Р Е Ш Е Н И Е №
531
гр.Пловдив,
29.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на двадесет и първи май две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 2221/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Висшето
училище по а. и р. на р. гр.Пловдив, чрез адв.П.К. срещу решение № 4539/27.11.2019г. на Пловдивски районен съд, първи граждански състав, постановено по гр.дело № 10474/2019г. С обжалваното решение е
признато уволнението
на В.К.Б., извършено със Заповед
№ 06/31.05.2019 г. на ректора на
Висшето училище по а. и р. на р. Пловдив, с която трудовото й правоотношение е
прекратено на осн. чл.334 ал.1 от КТ и отпаднала нужда от използване на
преподаватели на допълнителен трудов договор, поради намаляване обема на
работа, за незаконно и го отменя. В.Б. е възстановена на заеманата преди
уволнението длъжност „п.“, висше училище, отдел а. с.-хабилитирани във ВУАР
Пловдив. Висшето училище по а. и р. на
р. Пловдив е осъдено да заплати на В.Б. сумата от 5100 лева, представляваща
дължимо обезщетение на основание чл.225 ал.1 от КТ за оставане без работа
вследствие на незаконното уволнение за периода 01.06.2019г. – 01.12.2019г.
Решението се обжалва изцяло
Решението
се обжалва като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че в трудовия
договор на служителя е уговорено същият да бъде прекратяван със срок на
предизвестие 15 календарни дни и за двете страни, което е в съответствие с нормата
на чл. 334 ал. 1 от КТ. На това основание е извършено прекратяването на
трудовото правоотношение. Твърди се, че неправилно съдът приема, че ищцата е
извършвала научно-изследователска дейност в съответствие с утвърден план и
програма и затова безспорно е установено по делото осъществяване само на
преподавателска работа и то без да са били разработени учебни планове и учебни
програми за специалностите, по които се преподават. Неправилно съдът се
позовава на чл.58 ал.1, т.3 от Закона за висшето образование, тъй като тези
норми касаят преподаватели, работещи на трудов договор за длъжности заети с
конкурс и избор, а в настоящия случай няма конкурс и избор. Жалбоподателят се
позовава и на чл. 48, ал. 3 от Закона за висшето образование и чл. 54, ал. 4 от същия закон. Иска се отмяна на обжалваното
решение и отхвърляне на трите предявени иска. Претендират се направените по
делото разноски.
В срок е постъпил отговор от В.Б.
срещу жалбата. Твърди се, че решението е правилно и законосъобразно и съответства
на закона и практиката на Върховен касационен съд. Иска се потвърждаване на
обжалваното решение. Претендират се разноските по делото.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти
граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите
на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния
срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е
недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна
материалноправна норма.
Предявени са обективно и субективно
съединени искове от въззиваемата В.Б. с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3
от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.
Безспорно по делото се доказва, е
между страните има сключен допълнителен трудов договор за работа при друг
работодател №1/01.02.2019г. /л.12/ сключен на основание чл.111 от КТ във вр. с
чл.67 ал.1 т.1 от КТ, за неопределен срок. Работа която се възлага на служителя
В.Б. е п. във ВУАРР Пловдив, филиал ***. В договора в т.3 е прието че договорът
може да се прекрати с предизвестие от 15 календарни дни за всяка една страна по
него. На 14.05.2019г. служителката В.Б. е получила предизвестие №4/10.05.2019г.
/л.16/ от ректора на ВУАРР Пловдив, че на основание чл.334 ал.1 от КТ ще й се
прекрати трудовото правоотношение с изтичането на 15 дневен срок считано от
15.05.2019г. Със заповед №06/31.05.2019г. /л.17/ ректора на ВУАРР Пловдив на
основание чл.334 ал.1 от Кт е прекратил трудовия договор на Б., считано от
01.06.2019г., при изплащане на обезщетенията по чл.220 ал.1 и чл.224 ал.1 от КТ.
РС Пловдив, за да уважи исковете
на ищцата Б. приема, че същата е лице,
със специален статут, като член на академичния състав на висшето училище, за
което ЗВО /член 58/ е предвидил специални основания за освобождаване от длъжност,
сред които не се съдържат посочените от работодателя в заповедта за
прекратяване кумулативно две основания. РС Пловдив приема, че прекратяването на
трудовия договор по член 334, ал. 1 от КТ с член на академичния състав, който
осъществява преподавателска и научноизследователска дейност е неприложимо, то
би било приложимо само в случаите, когато назначеният служител не е член на
академичния състав и не изпълнява преподавателска дейност. Препращането на член
59 от ЗВО към разпоредбите на КТ за неуредените случаи не касае основанията за
прекратяване, а е относимо само и единствено за останалите елементи от
трудовите правоотношения като отпуски, обезщетения и др.
Основателно е възражението на
жалбоподателя Висшето училище по а. и
р. на р. /ВУАРР/ Пловдив, че трудовия
договор на служителя е уговорено да бъде прекратяван със срок на предизвестие
15 календарни дни и за двете страни, което е в съответствие с нормата на чл.
334, ал. 1 от КТ, като неправилно съдът се позовава на чл. 58, ал. 1, т. 3 от
Закона за висшето образование, тъй като тези норми касаят преподаватели,
работещи на трудов договор за длъжности заети с конкурс и избор, а в настоящия
случай няма конкурс и избор.
Въззивният съд приема, че ищцата В.Б. в качеството й на п.
по силата на чл.48
от ЗВО и чл.2 от ЗРАСРБ е член на академичния състав на ВУАРР Пловдив, но в казуса следва
да се има предвид, че ЗВО диференцира няколко вида лица, които са членове на
академичния състав на висшите училища. По сила на чл.15 от ЗРАСРБ и чл.50 от
ЗВО академичния състав на ВУЗ се избира след конкурс и сключен основен трудов
договор за заетата длъжност.
Освен този академичен състав във
ВУЗ могат да извършват преподавателска и научна работа и други лица, видно от
чл.52 от ЗВО. Това са гост-преподаватели, /ал.1 и ал.2/, хонорувани
преподаватели /ал.4/ и изявени специалисти от практиката /ал.5/. За разлика от
гост-преподавателите /чл.52 ал.3 от ЗВО/ за хоноруваните преподаватели няма
изискване с тях да се сключва срочен трудов договор, тоест този договор може да
е и безсрочен. Казусът е именно такъв. Безспорно е по делото, че ищцата В.Б. в качеството й на п.
е член на академичния състав на друг ВУЗ – В. У. ***, където тя работи на
основен трудов договор. Във ВУАРР Пловдив същата работи на допълнителен трудов договор при друг
работодател на основание чл. чл.111 от КТ, тоест същата е хоноруван
преподавател по силата на чл.52 ал.4 от ЗВО на тази втора за нея работа. Поради
което същата не е член на академичния състав на ВУАРР на общо основание с тези
преподаватели в този ВУЗ, които са там на основен трудов договор. Видно от
множество норми на ЗВО наличието на висше училище и негови поделения зависи
само от академичния състав на основен трудов договор /чл.17 ал.2 т.2, чл.17
ал.7/, но не и от гост-преподавателите, хоноруваните преподаватели и
специалистите от практиката, които са част от академичния състав на същото това
висше училище. Хоноруваните преподаватели, които не са на основен трудов
договор в това висше училище, макар и формално да са част от академичния състав
на същото, нямат никакви права свързани с управлението и вземането на решения в
рамките на същото. Тоест те са изключени от академичното самоуправление на
висшите училища в България, което пък е основен принцип за тяхното
функциониране и правен статут видно от чл.21 от ЗВО. По отношение на
преподавателите по чл.52 от ЗВО важи забраната на чл.55 ал.1 т.1 от ЗВО да
бъдат избирани в ръководните органи на висшето училище. Това е ясно определено
в закона. Видно от чл.24 ал.1 от ЗВО
Органи за управление на висшето училище са Общото събрание, академичният съвет
и ректорът. Хоноруваните преподаватели на допълнителен трудов договор, обаче
нямат право да са членове на Общото събрание на висшето училище, видно от чл.27
ал.1 от ЗВО. От там те нямат право да бъдат избрани за част от академичния
съвет /чл.29 т.5 от ЗВО/. Те нямат право да се избират за ректор, декан или директор на филиал, департамент или колеж на това висше училище съгласно чл.31
ал.1 от ЗВО. Освен това тези преподаватели нямат право да участват във
факултетния съвет, в катедрения съвет и да са ръководители на катедрата /чл.26
ал.7 и ал.2 и чл.26д ал.2 от ЗВО/.
Ето защо настоящият съд приема,
че нормата на чл.58 от ЗВО въвеждаща специални основания за освобождаване от
длъжност на академичния състав важи за академичния състав на основен трудов
договор, но не и за преподавателите по чл.52 от ЗВО, а именно за гост-преподавателите,
хоноруваните преподаватели и изявените специалисти от практиката, които също
може да са преподаватели и част от академичния състав, но са изключени по закон
от академичното самоуправление на висшите училища и тяхната функция е временно
поемане на преподавателска и научна дейност в съответното висше училище, до
завършване на тази необходимост. Аргумент в тази насока е и нормата на чл.52
ал.3 от ЗВО изрично изискваща сключване на срочен трудов договор с
гост-преподавателя за срок не повече от една година, който може да бъде
подновяван. При това е абсурдно да се приеме, че и за този член на академичния
състав важи нормата на чл.58 от ЗВО и с изтичането на срока на трудовия договор
той не се прекратява. Тоест и без това да е изрично записано в ЗВО, следва да
се приеме, че чл.58 от ЗВО не важи за преподавателите по чл.52 от ЗВО.
Ето защо исковете на ищцата В.Б.
са неоснователни. Допълнителния й трудов договор е прекратен с редовно връчено предизвестие
от 15 дни по изричната норма на чл.334 от КТ, което е било ясно записано и в
трудовия й договор за допълнителен труд при втори работодател. Нормата на
чл.334 от КТ не предвижда допълнителни условия за прекратяването на трудовото
правоотношение, ето защо ирелевантно е по делото да се обсъжда въпроса дали е отпаднала
нуждата от използване на преподаватели на допълнителен трудов договор във
въпросното висше училище. Поради което решението на РС Пловдив е неправилно и
следва да се отмени изцяло, като предявените искове на ищцата се отхвърлят
изцяло.
Предвид изхода на делото
право на разноски се поражда в полза на страната взела участие в него,
съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от предявената
претенция. Ето защо в полза на жалбоподателя
ВУАР Пловдив следва да се присъдят разноски на основание чл.78 ал.3 от ГПК при следните предели. Такива
направени в производството пред ПРС в размер на 600 лева за адвокатски хонорар
/л.29/. Дължи се от въззивавемата Б. и адвокатско възнаграждение за защита пред
ПОС в размер на 600 лева и 152 лева внесена от жалбоподателя държавна такса за
въззивното производство /л.8 и л.9/ или общо 752 лева.
Мотивиран така съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
ИЗЦЯЛО решение № 4539/27.11.2019г. на
Пловдивски районен съд, първи граждански състав,
постановено по гр.дело № 10474/2019г., като
вместо това ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от В.К.Б.,
ЕГН ********** ***, за признаване за уволнението й извършеното със Заповед №
06/31.05.2019 г. на ректора на Висшето училище по а. и р. на р. Пловдив, с
която трудовото й правоотношение е прекратено на осн. чл. 334, ал. 1 от КТ и
отпаднала нужда от използване на преподаватели на допълнителен трудов договор,
поради намаляване обема на работа, за незаконно и неговата отмяна.
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от В.К.Б., ЕГН ********** *** за възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност „п.“, висше училище, отдел аналитични специалисти-хабилитирани
във ВУАР Пловдив с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, бул.Дунав №78, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от В.К.Б., ЕГН ********** *** срещу Висшето училище по
а. и р. на р. Пловдив с БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.Дунав №78 за
заплащане на сумата от 5100 лева, представляваща дължимо обезщетение на
основание чл.225 ал.1 от КТ за оставане без работа вследствие на незаконното
уволнение за периода 01.06.2019г. – 01.12.2019г., както и сумата от 1800 лева
заплатени разноски за адвокатско възнаграждение, като неоснователен.
ОСЪЖДА В.К.Б., ЕГН ********** *** да заплати на Висшето училище по а. и р. на р. Пловдив с БУЛСТАТ
********* със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, бул.Дунав №78, разноските пред първата
инстанция в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение и разноските пред
въззивната инстанция в размер на общо 752 лева.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок, считано от 04.06.2020г. пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.