О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №136
гр. Бургас, 25.04.2019 г.
Апелативен съд – Бургас, Търговско отделение, в закрито заседание на 25.04.2019 г. в състав:
Председател : Павел Ханджиев
Членове : Нели Събева
Христина Марева
като разгледа докладваното от съдия Ханджиев ч.т.д. № 104/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба от “Ц“ ЕООД, ЕИК***, против О. № 239 от 25.02.2019 г., постановено по т.д. № 27/2019 г. по описа на Окръжен съд – Б. , с която е отменена частично допуснатата с О. № 73 от 21.10.2019 г. по делото предварителна обезпечителна мярка, като е отменено спирането на изп. дело № 2* и изп. дело № 2* и двете по описа на ЧСИ Д. Н. , рег. № * на КЧСИ.
Жалбоподателят “Ц“ ЕООД поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Молбата за отмяна на наложените обезпечителни мерки била недопустима. В ТЗ не била уредена хипотеза, при която съдът по несъстоятелността да може да се произнася по такава молба. Не била налице хипотезата на чл. 638, ал. 3 ТЗ и съдът неправилно се позовавал на нея. Иска се отмяна на обжалваното определение.
В срока по чл.276 ГПК е получен отговор на частната жалба от страна на “О“ АД, ЕИК ***в който се навеждат доводи за нейната неоснователност, респективно за законосъобразност и правилност на обжалваното с нея определение. Съдът можел да извърши служебно отмяна на допуснатите предварителни обезпечителни мерки по молба на присъединен и ипотекарен кредитор. Като фактически основания за преценката на съда дали продължаването на предварителните обезпечителни мерки е наложително с оглед постигане целите на обезпечението, можели да послужат както новонастъпили обстоятелства, така и упражнено право на обезпечен кредитор да избере начина на удовлетворяване на вземането си от длъжника при едновременна висящност на производства по индивидуално принудително изпълнение и универсално изпълнение. Излагат се в отговора доводи против първоначалното допускане на предварителни обезпечителни мерки изобщо и се иска потвърждение на обжалваното определение.
Във връзка с депозирания от страна на “О“ АД отговор на частната жалба по делото е постъпило становище от частния жалбоподател “Ц“ ЕООД, в което се поддържат вече заявените становища.
Апелативен съд – Б. , като обсъди доводите, наведени в частната жалба и отговора към нея, като съобрази законовите разпоредби и въз основа на данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, имаща интерес от обжалването, против акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество, тя е основателна.
Оплакванията на частния жалбоподател за недопустимост на обжалвания съдебен акт са неоснователни. С нормата на чл. 629а, ал. 5 ТЗ е дадена възможност на съда по несъстоятелността да отмени допуснатите от него предварителни обезпечителни мерки, ако тяхното продължаване не е наложително с оглед постигане на целите на обезпечаването. Молбата по чл. 629а, ал. 5 ТЗ следва да се основава на твърдения относно такива нововъзникнали обстоятелства, които не са съществували към датата на допускане на обезпечителната мярка и обуславят намаляване или отпадане на обезпечителната нужда.
В случая съдържанието на молбата на кредитора по чл. 629а, ал. 5 ТЗ показва, че според него изначално липсва обезпечителна нужда, доколкото банката е ипотекарен кредитор с учредена от длъжника в нейна полза договорна ипотека върху недвижимите имоти, обект на изпълнението. Изложените в молбата доводи са, че продължаването на индивидуалното принудително изпълнение не е от естество да накърни масата на несъстоятелността с оглед привилегирования режим на удовлетворяване на вземанията на обезпечения кредитор, който е идентичен и в двете производства. Искането за частична отмяна на допуснатите предварителни обезпечителни мерки не се обосновава с наличие на обстоятелства, които водят до необосновано продължаване действието на допуснатата обезпечителна мярка.
Освен че не са наведени доводи за наличието на нововъзникнали обстоятелства, които да обусловят намаляване или отпадане на обезпечителната нужда, спирането на изпълнително дело само по себе си не съставлява опасност от увреждане на интересите на обезпечения кредитор. Както се сочи и в самата молба, ипотекарният кредитор се ползва с привилегиите за предпочтително удовлетворяване както в частното принудително изпълнение, така и в универсалното принудително изпълнение. В хода на последното – ако съдът се произнесе с решение за откриване на производство по несъстоятелност на “К” ООД, банката има гарантираното от закона право (чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ) да получи в пълен размер сумата от осребреното имущество при реализацията на обезпечението. Доколкото кредиторът сочи, че разноските по частното изпълнение, ако същото не бъде възобновено, ще обременят допълнително масата на несъстоятелността, то следва да се отбележи, че горните разноски, ако са направени, така или иначе ще се отразят по същия начин върху патримониума на длъжника с присъждането им от ЧСИ на взискателя.
Следователно не са налице законовите предпоставки за отмяна на допуснатите от Окръжен съд – Б. предварителни обезпечителни мерки. Обжалваното определение се явява неправилно и следва да бъде отменено.
Мотивиран от гореизложеното, Апелативен съд - Б.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 239/25.02.2019 г., постановено по т.д. № 27/2019 г. по описа на Окръжен съд – Б.
Определението е окончателно.
Председател :
Членове :