Р Е Ш Е Н И Е № 371
гр. В., 15.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
В.ският районен съд, 4-ти наказателен състав, в публичното заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Андрей
Дечев
Съдебни заседатели: ………...……...…
Членове:……...……………
при секретаря П. Йорданова и в присъствието на
прокурора………………………………… като разгледа докладваното от
съдията Дечев…………… НАХД № 1202……
по описа………… за 2019 г. и за да се произнесе
взе предвид следното :
Производството
е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от Т.В.Д., ЕГН**********,***, против
Наказателно постановление № НП 27-103-4/30.08.2019г. на Изпълнителния директор
на Изпълнителна агенция „Медицински
надзор“, с което на жалбоподателя е наложени административни наказания на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 116, ал. 1, във вр. с чл. 117 от ЗЛЗ – „глоба“ в
размер на 1000 лв. за извършено административно нарушение по т.2332, във вр. с
т. 2331 от Наредба № 24 от 7 юли 2004г. за утвърждаване на медицински стандарт
„Психиатрия“, във вр. с чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ и „глоба“ в размер на 1000 лв. за
извършено административно нарушение по т.2.3.4.2, във вр. с т. 2.3.4.1 от
Наредба № 24 от 7 юли 2004г. за утвърждаване на медицински стандарт
„Психиатрия“, във вр. с чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ.
Жалбоподателят
в жалбата си оспорва НП, като заема
становище да се уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление
да се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Същият не заема становище в
с.з.
Ответната
страна не заема становище в с. з., като от
административнонаказващия орган е постъпило възражение срещу жалбата с искане
да се потвърди атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и
обосновано, а жалбата да се отхвърли като неоснователна.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната
съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
При
извършената проверка от контролен орган на структурата, дейността и
управлението на Отделението по психиатрия към МБАЛ „Св. П.“ АД – гр. В., се
установило, че в ИЗ № 1741/14.02.2019г. на пациента Д. Л. Нищолов приемащият
лекар д-р Т.В.Д. не е документирала задължителното определяне на всеки
новопостъпил пациент оценка на суицидния риск и оценка на агресивност, като в
ИЗ няма приложен документ /бланка/ или декурзус, отразяващ извършването на
действие по определяне наличност или липса на суицидност, нейната степен и
назначения към персонала с оглед резултата от изследването, съгласно
изискванията на МС „Психиатрия“
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по
делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетеля д-р К.Г.Г. и
административно-наказателната преписка.
Между
така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и
взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.
Съдът,
за да се произнесе, взе предвид следните съображения:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен
интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Приложената в НП санкционна разпоредба
на чл. 116, ал. 1 от ЗЛЗ има предвид неограничен кръг от лица, които извършват
дейност по болнична медицинска помощ в нарушение на разпоредбите на този закон
или на нормативните актове по прилагането му, като в тези случаи се наказват с
глоба от 1000 до 5000 лв.
Съгласно легалната дефиниция в ЗЛЗ лечебното заведение за болнична помощ
е заведение, в което лекари, с помощта на други специалисти и помощен
персонал, извършват дейности по диагностика
и лечение на заболяванията, когато лечебната цел не може да бъде постигната в
условията на извънболничната помощ, родилна помощ, рехабилитация; диагностика и
консултации, поискани от лекар или стоматолог от друго лечебно заведение,
медико-козметични услуги; клинични изпитвания на лекарства и медицинска
апаратура съгласно действащото в страната законодателство, учебна и научна
дейност. Следователно, изготвянето на медицинска документация стои извън
обхвата на болничната дейност така, както законодателят я е определил. Доводите
в жалбата в тази насока се приемат като основателни. В случая се засяга правото
на защита на наказаното лице, изразяващо се във възможността му да научи в
извършването на какви нарушения е обвинен с АУАН и е наказан с НП, за да може
да организира адекватно защитата си. Същото винаги е от категорията на
съществените процесуални нарушения, които не могат да бъдат санирани чрез
законосъобразното им повтаряне.
Следва да се отбележи, че Наредба № 24 от 7 юли 2004г. за утвърждаване
на медицински стандарт „Психиатрия“, издадена на основание чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ,
няма нормативен характер, тъй като не съдържа правила за поведение, а с нея
единствено се утвърждава медицински стандарт „Психиатрия“. Наредбата, посочена
като нарушена, не съдържа посочените в НП точки т.2332, т. 2331, т.2.3.4.2
и 2.3.4.1.
В този смисъл Съдът намира, че НП е незаконосъобразно и необосновано и ще
следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН В.ският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП
27-103-4/30.08.2019г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, с
което на жалбоподателя Т.В.Д., ЕГН**********,***, е наложени административни
наказания на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 116, ал. 1, във вр. с чл. 117 от ЗЛЗ – „глоба“ в размер на 1000 лв. за извършено административно нарушение по
т.2332, във вр. с т. 2331 от Наредба № 24 от 7 юли 2004г. за утвърждаване на
медицински стандарт „Психиатрия“, във вр. с чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ и „глоба“ в
размер на 1000 лв. за извършено административно нарушение по т.2.3.4.2, във вр.
с т. 2.3.4.1 от Наредба № 24 от 7 юли 2004г. за утвърждаване на медицински
стандарт „Психиатрия“, във вр. с чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 -
дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд-гр. В..
РАЙОНЕН СЪДИЯ :