№ 89
гр. Варна , 12.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско
дело № 20213001000224 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалбa от ЗД „Бул Инс“АД-гр.
София, чрез адв. Г. , срещу решение № 260030/27.11.2020г., постановено по
т.д. № 16/2020 г. по описа на Добричкия окръжен съд, в частта, с която искът
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на М. СТ. М. е
уважен за горницата над 50 000 лв. до 70 000 лв., както и в частта, с която
искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е изцяло уважен.
Изложени са доводи за неправилност на решението в обжалваните му части.
Въззивникът счита, че размерът на присъденото обезщетение за
неимуществените вреди в обжалваната част е неоснователно завишен.
Навежда доводи за нарушение нормата на чл. 52 ЗЗД. На фона на характера и
степента на травмата, липсата на трайни последици от нея и не на последно
място икономическата конюнктура в страната, намира сумата от 100 000 лв.
за прекомерна и необосновано завишена, което води до неоснователно
обогатяване за ищеца. Прави оплакване за нарушение нормата на чл. 51, ал. 2
ЗЗД при определяне размера както на неимуществените, така и на
1
имуществените вреди, като приетата степен на съпричиняване е необосновано
ниска. Ищецът не само е възприемал и съзнавал факта, че водачът на
процесния автомобил управлява същия под въздействието на алкохол, но е
имал възможността и да забележи видими промени и последици от това –
нарушение на координацията, други типични смущения за алкохолно
опиянение до степен 2,23 ‰. Въпреки това е склонил превозването с
процесния автомобил, управляван от Ивелин Иванов. Намира, че приносът на
ищеца за настъпване на претърпените вреди следва да се определи на не по-
малко от 50 %. По отношение имуществените вреди счита, че съдът
неправилно не е отчел съпричиняване, въпреки формирания извод за такова.
Моли съда да отвхърли предявените искове в обжалваните части или да
намали техния размер до справедлив такъв съобразно изложените възражения
за прекомерност и съпричиняване. Претендиера разноски.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и иска от съда
същата да бъде оставена без уважение, а решението в обжалваните части да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Постъпила е и въззивна жалба от М. СТ. М. от с. Л., чрез адв. Я. ,
срещу решение № 260030/27.11.2020г., постановено по т.д. № 16/2020 г. по
описа на Добричкия окръжен съд, в частта с която искът за неимуществени
вреди за разликата над 70 000 лв. до претендираните 200 000 лв. е отхвърлен,
както и в частта, с която съдът е отхвърлил претенцията за лихва за забава за
периода до завеждане на исковата молба. Излагат се доводи за неправилност
на обжалваното решение в съответната му част. Навеждат се оплаквания за
неправилно приложение критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД и
отклонение от задължителните указания на ППВС № 4/68, в резултат на което
определеното от първоинстанционният съд обезщетение се явява занижено.
Следва съдът да отчете необратимия характер на неблагоприятните
последици, които ищецът е претърпял и ще продължи да търпи до края на
живота си. На следващо място се правят оплаквания за неправилно определен
начален момент, от който започва да тече лихвата за забава и счита, че като
такава следва да бъде възприета крайната дата за произнасяне по предявената
към застрохвателя претенция – 08.01.2020г., излагайки пордобни
съображения за това. Моли съда да отмени обжалваното решение в
отхвърлитената му част, като присъди на М.М. допълнително обезщетение за
2
неимуществени вреди в размер на още 130 000лв., ведно със законната лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 08.01.2020г. до
окончателното изплащане на задължението.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я
остави без уважение.
Решение № 260030/27.11.2020г., постановено по т.д. № 16/2020 г. по
описа на ДОС, в частта, с която искът за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в полза на М. СТ. М. е уважен до размера от 50 000 лв.,
ведно със законната лихва за забава считано от предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата, като необжалвано, е влязло в
законна сила.
Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено
следното :
Предявеният иск е с правно основание чл.432 КЗ.
Ищецът М. СТ. М. от с.Л., община Добричка претендира от ответното
Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, гр.София заплащане на сумата от
200 000 лв .- обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, ведно
със законната лихва за забава, считано от 08.01.2020г. /крайната дата за
произнасяне от застрахователя по предявената извънсъдебна претенция/ до
окончателното изплащане на задължението, както и 5 259,43лв. -
имуществени вреди – заплатени медицински изделия и медикаменти, ведно
със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението, причинени от ПТП, настъпило на 30.09.2019г. в
резултат не неправомерните действия на водача Ивелин Великов Иванов при
управлението на лек автомобил “Мицубиши Еклипсе“, с рег.№ ТХ 1079 ХМ.
Безспорно установено по делото е, че процесното ПТП е осъществено
на 30.09.3019г. около 23.50 ч. по път ІІ-71067 в посока от с.Смолница,
обл.Добричка към с.Л., обл.Добричка. Ищецът пътувал като пасажер на
предната седалка на колата. На около един километър след изхода на
с.Смолница водачът на лекия автомобил Ивелин Иванов, поради движение с
несъобразена скорост, загубил контрол над управляваното от него МПС,
излязъл от пътното платно и се ударил в крайпътно дърво.
3
В резултат на удара ищецът получил сериозни травми. Бил откаран в
„Спешно отделение“ към „МБАЛ – Добрич“ АД, приет в изключително тежко
общо състояние, с опасност за живота, при липса на активни движения на
долните крайници и малките стави на ръцете. Установена е фрактура на С6 и
стеноза на гръбначно-мозъчния канал на нива С 5-С 6 и С6 –С7. На
08.10.2019г. пострадалият е опериран в неврохирургията на болницата, при
което е установена дискектомия и херниектомия на ниво С 5-С 6 и С6 –С7,
както и разкъсване на предния надлъжен лигамент на нива С5-С6,
кръвонасядене на меките тъкани в съседство, разкъсване и фрагментиране на
междупрешленния диск на С 5-С 6 и С 6-С 7. Поставени са РЕЕК кейджове с
вградени плаки за стабилизация на гръбначен сегмент, за което ищецът
заплатил сумата от 5 099 лв. На 14.10.2019г. е изписан с окончателна
диагноза : счупване на други уточнени шийни прешлени, закрито и контузия
и оток на шийния отдел на гръбначния мозък.
Според приетото пред първата инстанция заключение на СМЕ
вследствие на удара на лекия автомобил с голяма скорост в дървото, както и в
следствие на големите инерционни сили, които са действали върху тялото на
ищеца, пътуващ на предната дясна седалка, същият е получил шийна травма с
тежка контузия на гръбначния мозък в шийния отдел. Вследствие на
контузията ищецът е получил и квадрипаретичен синдром, изразяващ се в
невъзможност да движи спонтанно краката си и тежка пареза за двете ръце.
Към контузията на гръбначния мозък се е добавила и предна компресия на
същия от получените при травмата травматични дискови хернии на ниво С-5-
С-6 и С-6 –С-7. Получил е и мозъчно сътресение. По кожата на дясното рамо
и гърдите пострадалият е имал охлузвания от поставен обезопасителен колан.
Към момента на изписването 14.10.2019г. е забелязано обратно
развитие на неврологичния дефицит, изразяващо се в увеличени по обем,
сила и скорост активни движения на четирите крайника. Към настоящия
момент неврологичния дефицит не е приключил, както и възстановителният
период. Прогнозите за пълно оздравяване на ищеца не са оптимистични.
Преживяната тежка шийна травма води до необратими последици на контузия
на гръбначния мозък на шийно ниво. Получени са остатъчни последици от
претърпяната шийна травма, а именно контрактури на пръстите на двете
ръце, намалена сила на лява ръка и пареза на дясна ръка, намалена сила на
4
десен крак, както и Синдром на десностранна централна хемипареза.
Отражението на ПТП върху психическото състояние на ищеца е
установено и с показанията на разпитаните по делото свидетели – Мариян
Желязков Димитров – приятел на ищеца, Тодор Стоянов М. – брат на ищеца и
Ивелин Великов Иванов – водачът на л.автомобил, с който е осъществено
процесното ПТП. Според депозираните показания при престоя си в
болницата ищецът изпитвал много силни болки, а придвижването до дома му
било изключително болезнено, тъй като дотогава не бил стоял в седнало
положение. При изписването си бил с количка, прибрали го с бус. Три месеца
след изписването бил на легло, не можел да се грижи сам за себе си, приемал
обезболяващи. Брат му го хранел и къпел. Четири –пет месеца минали докато
успее сам да отиде до тоалетната. В момента се придвижва с патерици, върви
петнадесет метра и спира, понеже кракът му се надува. Ръцете му са силно
обездвижени. Единият крак го „пресуква“, а другият го претоварва. Няма
изгледи да оздравее напълно. Преди катастрофата работел обща работа-
копаел градини, рязал дърва. Сега не може да държи дори химикал, а камо ли
да извършва физически труд. Понякога си поплаква, станал е като дете.
Мъчно му е ,че брат му и сестра му трябва да го хранят и да се грижат за него.
Все още ползва патерици за придвижване, избягва да върви, тъй като е много
болезнено за него. Психически не е добре, забравя, не знае какво прави.
Подтиснат е, мълчи и плаче понякога.
Безспорно установено е още, че към момента на ПТП водачът на
автомобила е с концентрация на алкохол в кръвта 2,23 промила, а ищецът – с
1,84 промила, както и че отговорността на водача е застрахована по риска
„Гражданска отговорност“ в ответното застрахователно дружество, по силата
на полица №BG/ 02/ 119000826235, валидна от 21.03.2019г.до 20.03.2020г.
Ищецът е отправил извънсъдебна претенция към застрахователя, по
която произнасяне до изтичане на законоустановения срок от три месеца
няма.
Въз основа на горната фактическа установеност няма спор и по
наличието на основание за ангажиране отговорността на застрахователя за
обезвреда на пострадалия ищец.
Спорните между страните въпроси, предмет на настоящото
5
произнасяне, касаят определянето на размера на дължимото застрахователно
обезщетение съобразно принципа за справедливост, установен в нормата на
чл.52 от ЗЗД, степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалия с оглед неговото и на водача на л.автомобил алкохолно
опиване над допустимата норма, намаляването на обезщетението за
имуществени вреди с приетия за доказан процент на съпричиняване, както и
началния момент, от който застрахователят дължи лихва за забава върху
определеното обезщетение.
По въпроса за определяне размера на дължимото застрахователно
обезщетение е формирана както задължителна, така и актуална съдебна
практика. Така в т.2-ра на ППВС № 4/68г. са дадени задължителни указания
по приложението на чл.52 ЗЗД за изясняване на понятието "справедливост"
по вложения от законодателя смисъл в посочената норма, които не са
загубили актуалност и до днес и съгласно които това понятие не е абстрактно,
а всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи
обстоятелства - начинът на извършване на деликта, характерът на
увреждането, произтичащите от него физически и психологически последици
за увредените лица, възраст на пострадалия, социално положение, отношение
между него и ищците, които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но
и да ги прецени в тяхната съвкупност. /Така решение № 93 от 23.06.2011 г. на
ВКС по т. д. № 566/2010 г., II т. о., ТК и решение № 111 от 1.07.2011 г. на
ВКС по т. д. № 676/2010 г., II т. о., ТК/. При прилагане на тези критерии в
процесния случай съдът съобразява, че пострадалият е относително млад
човек, комуто ще се наложи да живее с последиците от получените
травматични увреждания в резултат на ПТП през по-нататъшния си живот, че
същият е изкарвал прехраната си с активен физически труд, какъвто няма да
може повече да полага, че според заключението на в.лице по приетата СМЕ
прогнозите за пълното му възстановяване не са оптимистични поради
тежестта на преживяната шийна травма, водеща до необратими последици за
контузения гръбначен мозък на шийно ниво. Следва да бъдат съобразени
силните болки и страдания непосредствено след инцидента , реалната
опасност за живота на ищеца, промяната в психичното му състояние, както и
преживените неудобства и необходимост от помощ от страна на близките му
във възстановителния период и понастоящем. Съдът е длъжен да съобрази и
6
практиката на касационната инстанция при определяне размера на
застрахователните обезщетения, отчитайки икономическата конюктура в
страната, както и общественото възприемане на справедливостта на всеки
отделен етап от развитието на обществото. Паричен еквивалент на този вид
обществени отношения се явяват лимитите на застрахователните суми за
неимуществени вреди, установени в действащите през съответните периоди
Наредби за задължителното застраховане.
Съобразявайки всичко гореизложено, настоящият състав намира, че
обезщетение в размер на 100 000лв е адекватно и съобразено както с реално
претърпените болки и страдания, така и с практиката на касационната
инстанция по сходни случаи.
По възражението за съпричиняване на вредоносния резултат :
Застрахователят релевира това възражение предвид установения по
делото факт, че пострадалият се е возил в автомобила при процесното ПТП с
етилов алкохол в кръвта 1,84 промила, че алкохолното опиване на водача
Ивелин Иванов е било 2, 23 промила, както и заключението на съдебния
медик, че М.М. е могъл да възприеме състоянието на водача като лице,
употребило значително количество алкохол.
Константната съдебна практика приема, че релевантен за
съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно
установен негов принос, без който не би се стигнало, наред с проявеното от
виновния за непозволеното увреждане, неправомерно поведение вредоносен
резултат.
Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие,
дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде
определено като съпричиняващо вредата по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, а само
това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина
за произлезлите вреди. Освен това приносът трябва да бъде доказан, а не
хипотетичен. Степента на приноса предполага съпоставка на поведението на
увредения с това на деликвента и тежестта на допуснатите от всеки един
нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат.
В т. 7 на ТР № 1/2014г. от 23.12.2015г. на ОСТК на ВКС , постановено
по тълк.дело № 1/2014г. са разграничени двете хипотези на съпричиняването
7
на вредоносния резултат, обуславящи приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД –
допринасяне на пострадалия за възникване на самото пътно- транспортно
произшествие, като правно значим факт и приноса му за настъпване на
вредата спрямо самия него. Първата хипотеза се обозначава като
„съпричиняване” в тесния смисъл на това понятие, а втората хипотеза -
пострадалият не е допринесъл за настъпване на събитието, но с поведението
си е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на
вредата.
Със същото тълкувателно решение се прие, че „пътуването в моторно
превозно средство с водач, употребил алкохол, съставлява рисково
поведение, когато то е проява на съзнателен и свободно формиран избор на
увредения за когото е налице знание за този факт, или възможност за
узнаването му при проявена нормална дължима грижа. Касае се за поемането
на предвидим и реално очакван риск, или в неговото неоправдано
игнориране. Това поведение съставлява обективен принос, който е
противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат,
последица от реализираното пътно-транспортно произшествие“. Поради това,
прилагането на чл.51 ал.2 ЗЗД е допустимо в тази хипотеза, като степента на
съпричиняване се преценява във всеки конкретен случай.
Обстоятелството, че самият ищец е бил алкохолно повлиян над
допустимата от закона степен, не може да се тълкува в негова полза.
Доброволно поставяйки себе си в състояние, затрудняващо преценката за
риска, пострадалият не може да черпи права от поведението си. Съдът
приема, че той е допринесъл за настъпване спрямо себе си на вредоносните
последици от пътно-транспортното произшествие, като приносът му следва
да бъде определен на 30%. /реш. 113/22.07.16г. по т.д. № 2786/14г. на ВКС,
първо т.о.; реш.252/05.02.15г. по т.д. № 3320/13г. на ВКС, първо т.о./
Следователно исковата претенция за имуществени вреди следва да бъде
уважена в размер на 3 681,60лв, а за неимуществени вреди – в размер на
70 000лв.
По отношение на лихвата за забава съдът намира следното:
Претенцията към застрахователя е предявена на 08.10.2019г. Към нея
е представен Констативен протокол за ПТП, фактура и касов бон. С писмо
8
изх.№ 7927/22.10.19г. застрахователят е поискал представянето на още
относими към искането документи – присъда, решение или споразумение по
наказателно дело, авто-техническа и съдебно-медицинска експертиза,
протокол за оглед на местопроизшествието, както и медицинска
документация относно получените от пострадалия увреждания. С писмо от
29.10.19г. адв-Я. е представил удостоверение за банковата сметка на
пострадалия М.М.. Обяснил е, че не може да представи останалите изискуеми
документи, тъй като досъдебното производство във връзка с процесното ПТП
още не е приключило. Застрахователят отново е изискал същите документи,
за които няма данни по делото да са представени. Доказателства за
виновността на дееца ищецът не е можел да представи, тъй като
споразумението с него по наказателното дело е влязло в сила на 16.06.2020г.
Останалите доказателства обаче и най-вече медицинската документация са
могли да бъдат представени. Без наличието на такива доказателства
застрахователят обективно не би могъл да пристъпи към разглеждане на
заявеното искане за обезвреда.
Съгласно нормата на чл.497 КЗ Застрахователят дължи законната лихва
за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1.
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани
от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
В настоящия случай съдът намира, че ищецът не е представил
поисканите от застрахователя доказателства по реда на чл.106 ал.3 КЗ, поради
което лихва за забава до момента на завеждане на исковата молба не се
дължи.
С оглед изхода на спора на страните се дължат разноски както следва :
На Адвокатско дружество „Я. и съдружници“, със седалище и адрес на
управление - гр.Добрич, бул.“25-ти септември“ №52, офис 10-11 ,
представлявано от адв.М.Я. и адв.В. З. се дължи сумата от 4 810лв с ДДС за
двете инстанции за осъщественото процесуално представителство на ищеца,
на осн.чл.38 ал.2 от ЗАдв. съобразно уважената част на претенциите.Или за
9
втора инстанция – още 2 022,22лв.
Ответното дружество е направило разноски за двете инстанции в общ
размер на 8 343,70лв – 6 840лв. адв.хонорар +1 503,70 лв.-873,70лв.за
медицинска експертиза,600 лв.за автотехническа експертиза и 30 лв.за
свидетел. Съобразно отхвърлената част на исковете му се дължат 5 348,76лв.
Съобразно уважената част на претенциите ответникът дължи държавна
такса в общ размер за двете инстанции от 4 420,89лв., респ. – за втора
инстанция – още 1 410,51лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение 260030/27.11.2020г. на Добричкия окръжен съд,
търговска колегия, постановено по т.д. № 16/2020г. в частта, в която ЗД „Бул
Инс“ АД е осъдено да заплати на М. СТ. М., ЕГН ********** от с.Л.,
обл.Добрич обезщетение за претърпени от него имуществени вреди в
резултат на ПТП от 30.09.2019г. за горницата над 3 681,60лв до присъдените
5 259,43лв, както и в частта, в която М. СТ. М., ЕГН ********** от с.Л.,
обл.Добрич е осъден да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********,
гр.София разноски за делото за горницата над 5 348,76лв до присъдените
5 506,84лв., като вместо него
П О С Т А Н О В Я В А :
ОТХВЪРЛЯ иска на М. СТ. М., ЕГН ********** от с.Л., обл.Добрич
срещу ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, гр.София за заплащане на
обезщетение за претърпени от него имуществени вреди в резултат на ПТП от
30.09.2019г. за горницата над 3 681,60лв до претендираните 5 259,43лв, като
неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, гр.София да заплати на
10
Адвокатско дружество „Я. и съдружници“, със седалище и адрес на
управление - гр.Добрич, бул.“25-ти септември“ №52, офис 10-11 ,
представлявано от адв.М.Я. и адв.В. З. сумата от още 2 022,22лв –
адв.хонорар на осн.чл.38 ал.2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, гр.София да заплати още
1 410,51лв. дължима държавна такса за двете инстанции по сметката на
Варненския апелативен съд.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаването му на страните по реда на чл.280 ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11