Р Е Ш Е Н И Е
№ 583
29.09.2020г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на втори септември две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Павлина Господинова
при секретаря Светла Иванова и в присъствието на прокурор Цвета Пазаитова при Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД(К) № 304 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на С.Ю.Н. ***, против Решение № 22/12.02.2020г., постановено по НАХД № 447 по описа на Районен съд – Харманли за 2019г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 19-0271-001382 от 04.10.2019г. на ВПД Началник РУ - Харманли към ОДМВР - Хасково.
Касационният жалбоподател счита, че решението е постановено в нарушение на закона, поради необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила. От събраните по делото доказателства било видно, че не управлявал посоченото в акта и наказателното постановление МПС. Твърди, че актосъставителят и свидетелят по акта не го били спирали за проверка при управление на МПС. Движел се пеша към тях и му било заявено, че следва да бъде извършена проверка за алкохол или наличие на наркотични вещества. Отказал да бъде изпробван, тъй като такава проверка се извършвала единствено на водач при управление на МПС.
В съдебно заседание касационната жалба се поддържа лично и от упълномощени процесуални представители.
В писмена защита се излагат допълни доводи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Счита се, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка, като районният съд не изчистил създадената колизия в показанията на актосъставителите относно явната фактическа обстановка и авторството на извършителя, а едностранно ги толерирал, без да се съобразява с множеството противоречия с тях. Въпросният трактор бил в спряно положение и в него нямало управляващ. Не било ясно кога бил спрян тракторът – при подаване на сигнал за „стоп“ или на по-късен етап. Не ставало ясно и поради каква причина МПС било паркирано на 10 метра от оградата на станцията, в която обичайно бил гаражът. Не било ясно и как тракторът минал незабелязано покрай автопатрула и се оказал на метри от своя гараж, и едва тогава бил проведен тест-дрегер за алкохол на намиращия се до МПС субект, който проверявал техническата изправност на трактора и прикачената към него техника. На следващо място се сочи, че било налице разминаване в описаната в АУАН и НП фактическа обстановка по отношение мястото на нарушението. Освен това в НП било посочено, че се касаело за водач на лек автомобил. Счита се, че всичко това препятствало възможността за адекватна защита на лицето.
Моли за отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба – РУ Харманли към ОДМВР - Хасково, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по основателността на жалбата.
Представителя на Окръжна прокуратура - Хасково пледира за оставяне в сила на оспореното решение, като правилно и законосъобразно.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените касационни основания и извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна
страна и е допустима. Разгледана по
същество е неоснователна.
С атакуваното Решение № 22/12.02.2020г., постановено по НАХД № 447 по описа на Районен съд – Харманли за 2019г. е потвърдено Наказателно постановление № 19-0271-001382 от 04.10.2019г. на ВПД Началник РУ – Харманли към ОДМВР - Хасково, с което за нарушение по чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.3, пр.1-во от ЗДвП С.Ю.Н. *** е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
За да достигне до този краен резултат, районният съд е приел, че наказателното постановление било издадено при спазване на предвидените в глава трета на ЗАНН разпоредби, които регламентирали установяването на административните нарушения и налагането на наказания, като НП не страдало от процесуални нарушения, водещи до отмяната му. Актът за установяване на административно нарушение бил съставен от компетентно длъжностно лице и съдържал всички предвидени в чл.42 от ЗАНН реквизити. Наказателното постановление също било издадено от компетентен орган, в предвидения по чл.34, ал.3 от ЗАНН срок, като при издаването му не били допуснати нарушения на процесуалните правила. Налице били и задължителните реквизити по чл.57 от ЗАНН. Извършеното нарушение било индивидуализирано по време, място и начин на извършване. Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът установил обстоятелствата, описани като фактическа обстановка в АУАН и в НП, а именно че С.Н. отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство, както и да даде кръвна проба за химическа експертиза за установяване на наличието на алкохол в кръвта му. Съдът не кредитирал показанията на разпитания в хода на производството свидетел К., като ги счел за предубедени – дадени от лице което се намирало в близка роднинска връзка с жалбоподателя и изградени като негова защитна версия. Те били в противоречие с другите гласни и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното следствие.
При касационната проверка настоящата инстанция намира, че oбжалваното решение е валидно и допустимо .
По отношение на изложените в
жалбата съображения за неправилност на проверяваното решение, поради
противоречието му с материалния закон, касационната инстанция намира следното:
При правилна и пълно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и доказаност на вмененото на касационният жалбоподател административно нарушение.
Изцяло обосновани и законосъобразни са изводите на районният съд, че в хода на административно - наказателното производство не са допуснати нарушения, от категорията на съществените такива, даващи основание за отмяната на обжалвания санкционен акт, само на това основание. Доколкото същите изцяло се споделят от настоящия съдебен състав, то не е необходимо същите да бъдат преповтаряни. В допълнение само следва да се посочи, че в АУАН, а и в издаденото въз основа на същия НП, ясно е посочено, че управлението на пътното превозно средство е осъществявано на общински път находящ се между с.Поляново и с.Константиново, общ.Симеоновград - на 10м. от разклона с път III-8007 посока гр.Симеоновград, с което според настоящата инстанция в достатъчна степен е конкретизирано мястото на извършване на нарушението. Действително, при посочването на номера на общинският път е допусната неточност и е налице разминаване, но това в случая не представлява съществено нарушение, което да е самостоятелно основание за отмяна на НП, доколкото по никакъв начин не е довело до ограничаване на правото на защита на лицето. Това е така тъй като ясно в АУАН и НП е посочено, къде точно се намира този път. В този смисъл неоснователни са наведените в писмената защита доводи, че е налице съществено разминаване при описание на нарушението в АУАН и НП, довело до неяснота на мястото на осъществяване на проверката/ нарушението.
На касатора е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца на основание чл. 174, ал.3, предл.1-во от ЗДвП за това , че на посочените в АУАН и НП дата и място като водач на м.п.с.- колесен трактор Болгар с рег. № ***, с прикачен инвентар - дискова брана, е отказал да бъде тестван с техническо средство за употребата на алкохол в кръвта.
Разпоредбата на чл.
174, ал.3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта
и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и
глоба 2000 лв. В случая със санкционният акт е прието
наличие именно на втората хипотеза, като
за съставомерността на санкционираното деяние е достатъчно водач на моторно
превозно средство да обективира отказ да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Между страните не е спорно, че С.Ю.Н. е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство, а и това обстоятелство безспорно се установява от събраните по делото гласни доказателства.
Основният спорен по делото въпрос е доказано ли се явява по делото обстоятелството, че на посочените в НП дата и място, касаторът е управлявал процесното м.п.с.
В хода на съдебното производство пред въззивния съд, в качеството на свидетели са разпитани актосъставителят - св.М., както и двамата свидетели по акта - св.М. и св.Г.. Последните двама са преки - свидетели очевидци на действията по управление на процесният трактор от С.Н., като заявяват изрично, че лично са видели касатора, който им е познато лице, да управлява превозното средство по път от с.Поляново, в посока с. Константиново. Установява се от същите показания, че като след като ги е видял Н. е завил надясно и е продължил да управлява п.п.с. по черен път, излизащ на главният път за гр.Симеоновград. Свидетелите безпротиворечиво сочат и че са застигнали трактора непосредствено след това - на около 50—100 метра от посочената отбивка на черния път, като в трактора все още се е намирало наказаното лице, което е миришело на алкохол. От показанията на св.М. и св. и на св. Г. се установява и че при надлежна покана, достигнала до знанието на касатора, от страна на съответните контролни органи, същият изрично е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол. Този факт се установява и от показанията на св. М., който след пристигането си на мястото също е поканил касаторът да бъде тестван за употреба на алкохол и последният отново е отказал.
Показанията на св. Маринов и св.Г., които са преки очевидци на нарушението са еднопосочни и непротиворечиви, в частта касаеща съставомерните елементи на деянието по управление на п.п.с. от касатора и отказа му да бъде изпробван за употреба на алкохол, като същите са дадени от лица които не са заинтересовани от изхода на производството и които са имали непосредствени впечатления от поведението на наказаното лице. Съответстват на тях и показанията на актосъставителя св. М. , в частта в които същия отново удостоверява отказа на С.Н. да бъде тестван за употреба на алкохол. Предвид това за съда не е съществувала причина да не кредитира същите, а от тях безспорно се установява, че санкционираният Н. е имал качество на водач по смисъла на § 6, т.25 от ДР на ЗДвП, непосредствено преди да бъде поканен да бъде тестван за употреба на алкохол.
Правилно съдът не е кредитирал показанията на св. К. - същият е баща на касационният жалбоподател и безспорно е предубедено от изхода на производството лице, като показанията му следва да се преценяват именно на тази основа. Последните противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал, обсъден по-горе в частта им по отношение на това, управлявал ли е процесното п.п.с. С.Н., а други доказателства подкрепящи защитната теза на касационният жалбоподател по делото не са посочвани и представяни, както и не са ангажирани доказателствени искания за събирането им, с цел оборване на административното обвинение пред въззивния съд .
Предвид
гореизложеното се достига до извода, че възраженията на касатора, че на посочените в АУАН и НП дата и място не е
имал качеството на “водач“ на лек автомобил са неоснователни и не се доказват
от събрания по делото доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка
правилни и законосъобразни се явяват изводите на въззивният съд, че
осъществяването на вмененото на С.Ю.Н. нарушение се установява доказано от
обективна и субективна страна. Размерът на наложеното наказание е точно
определен, в съответствие с посоченото в разпоредбата на чл.
174, ал.3 от ЗДвП.
Следователно, като е достигнал до извод за законосъобразност на обжалваният
санкционен акт и е потвърдил същия, районният съд е приложил правилно закона.
С оглед горното, настоящата инстанция счита,
че проверяваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния
закон, и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 22/12.02.2020г., постановено по НАХД № 447 по описа на Районен съд – Харманли за 2019г.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.