МОТИВИ към Присъда
№ 260063 по НОХД 762/2021г. по описа на РС Бургас, обявена
в публично съдебно заседание на 23.04.2021г.
Производството по делото е образувано въз основа на
обвинителен акт, внесен от БРП срещу Л.Б.Д., ЕГН ********** за това, че за
времето от 03.10.2019 г. до 05.10.2019 г. в гр. Черноморец, общ. Созопол и гр.
Бургас, общ. Бургас, при условията на продължавано престъпление, с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у П.А.П. заблуждение и с
това му причинил имотна вреда в размер на 4000 лева, като деянието е извършено
повторно и случаят не е маловажен, както следва:
- на 03.10.2019 г. в гр. Черноморец, общ. Созопол,
обл. Бургас, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за
себе си имотна облага, възбудил заблуждение у П.А.П., че ще му продаде лек
автомобил „Опел Астра” и лек автомобил „БМВ 320” общо за сумата от 4800 лева,
за което трябва да заплати капаро в размер на 400 лева и с това му причинил
имотна вреда в размер на 400 лева;
- на 04.10.2019 г. в гр. Черноморец, общ. Созопол,
обл. Бургас, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за
себе си имотна облага, поддържал възбуденото на 03.10.2019 г. заблуждение у П.А.П.,
че ще му достави и продаде лек автомобил „Опел Астра” и лек автомобил „БМВ
320”, като поискал да му направи два парични превода, всеки от по 400 лева, за
преминаване на леките автомобили през чуждестранна граница, с което му причинил
имотна вреда в размер на 800 лева;
- на 04.10.2019 г. в гр. Бургас общ. Бургас, обл.
Бургас, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си
имотна облага, поддържал възбуденото на 03.10.2019 г. заблуждение у П.А.П., че
ще му достави и продаде лек автомобил „Опел Астра” и лек автомобил „БМВ 320”,
като поискал да му направи два парични превода всеки от по 400 лева, за
преминаване на леките автомобили през чуждестранна граница, с което му причинил
имотна вреда в размер на 600 лева;
- на 05.10.2019 г. в гр. Бургас общ. Бургас, обл.
Бургас, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си
имотна облага, поддържал възбуденото на 03.10.2019 г. заблуждение у П.А.П., че
ще му достави и продаде лек автомобил „Опел Астра” и лек автомобил „БМВ 320”,
че трябва да направи превод в размер на 2200 лева за преминаване на леките
автомобили през чуждестранна граница, с което му причинил имотна вреда в размер
на 2200 лева - Престъпление по чл.
210, ал. 1, т. 4, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
По реда на чл. 248а НПК е отстранена очевидна фактическа грешка в обвинителния акт като е поправено, че на
04.10.2019 г. в гр. Бургас общ. Бургас, обл. Бургас, при условията на
продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, Д. поддържал възбуденото на 03.10.2019 г. заблуждение у П.А.П.,
че ще му достави и продаде лек автомобил „Опел Астра” и лек автомобил „БМВ
320”, като поискал да му направи два парични превода всеки от по 300 лева, за
преминаване на леките автомобили през чуждестранна граница, с което му причинил
имотна вреда в размер на 600 лева, вместо първоначално посочените два парични
превода всеки от по 400 лева, за преминаване на леките автомобили през чуждестранна
граница, с което му причинил имотна вреда в размер на 600 лева. Поправен е и номера на приложеното досъдебно производство и основанието на превода в
разписка №
0700009742188364/4.10.2019 г. е изписано на латиница.
В съдебно заседание изрично запитан дали е получил препис
от поправения обвинителен акт преди повече от седем дни, подсъдимият посочва,
че е получил такъв.
В разпоредително заседание като граждански ищец е
конституиран пострадалият П.А.П. и е приет за съвместно разглеждане граждански
иск срещу подсъдимия за сумата от 4000 лева, представляваща причинена с
престъплението имуществена вреда, ведно със законната лихва от датата на
деянието.
В разпоредително заседание подсъдимият Д. и неговият
защитник адв. П. направиха искане производството
по делото да протече по реда на съкратено съдебно следствие и по-конкретно по
реда на чл. 371, т. 2 НПК.
Предвид обстоятелството, че в обвинителният акт
следваше да се поправи допусната очевидна фактическа грешка, съдебното заседание
за предварително изслушване беше отложено за 30.03.3021г. Съдът в разпоредително заседание
потвърди мярката за неотклонение „задържане под стража“, взета спрямо
подсъдимия. Срещу
определението на съда, с което беше
потвърдена мярката за неотклонение на подсъдимия постъпи жалба и делото беше изпратено по компетентност на БОС, поради което заседанието за предварително
изслушване се отложи и е проведено на 23.04.2021г.
В насроченото по делото заседание за предварително
изслушване на страните, гражданският ищец, редовно призован, не се явява и не
се представлява.
Подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират
доказателства за тези факти. Съдът, след като установи, че самопризнанията се
подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, с определение
по чл. 372, ал. 4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанията на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото
обвинение досежно фактическата обстановка в обвинителния акт. Намира, че наказанието следва да
се определи при превес на отегчаващите вината обстоятелства като се наложи
наказание при условията на чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 НК в размер на 2 години
лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим. На
основание чл. 68, ал. 1 НК да се изтърпи отделно наказанието по НОХД №
1100/2019г. на РС Велико Търново като на основание чл. 59, ал. 1 НК се
приспадне времето, през което е бил задържан, считано от 08.01.2021г. Изразява становище, че гражданският иск следва да се уважи в пълен
размер.
Защитникът на подсъдимия адв. П. не оспорва фактите,
така както са посочени от обвинението, но моли наказанието да се определи към
минимума като се отчете изразеното съжаление и съдействието от страна на
подсъдимия, да се вземе предвид младата му възраст и че първоначалното му
наказание е било отложено.
Подсъдимият се присъединява към казаното от адвоката
си, съжалява за деянието си и моли за минимално наказание.
В последната си дума подсъдимият изказва съжаление още веднъж, иска минимално наказание и
ако може да му се
определи първоначален общ
режим за изтърпяване
на наказанието.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и
доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с
разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Л.Б.Д. с ЕГН **********, е роден на *** г. в гр. Долна Оряховица, общ.
Горна Оряховица, с настоящ адрес:***, понастоящем в Затвора – Бургас, със
средно образование, неженен, безработен, осъждан.
На 03.10.2019 г. свидетелят П.П.
открил в сайта „www.olx.bg“ две обяви
за продажба на автомобили. Единият бил л. а. марка „БМВ 320”, комби, посочена
година на производство – 2003 г. и цена 2700 лв., а другият бил л.а. „Опел
Астра“, година на производство – 2005 г. и цена 2500 лв. В обявата бил посочен
телефон за връзка – **********, който бил регистриран на името на майката на подсъдимия
Д. – св. Маринела Йовчева, но се ползвал само и единствено от него. Св. П. веднага
позвънил на посочения телефон и се свързал с подсъдимия Д.. Последният се
представил на пострадалия с малко име Любо. Св. П. обяснил, че искал да закупи
и двата автомобила. Тогава подсъдимия Д. въвел в заблуждение св. П., че ще му
продаде двата автомобила, които били внос от Германия за сумата от 4800 лв. Подсъдимият
изначално нямал никакво намерение да изпълни обещаното, тъй като посочените
автомобили не били налични, а и той никога преди това не се занимавал с внос на
автомобили. Подс. Д. поискал св. П. да заплати капаро в размер на 400,00 лв. за
покупката на автомобилите. Св. П. се съгласил и подс. Д. му изпратил трите си
имена и ЕГН, като поискал сумата да бъде изпратена чрез „Изипей“. Още същия ден
св. П. отишъл в офис на „Изипей“ в „ЦКБ“ АД - гр. Черноморец, от където
изпратил сумата от 400,00 лв. на подс. Д.. Св. П. снимал разписката за
извършения превод и я изпратил чрез „Вайбър“ на подс. Д.. Посочената сума била
получена от подс. Д. на 03.10.2019 г. в офис на
„Изипей“ АД в гр. София. ул. „Макгахан“ № 81, за което била издадена разписка №
0700009736278635/3.10.2019 г., в която като
основание за превода било посочено – „Капаро“. Подсъдимият положил подпис за
клиент в разписката и изписал имената си. На следващият ден – 04.10.2019 г. подс. Д. се обадил на св. П. и му казал,
че е необходимо, последният да му направи нови два превода по 400 лв. всеки,
тъй като автомобилите били на унгарската граница и трябвало да бъде представена
разписка за тези суми. По този начин подс. Д. затвърдил създадените от него
неверни представи у св. П., че ще му достави 2 бр. автомобили. Пострадалият
отново отишъл в горепосочения офис на „Изипей“ АД, откъдето извършил два
превода по 400 лв. всеки в полза на подс. Д.. Пострадалият снимал разписките за
извършени преводи и ги изпратил на подсъдимия.
Посочените суми били получени от подс. Д. на 04.10.2019
г. в офис на „Изипей“ АД, който се намирал в гр. София, ул. „Макгахан“ № 51, за
което били издадени разписки № 0700009740713155/4.10.2019 г. и № 0700009740722016/4.10.2019 г. В едната разписка като основание за превода било
посочено „Astra sport частно
лице“, а в другата „БМВ 320 частно лице“. Подсъдимият положил подписи за клиент
в двете разписки и изписал имената си. Същият ден подс. Д. отново затвърдил
създадените от него неверни представи у св. П., че ще му достави 2 бр.
автомобили, като поискал от пострадалия да извърши нови два превода отново за
сумата от 400 лв. всеки, като този път обосновал нуждата от тях с това, че в
разписките от направените два превода основанията били изписани на кирилица, а
трябвало на латиница. Пострадалият посетил офис на „Изипей“ в „ЦКБ“АД - гр.
Бургас, ж. к. „Меден рудник“ бл. , откъдето направил два превода в полза на подсъдимия
всеки за сумата от 300 лв., тъй като нямал повече пари в себе си. Като
основание за превода св. П. посочил: „PREVOZ – BMW – KAPARO CH LC“ и „PREVOZ – OPEL SPORT – KAPARO CH LC“. Пострадалият отново снимал разписките и
ги изпратил на подсъдимия. Посочените суми били получени от подс. Д. на 04.10.2019 г. в офис на „Изипей“ АД, който се намирал в
гр. София, ул. „Макгахан“ № , за което били издадени разписки №
0700009742195682/4.10.2019 г. и № 0700009742188364/4.10.2019 г. Подсъдимият положил подписи за клиент в двете
разписки и изписал имената си. След това подс. Д. и св. П. разговаряли по
телефона, като първият уверил вторият, че всичко било наред и автомобилите ще
продължат пътя си за България. На следващият ден – 05.10.2019г. подс. Д. отново се обадил на св. П. и
продължил да поддържа въведеното вече заблуждение, че ще
му достави два автомобила, като този път му обяснил, че за да преминат
автомобилите границата, било необходимо да се представи документ за по-голяма
сума за капаро. Подс. Д. заявил, че ще достави двата автомобила на П. за сумата
от 4000 лв., ако последният веднага му изпрати остатъка до тази сума, а именно
2200 лв. Св. П. се съгласил и веднага отишъл до офис на „Изипей“ в гр. Бургас,
ул. „Гочо Иванов“ № 30, от където извършил превод на сумата от 2200 лв. в полза
на подс. Д., като основание посочил „пп“. П. отново снимал разписките и ги
изпратил на Д.. Още същият ден подс. Д. получил посочената сума в офис на
„Изипей“ в гр. София, ул. „Баба Вида“ № , за което била издадена разписка №
0700009745674964/5.10.2019 г. С последният превод общата сума, която
пострадалият изплатил на подсъдимия станала 4000
лв. Малко по-късно подс. Д. се обадил по телефона на пострадалия и му казал, че
двата автомобила вече били минали границата и продължили за България. На 07.10.2019 г. подсъдимият отново се обадил на
пострадалия и го уведомил, че двата автомобила вече били в гр. Бургас. Двамата
си уговорили среща на следващия ден пред сектор „ПП“ при ОДМВР - Бургас. Св. П.
отишъл на уговореното място в уговорения час, но подсъдимият не дошъл. П. разговарял няколко пъти с Д., като
последният му обяснявал, че детето му било болно и за това не дошъл. Разбрали
се на следващият ден да се срещнат на същото място. Св. П. отново отишъл, но подсъдимият
отново не дошъл. П. му се обадил и Д. му казал, че не е разбрал точно
уговорката, ставало въпрос за следващия ден. П. отново отишъл да чака подсъдимия,
но той отново не дошъл. Тогава П. поискал от Д. да му кажел, къде се намирали
автомобилите или да му върнел парите. Д. заявил, че ще изпрати адрес на
местонахождението на автомобилите, но не го сторил. Двамата провели още няколко
разговора, в които подсъдимия изтъквал различни причини, за да не се срещне с
пострадалия.
По
доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
направените от подсъдимия самопризнания, които се подкрепят от събраните по
досъдебното производство доказателства, а именно:
От гласните доказателствени средства: свидетелите П.А.П. (л.73, л. 109;
л. 112, том 1); Н Н Х (л. 117, том 1); В Л И (л. 120, том 1); М С Й (л. 123,
том 1 ДП); Б В Ч (л. 125, том 1);
От писмените доказателства: разписки за платежна услуга №
0100009741922314/04.10.2019г. (л.77); № 0100009740608062/04.10.2019 (л.78); №
0100009741900534/04.10.2019г. (л.79); № 0100009745600338/05.10.2019г. (л.80); №
0100009740624846/04.10.2019г. (л.81); № 0100009736067729/03.10.2019г. (л.82); отговор
от Easy Pay (л. 2, том 2), ведно със справка както и оригинали - разписки за
получен превод - № 0700009736278635/3.10.2019 г. (л.7, том 2), №
0700009740713155/4.10.2019 г. (л.9, том 2), № 0700009740722016/4.10.2019 г.
(л.10, том 2), № 0700009742195682/4.10.2019 г. (л.5, том 2), №
0700009742188364/4.10.2019 г. (л.6, том 2) и № 0700009745674964/5.10.2019 г
(л.8, том 2); протокол за доброволно предаване (л. 113, том 1 ДП); отговор от
Нотариална камара (л. 12, том 2); отговори от нотариуси (л. 14, 16, 18, 20, 22,
24, том 2); отговор от OLX Group (л.28, том 2); определение за одобряване на
споразумение (л. 34, том 2); справка от А1 (л.60, том 2); отговор от Теленор
(л. 62); отговор от БТК (л.64, том 2); справка от търговски регистър (л. 65);
справка за трудови договори (л.67, том 2); справка за роднински връзки (л. 69,
том 2); приемо-предавателен протокол (л. 157, том 2); справка за съдимост (л.
19 СФ).
От експертизите: техническа експертиза (л. 131-138, том 1); графическа
експертиза (л. 142, том 1);
Веществено доказателство: флаш-памет (л. 114, том 1 ДП).
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство
доказателства на основание чл.373, ал.3 НПК, като намира, че доказателствата
взаимно се подкрепят и подкрепят самопризнанието на подсъдимия. Съдът въз
основа на самопризнанието, което се подкрепя от събраните доказателства, прие
за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и
авторството на същото в лицето на подсъдимия. Предвид разпоредбата на чл.373,
ал.3 НПК първоинстанционният съд не осъществява подробен анализ на
доказателствата. В случая всички доказателствени материали са еднопосочни и
непротиворечиви като само за пълнота съдът намира, че следва да посочи, че дава
вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели, които не са
противоречиви и взаимно се допълват. Показанията на св. П. се подкрепят от приобщеното
чрез доброволното му предаване веществено доказателство (том 1, л. 114)
флаш-памет, съдържанието, на което е изследвано от назначената по делото
техническа експертиза и се установяват снимки на обявените за продажба от подс.
Д. автомобили, както и екрани снимки на телефона на пострадалия от
кореспонденцията между него и подс. Д..
Съгласно приобщените писмени доказателства - справки от нотариуси не се
установява подс. Д. да се е занимавал с търговия на автомобили, не е извършвал
сделки с МПС. Д. не е притежавал МПС. От справка от търговския регистър, се
установява, че Д. е управител на „М“ ЕООД, което имало предмет на дейност –
продажба на разнообразни стоки, като видно от показанията на другите двама
управители – св. Христева и св. Иванов дружеството никога не се е занимавало с
внос и продажба на автомобили, а се занимава с продажба на сувенири.
Съдът дава вяра на писмените доказателства - от отговор на „А1
България“ ЕАД е видно, че мобилен телефон с номер ********** е регистриран на
името на св. М Й – майка на подсъдимия, но винаги съгласно нейните показания е
бил ползван от Д..
От „Изипей“ са изискани и приобщени разписки № 0700009736278635/3.10.2019
г., № 0700009740713155/4.10.2019 г., № 0700009740722016/4.10.2019 г., №
0700009742195682/4.10.2019 г., № 0700009742188364/4.10.2019 г. и №
0700009745674964/5.10.2019 г. за изпратените от св. П. и получени подс. Д. суми.
Съдът намира, че следва да посочи, че в обвинителния акт неправилно е посочена
годината на разписките „219” вместо „2019г.”, но същите представляват годно
писмено доказателство, приобщено по реда на НПК и посоченото несъответствие не
се отразява на тяхната годност и възможността съдът да изгради изводите си
относно фактите. От изисканата справка
л. 3, том 2 се установява мястото, където са получени преводите, както и телефонният
номер на получателя на наредените суми -
**********, за който се установява от изисканата справка от „А1 България“
ЕАД, че е регистриран в мрежата на „А1 България“ ЕАД на името на св. Биляна
Чобанова - бивша приятелка на подс. Д. и тя сочи, че от регистриране на
посочения номер до закриването му, той бил ползван от подс. Д..
От назначената графическа експертиза се установява, че ръкописния текст
в разписки № 0700009736278635/3.10.2019 г., № 0700009740713155/4.10.2019 г., №
0700009740722016/4.10.2019 г., № 0700009742195682/4.10.2019 г., №
0700009742188364/4.10.2019г. и № 0700009745674964/5.10.2019 г. е изпълнен от подс.
Д..
Съдът намира, че събраните по досъдебното производство доказателства в
пълния си обем подкрепят обясненията на подсъдимия и направеното от него
самопризнание, поради което им се доверява изцяло и ги кредитира с доверие.
От
правна страна:
Съгласно разпоредбата
на чл.303, ал.2 НПК,
за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин,
както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка,
настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 4,
вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
За съставомерността на
деянието следва да се установят признаците от обективната и субективната му
страна.
Разпоредбата на чл.
209, ал. 1 НК предвижда наказателна отговорност за измама за този, който с цел
да набави за себе си или за другиго имотна облага възбуди или поддържа у някого
заблуждение и с това причини нему или другиму имотна вреда.
Обект на
наказателноправна закрила на престъплението „измама” са обществените отношения,
свързани със свободното формиране на воля при разпореждане с движимо или
недвижимо имущество като върху пострадалия се въздейства по един измамлив
начин, така че да се създадат или да се затвърдят вече създадени неверни представи
относно определени факти и обстоятелства от обективната действителност. По
правило изпълнителното деяние на престъплението измама може да бъде осъществено
в две форми. Първата е възбуждане на заблуждение, т.е. създаване на начални
неверни представи у пострадалия относно съществуването, несъществуването или
естеството на определени факти и обстоятелства от обективната действителност,
свързани с основанието или условията, при които се осъществява имущественото
разпореждане - ако не беше създадена тази невярна представа, пострадалият не би
се разпоредил с имуществото си. Втората форма е поддържане на заблуждение, т.е.
затвърждаване на подобни неверни представи, които са съществували изначално в
съзнанието на жертвата или вече са били създадени от подсъдимия или от друго
лице.
В случая подсъдимият е
осъществи и двете форми на изпълнителното деяние на измама. Същият изначално
никога не се е притежавал МПС, не е осъществявал търговия с МПС и въпреки това
възбудил у св. П. заблуждение, че ще му продаде лек автомобил „Опел Астра” и
лек автомобил „БМВ 320” общо за сумата от 4800 лв. За целта трябвало да му
плати капаро и на 03.10.2019г. П. му превел сумата в размер на 400 лева –
капаро. Впоследствие подс. Д. затвърдил вече създадените от него у П. неверни
представи, като по този начин осъществил на 3 пъти и втората форма на
изпълнителното деяние, като на 04.10.2019 г. – два пъти и на 05.10.2019 г. –
един път поддържал вече възбуденото заблуждение у св. П., като му заявил, че
автомобилите пътуват за България, но са необходими различни суми за преминаването
им през чуждестранна граница, и по този начин пострадалият се е разпоредил с
имущество си, като превел на подсъдимия чрез „Изипей“ различни по размер суми в
общ размер на 4000,00 лв. По този начин подс. Д. причинил имотна вреда на св. П.
в размер на 4000 лева. Подсъдимият изначално е нямал възможността да изпълни, не
е разполагал с възможността да предаде
автомобилите и не е имал намерение да ги предостави.
Налице е причинна
връзка между предприетото разпореждане от страна на св. П. в полза на
подсъдимия. Формираните у П. неверни
представи, че подсъдимият ще му достави автомобилите и поддържаното
впоследствие заблуждение и затвърдените неверни представи са били причина
пострадалият да извърши парични преводи общо в размер на 4000 лева, в който
размер е претърпял имотна вреда. С извършеното разпореждане е довършено
престъплението като е настъпил неговия резултат - вследствие на въздействието
върху пострадалия, той извършил акт на имуществено разпореждане, което не би
направил, ако имаше верни представи относно действителното положение на нещата
(в този смисъл и Р.337-77-I и Р.48-96-I). В конкретния случай подсъдимият се е
и облагодетелствал като е получил
паричните суми съгласно приетите писмени доказателства – разписки и извършената
графическа експертиза.
Налице е
квалифициращия признак по чл. 210, ал. 1, т. 4 НК, тъй като измамата е
извършена повторно в немаловажни случаи. Подсъдимият е извършил престъплението,
след като вече е бил осъден с влязла сила присъда за друго такова престъпление
със Споразумение по НОХД № 1100/2019 г. на РС - Велико Търново, влязло в сила
на 28.06.2019г. На подс. Д. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок
от 2 г., изпълнението на което е отложено за срок от 4 г. за престъпление по
чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Осъждането по НОХД № 1100/2019г. на РС
Велико Търново и настоящото престъпление не могат да се приемат като маловажни,
тъй като се касае за лице с висока степен на обществена опасност, което е
използвало създаване на неверни представи у пострадалите лица, в резултат от
което се е обогатило по неправомерен начин със значителни по размер суми. Не е
изтекъл предвидения в чл. 30 НК срок, настоящото престъпление е извършено в
петгодишния срок, поради което и се квалифицира като повторно. Следва да се
посочи, че съдът не установи вписаното в обвинителния акт осъждане със
Споразумение № 216/2005 г. по НОХД № 231/2005 г. на РС - Айтос, влязло в сила
на 13.07.2005 г., но същото не е част от фактите изложени в обвинителния акт, а
касае правната страна на обвинението и не е налице пречка производството да
протече по реда на Глава 27 НПК. Съдът намира, че извършеното от подсъдимия престъпление
се квалифицира като извършено повторно именно заради осъждането му с влязла в
сила присъда по НОХД № 1100/2019г. на РС Велико
Търново.
Подсъдимият е
осъществил крайния престъпен резултат чрез няколко деяния - на 03.10.2019 г.
възбудил заблуждение у П.А.П., а на 04.10.2019г. с две отделни деяния поддържал възбуденото на 03.10.2019 г.
заблуждение и на 05.10.2019 г. с цел да набави за себе си имотна облага,
поддържал възбуденото на 03.10.2019 г. заблуждение у П.А.П.. Деянията
осъществяват поотделно състава на престъплението измама, извършени са през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите. Ето защо съдът намери, че деянията са извършени
при условията на продължавано
престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК.
От субективна страна,
подсъдимият е извършил престъплението при форма на вина пряк умисъл, като е
съзнавал, че създава невярна представа и, че поддържа създадената невярна представа,
съзнавал е, че вече е осъждан за друго такова по вид престъпление и е съзнавал
общественоопасния характер на своите деяния, предвиждал е общественоопасните
последици и е желаел тяхното настъпване. В съзнанието му са възникнали
представи, че именно вследствие на създадените неверни представи, измаменият се
разпорежда с имущество и по този начин претърпява имотна вреда, а подсъдимият –
получава имотна облага. Налице с специфична користна цел у подсъдимия – да
набави за себе си имотна облага – парични средства в размер на 4000 лева.
По тези съображения
съдът постанови присъдата си и призна подсъдимия за виновен за престъпление с
правна квалификация чл. 210, ал. 1, т. 4, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1
вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
По
вида и размера на наказанието:
За престъплението, в
което подсъдимият беше признат за виновен законодателят е предвидил наказание
лишаване от свобода от една до осем години.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на
подсъдимия съдът определи наказанието при прилагане на чл.54, ал.1 НК, тъй като
намери, че в случая не са налице многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да водят до приложението на чл.55 НК. Изразеното
съжаление и признанието за вината съдът не може да определи като изключително
смекчаващо обстоятелство като същото вече е отчетено от законодателя при
определяне на наказанието при условията на чл. 373, ал. 2 НПК вр. чл. 58а НК.
Подсъдимият проявява
едно трайно престъпно поведение, което сочи, че желае с измамлива цел да
получава имотни облаги. В същото време съдът отчита фактът, че законодателят е
предвидил по-тежка наказателна отговорност в състава на престъплението за това,
че е осъществено в условията на повторност и затова обстоятелството, че се
касае за повторност не следва да се отчита като допълнително отегчаващо
обстоятелство. Съдът все предвид, че се касае за значителна по размер сума,
както и това, че деянието е осъществено чрез двете му форми и се касае за
упоритост по поддържането на невярната представа, дори и след получаване на
имотната облага. В същото време обаче съдът намира, че следва да се отчете като
смекчаващо обстоятелство това, че се касае за млад човек, който до момента не е
търпял ефективно наказание лишаване от свобода. Съдът оцени като смекчаващо
обстоятелство и това, че подсъдимият изрази съжаление за извършеното от него и
съдейства на разследването. Като прецени, че до момента върху подсъдимия не е
въздействано чрез средствата и методите на ефективното наказание, съдът намери,
че справедливото наказание спрямо подсъдимия като се отчита направеното от него
самопризнание, съдействието на разследването, изразеното съжаление, е в размер
на 18 месеца лишаване от свобода. Същото съдът намали с една трета съгласно
разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК, поради което осъди подсъдимият да изтърпи
наказание лишаване от свобода за срок от една година или 12 месеца лишаване от
свобода. Така определеното наказание съдът намира, че ще способства за
постигане на целите на наказанието да се поправи и да се превъзпита
извършителят и да се въздейства предупредително и превъзпитателно върху
останалите членове на обществото.
На основание чл. 59 НК
съдът приспадна времето, през което Д. е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане
под стража“, считано от 08.01.2021г.
Настоящото
престъпление е извършено в срока на условно осъждане на подсъдимия по НОХД №
1100/2019г. на РС Велико Търново като
съдът намери, че са налице предпоставките за привеждане в изпълнение на
отложеното наказание лишаване от свобода, което да се изтърпи отделно от
наказанието по НОХД № 762/2021г. на БРС.
По НОХД № 1100/2019г.
на РС Велико Търново със споразумение в сила от 28.06.2019г. подсъдимият е
осъден за престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26 НК като на основание чл.
54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години,
изпълнението на което на основание чл. 66 НК е отложено за срок от четири
години. Настоящото престъпление е извършено в периода 03.10.2019г –
05.10.2019г., т.е. до изтичане на определения изпитателен срок, Д. е извършил
умишлено престъпление от общ характер, за което, му е наложено наказание
лишаване от свобода и се налага да изтърпи и отложеното наказание по НОХД №
1100/2019г. на РС Велико Търново. В този смисъл съдът постанови присъдата си и
приведе на основание чл. 68, ал. 1 НК изпълнението на наказанието по НОХД № 1100/2019 на РС Велико Търново от две
години лишаване от свобода, което да се изтърпи отделно от наказанието,
наложено по НОХД № 762/2021г. на БРС.
Съгласно разпоредбата
на чл. 57, ал. 1, т. 2 б „в“ ЗИНЗС съдът определя първоначален „строг“ режим за
изтърпяване на наказанието за умишлени престъпления, извършени в изпитателния
срок на условно осъждане, за което е постановено отложеното наказание да се
изтърпи отделно, ако сборът от двете наказания надвишава две години. В случая
сборът на двете наказания е три години, поради което и съдът определи
първоначален „строг” режим за изтърпяване на наказанието.
По гражданския иск:
По отношение на предявения срещу подсъдимия граждански иск за обезвреда
на причинените на пострадалия имуществени вреди в следствие извършеното
престъпление, съдът намери, че същият е с правно основание чл. 45 ЗЗД. С оглед
изводите на съда за съставомерност на деянието и неговото авторство, съдът
счита, че тази претенция е безспорно установена и категорично доказана по
основание, предвид решението по въпросите за извършеното престъпление, неговото
авторство и вината на дееца.
По размера на иска съдът взе предвид доказателствата по делото и
представените разписки за извършени преводи и получени суми, от които се
установява, че общия размер на вредата е в размер на 4000 лева, поради което
осъди подсъдимия да заплати на П.А.П. сумата в размер на 4000 лева,
представляваща стойността на причинените вреди от деянието.
По разноските:
На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът осъди подсъдимия да заплати държавна такса върху размера на
уважения граждански иск по сметка на РС Бургас в размер на 160 лева.
По ДП са извършени разноски в размер на 224,07 лева, поради което на
основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на ОД на
МВР Бургас сумата в размер на 224,07 лева разноски за възнаграждения за вещи
лица.
По веществените доказателства:
По делото е налично вещественото доказателство на л. 114, т. 1 поставено
в прозрачен джоб - 1 брой флаш-памет, като съдът разпореди вещественото
доказателство да бъде върнато на правоимащото лице - П.А.П..
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи писмено
на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВО:К.А.