О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 2582
гр.Пловдив, 11. 12. 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, въззивно отделение – V с., в закритото заседание на единадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател : Светлана Изева
Членове : Радостина Стефанова
Зорница Тухчиева
Като разгледа
Докладваното от съдия Радостина Стефанова
Възз.ч.гр.д. № 2546/2019г.
И за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на 274 във вр. с 410 от ГПК.
Постъпила е частна жалба
от „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление- гр. С., бул. „П. В.“ № 29, етаж 3, представлявано от И. К. - Управител, чрез юрк. Д.А., против Разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 8897/09.10.2019г. за изпълнение на
парично задължение, постановено от ПдРС – XXII гр.с. по ч.гр.д.№ 16112/2019 г., с което е отхвърлено заявлението на дружеството
срещу М.Г.Л., ЕГН **********, с адрес-***, в частта му, с която се претендира
неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение в размер
на 235,80 лв. и такса за експресно
разглеждане на документи в размер на
211,44 лв. Моли да бъде
отменено и вместо това да се постанови друго, с което да се постанови връщането
на делото на Районен съд - Пловдив за продължаване на процесуалните
действия.
Пловдивският окръжен съд- V възз. гр. с. констатира следното:
За да постанови обжалваното определение, Районният
съд излага основни съображения, че предвидената в договора клауза за неустойка
за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, както и
уговарянето на такса за ексресно разглеждане на документи противоречат на
добрите нрави.
С частната жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ЕООД се
възразява, че Районният съд е превишил правомощията си, дадени с уредбата за
заповедното производство, чиито цели се свеждат до това да се установи дали
твърдяното вземане е спорно и в случай, че е безспорно, кредиторът да се снабди
със съдебно изпълнително основание, даващо му възможност да пристъпи към
принудително събиране на вземането си.
ПдОС, в настоящия съдебен състав, намира, че
частната жалба е основателна. В производство по чл.410 от ГПК е счетено и са
изтъкнати аргументи за нищожност на клаузи за неустойка по Договор от
29.06.2017г. със съдържанието на който Районният съд не се е запознал нито
отчасти, нито в цялост. Такъв договор не е приложен към заявлението, защото
заявителят не е и длъжен да го прилага. След като няма представа за
съдържанието на Договора от 29.06.2017г., няма и как да се прогласява
нищожността на която и да било клауза на каквото и да било основание. Съдът
разполага с правомощие да обявява нищожност на клаузи, предмет на разглеждане, инкорпорирани
в договор, а не и на клаузи, цитирани в
заявление, по твърдения на кредитора, затова, че бил съществувал такъв договор,
сключен с лицето М.Г.Л. и за твърдения какво
съдържание имал.
На следващо място, въззивната инстанция намира, че
следва да се предостави процесуална възможност както на длъжника да
депозира възражение по чл.414 от ГПК,
тъй като може да се окаже всъщност и че няма никакъв спор, при положение, че не
бъде подадено такова възражение по делото; така и да се предостави процесуална възможност
на заявителя да обоснове и докаже твърденията си в производството по чл.422 от ГПК, ако от длъжника е постъпило в срок възражение по чл.414 от ГПК.
На практика, приемайки, че заявлението е редовно и
произнасяйки се за нищожност на клаузи, преди длъжникът все още да се е
запознал с твърденията, Районният съд дерогира целите на заповедното
производство по чл.410 от ГПК.
Обжалваното разпореждане ще бъде отменено и делото
ще се върне на ПдРС за продължаване на процесуалните действия по издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в тази му част.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
О П Р Е Д Е Л И:
Отменя Разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 8897/09.10.2019г. за изпълнение на
парично задължение, постановено от ПдРС – XXII гр.с. по ч.гр.д.№ 16112/2019 г., с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр. С., бул. „П. В.“ № 29, етаж 3, представлявано от И. К. - Управител, чрез юрк. Д.А., против М.Г.Л., ЕГН **********, с адрес-***, в частта му, с която се претендира неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение
в размер на 235,80 лв. и такса за
експресно разглеждане на документи в
размер на 211,44 лв.
Връща делото на Районен съд – Пловдив, XXII гр.с. , за
продължаване на процесуалните действия
в тази част по издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК.
Определението е окончателно.
Председател :
Членове :