Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, ....01.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на дванадесети декември, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.СВЕТОСЛАВ
СПАСЕНОВ
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 1255 по описа за 2019г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С Решение № 459916 /28.07.2018г. по гр.д. № 39161 по описа за 2016г. на Софийски
районен съд, 145-ти състав „П.Ю.”ЕАД,
ЕИК *****( правоприемник на „О.”ЕАД, ЕИК *****) със съдебен адрес: адв. Х.Б.,*** е осъдено да заплати на Ц.Ц.Д., ЕГН********** с адрес: *** на основание на чл. 225, ал. 3 от КТ сумата от 12951,30лв., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 14.07.2016г., до изплащането й,
представляващи обезщетение за недопускане до работа за периода от 19.07.2013г. до 13.07.2016г., на
която работа е възстановен с влязло в
сила на 28.07.2010г. Решение от
15.03.2006г. по гр.д. № 1332/2000г. на СГС, ІІ-а състав, като неоснователен е отхвърлен иска за горница над 12951,30лв. до
предявен размер от 42738,56лв. и производството по този иск за периода от 17.07.2013г. до 18.07.2013г. е прекратено като недопустимо на
основание на чл. 126, ал.1 от ГПК ; като
неоснователен е отхвърлен иска на Ц.Ц.Д., ЕГН********** срещу П.Ю.”ЕАД,
ЕИК *****с правно основание чл. 59 от КТ вр. с чл. 7, т.3 и т. 5 от Колективен трудов договор за заплащане на сумата от 1384,80лв. за дължима храна за периода
от 19.07.2013г. до 13.07.2016г.; за заплащане на сумата от 1850лв. като обезщетение за пътни разходи за периода от
19.07.2013г. до 13.07.2016г.; за заплащане на сумата от 6371,86лв. като обезщетение за парични добавки за 13-та и 14-та
заплата за периода от 19.07.2013г. до 13.07.2016г, ведно със законната лихва
върху тези суми от подаване на исковата молба – 14.07.2016г., до изплащането
им, като производството е прекратено по
тези искове за периода от 17.07.2013г. до 18.07.2013г. на основание на чл.
126, ал.1 от ГПК, като ищецът е осъден да заплати на ответника съдебни разноски
от 1204,13лв.
С Определение № 467855 от 10.08.2018г. районният съд е осъдил П.Ю.”ЕАД, ЕИК *****да заплати по сметка на СРС съдебни разноски от
518,05лв. за държавна такса и 151,52лв. за съдебни експертизи.
С Определение № 541074/21.11.2018г. районният съд е отхвърлил молбата на Ц.Д.
по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските
Срещу така постановено решение са
депозирани:
1. въззивна жалба вх.№ 5154863/02.10.2018г. от ищеца
Ц.Ц.Д., ЕГН********** в частта, в която са отхвърлени исковете му по чл. 225, ал. 3 от КТ за горница над 12951,30лв. до предявен размер от
42738,56лв. Изложил е съображения, че решението е неправилно, постановено
при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е,
че обезщетението следва да се изчисли при месечен размер, който не е по-малък
от минималната работна заплата за периода на недопускане до работа, но като и
като се включат допълнителните
възнаграждения прослужено време за клас. Колективния трудов договор обвързвал
страните, не му било указано да доказва членство в синдикална организация или
присъединяване към КТД. Ответникът не бил оспорил заключението по счетоводната
експертиза..
Въззиваемият- ответник по исковете -П.Ю.”ЕАД,
ЕИК *****е оспорил жалбата. Навело е твърдения, че решението на районния съд в
тази част е правилно, съответстващо на събраните доказателства. Посочило е
че обезщетението било определено
съобразно последното брутно трудово възнаграждение на ищеца, но не по-малко от
минималната работна заплата за процесния период. Не било установена приложимост на разпоредби
на КТЗ за ищеца както и че разпоредбата на чл. 29.7.99 от КТД била част от него
за периода. На ищеца била указана
доказателствената му тежест за тези обстоятелства. Нямало основание за добавяне
на суми за прослужено време. Претендирало е разноски.
2.въззивна
жалба вх. № 5147103/20.09.2018г., изпратена по пощата на 17.09.2018г. от
ответника по исковете П.Ю.”ЕАД, ЕИК *****в
частта, в която иск по чл. 225, ал. 3 от КТ е уважен. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено
при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е,
че по делото не било установено незаконно недопускане на ищеца до работа.
Ищецът нямал качество на служител на ответника, а и не се явил за заемане на
длъжността след влизане в сила на решението он 2010г. Молбите му от
06.08.2010г. и от 05.08.2010г. били преди да влезе в сила решението на съда за
възстановяването му, а и на 05.08.2010г. в докладна записка на началника на
звено в „О.” било отразено, че ищецът не се бил явил на работа. Не било
установено кога на ищеца е връчено съобщението по чл. 345 от Т. Претендирало е
разноски.
Въззиваемият – ищец Ц.Ц.Д., ЕГН********** е оспорил
жалбата.
Срещу Определение от № 541074/21.11.2018г. е депозирана частна
жалба от Ц.Ц.Д., ЕГН**********.
Посочил е, че определението е неправилно. Договорът № 9.12.16г. за правна помощ
бил без дата на сключване и нищожен, не били представени доказателства нужни
съгласно ТР № 6/2013г., кредитния превод бил от 19.09.2017г. и не сочел
договора като основание. Не бил представен договор. Районният съд се бил
позовал на договор, сочещ друг съд и дело - № 4147/2017г., СГС, не било
установено да има такова, банковия превод от 19.09.2017г. не сочел конкретно
основание. Не били представени до приключване на делото договори и
доказателства че суми са платени.
Ответникът по частната жалба П.Ю.”ЕАД, ЕИК *****я е оспорил като неоснователна.
Посочил е, че със списъка с разноски били представени доказателства за платени
суми, договорът за правна помощ бил валиден, имал всички нужни реквизити.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх. № 8015129/14.07.2016г. на Ц.Ц.Д., ЕГН********** срещу П.Ю.”ЕАД,
ЕИК *****с която е поискал от съда да осъди ответника основание на чл. 225, ал. 3 от КТ сумата от 42738,56лв ., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 14.07.2016г., до изплащането й,
представляващи обезщетение за недопускане до работа за периода от 19.07.2013г. до 13.07.2016г., на
която работа е възстановен с влязло в
сила на 28.07.2010г. Решение от 15.03.2006г. по гр.д. № 1332/2000г. на СГС,
ІІ-а състав; на основание на чл.
59 от КТ вр. с чл. 7, т.3 и т. 5 от Колективен
трудов договор за заплащане на
сумата от 1384,80лв. за дължима
храна за периода от 19.07.2013г. до 13.07.2016г.; за заплащане на сумата от 1850лв. като обезщетение за пътни
разходи за периода от 19.07.2013г. до 13.07.2016г.; за заплащане на сумата от 6371,86лв. като обезщетение за парични
добавки за 13-та и 14-та заплата за периода от 19.07.2013г. до 13.07.2016г,
ведно със законната лихва върху тези суми от подаване на исковата молба –
14.07.2016г., до изплащането им. Посочил е, че бил възстановен на работа с
влязло в сила съдебно решение № 717/28.07.2010г. по дело № 331/2010г. на длъжността „енергетик”
в О.”ЕАД , ответникът бил правоприемник на това дружество, на 05.08.2010г. и на
06.08.2010г. подал молба и се явил за заемане на длъжността, но не бил допуснат
до работа, в следващите дни отново не бил допуснат от охраната да влиза при
ответника. Дължало му се обезщетение. Бил член на синдикалната организация
„Подкрепа” при О.”ЕАД и за него бил приложим КТД.
Ответникът П.Ю.”ЕАД, ЕИК *****предоставения му срок за отговор е оспорил
исковете. Посочило е, че заповедта за прекратяване на правоотношението № 37/08.02.2001г. не била отменена и нямало
основание ищецът да бъде възстановен на работа. Отделно ищецът получавал пенсия
за осигурителен стаж и възраст от
20.06.2007г. което доказвало, че ищецът е признал за законосъобразно това
прекратяване на правоотношението. Нямало
КТД при ответника, а и ищецът не бил член на синдикална организация. Претендирало
е разноски.
Приета е Заповед №
1230/30.10.1997г. и Заповед № 1231/30.10.1997г. на Изпълнителния директор на О.”ЕАД
с която въз основа на Решение на СРС по дело 8414/1995г. 67-ми състав , с които
е възстановена длъжността „енергетик”, категория персонал „специалист”, направление
„ПЕП” към група з по +Експлоатация и поддържане на подземните комуникации” и Ц.Д.
е възстановен на таз длъжност при месечно възнаграждение от 97 970лв.
Прието е допълнително споразумение
№ 461/16.08.1999г. съгласно което работещите в цех „Спомагателни
дейности” са се съгласили във връзка с промени на минимална работна заплата и
КТД да се измени трудовия договор от 01.07.1999г., като на всеки от тях е
определено индивидуално възнаграждение, за Ц.Д.
е определено такова основно възнаграждение от 160лв. и % за прослужено време от 16,8%.
Прието е решение №
181/10.07.2000г. по дело 8291/1997г.
на СРС, 75-ти състав, с което е призната за незаконна и е отменена заповед №
1231/30.10.1997г. на изпълнителен
директор на „О.”ЕАД по предявен иск от Ц.Ц.Д..
По делото е приета Заповед № 218/29.07.1999г. на изпълнителния директор на „О.”ЕАД, с която е
прекратено трудовото правоотношение с Ц.Д. Ц.заемащ длъжността „енергетик” с
място на работа цех „Спомагателни дейности” поради налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“ .
По делото са приети неоспорени от
страните извлечение от Решение от 15.03.2006г.
поправено по реда на чл. 192, ал. 2 от
ГПК (отм) с Решение от 08.02.2007г. по гр.д.№ 1332/2000г. на СГС, ІІ-А състав,
Решение № 717/28.07.2010г. на Софийски
апелативен съд по дело № 331/2010г., съгласно които с влязло в сила съдебно
решение е признато за незаконно и е отменено уволнението на Ц.Ц.Д., извършено
със заповед № 218/29.07.1999г. на
изпълнителния директор на „О.”ЕАД, с която е прекратено трудовото
правоотношение между страните, Ц.Ц.Д. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност
„енергетик” в „О.”ЕАД, като О.” ЕАД е
осъдено да заплати на основание на чл. 344, ал.1, т. 3 от КТ сумата от
1013,64лв. ведно със законната лихва ...07.1999г. до изплащането й, решението е
обжалвано пред САС и е потвърдено от САС с решението от 28.07.2010г., което е
необжалваемо.
По делото е прието заявление вх.
№ 769/ 05.08.2010г. , с което ищецът е посочил, че се явява при О.”ЕАД за
заемане на длъжността „енергетик” в О.”ЕАД, на която е възстановен от съда,
като е поискал да бъде допуснат до работното му място.
По делото е приета докладна от
05.08.2010г. от ръководител на „Спомагателно звено” при „О.”ЕАД, съгласно която Ц.Д. на 05.08.2010г. не се е явил на
работното си място в ел.работилница в Южен парк, І-ва част и това е причина да
не е проведен инструктаж и да не са възлагани задачи на този работник.
Прието е съставено от
изпълнителния директор на „О.„ЕАД на 06.08.2010г. искане до ищеца да посочи
къде е работил на 05.08.2010г., защото при направена справка не се е представил
на инженери в нито един производствен участък.
По делото е прието заявление вх.
№ 774/ 06.08.2010г. , с което ищецът е посочил, че се явява в началото на
работния ден при О.”ЕАД и че си
изпълнява задълженията на „енергетик” в О.”ЕАД,
като иска да му се определи работно място.
Приета е Заповед № 36/08.02.2001г.
на Изпълнителния директор на „О.”ЕАД, съгласно която на основание на Решение на
СРС по дело 8291/1997г. на СРС, 75-ти състав Ц.Д. е възстановен на длъжността
„енергетик” с основна заплата от 200лв.
и съответния процент за прослужено време
.
Приет е документ, съдържащ
писмено изявление на ищеца, че не възразява срещу Заповед за възстановяването
му на длъжност съобразно решението по дело № 8291/1997г. на СРС, 75-ти състав
Приета е заповед № 37/08.02.2001г.
на Изпълнителния директор на „О.”ЕАД, с която правоотношението между О.”ЕАД и Ц.Ц.Д.
е прекратено на основание на чл. 328,
ал.1, т. 12 от КТ.
По делото е прието решение от 25.10.2010г. по
дело 7508/2001г. на СРС, 72-ри състав , с което е признато за незаконно и е
отменено уволнението на Ц.Ц.Д. извършено
със заповед № 37/08.01.2001г. на изпълнителния директор
на „О.”ЕАД, Ц.Д. е възстановен на
заеманата преди уволнението длъжност „енергетик”, отхвърлен е иск за
установявавне на трудово правоотношение, за заплащане на трудово
възнаграждение, , оставени са без разглеждане други искове. С решението е
прието, че правоотношението, по което се възстановява Ц.Д. е трудово
правоотношение, което е възникнало на 08.02.2001г. по предложение по заповед №
36/2001г., прието от работника на 08.02.2001г.
Прието е Решение от 02.03.2012г.
по дело № 13632/2011г. на СГС, ІV-Г състав , влязло в сила на 24.102.013г., с
което е оставено в сила допълнително
решение на СРС, 72-ри състав по дело № 7508/2001г., с което
искове на Ц.Д. срещу О.”ЕАД са:
отхвърлен иск за установяване на трудово правоотношение; оставен е без
разглеждане иск за прогласяване нищожност на заповед № 37/08.02.2011г. ;
оставяне без разглеждане иск за установяване, че със заповед № 37/08.02.2001г.
е прекратено правоотношение, което не съществува и на длъжността по което Д.
не е възстановен с решение №
181/10.07.2000г. на СРС, 75-ти състав; е остъвен без разглеждане иск за
установяване съществуване на трудово правоотношение за периода от 24.10.1997г.
до 29.12.2003г. със същото решение без разглеждане са оставени жалбите на Ц.Д. срещу решението на СРС в частта по иска
по чл. 225, ал. 3 от КТ за 25025лв. за периода от 24.10.1997г. до 03.02.2001г.;
сумата от 18000лв. обезщетение за недопускане до работа представляващо неполучено възнаграждение
поради преместване на по-ниско платена работа за периода от 24.10.1997г. до
03.02.2001г.
Приета е длъжностна
характеристика за длъжността „енергетик” съгласно която тя се заема от лице с
висше или средно специално образование.
По делото е приета трудова книжка
на ищеца, съгласно която след прекратяване на правоотношението на 29.07.1999г.
и записванията след това в нея са на БТ”Красно село” за трудов стаж от
25.01.2000г. до 25.05.2000г. по чл. 354, т. 7 от КТ. В трудовата книжа посочено, че ищецът е започнал да работи по
трудово правоотношение на 20.07.1960г. до 15.09.1960г.; след това е работел до
20.09.1961г.; след това от 04.12.1963г. до 02.07.1964г.; след това от
08.07.1964г. до 25.08.1964г.; от 11.03.1970г. до 04.06.1971г.; от 02.07.1971г.
до 18.10.1971г.; от 01.11.1971г. до 11.09.1978г.; от 15.09.1978г. до 01.09.1980г.; от 24.10.1979г. до 01.11.1979г.;
от 10.10.1978г. до 26.10.1978г.; от 23.11.1978г. до 30.06.1982г.;
Прието е удостоверение от
06.07.1994г., от 23.07.1992г., от
20.07.1994г. издадени съответно от „Помощни дейности”, от „Горивни и строителни
материали” от ТКЗС”Чепинци” съгласно които ищецът е имал трудов стаж както
следва: 3 години, 4 месеца и 15 дни от 02.10.1978г. до 17.02.1982г.; 2 година,
2 месеца и 2 дни от 26.08.1986г. до
01.03.1989г.; 7 месеца от 01.09.1985г. до 30.04.1986г.
Прието е решение от 02.07.2007г.
на Агенция по заетостта, съгласно която поради придобиване на право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст професионална пенсия за ранно пенсиониране е
прекратена регистрацията на Ц.Д. .
Прието е разпореждане на НОИ № **********, с което е отказано увеличение
на отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст на ищеца от 14.06.2007г.
По делото са приети неоспорени от
страните Решение № 923/03.10.2008г. на ВКС по дело № 6388/2008г., Решение от 10.01.2005г. по дело № 1380/2002г. на
Софийски апелативен съд, съгласно които ВКС е оставил в сила решение на САС, с
което е обезсилено решение на СГС по дело 885/2000г. по искове на Ц.Ц.Д.
срещу „О.”ЕАД по чл. 225, ал. 3 от КТ за периода от 23.10.1997г. до 29.12.1999г. и
за лихва върху главницата от 12.11.1997г., и производството по тези искове е
прекратено, както и в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 225, ал. 3 от КТ за горница над 1875лв. до 13312лв. и за лихва за горница над 183,63лв.
до 1858лв. С решението на САС е отменено решението на СГС за сумите от 1875лв.
по чл. 225, ал.3 от КТ за периода от
30.12.1999г. до 08.02.2001г. и за лихва
от 183,65лв. и исковете на Ц.Д. срещу О.”ЕАД за тези суми е уважен.
По делото не се спори и от
записванията по публичния търговски регистър се установява, че О.”ЕАД е
преобразувано, като се е вляло в П.Ю.”ЕАД.
Прието е Решение от 16.01.2012г.
на СГС, ІІ-Б състав по дело 1686/2004г., с което е отменено решение на СРС по дело 9082/2003г.
по установителен иск и е отхвърлен иск по чл. 59 от КТД и вместо това е
постановено решение, с което установителен иск за съществуване на трудово
правоотношение, възстановено с решение
от 16.07.1997г. на СРС между Ц.Д. и О.”ЕАД за периода от 29.07.1999г. до
07.02.2001г. е отхвърлен , но е уважен иска му за 231,60лв. представляващи
неплатени суми за транспортни разходи дължими по КТД за периода от 24.10.1997г.
до 29.07.1999г. и 08.02.2001г. както и сумата от 464,91лв., представляващи
разходи за столово хранене и поевтиняване на храната за всеки отработен ден по
КТД за периода от 24.10.1997г. до 29.07.1999г. и 08.02.2001г
Прието е писмо № 138 на
изпълнителния директор на О.”ЕАД до секция на КСНБ с която е поискал да се
промени КТД от 1993г.
Приет е колективен трудов договор
от 16.11.1993г., носещ подписи за страните по него, съгласно който договорът се
прилага за членовете на синдикатите и за всички присъединили се към него
работници и служители, заявление за което е отправено до ръководство на
предприятието. Съгласно раздел ІV, т. 1 и т.2 минималната заплата в предприятието
е 1414лв., като при нарастване на минимална заплата за страната се
увеличава със същото съотношение и
минималната заплата в предприятието. Определена е начална месечна заплата от
1555лв. и коефициент от 1,92 за заемащи длъжност „специалист” с висше
образование; коефициент 1,12 за помощен обслужващ персонал извън основната
дейност на предприятието, които работници са със средна квалификация. Посочени
са препоръчителни коефициенти за определяне на индивидуална работна заплата.
Съгласно чл. 9 допълнителното възнаграждение за продължителна работа от 0,6% за всяка година над 3 години и то се
променя на всеки три години.
Приета е диплома №
087153/26.02.1970г., съгласно която Ц.Д. е придобил квалификация инженер по топлоенергетика
и автоматика в Висш машинно-електротехнически институт.
Приети са решения на СРС, 72-ри
състав от 05.06.2017г. и от 03.10.2017г.
по дело № 12679/2012г. с което са отхвърлени искове на Ц.Д. срещу П.Ю.“ЕАД по чл. 225, ал.
3 от КТ за периода от 08.02.2001г. до 14.02.2012г. за който не ищецът не бил
допуснат от ответника до работа на длъжността, на която бил възстановен с решение по дело № 8414/1995г. на СРС, 67-ми
състав.
Разпитана по делото св. П.Т.е заявила, че познава ищеца от
времето, през което са били студенти и до сега поддържали контакти, знаела къде
работел и какво се било случило – работел в „О.”, бил уволнен, но спечелил
делото и бил възстановен от съда. Заявила е, че ищецът дошъл при нея през
август 2010г., казал и че предишния ден ходил в предприятието и подал молба с
приложено влязло в сила съдебно решение и поискал да го допуснат до работа да
заеме длъжността „енергетик”, но директорът го изгонил и се държал грубо, бил
му казал, че нямало работа за него. Ищецът я помолил да го придружи на
следващия ден на 06.08.2010г. и така двамата отишли в предприятието на ет.2 на
сградата при секретарката, ищецът отново подал молба за допускане до работа,
секретарката приела молбата, директорът отново заявил на ищеца, че няма място
за него и го отпратил. Заявила е, че не познава С.К.ищецът й казал, че мъжът с
който разговаряли е директорът на „О.”.
С прието по делото основно
заключение по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с
документи по делото и в архива на „О.”ЕАД” е посочило, че последното начислено
на ищеца трудово възнаграждение в „О.”ЕАД е за 1999г., като за юли 1999г. основното му месечно
възнаграждение било 160лв., но нямал отработени дни и за този месец начислено
било само обезщетение по чл. 224 от КТ, за октомври 1999г. било начислено само
обезщетение по чл. 224 от КТ. Посочило е, че последният пълен отработен месец
на ищеца при ответника бил април 1999г. при основно месечно възнаграждение от 144,64лв.
и допълнително такова за прослужено време от 23,42лв., общо 163,20лв. Вливането
на О.”ЕАД в П.Ю.”ЕАД било от 03.12.2014г., при П.Ю.”ЕАД нямало начислено
възнаграждение на ищеца. Посочило е, че ако се съобрази минималната работна заплата
за страната през процесния период и посочени в КТД коефициент от 1,92, като се
съобрази и уговореното допълнително възнаграждение за прослужено време, то
за процесния период брутното трудово възнаграждението за ищеца би
било 32 084,62лв. включително и за 17.07.2013г. и 18.07.2013г. Тази сума
били съобразена с допълнително възнаграждение за стаж от общо 24 години – 4 години при постъпването на
работа при ответника и 20 години след това.
С прието по делото допълнително
заключение по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с
документи по делото и в архива на „О.”ЕАД” и проверка при ответника е посочило,
че по данните по трудовата книжка на ищеца за периода от 20.07.1960г. до
01.09.1991г. трудовия му стаж е общо 25 години, 4 месеца и 21 дни. За периода
от 01.07.1993г. до 17.07.2013г. стажът му бил 20 години и 16 дни. Така общо до
17.07.2013г. стаж бил 45 години, 7месеца и 13 дни. Ако се съобразял този стаж,
то за периода от 17.07.2013г. до 14.07.2016г. брутното трудово възнаграждение
на ищеца щяло да бъде 42 738,56лв. при съобразяване на минимална работна
заплата за страната и коефициента от 1,92 по КТД.
Прието решение на СГС по дело 4147/2017г.по иск по
чл. 226 от КТ, сочещо, че се претендира от работодателя като съдебни разноски
възнаграждение за адвокат от 850лв. и съобразно такава претенция е постановено
решението на съдебния състав по това дело.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Съгласно
разпоредбата на чл. 225, ал.3 от КТ когато
незаконно уволнен работник или служител бъде възстановен на работа и след
явяването му в предприятието, за да заеме работата, на която е възстановен, не
бъде допуснат да я изпълнява, то работодателят му дължи заплащане на
обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на явяването
до действителното му допускане до работа.
Съгласно разпоредбата
на чл. 228 от КТ брутното трудово
възнаграждение за определяне на обезщетението по чл. 225, ал.3 от КТ е
полученото от работника трудово възнаграждение за месеца, пред месеца,
предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за обезщетението или последното
получено от работника месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото не е
предвидено друго и ако индивидуален договор или колективен трудов договор не
сочат по-високи размери.
За да бъде уважен
иск с правно основание чл. 225, ал.3 от КТ по делото следва да се установи, че
ищецът е бил възстановен със съдебно решение на длъжност, от която е бил
незаконно уволнен, че се е явил за заемане на длъжността в предвидения от
закона срок, както и че ответникът е работодателят и той незаконно не го е допускал
до работа през периода, за която са предявени претенциите и през този период от това поведение на ответника ищецът да е претърпял
вреда и причинна връзка между поведението и вредата. Недопускането до работа
може да се изрази както във физическо препятстване да се изпълнява съответната
работа, така и в бездействие, пречещо на служителя да започне реално
изпълнение, както и в непредоставяне на възможност за изпълнение на работата
– да не му освобождава работно място, да
не се уведомяват подчинените му за промяна в ръководството с оглед изпълнение
на разпорежданията му. За да е налице „явяване за заемане на длъжността” не е
нужно ежедневно явяване на работника при работодателя, а е достатъчно да се яви
дори веднъж да се яви в предприятието, за да се приеме, че е налице вторият
елемент от фактическия състав на чл. 225, ал.3 от КТ.
Съдът приема за
установено по делото от приета заповед № 218/ 29.07.1999г., съдебни решения по
дело № 1332/2000 по описа на Софийски градски съд, ІІ-А състав и по дело № 331/2010г. на Софийски апелативен съд ,
записвания по търговския регистър, че ищецът и „О.”ЕАД, правоприемник на който
е ответникът, са били обвързани от валидно трудово правоотношение, съгласно което ищецът е заемал длъжността
„енергетик”, правоотношението е било прекратено едностранно от работодателя със заповед № 218/29.07.1999г., но с
влязло в сила на 28.07.2010г. съдът
е отменил тази заповед като незаконосъобразна и ищецът е възстановен на
длъжността „енергетик” в „О.”ЕАД.
Съдът приема за
установено по делото от приети по делото молби от 05.08.2010г. и от
06.08.2010г., гласни доказателства, които съдът кредитира като логични,
последователни, неопровергани от другите събрани по делото доказателства, че на
05.08.2010г. и на 06.08.2010г. ищецът се е явил при работодателя „О.“ЕАД и е
поискал да бъде допуснат за изпълнение на задълженията си като „енергетик”, на
която длъжност е възстановен с влезлите в сила съдебни решения по дело №
1332/2000 по описа на Софийски градски съд, ІІ-А състав и по дело № 331/2010г. на Софийски апелативен съд.
Приетите по делото молби са заведени в деловодството на работодателя и съдържат
изрично искане за допускане до работа на длъжността „енергетик”, на която
ищецът е възстановен с влязло в сила съдебно решение. Към този момент такива са
само решенията по искове предявени във връзка с уволнителната заповед №
218/1999г. Тези молби са депозирани в срок след влизане в сила на съдебното
решение по чл. 344, ал.1, т.2 от КТ. Разпитаният по делото свидетел е посочил,
че е присъствал на депозирането на молбата от 06.08.2010г. и на разговор между
ищеца и директора на „О.” ЕАД, в който ищецът е поискал да заеме длъжността
„енергетик“ по съдебното решение, но директорът го е отпратил поради липса на
работа за ищеца. Съдът кредитира тези показания, като резултат от личните
впечатления на свидетеля, логични и последователни, неопровергани от другите
събрани по делото доказателства. Съдът приема, че докладната от 05.08.2010г.,
съставена от служител на работодателя не е от естество да обоснове обратен
извод. Тази докладна има характер на частен удостоверителен документ, не обвързва
съда с доказателствена сила, а и е опровергана от приети по делото молби от
05.08.2010г. и от 06.08.2010г., както и от събрани по делото гласни
доказателства. Следва да се посочи и че удостовереното в тази докладна е за неявяване
на ищеца в „…ел.работилница в Южен парк, І-ва част…“, а по делото не е
установено това е било работно място на ищеца , на което е следвало да се яви
през август 2010г.. При така установеното и на това допълнително основание
съдът приема, че тази докладна от 05.08.2010г. не е от естество да обоснове
извод, че на 05.08.2010г. ищецът не се е явил да заеме длъжността, на която е
възстановен с влязло в сила съдебно решение на ІІ-А състав, потвърдено от САС.
Неоснователни са
доводите на въззивника-ответник по исковете, че към август 2010г.
правоотношението между страните било прекратено със заповед № 37/2001г., която
не била отменена и нямало основание
ищецът да бъде допуснат до работа. Тази заповед № 37/2001г. е била оспорена
пред съда от ищеца и по този иск се е
развило производство пред СРС, 72-ри състав по дело 7508/2001г. и по дело № 13632/2011г.
на СГС, ІV-Г състав. Прекратеното правоотношение между страните със заповед №
37/2001г. е прието от решаващия съдебен състав по дело № 7508/2001г., че е ново
правоотношение между тях, което е възникнало на 08.02.2001г., тоест след
прекратяване на правоотношението със Заповед № 218/29.07.1999г. Страните и
съдът са обвързани от силата на пресъдено нещо на решението по дело №
7508/2001г. по описа на СРС. Предмет на това дело е било иск за отмяна на
заповед №37/2001г. и възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението по
тази заповед длъжност. Силата на
пресъдено нещо на решението по тези искове обхваща правоотношението между
страните, действието на което се възстановява от съда. Така силата на пресъдено
нещо на решението по дело № 7508/2001г. обвързва съда и страните в настоящото
производство в частта за правоотношението,
което е възстановено от съда след отмяната на заповед № 37/2001г.
Индивидуализиращ белег на това правоотношение е дата на възникването му и
съдържанието на основните задължения на страните по него. СРС, 72-ри
състав изрично е формирал воля, че със
заповед № 37/2001г. е прекратено правоотношението, което е възникнало на 08.02.2001г.
по предложение на работодателя по
заповед № 36/ 08.02.2011г., прието от работника на същата дата. С оглед
гореизложеното съдът приема, че по
делото е установено, че правоотношенията, прекратени със заповед № 218/1999г. и
със Заповед № 37/2001г. са различни. При така установеното съдът приема, че не
е имало пречка към 05.08.2010г. О.”ЕАД да допусне ищеца работа по
правоотношението, прекратяването на което със заповед № 218/1999г. е отменено
от съда. Отделно, през процесния период решението за отмяна на заповед №
37/2001г. е било влязло в сила и не е имало пречка ищецът да бъде допуснат до
работа, ако се яви за заемането й..
Съдът приема, че по
делото не е установено работодателят да
е допуснал ищеца до работа на длъжността,
на която ищецът е възстановен с Решенията по дело 1332/2000г. на СГС и
дело № 331/2010г. на САС, независимо, че ищецът се е явил своевременно за
заемането й. В тежест на ответника по исковете е било да докаже тези
обстоятелства. Доказателства за осъществяването им по делото не са ангажирани.
Съдът приема, че по
делото е установено от записванията по приета по делото трудова книжка на
ищеца, уволнителни заповеди, че е ищецът не е работил през процесния период и не е получавал
възнаграждение, нито заместващо го обезщетение.
С въззивната жалба
на ответника по исковете не са въведени
оплаквания за размера на определеното от районният съд обезщетение. Такива са
въведени от ищеца, сочещ че релевантно е възнаграждението което би получил през
процесния период при съобразяване на допълнителното възнаграждение за
прослужено време, както и разпоредби на колективния трудов договор.
Обезщетението
по чл. 225, ал. 3 КТ се определя на базата на последното брутно трудово възнаграждение , получено преди
незаконното уволнение като същото не
може да бъде по – малко от размера на установената за страната минимална
работна заплата за периода на недопускането
на работа. Обезщетението по чл. 225, ал. 3 от КТ е заместваща
облага на работната заплата , от която
работникът или служителят е лишен в резултат на неправомерното действие на
работодателя. С трудовото възнаграждение работникът и служителят осигурява
неговата и на семейството му издръжка. Нормативно определения долен праг за
същото е минималната работна заплата, чрез която се гарантира изпълнението на
предназначението на трудовото възнаграждение. При незаконно недопускане на
работа, работникът или служителят е възпрепятстван да полага труд и трудово
възнаграждение не му се следва. Неполагането на труд, обаче, е по вина на
работодателя и обезщетението по чл. 225, ал. 3 от КТ следва да изпълнява същата роля, каквато има и
трудовото възнаграждение. Затова при незаконно недопускане на работа
обезвредата за работника и служителя следва да е в такъв обем, който да му
обезпечи поне минимален стандарт на живот. Отговорността, която е предвидена по чл. 225, ал.
3 КТ, е договорна.
Основанието за същата е неизпълнение на трудово задължение на работодателя по
възстановеното трудово правоотношение. Тази отговорност не е деликтна и затова
обезщетението не се определя при обема и по правилата за непозволеното
увреждане. На работника или служителя не
се дължи обезщетение, равняващо се на брутното трудово възнаграждение,
което би получил, ако е бил допуснат на работа за периода на
недопускането. Обезщетение за реално претърпените от него вреди
/пропуснати ползи/, не може да се търси
по реда на чл. 225, ал. 3 от КТ. Размерът на дължимото обезщетение не се
определя и по общите правила на ЗЗД, свързани с реализирането на договорната
отговорност при неизпълнение на договорни задължения. Този извод се налага при
съобразяване на специфичния характер на
трудовия договор и правата и задълженията на страните по него, съответно от
специално създадения от законодателя
режим за размера на дължимите
обезщетения при различни хипотези, които принципно имат фиксиран размер ( В
този смисъл Тълкувателно решение № 2/12.12.2013г. на ОСГК на ВКС).
В
случая по делото е установено, че последното начислено на ищеца брутно трудово
възнаграждение по правоотношението, прекратено със заповед № 218/1999г., е
било 163,20лв. в което е включено и
допълнителното трудово възнаграждение за прослужено време, а начисленото основно
такова за юли 1999г., през който няма отработени дни ищец е 160лв. Това се
установява от приетите по делото заключения по съдебно-счетоводната експертиза, трудова книжка. Съдът изцяло кредитира
заключението на вещото лице като вярно, задълбочено, неопровергано от
останалите събрани по делото доказателства.
При така установеното и като съобрази общоизвестните размери на
минималната работна заплата за страната през процесния период : 310лв. за 2013г.;
340лв. за 2014г.; 360лв. за периода от 01.01.2015г. до 30.06.2015г.; 380лв. за
периода от 01.07.2015г. до 31.12.2015г.; 420лв. за 2016г., то съдът приема че в
случая обезщетението по чл. 225, ал. 3 от КТ следва да се определи съобразно размерът на минималната работна заплата за
страната през процесния период. Това е така, защото последното брутно трудово
възнаграждение на ищеца по правоотношението прекратено със заповед №
218/1999г. включително и с начисленото
допълнително възнаграждение за прослужено време, е по – малко от минималната
работна заплата за страната през процесния период на недопускане до работа. Съображения
за същото съдът изложи по-горе. Посочените от вещото лице размери на
възнаграждението, което би получил ищец ако правоотношението не е прекратено,
при съобразяване на разпоредби на приетия по делото КТД и прослужено време и
стаж, са ирелевантни по съображения изложени по-горе. Допълнително основание да
не се съобразят разпоредбите на КТД е и обстоятелството, че решението на СРС в
частта, в която исковете по чл. 59 от КТ връзка с КТД са отхвърлени поради
несъществуване на правоотношение между страните по колективния трудов договор.
Силата на пресъдено нещо на решението на СРС в тази част обвързва съда и
страните, поради което и съдът приема за неоснователни доводите на
въззивника-ищец в обратния смисъл. Така разпоредби на КТЗД не могат да служат
за основание за определяне на обезщетението по чл. 225, ал.3 от КТД и на това
основание.
При
така възприето и като съобрази, че страните не са навели конкретни оплаквания
за изчисленията на районния съд при определяне на размер на обезщетението
съобразно минималната работна заплата, а и на основание на чл. 162 от ГПК съдът
приема, че за процесния период размер на дължимото обезщетение по чл. 225, ал.
3 от КТ е 12951,30лв.
С оглед
гореизложеното съдът приема, че решението на СРС в обжалваната част е правилно
и следва да се потвърди.
По частната жалба:
Съдът приема, че с
оглед изхода на делото пред СРС правилно районният съд е приел, че разноските
следва да се разпределят между страните съобразно уважената и отхвърлената част
от исковете по правилото на чл. 78 от ГПК. Правилно районният съд е приел, че доказани
разноски на ответника за възнаграждение за адвокат в производство пред СРС са
1600лв. Приетият по делото договор за правна помощ и съдействие представен
преди приключване на делото пред СРС установява постигане на съглашение между
ответника и ангажирания от него адвокат за плащане по банков път по конкретно посочена
банкова сметка ***. за процесуално представителство по дело № 39161/2016г. на
СРС. Приетото по делото нареждане на кредитен превод преди приключване на дело
на СРС установява плащане на сумата от 2450лв. от ответника по исковете на ангажирания от него адвокат по делото,
основанието за плащане е посочен „ договор за правна помощ и защита”. В
развилото се производство пред СРС по чл. 248 от ГПК е представен и договор за
правна помощ и съдействие по друго дело
№ 4147/2017г. на СГДС, ІV-Г състав за 850лв. Пред въззивния съд е прието
решение по дело № 4147/2017г. на СГДС,
ІV-Г състав, както и договор за правна помощ и съдействие по дело № 4147/2017г.
и от тях се установява, че по това дело
4147 страни са били страните по настоящото дело, ответникът е бил представляван
от адвокат Б., претендирано е възнаграждение за адвокат е 850лв. по договор и
такова е съобразено от съдебния състав на СГС, ІV-Г при разпределяне
отговорността за разноските. При така събраните доказателства съдът приема, че
обсъдени в тяхната съвкупност доказателствата установяват, че сумата от 1600лв.
като част от сумата по платежното нареждане от 19.09.2017г. от общо 2450лв. е
платена по приетия по делото договора за правна помощ и съдействие за 1600лв. за
делото пред СРС . Неоснователни са доводите на ищеца, че една и съща сума се
търси като разноски по две дела-за пред СРС по дело 39161/2016г. и за пред СГС
по дело № 4147/2017г. За производство пред СРС се претендират 1600лв., за производство
по дело № 4147/2017г. на СГДС, ІV-Г са
претендирани 850лв., тоест двете претенции не надхвърлят платената сума по
приетия документ за 2450лв. По делото не е установено ответникът по исковете и
адв. Б. да са сключили трети договор за правна помощ и съдействие и съдът приема,
че част от сумата от 2450лв. е сумата по договора за 1600лв.
С оглед
гореизолженото съдът приема, че частната жалба е неоснователна.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските на страните за
държавна такса следва да се оставят в тяхна тежест така, както са ги направили
и няма основание ответникът по исковете да бъде осъждан заплаща по сметка на
СГС държавна такса по делото.
Ищецът не е претендирал разноски
по делото пред СГС и такива не му се следват.
Ищец следва да бъде осъден да
заплати на ответника по исковете сумата от 641,24лв., представляващи разноски
за адвокат в производство пред СГС. Приетите договор за правна помощ и
съдействие и платежно нареждане установяват уговаряне и плащане на възнаграждение
за адвокат по въззивното дело от 920лв. и от този размер с оглед изхода на
делото следва да се присъдят разноски на
ответника по исковете. Възражението на ищеца за прекомерност на същото е
неоснователно доколкото уговореното възнаграждение за адвокат с оглед цената на интереса, предмет на въззивното
дело не надхвърля минималния размер по Наредба № 1/2004..
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 459916 /28.07.2018г. и Определение
№ 541074/21.11.2018г. по гр.д. №
39161 по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 145-ти състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА Ц.Ц.Д., ЕГН********** с адрес: *** да
заплати на „П.Ю.”ЕАД, ЕИК *****(
правоприемник на „О.”ЕАД, ЕИК *****) със съдебен адрес: адв. Х.Б.,*** на
основание на чл.78, ал.3 от ГПК сумата
от 641,24лв. ( шестстотин
четиридесет и един лева и 0,24лв), представляващи разноски за възнаграждение за
адвокат в производството пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен
съд в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.