Р
Е Ш Е Н И Е № ______
гр.
Никопол, 28.06.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Никополски районен съд, …… граждански
състав, в публичното заседание на единадесети юни през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР ТИХОЛОВ
при секретаря
Поля Видолова, като разгледа докладваното от съдията ТИХОЛОВ гр.д.№70 по описа за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид:
Предявена е искова претенция с правно основание чл. 216, ал.2, във вр.
с ал.1, т.4 от ДОПК.
Ищецът
твърди, че със Заповед за възлагане на ревизия №900265/07.04.2009г. на
основание чл.112 и чл.113 от ДОПК е възложено извършване на ревизия на ПК
„ОБЕДИНЕНИЕ“, ЕИК114035891 със седалище и адрес на управление гр.Гулянци,
ул.“Свобода“№2, относно установяване на задължения за данък по чл.36 и чл.38 от
ЗОДФЛ /отм./ за периода от 01.01.2003г. до 31.12.2006г., данък по чл.42 и чл.43
от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2007г. до 31.12.2008г., вноски за ДОО за периода
01.11.2006г. до 31.03.2009г., вноски за здравно осигуряване за периода 01.11.2006г.
до 31.03.2009г., вноски за ДЗПО за професионален пенсионен фонд за периода
01.11.2006г. до 31.03.2009г, вноски за ДЗПО универсален пенсионен фонд за
периода 01.11.2006г. до 31.03.2009г., вноски за фонд „Гарантирани вземания на
работници и служители по несъстоятелност“ за периода 01.11.2006г. до
31.03.2009г.
Сочи
се, че заповедта за възлагане на ревизия е връчена на 16.04.2009г. лично на
председателя на кооперацията Р.Л..
От
ищеца се сочи, че ревизията приключила с издаване на ревизионен акт №*********/16.07.2009г.,
с който са установени задължения за довнасяне на ревизираните данъчни периоди
общо в размер на 115657.83лв. /Сто и петнадесет хиляди шестстотин петдесет и
седем лева и осемдесет и три стотинки/ и лихва за просрочие към тях в размер на
46583.41лв. /Четиридесет и шест хиляди петстотин осемдесет и три лева и
четиридесет и една стотинка/. Допълва се, че ревизионният акт е връчен на
23.07.2009г. на упълномощено длъжностно лице на кооперацията, не е обжалван по
административен и съдебен ред, като е влязъл в сила на 07.08.2009г.
От
ищеца се сочи, че след като заповедта за възлагане на ревизия и ревизионния
акт, с който са установени задължения за довнасяне са били връчени на ответната
кооперация, а по отношение на ревизионния акт същият влязъл в законна сила на
07.08.2009г., след тези дати ПК „ОБЕДИНЕНИЕ“, ЕИК114035891 извършила сделка с
имуществени права, срещу които е можело да бъде насочено принудително
изпълнение и да бъде удовлетворена държавата като кредитор, а именно на
05.08.2016г. с нотариален акт за продажба на недвижим имот №39, том 8,
рег.№5183, дело 1072/2016г., вписан в Служба по вписванията при НРС с
вх.рег.№2885/05.08.2016г., акт №109, том 6, дело №1083/2016г. ПК „Обединение“
ЕИК114035891 продала на „РАДОСТ – ДАНИ“ ООД, ЕИК203469211, собствен недвижим
имот намиращ се в с.Гиген, общ.Гулянци, представляващ МАГАЗИН ЗА ХРАНИТЕЛНИ
СТОКИ, със застроена площ от 300кв.м., намиращ се на първи етаж в комбинирана
административно-търговска сграда, построена в общински имот УПИ №IV – 525, 526 по регулационния план
на с.Гиген, общ.Гулянци, утвърден със Заповед №818/1965г. с площ от 1360кв.м. в
кв.57, с адрес ул.“Д.Благоев“ №3, при граници на целия имот: от две страни
улици, УПИ №XVI
– 523 на Георги Т.Петков; УПИ №XIV
и
№XV
– 524 на Величко и Спас М.Тоневи; УПИ №III-527 на Григор и Илия Г.Станкулови.
Ищецът сочи, че стойността на извършената сделка по нотариален акт била
35000лв./Тридесет и пет хиляди лева/. Допълва, че данъчната оценка на
недвижимия имот към 17.01.2018г. била 21888.50лв./Двадесет и една хиляди
осемстотин осемдесет и осем лева и петдесет стотинки/. Допълва се, че при
изповядване на сделката продавачът е заявил, че е получил от купувача сумата
изцяло по банков път, а купувача е заявил, че е изплатил сумата изцяло на
продавача по банков път. Освен това от ищеца се сочи, че собствеността на ищеца
върху въпросния недвижим имот предмет на продажбата е била обективирана в
нотариален акт №38, том 8, рег.№5181, дело 1071/05.08.2016г., датата на която
имота е продаден на „РАДОСТ-ДАНИ“ ООД.
На
следващо място от ищеца се сочи, че елемент от фактическия състав на чл.216,
ал.1, т.4 от ДОПК, било намерение за увреждане на публичния взискател-кредитор.
Допълва се, че намерението за увреждане като факт е мисъл и желание да се
направи във вреда на кредитора, т.е. със знание, че със съответния правен акт
се уврежда кредитора, като се намалява имуществото на длъжника, служещо за
удовлетворяване на вземанията на кредитора. Сочи се, че съгласно решение
№69/22.06.2012г. на ВКС по т.д.№534/2011г. на I т.о., ТК намерението за увреждане,
като елемент от фактическия състав на чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК не включва
намерение за увреждане на кредитора и у лицето, с което длъжника е договарял,
когато разпоредителната сделка е сключена след връчване на заповедта за
възлагане на ревизия.
Сочи
се още, че ревизионен акт №*********/16.07.2009г., с който са установени
задължения за довнасяне на ревизираните данъчни периоди, не е бил обжалван и е
влязъл в законна сила от 07.08.2009г. и от тази дата според ищеца е налице установено
и изискуемо публично задължение, въз основа на което за събиране на публичните
вземания от длъжника, вземането било присъединено към образувано ИД№4444/2008г.
от публичен изпълнител при РД на АДВ – Русе. Допълва се, че били предприети
действия по ИД, а именно, че с постановление №4444/2008/000012/09.09.2009г.
били наложени обезпечителни мерки – запор върху банкови сметки на длъжника,
открити в „Българска пощенска банка“ АД, клон Плевен и в „Общинска банка“ АД.
На
следващо място се сочи, че считано от 2010г. делото имало нов №276/2010г., като
с Постановление за налагане на обезпечителни мерки
изх.№0276/2010/000109/22.08.2014г. били наложени обезпечителни мерки върху
налични и постъпващи суми по банкови сметки в ТБ „ДСК“ АД; с Постановление за
налагане на обезпечителни мерки изх.№0276/2010/000122/19.09.2014г. били
наложени обезпечителни мерки – възбрана върху недвижим имот, намиращ се в
с.Байкал; с Постановление за налагане на обезпечителни мерки
изх.№0276/2010/000124/19.09.2014г. били наложени обезпечителни мерки-възбрана
на 6бр. недвижими имоти; с Постановление за налагане на обезпечителни мерки
изх.№0276/2010/000151/14.11.2014г. били наложени обезпечителни мерки – запор
върху налични и постъпващи суми по банкови сметки в двадесет и седем ТБ, подробно
описани; а с Постановление за налагане на обезпечителни мерки
изх.№С160015–022-0015469/18.07.2016г. били наложени обезпечителни мерки – запор
върху притежавани от длъжника дялове в „Гулянци – КООП“ ЕООД.
От
ищеца се сочи, че за събиране на публичните задължения на кооперацията били
проведени седем търга за продажба на недвижими имоти, които приключили с
издаване на протоколи, а именно: Протокол за провеждане на таен търг
изх.№0276/2010/000238/10.07.2015г.; Протокол за провеждане на таен търг
изх.№0276/2010/000293/23.10.2015г.; Протокол за провеждане на таен търг
изх.№С160015-102-0000298/13.06.2016г.; Протокол за провеждане на таен търг
изх.№С160015-102-0000637/02.09.2016г.; Протокол за провеждане на таен търг
изх.№С170015-102-0000704/15.07.2017г.; Протокол за провеждане на таен търг
изх.№С170015-102-0001380/04.08.2017г. и Протокол за провеждане на таен търг
изх.№С170015-102-0001807/29.09.2017г.
Сочи
се от ищеца, че независимо от извършените действия по изпълнителното дело и
получените чрез извършените продажби суми, НАП била в невъзможност да събере
публичните си вземания и към 23.01.2018г. общият размер на задълженията на ПК
„Обединение“ възлизал на 496938.91лв. /Четиристотин деветдесет и шест хиляди
деветстотин тридесет и осем лева и деветдесет и една стотинки/, като в това
число и задължения за лихви по РА №*********/16.07.2009г. в размер на
132490лв./Сто тридесет и две хиляди четиристотин и деветдесет лева/. Допълва
се, че в хода на образуваното изпълнително производство били предприети редица
действия по обезпечаване на вземането и принудително изпълнение, изразяващи се
в публична продажба на имоти, собственост на кооперацията. Освен това се
изтъква, че всички актове, издавани от публичния изпълнител – постановления,
разпореждания, съобщения за продажба и др., съгласно ДОПК били връчвани на
длъжника, като в тази връзка се твърди, че ответника имал ясна представа, както
за размера на публичните си задължения, така и за тези установени с РА, а от
друга страна и с финансовото си състояние по отношение неговата недостатъчност
да покрие публичните задължения.
От
ищеца се изтъква, че независимо от това и непосредствено след провеждане на
първия търг за продажба на десет недвижими имота, собственост на кооперацията,
ответникът по настоящото дело се разпоредил с правото на собственост върху
описания по-горе недвижими имот, с което намалил ликвиден актив от своето
имущество. От ищеца се сочи разпоредбата на чл.133 от ЗЗД, съгласно която
цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които
имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за
предпочитане. Допълва се, че този принцип е преповторен и в разпоредбата на
чл.213 от ДОПК, като е посочено несеквестируемото имущество на длъжника.
Вследствие на това от ищеца се сочи, че съобразно посочените норми, кредиторът
има волята и свободата на избор относно имуществото на длъжника, по отношение
на което да насочи принудителното изпълнение за удовлетворяване на своето
вземане. Допълва се, че с осъщественото разпореждане кооперацията е ограничила
възможността за удовлетворяване на публичните вземания на държавата. От друга
страна се сочи, че формите на проявление на увреждането на кредитора могат да
са различни – длъжникът да се е лишил изцяло от своето имущество, да е намалил
имуществото си или със своите правни действия да затруднява удовлетворяването
на кредитора. Сочи се, че увреждане е налице и в хипотезата, при която се
затруднява удовлетворяването на кредиторите чрез трансформация на имущество и
лишаване на кредиторите от възможност за изпълнение върху конкретни имоти на
длъжника. От ищеца се сочи, че при извършена служебна справка било установено,
че в НАП за длъжника ПК“Обединение“ е получена информация за открити банкови
сметки в „Общинска банка“ АД; „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД и „БАНКА ДСК“ АД.
Сочи се, че върху банкови сметки, открити в тези банки, както и върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки в общо двадесет и пет ТБ били наложени запори
с постановление на публичния изпълнител.
Допълва
се, че при изповядане на сделката, предмет на настоящото производство,
продавачът - ПК „Обединение“ и купувача „Радост –Дани“ ООД заявили, че сумите
били получени, преведени по банков път, като в тази връзка ищеца сочи, че била
извършена служебна справка, от която било установено, че продажната цена на
процесния имот не е постъпвала по тези банкови сметки за погасяване на
установените публични задължения, което според ищеца по косвен начин сочи за
съзнателно предприети действия от страна на длъжника да увреди интересите на
кредитора, чрез създаване на предпоставки за нереализиране на плащане на
данъчни задължения чрез нарочно откриване, използване на други сметки или
получаване на суми от извършени продажби по друг начин.
Твърди
се от ищеца, че след извършване на разпоредителната сделка, ответника – длъжник,
получил сума общо в размер на 35000лв., видно от представения с ИМ нотариален
акт за покупко-продажба, която сума представлявала паричната равностойност на
притежаваното от длъжника имущество. Допълва се, че след извършване на сделката
длъжникът не предприел действия за погасяване на вземане и не превел сумата на
кредитора по публичното задължение за погасяване на неговото вземане, което
според ищеца изграждало впечатление за наличие на намерение длъжникът да увреди
кредитора си, тъй като активите, които притежава кооперацията не били
достатъчни да удовлетворят вземането. В допълнение се сочи, че в деня на
издаване на констативния нотариален акт за собственост, по силата на който
кооперацията е призната за собственик на процесния имот било извършено и
прехвърлянето на същия недвижим имот на другия ответник – „Радост – Дани“ ООД,
което според ищеца по косвен начин сочело за съзнателно предприети действия от
страна на длъжника да увреди интересите на кредитора, осуетявайки възможността
да събере информация относно притежаваното имущество.
В
заключение се сочи, че съгласно чл.264, ал.1 от ДОПК, прехвърлянето или
учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права,
включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху
недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества,
вписването на ипотека или особен залог се допуска след представяне на писмена
декларация от прехвърлителя или учредителя, съответно ипотекарния длъжник или
залогодателя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение
задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Допълва се, че
при изповядане на сделката удостоверена с нотариален акт №39, том 8, рег.№5183,
дело 1072/2016г., Р.М.Л. в качеството й на представляващ ПК „Обединение“
декларирала, че юридическото лице няма непогасени, подлежащи на принудително
изпълнение задължения за данъци, мита и осигурителни вноски, а всъщност
представляваната от нея кооперация е имала задължение по влезлия в сила РА,
както и други публични задължения. Сочи се още, че при деклариране на
посочените в чл.264, ал.1 и ал.2 от ДОПК публични държавни и общински
задължения, действията по посочения чл.264, ал.1 и ал.2 от ДОПК е допустимо да
се извършат след заплащане на задълженията или при декларирано писмено съгласие
от длъжника, публичните държавни и общински вземания да се погасят от сумата
срещу прехвърлянето или учредяването на вещно право и купувачът внесе дължимата
сума в съответния бюджет. От ищеца се сочи, че в случая от страна на
прехвърлителя по сделката не е декларирано наличието на публични задължения на
кооперацията и получената сума е получена от ПК „Обединение“, а не е внесена в
съответния бюджет за погасяване на задълженията към държавата. Ищеца твърди, че
няма данни тази сума в размер на 35000лв. да е използвана за погасяване на
публични задължения от кооперацията.
С
оглед изложеното ищецът твърди, че е налице правен интерес за него от
предявяване на иска с правно основание чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК за обявяване
на относителна недействителност на сделката, поради което моли съда да се
произнесе с решение, с което на основание чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК да обяви за
недействителна по отношение на държавата сделката материализирана в нотариален
акт за продажба на недвижим имот №39, том 8, рег.№5183, дело 1072/2016г.,
вписан в Служба по вписванията при НРС с вх.рег.№2885/05.08.2016г., акт №109,
том 6, дело №1083/2016г.
Моли съда на ищеца да се присъдят на основание
чл.78, ал.8 от ГПК юрисконсулско възнаграждение. Представят се писмени
доказателства.
С
разпореждане №106/31.01.2018г. на основание чл.131, ал.1 от ГПК съдът е
разпоредил препис от исковата молба с доказателствата да се изпрати на
ответниците за отговор.
На
22.02.2018г. ответникът ПК“ОБЕДИНЕНИЕ“, ЕИК114035891 със седалище и адрес на управление в гр.ГУЛЯНЦИ, ул.“СВОБОДА“№2,
представлявана от Р.М.Л. е бил уведомен.
На
23.02.2018г. ответникът „РАДОСТ-ДАНИ“, ЕИК203469211 със седалище и адрес на управление в с.КРУШОВЕНЕ, общ.Д.МИТРОПОЛИЯ,
ул.“23-ти СЕПТЕМВРИ“№7, представлявано от Д.С.К. е бил уведомен.
В
срок с вх.№979/21.03.2018г. е постъпил писмен отговор само от ответника
ПК“ОБЕДИНЕНИЕ“, ЕИК114035891.
В
отговора си ответника сочи, че ИМ е допустима, но предявеният иск за обявяване
на относителната недействителност по отношение на държавата на сделката за
разпореждане с недвижими имот на кооперацията, конкретизирана в ИМ, на
основание чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК е неоснователен. От ответната кооперация се
сочи за безспорно, че срещу
нея е установено публично вземане с РА №*********/16.07.2009г. на ТД-Плевен, за
публични вземания по ЗОДФЛ; ЗДДФЛ; ДО; ЗО; ДЗПО за ППФ; ДЗПО за УПФ и Фонд ГВРС
за периода 01.01.2003г. до 31.03.2009г. в общ размер след извършено прихващане
на 115657.83лв. главница и лихви за просрочие в размер на 46583.41лв. към
времето на ревизионната проверка.
От
ответника се сочи, че след датата на установяване на задълженията с РА,
кооперацията се разпоредила в полза на втория ответник с недвижимия имот
посочен в оспорвания нотариален акт за покупко-продажба от 05.08.2016г. Във
връзка с това от кооперацията се излагат доводи и се прави възражение за това, че установените с РА вземания са
погасени по давност на
07.08.2014г. и съответно не се дължат лихвите по тях, тъй като посочения РА е
влязъл в сила на 07.08.2009г. Изтъква се още, че от ищеца се представят
доказателства за предприемане на действия по принудително изпълнение –
Постановление за налагане на запор на сметка на кооперацията-ответник в „БАНКА
ДСКА“ ЕАД едва от 22.08.2014г., което действие ответната кооперация твърди, че
е извършено след изтичане на общата петгодишна погасителна давност. В тази
връзка се навежда довода за това, че се касае за неизвършване на принудителни
действия по събиране на установено с РА вземане, като срокът на изтичане на
давността според ответната кооперация не тече по правилото на специалния
чл.171, ал.1 от ДОПК, съгласно който давността започва да тече от първи януари
на годината следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, тъй като процесната сделка е сключена на 05.08.2016г. и в тази
връзка в случай, че съда уважи това възражение, то правната последица от него
според ответната страна, би била неоснователност на иска по чл.216, ал.1, т.4
от ДОПК.
От
ответната кооперация се излагат доводи и в насока, че ако съда прецени горното
възражение за неоснователно, то ответника моли съда да приеме за недоказана
предпоставката за уважаване на иска по чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК, а именно, че
с извършената сделка на разпореждане с кооперативно имущество длъжникът е имал
намерение да увреди кредитора. Сочи се в тази връзка, че е в тежест на ищеца да
докаже наличието на такова намерение у длъжника. Според ответната кооперация
към датата на сключване на сделката, тя притежава достатъчно друго имущество,
за да покрие установените с РА задължения, които са били само с незначителна
лихва и с изцяло покрити главници. Според ответната кооперация наличното
имущество е достатъчно да покрие всички посочени в приложената към ИМ справка
за общите задължения към 23.01.2018г. на НАП задължения на кооперацията. В тази
връзка от ответната кооперация се оспорва тази справка на НАП, в частта й
удостоверяваща налични към датата на издаването й задължения за лихви по РА
№*********/16.07.2009г. общо в размер на 129714.44лв., като сбор на
задълженията относими към този акт от стр.34 до стр.53 на същата справка. Прави
се искане в тази връзка на основание чл.193 от ГПК за откриване на производство
по оспорването на справката в тази й част. В допълнение се навеждат доводи, че
не е възможно първоначално установената лихва по РА от 46583.41лв. да нарасне
до 129714.44лв., при положение, че с направените във времето от 2009г. вноски
от кооперацията били покрити главниците на установените с РА задължения.
Ответната кооперация твърди, че й е предоставена справка за задължено лице към
15.02.2016г., от която било видно, че задълженията по главниците от РА са
внесени изцяло към тази дата, а задълженията за лихвите им е в общ размер на
867.42лв., посочени като отделни вземания за лихва от стр.21 до стр.24 на
същата справка.
От
ответната кооперация се навеждат доводи за липсата на намерения да се увреди
държавата да събере вземанията си, тъй като наличното в кооперацията имущество
е в значително количество и на значителна стойност. В подкрепа на тези
твърдения от ответната кооперация се представят извлечения от счетоводните
книги на същата от сметка 201 „Земи“; сметка 203 „Сгради“; сметка 204 „Машини,
съоръжения, оборудване“; сметка 205 „Транспортни средства“ и сметка 206
„Стопански инвентар“. Твърди се в тази връзка от ответната кооперация, че
стойността, на която имуществата са заведени счетоводно не е пазарната такава,
а значително по-ниската балансова стойност, определена по Закона за
счетоводството след револаризации и начислени амортизации, за целите на
счетоводното отчитане. Твърди се пак в тази връзка, че само недвижимите имоти
на кооперацията като сгради и УПИ /без земеделските земи/ са на обща стойност
по данъчна оценка в размер на 539859.70лв., което било видно от приложените към
отговора съобщения за дължим размер на данък сгради и такса за сметосъбиране за
2018г. на общ.Гулянци и общ.Д.Митрополия за притежаваните кооперативни имоти,
декларирани от 30.06.2010г. данъчни декларации по ЗМДТ.
В
допълнение от кооперацията-ответник се твърди, че чрез наложените запори на
всички сметки и предприемането на изпълнителни действия спрямо имуществото на
кооперацията, държавата вместо да подпомага и насърчава кооперациите, така
както е залегнало в чл.1а на ЗК, на практика блокирала дейността на ПК
„Обединение“, поставяйки в предимство събирането на задълженията й към фиска.
Вследствие на изложеното от кооперацията-ответник се навежда довода, че
кооперацията се е разпоредила с процесния имот, не с намерение да се навредят
интересите на публичния взискател, а за да се осигури възможност да осъществява
стопанска дейност, като покрива регулярните разходи по дейността си за заплати,
консумативи и др., необходими за съществуването на кооперацията в интерес на
нейните членове. Допълва се, че от съобщение изх.№267/2010/00214/08.06.2015г.
на НАП е видно, че още преди датата на оспорената сделка, публичният изпълнител
бил насрочил изпълнителни действия за продажба на имоти на кооперацията с
начална цена като процент от пазарната стойност към онзи момент в размер на
230000лв., което според кооперацията-длъжник значително надхвърляло
установеното с РА задължение и съответно процесната разпоредителна сделка не
влияела на възможностите държавата да събере вземането си.
В заключение се сочи, че ответната кооперация
счита ИМ за недоказана и неоснователна, като моли съда да отхвърли предявения
иск и присъди направените по делото разноски.
Направени
са доказателствени искания. Представени са писмени доказателства.
Съдът, след като взе
предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, че със Заповед за
възлагане на ревизия №900265/07.04.2009г. на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК
е възложено извършване на ревизия на ПК „ОБЕДИНЕНИЕ“, ЕИК114035891 със седалище
и адрес на управление гр.Гулянци, ул.“Свобода“№2, относно установяване на
задължения за данък по чл.36 и чл.38 от ЗОДФЛ /отм./ за периода от 01.01.2003г.
до 31.12.2006г., данък по чл.42 и чл.43 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2007г. до
31.12.2008г., вноски за ДОО за периода 01.11.2006г. до 31.03.2009г., вноски за
здравно осигуряване за периода 01.11.2006г. до 31.03.2009г., вноски за ДЗПО за
професионален пенсионен фонд за периода 01.11.2006г. до 31.03.2009г, вноски за
ДЗПО универсален пенсионен фонд за периода 01.11.2006г. до 31.03.2009г., вноски
за фонд „Гарантирани вземания на работници и служители по несъстоятелност“ за
периода 01.11.2006г. до 31.03.2009г.
Не
се спори, че заповедта за възлагане на ревизия била връчена на 16.04.2009г.
лично на председателя на кооперацията Р.Л..
Не
се спори, че ревизията приключила с издаване на ревизионен акт
№*********/16.07.2009г., с който са установени задължения за довнасяне на
ревизираните данъчни периоди общо в размер на 115657.83лв. /Сто и петнадесет
хиляди шестстотин петдесет и седем лева и осемдесет и три стотинки/ и лихва за
просрочие към тях в размер на 46583.41лв. /Четиридесет и шест хиляди петстотин
осемдесет и три лева и четиридесет и една стотинка/.
Не
се спори, че ревизионният акт е представен за връчване на 23.07.2009г. в
коперацията, но същият не е връчен на Р.Л., а на друго лице, за което от ищеца се
сочи, че е длъжностно лице без да се посочват доказателства за това му
качество, както и без да се сочат доказателства за това упълномощено ли е това
лице да представлява кооперацията. РА не е обжалван по административен и
съдебен ред. Прави се обаче възражение от страна на ПК“ОБЕДИНЕНИЕ“ за изтекла
обща пет годишна погасителна давност с оглед представените по делото
доказателства за извършване на действия от страна на ищеца едва от
22.08.2014г., за което се излагат съображения.
Не
се спори, че във връзка с влезлия в сила ревизионен акт
№*********/16.07.2009г., с който са установени задължения за довнасяне на
ревизираните данъчни периоди било установено и изискуемо публично задължение,
въз основа на което за събиране на публичните вземания от длъжника, вземането
било присъединено към образувано изпълнително дело №4444/2008г. от публичен
изпълнител при РД на АДВ – Русе.
Не
се спори, че били предприети действия по изпълнителното дело, а именно, че с
постановление №4444/2008/000012/09.09.2009г. били наложени обезпечителни мерки
– запор върху банкови сметки на длъжника, открити в „Българска пощенска банка“
АД, клон Плевен и в „Общинска банка“ АД.
Не
се спори, че считано от 2010г. изпълнителното дело имало нов №276/2010г., като
с Постановление за налагане на обезпечителни мерки
изх.№0276/2010/000109/22.08.2014г. били наложени обезпечителни мерки върху
налични и постъпващи суми по банкови сметки в ТБ „ДСК“ АД; с Постановление за
налагане на обезпечителни мерки изх.№0276/2010/000122/19.09.2014г. били
наложени обезпечителни мерки – възбрана върху недвижим имот, намиращ се в
с.Байкал; с Постановление за налагане на обезпечителни мерки
изх.№0276/2010/000124/19.09.2014г. били наложени обезпечителни мерки-възбрана
на 6бр. недвижими имоти; с Постановление за налагане на обезпечителни мерки
изх.№0276/2010/000151/14.11.2014г. били наложени обезпечителни мерки – запор
върху налични и постъпващи суми по банкови сметки в двадесет и седем ТБ,
подробно описани; а с Постановление за налагане на обезпечителни мерки
изх.№С160015–022-0015469/18.07.2016г. били наложени обезпечителни мерки – запор
върху притежавани от длъжника дялове в „Гулянци – КООП“ ЕООД.
Не
се спори, че за събиране на публичните задължения на кооперацията били
проведени седем търга за продажба на недвижими имоти, които приключили с
издаване на протоколи, а именно: Протокол за провеждане на таен търг
изх.№0276/2010/000238/10.07.2015г.; Протокол за провеждане на таен търг
изх.№0276/2010/000293/23.10.2015г.; Протокол за провеждане на таен търг
изх.№С160015-102-0000298/13.06.2016г.; Протокол за провеждане на таен търг
изх.№С160015-102-0000637/02.09.2016г.; Протокол за провеждане на таен търг
изх.№С170015-102-0000704/15.07.2017г.; Протокол за провеждане на таен търг
изх.№С170015-102-0001380/04.08.2017г. и Протокол за провеждане на таен търг
изх.№С170015-102-0001807/29.09.2017г.
Не
се спори, че с нотариален акт за продажба на недвижим имот №39, том 8,
рег.№5183, дело 1072/2016г., вписан в Служба по вписванията при НРС с
вх.рег.№2885/05.08.2016г., акт №109, том 6, дело №1083/2016г. ПК „Обединение“
ЕИК114035891 продала на „РАДОСТ – ДАНИ“ ООД, ЕИК203469211, собствен недвижим
имот намиращ се в с.Гиген, общ.Гулянци, представляващ МАГАЗИН ЗА ХРАНИТЕЛНИ
СТОКИ, със застроена площ от 300кв.м., намиращ се на първи етаж в комбинирана
административно-търговска сграда, построена в общински имот УПИ №IV – 525, 526 по регулационния план
на с.Гиген, общ.Гулянци, утвърден със Заповед №818/1965г. с площ от 1360кв.м. в
кв.57, с адрес ул.“Д.Благоев“ №3, при граници на целия имот: от две страни
улици, УПИ №XVI
– 523 на Георги Т.Петков; УПИ №XIV
и
№XV
– 524 на Величко и Спас М.Тоневи; УПИ №III-527 на Григор и Илия Г.Станкулови.
Спорни
по делото са останали въпросите били ли са погасени по давност задълженията на
кооперацията по РА в сила от 07.08.2009г. и следва ли да се уважи предявеният
иск по чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК.
По
повод спорните въпроси, съдът установи следното:
Предявената искова претенция с правно
основание чл. 216, ал.1, т.4 от ДОПК е процесуално допустима. В настоящия казус
е налице правен интерес от търсената защита. Интересът произтича от естеството
на търсената защита. Щом ищецът твърди, че в негова полза съществува
потестативно право, подлежащо на съдебно осъществяване е налице интерес от
предявения конститутивен иск.
Налице е и процесуалната легитимация на
страните. Исковата претенция е предявена от надлежна страна против надлежни
страни. При иск с правно основание чл. 216, ал.1, т.4 от ДОПК легитимиран да
предяви иска е: "съответният публичен взискател" или "публичният
изпълнител", а легитимирани ответници са длъжникът и третото лице, страни
по атакуваната сделка, като легитимацията на длъжника и третото лице, страни по
атакуваната сделка е съвместна, касае се за задължително необходимо другарство.
Предявената искова претенция е неоснователна и
недоказана по следните съображения:
За да възникне твърдяното потестативно право
на ищеца на основание чл. 216, ал.1, т.4 от ДОПК е необходимо по делото да се
докаже, че са осъществени всички кумулативно изискуеми се елемента от сложния
фактически състав, визиран с разпоредбата на чл. 216, ал.1, т.4 от ДОПК, а именно
публично задължение за прехвърлителя по сделката
/първия ответник/;
атакуваната сделка да е сключена след установяване на
публичното задължение на прехвърлителя по сделката /първия ответник/; атакуваната сделка да е валидна /действителна/; атакуваната сделка да е извършена с намерение да се
увреди публичния взискател.
Достатъчно е да не е налице един от посочените
по-горе елементи, за да се направи извод за неоснователност на исковата
претенция, предявена на посоченото правно основание.
В настоящия казус не е осъществен последният
елемент от сложния фактически състав, посочен по-горе. До този извод съдът
стига, като взе предвид следното:
За да се направи извод, че сделката е сключена
с намерение да се увреди публичния взискател, намерението не се предполага, а е
необходимо да бъде доказано. Тежестта на доказване лежи върху ищеца.
"Увреждане" по
смисъла на чл. 216, ал.1 от ДОПК е обективен факт. Това е всяко едно действие,
което води до невъзможност публичният взискател да получи пълно и точно
изпълнение, всяко едно действие, което обективно принуждава кредитора да получи
нещо различно от дължимото. Публичният взискател е увреден, когато не може да
получи реалното изпълнение на цялото си вземане.
От установените по делото чрез всички събрани
доказателства конкретни факти и обстоятелства, съдът не може да направи извод,
че материализират субективното намерение за увреждане на публичния взискател,
нито пряко, нито косвено.
Обратното, по делото са
установени факти и обстоятелства, от които съдът прави извод, че не е налице
както субективно намерение за увреждане, така и обективно увреждане на
публичния взискател.
По делото са установени
факти и обстоятелства, които обуславят извод, че не е налице увреждане, като
обективен факт, в посочения по-горе смисъл. Тези факти и обстоятелства са
следните:
С процесната разпоредителна
сделка –
продажба
на недвижим имот №39, том 8, рег.№5183, дело 1072/2016г., вписан в Служба по
вписванията при НРС с вх.рег.№2885/05.08.2016г., акт №109, том 6, дело
№1083/2016г. ПК „Обединение“ ЕИК114035891 продала на „РАДОСТ – ДАНИ“ ООД,
ЕИК203469211, собствен недвижим имот намиращ се в с.Гиген, общ.Гулянци,
представляващ МАГАЗИН ЗА ХРАНИТЕЛНИ СТОКИ, със застроена площ от 300кв.м.,
намиращ се на първи етаж в комбинирана административно-търговска сграда,
построена в общински имот УПИ №IV – 525, 526 по
регулационния план на с.Гиген, общ.Гулянци, утвърден със Заповед №818/1965г. с
площ от 1360кв.м. в кв.57, с адрес ул.“Д.Благоев“ №3, при граници на целия
имот: от две страни улици, УПИ №XVI – 523 на Георги
Т.Петков; УПИ №XIV и №XV – 524 на Величко и Спас М.Тоневи; УПИ №III-527 на Григор и Илия Г.Станкулови, ПК „Обединение“ е намалило притежаваното от него имущество, но с
това не е лишило "публичния взискател" от обективната възможност да
удовлетвори процесното публичното вземане. Това е така, защото към момента на
сделката е съществувало обезпечение на процесното публично вземане в пълния му
размер, чрез наложените
и описани по-горе запори на сметки, движими вещи, недвижими имоти собственост на прехвърлителя по атакуваната сделка,
като стойността на запорираните вещи надхвърля размера на установените с
ревизионния акт задължения на ПК“Обединение“.
Тези обстоятелства се установяват от представените от
ищеца Постановление
за налагане на обезпечителни мерки изх.№0276/2010/000109/22.08.2014г.;
Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№0276/2010/000122/ 19.09.2014г.;
Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№0276/2010/000124/19.09.2014г.;
Постановление за налагане на обезпечителни мерки
изх.№0276/2010/000151/14.11.2014г.; Постановление за налагане на обезпечителни
мерки изх.№С160015–022-0015469/18.07.2016г.; Протокол за провеждане на таен
търг изх.№0276/2010/000238/10.07.2015г.; Протокол за провеждане на таен търг
изх.№0276/2010/000293/23.10.2015г.; Протокол за провеждане на таен търг
изх.№С160015-102-0000298/13.06.2016г.; Протокол за провеждане на таен търг
изх.№С160015-102-0000637/02.09.2016г.; Протокол за провеждане на таен търг
изх.№С170015-102-0000704/15.07.2017г.; Протокол за провеждане на таен търг
изх.№С170015-102-0001380/04.08.2017г. и Протокол за провеждане на таен търг
изх.№С170015-102-0001807/29.09.2017г., както и от представените от ПК“Обединение“
извлечения по сметки №201-ЗЕМИ, №203-СГРАДИ, №204-МАШИНИ, СЪОРЪЖЕНИЯ,
ОБОРУДВАНЕ, №206-СТОПАНСКИ ИНВЕНТАР, документи за собственост по опис за
недвижими имоти намиращи се в с.БАЙКАЛ, общ.Д.МИТРОПОЛИЯ; с.БРЕСТ, с.ГИГЕН,
с.ДОЛНИ ВИТ, с.ДЪБОВАН, с.ЗАГРАЖДЕН, с.ИСКЪР, с.ЛЕНКОВО, с.МИЛКОВИЦА, с.СОМОВИТ
всички в община ГУЛЯНЦИ и недвижими имоти в гр.ГУЛЯНЦИ. Имотите, движимите вещи
и другото имущество на кооперацията е налично и към настоящият момент, за което
от страна на ответната кооперация се представи от стр.220 до 274 опис и
документи за собственост на ПК“ОБЕДИНЕНИЕ“, а от стр.133 до 156 и извлечения от
тези сметки. Към това следва да се посочи, че след налагане на предварителните
обезпечителни мерки към 09.09.2009г. по изпълнително дело №4444/‘08г. изминава
период повече от пет години, след който не става ясно защо считано от 2010г.
изпълнителното дело става с нов номер изп.д.№276/‘10г., като в настоящето
производство не са представени никакви доказателства за идентичността на
предмета между двете изпълнителни дела и връзката с посочения в исковата молба
РА.
На
следващо място в тежест на ищеца е да установи към датата на разпоредителната
сделка – 05.08.2016г. дали вземането му съществува, в какъв размер е то, тъй
като е изтекъл продължителен период от време, през който вземането се е
погасявало в следствие на действия извършвани от кооперацията. В хода на делото
от страна на ищеца не е правено искане за допускане на експертиза за
установяване на размера на вземането. В тази връзка от страна на кооперацията от
стр. 121 до 132 е представена справка изхождаща от ищеца по делото, че към
15.02.2016г., кооперацията имала задължения общо в размер на 419038,30лв., а от
страна на ищеца справка за общите задължения на кооперацията към 23.01.2018г.
стр.19 до 46. Само се твърди от страна на ищеца, че по данни на публичния
регистър по чл.182, ал.3, т.2 от ДОПК, публикуван на 03.08.2016г., задълженията
на кооперацията били в размер на 478173лв., а към 14.06.2018г. задълженията,
които подлежали на разпределение от публичен изпълнител били в размер на
508034,84лв., което допълнително подкрепя горния извод на съда, като в същност
се установява, че дълг има, но не и какъв точно е неговият размер.
Пак
в тази връзка следва да се коментира възражението на кооперацията ответник, че
към датата на сключване на сделката от 05.08.2016г., вземанията установени с РА
в сила от 07.08.2009г. са погасени по давност на 07.08.2014г. РА е представен
за връчване на 23.07.2009г. в кооперацията, но същият не е връчен на Р.Л., а на
друго лице, за което от ищеца се сочи, че е длъжностно лице без да се посочват
доказателства за това му качество, както и без да се сочат доказателства за
това упълномощено ли е това лице да представлява кооперацията. РА не е обжалван
по административен и съдебен ред. Отделно по делото са представени две
съобщения на основание чл.221 от ДОПК с изх.№8438/02.09.2009г. и
№8439/02.09.2009г. за доброволно изпълнение по отношение на кооперацията, за
които от ищеца се твърди, че са били връчени на председателя на кооперацията Р.Л.,
но в действителност от приложените обратни разписки е видно, че на тях пише Р.Л.,
но за съобщенията е отбелязано, че са връчени на представител, за който не се
сочат нито имена, нито качество, поради което съдът приема, че тези съобщения
не са били надлежно връчени.
На
следващо място във връзка с давността съдът прецени, че Постановлението за
налагане на обезпечителни мерки изх.№0276/2010/000109/22.08.2014г., с което за
първи път са били предприети принудителни мерки срещу кооперацията върху
налични и постъпващи суми по банкови сметки в ТБ „ДСК“ АД е от 22.08.2014г.,
т.е. от една страна това е първото действие по принудително изпълнение срещу
кооперацията, а от тук, тъй като за времето от влизане в сила на РА до тази
дата не е имало извършване на принудителни действия по събиране на установено с
РА вземане следва извода, че срокът на изтичане на давността не тече по
правилото на специалния чл.171, ал.1 от ДОПК (съгласно който давността започва
да тече от първи януари на годината, следваща годината, през която е следвало
да се плати публичното задължение), а е изтекъл на 07.08.2014г.
Проследявайки
движението на сумата, за която имотът на кооперацията е бил продаден на втория
ответник, следва да се посочи, че ищецът по настоящото дело не е обезпечил
вземането си чрез налагане на запор върху касова наличност на кооперацията. В
случая извършената между ответниците по делото сделка е възмездна, като
продажната цена в размер на 35 000лв. е платена. Намерението за увреждане
не се презюмира, тъй като не се твърди и не са събрани доказателства
кооперацията и третото лице – купувач да са в отношения визирани както в общия
закон – чл.135, ал.2 от ЗЗД, респективно специалния – чл.216, ал.3, изр.2 от ДОПК. Липсват доказателства ответниците да са „свързани лица“ по смисъла на
§.1, т.3 от ДР на ДОПК. Следва да се посочи също, че в производството е налице
смесване личността на физическото лице Р.Л., която има и качеството председател
на ответната кооперация. Това са два различни правни субекта. С оглед
спецификата на кооперацията като юридическо лице по ЗК, тя представлява
сдружение на физически лица с променлив капитал и с променлив брой членове,
които чрез взаимопомощ и сътрудничество изпълняват търговска дейност за
задоволяване на техни икономически, социални и културни интереси. В
производството по делото не се доказа от субективна и обективна страна
намерението за увреждане у членовете на кооперацията взели решение на
проведеното Общо събрание за продажба на конкретния недвижим имот, членовете на
УС и у Председателя на кооперацията, като Л. в качеството й на председател е
изпълнител на това решение. По делото се представиха доказателства за плащане
на уговорената цена по банков път, като предвид цената на имота /над
20 000лв./, същата е осъществена по банков път, предвид императивната
разпоредба на чл.3 от ЗОПБ. Купувачът е заплатил по посочената от продавача
банкова сметка ***. Нито ЗСч., нито друг нормативен акт забраняват плащането на
цената на имота по сделката да се извърши чрез трето лице, стига сумата да е
достигнала до продавача. Спазено е изискването за плащане по банков път и е видно,
че парите са внесени в касата на кооперацията, осчетоводени са, като от тях е
извършено и разплащане към НАП в размер на 7 150лв., което не се отрича от
ищеца. Кооперацията не е несъстоятелен длъжник и не е лишена от правото да
извършва дейност. Спрямо нейното имущество няма наложен общ запор и забрана за
извършване на каквито и да било разпоредителни сделки, каквато хипотеза
съществува в ТЗ в производството по несъстоятелност. В случай, че ищецът счете,
че имуществото на кооперацията не е достатъчно, за да погаси задължението, то
той разполага с правна възможност да иска обявяване в несъстоятелност на
кооперацията, което към настоящия момент не е сторил, откъдето може да се
направи извода, че ищеца и към настоящия момент счита обезпеченото имущество за
достатъчно, а от друга страна факт е, че публичните търгове за продажбата на
имущество на кооперацията продължават.
Поради това съдът приема, че
не се опровергават установените по делото релевантни факти, както за съществуване към момента на сключване на
сделката и към настоящия момент на обезпечение на процесното публично вземане, което с оглед
изтъкнатите по-горе факти и изтеклата давност не е установено по размер, така и за съществуване към момента на сключване на
сделката и към настоящия момент на движими вещи, недвижими имоти, предмет на обезпеченията, чиято стойност покрива изцяло процесното публично вземане.
Изложените факти обосновават извод, че след
извършване на продажбата
на имота не е налице обективна невъзможност публичният
взискател да получи пълно и точно изпълнение на процесното публично задължение
и съществува обективна възможност да получи реално изпълнение на цялото си
вземане.
Изложените факти
обосновават и
извода, че при
сключване на договора
за продажба с нотариален акт за продажба на недвижим имот №39, том 8,
рег.№5183, дело 1072/2016г., вписан в Служба по вписванията при НРС с
вх.рег.№2885/05.08.2016г., акт №109, том 6, дело №1083/2016г. ПК „Обединение“
ЕИК114035891 не е имала субективно намерение за увреждане на фиска, нито пък такова увреждане
обективно е настъпило.
По изложените съображения съдът прави извод,
че не е осъществен един от необходимите елементи от сложния фактически състав
на чл. 216, ал.1, т.4 от ДОПК "намерението да се увреди публичния
взискател", както и извод за неоснователност и недоказаност на исковата
претенция, предявена на посоченото правно основание.
Предвид изхода на спора,
право на присъждане на разноските за производството се поражда за ответниците.
На основание чл.78, ал.3 ГПК и предвид направеното искане за присъждане на
разноски, ищецът следва да бъде осъден да заплати на първия ответник сумата 1200 лв. – за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложения
договор за правна защита и съдействие, а за вторият ответник ищеца следва да
бъде осъден да заплати сумата в размер на 2256лв. с ДДС.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.В.В. – главен
юрисконсулт в отдел „Обжалване“ при ТД на НАП-В.Търново, ИРМ-Плевен с
пълномощно №632/19.06.2017г. и МАРИЯНА ТРИФОНОВА АЛЕКСАНДРОВА – старши публичен
изпълнител при ТД на НАП-В.Търново,
ИРМ-Плевен, двете с адрес за съобщения в гр.ПЛЕВЕН, ул.“ДОЙРАН“№43 иск срещу ПК“ОБЕДИНЕНИЕ“, ЕИК114035891 със седалище и адрес на управление в гр.ГУЛЯНЦИ, ул.“СВОБОДА“№2,
представлявана от Р.М.Л. и „РАДОСТ-ДАНИ“,
ЕИК203469211 със седалище и адрес на управление в с.КРУШОВЕНЕ, общ.ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ, ул.“23-ти СЕПТЕМВРИ“№7,
представлявано от Д.С.К. с правно
основание чл.216, ал.1, т.4 от
ДОПК, с който се претендира да бъде обявен за недействителен по отношение на
държавата Договор за
продажба на недвижим имот с нотариален акт №39, том 8, рег.№5183, дело 1072/2016г.,
вписан в Служба по вписванията при НРС с вх.рег.№2885/05.08.2016г., акт №109,
том 6, дело №1083/2016г. ПК „Обединение“ ЕИК114035891 продала на „РАДОСТ –
ДАНИ“ ООД, ЕИК203469211, собствен недвижим имот намиращ се в с.Гиген,
общ.Гулянци, представляващ МАГАЗИН ЗА ХРАНИТЕЛНИ СТОКИ, със застроена площ от
300кв.м., намиращ се на първи етаж в комбинирана административно-търговска
сграда, построена в общински имот УПИ №IV
– 525, 526 по регулационния план на с.Гиген, общ.Гулянци, утвърден със Заповед
№818/1965г. с площ от 1360кв.м. в кв.57, с адрес ул.“Д.Благоев“ №3, при граници
на целия имот: от две страни улици, УПИ №XVI
– 523 на Георги Т.Петков; УПИ №XIV и №XV – 524 на Величко и Спас М.Тоневи; УПИ №III-527 на Григор и Илия Г.Станкулови, като сделка с намерение да се увреди публичния
взискател,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ТД на НАП – ВЕЛИКО ТЪРНОВО на основание
чл.78, ал.3 от ГПК ДА ЗАПЛАТИ на ПК“ОБЕДИНЕНИЕ“,
ЕИК114035891
със седалище и адрес на управление в гр.ГУЛЯНЦИ,
ул.“СВОБОДА“№2, представлявана от Р.М.Л. сумата 1200 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ТД на НАП – ВЕЛИКО
ТЪРНОВО
на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на „РАДОСТ-ДАНИ“, ЕИК203469211 със седалище и
адрес на управление в с.КРУШОВЕНЕ,
общ.ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ, ул.“23-ти СЕПТЕМВРИ“№7, представлявано от Д.С.К. сумата
в размер на 2256лв. с ДДС за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяването на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК, на всяка от
страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: