Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. София, 07.01.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание на седми януари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
ИЛИАНА СТАНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Луканов частно гр. дело № 16591 по
описа за 2019г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр.
с чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е
по жалба на длъжника по изпълнението „Т.С.“ ЕАД, чрез надлежно упълномощен
представител, срещу постановление от 26.11.2019г. по изп. дело № 20198380406460
по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838, с район на действие СГС, съобщено на длъжника
на 27.11.2019г. С обжалваното постановление е оставено без уважение възражението
на длъжника за намаляване размера на приетите по делото разноски - за
адвокатски хонорар и пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
В жалбата се
твърди, че присъденият размер на адвокатското възнаграждение над 200 лева е
неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че от длъжника се дължат разноски
за адвокатско възнаграждение само по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Твърди се, че не се дължи
адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, респ. възнаграждението за извършване на
действия с цел удовлетворяване на паричното вземане е недължимо, тъй като
такива действия реално не са извършени от името и за сметка на взискателя. Жалбоподателят
излага също, че към момента на изпращане на поканата за доброволно изпълнение с
вх. № 16532/19.11.2019г. по описа на ЧСИ, е извършено само действие по
образуване на изпълнителното действие от страна на представителя на взискателя,
а след нея други действия не са били извършени, тъй като от „Т.С.“ ЕАД са
заплатени изцяло всички дължими суми в срока за доброволно изпълнение. Прави
възражение, че размерът на възнаграждението за адвокатски хонорар е прекомерен
предвид правната и фактическата сложност на изпълнителното производство.
Позовава се на приетото в т. 3 от Тълкувателно решение (ТР) № 6 от 06.11.2013г.
по т. дело № 6/2012г. на ВКС, както и приложимата норма по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Цитира съдебна практика. Заявено е искане съдът да отмени постановлението
за разноски и да намали възложените на длъжника разноски за адвокатското
възнаграждение до минималния размер от 200 лв., определен по чл. 10, т. 1 от Наредба
№ 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Иска също по
отношение на пропорционалната такса по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ и видът на
претендираните разноски, съдът да реши спора по същество. Претендира разноски
по настоящото производство, вкл. и юрисконсултско възнаграждение. Не представя
списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по
чл. 436, ал.3 от ГПК е постъпил отговор от взискателя С.М.Ц.-О., чрез
упълномощената адв. И.Г.Д.от САК, с който я оспорва, като неоснователна. Излага
съображения, че претендираното адвокатско възнаграждение за взискателят е нормативно
установен съгласно Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Иска да се остави жалбата без уважение. Претендира разноски за
адвокатско възнаграждение. Не представя списък по чл. 80 от ГПК.
По делото се
съдържат мотиви на ЧСИ М.Б., с които е заявено становище за допустимост, но неоснователност
на жалбата. Съдебният изпълнител поддържа, че адвокатският хонорар е изчислен под
минималния размер, определен в чл. 10, т. 1 и т. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т.
1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Моли
съда да отхвърли жалбата, като неоснователна.
Софийски
градски съд, в настоящия си състав, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Изпълнително
дело № 20198380406460 по описа на ЧСИ М.Б. е образувано въз основа на изпълнителен
лист от 24.10.2019 г., по гр. д. № 70182/2018г. от Софийски районен съд, ГО, 32
състав, срещу „Т.С.“ ЕАД, с който жалбоподателят „Т.С.“ ЕАД е осъден да заплати
на взискателя – С.М.Ц.-О. парична сума в общ размер от 1917.80 лева.
В молбата за
образуване на изпълнителното производство взискателят сочи, че иска да бъде образувано
изпълнително дело срещу „Т.С.“ ЕАД за посочените в изпълнителния лист суми. Към
молбата за образуване на изпълнителното производство, освен изпълнителният лист
е приложено и адвокатско пълномощно с договор за правни услуги от 14.11.2019г.,
с което адв. И.Г.Д.от САК е овластена от взискателя, да я представлява и от който
е видно, че адвокатското възнаграждение е в размер на 360 лв. и е платено в
брой.
От
приложеното копие на изп. дело № 20198380406460 на ЧСИ М.Б. се установява, че изпълнителното
дело е образувано на 18.11.2019г. На 18.11.2019г. с постановление са
приети претендираните от взискателя разноски за адвокатски хонорар за водене и
защита по изпълнителното дело и направените разноски по Тарифата за таксите и
разноските (ТТР) към Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ).
Постановлението е получено от задълженото лице заедно с поканата за доброволно
изпълнение (ПДИ) на 19.11.2019г. (лист 10 от изп. дело).
На 25.11.2019г. пред ЧСИ М.Б. е подадено възражение от длъжника срещу
размера на претендирания от взискателя адвокатски хонорар, с искане същият да
бъде намален от 360.00 лв. на 200.00 лв. Заявено е също, че сумата от 242.67 лв.
за такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ е прекомерна и
следва да бъде намалена.
На 26.11.2019г. е изпратено съобщение до длъжника „Т.С.“ ЕАД, с което дружеството
е уведомено за постановен отказ от съдебния изпълнител да бъде намален
претендираният адвокатски хонорар и таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и
разноските по ЗЧСИ, както и за възможността да обжалва постановения отказ пред
СГС. Съобщението е получено от представител на жалбоподателя на 27.11.2019г. (лист
14 от изп. дело).
На 03.12.2019г. е подадена
разглежданата в настоящото производство частна жалба от „Т.С.“ ЕАД (лист 15 от изп. дело).
При така
установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата по
чл. 435, ал.2 от ГПК е подадена от процесуално легитимирано лице – длъжникът по
изпълнението, в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.436, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител. Внесена е и
дължимата държавна такса по сметка на СГС. В този смисъл съдът приема, че
жалбата е редовна и процесуално допустима.
Спорният
въпрос между страните по делото е дължи ли се на взискателя адвокатско
възнаграждение над размера от 200 лв., т.е. и възнаграждение за извършване на
действия с цел удовлетворяване на вземанията, предмет на изпълнителното дело,
до размера на сумата от 360 лв., както и какъв е дължимия размер на пропорционалната
такса по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
При проверка
за законосъобразността на обжалвания акт, съдът намира следното:
В чл. 79, ал.
1 от ГПК е регламентирано, че разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен в изрично посочените в тази разпоредба случаи.
Безспорно
таксите по изпълнението, които съгласно чл. 78 от ЗЧСИ се събират за
извършването на изпълнителни действия и на други действия в производството по
принудително изпълнение в размери, определени от Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ (ТТРЗЧСИ), представляват разноски по изпълнението и са в
тежест на длъжника. Отговорността на длъжника за разноските за заплащане на
дължимите по изпълнението такси, може да бъде ангажирана само доколкото се
установи, че определено действие е реално извършено. Извод в тази насока се
налага по аргумент от разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 2 от ГПК, която изрично
изключва отговорността на длъжника за разноски за изпълнителни действия, които
са изоставени от взискателя или са отменени от съда, т.е. такива, които не са
извършени или са признати за незаконосъобразно извършени. Следва, че и в
случаите когато взискателят е заплатил таксите по изпълнението, които се дължат
съгласно ТТРЗЧСИ, авансово, т.е. преди предприемане на съответното действие от
съдебния изпълнител, каквото е правилото, същите не се възлагат автоматично в тежест на длъжника, а само тогава, когато съответното поискано
изпълнително действие бъде извършено в хода на производството. В случай, че
взискателят е поискал извършване на определено изпълнително действие и е
заплатил авансово такса за това, но то остане неосъществено при липса на
интерес от него, това лице може да поиска да му бъде възстановена сумата,
заплатена като такса, но тя не може да се възложи в тежест на длъжника съгласно
чл. 79, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Съгласно
чл.78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Систематичното място на
разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК в общите правила на ГПК обосновава
приложимост на тази разпоредба и в изпълнителния процес.
Преценката за
правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с
оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна
помощ; с оглед извършените процесуални действия и други обстоятелства,
определящи правната и фактическа сложност на делото – в този смисъл са
указанията на ВКС в т. 6 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д.
№ 2/2013 г., ОСГТК.
В чл. 426, ал. 2 от ГПК е прието, че в
молбата за образуване на изпълнителното производство следва да бъде посочен
изпълнителен способ (начина на изпълнението), което е елемент от редовността на
молбата. Обстоятелството, че взискателят не е посочил изпълнителен способ и
дори не е възложил на съдебния изпълнител да извършва изпълнителни действия
съгласно чл. 18 от ЗЧСИ, обосновава извод, че
взискателят, съответно неговият процесуален представител, не е подал редовна
молба и не е обективирал искане за извършването на изп. действия по делото.
Поради изложеното следва да се приеме, че взискателят само е депозирал молба за
образуване на изпълнителното дело, като не е изпълнил изискването на чл. 426, ал. 2 от ГПК, тъй като не е посочил начина на изпълнението. Т.е. такса за
налагане на запор не може да се възлага за сметка на длъжника, тъй като от
представените преписи от документи по изпълнителното дело не се установява
такова действие да е извършено в хода на принудителното изпълнение към
настоящия момент.
В този смисъл
съдът приема, че процесуалният представител на взискателя е извършил само едно
действие по изпълнителното дело – подаването на молба за образуването му, като по
делото няма данни дали и кога взискателят е отстранил нередовността на
първоначалната молба.
По изложените
съображения следва, че в случая не се дължат разноски на взискателя във връзка
с неговата адвокатска защита по изпълнителното дело за предприемане на
изпълнителни действия, а разноски за адвокатско възнаграждение следва да се
дължат само за образуването на изпълнителното производство. С оглед на установеното
съдът счита, че разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя следва да
се заплатят от длъжника само за действието по образуване на изпълнителното
производство, за което според чл. 10, т. 1 от Наредба № 7/09.07.2014 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на
възнаграждението възлиза на 200 лв. (доколкото по делото няма данни
представителят на взискателя да е регистриран по ЗДДС). Следва да се заплати
именно минималният размер с оглед на незначителната правна и фактическа
сложност на действието по образуване на изпълнителното производство и
своевременно направеното от длъжника възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Според
изпълнителния лист размерът на дълга на жалбоподателя възлиза общо на 1917.80 лв.
В размера на дълга, който се събира по изпълнителното производство и който е
основа за определяне и на пропорционалните такси, дължими към съдебния
изпълнител, се включват и направените от взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство. Този извод следва както от
обстоятелството, че и посочените разноски се дължат от длъжника и съответно се
събират принудително от него в хода на изпълнението, т. е. представляват
вземане, предмет на принудителното изпълнение, но така също и с оглед на
забележка 4 към т. 26 на Тарифата. Според тази забележка за определяне на
размера на пропорционалната такса при събиране на парично вземане, която се
определя въз основа на събраната от съдебния изпълнител сума, в размера на
вземането не се включват само авансовите
такси, заплатени от взискателя. Следователно други разноски по
изпълнението, които взискателят е заплатил (включително и адвокатско
възнаграждение), които представляват част от събираната сума и доколкото не са
изключени от сумата, върху която се начислява пропорционалната такса по т. 26
на Тарифата, следва да са част от тази сума. Така общият размер на паричната
сума, която подлежи на принудително събиране в производството и върху която
следва да се определи пропорционалната такса, дължима на съдебния изпълнител по
т. 26 от Тарифата, възлиза на 2117.80 лв. (формирана от сбора на сумите 1917.80
и 200). Размерът на таксата по т. 26, б. „в“ от Тарифата, върху сумата от 2117.80
лв. възлиза на 227.30 лв. (с включен ДДС).
Следователно
жалбата следва да бъде уважена, като разноските на взискателя в изпълнителното
производство се определят на 200 лв., а пропорционалната такса, дължима на
съдебния изпълнител по т. 26 от Тарифата – на 227.30 лв.
По разноските
в настоящото производство съдът приема следното:
При този изхода
на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на жалбоподателя следва да се
присъдят разноските в настоящото производството, които възлизат общо на 123 лв.
От тях 25 лв. за платена държавна такса (лист 8 от делото), 48 лв. платени на
съдебния изпълнител за администриране на жалбата, които са част от разноските
по обжалването (лист 9 от делото), както и определени от съда 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 25а, ал. 2 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, с оглед на неголямата правна и фактическа
сложност на настоящото производство.
Така
мотивиран, Софийски градски съд, ГО
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******постановление от 26.11.2019г. по изпълнително дело № 20198380406460 на ЧСИ М.Б., рег. № 838, с район на действие Софийски градски съд, за определяне разноските в изпълнителното производство и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА определените разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя С.М.Ц.-О., ЕГН **********, по изпълнително дело № 20198380406460 на ЧСИ М.Б., рег. № 838, с район на действие Софийски градски съд до размера на сумата от 200 (двеста) лева (без ДДС) и дължимата на съдебния изпълнител такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ на 227.30 (двеста двадесет и седем лева и тридесет стотинки) лева (с включен ДДС).
ОСЪЖДА С.М.Ц.-О., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 123 (сто двадесет и три) лева – разноски по частно гр. дело № 16591 по описа за 2019г. на Софийски градски съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1./ 2./