Присъда по дело №5629/2018 на Районен съд - Варна
Номер на акта: | 45 |
Дата: | 20 февруари 2019 г. (в сила от 8 март 2019 г.) |
Съдия: | Валентин Тодоров Пушевски |
Дело: | 20183110205629 |
Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
Дата на образуване: | 13 декември 2018 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ към Присъда № 45, постановена на 20.02.2019
г. по
НОХД №
5629 по описа на Районен съд – Варна за 2018 г.
Производството по НОХД № 5629 по
описа за на Районен съд – Варна за 2018 г. е образувано във връзка с внесен по
реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК обвинителен акт от Варненската районна
прокуратура по досъдебно производство № 605 по описа за 2017 г. на
Трето РУ към ОД на МВР – гр. Варна срещу подс. М.К.А., с ЕГН: **********, с
адрес: ***.
Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение на подс. А. за
това, че на 03.05.2017 г. в гр. Варна, без надлежно разрешително е държал
високорискови наркотични вещества:
- марихуана 0,57 грама със
съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 4,8 тегловни процента на
стойност 3,42 лева, установено с Протокол за физикохимическа експертиза № 999
от 19.10.2017 г. от Ц.Г.– експерт криминалист в БНТЛ при ОД на МВР – Варна и
- метамфетамин с нетно тегло
2,67 грама със съдържание на активен компонент метамфетамин 72,7 тегловни
процента на стойност 66,75 лева, установено с Протокол за физикохимическа
експертиза № 18/НАР 318 от 30.03.2018 г., изготвен от С. Й.– специалист сектор
„Наркотици“ към НИКК МВР София – престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1,
предл. 1 от НК.
В хода на съдебните прения, по време на проведеното на 20.02.2019 г.
открито съдебно заседание по НОХД № 5629 по описа за 2018 г. на Варненския
районен съд, представителят на Варненската районна прокуратура поддържа
възведеното обвинение срещу подс. А., обосновавайки се, че същото е доказано по
несъмнен и безспорен начин от събраните в хода на наказателното производство
доказателства, както и от самопризнанията на подсъдимия. Според представителят
на държавното обвинение следва да бъде наложено на подсъдимия наказание в
минимален размер, което според него изцяло ще способства за изпълнение на
целите, предвидени в чл. 36 от НК.
От своя страна упълномощеният защитник на подс. А. – адв. Г.М. *** моли
съдът да преквалифицира извършеното от нейния подзащитен деяние като
престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. с чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, доколкото
намира, че процесния случай изцяло попада в обхвата на хипотезата „маловажен случай“.
Адв. М. представя подробни аргументи в защита на своето становище,
подчертавайки наличието на добри характеристични данни на подсъдимия, трудовата
му ангажираност, изразената самокритичност към постъпката му, както и факта, че
наркотичното вещество, което е държал в себе си е в минимално количество, което
според нея, следва да бъде отчетено от съда при квалифициране на престъпното
деяние.
Подс. М.К.А. се придържа към позицията на своя защитник адв. М., като в
предоставената му възможност да изрази своята последна дума пред съда,
подсъдимият изразява съжаление за извършеното деяние и моли съдът за
снизхождение.
От
фактическа страна, съдът приема за установено следното:
Около 01:50 часа на 03.05.2017 г. подс. М.К.А. бил
паркирал личния си автомобил „Ауди А4“ с рег. № В 6267 КР на паркинга на
магазин „Лидл“, находящ се в ж.к. „Възраждане“ в гр. Варна, точно зад грил
„Горнооряховка скара“. Подс. А. стоял на шофьорската седалка вътре в
автомобила, а вдясно до него на предната седалка стоял св. В.М.А..
По същото време свидетелите В.С.В. и В. А. Б. – служители на Трето РУ към ОД на МВР – гр.
Варна извършвали обход на ж.к. „Възраждане“ със служебен, полицейски автомобил,
като забелязали паркирания лек автомобил с рег. № В 6267 КР и решили да
извършат проверка на двете лица, които се намират вътре в него.
Полицейският автомобил бил паркиран в близост до
лекия автомобил, собственост на подс. А., свидетелите В. и Б. се приближили и се легитимирали пред подс. А.
и св. А., като им разпоредили да извадят от джобовете на дрехите си всички вещи,
които се съдържат в тях.
В изпълнение на полицейското разпореждане, подс. А.
изкарал от джобовете си червена на цвят метална кутийка с цилиндрична форма,
която съдържала суха тревиста маса, зелена на цвят, която имала специфична
миризма на марихуана. Също така подс. А. извадил от джобовете си две найлонови
пликчета, като в първото имало няколко едри бучки от кристална субстанция с бял
цвят, а в другия найлонов плик също имало бучки от кристална субстанция, но
много по – дребни като размери.
Подс. А. признал пред полицейските служители, че
веществата представляват марихуана и кристали, след което бил отведен от тях в
сградата на Трето РУ към ОД на МВР – гр. Варна, където подсъдимият доброволно
предал наркотичните вещества, които държал в себе си.
По
отношение на доказателствата.
Приетата от съда фактическата обстановка се установи
и се потвърди въз основа на следните събрани в хода на наказателното
производство гласни и писмени доказателства, и съдебни експертизи: показанията
на св. В. А. Б. , показанията на св. В.С.В., показанията на св. В.М.А.; Протокол
от 03.05.2017 г. за доброволно предаване; експретна справка № 421 от 03.05.2017
г., изготвена от инж. – химик Д.М.; експретна справка
№ 429 от 04.05.2017 г., изготвена от Ц.Г.; физико – химическа експертза,
изготвена от вещото лице Ц.Г.; физико – химическа експертиза, изготвена от
вещото лице С.Й.; съдебно – психиатрична експертиза на подс. М.К.А.; актуална
справка за съдимост на подс. А., изготвена от бюро „Съдимост“ към Районен съд –
Варна.
На първо място, съдът изцяло кредитира показанията
на тримата разпитани по делото свидетели Б. , В. и А. като последователни,
логични и взаимнодопълващи се. Свидетелите Б. и В. споделят, че подс. А. непосредствено пред
тях е извадил от джобовете на дрехите си червена на цвят метална кутийка с цилиндрична форма, която съдържала суха
тревиста маса, зелена на цвят, която имала специфична миризма на марихуана,
както и извадил две найлонови пликчета, като в първото имало няколко едри бучки
от кристална субстанция с бял цвят, а в другия найлонов плик също имало бучки
от кристална субстанция, но много по – дребни като размери.
Самият подс. А. е признал пред полицейските
служители, че веществата са наркотични, а именно представляват марихуана и
кристали. Впрочем показанията на двамата полицейски служители безрезервно се
допълват от показанията на св. А., който споделя, че заедно с подсъдимия са
изпушили една цигара марихуана в купето на автомобила, непосредствено преди
проверката от страна на служителите на Трето РУ към ОД на МВР – гр. Варна, като
тази цигара марихуана е била извадена именно от подсъдимия.
На практика това обстоятелство, че в ранните часове
на 03.05.2017 г. е държал наркотични вещества, подсъдимият не само, че не го оспорва,
а го признава безусловно, като същият още на същата дата съвсем доброволно е
предал наркотичните вещества в сградата на Трето РУ към ОД на МВР – гр. Варна.
От заключението на изготвената в хода на
разследването по досъдебното производство физико – химична експертиза се
установява, че сухата, зелена на цвят растителна маса (предадена доброволно на
03.05.2017 г. от подсъдимия) представлява части от растението Херба Канабис
Индика Сатив, известно като марихуана. Нетното тегло на растителната маса е 0,
57 грама, а съдържанието на активен компонент – тетрахидроканабинол в нея е 4,
80 %.
Вещото лице допълва, че марихуаната има наркотично
действие, няма легална употреба, както и, че съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите,
марихуаната е включена в Списък № 1 към чл. 3, ал. 2 – „Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от
злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина.”
От заключението на изготвената в хода на досъдебното
производство физико – химическа експертиза № 18/ НАР – 318 от 30.03.2018 г.,
което също съдът изцяло кредитира като компетентно и обективно изготвено, се
установява по категоричен начин, че в кристалообразното вещество, предадено
доброволно от подсъдимия има наличие на метамфетамини, като съдържанието на
метамфетамин е конкретно 72, 7 %.
Вещото лице допълва, че метамфетамина е с наркотично
действие, няма легална употреба, пазар и производство в Република България и е
поставено под вътрешен и международен контрол (забрана) по Списък № 1 на
Конвенцията на ООН за упойващите (наркотични) вещества, ратифицирана от
Република България, както и по Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите.
Видно от приложения на л. 60 от досъдебното
производство Протокол за оценка на наркотични вещества, ценовата стойност на марихуаната,
намерена в държане на подсъдимия възлиза на 3, 42 лева, а ценовата стойност на
метаамфетамина съответно възлиза на 66, 75 лева.
Въз основа на установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Субектът
на престъпното деяние М.К.А. е
пълнолетно и напълно вменяемо лице, способно да разбира свойството и значението
на постъпките си, да ги ръководи и да ги контролира, което обстоятелство се
потвърждава по категоричен начин от заключението на изготвена съдебно –
психиатрична експертиза в хода на разследването.
От
субективна страна престъплението е извършено от подс. А. при форма на вината
пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Същият е съзнавал
обществената опасност на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици
и пряко е целял настъпването им. Умисълът на дееца е обхващал както
обстоятелството, че упражнява фактическа власт върху високорискови наркотични
вещества, от вид и със съдържание, описани по – горе, така и че извършва същите
действия, без да притежава надлежно разрешение за това.
От обективна
страна изпълнителното деяние на престъплението е извършено от подсъдимия А. чрез
действие – държане на наркотично вещество – метаамфетамин и херба канабис
индика сатива (марихуана).
По
делото, с помощта на съдебните физико – химични експертизи, категорично бе установен
характера на наркотичните вещества – марихуана и метаамфетамин.
Метаамфетаминът е с наркотично действие, няма
легална употреба, пазар и производство в Република България и е поставен под
вътрешен и международен контрол (забрана) по Списък № 1 на Конвенцията на ООН
за упойващите (наркотични) вещества, ратифицирана от Република България, както
и по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
Марихуаната също има
наркотично действие, няма легална употреба, както и, че съгласно Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, марихуаната е включена в
Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 – „Растения и вещества с висока степен на риск
за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина.”
Доколкото
по делото не се установи подсъдимия да е придобил и държал високорисковите
наркотични вещества, въз основа на лицензия за придобиване, преработване,
съхраняване и употреба на същите, издадена при реда и условията на чл. 32 и чл.
35 от ЗКНВП и от органите по чл. 16 и чл. 18 от същия закон, то следва да се
приеме, че посочените действия, подсъдимият е осъществил незаконно, в нарушение
на установения за това ред и без надлежно разрешение за същото.
С оглед
незначителността на вредните последици от деянието и най – вече, съобразявайки
се със сравнително ниската ценова стойност, както и отчитайки ниското
количество на придобитото наркотично вещество, съдът категорично намира, че
деянието изцяло попада в обхвата на чл. 93, т. 9 от НК и представлява маловажен
случай.
Още
повече, че подсъдимият има не само чисто съдебно минало, но и добри
характеристични данни, които свидетелстват, не само за ниската обществена
опасност на дееца, а и също така, че деянието е по – скоро инцидентна постъпка.
Поради
гореизложените съображения и въз основа на посочените доказателства, съдът
намира, че подс. М.К.А. е извършил престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3,
т. 1, пр. 1 от НК, доколкото категорично се установи от фактическа страна, че на
03.05.2017 г. в гр. Варна, без надлежно разрешително е държал високорискови
наркотични вещества:
- марихуана 0,57 грама със съдържание на
активен компонент тетрахидроканабинол 4,8 тегловни процента на стойност 3,42 лева,
установено с Протокол за физикохимическа експертиза № 999 от 19.10.2017 г. от
Ц.Г.– експерт криминалист в БНТЛ при ОД на МВР – Варна и
- метамфетамин с нетно тегло 2,67 грама
със съдържание на активен компонент метамфетамин 72,7 тегловни процента на
стойност 66,75 лева, установено с Протокол за физикохимическа експертиза №
18/НАР 318 от 30.03.2018 г., изготвен от С. Й.– специалист сектор „Наркотици“
към НИКК МВР София, като деянието представлява маловажен случай.
По отношение вида и размера на
наложеното наказание.
Съдът
не констатира наличието на някакви отегчаващи вината обстоятелства в конкретния
случай.
Като
смекчаващо вината обстоятелство, съдът прие липсата на регистрирани някакви
противообществени прояви от страна на подс. А., ккато и постоянната му трудова
ангажираност. Освен това като смекчаващо отговорността обстоятелство беше
преценено и самопризнанието, което добросъвестно е направил обвиняемия в хода
на досъдебното производство, както и указаното от него съдействие на
разследващите органи за изясняване в пълнота на фактическата обстановка по
случая.
Смекчаващо
вината обстоятелство е самопризнанието, което подс. А. е направил още в един
ранен стадий на досъдебната фаза на наказателното производство. На практика в
нито един момент от образуваното срещу него наказателно производство, подс. А. не
е отричал вината си, което поведение според съда представлява смекчаващо вината
обстоятелство (в този см. т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г. на
ОСНК на ВКС) – „В обсега на релевантните фактически данни за личността на
подсъдимия, безспорно е процесуалното му поведение в хода на наказателното
производство, обективирано и чрез направеното от него признание. Последното
обаче следва да се оценява, с оглед на характеристиките и съдържанието на
самопризнанието като форма на съдействие при установяване на обективната
истина. Ако е спомогнало своевременно и съществено за разкриване на престъпното
посегателство и неговия извършител още в хода на досъдебното производство, а не
е следствие от ефективната дейност на компетентните органи, същото би могло да
се третира като смекчаващо вината обстоятелство”.
В
конкретния случай от свидетелските показания на свидетелите Н. А. Б. и В.С.В. безспорно се установява, че подс. А.
чистосърдечно си е признал, че наркотичните вещества, намерени в джобовете на
дрехите му са негова собственост, а по – късно с Протокол за доброволно
предаване ги е предал на полицейските служители в сградата на Трето РУ към ОД
на МВР – гр. Варна, поради което и съдът преценявайки неговото процесуално
поведение, намира, че то би следвало да се приеме като смекчаващо вината
обстоятелство.
Освен
това подс. А. изразява разкаяние и съжаление за постъпката си, като в тази
връзка следва да се има предвид, че съда придоби непосредствени впечатления от
подсъдимия и вярва, че това разкаяние и съжаление е искрено, а не е просто
формално изразено в съдебната зала, което неминуемо също представлява
смекчаващо вината обстоятелство.
Предвид
изложеното, съдът счита, че на подс. А. следва да бъде наложено наказание в
минималния предвиден в закона размер, а именно – „глоба” в размер на 1000,00
лева, като следва изрично да се подчертае, че този размер на глобата е напълно съобразен
и с разпоредбата на чл. 78а, ал. 5 от НК, която предвижда, че размера на
наложеното административно наказание не може да надвишава размера на
наказанието, предвидено в особената част на наказателния закон за съответното
престъпно деяние.
На основание
разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът възложи в тежест на подс. М.К.А. направените
по делото разноски в размер на 340, 38 лева (триста и четиридесет лева и
тридесет и осем стотинки), която сума следва да бъде присъдена в полза на ОД на
МВР – гр. Варна, доколкото разноските са направени изцяло в досъдебната фаза на
наказателното производство.
Мотивиран от гореизложените съображения,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: