Р Е Ш Е Н И Е
Номер 22.12.2020
г. Град С.З.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 24.11. 2020
г.
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТАНЕВА
ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
Секретар: АНТОНИНА
НИКОЛОВА
като разгледа
докладваното от съдията ХРИСТОВ
в.т.д. № 1550
по описа за 2020 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Обжалвано
е решение № 260073/08.09.2020г., постановено по гр.д № 811/2020 г. на Районен
съд – С.З., с което „Е.” ЕАД е осъдено да заплати на „В.” ЕООД сумата от 55.44
лева, представляваща недължимо платена сума за такса достъп до ел.
разпределителната мрежа до обект Помпена станция „О.”, ИТН 2939032, за периода
01.02.2015г. – 28.02.2015г.,
ведно със законната лихва, върху сумата, считано от 18.02.2020г.
до окончателното й изплащане, както и сумата от 635 лв., представляваща направени по делото разноски.
Въззивникът
„Е.” ЕАД обжалва изцяло първоинстанционното решение, като са
изложени в жалбата доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност. Моли
да се отмени изцяло решението и да се постанови ново, с което да се отхвърлят
предявения иск от „В.“ ЕООД. Претендират се разноските и юрисконсултско
възнаграждение, съгласно представен списък. Доказателствени искания не са направени.
Направено е възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение.
В законния
срок е постъпил отговор от страна на въззиваемия „В.” ЕООД. Взето е становище,
че жалбата е неоснователна, а решението законосъобразно и правилно. Подробни
съображения са развити в отговора. Направено е искане да се отхвърли жалбата и
да се потвърди решението. Претендират се разноските пред въззивната инстанция.
Окръжен
съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по
първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:
Пред
първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Ищецът „В.”
ЕООД моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 55, ал. 1, предл.
1 ЗЗД да осъди ответника „Е.” ЕАД да заплати сумата 55.44 лв., представляваща
недължимо платена сума за такса достъп до ел. разпределителната мрежа до обект
на ниско напрежение - Помпена станция „О.”, ИТ № 2939032, за периода 01.02.2015
г. – 28.02.2015 г., по фактура №
**********/28.02.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумата от ответника. Претендира за направените по
делото разноски.
Безспорно е
установено, че ищецът и ответникът са страни по договор за продажба на ел.
енергия, като ищецът е потребител на електрическа енергия на няколко обекта, в
т.ч. и на обект с ИТН 2939032 – помпена
станция „О.”, общ. Т..
Процесният обект на
ищеца с ИТН 2939032 – помпена станция „О.”, общ. Т. е бил присъединен към
електроразпределителната мрежа, собственост на „Е.” ЕАД на ниво ниско
напрежение.
Видно от Заповед №
135/12.12.1995 г. на Кмета на гр. Т., акт за приемане и предаване на основни
средства, инвентаризационен опис за земя, сгради и съоръжения на ПС „О.",
характеристика на ДМА - Трафопост „О.", акт обр.16 за Електропровод
„Венеция" 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „О." с. О., на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „К.",
и на намиращите се в тях ЗРУ и разрешение за ползване № 261/09.08.1995г, се установява,
че ищецът е собственик на Електропровод „Венеция" 20 kV, на ПОМПЕНА
СТАНЦИЯ „О." с. О., на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „К.", и на намиращите се в тях
ЗРУ. Същите са собственост на дружеството от 29.12.1995г„ когато са включени в
капитала на дружеството. За тези обекти е подписан Акт обр.16 и е издадено
Разрешение за ползване № 261/09.09.1995г.
По делото е
представена и кореспонденцията между страните във връзка със собствеността на
процесния трафопост и процедурата по смяна на нивото на мерене, съгласно която
„Е." ЕАД с писмо изх. № 6053-30/24.09.2008г. уведомява „В.“ ЕООД С.З., че
съгласно решение №Ц-021 от 26.06.2008г. на ДКЕВР тече проект по идентифициране
на обекти на клиенти, които са присъединени със собствени електропроводи към
електрически подстанции, чието мерене се осъществява в подстанцията и че за
клиентите, които са изпратили необходимите документи, ЕВН ЕР вече не начислява
цена за пренос за съответните обекти, считано от влизане на решението на ДКЕВР
в сила. В писмото е посочено, че „Е. АД“ все още не е получило от ищеца
документи, удостоверяващи собствеността му върху електропроводи, присъединени
към електрически подстанции. В отговор на писмото, ищецът е изпратил писмо с
изх.№1784/23.10.2008г. относно идентифициране на обекти, присъединени със
собствени електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се
осъществява в подстанциите, сред които и обект, захранен от Подстанция Т. –
извод „Венеция”, като са посочени документите за собственост, обсъдени по-горе.
С писмо до „Е.“ АД с изх.№2013/05.12.2008г., ищецът заявява желание да бъде
изместено поле мерене от ниско напрежение в самите обекти на средно напрежение
20 kV в Подстанция гр.Т. на ИТ №2939032 ПС „О.”, с. О. и на ИТ № 2939033 В.с. К.,
като е посочено, че обектите се захранват от ел. провод 20 kV „Венеция”,
собственост на „В.“ ЕООД, за което с писмо изх.№1784/23.10.2008г. са
представени всички необходими документи за собственост. С писмо
изх.№01/09.01.2009г. Е.“ АД отново изисква документи за собственост на
ел.провод 20 kV извод „Венеция” и сочи, че след представянето им ще даде
становище за промяна на мястото на мерене от ниско напрежение на средно
напрежение.
По делото е
представена Фактура № **********/28.02.2015г.
на стойност 2 767.16 лв., и платежно нареждане от 12.03.2015г., с което
ищецът е извършено цялостно плащане на стойността на фактурата.
Видно от
заключението на съдебно техническата експертиза, през периода 01.02.2015г. –
28.02.2015г. измерването на потребената от ищеца ел. енергия по процесната
фактура за обект ПС „ О.”, ИТ № 2939032 се е извършвало на ниво ниско
напрежение в ЗРУ /Закрито разпределително устройство/ 20kV/400V в ПС „ О.
". Ако се приеме, че електропровод „Венеция" 20 kV, изходящ от
подстанция „Т.", е бил собственост на ищеца през процесния период,
границата на собствеността му са изводите на електропровод „Венеция" в ЗРУ
на подстанция „Т." на ниво средно напрежение. Ответникът е трябвало да
монтира в подходящо ел. табло измервателна група на средно напрежение,
включваща токови и напреженови трансформатори за средно напрежение, средство за
търговско измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите средно
напрежение 20 kV на електропровод „Венеция" в подстанция „Т." чрез
обособяване на отделно поле „мерене" или в съществуваща килия. Вещото лице
сочи също, че дължимите суми за достъп до електроразпределителната мрежа се
формират, като определената при сключването на договора за електроснабдяване на
процесния обект предоставена мощност, се умножи по броя на дните в календарния
месец и по определената от КЕВР цена за достъп за процесния период. Ако се
приеме, че електропровод „Венеция" 20 kV, изходящ от подстанция „Т.",
е бил собственост на ищеца през процесния период, то ищецът не дължи цена за
достъп на ел.енергия през този електропровод до ПС „О. " нито при
монтирана измервателна група на страна ниско напрежение в ПС „ О. ", нито
при монтирана измервателна група на страна средно напрежение в подстанция „Т.".
Видно от
заключението на съдебноикономическата експертиза, процесната фактура е платена
изцяло от ищеца на ответника.Начислената във фактурата такса достъп до ел.
разпределителната мрежа до обект ПС ”О.“ за процесния период е в размер на
55.44 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
В настоящия случай отношенията между страните се регламентират от нормите
на Закона за енергетиката, Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи (отм.);НАРЕДБА № 6 от 24.02.2014 г. за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителните електрически мрежи, Правила за търговия с
ел.енергия /ДВ 66/26.07.2013 г./
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД полученото без основание подлежи
на връщане. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест по
предявен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД в настоящия случай ищецът
следва да докаже, че е заплатил процесната сума, представляваща разлика между
платена от него такса "ниско напрежение" и такса "средно
напрежение", каквото според него е дължима при положение, че собственият
му трафопост извършва преобразуването от средно в ниско напрежение. Въззивният
съд споделя изразеното в решение № 227/11.02.2013 г. по т. д. № 1054/2011 г.,
ВКС, ІІ т. о., становище относно значението на точката за присъединяване и
мястото на правомерно поставяне на СТИ, а оттук и дължимостта на цената за
достъп до електроразпределителната мрежа и пренос по последната. По тези
съображения съдът намира, че релевантният по делото въпрос е дали потребеното
количество ел. енергия е измерено в местата, определени съобразно Наредба 6/09.06.2004
г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителните електрически мрежи.
Съгласно решение №75 от 25.03.2013г. по гр.д. №864/2012г. І г.о. на ВКС,
също постановено по реда на чл. 290 ГПК, „границата на собственост върху
електрическите съоръжения“ по смисъла на чл. 120 ал.2 ЗЕ във вр. с чл. 127 ЗЕ и
чл. 28 ал.1 от Наредба №6/09.06.2004г. (отм.) за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната
електрическа мрежа визира границата между електрическите съоръжения,
собственост на разпределителното предприятие и тези, собственост на потребител
на електрическа енергия.
Към момента на изграждането си процесният трафопост е бил свързан към страна
ниско напрежение, като към същият момент е липсвала нормативна уредба, която да
определя задължителни места на измерване на доставяната електрическа енергия.
Впоследствие съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия/ 2007 и
Съгласно разпоредбата на чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004г. (отм.) за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителната мрежа, границата на собственост между
електрическите съоръжения на преносното предприятие и тези на потребителя се
определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията за
присъединяване. Съгласно чл. 29, ал.1, т.1 от Наредбата границата на
собствеността следва да се определя от мястото на присъединяване на кабелните
накрайници към уредбата. Така в хипотезата на присъединяване на потребител чрез
собствен електропровод от значение за определяне на мястото на търговско
измерване е единствено границата на собственост на електрическите съоръжения.
В настоящия случай от
заключението на съдебно – техническата експертиза се установява, че граница на
собствеността са изводите на електропровод „Венеция“ в ЗРУ на подстанция „Т.“
на ниво средно напрежение. Ответникът е трябвало да монтира в подходящо ел.
табло измервателна група на средно напрежение, включваща токови и напреженови
трансформатори за средно напрежение, средство за търговско измерване и модем за
дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 kV на електропровод „Венеция" в подстанция „Т."
чрез обособяване на отделно поле „мерене" или в съществуваща килия. Поради
това въззивният съд приема, че в случая СТИ, отчитащо в частта ниско напрежение
е било неправилно разположено. Следователно количеството консумирана
електрическа енергия, измерено в места, различни от нормативно установените, не
може да обуслови начисляване на цена за пренос. При това положение съдът
намира, че извършеното от разпределителното дружество измерване е неправомерно,
несъобразено с Наредба 6/09.06.2004 г./отм./ и поради това и ищецът не е имал
задължение да заплаща начислената му от ответното дружество цена за пренос през
разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение и остойностеното количество
ел. енергия по цени за ниско напрежение. С начисляване цена за "достъп
ниско напрежение и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа" в приложените фактури, на практика ответникът е получил нещо без
основание и се е обогатил за сметка обедняването на ищеца. „Е.” ЕАД е формирал
дължимата от „В.” ЕООД цена за консумираната от него ел. енергия въз основа на
параметри на напрежение, което не отговаря на установеното от закона. Поради
това за ответното дружество не е налице основание за получаване на такси за
посочените услуги, поради което платената сума е недължима и на основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД подлежи на връщане.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е
правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
Въззивникът „Е.” ЕАД е направил възражение за прекомерност на заплатеното
от „В.” ЕООД адвокатско възнаграждение във въззивното производство, което е в
размер на 360 лв. с вкл. ДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес до 1 000 лв. - 300 лв. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, за регистрираните
адвокати по ЗДДС, дължимият данък върху добавената стойност се начислява
върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно
разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия случай адвокатско
дружество “М.” е регистрирано по ЗДДС и направените разноски във въззивното
производство се претендират с ДДС. Ето защо размера на дължимото адвокатско
възнаграждение, изчислено при спазването на тези правила е в размер на 300 лв.
х 20 % ДДС = 360 лв. В настоящия случай
въззиваемият „В.” ЕООД е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв.
Поради това настоящата съдебна инстанция
намира, че заплатеното от „В.” ЕООД адвокатско възнаграждение в размер на 360
лв. не е прекомерно и не следва да бъде намалено.
Въззивникът
„Е.” ЕАД следва да заплати на „В.” ЕООД направените пред настоящата съдебна
инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 120 лв.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260073/08.09.2020г.,
постановено по гр.д № 811/2020 г. на Районен съд – С.З..
ОСЪЖДА „Е.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
в гр. П., ул. *** да заплати на „В.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр. С.З., ул. *** направените пред въззивната
инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. по банкова
сметка *** “Ц.” АД, IBAN - ***, BIC - ***.
Решението
е окончателно не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.