№ 899
гр. Варна, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20243110112179 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод предявен от „****"
ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление, гр. ****, бул."****" №
25, офис сграда ****, офис 4, против Б. И., ЕГН **********, с настоящ адрес:
обл. Варна, общ. Варна, гр. Варна, кв. ****, ул. **** № 22 иск с правно
основание чл.422 ГПК, за постановяване на решение, с което бъде признато за
установено по отношение на Б. И., ЕГН **********, че дължи на „****" ЕАД
следните суми: Главница в размер от 721.56 лв. (седемстотин двадесет и един
лева и петдесет и шест стотинки) по Договор за заем **** № ****-****,
сключен на 13.09.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението в районен съд до окончателно изплащане на задължението;
Договорна лихва в размер от 96.37 лв. (деветдесет и шест лева и тридесет и
седем стотинки)дължима за периода от 16.08.2023 г. (падеж на първа
неплатена погасителна вноска) до 16.03.2024 г. (падеж на последна
погасителна вноска); Лихва за забава в размер на 74.10 лв. (седемдесет и
четири лева и 10 стотинки) за периода от 17.08.2023 г. (датата на която е
станала изискуема първата неплатена вноска) до датата на подаване на
заявлението в съда, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК №3590/01.07.2024г., по частно
гражданско дело № 8101 /2024 г. на ВРС.
1
В исковата молба се твърди, че на 13.09.2022 г. между „****“ АД и Б. И.
е сключен договор за заем **** № ****-****, по силата на който дружеството
му е предоставило заем в размер на 1500 лева. Условията на "Договора за
кредит” се съдържат в отделните полета или клетки, отпечатани на лицевата
страна на формуляра "Искане за кредит" и "договор за заем", като "Общите
условия", при които се отпуска кредитът, са неразделна част както от "Искане
за кредит", така и от "договор за заем". Подписвайки Договора за заем,
заемополучателят е удостоверил, че е получил от кредитора заемната сума от
1500 лева, като се е задължил да върне на заемодателя в сроковете и при
условията, посочени в договора и приложимите Общи условия. Твърди се, че
съгласно разпоредбите на Общите условия, в съответствие с които е сключен
договора за заем, с подписването му Заемополучателят удостоверява, че
предварително и безвъзмездно му е предоставен стандартен европейски
формуляр с необходимата преддоговорна информация, разбира и приема
клаузите на договора и Общите условия, съгласен е да бъде обвързан с
техните разпоредби и желае договорът да бъде сключен. Твърди се, че
съгласно Общите условията, при които е подписан договора,
Заемополучателят се е задължил да върне заема ведно с договорната лихва,
която е в размер на 525.54 лева, на 18 равни месечни погасителни вноски, в
размер на 112.53 лева, като първата погасителна вноска е платима на
16.10.2022 г. Така страните са договорили общ размер на плащанията по заема
2025.54 лева. Твърди се, че на основание попълнен и подписан от
Заемополучателя формуляр - Искане за допълнителни услуги, на 13.09.2022 г.
между „****” АД и Б. И. е сключен Договор за допълнителни услуги към заем
**** № ****-****, съгласно който „****“ АД се е задължил да предостави на
Заемополучателят пакет от допълнителни услуги описани подробно в
Приложение № 1 към договора, което е предоставено на Заемополучателя при
сключване на договора. Съгласно клаузите на сключения договор, при
подписване на договора клиентът дължи заплащане на пакетна цена за
допълнителни услуги в размер на 1908.36 лв., като му е предоставена
възможността да я заплати на 18 бр. равни месечни вноски, всяка в размер на
106.02 лв., при първа погасителна вноска, платима на 16.10.2022 г. Твърди се,
че на длъжника е начислена лихва за забава, както следва: по договор за заем:
74.1 лв. за периода от 17.08.2023 г. (датата на която е станала изискуема
първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на
2
заявлението в съда, като за периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е
начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на
чл. 6 ЗМДВИПОРНС.
Твърди се, че срокът на договора е изтекъл на 16.03.2024 г. с последната
погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно изискуем.
Твърди се, че на 20.11.2023 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 30.03.2023 г.,
сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „****” ООД, ЕИК ****, и „****“
АД, ЕИК ****, по силата на който вземанията на „****“ АД срещу Б. И.,
произтичащи от Договор за заем **** № ****-**** и Договор за
допълнителни услуги към заем **** № ****-**** и двата от дата 13.09.2022 г.
са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Договора за заем
съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица.,****“ АД /сега ,****“ ЕАД/, ЕИК **** е
правоприемник на "****“ ООД, ЕИК ****. Длъжникът е уведомен по реда на
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от името на „****“
АД, за което представям обратна разписка.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез процесуален представител е
депозирал отговор на исковата молба, с който приема исковете за
неоснователни. В същото време не оспорва сключването на процесния
договор и размера на исковите претенции.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по реда на
чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
От приложеното ч.гр.д. №8101/2024 г. по описа на ВРС, 49с-в. е видно,
че на основание чл.410 ГПК в полза на ищеца е издадена Заповед за
изпълнение №3590/01.07.2024г. срещу ответника Б. И., с която е разпоредено
същата да заплати на „АСВ” ЕАД следните суми: Сумата от 721,56
/седемстотин двадесет и един лева и петдесет и шест ст./лева, представляваща
дължима главница по Договор за заем **** № ****-****, сключен на
13.09.2022 г. между „****“ АД и длъжника, прехвърлени от страна на „****“
АД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
дата 30.03.2023 г., в полза на „****” ООД, ЕИК **** /правоприемник на който
е „****та” АД, ЕИК ****/ по силата на Приложение № 01/20.11.2023 г. към
3
Рамков договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.03.2023 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
28.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 96,37 лв.
/деветдесет и шест лева и тридесет и седем ст./ представляваща договорна
лихва по договор за заем за периода от 16.08.2023 г. до 16.03.2024 г., сумата от
74,10 лв. /седемдесет и четири лева и десет ст./ представляваща лихва за
забава по договор за заем, за периода 17.08.2023 г. до 28.06.2024 г. – датата на
подаване на заявлението във ВРС, както и сторените по делото съдебно-
деловодни разноски съобразно уважената част в размер на 45.13
лв./четиридесет и пет лева и тринадесет ст./.
На заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на
вземането си, тъй като длъжникът е подал възражение.
Видно от представения по делото договор за потребителски кредит от
13.09.2022г., на ответника е предоставен от страна на „****“ АД, ЕИК:****,
кредит в размер на 1500 лева, при задължение от ответника да върне заетата
му сума на 18 броя месечни погасителни вноски, от които в размер на 112,53 лв.
Посочена е дата на първото месечно плащане – 16.10.2022 г. Общата дължима стойност
на плащанията са в размер на 2025,54лева, включващ годишен фиксиран
лихвен процент от 40,48%. Договорът е двустранно подписан, като в текста на
договора, абзац 2 е посочено, че с подписване на договора, заемателят
удостоверява, че е получил от заемодателя сума.
Неразделна част от договора е погасителен план, подписан от
кредитополучателя, в който е отразен размера на погасителната вноска за
всеки месец.
Видно от договор за допълнителни услуги към договора от 13.09.2022г.,
е уговорено предоставяне на допълнителни услуги всяка в размер на 106.02
лева, дължима също на 18 месечни равни вноски, съобразно която
допълнителната услуга „Комфорт“ се изразявала в посещение на адреса,
удобно място на кредитополучателя, безплатно внасяне на вноските от името
и за сметка на длъжника, предоговаряне и разсрочване на задължението.
От Приложение № 1 от 20.11.2023 г. към Рамков договор за прехвърляне
на парични задължения (цесия) от 30.03.2023 г. се установява, че „****“ АД, е
цедирало вземанията си към Б. И. на „****та“ ООД. Сключеният с ответника
договор е включен под № 26 като детайлно е индивидуализиран с номер и
4
дата на сключване, титуляр, размер на главницата, общ размер на
задълженията по договора и остатък. Видно е от представения Договор за
цесия, че е уговорена и цена на прехвърлянето, която е била механично
заличена.
По делото е представено и пълномощно, по силата на което цедента
изрично е делегирал на цесионера правомощието да предприеме фактически
действия по уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне на
вземанията, по сключения договор.
Видно от представеното уведомително писмо, пратката до ответника не
е получена, като непотърсена.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Предявените искове намират правното си основание в разпоредбата на
чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Същите са допустими с оглед
предявяването им в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и
при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч. гр.
д. № 8101/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, 49 с-в.
Основателността на исковите претенции е обусловена от следните
кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: наличието на
действително правоотношение по договор за паричен заем, по силата на който
кредиторът предоставя на потребителя кредит под формата на заем или
разсрочено плащане, а потребителят се задължава да върне получената сума
съгласно погасителния план и условията, уговорени в договора; кредиторът
да е предоставил на потребителя уговорената сума; кредиторът да е изпълнил
задълженията си, произтичащи от императивните правила за защита на
потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за
съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз
основа на които разходите могат да се изменят; индивидуалното договаряне на
условията по договора, както и да обосноват договарянето на размера на
лихвите и останалите разходи (такси) в съответствие с типични разходи на
кредитора и обичайна печалба и наличие на валидно сключен договор за
цесия и съобщаването на длъжника за цесията.
От анализа на представените по делото писмени доказателства, се
установява, че между ищеца в качеството му на цесионер и „****“ АД, ЕИК
5
****, в качеството му на цедент, е сключен валиден рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, приложение № 1, с който е
прехвърлено вземането на цедента от ответника по договор за заем. Така
сключеният договор има рамков характер, доколкото със същия е уговорени
условията, при които ще се прехвърлят правата по неплатени задължения по
договори за кредит, сключени от продавача. Този договор сам по себе си не е
достатъчен да породи прехвърлителен ефект, доколкото рамковото
споразумение изисква отделно договаряне на индивидуалния предмет с
подписване на образец по приложение № 1. Именно с последното се довършва
и фактическия състав по прехвърляне на конкретния пакет от вземания, в
който смисъл е страните са уговорили в § 1 „Понятия“, т. 1.1 „Дата на
прехвърляне“. В случая фактическия състав по прехвърляне на вземането е
довършен с подписване на Приложение № 1, към която дата вземанията по
заемното правоотношение са били изискуеми /с оглед уговорения краен срок
на заема/. В приложението по ясен и недвусмислен начин е
индивидуализирано вземането, което продавачът е имал към Б. И., като
заличаване на данните за други прехвърлени вземания, не са от естество да
разколебаят извода на съда относно волята на кредитора да се разпореди с
вземането си, произтичащо от твърдения договор за кредит. Тази воля на
кредитора съдът намира за ясно изразена с представянето във фактическата
власт на купувача на списък, съдържащ всички данни за договора с конкретно
физическо лице и изричното потвърждение на цесията. Съобразно
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът е длъжен да съобщи на длъжника за
станалото прехвърляне на вземането.
В настоящия случай, макар и по делото да не са налице данни
ответникът да е уведомен за цесията преди образуване на настоящото
производство, доколкото ищецът не е представил доказателства отправеното
уведомление да е достигнало до ответника, съдът намира, че ответникът Б. И.
е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне с получаване на препис от
исковата молба, което съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК следва да бъде съобразено
от съда.
От съвкупния анализ на представените по делото доказателства се
установи, че цедираното вземане, произтича от сключен между ответника и
„****“ АД договор за предоставяне на паричен заем от 13.09.2022г., по силата
на който за заемодателя е възникнало задължението да предостави на
6
заемателя кредит в размер на 1400лева.
Относно изпълнение на задължението на кредитора и усвояване на
сумата от ответника по делото не е налице спор, а и горното е установено чрез
удостоверяване на този факт от Б. И. с подписване на договора, на който
страните съобразно предвиденото в него – че с подписване на договора,
потвърждава получаване на сумата, съдът приема, че в тази част договорът
има характер на разписка. Ето защо съдът намира, че за ответника е
възникнало задължение да върне заетата му сума, ведно с уговореното
договорно възнаграждение, на посочените в договора дати.
Съобразно отразената в договора информация относно всяка една от
дължимите суми, както и посочения начин на тяхното връщане, съдът намира,
че погасителният план е инкорпориран в самия договор, поради което същият
е действителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12 ЗПК.
С изтичане на крайния срок на договора цялата непогасена главница е
станала изискуема в пълен размер, на което се позовава и в настоящия случай
ищеца – 16.03.2024г. Изискуема е и договорената възнаградителна лихва.
С оглед естеството на спора – претендират се вземания по договор за
потребителски кредит, при съмнение за наличие на неравноправна клауза в
потребителски договор, която е от значение за правилното решаване на
правния спор, предмет на делото, съдът инцидентно, в мотивите, ad hoc е
длъжен да се произнесе дали спорните клаузи са неравноправни. Тъй като
правните норми, които уреждат действителността на правните сделки, са от
императивен порядък, за неравноправността на клаузите съдът следи
служебно и без наведен довод от потребителя.
Съобразно постигнатите с договора за потребителски кредит от
13.09.2022 г. уговорки между страните, ответникът е поел задължение да
заплати лихва за ползване на предоставените парични суми, съставляваща
възнаграждението на кредитора.
В случая, уговореният лихвен процент от 40,47 %, е в съответствие с
разпоредбата на чл. 19 ЗПК и не надвишава този размер (петкратния размер на
законната лихва от 10%). При потребителски заем за сума от 1500лв., със срок
на ползване от 18 месеца, уговарянето на възнаградителна лихва в полза на
кредитора в размер от 40,48 % е съизмеримо с разходите, които прави
7
заемодателят, както и с риска, който носи, както и с размера на очакваната от
сделката печалба.
По изложените съображения основанието за дължимостта на
възнаградителна лихва съдът приема за доказано.
Ответникът не излага съображения за оспорване размерите на исковите
претенции както за главница, така и за дължими възнаградителна и
наказателна лихви.
По тези съображения съдът намира иска за заплащане на главница за
основателен и доказан в претендирания размер от 721.56 лв., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в
съда до окончателното му погасяване.
Съдът намира за доказани и претенциите за заплащане на договорна
лихва от 96.37 лв. (деветдесет и шест лева и тридесет и седем
стотинки)дължима за периода от 16.08.2023 г. (падеж на първа неплатена
погасителна вноска) до 16.03.2024 г. (падеж на последна погасителна вноска),
както и за обезщетението за забава в размер на 74.10 лв. (седемдесет и четири
лева и 10 стотинки) за периода от 17.08.2023 г. (датата на която е станала
изискуема първата неплатена вноска) до датата на подаване на заявлението в
съда.
При този изход на спора в полза на ищеца „****” ЕАД следва да се
присъдят сторените по делото съдебно – деловодни разноски в размер на 232
лв. за настоящото производство и 45,13 лв. за производството по ч.гр.д. №
8101/2024г. на ВРС, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че Б. И., ЕГН
**********, с настоящ адрес: обл. Варна, общ. Варна, гр. Варна, кв. ****, ул.
**** № 22, дължи на „****” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, бул. „Д****в“ № 25, офис – сграда ****, офис 4,
следните парични вземания: Главница в размер от 721.56 лв. (седемстотин
двадесет и един лева и петдесет и шест стотинки) по Договор за заем ****
№ ****-****, сключен на 13.09.2022 г., ведно със законната лихва от подаване
на заявлението в районен съд до окончателно изплащане на задължението;
Договорна лихва в размер от 96.37 лв. (деветдесет и шест лева и тридесет и
8
седем стотинки) дължима за периода от 16.08.2023 г. (падеж на първа
неплатена погасителна вноска) до 16.03.2024 г. (падеж на последна
погасителна вноска); Лихва за забава в размер на 74.10 лв. (седемдесет и
четири лева и 10 стотинки) за периода от 17.08.2023 г. (датата на която е
станала изискуема първата неплатена вноска) до датата на подаване на
заявлението в съда, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК №3590/01.07.2024г., по частно
гражданско дело № 8101 /2024 г. на ВРС, на осн.чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА Б. И., ЕГН **********, с настоящ адрес: обл. Варна, общ.
Варна, гр. Варна, кв. ****, ул. **** № 22, да заплати на „****” ЕАД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление гр. ****, бул. „Д****в“ № 25, офис
– сграда ****, офис 4 съдебно деловодни разноски, а именно: сумата от 232
лв. за настоящото производство и 45,13 лв. за производството по ч.гр.д. №
8101/2024г. на ВРС, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез
процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9