ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
04.09.2019 г.
гр. София,
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на четвърти септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РОСИНА ДОНЧЕВА
НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ
като
разгледа докладваното от младши съдия ВАСИЛЕВ
въззивно частно гражданско дело № 600 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 396, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по частна
жалба на А.Г.С., чрез адв. С.П. *** срещу Определение
от 13.08.2019 г. по ч.гр.д. № 390 по описа за 2019 г. на Районен съд – гр. Елин
Пелин, четвърти състав, с което е оставено без уважение искането на ищцата за допускане
на обезпечение на предявения от нея против Р. „Р.“ иск с правно основание чл. 439,
ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата
не му дължи сумата от 2 813,49 лева като погасена по давност, чрез налагане на
обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по изп.
дело 20199270400398 по описа на ЧСИ Стоян Лазаров, рег. № 927 към Камарата на
ЧСИ, с район на действие Софийски окръжен съд.
В жалбата се твърди, че
определението на първоинстанционния съд е неправилно
и необосновано. Излагат се аргументи, че неправилно районният съд е приел, че
предявеният иск не е подкрепен с убедителни писмени доказателства и е вероятно
неоснователен. Счита, че от представените доказателства може да се изведе
вероятната основателност на иска. Намира за неправилни изводите на пъровинстанционния съд, че подаването на молба за
образуване на изпълнително дело прекъсва погасителната давност за вземането.
Твърди, че процесното вземане е погасено по давност и
поради това предявеният иск се явява вероятно основателен. По изложените
аргументи се иска отмяна на обжалваното определение.
На
основание чл. 396, ал. 2, изр. 2 от ГПК препис от частната жалба не е бил
изпращан на ответника.
При служебна проверка за допустимост и
редовност на частната жалба, настоящият съдебен състав намира, че същата е
подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на
обжалване акт от легитимирано за това лице, поради което е допустима. При
служебната проверка за редовност на частната жалба се установява, че тя
отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1,
2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261 от ГПК.
Съдът,
като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази събраните по
делото доказателства, намира следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по искова молба на А.Г.С., с която е предявен против Р.
„Р.“*** отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439, ал. 1 от ГПК за признаване за установено спрямо ответника, че ищцата
не му дължи сумата от 2813,19 лева, от които сумата 1859,60 лева,
представляваща главница по акт за начет от 22.07.2013 г., сумата 582,66 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 14.05.2010 г. до 22.07.2013 г.,
сумата от 100,38 лева, представляваща лихва за забава за периода от 22.07.2013
г. до 23.01.2014 г., както и разноски в размер на 270,85 лева, за които суми е
издадена заповед № 37 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК от 24.01.2014 г. и изп.
лист от 24.01.2014 г. по ч. гр. д. № 42/2014 г. по описа на Районен съд – гр.
Елин Пелин. С исковата молба е поискано и допускането на обезпечителна мярка
„спиране на изпълнението“ по изп. дело 20199270400398
по описа на ЧСИ Стоян Лазаров, рег. № 927 към Камарата на ЧСИ, с район на
действие Софийски окръжен съд.
Нормата на чл. 389, ал.
2 от ГПК предвижда, че обезпечение се допуска по всички видове искове, а на
основание чл. 390 от ГПК, обезпечение може да се иска и преди предявяване на
иска, поради което настоящият състав на Софийския окръжен съд намира, че молбата
за допускане на обезпечение е допустима.
Съгласно чл. 391, ал. 1
от ГПК обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде
невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако
искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства, или бъде представена
гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и 181 от Закона за
задълженията и договорите. Съдът може да задължи ищеца да представи парична или
имотна гаранция в определен от него размер и когато искът е подкрепен с
убедителни писмени доказателства /вж. чл. 391, ал. 2 от ГПК/.
Следователно, процесуалният закон предпоставя допускането на обезпечение от кумулативното наличие
на следните условия: искът, чието обезпечаване се иска, да е допустим, да са
представени убедителни писмени доказателства или гаранция, да е налице
обезпечителна нужда, и предложената обезпечителна мярка да е подходяща.
От
изложените в исковата молба фактически твърдения следва да се направи извод, че
ищцата и ответника са активно и пасивно легитимирани страни по предявените искове
– молителката твърди, че спрямо нея е издаден изпълнителен лист в полза на
ответника за процесните суми, както и че въз основа
на него е образувано изпълнително дело и иска да се признае за установено, че
не дължи тези суми като погасени по давност.
Към исковата молба са
представени като доказателства заповед № 37 за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 24.01.2014 г. и изп.
лист от 24.01.2014 г., издадени по ч. гр. д. № 42/2014 г. по описа на Районен
съд – гр. Елин Пелин, както и акт за начет от 22.07.2013 г. и покана за
доброволно изпълнение от 29.03.2019 г. по изп. дело №
20199270400398 по описа на ЧСИ Стоян Лазаров, рег. № 927 към Камарата на ЧСИ, с
район на действие Софийски окръжен съд от които се установява, че ищцата е
осъдена да заплати на ответника общо 2813,19 лева, както и че за събиране на
тази сума е образувано изпълнително дело. Освен това, съдът намира, че
прилагането на посочените документи обуславя извод, че молбата е придружена от
писмени доказателства, от които се установява именно вероятната основателност
на исковете и напълно подкрепят изложените в исковата молба твърдения.
Настоящият съдебен
състав намира, че изложените от ищцата твърдения навеждат на извод за вероятна
основателност на предявените искове. На основание чл. 27, ал. 1 от ЗДФИ процесното вземане по акт за начет се погасява с изтичането
на 5-годишен давностен срок от деня на причиняване на
вредата, а ако този ден не е известен – от откриването й. Издаването на акт за
начет прекъсва давностния срок /така чл. 27, ал. 2 от
ЗДФИ/. Следователно, от 22.07.2013 г., когато е бил издаден процесният
акт за начет е започнала да тече нова погасителна давност за вземането по него.
Издадената по ч. гр. д. № 42/2014 г. по описа на Районен съд – гр. Елин Пелин
заповед № 37 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК от 24.01.2014 г. се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на пресъдено нещо. Началният момент, от който започва да тече
нова погасителна давност, е моментът на влизане в сила на заповедта. Настоящият
въззивен състав приема, че заповедта за изпълнение е
влязла в сила на датата 22.04.2014 г., доколкото към този момент е изтекъл
двуседмичния срок от връчване на заповедта и за подаване на възражение срещу
нея.
Неправилно първоинстанционният съд е счел, че погасителната давност по
вземането е била прекъсната на 26.03.2014 г. с подаване на молба за образуване
на изпълнително дело № 17/2014 г. по описа на ДСИ при Районен съд – гр. Елин
Пелин. Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ /насочване на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването
на публична продан и т.н./. Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело и изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение. С молбата на ответника за образуване на
изпълнителното дело при ДСИ при Районен съд – гр. Елин Пелин въз основа на
изпълнителния лист от 24.01.2014 г., давността за вземанията не е била
прекъсната, тъй като няма данни, че с тази молба е поискано конкретно
изпълнително действие. По време на изпълнителния процес давността не е спряла
да тече /в този смисъл – Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 10/. По твърдения
на ищцата това изпълнително дело е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 от ГПК поради непоискване на изпълнителни действия от страна на взискателя в продължение на 2 години. Впоследствие, отново по
твърдения на ищцата, на 28.02.2019 г. е било образувано ново изпълнително дело
№ 20199270400398 по описа на ЧСИ Стоян Лазаров, рег. № 927 към Камарата на ЧСИ,
с район на действие Софийски окръжен съд за събиране на вземанията по
изпълнителния лист от 24.01.2014 г. Поканата за доброволно изпълнение по
твърдения на ищцата й е била връчена на 24.04.2019 г. Със запорно
съобщение от 29.03.2019 г. е наложен запор върху вземането за трудово възнаграждение
на ищцата. Спрямо нея запорът се налага чрез посочването му в поканата за доброволно
изпълнение или с получаване на съобщението за това, ако действието се
предприема в един последващ етап от изпълнението. По отношение
на третото задължено лице запорът се счита наложен от деня, в който му е
връчено запорното съобщение /така и ТР 3 от 2015 г.
на ОСГТК на ВКС/. По делото няма данни кога е връчено запорното
съобщение. Поради това не би могло да се прецени дали и в кой момент е била
прекъсната погасителната давност. Ето защо, настоящият съдебен състав намира,
че предявените искове са вероятно основателни, като остава възможността в хода
на исковото производство това предположение да бъде опровергано с оглед
събирането и на други доказателства.
На следващо място
настоящият съдебен състав следва да прецени дали е налице и обезпечителна
нужда. Обезпечителната нужда се изразява в затруднение или невъзможност на
ищеца да реализира правата си по бъдещото съдебно решение, които ще бъдат
налице, ако не бъде допуснато търсеното обезпечение. Нуждата от обезпечаване е
налице винаги, когато има вероятност удовлетворяването на защитаваното
субективно материално право да бъде затруднено, забавено или застрашено. Когато
става на въпрос за оспорване на субективно право, то обезпечителна нужда е
налице когато съществува възможност оспорваното право да бъде реализирано. По
изложените съображения следва да се приеме, че за ищцата е налице обезпечителна
нужда и тя има интерес да иска допускане на обезпечение на предявените искове,
тъй като се касае до оспорване на конкретно изпълняемо
право, което според нея е неоснователно претендирано от
ответника и по отношение на което същият вече е предприел принудително
изпълнение.
По отношение на поисканата обезпечителна мярка
– спиране на изпълнението по изп. дело №
20199270400398 по описа на ЧСИ Стоян Лазаров, рег. № 927 към Камарата на ЧСИ, с
район на действие Софийски окръжен съд, настоящият съдебен състав намира, че
същата е подходяща и целесъобразна на обезпечителната нужда и целената правна
защита. Само чрез тази обезпечителна мярка биха се гарантирали интересите на ищцата
– да бъде възпрепятствано реализирането на оспорваното от нея вземане.
Настоящият съдебен
състав намира за необходимо допускането на обезпечителната мярка при представяне
на парична гаранция, като счита сумата от 280 лева за подходящ размер на същата.
Критерият за определяне размера на гаранцията е ясно посочен в
разпоредбата на чл. 391, ал. 3 от ГПК - това са преките и непосредствени вреди,
които ответникът ще претърпи, ако обезпечението е неоснователно. По аргумент от
чл. 391, ал. 1, т. 1 от ГПК гаранцията може да е по-ниска от този размер, ако
от представените писмени доказателства съдът достигне до извода, че предявеният
иск е вероятно основателен.
Размерът
на определената гаранция е пропорционален на възможните потенциални вреди,
които кредиторът би претърпял и е съобразен с установеното в съдебната
практика.
По изложените
съображения частната жалба се явява основателна, а обжалваното определение неправилно
поради което следва да бъде отменено.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
Определение
от 13.08.2019 г. по ч.гр.д. № 390 по описа за 2019 г. на Районен съд – гр. Елин
Пелин, четвърти състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ДОПУСКА
обезпечение на предявения от А.Г.С. против Р. „Р.“*** отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК
за признаване за установено спрямо ответника, че ищцата не му дължи сумата от
2813,19 лева, от които сумата 1859,60 лева, представляваща главница по акт за
начет от 22.07.2013 г., сумата 582,66 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 14.05.2010 г. до 22.07.2013 г., сумата от 100,38 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 22.07.2013 г. до 23.01.2014 г.,
както и разноски в размер на 270,85 лева, за които суми е издадена заповед № 37
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от
24.01.2014 г. и изп. лист от 24.01.2014 г. по ч. гр.
д. № 42/2014 г. по описа на Районен съд – гр. Елин Пелин чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на
изпълнението по изп. дело №
20199270400398 по описа на ЧСИ Стоян Лазаров, рег. № 927 към Камарата на ЧСИ, с
район на действие Софийски окръжен съд.
ПОСТАНОВЯВА
да се издаде обезпечителна заповед на А.Г.С. след представяне на доказателства
за внасяне на гаранция в размер на 280 лева.
Определението
подлежи на касационно обжалване при наличие предпоставките по чл. 280, ал. 1 и
ал. 2 от ГПК пред Върховния касационен съд, в едноседмичен срок, който за ищцата
тече от връчване на настоящото определение, а за ответника – от връчване на
съобщението за наложената обезпечителна мярка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.