, че на 17.09.2018 г. претърпяла оперативна
интервенция, по време на която и под местна упойка е извършено закрито
наместване на счупванията на тазовите кости. Поддържала е, че за периода от
17.09.2018 г. до 14.05.2019 г. била временно нетрудоспособна, а за периода от
30.11.2018 г. до 07.12.2018 г. била в отделение по физиотерапия. Ищцата е
твърдяла, че след произшествието била в тежко общо състояние, два месеца
била на легло, нуждаела се от чужда помощ за всички хигиенни и битови
нужди. Твърдяла е, че и към настоящия момент са налице ограничения в
движенията на тазобедрените и коленните стави, че в резултат на преживения
стрес от ПТП се обострило и заболяването й на щитовидната жлеза -
подостър тиреодит, което довело до увеличаване на дозата и
продължителността на приеманите медикаменти. Претърпяла и имуществени
вреди в размер на 510,49 лв., изразяващи се в разходи за лечение.
Поддържало се е, че към момента на настъпване на произшествието, за
л.а.м. „Опел Астра“ с рег.№ *** е имало валидна задължителна застраховка
4
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество със полица №
BG/30/118001429225, валидна от 14.05.2018 г. до 14.05.2019 г., както и че на
31.07.2020 г. ищцата предявила пред ответното дружество претенция за
имуществени и неимуществени вреди, във връзка с която на 02.10.2020 г.
застрахователят изплатил на ищцата сумата от 15 000 лв. обезщетение за
претърпените неимуществени вреди и 258,09 лв.-за имуществените вреди.
Пред първоинстанционният съд ищцата е претендирала обезщетение за
неимуществени вреди в размер на сумата от 75 000 лв., представляваща
разликата над изплатената й сума от 15 000 лв. до пълния претендиран размер
на обезщетението от 90 000 лв. и за сумата от 252,40 лв.-имуществени вреди,
представляваща разликата над вече изплатената сума от 258,09 лв. до пълния
претендиран размер от 510,49 лв. Претендирана е и законната лихва върху
двете главници, считано от 17.09.2018 г. до окончателното изплащане на
сумите.
В определения му от съда срок, ответникът е депозирал отговор, с който
е оспорил предявените искове като неоснователни и недоказани. Твърдял е, че
искът е допустим, но неоснователен. Признал е съществуването на валидно
застрахователно правоотношение. Поддържал е, че в качеството си на
застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ е
изпълнил своето задължение като е определил и изплатил обезщетение за
претърпените от ищцата имуществени и неимуществени вреди в размер на
общо сумата от 15 258,09 лв. Оспорил е като необоснован прекомерно
завишен претендирания от ищцата размер от 90 000 лв. Оспорил е и
твърдените с исковата молба травми, получени от ищцата като вид и
характер, тяхната продължителност. Оспорил е твърдението, че вече
наличното съпътстващо заболяване подостър тиреодит се е обострило в
следствие на процесното ПТП, поддържайки, че едва около година след
инцидента пострадалата е провела лечение за съпътстващото заболяване,
както и че същото е свързано с вирусна инфекция. Оспорил е също така да е
налице ограничение в движението на тазобедрената и коленните стави и към
момента. Въвел е възражения за принос от страна на пострадалата
изразяващи се в твърдения за внезапно навлизане от ищцата на пътното
платно, като не се е съобразила с отстоянието и скоростта на приближаващия
се автомобил, за движение с несъобразена скорост и без да подаде
необходимия сигнал за извършваната от нея маневра, с потегляне на светофар
5
преди за нея да бъде зелен сигнал, пътувала в автомобила без поставен
предпазен колан, което довело до настъпване на травмите й. Оспорил и
претендираните имуществени вреди. Оспорил и акцесорния иск за лихви с
твърдението, че такива се дължат от крайното произнасяне по претенцията-
02.10.2020 г.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният
съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:
С влязло в сила на 30.06.2020 г. Решение № 160/12.06.2020 г.,
постановено по н.а.х.д.№ 675/2020 г. по описа на РС-Монтана, Г. И. Г. е
признат за виновен в това, че на 17.09.2018 г. на бул. „Ал.Стамболийски“,
кръстовището с ул. „Димитър Подвързачов“, при управление на л.а.м. „Опел
Астра“ с рег.№ ***, нарушил правилата за движение по пътищата, като
управлявал с превишена скорост от 117,50 км/ч при разрешена максимална
скорост от 50 км/ч, с което нарушил разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на И. Л. Л., изразяваща се
в счупване на костите на таза, което представлява трайно затруднение на
движенията на двата долни крайника заедно и поотделно с оздравителен
период от порядъка на 8-12 месеца.
Между страните не е било спорно, че към 17.09.2018 г. за л.а.м. „Опел
Астра“ с рег.№ *** е имало валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество със полица № BG/30/118001429225,
валидна от 14.05.2018 г. до 14.05.2019 г., както и че на 31.07.2020 г. ищцата
предявила пред ответното дружество претенция за имуществени и
неимуществени вреди, във връзка с която на 02.10.2020 г. застрахователят
изплатил на ищцата сумата от 15 000 лв. обезщетение за претърпените
неимуществени вреди и 258,09 лв.-за имуществените вреди.
Следователно и с оглед извършеното извънсъдебно плащане, ответното
дружество е признало основанието на иска, но само до размера на платените
суми-общо от 35 000 лв., от която сума: 15 000 лв. платени извънсъдебно и 20
000 лв.-платени след постановяване на решението на първоинстанционният
съд, което и в тази част е влязло в сила поради необжалването му.
Съобразно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за съда, разглеждащ гражданско правните последици от
конкретно деяние, но само относно това, дали то е извършено или отречено,
6
дали е противоправно и дали деецът е виновен. Съдът като взе предвид
утвърдената по реда на чл.290 ГПК съдебна практика, включително и т. 15 от
Тълкувателно Решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК,
съобразно които решението по чл.78а НК, с което наказателният съд
освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага
административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила
присъда, приема, че деянието, авторството и виновното поведение на водача
Г. И. Г. и вида на телесните увреждания на ищцата, получени в пряка
причинна връзка от това поведение, са установени в настоящия процес с
влязлото в сила на 30.06.2020 г. Решение № 160/12.06.2020 г., постановено по
н.а.х.д.№ 675/2020 г. по описа на РС-Монтана.
Веднага след произшествието ищцата е настанена за болнично лечение
в МБАЛ „Д-р Стамен Илиев“ АД, където пролежала до 21.09.2018 г. По време
на болничния престой и на 17.09.2018 г. ищцата претърпяла оперативна
интервенция с местна анестезия, по време на която е извършено закрито
наместване на фрактура без вътрешна фиксация тазови кости.
От 21.09.2018 г. до 14.05.2019 г. /228 дни/ с прекъсване от седем дни,
ищцата е провеждала домашно лечение, през които период е била временно
нетрудоспособна, видно от приетите по делото болнични листа и от
експертно решение № 1077 от зас.№ 043 от 19.03.2019 г. на МБАЛ „Д-р
Стамен Илиев“ АД. В периода от 30.11.2018 г. до 07.12.2018 г. в продължение
на седем дни е провела болнично лечение в МБАЛ „Сити клиник – Свети
Георги“ ЕООД Монтана за лечение, включващо рехабилитационни
процедури. Т.е. възстановителният период продължил около осем месеца.
На 03.06.2019 г. ищцата постъпва за лечение в Клиника по вътрешни
болести, Отделение по еднокринология и болести на обмяната на
„Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда“ ЕАД. Видно от снетите от ищцата
анамнестични данни, през месец септември 2017 г. е установено заболяването
подостър тиреодит, като през месец септември 2018 г. след преживяно ПТП
оплакванията рязко се засилват заедно с промяна на лабораторните
показатели и дозата Преднизолон отново е увеличена на 4 т. дневно с
постепенна редукция към месец март 2019 г. Съобразно заключението на
приетата по делото СМЕ, получените от ищцата физически и психически
травми от процесното ПТП, могат да предизвикат обостряне или утежняване
7
на съществуващите симптоми на съпътстващото ищцата заболяване подостър
тиреодит, или утежняване на съществуващите симптоми на това заболяване,
което да налага и корекция в назначената медикаментозна терапия.
От приетото и неоспорено заключение на СМЕ се установява, че в
пряка причинна връзка от произшествието ищцата е получила множествена
травма, изразяваща се в: травма в областта на гръдния кош с натъртване в
областта на дясна гръдна половина, травма в областта на таза със счупвания
/фрактурни линии/ в областта на лявата срамна кост, предните стени на двете
гаванковидни ямки на тазовите кости и на кръстцовата. Налице са и
анамнестични данни за повърхностни разкъсно-контузни ранички от счупено
автомобилно стъкло в лявата слепоочна област на главата и в областта на
палеца на лявата ръка, както и насинявания/кръвонасядане по предната
повърхност на двете коленни стави. Вещото лице установява, че счупванията
на костите в областта на таза/лявата срамна кост, предните стени на двете
гаванковидни ямки на тазовите кости и на кръстцовата, водят до трайно
затруднение на движенията на долните крайници за срок над един месец, като
оздравителният период на такава травма е около 7-8 месеца. Останалите
травми са причинили временно разстройство на здравето, не опасно за живота
с оздравителен период около 15-20 дни. Към момента на изготвяне на
експертизата ищцата е в добро общо състояние, придвижва се без помощни
средства, но има оплаквания от болки в областта на таза, по-изразено в лявата
тазобедрена става с леко ограничение в движенията в тазобедрените стави,
слабост в коленете, скованост и изтръпване на долните крайници при
продължително седене и обездвижване, засилващи се при студено време.
Вещото лице установява още, че установените при ищцата травми, могат да
се получат както и при поставен предпазен колан, така и при не поставянето
му, доколкото при съществуващия страничен удар, ефективността на
предпазния колан е значително снижена.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на САТЕ
се установява, че ищцата в качеството си на водач на лек автомобил „Форд
Фокус“ не е имала техническа възможност да предотврати настъпването на
произшествието. Установява се, че автомобилът на ищцата е оборудван с
предпазни колани от инерционен тип. По време на разпита си в съдебно
заседание вещото лице В. установява, че с оглед обективните данни по делото
не може да се даде категоричен отговор дали пострадалата ищца е била с
8
поставен предпазен колан, но това обстоятелство с оглед конкретния
механизъм на настъпване на произшествието е без значение. Ударът по лек
автомобил Форд Фокус е страничен, в областта на преден ляв калник, предна
лява врата и колонка и при този удар поставеният предпазен колан няма по
никакъв начин техническата възможност да възпре тялото, което ще се
наклони в посока обратна на скоростта на вектора скорост на движение на
лекия автомобил „Опел“. Коланът не би повлиял по никакъв начин и не би
запазил тялото от увреждане.
Пред първоинстанционния съд и за установяване на претърпените от
ищцата неимуществени вреди, са събрани свидетелските показания на К. М.
Г. и В. Г. Л..
Свидетелят Г. установява, че съжителства фактически с ищцата и в деня
на произшествието и веднага след като бил уведомен за него пристигнал на
местопроизшествието, като И. била все още в автомобила с поставен
предпазен колан. И. била видимо в лошо състояние с порезни рани по челото,
ръката, не можела да се движи. Свидетелят установява, че по време на
болничния престой на И., той се грижел за нея през нощта, а през деня докато
бил на работа, грижи полагала нейната майка. И. не можела да се обслужва
сама и била на подлога и това продължило два месеца, през което време
ищцата била само на легло. Ищцата провела рехабилитации след които се
почувствала по-добре, след ПТП съществуващият проблем с щитовидната
жлеза са влошил и ищцата започнала да приема медикаменти, довели до
значително неразположение.
Свидетелката Л.-майка на ищцата установява, че в болницата и в
грижите за ищцата се редували с К., а след изписването й, свидетелката си
взела болничен и гледала дъщеря си десет дни, след което също продължили
грижите, защото И. била на легло два месеца, после я изправили на патерици.
Първоначално ищцата не давала да я пипат, толкова силни болки имала, не
можела да се обърне на нито една страна, давали й успокоителни, отначало
поставяли инжекции. В момента при промяна във времето или ако се заседи
по-дълго, краката на ищцата се схващат и като се изправи усеща болка. След
катастрофата проблемите с щитовидната жлеза се усложнили, вдигнали се
резултатите, които преди това били започнали са се понижават.
При така установената фактическа обстановка и с обжалваното
9
решение, първоинстанционният съд е приел за неоснователни въведените от
ответника възражения за принос, както и че справедливото обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди възлиза общо на сумата от 65
000 лв., която сума следва да бъде намалена с вече изплатената от
застрахователя сума в размер на 15 000 лв., поради което е уважил искът за
неимуществени вреди в размер на сумата от 50 000 лв. Присъдил и законна
лихва, считано от 31.07.2020 г., като счел за неоснователно искането за
присъждане на законна лихва от датата на деликта-17.09.2018 г.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени съответно
в сроковете по чл.259, ал.1 и чл.263, ал.2 от ГПК от легитимирани да
обжалват страни и са насочени срещу валиден и допустим съдебен акт,
подлежащ на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл
подадените въззивни жалба си процесуално допустими.
По същество на подадените жалби:
От правна страна предявеният иск за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ,
в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявеният иск е процесуално допустим.
На 31.07.2020 г. ищцата е предявила извънсъдебно претенцията си пред
ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496,
ал.1 от КЗ, изтекъл на 02.11.2020 г. /първият работен ден след изтичане на
срока в неприсъствен ден/, ответникът и на 02.10.2020 г. е определил и
изплатил на ищцата сумата от 15 000 лв. застрахователно обезщетение за
претърпените неимуществени вреди и сумата от 258,09 лв.-застрахователно
обезщетение за имуществените вреди. Исковете са предявени пред
първоинстанционния съд на 19.10.2020 г., преди изтичане на
законоустановения тримесечен срок, който обаче е изтекъл в хода на
настоящото производство, поради което исковете се явяват процесуално
допустими.
По същество на предявения иск за неимуществени вреди, доколкото
постановеното по делото решение се обжалва и от двете страни и само по
отношение на този иск.
10
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
Спорът между страните е само досежно размера на дължимото
застрахователно обезщетение и до наличието на принос от страна на
пострадалата ищца за настъпване на произшествието, съответно за
увеличаване обема на претърпените вреди.
Правилно първоинстанционният съд е приел неоснователност на
своевременно въведените от ответника с отговора му възражения за принос.
От доказателствата по делото се установява безспорно, че ищцата в
качеството си на водач на моторно превозно средство не е нарушила нито
едно правило, установено в ЗДвП и ППЗДвП, което да е в причинна връзка и
да е допринесло било за настъпване на произшествието, било за увеличаване
на обема на претърпените вреди. Ищцата е управлявала автомобила си с
поставен предпазен колан и с разрешената за пътния участък скорост от 15
км/ч, предприела е маневра „завой на ляво“ на разрешено за това място-
кръстовище на ул. „Димитър Подвързачов“ и бул. „Ал.Стамболийски", като
навлязла в кръстовището при зелен сигнал на светофара, със скорост от
порядъка на 15 км/ч. Безспорно се установява, включително с неоспореното
от страните заключение на САТЕ, че при така възникналата неочаквана и
внезапна опасност за движението, ищцата като водач на превозно средство, не
е имала техническа възможност да предприеме действия за аварийно спиране
или да предприеме извършването на спасителна маневра, нито пък е имала
задължение по закон да се съобрази и евентуално да пропусне лекият
автомобил „Опел“ навлизащ в кръстовището със скорост от порядъка на 87
км/ч, при червен за него сигнал на светофара.
Дори и да се приеме твърдението на въззивника-ответник, че по делото
11
не е установено категорично, че ищцата е била с поставен предпазен колан, то
и двете приети по делото заключения са категорични в своите изводи, че при
този механизъм на настъпване на произшествието, коланът не би повлиял по
никакъв начин и не би запазил тялото на ищцата от увреждане.
С отговора си ответникът не е въвеждал възражение за принос от страна
на ищцата, поради неправилно проведено лечение. За първи път недопустимо
с въззивната си жалба въвежда това възражение, поради което съдът не го
разглежда.
По отношение на размера на предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят
характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или
са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
Настоящият съдебен състав намира, че определеният от
първоинстанционния съд размер на обезщетението от 65 000 лв. е завишен.
Намира за справедлив размер на обезщетението сумата от 45 000 лв., която
сума следва да бъде намалена с вече платената извънсъдебно сума в размер на
15 000 лв., т.е. дължимият размер на обезщетението възлиза на сумата от 30
000 лв.
При определяне на този размер съдът съобразява обстоятелството, че в
следствие на претърпяното ПТП ищцата на 36 години към датата на
произшествието, е претърпяла тежки телесни увреждания в областта на таза
със счупвания /фрактурни линии/ в областта на лявата срамна кост, предните
12
стени на двете гаванковидни ямки на тазовите кости и на кръстцовата, без
значително разместване на костни фрагменти и промяна във формата на
тазовия пръстен, за лечението на които е постъпила на болнично лечение за
четири дни, по време на което е претърпяла оперативна интервенция под
местна анестезия. Ищцата е провела и рехабилитационно лечение в
специализирана болница за седем дни. В продължение на 228 дни ищцата е
провела домашно лечение и се е възстановявала от най-тежката получена
травма, през който период от време е била временно нетрудоспособна.
Възстановителният период продължил осем месеца, а не така както твърди
въззивника-ответник - шест месеца. В продължение на два месеца е била
неподвижна, на легло, през което време е била зависима и се е нуждаела
изцяло от чужда помощ, включително и за елементарни битови и хигиенни
нужди. И към момента ищцата изпитва болки в областта на таза, по-изразено
в лявата тазобедрена става с леко ограничение в движенията в тазобедрените
стави, слабост в коленете, скованост и изтръпване на долните крайници при
продължително седене и обездвижване, засилващи се при студено време.
Правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства,
първоинстанционният съд е приел наличието на пряка причинна връзка
между настъпилото произшествие и обостряне и утежняване на
съществуващото заболяване-подостър тиреодит. Обсъдени в съвкупност -
епикриза от 06.06.2019 г. на Клиника по вътрешни болести, Отделение по
еднокринология и болести на обмяната на „Аджибадем Сити Клиник МБАЛ
Токуда“ ЕАД, свидетелските показания на Г. и Л., както и заключението на
СМЕ, водят именно до горния извод.
Предвид основателността и доказаността на главните претенции,
основателни и доказани са акцесорните искове с правно основание чл.86, ал.1
от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
Съгласно разпоредбите на чл.493, ал.1, т.5 във връзка с чл. 429, ал. 2, т.
1 и т. 2 и ал. 3 от КЗ в застрахователното обезщетение се включват
пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от
непозволено увреждане, и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3, където е
предвидено, че лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той
отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките
13
на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице- която от двете дати е най-ранна.
Настоящият съдебен състав приема, че нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от
КЗ е приложима само в хипотезата на доброволно уреждане на отношенията
между страните.
Следователно и доколкото по делото няма доказателства
застрахованият да е уведомил ответното дружество за настъпване на
застрахователното събитие, то лихва се дължи от датата на предявяване на
застрахователната претенция от увредените лица, която в случая е 31.07.2020
г.
Предвид горното правилно и законосъобразно съдът е присъдил лихва
върху главницата, считано от 31.07.2020 г.
С оглед на горното въззивната жалба на ответното застрахователно
дружество се явява частично основателна, а насрещната въззивна жалба на
ищцата-неоснователна.
По разноските в процеса:
При този изход на делото по въззивната жалба на ответника, разноски
се дължат и на двете страни, съобразно уважената и отхвърлената част от
въззивната жалба.
С въззивната жалба въззивникът-ответник е заявил своевременно
искане за присъждане на разноски за заплатена държавна такса-600 лв. и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на основание чл.78,
ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.1 от
Наредба за заплащане на правната помощ в размер на 360 лв., т.е.
въззивникът-ответник е направил общо разноски в размер на сумата от 960
лв., от която сума ответницата по жалбата дължи 640 лв., която е съответна на
уважената част от въззивната жалба. Ответницата по жалбата ще следва да
бъде осъдена да заплати и още 262 лв. разноски направени от ответника в
първоинстанционното производство, съобразно отхвърлената част от иска.
Ответницата по жалбата е освободена от държавна такса и разноски на
14
основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, но е представлявана безплатно в
настоящото производство от адвокат Н. Б., видно от приложения към
първоинстанционното дело договор за правна защита и съдействие. При
обжалваем материален интерес от 30 000 лв., минималното адвокатско
възнаграждение, изчислено на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
възлиза на сумата от 1430 лв., от която въззивникът-ответник дължи сума в
размер на 476,67 лв., която е съответна на отхвърлената част от въззивната
жалба. Решението на първоинстанционния съд ще следва да бъде отменено и
в частта, с която ответникът е осъден да заплати на адвокат Н. Б. адвокатско
възнаграждение над дължимия размер от 1 112 лв. до присъдения от 2300 лв.,
с оглед преизчисляване на разноските, съобразени с отхвърлената част от
иска.
Насрещната въззивна жалба не се уважава, поради което и по нея
ответникът по жалбата не дължи разноски на въззивницата-ищца.
Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 66 от 16.03.2021 г., постановено по гр.д. № 234/2020 г.
по описа на Окръжен съд – Монтана, граждански състав, в частта, с която
искът с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД на И.
Л. Л., ЕГН **********, гр.***, ж.к. „***“, бл.31, вх.А, ет.2, ап.4 срещу
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК
20299615, със седалище и адрес на управление гр. София, район Изгрев, бул.
„Г.М.Димитров” № 1 е уважен за разликата над 30 000 лв. до присъдения
размер от 50 000 лв.-обезщетение за причинени неимуществени вреди
вследствие причинено ПТП настъпило на 17.09.2018 г., ведно със законната
лихва от 31.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в
частта, с която ответникът е осъден да заплати на адвокат Н. Б. адвокатско
възнаграждение над дължимия размер от 1 112 лв. до присъдения от 2300 лв.
и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от И. Л. Л., ЕГН **********,
гр.***, ж.к. „***“, бл.31, вх.А, ет.2, ап.4 срещу „Застрахователно акционерно
15
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, вписано в Търговския регистър
при Агенция по вписванията-София с ЕИК 20299615, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Изгрев, бул. „Г.М.Димитров” № 1 иск с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД за заплащане на
застрахователно обезщетение за сумата от 20 000 лв., представляваща
разликата между дължимите 30 000 лв. до присъдените 50 000 лв.-
обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие причинено ПТП
настъпило на 17.09.2018 г., ведно със законната лихва от 31.07.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА И. Л. Л., ЕГН **********, гр.***, ж.к. „***“, бл.31, вх.А, ет.2, ап.4
да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, вписано в Търговския регистър
при Агенция по вписванията-София с ЕИК 20299615, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Изгрев, бул. „Г.М.Димитров” № 1 разноски пред
въззивната инстанция в размер на 640 лв. /шестстотин и четиридесет лв./,
както и още сумата от 262 лв. /двеста шестдесет и два лв./ разноски направени
пред първоинстанционния съд.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-
София с ЕИК 20299615, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Изгрев, бул. „Г.М.Димитров” № 1 да заплати на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата на адвокат Н. Б., гр.***, ул. „***“ № 3А адвокатско
възнаграждение в размер на 476,67 лв. /четиристотин седемдесет и шест и
0,67 лв./
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд
в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280,
ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16