М О Т И В И
По НОХД № 147 по описа на Р.С.-Луковит
за 2016 година
Делото първоначално е било образувано
пред районен съд гр. Червен бряг като НОХД № 370 от 2015г на Р.С.-Червен бряг ,
прокуратурата е повдигнала обвинение против подсъдимия М. за
това ,че на 09.06.2015г в гр. Червен бряг ,обл. Плевен на кооперативен
пазар извършил действия на полово
удовлетворение с лице от същия пол ненаваръшило 14г
възраст -Л.А. *** –престъпление по чл.157 ал.3 във вр. с ал.2 от НК,като с
протоколно определение от дата 13.11.2015г
на осн. чл.288 ал.1 ,т.1 от НПК , делото е
прекратено и е върнато на РП-Ч.бряг за отстраняване на съществено процесуално
нарушение допуснато в обвинителния акт ,
след което е образувано НОХД № 434/2015г
на Р.С.-Ч.Бряг и поради факта ,че всички
съдии са си дали отвод , същото с определение по Ч.Н.Д №118 /2016г. , първо н.о на ВКС е изпратено за разглеждане на Р.С.-Луковит и е образувано е НОХД №53/2016г по описа на Луковитски районен съд за 2016 година и същото е
прекратено с разпореждане от съда за
отстраняване на нарушение в обвинителния акт . По НОХД № 434/2015г на Р.С.-Ч.бряг и по НОХД № 53 от
2016г на Л.Р.С. на подсъдимия М. е било повдигнато обвинение за това ,че на 09.06.2015 г. в гр.Червен
бряг, обл.Плевен, на кооперативен пазар извършил
действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, изразяващо се в опипване
на половия орган през облеклото, ненавършил 14 годишна възраст - Л.А. *** -
престъпление по чл.157 ал.З /изм. в сила от 26.09.2015г / вр.чл.2 ал.1 от НК/
л. от 1 до 3 от НОХД № 434/2015г на Р.С.Ч.Бряг/.С разпореждане от 04.04.2016г Луковитският районен съд е прекратил съдебното производство по НОХД №53/2016г на Р.С.Луковит и е върнал делото на прокурора от Р.С.Червен
бряг за отстраняване на допуснатите
процесуални нарушения/л. 3 от НОХД № 53/2016 г на Л.Р.С./ , като с определение
№149 от 11.05.2016г окръжен съд –Ловеч по ВНЧ №155 от 2016 е потвърдено разпореждането
, внесен е обвинителен акт съобразно указанията на районен съд Луковит по горе цитираното
разпореждане.След отстраняване на нарушението е образувано е настоящото НОХД
№147 от 2016г , по което на основание
чл.258 НПК , делото е започнало отначало с нов състав на съда .В правомощията
на прокурора е принципно сам
да вземе решение да внесе обвинителен акт в съда за същото, еднакво или по-леко наказуемо
престъпление, когато липсва съществено изменение на обстоятелствената част на
обвинението и това не би довело до ограничаване на правата на обвиняемия. В
конкретния казус не е налице съществено изменение на обстоятелствената част на
обвинението, което налага извършване на ново привличане на подсъдимия като
обвиняем. В тази връзка е и разпоредбата на чл. 225 от НПК. Второто основание,
предвидено в чл. 225 НПК, за ново привличане на обвиняемия е налице, когато
съществено се изменят фактическите обстоятелства. Според ТР №6/77 год., при
съществено изменение на фактическите обстоятелства, са променени обстоятелствата,
свързани с фактическия състав на престъплението, който включва времето,
мястото, начина на извършване на деянието, пострадалото лице и размера на
вредите. В този смисъл е и Решение №5 от 08.02.1985 год. по Н.Д. №677/1984г
II н. о. , според което „Изменение на обстоятелствената част на обвинението е
налице, когато на обвиняемия не са били предявени по съответния процесуален ред
всички обстоятелства, върху които следва да се изгради обвинението, когато има
значение за определяне на фактическия състав на престъплението. Поради
непредявяването на подсъдимия на това обвинение той не е могъл да осигури
защитата си, като даде обяснение, направи възражение и посочи доказателства или
чрез други процесуални способи реализира правото си на защита. Доколко
съществено или несъществено се изменя обвинението от фактическа страна в
сравнение с първоначалното обвинение, се решава, като се изхожда от разкритото
през време на съдебното дирене.” ,
също така арг. от ВЧНД № 270 по описа
за 2017г на ЛОС. На подсъдимия е връчен обвинителният акт.” В случая
обвинителният акт е внесен за същите обстоятелства, по които подсъдимия се е
защитавал на досъдебното производство и за същото престъпление, с единствена
конкретизация на при формиране на правната квалификация на обвинението ,т.к. се
касае за престъпление извършено на 09.06.2015г
, а от друга страна прокурора го е посочил чл.157 ал.3 /изм. в сила от
26.09.2015г /,вр. с чл.2 ал.1 от НК.Това не сочи на същностна промяна на обстоятелствата
по обвинението или на правната квалификация, която да затрудни или ограничи
защитата на обвиняемото лице.
След отстраняване на нарушението
съобразно горецитираното определение на Окръжен съд
Ловеч ,с което е потвърдено разпореждането на районен съд Луковит по НОХД
№53/16г., Районна прокуратура Червен бряг е предявила обвинение срещу подсъдимият Г.И.М.,
роден на *** г. в гр.В., живее в гр.Ч.б., обл.П.,
българско гражданство, българин, основно образование, неженен, осъждан, ЕГН:**********
***, на кооперативен пазар извършил действия на полово удовлетворение с лице от
същия пол, изразяващо се в опипване на половия орган през облеклото, ненавършил
14 годишна възраст - Л.А. *** за престъпление по чл.157 ал.З вр.чл.2 ал.1 от НК. Образувано е настоящото НОХД №147/2016г
. по описа на Р.С.Луковит.
По делото е конституиран като частен
обвинител и граждански ищец чрез законния представител майката на пострадалото
лице Л.А. Х. Н. , а именно П.Л.И. още по НОХД № 370/2015г , по НОХД № 434/2015г./л.23/ на Р.С.Червен бряг. Предевен е
граждански иск за сумата 20 000лв. ,същата е потвърдила с молба по
НОХД №147/2016г на Р.С.Луковит искането си за конституиране /л.20 от делото/ .
Делото е започнало отначало при нов съдия докладчик и отново е направено искане за конституиране
като граждански ищец и частен обвинител /протокол от с.з. от дата 29.12.2016г./.
След като пострадалият е навършил 14 години същия е потвърдил действията и
пълномощията на адвоката/л.248, стр.2-ра/, като допълнително е представено и
пълномощно от него л.296 от делото.
Прокурора поддържа
обвинението спрямо подсъдимият Г.И.М. за извършено престъпление по чл.
157 ал.3, вр чл. 2 ал.1 НК. Позовава се на разпита на
четири групи свидетели, като в първата група са близки и роднини на подсъдимия,
втората група са близки и роднини на пострадалия,трета група свидетели, които
са без родство със страните и липсва основание да се приеме, че са
заинтересовани от изхода на делото това са М.А., Ц.П., А.Г., М. М. и Й.Д..
Четвъртата група, която се състои само от един свидетел са показанията на
свидетеля Ц.Й., който без да е роднина на някоя от страните, явно имал близки
отношения със семейството на подсъдимия и затова неговите показания подлежат на
внимателен анализ. Твърди ,че първите
основни две групи свидетели ,които са роднини на подсъдимия и роднини на
пострадалия съвсем логично дават коренно противоположни показания, явно
предварително синхронизирани като логично показанията на пострадалия и майка му
изцяло подкрепяли обвинението, а другата група оборвали обвинението, че в 21:30
часа на 09.06.2016г. подсъдимият не е бил в района на Кооперативния пазар, а в
дома на баба си. В подкрепа на втората група показания били показанията на свидетеля Ц.Й., които се
нуждаят от внимателен анализ, тъй като се установява, че същия свидетел е
близък на семейството на подсъдимия, както в личен план, така и от гледна точка
на указване на правна помощ във връзка с търговските им дела. Цял ден е бил на
павилиона, в който работи бабата на подсъдимия и както се установило, същата го
е почерпила с различен видове алкохол. Съвсем логично е той да подкрепя
версията на подсъдимия. Истинска
проверка на истинността на основните две групи показания моли да бъде извършена
с противопоставяне на трета група
незаинтересовани лица, а именно Й.Д. показанията на който потвърждават
истинността на показанията на П.И./майка на пострадалия/. Притеснена от
съобщеното от сина си същата е търсила среща и провела разговор с подсъдимия,
потвърден от показанията на свидетеля Д..
М.А., същият непосредствено е възприел разговора между подсъдимия и П.И.,
както и признанието на подсъдимия пред Гражданската ищца за извършеното спрямо
сина и деяние. Показанията му са изцяло в синхрон с показанията на И.. Ц.П. и А.
Гачев абсолютно неазаинтересовани от изхода на
процеса, в служебния кабинет в полицията подсъдимият е признал за извършеното
деяние и дал обяснения. М. М. показанията на този свидетел също оборват тезата
на защитата. От същите се установява, че по времето, когато бабата на
подсъдимия в присъствие на подсъдимия черпила за рождения си ден свидетеля
Макавеев същият се е бил прибрал от работа. Предвид установеното работно време
в държавата, явно времето по което се е случило това събитие е било по-скоро
след 17:00 часа, до 18:00 – 19:00 часа, което не подкрепя версията, че
подсъдимият и баба му са били в района на павилиона на пазара. Изцяло оборена е
и версията на подсъдимия от приложените към делото писмено доказателство
справка от училище „Юрий Гагарин“ от която се установява, че на посочената дата
подсъдимият няма отбелязани отсъствия от учебните часове. В този смисъл изцяло
е разколебана тезата му относно неговото разположение през различните часове на
деня на посочената дата. Предвид изложеното счита, че показанията на майката на
пострадалия П.И. , както и на тези на
групата на незаинтересованите от изхода на делото свидетели изцяло обосновават
обвинителната теза. Следва да бъде посочено, че въпреки ниската възраст
пострадалия Л. Х. Н.дава изключително последователни показания пред различни
съдебни състави и на досъдебната фаза на наказателния процес, като неизменно
описва една и съща обстановка. Видно от заключенията на психолого
психиатричната експертиза в рамките на която е бил изследван същият е психично
здрав, в състояние да възприема, за да възпроизвежда фактите конкретно и
коректно. Допълнително в подкрепа на обвинителната теза следва да се приемат и
двете съдебни психолого психиатрични експертизи, в
рамките на които е бил изследван подсъдимият М.. Установява се, че същият без
да има психични отклонения има отклонения в половото му съзряване и формирана
хомосексуалност. Действията му са били целенасочени, а мисловните и волеви
процеси не са били с патологично отклонение. Съвсем адекватно е разбирал
собствените си действия. Явно е, че при подсъдимия има едно сериозно изразено и
последователно поведение изразено в престъпни посегателства срещу половата
неприкосновеност на малолетни деца. В подкрепа на това било свидетелството му за съдимост,тъй като същият
през 2013г. е блудствал с малолетни лица от същия пол. Осъден е с влязла в сила
присъда за 11 малолетни лица от същия пол по НОХД№81/2015г. на РС Червен бряг.
С присъдата по също дело му е наложено наказание 1година и 2 месеца лишаване от
свобода, изпълнението на което е било отложено за срок от 2 години. В този
смисъл подлежи на привеждане в изпълнение. Счита, че с действията си
извършеното деяние от подсъдимия М. представлява висока степен на обществена
опасност спрямо подрастващите и на обществото, като цяло. С неговите действия и
както е заключението на многобройните експертизи повлиява негативно на
сформирането на личността у малолетните, спрямо които са извършени
посегателствата към тяхната полова неприкосновеност.Моли гражданският иск да
бъде приет в посоченият размер.
Повереникът на частният обвинител и
граждански ищец пледира
да съдът да признаете подсъдимия за виновен в извършване
на деянието предмет на обвинението, да уважи изцяло предявеният граждански иск
по основание и размер, да присъди и законната лихва върху размера му считано от
09.06.2015г. до окончателното и изплащане, както и да бъде осъден подсъдимия да
заплати разходите по настоящото производство, както направените такива от
другите състави, тъй като с приключването на съдебния акт с присъдата следва да
бъдат присъдени всички разноски. Намира, че от събраните по делото
доказателства обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин, както
изисква НПК. В конкретния случай намира,
че обвинението е доказано предвид показанията на пострадалото лице. За него се
събрали убедителни експертни заключения, затова че пострадалото лице се е
намирало в съответната за възрастта си степен на физическа, психическа и
интелектуална зрялост и това му е позволявало в пълнота да разбира свойството и
значението на извършеното по отношение на него и да го пресъздава пред
съответните органи. Това касае неговата зрялост, както към момента на
извършване на деянието, така към даване на показания на съдебна фаза и даване
на показания в досъдебна фаза. Ето защо неговите показания са напълно удобни,
за да се изградят въз основа на тях фактически и правни изводи от съда и този
свидетел стройно, последователно, непротиворечиво описа пред съда вида, начина
на извършване на тези действия спрямо него, място и начина на извършване. В
последствие изяснило това как е рефлектирало на неговата психика и емоционално
състояние. Всичко това било довело при
него до едно състояние на остра реакция на стрес. Извършеното деяние било
потвърдено също така и от показанията на неговата майка П.И. и свидетелят М. А.,
пред които подсъдимият е признал извършването на деянието. Нямо нищо странно,
нищо учудващо и укоримо в това една майка щом узнае,
затова че спрямо детето и е било извършено подобно действие да потърси среща и
разговор с лицето, за което детето и твърди, че е извършило подобно действие.
Затова тази среща, която тя е провела изчаквайки подсъдимия на улицата, няма
нищо странно, това е естествена реакция на майката и е проява на загриженост към
случилото се. Тогава тя е била придружена от този неин познат и при зададен
въпрос подсъдимият е признал за извършеното. Били опровергани от показанията на
тези двама свидетели П.И. и М.А. твърденията на подсъдимия, че при този
разговор е имало отправени закани, та дори и физическо посегателство към него.
Били извършени и очни ставки,
категорично бе оборено твърдението на подсъдимия и в крайна сметка с това е изяснена обективната истина по
отношение на тези факти и обстоятелства.Твърди ,че от обективна гледна точка
извършването на деянието е доказано по несъмнен и категоричен начин. Счита ,че
една голяма група свидетели посочени от подсъдимия, които са негови близки родственици брат, родители, баба, съпрузи на леля, които
само по силата на своето родствено положение са заинтересовани и предубедени
лица. Моли съда да прецезира техните показания през
призмата на тяхната заинтересованост и предубеденост. Дори и разгледани по
същество тези показания не изключват извършването на деянието. Трябвало да се
отбележи и разколебаната теза на подсъдимия затова, че е бил през една част от
денонощието в заведението в центъра на гр. Червен бряг, защото постъпиха данни,
че той е бил на училище до 13:00 часа. Отделно има някои нестройности
в показанията на свидетелите от неговия роднински кръг, той заяви, че отивайки
в дома на баба си за рождения и ден не е излизал, а самата баба заяви, че е
излизала с него да разхожда кучето и тогава е извършена срещата с Макавеев.
Това доказвало само предубедеността на тези лица. Тези лица при наличие на
родствени връзка не били длъжни да дават показания, които да уличат техния
родственик. Гражданският иск се установява, че вследствие на извършеното
пострадалият е изпаднал в състояние на стрес, довело до безсъние, усамотение,
раздразнителност, мрачно настроение, които са продължили няколко месеца подред,
които са в причинно следствена връзка от извършеното деяние. Това несъмнено е
повлияло върху неговото психическо съзряване, който е в деликатна възраст. Моли
да се приложи чл. 68 от НК и привеждане в изпълнение на
отложеното наказание, защото в рамките на изпитателния срок е извършено това
деяние.
Защитата на подсъдимата адв. К.Ц.
от ЛАК пледира , че през цялото време, докато траел процеса не го
напускало чувството и усещането, че изначално към неговия подзащитен е подходено с крайна предубеденост ,която идвала от съдебното
му минало. Нямало да обсъжда как се е стигнало до предходната присъда, трябвало
ли е по този ред да приключи производството. Тази присъда е факт в правния мир
и нямаме право да я обсъждаме. Отбелязва ,че в контекста на собственото и
вътрешно убеждение, че към този човек изначално е било подходено с
предубеденост. Той е бил посочен с пръст, той е такъв и ще остане такъв за цял
живот. Просто не можело така, не за друго, а защото не е било справедливо и той
е млад човек, като пострадалия. Искал да уточни, че през цялото време на
съдебните си прения ще използва условно
наклонение, т.е ако това въобще се случило. Наказателното производство извървяло
дълъг път. Първоначално е образувано НОХД №370/2015г. внесено от прокурор при
Районна прокуратура Червен бряг в съда с повдигнато обвинение, затова че на
09.06.2015г. е извършено действие на полово удовлетворение с лице от същия пол ненавършило 14 години,
квалифицирано като престъпление по чл. 157 ал.3 вр.
ал.2 от НК, тъй като пак ще повтори нещо казано неотдавна, че това е нонсенс,
няма как ал.3 на чл. 157 да е във връзка с ал.2. Съдът по реда на чл. 288 от НПК прекратил производството и врънал делото за
отстраняване на съществено процесуално нарушение при изготвяне на обвинителен
акт и формулиране на обвинението. Не
ставало ясно от това обвинение коя норма е приложена, тази действаща към
момента или към датата на извършване на деянието. Следва нов обвинителния
акт отново внесен в РС Червен бряг, в
който вече обвинението е формулирано, като престъпление по чл. 157 ал.3
/изменен от в сила от 26.09.2015г./ вр. чл. 2 ал.1 НК. Какво правят уважаемите съдии от Червенобрежкият районен съд, масово
последват административният си ръководител, който си направил отвод. Такъв
правят всички останали съдии. Отбелязва го като факт, тъй като този факт бил
симптоматичен. От какво са се притеснявали съдиите от РС Червен бряг, има ли
нещо което да ги е мотивирало. Само обстоятелството, че града е малък, че
хората се познават достатъчно ли
обстоятелство е да си направят отвод, че гр. Луковит стои на 10 км. от Червен
бряг. По негово мнение мотивите на колегите на РС Червен бряг са били съвършено
различни, те са свързали несъстоятелността на това обвинение. По разпореждане
на ВКС делото бива разпределено на РС Луковит и по системата на случайно
разпределение съдия докладчик е колегата В. Ц.. Със свое разпореждане от 04.04.2016г. съдията докладчик Ц. намира неясноти при
формулиране на обвинението, прекратява наказателното производство и връща
делото на прокуратурата. Прокуратурата
не приема тези действия на съда, докладвани, като законосъобразни и
атакува пред въззивната инстанция разпореждането на съдия
докладчика. Разпореждането е потвърдено и едва тогава се внася последния
обвинителен акт , с който деянието се квалифицира по чл. 157 ал.3 вр. чл.2 ал.1 от НК. Налице ли е било такова деяние.
Категоричния му отговор, като защитник
на подсъдимия бил отрицателен. По делото сме чули за група свидетели, едната
група били близки на пострадалия, друга на подсъдимия, трета група били без
заинтересовани. Имало и други незаинтересовани, но те също били заинтересувани.
Истината е една липсват категорични и убедителни доказателства. Тука ставало
въпрос за дума срещу дума. Твърди се, че майката на пострадалия П.Л. е
незаинтересувана, как да не е заинтересувана, естествено, че всяка майка е
загрижена за дето си, но как се е изразила
нейната загриженост. Вместо да се обади на надлежните органи на правоохранителните органи да ги сезира за това, което
нейния син споделя, тя хваща приятеля си
М.А., намират неговия подзащитен и буквално се
нахвърлят върху него. Наложило се е той самия да потърси помощ от съдия от
Червенобрежкия районен съд Й.Д. свидетел по делото, който сподели, че
действително подсъдимия е бил уплашен. Не можело да се приеме тезата на
подсъдимия подкрепена от част от свидетелите, тъй като тези свидетели били
заинтересувани. Извинявайте, но обвиняемия и подсъдимия не са длъжни да
доказват своята невинност, не са длъжни да доказват дори алиби. Обвинението е
този орган, който следва да докаже престъплението. И сме чули чудесен анализ от уважаемия
представител на държавното обвинение досежно
свидетелските показания, но не чухме нито една дума за самото деяние, нито
една. В месеците през които бил ангажиран с това дело се опитал да стигна до
подобни сходни аналогични случаи в съдебната практика. За съжаление не открил и съдът нямало да открие, ако се поразровите,
но се е запознал с теоретични постановки по въпроса. Теорията по въпроса за
хомосексуализма по чл. 157 от НК е винаги и само разврат между лица от един и
същи пол, който за разлика от блудството е насочен към обективно и субективно
полово сношение, т.е. анален секс, когато е между лица от мъжки пол и на
действия на полово удовлетворение, когато е между жени. В първия случай е педерастия, във втория случай е лесбийство. Това
казвала теорията. Районния съд в Червен
бряг е разширил малко обхвата на половото сношение, като в делото касаещо неговият подзащитен е
приел, че такова е налице и при орален секс ползвайки самопризнанията на
подсъдимия. Къде е в случая половото
удовлетворение, има ли такова и ако няма защо деянието, ако е извършено е
квалифицирано по чл. 157 ал.3 от НК при положение, че има специален текст в НК,
който квалифицирал блудствените действия, това е чл. 149 от НК, нещо повече ще
отбележи, тъй като според него това е важно още първия съдия докладчик от Луковитският съд, Съдия Цариградска подсказва на
прокуратурата „обвинението формулирано неясно, не е ясно кой закон се прилага“,
доколко при отменената редакция и при сега действащата „блудствените
действия извършени с лице ненавършило 14 годишна възраст представляват
самостоятелен състав на престъпление и като такъв не се нуждаел от привръзка с друга правна норма“. Тя просто подсказва, че
няма доказателства по чл. 157 от НК, но понеже вече е осъждан дайте да му
повдигнем такова обвинение, защо не по чл. 149 от НК. Къде е половото
удовлетворение. Най-много в конкретния случай би могло да се обсъди въпрос за
опит за блудство, защото самото обвинение казва „изразяващо се в опипване на
половия орган през облеклото“, това ли е престъпление по чл. 157 ал.3 от НК,
извинявайте но това е всичко друго, но е и престъпление по чл. 157 ал.3 от НК.
Отбелязва за трети път, ако въобще това се е било случило. Стигали сме до другите според обвинението
незаинтересовани свидетели. Това били полицейските служители, че как да не са
заинтересовани свидетели, кой е по- заинтересован едно престъпление да бъде
установено, разкрито и доказано от тези,
които са призвани да се борят с престъпността. Колегата А. свършено
правилно отбелязал действията на полицейските служители за абсолютно неправомерно.
При образувано досъдебното производство образувано без санкция на разследващ
полицай, без санкция на наблюдаващият прокурор, хващат го от улицата пишат си
нещо. Според обясненията на неговия подзащитен,
принуждават го да подпише и да напише собственоръчно, че това е вярно и те не
били заинтересовани свидетели. Заинтересуван свидетел бил адв.
Й., защото цял ден се черпил, е това ли е заинтересованата му, че се е черпил
през деня, обича човека да се черпи , черпил се. Не може така да се интерпретират
свидетелски показания според това дали са удобни, или неудобни. Съвършено прав
е колегата А., че такива престъпления не се извършват на публични места, както
изнасилването, както и другите престъпления от Глава „Разврат“, те не се
извършват на публични места, така е, само, че налице ли е престъпление по чл.
157 ал.3 от НК. В случай ако въобще това се е било случило, когато едно от
двете деца посяга към гащите на другото, то скача и си заминава, е ли това престъпление, Вие ще отговорите на този
въпрос с вашия съдебен акт. Защитникът
смята, че не само не може да се говори за такова престъпление, такова
обвинение в конкретния случай е абсурдно и тука стига до причината по негово скромно мнение, защо всички съдии от РС
Червен бряг си направили отвод по това дело. И в потвърждение на първоначалното
му изложение, че към неговия подзащитен е подходено с крайна
предубеденост. За него , който го познава от няколко месеца той не е такъв, той
може да има особености на характера си, може да има особености свързани с
половото съзряване, с половата ориентация, но той не е изверг. Не може заради
едно докосване това момче да бъде пратено в затвора, защото това е равносилно
на убийство. Това означавало както се изразил скоро един наш колега по
телевизията „деветия кръг на ада ще му се струва парк“ в сравнение с това,
което би получил, ако уважаемия съд приема тезата на обвинението и изпрати това
момче в затвора. Споделя мнението си за съдебните психолого
-психиатричните експертизи, те са изключително обективни, професионално
издържани и не будели никакво съмнение в
тяхната обективност и компетентност. И ако се вникне в същината на тези
експертизи ще се забележи плахост, интровертност на
неговия подзащитен, пасивност, липса на самочувствие,
потиснатост, липса на агресия. По никакъв начин не искал да прехвърля
отговорността други му, но при пострадалото момче такива последици не са
налични, няма, той нормално се развива, спортува и независимо от това, което
споделя колегата А. той се развива съвършено нормално и безпроблемно и
вероятно, ако това се е случило сигурно е дало някакво негативно отражение.
Възможно е такова отражение да има и в бъдеще, но аз такива данни не установих
в заключенията на психолого психиатричните
експертизи. В заключение смята , че в случая обвинението не е доказано, за тях
няма такова престъпление формулирано по този начин, че неговият подзащитен е извършил действие на полово удовлетворение с
лице от същия пол изразяващо се в опипване на полов орган през облеклото, тъй
като ако въобще такова нещо е станало, то не е престъпление по чл. 157, ал.3 от НК, няма как да е такова престъпление. То може да е опит за блудство, но в
никакъв случай не и действие на полово удовлетворение. С оглед на тези негови разсъждение ще моля за справедлив
съдебен акт, с който да признае подсъдимия за невинен в това да е извършил
престъпление квалифицирано по чл. 157 ал.3 вр. чл.2
ал.1 от НК и да го оправдаете по него със законните последици, като отхвърлите
предявения граждански иск, защото няма как почитаемия съд да признае моя подзащитен за друго престъпление, няма как да го оправдае
по чл. 157, ал.3 от НК, а евентуално да
го признае за виновен в опит за блудство по смисъла на чл. 149 от НК, тъй като
няма такова обвинение.
В последната си дума подсъдимият не
се признава за виновен , дава обяснения ,че :Сутринта към 8:00 часа отворили павилионите, започнали да
работят, брат му бил на касата, той на скарата, а баба му обирала чиниите и
чашите. През целия ден са били заедно.
Към 10:00 часа преди обяд дошъл адв. Ц.Й., за да наеме един от павилионите за адвокатска
кантора, казал че ще остане през целия ден при тях , за да ни помага и да ни
обяснява за павилионите. Към 7:30 часа вечерта затворили павилионите, защото на
същата дата баба му имала рожден ден, тръгнали си той , баба му, брат му и адв. Й. към блока. Същата вечер баба му се обадила на леля
му и вуйчо му да дойдат в тях да празнуват. По пътя видяли
г-н М., спряли се за две минути, приказвали с него и
го почерпили за рождения ден на баба му
и за павилионите, които купили. Вечерта се събрали в къщи, празнували и никъде не са излизали, дори кучето не са разхождали. Към
11:00 часа/ вечерта / леля му и вуйчо му
си тръгнали и те прибрали масата и си легнали. По никакъв повод
не е виждал и не е имал контакт преди датата и след това с лицето Л. и преди случката пред блока с
неговата майка, която го нападнала с
груби и обидни думи с нейния приятел.
В хода на досъдебното производство
№305 от 2015г на РУП-Червен бряг са изготвени и приобщени комплексна психолого
–психиатрична експертиза както на пострадалия така и на подсъдимия , приобщени
към настоящото дело според която
пострадалият е бил с остра реакция на
стрес , но са отзвучали в последващите дни и не са довели до психична дезорганизация ,
приема се ,че освидетелстваното дете е достигнало нормална биологична
,психична и социална зрялост и е в
състояние правилно да възприема , запаметява и възпроизвежда обективната истина в хода на разследването.
По отношение на подсъдимият е прието ,че
е възможно разстройство на сексуално съзряване –хомосексуалност, към време на
деянието действията му са били целенасочени и волеви ,че същия има запазен интелектуален компонент , позволяващ
адекватно разбиране на собствените действия , като на дата 09.06.2015г същия е
могъл да разбира свойството и значението на постъпките си от медицинска гл.
точка и към момента на експертизата Г.М. има психична годност да участва във воденото срещу него
наказателно производство.В съдебната фаза на делото са изготвени и приети нови
две експертизи комплексна психолого психиатрична на пострадалия Л. А.Х. вече като
непълнолетен от която е видно ,че в
съдебната фаза същия е с правилно нервно психично развитие и общо интелектуално функциониране в рамките
на нормата.Към момента на деянието е бил в състояние на субективен дистрес и емоционално разстройство с леко и кратковременно
нарушение на социалното функциониране възникнало към последиците от ситуацията
, правилно запеметява , възприема и възпроизвежда фактите , които имат значение
за делото и дава достоверни обяснеия за тях, като
няма данни за повишена внушаемост или склонност към фантазимерни
преживявяания. От съдебно психиатричната експертиза
изготвена по отношение на подсъдимия Г.М. е с правилно структориран
мисловен процес ,без налудничеви идеи в съдържанието
му , с нормална емоционално волева сфера.Приема ,че подсъдимия е налице разстройство на сексуално съзряване
–хомосексуалност и към момента на изготвяне на експертизата не може да се
прогнозира дали сексуалната му насоченост в бъдеще ще се ориентира към полово
зрели мъже.По време на е дянието 09.06.2015г е бил вменяем и
действията му са били целенасочени ,без регистрирани патологични отклонения на мисловните и волеви процеси , могъл е да
разбира свойството и значението и да ръководи постъпките си и пълноценно може
да участва в процеса. По делото е представена и справка от ПГХТ „Юри
Гагарин”-гр. Червен бряг , от която е видно ,че подсъдимия Г.М. на процесната дата няма отбелязани отсъствия в часовете ,
като са отбелязани и учебните часове и
продължителността им от процесната дата , от което е
видно ,че занятията са започнали в 7,30ч с първи час информационни технологии и
са приключили в 13,00ч с шести час по първи чужд език –руски език.Приложено е и
копие от дневника на 10а клас , в който тогава е учел подсъдимия , записан е под №6 и за процесната
дата е видно ,че не е отсъствал от занятия/л.206 до 209 от делото/. По делото е
представен и приет предсъдебен доклад /л.140/ ,
според който Г.М. е психически здрав , представен и приет е социален доклад от който е видно ,че предвид
дългия период от време след описаното в обвинителният акт отдел „Закрила на
детето ” не бил в състояние да констатира какви са били последиците върху
малолетния Л. Х.Н. , майката на детето св. П.И. била консултирана детето да
получи психологическа помощ и подкрепа от ЦОП-Червен бряг, както и
производствена характеристика на
подсъдимия от „Боряна”АД-Червен бряг .
По
фактическата обстановка:
Луковитският
районен съд ,след като обсъди събраните в хода на досъдебното производство и
проверени в хода на съдебното следствие доказателства,приема за установено
следното:
На 09.06.2015 г. около 21.25 ч.,
пострадалият Л.А. Х.Н. бил с майка си св. П.И. и другите му двама братя на
басейна в гр. Червен бряг и стояли докато затвори басейна . В този ден приятел
на Л. имал рожден ден. Майка му и двамата му братя си тръгнали , а Л. я помолил
да остане заради рождения ден на приятеля му и тя му разрешила , той дошъл по-късно легнал си и
нищо не и казал. На другия ден /10.06.2015г./вечерта около , 5,30 – 6,00 часа
поискал да и каже нещо и започнал да и разказва
за случката, която се е случила на 9 юни. Казал
на майка си св. П.И. , че тръгвайки си вечерта минал през Кооперативния пазар на гр. Червен
бряг. към 9,00 - 9,20 часа, това било на
смрачаване вече. Казал и ,че бил повикан по име от подсъдимия Г.М. , който
седял в заведението, което го държат било като до бирария с пейки като на
пицария, дървени. Подсъдимия Г. повикал Л. име, поканил го да седне, поканил го
да го почерпи нещо за пиене. Л. отказал,
но подсъдимия се преместил при
него и започнал да го опипва по половите органи. Започнал е темата за секс,
питал го дали се самозадоволява, поискал е да му покаже члена си. Л. е отказал
и той му е казал, че е виждал половите органи на другите му, по-малките му
братя - на И. и К., по име ги е посочил. Л. се
притеснил и казал, че иска да си тръгва, но той му казал, че му е много
приятно и да поостане още малко. Л. поискал отново да си тръгне, но подсъдимия го хванал за ръката и го
предупредил да не казва на никой за случилото се - два пъти му е казал това
нещо като предупреждение, след което Л. си е тръгнал. В свидетелските си
показания пред съда пострадалото лице Л.А. Х. Н. потвърди същото ,което е казал
на майка си . Бил на рожден ден ,помоли майка си да остане да уважи приятеля си. Свършили и се
прибирал към 9:30 часа вечерта, минавал покрай долната част на СОУ „Петър
Берон“, покрай магазина плод и зеленчук в Червен бряг и като минавал чул г-н М.
да го призовава по име. Отишъл при него и седнал, той му предложил нещо за
пиене, но Л. му отказал, седнали,и започнали да говорят .Седели на масичка до
ресторанта един срещу друг и след това той подс. М. седнал до него, нямало други хора, сами
били. След това М. седнал до Л. , и започнал да го опипва около
3- 4 секунди продължил ,Л. му казал да спре
да го опипва но М. казал ,че му е приятно и че иска да ми види половия
орган, казал че е виждал и на братята му от своя страна детето казало ,че бърза
и иска да си тръгне М. го хванал за ръка
и му казал да не казва на никого, след това Л. си тръгнал . Това било около
21,30ч.
След разговора от 10.06.2015г Л. помолил майка си да отидат в полицията. Видимо бил притеснен, уплашен.
Тя веднага реагирала и тръгнали към
полицията.Към 18,30 били там . Обяснила на полицая за какво става на въпрос, за
какво са дошли, но им казали да дойдат
на другия ден .Казали им да отидат на
другия ден. Отишли и тя попитала в полицията познават ли Г., и имат ли сведения
за него - къде живее. Казали и , че това
не му е първия случай, обяснили и къде
живее и да отидат на другия ден в полицията към два часа /14ч /да разговарят с И.Ц. - Началник на Педагогическа стая. След
това майката и синът и Л., разговаряли,
искала да разбере случило ли се е още нещо, да не крие нещо от срам и отишли в
заведение, близко до жилището където живее подсъдимия , че Л. да го разпознаел
и за да знае с кого разговаря тя. Искала да разговаря с Г.М. , защото Л. бил
много уплашен и се страхувал да излиза, да ходи на училище. По пътя и казвал „
Ми ако го срещнем на пазара? Ми той сега, ако ме види?“ Искала Л. да и покаже Г.,
все пак да не е много близък контакта с него, за да не се страхувало детето.
Седнали в заведението близо до неговото жилище, до блока му, чакали да мине. Знаела,
че подсъдимия има куче, което разхожда и така се движил из града. Чакали Г. да
мине и да потвърди той, че това е той тя да разговаря с него. След около 20
минути Г. са задал отгоре, попитала Л. „това ли е Г.?“. Той потвърди, попитала
„сигурен ли си?“, той каза „да“. Помолила Л. да остане пред заведението, преди
това се обадила на нейния съсед св. М.А.
, той бил в града, да дойдел като мъж за морална подкрепа когато разговаря с Г.
да бъде до нея , за да не си мисли, че тя като майка и жена не може да се
справя със случката. Обадила се на М.А., да дойде и не му обяснила за какво
става на въпрос. Казала му, че има проблем с Л., ако може да дойде и да помогне
и му казах, че в момента, в който - така си го била планувала – да се срещне с Г. ще му се обади
той да е в готовност. Оставила сина си Л.
в заведението и тръгнала след Г., заговорила
го с общи приказки,приятелски – „здравей, как си“, той и отвърнал,
спокойно, не подозирал за какво става на въпрос. Питала го тука ли живее, къде
учи, на кой етаж е, искала да го задържи, докато дойде свидетеля М.. Св. М.А.
не знаел за какво става дума , отишъл да се види със св. П.И. /майката на
пострадалия / тя му е съседка , която го
чакала при офиса на А. , заведението било малко по-нагоре казвало се
„Лас Вегас” и било на А. , като слезнал от колата видял подсъдимия и св. П.И. да разговарят
чул, че св. П. пита подсъдимия Г. „какво
си правил с Л.?“ , Г. първо си замълчал, изчервил се и явно се притеснил. Взел
да вика „къде, какво сте правили“ и подсъдимия казал , че са се видели под
първо основното училище, там имало кръчма в Червен бряг, работи постоянно,
имало пейки. На въпроса на св. П.Л. „какво сте правили“ и той взел да казва
„извинявам се, повече няма да правя такива работи“ и казал, че го е опипвал.
Пак казал, че се извинява, няма да прави такива работи.По едно време подсъдимия
се усетил и я попитал притеснително „Вие не сте ли на К. майка му?“ Отрекла,
казах „не, защо?“ Г. се притеснил и казал
„аз се притеснявам, искам да звънна на адвоката си“. И свидетелката му
казала „добре, обади се“.Св. А. твърди ,че подсъдимия казал ,че е пипал детето
по патката тоест по , половите органи.И чак тогава св. А. разбрал
за какво става дума. И той казал на подсъдимия „повече няма да правиш
такива работи“, а Г. отговорил „извинявам се, няма повече да правя такива
работи“ . В показанията на свидетеля А. дадени по ДП и прочетени по реда на чл.281
ал.1 т.1 вр.
ал.4 НПК,но свидетеля не твърди нещо по-различно .Не е удрял подсъдимия .Подсъдимия се обадил на адвоката си, той не бил в града,
и вече притеснен и казал „вие нямате право да говорите с мен, аз
трябва да говоря с адвоката“. П. попитала подсъдимия „защо се притесняваш? Л.
защо си го опипвал?“. Казала му „ако
искаш, да отидем, до самия блок има едно заведение „Лас Вегас“,
в което неговия адвокат, тогавашния, Ц. А. сяда и си пие кафето, искаш ли да
отидем до там да потърсим Ц. А.?“ Отишли
там, хората, които седели пред кафето попитали търсят ли някого, казала, че търсят Ц. А., те казали
че го няма.Връщайки се, точно към ъгълчето, където стояли и разговаряли тримата
– тя , подсъдимия Г.М. и св.М.А. ,
минал съдията от районен съд Червен бряг
св.Д. , който тогава живеел срещу дома, където живее подс.Г.
било привечер лятото, около 18ч часа и нещо. Св. Д. излизал от
дома си отивал към парка, вървял
от едната страна на тротоара и пред себе си видял като говорене на висок тон,
агресивно поведение от нисък мъж, гол до кръста спрямо подс.
Г., познавал майката на пострадалото дете от преди. Приближил се и казал какъв
е проблема, какво става и тя започна да му обяснява и мъжа, който бил с нея се
държал агресивно. Удари не е имало, имало повишен
тон, и мимики на лицето му на ядосан, възмутен. Казал им, че какъвто и да е
проблема може да се реши в полицията. Свидетелката П.И. казала на
подсъдимия да не тормози повече Л., да
не го закача по никакъв повод и това да не се повтаря повече, и не само с Л.
или с което и да е дете. Казала му да дойде в полицията на следващия ден в 2
часа/има се предвид 14ч./ да обясни какво се е случило и да даде показания.от
своя страна подс. Г.М. и казал, че има 7 часа и не
можел да дойде в 2ч., по-късно ще свърши училище и по-късно ще дойде. Няколко
пъти се извинил, казал, че няма да се повтори, че ще съжалява, че няма да се
повтори.След тази случка, Л. се затворил, не общувал, през нощта много пъти
била ставала до тоалетна, той на компютъра играел. Деца са го викали да играе,
той отказвал. Разговаряли са с него всички – тя ,баща му , баба му , той не
искал да разговаря. Молила го да отиде на психолог, да го срещна, да говори,
той да си избере психолога, но той отказа, не поиска да говори. От социалните
служби предложили безплатна консултация, но той отказвал да говори по тази
тема. Психическото състояние след случая на пострадалия се потвърждава и от св.М.Ц. баба на Л. която твърди ,че
внукът и бил раздразнителен , неспокоен, не споделял, затворил се и нямал
спокоен сън, не можел да спи по цели нощи и това състояние траело 5-6 месеца.
След случая М. бил призован в полицията
за снемане сведенията на лицето/чл.70 ЗМВР/ от полицейския служител св. Г., където присъствал и колегата му св. Ц.П. които потвърждават ,че пред тях М. , заявил ,че на процесната
дата привечер близо до кооперативния пазар седял на една пейка в близост до
входа на училището и тогава видял да минава едно момче познато му по физиономия
и го попитал дали може да дойде при него за малко и момчето приближило ,
седнало от дясната страна на М. и той го разпитвал къде учи в кой клас е ,
попитал го дали иска да го почерпи с нещо но то отказало , подсъдимия заявил
,че започнал да пипа половия орган на детето през късите панталони , при което Л.
го помолил да престане .М. спрял и Л. веднага станал , при което М. го помолил
да не казва на никого за тези действия ,
споделил ,че преди година и половина бил получил условна присъда за същите
такива действия.
По
делото са разпитани две групи свидетели ,такива които подкрепят обвинението и
такива които го оборват .
Показанията на първите , които
в тяхната съвкупност подкрепят обвинението: Л.А. Х. Н. ,св. П.И. ,М.А., Ц.П., А.Г.,
и Й.Д.. Според първата група Свидетели при извършен
задълбочен анализ се установява :Безспорно от свидетелските показания на
пострадалия Л.А. Х. Н., майка му св. П.И. ,св. М.А. се доказа фактическата обстановка описана в
обвинителния акт , Съдът кредитира показанията на пострадалия , че е бил на рожден ден и ,че
помоли майка си да остане да уважи
приятеля си. Свършили и се прибирал към 9:30 часа вечерта, минавал покрай
долната част на СОУ „Петър Берон“, покрай магазина плод и зеленчук в Червен
бряг и като минавал чух г-н М. да го призовава по име. Отишъл при него и
седнал, подсъдимия му предложил нещо за пиене, но Л. му отказал, седнали,и
започнали да говорят Седели на масичка до ресторанта седнали един срещу друг и
след това той М. седнал до него, нямало
други хора, сами били. След това М. седнал до Л. , и започнал да го опипва около
3- 4 секунди продължил ,Л. му казал да спре
да го опипва но М. казал ,че му е приятно и че иска да му види половия
орган, казал че е виждал и на братята му от своя страна детето казало ,че бърза
и иска да си тръгне М. го хванал за ръка
и му казал да не казва на никого, след това Л. си тръгнал . Това било около
21,30ч.Тези показания които дава пострадалия се подкрепят и от приетото
заключение по психолого –психиатричната експертиза по
делото назначена и приета в съдебната фаза , където е установено ,че
пострадалото дете дава достоверни обяснения , тях, като няма данни за повишена внушаемост или склонност
към фантазимерни преживявания. Доказан е и за разговора от
10.06.2015г между св. М.А. и св.П.И. и подсъдимия
, първите двама св.А. и св. И. които са възприели непосредствено казаното от
подсъдимия М. , че е пипал детето по половите органи и ,че се извинявал
и нямало да прави такива работи.Факта
,че на 10.06.2015г двамата свидетели и подсъдимия са разговаряли се подкрепят от показанията на св. Д. , който е минавал и
ги е видял , като самият той ги е посъветвал да отидат в полицията .В
обясненията си подсъдимия не отрича ,че майката на подсъдимия и св. А. са се
срещнали с него , вярно факти случили се на другия ден след деянието му , но това доказва ,че поведението на майката
на детето е било продиктувано от това , което се е случило предния ден с
нейният син .Показанията на първите двама свидетели М.А. и П. И. се потвърждават
и от показанията на разпитаните двама
полицейски служители Ц.П., А.Г., които макар и
да не са преки свидетели очевидци на случилото се , преразказват в съдебно
заседание казаното пред тях от
подсъдимия , които кореспондират с фактите
посочени от пострадалия и неговата майка П.И. и М.А. .Съдът не установи някой от тия двама
свидетели да е предубеден . Тези служители , не са извършили действия по НПК , а по ЗМВР ,
а именно Ц.Н.П. и А.Г. снемано е сведение от подсъдимия през лятото на 2015г.След снемане сведенията
от лицето Г.М. от св. Г.,то прочита се показанията, които е
дал пред него , съответно дали отговарят на изложеното в обясненията и го
подписва,като този свидетел възпроизвежда в показанията си това, което е чул от М.,че бил в района на Кооперативния пазар, когато
минало лице, извикал го при него, седнали на пейка и той го опипал по половите
органи. По реда на чл.281 ал.1, т.1 вр. ал.4
НПК са прочетени показанията от ДП /л.14/на полицейския служител св. Ц.Н.П. , тъй като бил в стаята при снемане на
сведението и колегата му Г. го вписал като присъстващ на разпита , същия дава показания ,че от този
разпит М. , че на процесната дата привечер близо до
кооперативния пазар седял на една пейка в близост до входа на училището и
тогава видял да минава едно момче познато му по физиономия и го попитал дали
може да дойде при него за малко и момчето приближило , седнало от дясната
страна на М. и той го разпитвал къде учи в кой клас е , попитал го дали иска да
го почерпи с нещо но то отказало , подсъдимия заявил ,че започнал да пипа
половия орган на детето през късите панталони , при което Л. го помолил да
престане .М. спрял и Л. веднага станал , при което М. го помолил да не казва на никого за тези действия ,
споделил ,че преди година и половина бил получил условна присъда за същите
такива действия. Показанията на св.А. , П.И. ,Д. ,Л. Н. са последователни и непротиворечиви и
приетите от съда експертизи , според които пострадалият Л. е с правилно нервно
психично развитие и общо интелектуално
функциониране в рамките на нормата.Към момента на деянието е бил в състояние на
субективен дистрес и емоционално разстройство с леко
и кратковременно нарушение на социалното функциониране възникнало към
последиците от ситуацията , правилно запеметява ,
възприема и възпроизвежда фактите ,
които имат значение за делото и дава достоверни обяснения за тях, като няма данни
за повишена внушаемост или склонност към фантазимерни
преживявания. Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите , които в
тяхната цялост , последователност и безпротиворечивост
доказват обвинението .
Втората група , която оборва тезата
на обвинението Д.С.С.,М. И.,Ц.Й. Д. А.И.
, св.И.Д. И.Р.А. М.,св. М. М.М. .Тази група свидетели твърдят следното :
На 09.06.2015г свидетеля Д.С.С. брат на подсъдимия твърди ,че през целия ден били на
пазара , родителите му дали пари и купили павилион , а този ден бил и рождения
ден на баба му св.М. И..Излезли сутринта с баба си и се прибрали заедно към
19,30.Той бил на
касата, брат му Г. бил на скарата, която тогава се намирала точно на
вратата на павильона, баба му прибирала чашите и ги
миела.През целия ден при тях стоял адвокат Ц.Й. , тъй като той изготвил
договора между стария собственик и свидетеля Д.С..Адвокат Й. стоял при тях и им
казвал кое как е било преди, почерпили го с бира и за хапване му дал, същия щял
да си взема павилион за адвокатска кантора .Тръгнали си за вкъщи към
19-19,30ч той , баба му, брат му и Ц.Й.. От своя страна св. адвокат Й. потвърждава ,че
през цялото време Гошо/визира подсъдимия / бил
при него от 09:00 часа сутринта до 19:30 ч.Изпил е към 3,4 бири и две, три ракии и май уиски
черпила бабичката. С адвоката се разделили когато свидетеля ,брат му и баба му
стигнали до дома си ,пред блока, тогава срещнали и М., който живеел на
тяхната улица отсреща и спрели да го
почерпят за рождения ден на баба му. Твърди ,че е бил с брат си през целият ден
. Разбрал в какво обвиняват брат му когато получил призовката , Г. бил
притеснен родителите му го карали и прибирали от училище. От своя страна
Свидетеля М.М.М. си спомня само ,че бабата на
подсъдимия имала рожден и бил черпен от тях ,познава ги живеят в блока срещу
него .Въпросния ден се бил прибрал след работа
и работел ръцете му били мръсни и
помолил бонбоните и сладките които носели да ги сложат в салфетка, майтапели се
,че заедно с кучето подсъдимия разхожда и бабата си. Към 20ч на рожденния ден на М. Илиева баба на подсъдимия дошла другата и дъщеря Д.А.И. със съпруга си св.И.Д. И. . Показанията на
свидетеля Д.С. са
четени по реда на чл.281,ал.1 т.1 и ал.4
от НПК, в открито съдебно заседание дадени пред друг състав на съда от 18.01.2016 г. – (л. 45-46, НОХД № 434/2015г
на Р.С.-Червен бряг ), същите
съвпадат с дадените пред настоящият състав на съда , като и там се твърди ,че
брат му не е излизал от вкъщи . Св.М. И.Й. баба на подсъдимия живее с другата си дъщеря
св. Р.А. М. и ,синовете и подсъдимия Г. и брат му Д. .Св.Д. И.
твърди ,че сестра и закупила
павильон на пазара на децата, за да работят през
летния сезон и те го били открили в понеделник, 09.06. бил вторник, пазарен
ден, втория работен ден. Отишли на рождения ден на майка си , тоест у сестра си
по –точно към 8ч /визира 20ч/ ,тъй като свидетелката имат семеен бизнес, малък басейн, който
работи до по-късно лятото, постояли 2-3 часа/ориентировъчно си тръгвали около
23ч вечерта/ и се прибрали.Като отишли там заварили племенниците
си подсъдимия и брат му М. и майка и .Докато били на гости двамата братя били
там .Свидетелят И.,М.И.Д.С. твърди ,че
подсъдимия не е излизал изобщо и не е разхождал кучето докато били там .Показанията на св. М. И. Й.
са четени по реда на чл.281,ал.1 т.1 и
ал.4 от НПК, в открито съдебно заседание дадени пред друг състав на съда
от 18.01.2016 г. – ( л. 46 НОХД №
434/2015г на Р.С.-Червен бряг ),където
същата обаче твърди ,че на 09.06.2015г. , на рождения ден пак тя с Г. /визира
се подсъдимия/ извели кучето . След като
се събрали излизали да разходят кучето бавили се около половин час , като го
разходили покрай казиното , покрай А.гербаджията ,
тъй като живеели срещу него. Свидетелката Р.А. М. майка на подсъдимия твърди
,че със случая се запознала в деня, в
който имали призовка да се яви Г. в полицията. До този момент той не бил
споделил с тях и не знаела за случилото се. Когато получили призовка решила да
отиде с него, защото не знаели какво става. Тогава бил на 18 години,
пълнолетен, но все пак е родител. Отишли в полицията двамата. Малко неучтиво се
държал полицая и тя попитала за какво става въпрос. Казали „вас това не ви
интересува, да се качва Г., той знае за какво става въпрос. Идвай Г.“. В края
на краищата влязли двамата и полицая казал „айде, Г.,
подписвай споразумение, защото нямам време за губене“.Питала „какво значи това
споразумение, за какво става въпрос?“. Той и казал „той знае, няма да
обяснявам“. Поискала адвокат, казали „да, обадете се на адвоката си“. Обадили
се, дошъл г-н А. и същия полицай казал „ще пишем споразумение, нали“ и Г. каза
„не съм съгласен на споразумение“ и тогава дал на Г. някакви документи,
сведенията по делото предполага да прочете и тя била до него, започнала да
чете. В този момент не се е замисляла нито за дати, нито за събития, нито за
каквото и да е. Когато се прибрали в къщи и споделила, че са били в полицията,
че имало обвинение срещу Г., другия и син казал св. Д.С. му казал „това не е
възможно, сещаш ли се тоя ден какъв е? Ние си бяхме всички в къщи“ и тогава те
се замислили, че действително са били с леля му, с вуйчо му, с баба му, цялата
история. От там нататък тя решила за този ден, за събитието в къщи, да не
споделям с г-н Атанасов нищо, защото нямала вяра на никого.Синът и подсъдимият Г.
и казал , че това не се е случило, че за
такова нещо не знае. Разказал и за случая, как са идвали да го притесняват
някакви хора пред блока, че много е изплашен. Това били един мъж и жена ,които
го заплашвали , притеснявали са го, че ще му стъжнат
живота.и заплашвали съдия Д. е бил свидетел, защото случайно е минавал по
тротоара, и Г. е потърсил помощ от него.Г. бил много разстроен в момента,
когато се била прибрала в къщи, защото те работят извън дома си, когато се прибрала в отпуска и
направило впечатление, че Г. е много променен, но това го свързала с другото
дело. Г. не излизал, не се бил бръснал, косата му пораснала, както сам казал
„като бухал съм в главата“, просто бил притеснен.След като били в полицията
и тя разбрала за случилото се, той и
обяснил всичко, как го притеснявали в полицията и хората, които са го
притеснявали. Казал „не искам да излизам никъде, да има с мен някой в къщи или
при мен, да сложим камери навсякъде“,
как ще докаже, че всеки момент могат да го обвинят за нещо в този град и
да има до себе си някой, защото го е страх че нямало за да докаже.Някакъв
полицай, го дръпнал от улицата, извикали
го вътре, казали „ела сега тука“. Той помислил, че има нещо да подписва от
предното дело и влязъл. След това, когато дошли колегите, други полицаи и
започнали да се държат грубо с него, казали „подписваш ли, ще пишеш ли“, той
каза нищо не е подписвал, нищо не е диктувал. Единият непрекъснато стоял над
главата му, караулил над него, другият казвал „ти и да не казваш, ние знаем“.
Насила го били накарали да подпише без да знае какво подписва. Съдът е задължил
в с.з. от 29.12.2016г. брата на подсъдимия св. Д.С.С.
да представи дневният отчет от касовия апарат от 09.06.2015г , както и данни за
фирмата с ЕИК с оглед да бъде проверен дали същия е свързан с НАП, това предвид
твърденията ,че целия ден са работили на павилиона , но в с.з. от 24.01.2016г
,същия твърди, че не представя документи , защото фирмата му била съвсем
нова имало процедура за смяна на касовия апарат от старата фирма и сменял собствеността на касовия
апарат.Фирмата му била МТК89 ЕООД ЕИК *********.
При
направен задълбжчен анализ на свидетелските показания
на тази група свидетели , съдът не приема техните доводи , поради следното:
.Прочетените и приобщени по реда на чл.281ал.1,т.1,2 и ал.4 НПК показания на свидетелката
М. И. –баба на подсъдимия според,която е излизано да разхождат кучето ,
тъй като това се потвърждава и от свидетеля Макавеев в разпита си пред съда
същия заяви ,че е въпросния ден се бил прибрал след работа и работел ръцете му били мръсни и помолил бонбоните и сладките които носели
да ги сложат в салфетка, майтапели се ,че заедно с кучето подсъдимия разхожда и
баба си, тест явно са ходили при него да го почерпят , тъй като същия се е
прибрал от работа и работел .Показанията на свидетелка Илиева не кореспондират
с другите доказателства , видно е от представените от училището на подсъдимия
документи , които същия не оспори и от които е видно ,че същия от 7,30 до 13 ч
е бил на училище , а не на пазара . Подсъдимия в обясненията , баба му св. И.,
брат му и св. Й. си твърдят
,че подс.Г.М.
бил с близките си в павилиона да
продават храна и напитки на порцесния ден /от сутринта до към 19,30ч /. Но не са представени документи от НАП ,не представи дневният отчет от касовия апарат от
09.06.2015г. на фирма МТК89 ЕООД ЕИК
*********, от които да е видно ,че действително е работено него ден.Показанията
които дава брата на подсъдимия ,че на тази дата фирмата е работила се оказват несътоятелни ,
защото фирмата му била съвсем нова
имало процедура за смяна на
касовия апарат от старата фирма и
сменял собствеността на касовия апарат, поради което не се доказва фирмата да е
работила на процесния ден , но и да беше работила би следвало да са минали хора било е пазарен ден и да са видели
твърдяното от свидетелите и от подсъдимия , т.к гр.Червен бряг е малък град и
поначало хората се познават, свидетели в тази насока не са сочени , а само адв. Ц.Й., който се оказа близък на семейството на М.
,защото им е извършвал разни юридически услуги и цял ден бил черпен , което
съдът счита за несъстоятелно ,поради което съдът не кредитира неговите
показания, няма как подсъдимия да е бил там и да е видян от Й. , тъй като първо
видно е от представените документи от училището ,че до 13ч на процесния ден той е бил на училище , и още по-вече не се
представиха по делото никакви доказателства , въпреки ,че съдът направи усилия
да се снабди с такива изиска от брата на
подсъдимия Д.С. касовата книга , но
същия по –причини упоменати по-горе не я
представи , а също така било е пазарен ден този свидетел нима никого не е видял
да минава да купува храна и напитки от
павилиона , да разговаря с него , поради което съдът не кредитира неговите
показания .
Съдът
не кредитира показанията на св. Д.С.С. , първо същият
е брат на подсъдимия и съдът счита ,че като такъв е заинтересован от изхода на
делото , второ неговите показания се опровергават от документите представени от
училището на подсъдимия , които доказват ,че на процесната
дата същия от 7,30 до 13ч е бил на училище и не е отсъствал , същия не
представи документи от НАП и не представи дневният отчет от касовия апарат от
09.06.2015г на фирма МТК89 ЕООД ЕИК *********. Опровергават се и от прочетените
по реда на чл.281 ал.1 т.1 във вр. с ал.4 от НПК
показания св. И. –негова баба , според
която е излизано да се разходи кучето.Показанията които дава брата на
подсъдимия св.Д.С. , че на тази дата фирмата е работила се оказват несътоятелни, твърди ,че фирмата му била съвсем нова имало процедура за смяна на касовия апарат от старата фирма и сменял собствеността на касовия апарат,не е
представена касова книга от процесния ден , нито др.
документи от НАП доказващи ,че е работено и продавано , поради което не се
доказва фирмата на е работила на процесния ден , още
по –вече логично е било , ако фирмата е работила би следвало да са минали много
хора и да са видели твърдяното от свидетелите на подсъдимия , т.к това е малък
град , пазарен ден и поначало хората се познават, свидетели в тази насока не са
сочени , а само адв. Ц.Й. , който се оказа близък на
семейството на М. явно защото им е извършвал юридически услуги . Що се оказа
до представената производствена
характеристика на подсъдимия същата няма отношение по делото, тъй като то касае за деяние по НК , а не производство по
Кодекса на труда. Съдът не кредитира показанията на лелята и чичото на
подсъдимия св.Д. А.И. и св.И. Д.И., тъй като счита ,че поради близката
си родственост с подсъдимия , първата е сестра на
майката на подсъдимия същите са заинтересовани от изхода на делото.Съдът не
дава вяра и на показанията на св.Р. М., първо не се доказа полицейски тормоз
над синът и , тъй като първо същата твърди ,че когато получила призовка отишла
със синът си в полицията двамата и на
нея и казали „вас това не ви интересува, да се качва Г.,
той знае за какво става въпрос. Идвай Г.“. В края на краищата влязли двамата и полицая казал „айде, Г., подписвай
споразумение, защото нямам време за губене“.Питала „какво значи това
споразумение, за какво става въпрос?“. Той и казал „той знае, няма да
обяснявам“. Поискала адвокат, казали „да, обадете се на адвоката си“. Обадили
се, дошъл г-н А. и същия полицай казал „ще пишем споразумение, нали“ и Г. каза
„не съм съгласен на споразумение“ и тогава дал на Г. някакви документи,
сведенията по делото предполага да прочете и тя била до него, започнала да
чете.След това твърди ,че някакъв полицай,
дръпнал синът и Г.М. от улицата,
извикали го вътре, казали „ела сега тука“. Той помислил, че има нещо да
подписва от предното дело и влязъл. След това, когато дошли колегите, други
полицаи и започнали да се държат грубо с него, казали „подписваш ли, ще пишеш
ли“, той каза нищо не е подписвал, нищо не е диктувал. Единият непрекъснато
стоял над главата му, караулил над него, другият казвал „ти и да не казваш, ние
знаем“. Насила го били накарали да подпише без да знае какво подписва.Тоест
излага се коренно различна фактическа обстановка . От разпита на двамата
полицейски служители св. А.Г. и св.Ц.П. не се установи майката на подсъдимия да
е присъствала при снемане на сведения .Що се отнася до твърдението ,че някакъв
полицай е дръпнал сина и от улицата и
насила го накарали да подпише , без да знае какво подписвал , не се доказа
такъв случай , още по вече ,че при малък град какъвто е гр. Червен бряг хората
се познават и ако действително се е случило
да се назове името на този полицай с оглед да бъде разпитан. Поради
което съдът отчита първо факта ,че тази свидетелка е майка на подсъдимия и
много ясно да е заинтересована от хода на делото , но отчита и разминавания в
нейните показания поради което не ги кредитира.Също така видно е от
експертизите касаещи подсъдимия,че е с правилно структориран
мисловен процес ,без налудничеви идеи в съдържанието
му , с нормална емоционално волева сфера.Прието е от експертизата изготвена в
съдебната фаза на процеса ,че
подсъдимия е налице разстройство на
сексуално съзряване –хомосексуалност и към момента на изготвяне на експертизата
не може да се прогнозира дали сексуалната му насоченост в бъдеще ще се
ориентира към полово зрели мъже.По време на е деянието 09.06.2015г е бил вменяем и
действията му са били целенасочени ,без регистрирани патологични отклонения на мисловните и волеви процеси , могъл е да
разбира свойството и значението и да ръководи постъпките си и пълноценно може
да участва в процеса.Предвид преценката на показанията на тая група свидетели
съпоставена и с другите доказателства по делото съдът не ги кредитира , същите
не са последователни и се оборват от доказателствата по делото взети в тяхната
цялостна съвкупност.
От така описаната фактическа обстановка,
следва категоричния извод, че с деянието си на 09.06.2015 г. в гр.Червен бряг, обл.Плевен, подсъдимият Г.М. на кооперативен пазар извършил
действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, изразяващо се в опипване
на половия орган през облеклото, ненавършил 14 годишна възраст - Л.А. ***.Съдът приема за доказано по безспорен и
несъмнен начин,че подсъдимия при условията на прекия умисъл е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението субсумирано от разпоредбата
чл.157,ал.3, от НК действия на полово
удовлетворение с лице от същия пол, което в случая е било малолетно,
изразяваща се в опипване на половите органи на пострадалия, също така обвиняемия
хванал ръката на Л. и му заръчал да не казва на никой, при което пострадалия
бил изплашен от действията на обвиняемия .Деянието е
извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимия е съзнавал, че това му
действие е извършено с лице от същия пол против волята на пострадалия, който не
е навършил 14-годишна възраст, съзнавал е несъгласието на пострадалия. Като
причини за извършване на престъплението съдът отчете преди всичко драстично
отслабване на морално-волевите задръжки,което
респективно е довел до крайно и
брутално незачитане на половата неприкосновеност на малолетния Л.А. Х.Н. .В контекста на изложеното подсъдимия е бил пълнолетен към
датата на извършване на деянието –09.06.2015 г. /но въпреки това , съдът
изследва въпроса за способността му да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. От приобщените по делото доказателства
и най-вече от приетите от досъдебното производство и в хода на
съдебното следствие експертизи , които съдът прие като обосновано, се установят
единствено обстоятелства, които по несъмнен начин сочат, че подс.М. е наказателно
отговорен по смисъла на чл.31,ал.2 НК, т.е. вменяем
при извършване на инкриминираното престъпно деяние , както и в хода на
съдебното следствие . За първоинстанционният съд не
съществува дори минимално съмнение, че подс. М. е
съзнавал какво върши – извод, който пряко се налага от събраните по делото
доказателства .Смекчаващи вината обствоятелства
единствено младата възраст на подсъдимия , отекчаващи
такива –подсъдимия е осъден по НОХД №81/2015 , в сила от 23.04.2015г на Р.С.
Червен бряг като непълнолетен за същото деяние
извършено с 7 деца на различни дати . В редакцията на закона към датата на инкриминираното
деяние Предвиденото наказание , към
датата на извършване на деянието в чл.157,ал.3 от НК е предвиждало,че който
извърши полово сношение или действия на полово удовлетворение с лице от същия
пол, ненавършило 14-годишна възраст, се наказва с лишаване от свобода от две до
шест години от ,но предвид ,тежестта на
престъплението и съдебното минало на подсъдимия , въпреки ,че при предходното
НОХД №81/2015г на Р.С Червен бряг, по което е осъден с влязла в сила
присъда същия е бил непълнолетен, то
съдът счита ,че наказанието следва да бъде определено към мининума
,но не на самият минимум , а именно на 3години
лишаване от свобода , при първоначален строг режим.
Преди всичко и с оглед размера на
предвиденото наказание за този вид престъпни посегателства, съдът отчете,
че обществената им опасност е
силно завишена, тъй като очевидно е налице отрицателна
обществена реакция към престъпленията против половата неприкосновеност с
пострадали малолетни и непълнолетни лица. При определяне на наказанието
съдът съобрази характера и интензитета на упражненото насилие. Действията
на подсъдимия и по време на деянието са се отличавали с изключителна системност
и дързост. Установената по делото хронологична последователност и
първоначална инициатива в действията на подсъдимия при извършване на
престъплението. Предвид факта ,че подсъдимия е осъден условно като непълнолетен
по НОХД №81/2015г на Р.С
Червен, то съдът счита ,че следва осъденият да изтърпи и условната присъда ,
настоящото деяние е извършено в срока на тази присъда , поради което на основание
чл.68от НК осъденият Г.И.М., следва да изтърпи отделно определеното наказание по НОХД № 81/2015г. , присъда №31/07.04.2015г.на Районен
съд Червен бряг, влязла в законна сила на 23.04.2015г. , в размер на 1 /една/година и 2/два/ месеца “лишаване от свобода”, при първоначален
“строг” режим на
изтърпяване .
По отношение
на предявеният граждански иск от
20 000хил. лева , съдът се съобрази с психиатрично психологичната
експертиза на пострадалия , приета в
хода на съдебното производство , според ,която обективизират
се данни за преживяна остра стресова реакция към момента на стресогенното
събитие , бил в състояние на субективен дисрес,към
момента на стресогенното събитие , на лице е
състояние на субективен дистрес и емоционално
разстройство с леко кратковременно нарушение на социалното функциониране
възникнало в период на адаптация към последиците
на стресогенната ситуация , при
обсъждане на основателността и допустимостта на предявената гражданска
претенция, съдът се съобрази изцяло с принципните положения,
установени от трайната съдебна практика, че „основание на гражданския иск в
наказателния процес е деянието на подсъдимия, предмет на обвинението”. /в
т.см. т.1 от ППВС, №9/61 г., изм. ППВС №7/1987 г. и раздел VІІ от същото ППВС касаещ процедурата по предявяване на граждански иск от
малолетен/, като действията на родителя са потвърдени в последствие когато
пострадалия е навършил 14г ., както и е представено и пълномощно от него със
съгласие на майката му , с което упълномощава повереника
. Предвид на това и постановената
осъдителна присъда за извършено от подсъдимия престъпление по чл.157,ал. 3,вр. с чл.2 ал.1 НК - предмет на гражданския , съдът прие,
че са налице всички обективни предпоставки за уважаването му до размер до 1000
лв., а в останалата част и до пълният му размер от 20000 лв. съдът го намери за
неоснователен и недоказан,като го отхвърли в тази му част. Конкретният размер
на неимуществените вреди съдът определи като съобрази претърпените от
психически дискомфорт от преживяното от него–
съвкупност от неблагоприятни за него последици, пряко следствие от деянието на
подсъдимия . По тези съображения и изхождайки от разбирането, че понятието
“справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а конкретно,
свързано с преценката на обективно съществуващи обстоятелства /виж раздел ІІ от
ППВС № 4/1968 г., СПВСНРБ, 1968 г./, съобразявайки и
утвърдилата се съдебна практика за присъждане на обезщетения за идентични по
вид увреждания, съдът прие, че пострадалият може да бъде възмезден от
подсъдимия, посредством заплащане на сумата 1000 лв. (хиляда лева), ведно със
законната лихва от деня на увреждането 09.06.2015г. до окончателното й
изплащане. Поради което осъди подсъдимия Г.И.М., да заплати на Л.А. Х.
Н. ЕГН ********** действащ със съгласието на своята майка П.Л.И. сумата от
1000лв. за неимуществени вреди със законната лихва от датата на увреждането
09.06.2015г , като отхвърля иска за
остатъка до 20 000лв , да заплати на пострадалия действащ със съгласието
на своята майка сумата от 850лв. разноски за един адвокат както и държавна такса върху уважената част от иска в размер
на 50лв, както и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист .На основание
чл. 189 ал.3 от НПК подсъдимият Г.И.М., да заплати по сметката за държавните
такси на РС-Луковит сумата от 653,08 лв.
. разноски по делото за съдебна фаза за
експертизи и пътни разноски на вещите лица
, както и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист .На основание
чл. 189 ал.3 от НПК подсъдимият Г.И.М., да
заплати по сметка на ОДМВР-Плевен
сумата от367.08лв. разноски по
делото по досъдебно производство ЗМ
№305/2015 г. на РУП-Червен бряг, както и 5 лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист
Водим от
изложените съображения, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :