№ 1176
гр. София, 01.06.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иван Коев
Членове:Стефан Милев
Теодора Анг. Карабашева
като разгледа докладваното от Иван Коев Въззивно частно наказателно дело
№ 20221100600787 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 5-6 и сл. НПК.
Постъпила е въззивна частна жалба от С.Я. срещу определение № 2112 от 29.12.2021 г.,
постановено по ЧНД № 16405 по описа на Софийски районен съд за 2021 г., Наказателно
отделение, 121-ви състав, с което определение е потвърдено атакуваното постановление от
17.11.2020 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 493 по описа на СО –
СГП за 2018 г., прокурорска преписка № 35804 по описа на СРП за 2019 г., водено за
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3, вр. чл. 209, ал. 2, вр. чл. 209, ал. 1 НК срещу И.Й.Л. на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.
С подадената въззивна частна жалба се оспорва като неправилно определението на
съда, както и постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени
процесуални нарушения. Развиват се съображения за основателност на подадената жалба и
се прави искане за отмяна на определението. В огромната си част развитите съображения се
преповтарят с тези развити в жалбата срещу постановлението.
Въззивната инстанция, като прецени събраните по делото доказателства и изложените
аргументи в подадената жалба, намира за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
При наказателноправната измама деецът използва договорни отношения без намерение
да се задължи по тях – т.е. договорните отношения се използват с измамлива цел, като
деецът няма изобщо намерение да изпълни задълженията си.
Налице е разлика между гражданската измама и тази, съставляваща престъпление по
чл. 209 НК. При гражданската измама неверните представи са относно определени елементи
на дадена правна сделка или относно условията, при които тя ще се изпълнява. Нейният
пряк резултат е сключеният договор, с което гражданската измама е довършена, тъй като
ЗЗД не изисква да е започнало дори изпълнението на поетите от страните задължения, още
по-малко да е осъществен акт на имуществено разпореждане и да е настъпила имотна вреда.
За измамата по чл. 209 НК тези елементи са задължителни за обективната страна на
престъплението, т.е. първото различие е в резултата: при гражданската се касае само до
сключен договор, докато при наказателната законът изисква и да е причинена имотна вреда
на измамения или на трето лице, мотивирана от неправилната представа за нещата.
Втората разлика е в тяхната субективна страна. При гражданската измама едната страна
1
цели само сключване на договора, докато за измамата по чл. 209 НК е задължително деецът
да преследва користна цел - да набави за себе си или за другиго имотна облага, като
същевременно съзнава, че последната е невъзможна без причиняване на вредата. Както
користната цел, така и прекият умисъл са елементи от състава на престъплението и
подлежат на доказване в наказателния процес, докато в гражданското право вината се
предполага до доказване на противното, т.е. умисъла за измама.
Третата разлика се изразява в общественото значение. Наказателната измама е
обществено-опасно деяние и поради това е обявена за престъпление, докато гражданската
измама може и да не е обществено-опасна.
Следва да се отбележи различието в правните последици. Измамата по чл. 209 НК е
престъпление от общ характер и като такова е основание за търсене на наказателна
отговорност от нейния извършител, като наказателната отговорност не може да отпадне
дори и при доброволно възмездяване на причинената имотна вреда.
От обективна страна, за да е налице измама, е необходимо деецът с цел да набави за
себе си или за другиго имотна облага да възбуди или поддържа у някого заблуждение (чл.
209, ал. 1 НК) или със същата цел да използва заблуждението, неопитността или
неосведомеността на някого (чл. 209, ал. 2 НК). Основна характеристика на измамата е
неправилната представа на измаменото лице, която е от съществено значение за вземане на
последващите решения. Възбуждането на заблуждение е налице, когато деецът проявява
активност с цел установяване на една невярна представа и има определен принос за
заблуждението.
Измамата е резултатно увреждащо престъпление, защото законът изисква, вследствие
на акта на имуществено разпореждане, да е настъпила имотна вреда, като отрицателното
изменение може да настъпи както в имуществото на измамения, така и в имуществото на
трето лице. За съставомерността на престъплението не е необходимо да съществува
идентичност между измамения и ощетения.
Доказателствената пътека по делото сочи на катогеричен извод, че И.Л. е използвал
гражданско правни отношения, но с това не е извършил наказателно правна измама. В тази
насока са развити изчерпателни мотиви от основния съд, които изцяло се споделят от
въззивната инстанция, което прави напълно излишно тяхното преповтаряне.
Подобно на първата инстанция и настоящата е на становище, че достатъчно
показателно е обстоятелството, че всъщност мажоритарен собственик на дружествените
дялове на "С.Х." Б.В., Нидерландия е именно дружеството, представлявано от
жалбоподателя - "Р.К. Н.В", притежаващо над 50% от капитала му, респ. 51%. Липсата на
минимален контрол, информация, заинтересованост и финансова осведоменост на
жалбоподателя за реално притежаваните от проценти от капитала, не може да бъде предмет
на наказателно производство срещу трето лице. Жалбоподателят е следввало да знае, че щом
неговото предприятие притежава повече от 50% от капитала или броя на гласовете в общото
събрание в друго предприятие и/или друго предприятие повече от 50% от капитала или броя
на гласовете в общото събрание на неговото предприятие, то двете предприятия се явяват
"свързани предприятия".
Възприемайки изцяло съображенията, изложени в мотивите към първоинстанционния
съдебен акт, въззивната инстанция счете за неоснователни доводите, изложени от
жалбоподателя за неправилност и незаконосъобразност на определението, поради което
прие, че същото следва да бъде потвърдено, като правилно обосновановано и
законосъобразно.
Водена от гореизложените съображения, въззивната инстанция счита, че обжалваното
определение на Софийски районен съд е правилно и законосъобразно и като такова следва
да бъде потвърдено, поради което и на основание чл. 243, ал. 5 и ал. 6 НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2112 от 29.12.2021 г., постановено по ЧНД № 16405
по описа на Софийски районен съд за 2021 г., Наказателно отделение, 121-ви състав, с което
определение е потвърдено атакуваното постановление от 17.11.2020 г. за прекратяване на
наказателното производство по ДП № 493 по описа на СО – СГП за 2018 г., прокурорска
преписка № 35804 по описа на СРП за 2019 г., водено за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3,
вр. чл. 209, ал. 2, вр. чл. 209, ал. 1 НК срещу И.Й.Л. на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл.
24, ал. 1, т. 1 НПК
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3