Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 18.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Е въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря
Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Христова гр. дело № 8974 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 99763 от 22.04.2019 г., постановено по гр. д. № 5190/2019 г. по описа
на Софийски районен съд, ГО, 76-ти състав, е признато за установено по
предявения по реда на чл. 422 от ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 280 и сл. от ЗЗД, че ответникът И.Г.К. дължи на
ищеца „С.Р.“ ООД сумата от 62,50 евро – цена по договор от 27.07.2018 г., ведно
със законната лихва, считано от 22.11.2018 г. до окончателното й плащане.
Срещу
решението е постъпила въззивна жалба от ответника И.Г.К.,
в която са изложени оплаквания за неговата неправилност и необоснованост. Сочи
се, че неправилно районната съдебна инстанция е приела, че между страните е бил
сключен договор за поръчка във връзка с проблемен полет с дата 27.07.2018 г.
Намира се, че в процесния случай са налице множество нарушения на разпоредбите
на чл. 47 и чл. 49 от ЗЗП, които са довели до невъзникването на договорни
правоотношения между страните. Оспорва се и да е извършено от страна на
ответника твърдяното от ищцовото дружество
упълномощаване за представителство пред авиокомпанията. Акцентира се, че процесното обезщетение е било изплатено на И.К.
единствено поради предприети само от него действия по неговото претендиране.
Отправя се искане за отмяна на атакуваното решение и постановяването на друго,
с което исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендират се разноски.
В срока по чл.
263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата
страна „С.Р.“ ООД,
в който се излагат съображения за неоснователност на същата и се отправя искане
за потвърждаване на решението на СРС като правилно и законосъобразно. Възразява
се срещу доводите на въззивника, че между страните не е възникнало валидно
облигационно правоотношение, като в тази връзка се намира, че ищецът е изпълнил
всички свои задължения, произтичащи от нормите на ЗЗП и по-конкретно от чл.
47 и чл. 49 от ЗЗП, но и отделно от това от приложеното по делото
пълномощно /подписано от жалбоподателя
по време на регистрацията му в сайта на ищеца, където има техническата
възможност за подписване на пълномощните по електронен път/ се установява
упълномощаването на „С.Р.“ ООД да извърши всички необходими действия за
събиране на обезщетението от авиокомпанията. Сочи се, че след сключването на
договора с ищеца, ответникът е започнал да води лична кореспонденция с
авиокомпанията, което е в нарушение на Общите условия, а и ищцовото
дружество е положило усилия и е ангажирало времеви и финансов ресурс за
събиране на обезщетението от превозвача. Поради което се отправя искане за
оставяне на въззивната жалба без уважение. Претендират се разноски.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 259, ал.
1 от ГПК и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима. Разгледаната по същество, същата е основателна.
Въззивният
съд, съобразявайки разпоредбата на чл. 269 от ГПК, според която дължи служебна
проверка за валидността на решението, за неговата допустимост в обжалваната
част и за правилността му единствено по въведените в жалбата основания, намира
обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение правилността на
атакуваното решение СГС намира следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по искова молба от „С.Р.“ ООД, в която се твърди, че на
27.07.2018 г. между последното и И.Г.К. е сключен договор с предмет – услуга по
събиране на обезщетение от авиокомпания във връзка с отмяната на полет № FR6309/23.07.2018
г. Сочи се, че договорът е сключен в процеса на регистрация на ответника в
уебстраницата на ищцовото дружество, когато И.К. е
приел Общите условия на „С.Р.“ ООД и това приемане е равносилно на сключване на
договора с оглед уреденото в раздел I от
последния, Дефиниции, „Договор“. Излага се, че освен това в деня на
регистрацията ответникът е подписал и пълномощно, с което е упълномощил ищеца
да предприеме действия по събиране на обезщетението, като с това действие само
по себе си се счита за сключване на договора съгласно предвиденото в Общите
условия. Намира се, че в изпълнение на възникналата облигационна връзка,
дружеството е предприело всички необходими действия за събиране на дължимото
обезщетение от превозвача, като претенцията е била предявена пред последния
чрез неговата уебстраница, за което е попълнен изричен формуляр. Излага се, че
в резултат на работата на ищеца, авиокомпанията е заплатила доброволно директно
по сметка на И.К. претендираното обезщетение, като последният, противно на
уговорено между страните в Общите условия, не е уведомил „С.Р.“ ООД за
полученото плащане, не е изпратил банково извлечение с посочен размер на
обезщетението и не е заплатил на ищеца възнаграждение за предоставената услуга
в размер на сумата от 62,50 евро. Поради което е отправено искане до съда да
бъде признато за установено спрямо И.К. съществуването на вземане в полза на
ищеца за сума в размер на 62,50 евро, ведно със законната лихва от 22.11.2018
г. до окончателното плащане.
В срока
по чл. 131 от ГПК ответникът И.К. е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявения
иск. Излага съображения, че противно на
твърденията на ищеца, ответникът не е успял успешно да завърши регистрацията си
в сайта на последния. Сочи, че липсват данни за надлежното му запознаване с
общите условия, а и са налице множество нарушения на разпоредбите
на чл. 47 и чл. 49 от ЗЗП, които са довели до невъзникването на договорни
правоотношения между страните. Претендира отхвърляне на исковата претенция.
Предвид обстоятелството, че ответникът е
физическо лице, за което се твърди да е ползвало услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, същият има качеството на потребител
по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Същевременно
ищецът е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. С оглед на това нормите
на ЗЗП, в сила от 10.06.2006 г., регулират спорното правоотношение.
Основателността на разглежданата исковата претенция
е предпоставена от установяването от страна на ищеца
при условията на пълно и главно доказване на следните обстоятелства: 1/
наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по
договор за поръчка; 2/ надлежно изпълнение от страна на ищеца на възложеното,
за което последният е уведомил доверителя.
При съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал настоящият съдебен състав намира,
че по делото не се установява първото от горепосочените обстоятелства, а именно
че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор
за поръчка.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗП, договор от разстояние е всеки договор, сключен
между търговец и потребител като част от организирана система за продажби от
разстояние или предоставяне на услуги от разстояние без едновременното
физическо присъствие на търговеца и потребителя, чрез изключителното използване
на едно или повече средства за комуникация от разстояние до сключването на
договора, включително в момента на сключване на договора. Доколкото в процесния
случай се твърди облигационната връзка между страните да е възникнала в процеса
на регистрация на ответника в уебстраницата на ищцовото
дружество без да е имало
едновременното физическо присъствие на търговеца и потребителя, то СГС намира,
че приложениe
следва да намерят правилата на ЗЗП, уреждащи договорът от разстояние.
В чл. 47, ал. 1 от
ЗЗП е предвидено, че преди потребителят да бъде обвързан от
договор от разстояние или от подобно предложение за сключване на договор,
търговецът е длъжен да предостави на потребителя по ясен и разбираем начин
следната информацията, изброена в точки от 1 до 20 на същата алинея, в това
число съгласно т. 5 - крайната цена на стоките или услугите с включени всички
данъци и такси или когато поради естеството на стоките или услугите цената не
може да бъде изчислена предварително в разумни граници - начина на нейното
изчисляване. Съгласно чл. 47, ал. 7 и ал. 8 от ЗЗП, информацията в договора за
продажба от разстояние се предоставя на български език, като тежестта на
доказване за изпълнение на задължението за предоставяне на информация по ал. 1
се носи от търговеца. Според уреденото в чл. 49, ал. 1, 2, 3 и 10 от ЗЗП, при
договори от разстояние търговецът предоставя информацията по чл. 47, ал. 1 на
потребителя или я предоставя на разположение на потребителя по подходящ начин в
зависимост от използваното средство за комуникация от разстояние на ясен и
разбираем език, а при договор от разстояние, който се сключва по електронен път
чрез интернет сайт и който предвижда задължение за потребителя да извърши
плащане, търговецът предоставя на потребителя информацията по чл. 47, ал.
1, т. 1, 5, 15 и 16 по ясен и очевиден начин в непосредствена близост до
бутона, чрез който потребителят прави поръчката си. Търговецът е длъжен да
обезпечи, че когато потребителят прави своята поръчка, изрично потвърждава, че
поръчката е свързана със задължение за плащане от негова страна. Ако
извършването на поръчка е свързано с активиране на бутон или на подобна
функция, върху бутона или върху тази подобна функция се изписват четливо само
думите „поръчка със задължение за плащане“ или друга съответна недвусмислена
формулировка, от която става ясно, че извършването на поръчка води до
задължение за плащане от страна на потребителя. Когато търговецът не спази
изискванията на ал. 2, потребителят не е обвързан от договора или поръчката,
като тежестта на доказване за спазване тези изисквания се носи от търговеца.
Съобразявайки горепосочените законови положения, както
и събрания по делото доказателствен материал, и
по-конкретно – представеното под номер 1 към исковата молба извлечение от
уебстраницата на „С.Р.“ ООД, за което ищецът твърди да установява
процеса на регистрация на ответника, в който се изисква приемането на общите
условия на дружеството, което от своя страна води до възникването на
облигационната връзка между страните, СГС намира, че ищецът не е установил по
несъмнен начин надлежното изпълнение от негова страна на изискванията на чл.
49, ал. 2, вр. чл. 47, ал. 5 от ЗЗП. Това е така, тъй
като видно от представеното извлечение, в основната част от интернет страницата на „С.Р.“ има единствено поле с указания за
въвеждане на имейл адрес от страна на потребителя, за да може да подаде иск за
250 евро, и посочване, че след това с натискането на бутона „Напред“ последният
се съгласява с Общите условия и с политиката за защита на личните данни. Или,
по никакъв начин към този момент на потребителя не е била представена ясно, очевидно и разбираемо в непосредствена близост до
бутона, чрез който същият прави поръчката си, информацията за крайната цена на услугата
на ищеца с включени всички данъци и такси или когато поради естеството на услугата
цената не може да бъде изчислена предварително в разумни граници - начина на
нейното изчисляване. Именно последната хипотеза е била приложима в разглеждания
казус, доколкото в раздел IV, т. 2 от Общите условия на „С.Р.“ е уреден начинът на
определяне на възнаграждението - 25% от сумата, получена от авиокомпанията като
обезщетение. Задължението на търговеца преди потребителят да бъде обвързан от договор от
разстояние да представи по ясен, очевиден и разбираем начин информация за крайната цена
на услугата, или ако цената не може да бъде изчислена
предварително в разумни граници - начина на нейното изчисляване, законодателят
е предвидил с цел да обезпечи потребителя,
който сключва договора от разстояние, и да въведе сигурност за това, че последният
е уведомен, че при извършването на поръчката за получаването на съответна стока
или услуга възниква за него задължението за заплащане на възнаграждение.
Отнесено към спецификата на разглеждания казус, простото посочване на страна на
„С.Р.“ непосредствено преди момента на сключване на договора от
разстояние, че след въвеждане от страна на ответника на неговия имейл адрес и
натискането на бутона „Напред“ последният се съгласява с Общите условия, само
по себе си не води до надлежно изпълнение от страна на търговеца на
изискванията на чл. 49, ал. 2, вр. чл. 47, ал. 5 от
ЗЗП. Това е така, тъй като както е посочено и в чл. 49, ал. 2, изр. 3, когато извършването на поръчката е свързано с активиране на бутон
или на подобна функция, върху бутона или върху тази подобна функция се изписват
четливо само думите „поръчка със задължение за плащане“ или друга съответна
недвусмислена формулировка, от която става ясно, че извършването на поръчка
води до задължение за плащане от страна на потребителя. Липсата на
установено по делото точно, изрично и недвусмислено уведомяване на потребителя преди
сключването на процесния договор от разстояние за това, че с приемането на
Общите условия на търговеца възниква облигационно правоотношение межди
страните, по което ответникът се задължава да заплати съответно възнаграждение,
както и конкретно предварително посочване на неговия размер или начина на
неговото определяне, води до неблагоприятната последица за търговеца,
предвидена в чл. 49, ал. 3 от ЗЗП, а именно потребителят не се счита за
обвързан от договора за поръчка. Противното не може да се изведе и от
представеното по делото пълномощно, за което ищцовото
дружество твърди също да установява наличието на валидна облигационна връзка между
страните. От една страна, единственият представен екземпляр от пълномощното,
който се твърда да е подписан от И.К., е с текст само на английски език, за
който не се установява да е бил разбираемият такъв за ответника. От друга
страна, за настоящия съдебен състав остава неизяснен начинът, по който реално
коментираното пълномощно е било подписано от ответника по
време на регистрацията му в сайта на ищеца, и каква е сочената от последния
техническа възможност за подписване на пълномощните по електронен път без
съответен електронен подпис.
Предвид изложеното, доколкото по делото не се
установява възникването на валидно облигационно правоотношение между страните по
договор за поръчка, то и исковата претенция на „С.Р.“ ООД за признаване за установено,
че ответникът И.Г.К. му дължи сумата от 62,50 евро – цена по договор от
27.07.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 22.11.2018 г. до
окончателното й плащане, се явява неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
Така, поради
несъвпадение на изводите на двете инстанции, постановеното решение следва да
бъде отменено.
По
отношение на разноските:
При този изход
на спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и чл. 273, вр.
чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски пред двете съдебни инстанции има само ответникът
/въззивник/. Поради което първоинстанционното съдебно решение следва да бъде
отменено и в частта, с която И.Г.К. е осъден да заплати на „С.Р.“ ООД сумата
от 385 лева – разноски в заповедното производство, и сумата от 385 лева –
разноски в исковото производство. В производството пред СРС се намират
доказателства за сторени от ответника разноски, но в хода на делото пред първата
инстанция И.Г.К. не е заявил изрично искане за тяхното присъждане, поради което и
доколкото съдът не се произнася служебно по отговорността за разноските, такива
не се следват на ответника за делото пред СРС.
Пред настоящата съдебна
инстанция въззивникът претендира присъждането на разноски в общ размер на
сумата от 475 лева, от която 25 лева – заплатена държавна
такса за въззивно обжалване, и 450 лева – адвокатско възнаграждение, за които
по делото са налице доказателства за реалното им извършване. Предвид
своевременно наведеното от процесуалния представител на въззиваемия възражение
за прекомерност, съставът на СГС намира, че същото се явява основателно,
доколкото настоящото дело не се отличава с фактическата и правна сложност, а
извършените от процесуалния представител на въззивника процесуални действия са
се ограничили до подаване на въззивна жалба и явяване в проведеното пред СГС
открито съдебно заседание. Затова претендираното от И.Г.К. адвокатско възнаграждение следва да се
намали до предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба
№1/2004 г минимум /в редакцията на посочената норма към момента на сключване на
договора за правна защита и съдействие – 21.04.2020 г/, а именно до сумата от 300
лева. Съответно, „С.Р.“ ООД следва да бъде осъдено да заплати на ответника сумата от 325 лева – разноски във въззивното
производство.
Воден
от горното, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 99763 от 22.04.2019 г., постановено
по гр. д. № 5190/2019 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 76-ти състав, и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искът
на „С.Р.“ ООД,
с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, предявен по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, вр.
чл. 280 и сл. от ЗЗД, против И.Г.К., с ЕГН **********,
с адрес ***, за признаване за установено, че И.Г.К., с ЕГН **********,
дължи на „С.Р.“ ООД, с ЕИК ******, сумата от 62,50 евро –
цена по договор от 27.07.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
22.11.2018 г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА „С.Р.“ ООД,
с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на И.Г.К.,
с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 325 лева –
разноски пред въззивната инстанция.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.