№ 9941
гр. София, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20211110158736 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, ал.1 ГПК във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД вр. чл. 9, ал.1 ЗПК
и чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 3080,27 лв., представляваща неплатена част от главница
по договор за потребителски кредит № 30039923067/10.10.2019г., сумата 1117,12 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 10.04.2020г. до 08.05.2021г.,
сумата 831,25 лв., представляваща цена на услуга „Фаст“, сумата 1761,33 лв.,
представляваща цена на услуга „Флекси“, сумата 617,95 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 11.02.2020г. до 08.05.2021 г., сумата 35,89 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за периода от 08.05.2021г. до 27.05.2021г., ведно със законната лихва върху главницата
от 28.05.2021г. до окончателното изплащане на вземанията, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. 30248/2021г. по описа на
СРС, 81 състав.
Ищецът "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД твърди, че между страните е
налице валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит
№30039923067 от 10.10.2019г., сключен при Общи условия, по силата на който ищецът
е предоставил на ответника кредит в размер на 3500 лв. със срок на издължаване 24
месеца, платим на месечни вноски в размер на по 349,27 лв., при уговорен ГПР 48,97%,
ГЛП 41% и лихвен процент на ден от 0.11%, като с част от заетата сума – 2459,88 лв., е
погасено предходно задължение на кредитополучателя към ищеца, а остатъкът в
размер на 1040,12 лв. е преведен по банкова сметка на ответника. Посочва, че в
договора са уговорени и цени за закупуване на допълнителни услуги „Фаст“ и
„Флекси“ съответно 1050 лв. и 2170 лв., с които ответникът се е съгласил. Поддържа,
че ответникът е ползвал услугата „Фаст“ за приоритетно разглеждане на искането му за
отпускане на кредит, както и услугата „Флекси“ за отлагане плащането на определен
брой погасителни вноски от страна на кредитора при спазване на процедурата по
1
т.15.2.1 от Общите условия, като на 14.04.2020г. е сключил с ищеца анекс №1 към
процесния договор, с който страните са постигнали съгласие за отсрочване на
погасителна вноска № 5. Допълва, че вследствие на това броят на погасителните
вноски е увеличен на 25 и е изготвен нов погасителен план. Пояснява, че ответникът е
погасил напълно четири погасителни вноски и частично само една, поради което е
изпаднал в забава за изпълнение на задълженията си по договора. Сочи, че на
основание чл. 12.3 от Общите условия вследствие допуснатата от ответника забава на 2
или повече последователни погасителни вноски, ищецът е обявил кредитът за
предсрочно изискуем на 08.05.2021г. Изяснява, че е изпратил писмено уведомление за
предсрочна изискуемост с обратна разписка до длъжника, като същото е получено от
лице, поело задължение да уведоми ответника. Заявява, че със заплащане на сумата от
1487,82 лв. ответникът е погасил част от главницата по договора, със сумата от 9,58 лв.
– част от дължимата лихва за забава в размер на ОЛП+10% годишно, изчислена за
всеки ден забава върху размера на просроченото плащане, съгласно т.10.1 от Общите
условия, а със сумата от 10 лв. – начислените такси от кредитора за дейности, свързани
със съдебното или извънсъдебното събиране на вземането. Твърди, че е начислил
лихви за забава в размер на 617,95 лв. за периода 11.02.2020г. - 08.05.2021г., както и
35,89 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода 08.05.2021г. - 27.05.2021г. Поддържа, че кредитополучателят е разполагал с
правото на отказ от договора, което не е упражнил. Счита, че ответникът се е съгласил
с цената и условията по договора за кредит. Иска се от съда да постанови решение, с
което признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца претендираните суми, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по
чл.410 ГПК до окончателното им изплащане. Претендира разноски.
Ответникът Н. П. Д. е депозирал отговор в законоустановения срок по чл.131,
ал.1 ГПК. Оспорва надлежното обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, като
поддържа, че изявлението на кредитора не е достигнало до ответника в момент,
предхождащ депозирането на заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №30248/2021 по
описа на СРС. Навежда доводи за нищожност на процесния договор поради липса на
условия за прилагане на посочения лихвен процент, на изрично посочване на
характера му и на общия размер на дължимата възнаградителна лихва за целия срок на
договора. Навежда твърдения за нарушение на изискването на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК
вследствие липсата на посочени разходи, включени в ГПР. Сочи, че посоченият в
договорите ГПР представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл.
68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. Поддържа, че погасителният план не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал.1, т.11 ЗПК. Релевира доводи за заобикаляне на забраната на
чл. 19, ал.4 ЗПК. Счита, че клаузите за възнаградителна лихва, лихва за забава и
законна лихва противоречат на добрите нрави. Оспорва дължимостта на сумите за
цена на услугите „Фаст“ и „Флекси“ при твърдение, че същите представляват такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Предвид
изложеното, моли съда да отхвърли исковите претенции като неоснователни и
недоказани. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422
ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9, ал.1
ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
2
Въз основа на заявление вх. № 7780/28.05.2021г. е издадена заповед за
изпълнение от 17.06.2021г. по чл. 410 ГПК за: сумите 3080,27 лева, представляваща
главница по Договор за потребителски кредит № 30039923067/10.10.2019г., ведно със
законната лихва за период от 28.05.2021г. до изплащане на вземането, сумата 35,89
лева, представляваща лихва за забава за периода от 08.05.2021 г. до 27.05.2021 г.,
сумата 617,95 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 11.02.2020 г. до
08.05.2021г., сумата 1117,12 лева представляваща неплатено договорно
възнаграждение за периода от 10.04.2020 г. до 08.05.2021 г., сумата 831,25 лева,
представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“,
сумата 1 761,33 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга
„Флекси“.
В срока по чл. 414 ГПК длъжникът е подал възражение срещу заповедта за
изпълнение. След дадени указания от съда, в срока по чл. 415 ГПК ищецът е предявил
установителни искове за установяване съществуването на вземанията, предмет на
заповедта за изпълнение.
Представен по делото е договор за потребителски кредит "Стандарт" №
30039923067/10.10.2019г., сключен между "Профи кредит" ЕООД и Н. П. Д., при
следните параметри: сума на кредита: 3500 лв.; срок на кредита: 24 месеца; размер на
вноската: 215,10 лв.; ГПР – 48,97 %; ГЛП – 41,00 %; лихвен процент на ден: 0, 11 %;
общо задължение по кредита: 5162,43 лв.; По поискана и закупена допълнителна
услуга: възнаграждение за закупена услуга "Фаст" в размер на 1050 лв.;
възнаграждение за закупена услуга "Флекси" в размер на 2170 лв.; размер на вноска по
закупени допълнителни услуги: 134,17 лв.; Общо задължение по кредита и по пакета
от допълнителни услуги: общо задължение: 8382,43 лв.; общ размер на вноска: 349,27
лв.; дата на погасяване: 10-ти ден от месеца.
В декларация към договора /л.8 от делото/ е отбелязано в раздел "Б", че
договорът е подписан при Общи условия, които са негова неразделна част, предадени
са на клиента при подписването му и той е декларирал, че е запознат със съдържанието
им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва; в раздел "А", че
клиентът декларира, че са му предоставени: безвъзмездно на хартиен носител и на
български език, в ясна и разбираема форма, информация под формата на Стандартен
европейски формуляр, разяснения по договора с оглед преценка от клиента, доколко
предлаганият кредит съответства на възможностите и финансовото му състояние,
разяснения на преддоговорната информация, основните характеристики на
предлаганите продукти, разяснения на допълнителни услуги и др.; в раздел "Г", че е
уведомен, че изборът и закупуването на допълнителни услуги не е условие за
сключване на договора. Ответникът е декларирал, че при подписване на договора е
получил екземпляр от договора, ОУ и погасителен план и споразумение.
Установява се също, че част от сумата по договора за кредит в размер на 2459,88
лв. е използвана за рефинансиране – съгласно т. V от договора за кредит, а останалата
сума в размер на 1040,12 лв., видно от приетото по делото извлечение от банков превод
/л.14/ е преведена на ответника по посочената в договора банкова сметка на
10.10.2019г.
Видно от представения договор за потребителски кредит и общите условия към
него, страните са уговорили предоставянето на пакет от допълнителни услуги от
кредитора „Фаст” за приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит
/т. 15. 1 от ОУ/ и пакет от допълнителни услуги – „Флекси”, предоставящ на клиента
право на промяна на погасителния план при специфични условия/т. 15. 2 от ОУ/.
3
На 14.04.2020г. е подписан Анекс № 1 към договора /лист 19/, с който е
отложена вноска № 5 по погасителния план и е променен ГПР в размер на 45,06 %, за
което е подписан и нов погасителен план.От страна на ответника не се твърди и
установява плащане на задълженията по договора.
От събраните по делото доказателства, се установява, че между страните по
делото е сключен договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, тъй като
същият изпълва всички изисквания, заложени в легалната дефиниция договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването
на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страните по този
договор са потребителят – физическо лице и кредиторът – юридическо лице.
Договорът е сключен в предвидената в закона /чл. 10, ал. 1 ЗПК/ писмена форма, като
съдържа всички необходими реквизити.
Доколкото процесният договор за кредит попада в приложното поле на ЗПК,
същият следва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.
11, ал. 1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл. 22
ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал.
2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Следователно част от изискванията на чл. 11, ал. 1 от закона, досежно съдържанието на
договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения
договор.
Видно от представения договор за потребителски кредит "Профи кредит
Стандарт" № 30039923067/10.10.2019 г., в същия е предвидено възнаграждение за
закупена услуга "Фаст" в размер на 1050 лв. и "Флекси" в размер на 2170 лв. при
главница по кредита – 3500 лв. От съдържанието на Раздел 15 "Допълнителни услуги"
от представените Общи условия на "Профи кредит" ЕООД към договор за
потребителски кредит /ОУ/ се установява, че уговорените допълнителни услуги имат
следното съдържание: чл. 15. 1 – клиентът закупил допълнителна услуга "Фаст"
получава приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит
преди клиентите, без закупена допълнителна услуга "Фаст". След одобрение
отпуснатата сума се нарежда към клиента по избрания от него начин на изплащане до
24 часа след получаване от кредитора на подписаните от клиента договор за
потребителски кредит и неговите приложения. Според чл. 15. 2 всеки клиент, пожелал
и закупил услуга "Флекси", получава право да променя погасителния си план при
изпълнение на специфични изисквания, описани в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2 и чл. 15.2.3.
Следователно допълнителните услуги се явяват в две насоки: услуги, свързани със
сключването на договора за кредит и отпускането на потребителския кредит, и услуги,
свързани с неговото изпълнение. Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да
събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит. Нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК обаче установява
забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани
с усвояване и управление на кредита. В тази връзка следва да се има предвид, че
услугата "Фаст" касае действия, свързани с отпускането на кредита, начисляването на
такса за които попада в процесната забрана. Наред с посоченото, по този начин в
тежест на икономически по-слабата страна – потребителя е възложена такса, срещу
която да получи приоритетно разглеждане на заявлението си и предоставяне на сумата
по кредита до 24 часа след получаване на подписан договора за кредит, с което
4
неминуемо се нарушава равновесието в отношенията между страните по
правоотношението, едната от които всякога има интерес да получи средствата във
възможно най-кратни срокове. За пълнота следва да се посочи и че в договора за
потребителски кредит не се съдържа клауза, изясняваща характера на дължимата
насрещна престация при заплащане на "услугата" - неясен остава въпросът в какво се
изразява приоритетното разглеждане на документи, какъв е редовният срок за
разглеждането им и какъв – приоритетният, респ. – какво преимущество в тази връзка
получава кредитополучателят срещу заплащане на таксата. Що се отнася до услугата
"Флекси", с оглед обстоятелството, че Общите условия към договора за кредит
предвиждат в чл. 15.2.1. 2 и чл. 15.2.2. 3 необходимост от сключване анекс към
договора за кредит при ползване на всяка една от услугите, а не възможност за
кредитополучателя да се възползва директно от тях чрез едностранно изявление, се
налага заключението, че допълнителните услуги, свързани с отлагане на вноски и
тяхното намаляване, представляват по своя характер изменения на кредитното
правоотношение по съгласие на страните по реда на чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, а не
допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Ето защо възнагражденията
попадат в хипотезата на императивната забрана на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото са
уговорени за елемент от съдържанието на самото кредитно правоотношение, а не за
предоставяне на свързана с него допълнителна услуга. Поради това при сключването
на договора за длъжника не съществува възможност да избегне плащането на
възнаграждение за услуги "Фаст" и "Флекси", доколкото същите са неразделна част от
договора, от погасителния план и от общите условия на дружеството. След като това е
така, във всички случаи вземането за възнаграждение за тези услуги ще възникне в
сферата на кредитора. Ако въобще става дума за предоставяне на каквито и да било
допълнителни услуги, то те следва да бъдат включени в годишния лихвен процент, тъй
като представляват сигурна печалба за кредитора. В случая това не е сторено, което
води до нарушаване императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК за посочване в
договора на лихвения процент по кредита, тъй като посоченият ГЛП от 41% не
съответства на реалния такъв.
Наред с посоченото, е налице и нарушаване на императивното изискване на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, според която договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1
ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В представения договор за потребителски кредит е посочен
процент на ГПР 48,97 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче
не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а
именно – разходите за допълнителните услуги "Фаст" и "Флекси", които се включват в
общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. По силата на § 1, т. 1
от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
5
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Възнаграждението за допълнителните услуги "Фаст" и "Флекси" отговаря на
поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита. При това
положение се налага извод, че договорът за потребителски кредит не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва действителният
процент на ГПР. Текстът на последната норма не следва да се възприема буквално, а
именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се приема, че е
изпълнено изискването на закона за съдържание на договора. Годишният процент на
разходите е част е същественото съдържание на договора за потребителски кредит,
въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота
относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да
съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След
като в договора не е посочен ГПР, при съобразяване на всички участващи при
формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия
размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК,
е уредена в нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Нищожните клаузи не могат да
бъдат заменени по смисъла на чл. 26, ал. 4 ЗЗД от императивни правила досежно
максимално допустимия размер на договорната лихва, нито да бъде прието, че
частично недействителна е единствено клаузата за уговорените допълнителни услуги
"Фаст" и "Флекси", представляващи по съществото си договорна лихва, невключена в
ГЛП и ГПР. Ако съдът изменя съдържанието на неравноправните и нищожните клаузи,
съдържащи се в потребителски договор, това ще навреди на постигането на
дългосрочната цел, предвидена в член 7 от Директива 93/13, тъй като продавачите и
доставчиците биха останали изкушени да използват посочените клаузи, ако знаят, че
дори и последните да бъдат обявени за недействителни, договорът все пак ще може да
бъде допълнен в нужната степен от националния съд, така че да се гарантират
интересите на тези продавачи и доставчици.
На основание чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят заплаща само чистата стойност на кредита – в
процесния случай в размер на сумата 3080,27 лева, като не дължи лихва или други
разходи по кредита.
Изводите на съда за недействителност на договора изключват необходимостта да
се обсъжда въпросът относно настъпването на предсрочната изискуемост. При
недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. Ако тази недействителност се установи в производството по чл. 422 ГПК,
съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по
отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено
задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва от
характеристиката на договора за потребителски кредит, посочена по-горе и
задължението за периодичност за връщането на сумата. Ако се приеме, че
установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на
6
потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно производство, по
предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно
обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по недействителен
договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от
страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би противоречало на
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и
въвеждането на разпоредбата на чл. 23 ЗПК в специалния ЗПК. / Решение № 50174 от
26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на ВКС, IV Г0/.
Ето защо, следва да бъде уважен единствено искът за главницата в
претендирания размер, а в останалата им част исковете като неоснователни следва да
бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. В полза на
ищеца следва да се присъди, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 141,36 лв.
разноски исковото производство, съобразно уважената част от исковете за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 100 лв.
Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с т.12 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г., постановено по тълк.д. № 4/2013 г. ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. По горните мотиви на съда на основание
чл. 78, ал.1 ГПК, на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 81,54 лева - разноски,
сторени в производството по ч.гр.д. № 30248/2021г. по описа на СРС, 81 състав.
Ответникът претендира разноски за заповедното и исковото производство за
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна защита.
За заповедното производство възнаграждението то следва да се определи в
размер на сумата 50 лв. съгласно чл. 6, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията, приложима
спрямо момента на сключване на договор за правна защита от 28.07.2021 г. и
следователно – преди изм. ДВ бр. 88 от 04.11.2022 г. От посочената сума в полза на
процесуалния му представител следва да се присъди сумата 29,50 лв., съобразно
отхвърлената част от
исковете.
За исковото производство то следва да се определи в размер на сумата от 702 лв.
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в редакцията, приложима спрямо момента на сключване
на договор за правна защита от 07.02.2022 г. и следователно – преди изм. ДВ бр. 88 от
04.11.2022 г. От посочената сума в полза на процесуалния му представител следва да
се присъди сумата 414,18 лв., съобразно отхвърлената част от
исковете.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК,
7
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД, че Н. П. Д.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк. „Надежда 1”, блок 156, вх.А, ет.4, ап.13
ДЪЛЖИ на "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул. „България” № 49, блок 53Е, вх.В, сумата 3080,27
лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит „Стандарт” №
30039923067/10.10.2019г., ведно със законната лихва за периода от 28.05.2021г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 17.06.2021 г. по ч.гр.д. № 30248/2021г. по описа на СРС, ГО, 81 състав, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата 35,89 лева, представляваща лихва за забава за периода
от 08.05.2021 г. до 27.05.2021 г., сумата 617,95 лева, представляваща мораторна лихва
за периода от 11.02.2020 г. до 08.05.2021г., сумата 1117,12 лева представляваща
неплатено договорно възнаграждение за период от 10.04.2020 г. до 08.05.2021 г.,
сумата 831,25 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена и
използвана услуга „Фаст”, както и за сумата 1 761,33 лева, представляваща неплатено
възнаграждение за закупена услуга „Флекси” по договор за потребителски кредит
"Стандарт" № 30039923067/10.10.2019г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. П. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, жк. „Надежда”1, блок 156, вх.А, ет.4, ап.13 ДА ЗАПЛАТИ на "ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул. „България” № 49, блок 53Е, вх.В, сумата 141,36 лева, разноски за
исковото производство, както и сумата 81,54 лева, представляващи разноски за
заповедното производство.
ОСЪЖДА "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „България” № 49, блок 53Е, вх.В ДА
ЗАПЛАТИ на на адв. М. М., АК – Пловдив, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата
29,50 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна
правна защита за заповедното производство и сумата 414,18 лева адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна защита за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8