№ 12692
гр. София, 18.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20221110156891 по описа за 2022 година
Ищецът „В. 08“ ЕООД твърди, че по силата на сключен договор за застраховка имущество
“Каско” с период на застрахователно покритие от 2.12.2021 г. до 1.12.2022 г., застраховал
при ответника ЗЕАД „Б. В. И. Г.“ полуремарке, марка “Schmitz”, с рег. № ..... В срока на
действие на договора настъпило застрахователно събитие – на 4.2.2022 г., докато водачът
на товарен автомобил „Мерцедес“, с рег. № .... го управлявал и съответно извършвал
маневра на излизане от пристанище в Калаис, Франция, на път № 219, ударил десния край
на полуремаркето, в следствие на което по ремаркето били нанесени материални щети –
счупени стопове, смачкана задна маса и др., за което бил съставен протокол. Била издадена
фактура за ремонт на стойност 2088.94 евро, равняващи се на 4 094,32 лв. На 06.02.2022 г.
застрахователят бил уведомен за настъпилото произшествие, бил извършен оглед.
Застрахователят изплатил обезщетение в размер на 3188,37 лв. по образуваната щета № ........
Ищецът отправил искане до застрахователя за преразглеждане на претенцията му, но такова
не било извършено. Ищецът счита отказа за неоснователен и моли да се осъди ответникът да
му плати сумата от 905,95 лв. дължим остатък от обезщетението съобразно размера на
вредата, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба и разноските
по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва иска.
Оспорва материалноправната легитимация на ищеца, тъй като не е собственик на
процесното МПС към настоящия момент. Твърди липса на основание за изчисляване на
обезщетението по цени в чужбина. Оспорва механизма на ПТП, причинната връзка между
инцидента и твърдените вреди, както и стойността им. Моли за отхвърляне на иска и
присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
1
съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 405 КЗ за заплащане на дължимо от
застрахователя обезщетение по сключена имуществена застраховка.
За основателността на иска по чл. 405 КЗ следва да се установи наличие на валидно
застрахователно правоотношение между страните по договор за застраховка имущество за
посочения автомобил, застрахованият да е изпълнил своите задължения по договора,
увреждане на застрахованото имущество в периода на действие на застраховката, вид и
размер на вредите, в причинно-следствена връзка с твърдяното увреждане.
Ответникът следва да докаже възраженията си, включително и осъществяване на
предпоставките, активиращи правото му да намали застрахователното обезщетение.
По делото не е спорно възникването на валидно застрахователно правоотношение между
страните по силата на сключена застраховка “Каско ” с период на застрахователно покритие
от 2.12.2021 г. до 1.12.2022 г., с която ищецът застраховал при ответника полуремарке,
марка “Schmitz”, с рег. № ...., при приложими Общи условия, и покрити рискове по клауза
„Бонус каско“ и допълнително покритие „Доверен сервиз“. Застрахователната сума е 27000
лв.
Не е спорно по делото и се установява от представените по делото материали по преписка
/протокол за ПТП, уведомление, опис/, че по застрахованото ППС са настъпили вреди в
срока на застрахователното покритие - на 4.2.2022 г. при движение в Република Франция
ремаркето е било ударено в задна част от движещ се след него автомобил, което е покрит
риска по застраховката.
На 5.2.2022 г. ищецът депозирал до ответника уведомление за щети на застрахованото МПС,
въз основа на което е образувана преписка по щета № ........ В уведомлението са посочени
като увредени: счупени стопове, смачкана задна маса и др.
Ищецът възложил извършването на ремонт на ремаркето на сервиз във Франция, за който
заплатил на 10.2.22022 г. 4094.32 лв. /равностойност на 2088.94 евро съгласно издадената
фактура за ремонт/.
Въз основа на представените документи, ищецът изплатил застрахователно обезщетение в
размер на 3188.37 лв., като видно от изпратено от него писмо до ищеца от 15.3.2022 г.,
обезщетението е определено съгласно Методиката към Общите условия и тъй като ищецът
не съгласувал ремонта със застрахователя, той приел цените на новите части в пълен размер
съгласно представената фактура, а стойността на труда приравнил до цени на доверен сервиз
в България.
С така извършеното частично изпълнение на задължението си ответникът извънсъдебно е
признал, че са налице основанията за изплащане на обезщетение за причинените вреди,
което се подкрепа и от събраните по делото доказателства и в този смисъл възраженията в
отговора за липсата им са неоснователни. В тази връзка, според приетото по делото
заключение на САТЕ, описаните щети по ремаркето са в причинна връзка с ПТП.
При настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение – чл. 405, ал.1 КЗ, което следва да е равно на размера на
2
вредата към момента на настъпване на събитието.
Стойността на щетите е пазарната стойност на необходимите нови части, материали и труд
към датата на настъпване на събитието, в чиито предели застрахованият може да замести
увреденото имущество с еквивалентно по вид и качество. Особеното в случая е, че ПТП е
настъпило в чужбина. За тази хипотеза в Общите условия, глава Трета, раздел VI, т.9, е
предвидено, че при настъпване на застрахователно събитие в чужбина, в резултат на което
МПС не може да се придвижва на собствен ход, застрахованият може да извърши
провизорен ремонт, позволяващ придвижването до РБългария. Ремонтът се извършва след
съгласуване със застрахователя, което ако не е сторено, застрахователят може да намали
размера на обезщетението или да откаже плащането му. В случая по делото се установи, че
по ремаркето са били нанесени щети, които не са позволявали придвижването му, тъй като с
неизправно осветление /счупени задни светлини/ е забранено движението на ППС. Ето
защо по отношение на светлинните детайли следва да се вземе предвид стойността на
ремонта във Р Франция съгласно издадената и платена фактура. По отношение на тези щети
не е налице основание за намаляване на обезщетението, тъй като той е бил необходим за
връщането на ППС в Р България, при което е без значение съгласуването със застрахователя
/тъй като неизпълнението на това задължение не води до увеличаване размера на вредата за
тези щети съгласно чл. 408 КЗ/, като във връзка с последното следва да се отбележи, че в
уведомлението за щета застрахованият е посочил, че са увредени задните светлини на
ремаркето, с което е довел до знанието на застрахователя наличието на увреждания,
изискващи ремонт на място, без който е забранено движението на ремаркето. Ето защо
отказът на застрахователя да плати застрахователно обезщетение в дължимия размер за тези
вреди е неоснователен. При преценка на дължимото обезщетение, съдът следва да съпостави
само стойността на труда по фактурата и заключението, тъй като се изясни, че всички
увредени части са заплатени съгласно стойността по фактурата. Стойността на труда
съгласно заключението за ремонт на светлините, е 241.92 лв., а по фактурата на сервиза във
Франция – 514.80 евро или 1009 лв. Дължима е разликата в размер на 767.08 лв., за които
искът следва да се уважи и отхвърли за разликата до пълния предявен размер.
Следва да се присъди законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното
плащане.
Относно разноските:
При този изход на делото и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на направените
разноски съразмерно с уважената част от иска, като от разноски за държавна такса 50 лв.,
депозит в.л. 150 лв. и адвокатско възнаграждение 500 лв. /което не е прекомерно предвид
минималния размер от 400 лв. и предприетата по делото защита/, се дължат 592.70 лв.
Съгласно чл. 78, ал.3 ГПК и съразмерно с отхвърлената част от иска разноски се дължат на
ответника – от 170 лв. депозит и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение, следва да се
присъдят 56.72 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗЕАД „Б. В. И. Г.“ ЕАД, ЕИК ....., седалище и адрес на управление гр. София, ....,
да заплати на „В. 08“ ЕООД, ЕИК ....., седалище и адрес на управление гр. Благоевград, .....,
на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, сумата от 767.08 лв., неплатена част от застрахователно
обезщетение по договор за застраховка “Каско ” на полуремарке, марка “Schmitz”, с рег. №
...., за имуществени вреди в следствие на застрахователно събитие настъпило на 04.02.2022
г. в РФранция, ведно със законната лихва от 20.10.2022 г. до изплащане на вземането, и на
основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 592.70 лв. разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над 767.08 лв. до предявените 905.95 лв.
ОСЪЖДА „В. 08“ ЕООД, ЕИК ....., седалище и адрес на управление гр. Благоевград, ....., да
заплати на ЗЕАД „Б. В. И. Г.“ ЕАД, ЕИК ....., седалище и адрес на управление гр. София, ....,
на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата от 56.72 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4