РЕШЕНИЕ
№ 53
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на десети юни през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ
при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Административно
наказателно дело № 20231880200090 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63д от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 140 от
Закона за храните (ЗХ). Образувано е по жалба, подадена от Д. Т. М., като
управител на „Димекс-16“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Своге, ул. „Чайка“ № 4, против Наказателно постановление №
Ю-30 от 16.08.2021 г., издадено от директора на Областна дирекция по
безопасност на храните – София област (ОДБХ), с което на дружеството, за
нарушение на чл. 31, ал. 18, във вр. с чл. 33 от ЗХ, на основание чл. 128, ал. 2,
във вр. с ал. 1, т. 4 от ЗХ, е наложена имуществена санкция в размер на 2000
лева.
В жалбата управителят на дружеството-жалбоподател поддържа, че
наказателното постановление (НП) е незаконосъобразно, тъй като: 1. Не е
съставян акт за установяване на нарушение, такъв не му е връчван, не е
съобщавано за изготвянето му, не са текли срокове за възражение по
отношение на констатациите в него. Не е му е указвано, правото на
възражение; 2. Наказателното постановление е издадено въз основа на
порочен акт за установяване на нарушение, който не отговаря на
изискванията и не съдържа реквизитите по чл. 42 от ЗАНН. Същият е издаден
от лице без представителна власт, без свидетели и не му е връчван по никакъв
начин; 3. Представляваното от него дружеството не е извършило нарушение
на визираните норми; 4. Наказателното постановление не отговаря на
изискванията на чл. 57 от ЗАНН, същото не му е връчвано. В открито съдебно
заседание пълномощникът излага съображения, че
административнонаказващият орган не е изпълнил задълженията си по ЗАНН,
1
не е доказал неизпълнението на задължението по ЗХ, не е обсъдил
възможността за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Сочи, че нарушението не е
извършено, тъй като не е установено по делото предлагането и приготвянето в
заведението на храни, непосочени в приложението към удостоверението за
регистрация на обекта. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган – директорът на Областна
дирекция по безопасност на храните – София област (АНО), чрез процесуален
представител, изразява становище, че жалбата е неоснователна, поради което
иска от съда да потвърди оспореното НП. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Към делото е приобщена административната преписка по обжалваното
наказателно постановление, приети са писмени доказателства и са разпитани
трима свидетели.
От събраните по делото писмени доказателства, както и гласни
доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност,
съдът приема следното от фактическа страна:
На 08.07.2021 г. свидетелката Л. И. – К., заедно с колегата си Х. Т.,
служители на ОДБХ, извършили проверка на обект: кафе – аперитив, находящ
се в гр. Своге, бул. „Дунав“ № 4 и стопанисван от „Димекс-16“ ЕООД.
Проверяващите установили, че в обекта се извършват дейности, които не са
вписани в Удостоверение за регистрация на заведение за обществено хранене
№ 2915/26.09.2019 г., издадено от директора на ОБДХ, а именно: приготвяне
на пици с приготвено на място тесто, супи (налични в момента на проверката
пилешка супа, шкембе чорба, супа топчета), многокомпонентни ястия (месо с
ориз, свинско с картофи, лозови сарми) и кухненски десерти (мляко с ориз).
На място бил съставен констативен протокол, в който проверяващите
отразили установеното при проверката несъответствие. На 12.07.2021 г., въз
основа на констативния протокол от 08.07.2021 г., е съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) срещу дружеството, за
това, че не е изпълнило задължението си по чл. 31, ал. 18, във вр. с чл. 33 от
ЗХ. АУАН съдържа реквизитите, посочени в чл. 42 от ЗАНН. При
съставянето му са спазени изискванията на чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. Същият е
подписан от актосъставителя, представляващия дружеството-жалбоподател и
свидетеля. Законния представител на жалбоподателя саморъчно е посочил, че
няма възражения (видно и от заявеното от св. Л. И.-К.), поради което
твърденията в жалбата за липса на съставен АУАН и за това, че такъв не е
връчван на наказаното лице не намират опора в доказателствата по делото.
Въз основа на АУАН е издадено атакуваното пред настоящата инстанция
наказателно постановление, съдържащо всички реквизити по чл. 57 от ЗАНН,
с което, на основание на основание чл. 128, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 4 от ЗХ, за
нарушение на чл. 31, ал. 18, във вр. с чл. 33 от ЗХ, на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева. С оглед изложеното,
съдът намира за неоснователни възраженията в жалбата, че съставеният
АУАН и издаденото НП не съдържат всички предвидени от закона реквизити,
като конкретни такива не се и сочат от жалбоподателя.
От представеното по делото Удостоверение за регистрация на заведение
за обществено хранене № 2915/26.09.2019 г., издадено от директора на ОБДХ
2
за обект „кафе-аперитив“, находящ се в гр. Своге, бул. „Дунав“ № 4 и
стопанисван от „Димекс-16“ ЕООД и по конкретно от раздел II от списъка –
неразделна част от същото, е видно, че видовете храни, разрешени за
приготвяне в обекта са салати, студени мезета, студени предястия, топли
предястия, аламинути, скара, сандвичи, хамбургери, приготвяни на място,
топли напитки, сокове, приготвяни на място – фреш и лимонада
(подчертаните такива, видно и от показанията на свидетеля Л. И.-К.), а
останалите (които не са подчертани) – не са разрешени. Това са именно
тестени изделия, хлебни изделия, приготвяни на място, супи,
многокомпонентни ястия и кухненски десерти, посочени в АУАН и НП като
приготвяни в обекта към момента на проверката, извършена на 08.07.2021 г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от
показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът кредитира, като
намира същите за логични и конкретни, както и от писмените доказателства
по делото, които съдът намира за последователни, безпротиворечиви и
взаимнокореспондиращи си. В събрания доказателствен материал не се
констатираха противоречия, които да следва да бъдат обсъждани и което да
налага обсъждане поотделно на събраните доказателства – „per argumentum a
contrario“ от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК, намиращ приложение по силата на
чл. 84 от ЗАНН. За пълнота следва да се посочи в тази връзка, че не е налице
съществено противоречие по отношение на относимите към предмета на
доказване по делото факти и между показанията на разпитаните по делото
свидетели-служители на ОДБХ и свидетеля А. M. Последната заяви при
разпита си следното: „Бяхме си направили готвено месо с картофи и тесто за
лична употреба. Нямаше друго, което да е за лична употреба“. Оттук е видно,
че по отношение на супите, останалите многокомпонентни ястия и
кухненските десерти не се сочи от свидетеля А. М. да са за лична употреба, а
приготвянето на последните е достатъчно за съставомерността на
извършеното като административно нарушение, посочено в АУАН и в НП.
Разпитаните по делото като свидетели служители на ОДБХ не сочат да не е
имало приготвена храна за лична употреба, поради което по този въпрос
липсва противоречие в показанията на свидетелите. Налице е противоречие
относно обстоятелството дали са предлагани същите на клиенти, като
свидетеля Л. И.-К. заявява, че е вземана храна от клиенти, а свидетелят А.М.
– че храната не е предлагана на клиенти. Съдът намира, че показанията на
свидетеля А. М. са неотносими към предмета на доказване по делото, тъй
като законът не изисква тези продукти да се предлагат на клиенти, за да може
се ангажира отговорността на търговеца, а е достатъчно те да се приготвят в
обекта, в какъвто смисъл е и посоченото в раздел II от приложението към
разрешението за регистрация на обекта.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Подадената жалба е редовна и допустима, тъй като е депозирана в срока
по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект (срещу който е
издадено атакуваното НП), при наличие на правен интерес от обжалване,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред компетентния съд (по
местоизвършване на твърдяното нарушение).
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е неоснователна, а
3
съображенията за това са следните:
От приложените по делото заповеди № ОСПД-129/05.09.2013 г., №
ОСПД-39/27.02.2013 г. и № ОСПП-22/02.04.2018 г. безспорно се установява
персоналната и материалната компетентност на служителите (актосъставител
и свидетел по акта) и на АНО – директора на Областна дирекция по
безопасност на храните – София област.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по
чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.
По делото безспорно се установи, че жалбоподателят е извършил
административното нарушение, за което е наказан, доколкото на 08.07.2021 г.
в обект кафе – аперитив, находящ се в гр. Своге, бул. „Дунав“ № 4 и
стопанисван от „Димекс-16“ ЕООД са приготвяни пици с приготвено на
място тесто, супи, многокомпонентни ястия и кухненски десерти, които
дейности не са вписани в удостоверението за регистрация на обекта.
Настоящият съдебен състав, освен че е длъжен да се съобрази с приетото от
касационната инстанция при предходното разглеждане на делото, напълно
споделя извода, че непосочването на номера на удостоверението за
регистрация на обекта в НП не представлява съществено процесуално
нарушение, доколкото същият е посочен в констативния протокол, въз основа
на който е съставен АУАН, послужил за издаването на НП.
Съдът констатира, че в процесното НП (стр. 2, ред 21) е направена
погрешната констатация, че нарушението е извършено на 12.07.2021 г.,
вместо на 08.07.2021 г. Тази констатация не съответства с описаната на стр. 1
от НП фактическа обстановка, а именно, че нарушението е установено „при
извършена на 08.07.2021 г. проверка“, която дата е посочена като дата на
извършване на нарушението в АУАН и в констативния протокол, въз основа
на който той е съставен. Ето защо, тази допусната фактическа грешка не е
съществена, тъй като с оглед цялостното описание на фактическата
обстановка при установяване на извършеното нарушение е безспорно
установено и отразено в АУАН и НП, че нарушението е извършено на
08.07.2021 г. Няма никакво съмнение и че наказващия орган е възприел като
дата на извършване на нарушението 08.07.2021 г., въпреки допуснатата
фактическа грешка, като същото е безспорно и за наказаното лице. Изрично в
този смисъл е съдебната практика на Административен съд – София област по
този въпрос при идентични казуси, като напр. Решение № 1378 от 10.11.2023
г., постановено по КАНД № 1015/2023 г.
В НП и в АУАН не е налице непълнота, която да е съществена и да
прави неясна волята на наказващия орган. Жалбоподателят е бил наясно за
какво е наказан по административен ред. Нарушението е описано достатъчно
ясно и конкретно, така че да не възниква съмнение относно неговото
съдържание. Всички основни елементи от състава му са изброени във
фактическото описание, поради което правото на защита на жалбоподателя е
гарантирано. Посочени са и нарушената законова разпоредба и нормата, въз
основа на която е определена санкцията. Както наказателното постановление,
така и предпоставилият го АУАН, са издадени от компетентни органи, а
възраженията на жалбоподателя в обратна насока са неоснователни. На
следващо място, спазени са формата и редът при издаването на НП, респ.
4
съставянето на АУАН, като същите съдържат минимално изискуемите
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Съдържащото
се в тях описание на нарушението е достатъчно, пълно и конкретно и
позволява индивидуализацията на деянието като административно нарушение
по ЗХ. Налице е нужното фактическо и правно единство между АУАН и НП,
относно описанието на административното нарушение и фактите по неговото
извършване. Достатъчно подробно е описанието на нарушението, мястото,
където е извършено, както и всички обстоятелства, при които е извършено.
Ето защо, се налага извод за липса на допуснати процесуални нарушения в
хода на административнонаказателното производство.
С оглед гореизложеното съдът намира, че наказаното лице е
осъществило нарушението, за което е санкционирано административно и
правилно е ангажирана безвиновната отговорност на дружество по реда на чл.
83, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 128, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 4 от ЗХ.
Според съда не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
не се доказа по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно
управление в сравнение с предвидената от закона и нарушението засяга
важни обществени отношения предмет на регулиране от ЗХ, чието
накърняване създава рискове за живота и здравето на потребителите.
За така извършеното от жалбоподателя административно нарушение
съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 4 от ЗХ е предвидено
налагането имуществена санкция от 4000 до 6000 лева. В случая
приложимата санкционна разпоредба е правилно определена от АНО, тъй
като безспорно дружеството-жалбоподател е бизнес оператор по смисъла на
ЗХ и отговаря за спазването на законодателството за храните в контролирания
от него обект (Решение № 147 от 13.02.2023 г. по КНАД № 1278/2022 г. на
Административен съд – София област). Въпреки това, размерът на
имуществената санкция от 2000 лева е определен неправилно. Доколкото
обаче, е недопустимо във въззивната инстанция да бъде увеличаван размерът
на наложеното административни наказание, тъй като би влошило
положението на обжалващия, което е в противоречие с принципа reformatio in
pejus (Решение № 1165 от 11.10.2023 г. по КНАД № 728/2023 г. на
Административен съд – София област), обжалваното НП следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН и чл. 143, ал. 3 от АПК, в
производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски.
По аргумент от чл. 226, ал. 3 от АПК при новото разглеждане на делото от
първоинстанционния съд той се произнася и по разноските за водене на
делото пред касационната инстанция. С оглед изхода на спора и изричното
искане за това съдът намира, че на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с
чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, в полза на учреждението, чийто орган е издал
НП следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за
възнаграждение за защита от юрисконсулт. Съгласно чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, приложима във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона
за правната помощ, възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от
5
80 до 150 лева, като съдът следва да определи юрисконсултското
възнаграждение именно в тези рамки. Съдът, като съобрази фактическата и
правна сложност на делото, както и че защитата в настоящото производство
се изразява в явяване по делото на упълномощен от АНО представител
намира, че следва да определи юрисконсултското възнаграждение в общ
размер 200 лева, от които 100 лева за първоинстанционното производство и
100 лева за касационното производство по КНАД № 322/2023 г. по описа на
Административен съд – София област.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и ал. 9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Ю-30 от 16.08.2021
г., издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на храните –
София област, с което на „Димекс-16“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Своге, ул. „Чайка“ № 4, представлявано от
управителя Д. Т. М., за нарушение на чл. 31, ал. 18, във вр. с чл. 33 от ЗХ и на
основание чл. 128, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 4 от ЗХ, е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лева.
ОСЪЖДА „Димекс-16“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Своге, ул. „Чайка“ № 4, представлявано от управителя Д.
Т. М., да заплати в полза на Областна дирекция по безопасност на храните –
София област сумата от 200 лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство и за
касационното производство по КНАД № 322/2023 г. по описа на
Административен съд – София област.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните. Жалбата се подава чрез РС Своге.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
6