№ 1896
гр. Варна , 31.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на тридесет и
първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20213100501187 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба на Д. Д. К., ЕГН **********, чрез адв.
П.Й. Н. срещу Решение № 260610/22.02.2021 г. по гр.д. 5060/2020 г. по описа
на Районен съд – Варна, с което съдът е осъдил Община Варна, ДА
ЗАПЛАТИ сумата от 1000.00 лв. (хиляда лева) - част от претенция, цялата в
размер на 10 000 лв. (десет хиляди лева), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - претърпени болки и страдания, произтичащи от
травматично увреждане на лява раменна кост, настъпило на 11.11.2018 г. в гр.
Варна, в резултат падане поради спъване в счупена плочка на тротоар по ул.
„Никола Вапцаров", от ляво в посока Морска градина, ведно със законната
лихва, считано от 11.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането на
основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД. Жалбоподателката счита посоченото решение за
неправилно и незаконосъобразно САМО в частта, в която съдът постановява,
че уважава част от претенция, цялата в размер на 10 000 лева, тъй като в
съдебно заседание, проведено на 10.11.2020г., ищецът, чрез процесуалния си
представител, е отправил искане за изменение на иска в частта, която се
претендира, като е заявил, че претендира 1000 лв. частичен иск, като общото
вземане е за 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/. Жалбоподателката твърди, че
по така направеното изменение на иска, съдът не се е произнесъл нито в
съдебно заседание с протоколно определение, нито в крайния съдебен акт, с
който е уважил частичната искова претенция. Излага, че след като
своевременно е било заявено желание за изменение размера на исковата
претенция посредством нейното увеличаване в първото съдебно заседание,
първоинстанционният съд е бил длъжен да постанови определение, с което да
допусне или да не допусне изменение на иска. Счита, че пропускът на съда да
се произнесе по своевременно направеното - в о.с.з. 10.11.2020 г.,
1
процесуално искане в установената от закона форма представлява съществено
нарушение на процесуалните правила./ в този см. Решение №1 от 27.03.2012
г. по гр.д.№ 1106/2010 г. на ВКС, IV г.о/, което подлежи на отстраняване от
въззивния съд при наличието на обосновано оплакване във въззивна жалба.
Предвид гореизложеното, счита, че въззивният съд следва да упражни
контрол върху процесуалното бездействие на първоинстанционния съд по
така заявеното искане, като се произнесе по същото с нарочно определение на
осн. чл. 214 ГПК. След влизане в сила на последното, въззивният съд следва
да измени Решение №260610/22.02.2021г. по гр. дело №5060/2020г. по описа
на ВРС, в частта, с която съдът постановява, че уважава част от претенция,
цялата в размер на 10 000 лева, като вместо това постанови, решение, с което
да осъди Община Варна, бул. „Осми приморски полк" № 43 Булстат
*********, представлявана от кмета Иван Портних, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Д.
К., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ул. „Г.Стаматов" №5, вх.Б, ет.5, ап.63,
сумата от 1000 лв. (хиляда лева) - част от претенция, цялата в размер на 20
000 лв.(двадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - претърпени болки и страдания, произтичащи от
травматично увреждане на лява раменна кост, настъпило на 11.11.2018 г. в гр.
Варна, в резултат на падане поради спъване в счупена плочка на тротоар по
ул. „Никола Вапцаров", от ляво в посока Морска градина, ведно със
законната лихва, считано от 11.11.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането., на основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД. Моли се за присъждане на
съдебно-деловодните разноски Във въззивната жалба не се съдържат
доказатествени искания.
Постъпила е и въззивна жалба от Община Варна чрез от гл.
юрисконсулт Стоян Ненчев, срещу Решение №260610/22.02.2021г. по гр. дело
№5060/2020г. на 35 състав, гражданско отделение на ВРС, с което
предявеният срещу общината иск е уважен изцяло. Излага, че
първоинстанционният съд е посочил, че според него справедливият размер на
обезщетението, дължимо на ищцата за претърпените в резултат на деликта
вреди, е 15 000лв. Като не става ясно от мотивите, към коя дата определя този
размер, който надвишава с 5000лв. общият размер от 10 000лв. на
неимуществените вреди, претендирани от ищеца с исковата молба. Съгласно
трайната практика на ВКС размерът на обезщетението за неимуществени
вреди следва да се определи към датата на увреждането и този размер не
следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка в
страната. В този смисъл, решаващият съд не е изложил мотиви защо счита, че
справедливият размер не е 10 000лв., както е по исковата молба, а възлиза на
15 000 лева. Счита, че така определения размер на обезщетението не е
съобразен нито с обективните обстоятелства досежно претърпяното
увреждане, нито с критериите за справедливост, произтичащи от
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и ППВС №4/1968г., нито с константата съдебна
практика на по-високостепенните съдилища. С оглед изложеното, моли
обжалваното решение да бъде отменено, а на негово място да бъде
2
постановено справедливо решение, съобразно действителното фактическо и
правно положение по повдигнатия правен спор. Във въззивната жалба не се
съдържат доказатествени искания.
Чрез депозирания писмен отговор, ищцата излага становище за
неоснователност на въззивната жалба. Счита, че първоинстанционното
решение е правилно и законосъобразно, като не са налице твърдяните от
въззивника пороци. Твърди, че първоинстанционният съд, след като е
анализирал събраните по делото доказателства, е достигнал до правилен
извод за основателност на предявения иск и справедлив размер на дължимото
обезщетение. Моли се жалбата да бъде оставена без уважение като
неоснователна и необоснована, а първоинстанционното решение –потвърдено
в обжалваната част, както и да им бъдат присъдени направените пред
въззивната инстанция разноски.
Съдът, като взе предвид, че жалбите са подадени в срок, срещу акт,
който подлежи на обжалване, изхождат от легитимна страна или надлежно
упълномощен неин процесуален представител и отговарят на изискванията
чл. 260, ал. 1, т. 1, т. 2, 4 и 7 и 261 ГПК, намира, че производството по делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Във връзка с процесуалното нарушение, твърдяно във въззивната жалба
на Д.К., съдът съобрази следното:
Предявеният с исковата молба иск с правно осн. чл. 49 ЗЗД е частичен
–претендира се обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на
1000лв., от общия размер 10 000лв.
В първото по делото о.с.з., проведено на 10.11.2020г. още преди
докладване на иска, при изясняване на спора и във връзка с представената му
възможност на осн. чл. 143 ГПК, ищецът, чрез своя пълномощник е изложил,
че желае да направи изменение на иск в частта на претендираната сума, като
посочва, че претендира 1000лв. –частичен иск, като общото му вземане към
ответника е 20 000лв.
Доколкото искът е предявен като частичен още от самото начало, като в
о.с.з. пълномощникът уточнява, че размерът на цялата претенция е 20 000лв. а
не първоначално заявената в ИМ от 10000лв./, то настоящият състав намира,
че всъщност липсва реално изменение на иска по см. на чл. 214 ГПК.
За достигне до този извод, съобрази следеното:
Според разясненията, съдържащи се в ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ №
3/2016 на ОСГТК, обективните предели на СПН на положителното съдебно
решение по частичния иск се изчерпват с предмета на делото, а по останалата
част може да се формира нова – различна СПН. При уважаване на частичния
иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска,
3
индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите
факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното
правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното
субективно материално право. В мотивите към т. 18 на ТР № 1/04.01.2001г. по
тълк. дело №1/2000г. на ОСГК на ВКС се приема, че със СПН се ползва само
решението по отношение на спорното материално право, въведено с
основанието и петитума на иска като предмет на делото. Съгласно
задължителните разяснения към т. 1 на ТР № 1/17.07.2001 г. по тълк. д. №
1/2001 г. на ОСГК на ВКС предмет на делото, образувано по частичния иск, е
само /предявената/ част от вземането.
Следователно, тъй като искът е предявен само за сумата от 1000лв., и
този размер на претенцият не е бил увеличен чрез изявлението на
пълномощника на ищцата в о.с.з., то липсва изменение на иска по смисъла на
чл. 214 ГПК, предвид което и първ. съд не е допуснал процесуално
нарушение като не се е произнесъл с изрично определение за изменението му,
и което да се налага да бъде извършено от въззивния съд.
От друга страна обаче, въпреки така направеното своевременно
уточнение, че предявеният иск е частичен по отношение на цялото вземане,
което в о.с.з. проведено на 10.11.2020г. е с посочен размер от 20 000лв, а не от
10 000 лв.-както е било посочено в исковата молба, съдът не е отразил това
уточнение при доклада на предявения иск, а е възпроизвел проекта на същия,
обективиран в определение №261653/05.10.2021г.
С оглед на което настоящият състав намира, че първ. съд е допуснал
нарушение във връзка с доклада на делото. Последният е от особено значение
за постановяване на правилно и съобразено с обективната фактическа
действителност решение по материалноправния спор. Докладът е насочен да
ориентира страните при упражняване на техните процесуални права.
Регламентацията на дължимите от съда процесуални действия по докладване
на делото е императивна и пропускът на първоинстанционния съд да
извърши доклад, респективно извършването на непълен или неточен доклад,
следва да се квалифицира като нарушение на съдопроизводствените правила.
Съгласно разясненията, съдържащи се в ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ
№1/2013 на ОСГТК, когато във въззивната жалба или отговора страната се
позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада,
дори и да прецени тези оплаквания за основателни, въззивният съд не
извършва нов доклад по смисъла и в съдържанието, уредено в чл. 146, ал. 1
ГПК, тъй като характерът на въззивната дейност изключва повторение на
действията, дължими от първата инстанция. В тази хипотеза въззивният съд
дължи единствено даване на указания до страните относно възможността да
предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото
доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция
поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания,
4
което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускането
на тези доказателства за първи път във въззивното производство.
В настоящия случай това не се налага, тъй като така констатираният от
въззивния съд пропуск на пъвроинстанционния съд не е довел до лишаване на
страните от възможност да ангажират доказателства, но ще бъде съобразен от
настоящият състав по съществото на спор, при преценка правилността и
допустимостта на постановеното съдебно решение.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх.
№280136/25.03.2021г. на Д. Д. К., ЕГН ********** , чрез адв. П.Й. Н. срещу
Решение № 260610/22.02.2021 г. по гр.д. 5060/2020 г. по описа на Районен съд
– Варна, с което съдът е осъдил Община Варна, ДА ЗАПЛАТИ сумата от
1000.00 лв. (хиляда лева) - част от претенция, цялата в размер на 10 000
лв. (десет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени
вреди - претърпени болки и страдания, произтичащи от травматично
увреждане на лява раменна кост, настъпило на 11.11.2018 г. в гр. Варна, в
резултат падане поради спъване в счупена плочка на тротоар по ул. „Никола
Вапцаров", от ляво в посока Морска градина, ведно със законната лихва,
считано от 11.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането на
основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД.
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх.
№278130/15.03.2021г. на Община Варна чрез от гл. юрисконсулт Стоян
Ненчев, срещу Решение №260610/22.02.2021г. по гр. дело №5060/2020г. на
35 състав, гражданско отделение на ВРС, с което предявеният срещу
общината иск е уважен изцяло
НАСРОЧВА производството по делото за о.с.з. на 07.07.2021г. от 09.30
часа, за която дата и час да е призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5