Р Е Ш Е Н И Е
№ 1437
гр. Варна, 09.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на девети март през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 10851 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „Е.М.“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Р.И.М. – Т., чрез пълномощника ѝ адв. Р.Ж.М. – АК Варна срещу Д.П.П., с ЕГН ********** и адрес ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение № 3229/22.04.2019г. по ч.гр.д. № 6120/2019г. по описа на ВРС:
сумата от 1920.93 лв. /хиляда деветстотин и двадесет лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща дължима главница по Договор за потребителски паричен кредит PLUS – *** от ***г. сключен между „***“ ЕАД и Д.П.П., като вземането е прехвърлено с Договор за продажба и прехвърляне на вземане /цесия/ сключен на ***г. на „Е.М.“ ЕООД, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.04.2019г. до окончателно изплащане на вземането и
сумата от 831.33 лв. /осемстотин тридесет и един лева и тридесет и три стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от ***г. до ***г.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
на ***г. между „***“ ЕАД и ответника е сключен договор за потребителски заем с номер PLUS-***, по силата на който кредиторът отпуснал на ответника стоков кредит/паричен заем в размер на общо 2200 лева. Сумата била разсрочена на 36 месечни вноски, всяка от които в размер на 101.94 лева, платими на всяко 20-то число от месеца или общо задължение в размер на 3669.84 лева. Кредитът бил отпуснат при следните съществени условия: такса ангажимент – 77 лева, брой погасителни вноски – 36, ГПР – 45.67%, ГЛП -35.44%. Последната падежна дата била на ***г., към която целият кредитен лимит, ведно с натрупаните лихви станал изискуем.
След усвояване на кредита, ответникът не извършвал редовни плащания на месечните си вноски, поради което непогасеното задължение по кредита било в общ размер на 2752.26 лева и включвало 1920.93 лв. – главница и 831.33 лв. – договорна/възнаградителна лихва.
На ***г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който ищцовото дружество придобило вземането спрямо ответника произтичащо от гореописания договор.
Вземането спрямо ответника било индивидуализирано по основание и размер в Приложение 1 към договора за цесия, като цедираното вземане било посочено по пера.
В изпълнение разпоредбата на чл.99 ЗЗД длъжникът бил уведомен за цедирането на дълга му с изпращане на писмо-уведомление от ***г., съгласно предоставените от първоначалния кредитор правомощия. Със съобщаването на цесията на ответника бил предоставен 7-дневен срок за доброволно изпълнение. Липсата на доброволно изпълнение породило у ищеца правен интерес от подаване на заявление по чл.410 ГПК.
По подадено от ищеца заявление било образувано ч.гр.д. № 6120/2019г. по описа на ВРС и издадена заповед за изпълнение. В срока по чл.414 ГПК ответникът подал възражение срещу дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение, което породило правния интерес на ищеца от предявяване на искове за установяване дължимостта на вземанията.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който исковете се оспорват като недопустими, а в условията на евентуалност изцяло неоснователни.
Ищецът не бил активно легитимиран да предяви установителен иск по чл.422 ГПК, тъй като прехвърлянето на вземанията не било съобщено на ответника от цедента. Писмо-уведомление от ***г. не било получено от ответника.
Договорът за потребителски кредит бил нищожен тъй като кредиторът нямал лицензия за кредитна дейност, а така също съдържал неравностойни клаузи, поради което същите били нищожни.
Налице било пълно погасяване на кредита, което можело да се установи при предоставяне на пълно извлечение от банковата сметка по обслужване на кредита
В открито съдебно заседание страните, чрез проц. представители,
поддържат изложеното в исковата молба и отговора по нея и претендират
присъждане на направените по делото разноски.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл.
12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
От приложеното частно гр.д. № 6120/2019г. по
описа на ВРС е видно, че в полза на заявителя - ищец в настоящото производство
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумите, предмет на
установителните искове против длъжника Д.П.П.. Заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника на ***г. и в срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение срещу
дължимостта на вземанията по заповедта за изпълнение, поради което на заявителя
са дадени указания за предявяване на иска за установяване дължимостта на
вземанията по издадената заповед за изпълнение. Исковата молба е депозирана
пред ВРС в законоустановения срок по чл.415, ал.4 ГПК.
На ***г. е сключен договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS- *** между „***“ ЕАД, с ЕИК ***
и Д.П.П.. По силата на договора на ответника е предоставен кредит за
потребителски цели в размер на 2200 лева, със срок и начин на погасяване – 36
равни месечни вноски в размер на 101.94 лева, при годишен лихвен процент
35.44%, годишен процент на разходите 45.67% и общ размер на плащанията 3669.84
лева.
С исковата молба е представено заверено за вярност копие от договора /л.4-8/.
Кредиторът е превел по банкова сметка ***.00 лева, което се установява
от представено надлежно заверено копие от платежно нареждане от ***г. и
удостоверение от „***” АД, че сметката, по която е извършен превода е с титуляр
Д.П.П. /л.9 и 88/.
В периода от ***г. до ***г. са извършвани плащания за погасяване
задълженията на ответника по договора за кредит, според представена от ищеца
надлежно заверена за вярност справка по кредит PLUS
– *** от ***г., издадена от „***” С.А, *** – правоприемник на
кредитора по договора за кредит вследствие на извършено международно вливане,
за което е извършено вписване в Търговски регистър /л.70-72/.
За изясняване на фактическата страна на спора са ангажирани специални
знания, посредством назначена
съдебно-счетоводна експертиза.
В заключението си вещото лице посочва, че на ***г. по банкова сметка ***ра
за кредит, след като е удържана първоначална сума за такса ангажимент в размер
на 77 лева. В табличен вид са представени дължимите главница и лихва според
погасителния план към договора за кредит, извършените плащания и погасяванията
на задълженията на ответника по договора за кредит. В периода от ***г. до ***г.
са извършени плащания в общ размер на 944.26 лева, с които са погасени вземания
за главница в размер на 279.07 лева и лихва в размер на 638.51 лева. По делото
липсват данни за извършени плащания в периода от ***г. до ***г. – след датата
на цесията до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
След извършените погасявания, дължимите от ответника вземания по договора за
кредит са главница в размер на 1920.93 лева и договорна лихва в размер на
638.51 лева, представляващи дължими падежирали вноски по погасителен план за
периода от ***г. до ***г.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като пълно, обосновано и не
оспорено от страните по делото /л.83-87/.
На ***г. е сключен рамков договор за цедиране на задължения между „***”
ЕАД и „Е.М.” ЕООД, съгласно който договор ищцовото дружество придобива вземания
за непогасени на датата на падежа задължения на клиенти на цедента. Според договора,
цедирането на вземанията се извършва чрез отделни протоколи и анекси към тях
/л.10-32/.
С протокол от ***г. ищцовото дружество е придобило вземания посочени в
Анекс 1А и Анекс 1В към протокола, сред които и вземанията срещу Д.П.П. по
договор за кредит PLUS - ***, видно от представени с исковата молба
протокол, писмено потвърждение от цедента за извършената цесия и Анекс 1А към
протокол №*** от ***г. /л.33-38/.
Цедентът е предал в оригинал кредитни досиета по договори за кредит, от
които са възникнали вземанията, предмет на договора за цесия, на ***г., за
което е съставен приемо-предавателен протокол, подписан от представители на
двете дружества. Сред описаните в приемо-предавателния протокол договори за
кредит е посочен и процесния договор за кредит PLUS
- *** /л.39-41/.
На ***г. е изпратено уведомление до ответника за извършената цесия до
адреса посочен в договора за кредит, което уведомление е върнато с отбелязване
непотърсено /л.48-49/.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна страна:
Допустимостта на предявените установителни искове се установява от
ч.гр.д. № 6120/2019г. по описа на ВРС. Заповедното производство е образувано по
заявление от ***г., в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за
процесните вземания, която е връчена на длъжника на ***г. и в срока по чл.414,
ал.2 ГПК е постъпило възражение срещу дължимостта на вземанията по заповедта за
изпълнение. В срока по чл.415, ал.4 ГПК са предявени искове за установяване
дължимостта на вземанията, предмет на настоящето производство. Ищецът е
предявил иск за установяване на вземането за договорна лихва в размер, по-нисък
от посочения в заповедта за изпълнение. Съгласно уточняваща молба от ***г. това
се дължи на преценката на ищеца и не представлява допусната грешка или
противоречие в твърденията в исковата молба. Компетентен да обезсили заповедта
за изпълнение в частта, в която не е предявяван иск за установяване на част от
вземанията е заповедния съд.
С отговора на исковата молба е направено искане за прекратяване на
производството по делото, тъй като ответникът не бил надлежно уведомен за
договора за цесия и ищецът не бил материално активно легитимиран по иска. Тези
доводи на ответника не могат да бъдат споделени. В полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение за процесните вземания, срещу заповедта за изпълнение е
подадено възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК и установителните искове са
предявени в законоустановения срок, поради което са налице всички предпоставки
за допустимост на исковете. Въпросът дали ищецът е носител на вземанията е от
значение при разрешаване на спора по същество и не касае процесуалната
допустимост на предявените искове.
Неоснователно се явява и възражението в отговора на исковата молба, че
договорът за кредит е недействителен, тъй като кредиторът не е притежавал
лицензия за кредитна дейност. От публично достъпна информация на електронната
страница на БНБ се установява, че кредиторът „***” ЕАД е вписан в регистъра на
финансовите институции по чл.3а ЗКИ със заповед № РД ***г. на подуправителя на
БНБ, ръководещ управление „Банков наздор” и към момента на сключване на
договора за кредит кредиторът е изпълнил изискванията за регистрация по чл.3а
ЗКИ за осъществяване на дейност по отпускане на заеми със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства,
според действащата към него момент редакция на ЗКИ.
Съдът дължи служебно проверка за наличие на неравноправни клаузи в
договор сключен с потребител, съгласно изричната разпоредба на чл.7, ал.3 ГПК.
При извършената служебно проверка за наличие на неравноправни клаузи в
процесния договор за кредит, съдът намира, че процесният договор отговаря на
изискванията регламентирани в Закона за потребителския кредит, в действащата му
към момента на сключване на договора редакция и не се установява наличие на
неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 от Закона за защита на потребителите.
От приетите по делото доказателства – платежно нареждане, заключение на
вещо лице и справка за плащанията по процесния договор за кредит, се
установява, че кредиторът е изпълнил задължението си по договора за кредит,
като е превел по банкова сметка *** (сумата по кредита след удържане на такса
за ангажимент в размер на 77 лева). Допълнително потвърждение за получаване на
заемната сума от ответника е извършването на вноски за погасяване на
задълженията му по договора за кредит в периода от ***г. до ***г.
Твърденията на ответника за пълно погасяване на задълженията му по
договора за кредит останаха недоказани в производството, като не бе установено
погасяване на вземания в размер по-различен от признатия от ищеца в исковата
молба.
Ответникът е въвел възражение за погасяване по давност на вземанията,
което възражение се явява неоснователно. Предмет на настоящето производство са
вземания по договора за кредит с падежи от ***г. до ***г., като заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е подадено на ***г. – преди да изтече
давността по чл.110 и чл.111 ЗЗД за претендираните вземания за главница и
договорна лихва.
На следващо място в отговора на исковата молба е въведено възражение за ненадлежно
уведомяване на длъжника за сключения договор за цесия, както и за
недействителност на самия договор за прехвърляне на вземания.
Между „***” ЕАД и „Е.М.” ЕООД е сключен рамков договор за цедиране на
задължения от ***г., с който е уговорено
придобиването на вземания от ищцовото дружество, които вземания се
индивидуализират допълнително с протоколи и анекси към тях. В представения от
ищеца Протокол № *** от ***г. и Анекс 1А към него процесните вземания са
надлежно индивидуализирани с посочване на трите имена на длъжника, номера на
договора, датата на първата пропусната вноска и размера на вземанията за
главница, лихва и неустойка за забава. Неоснователно е възражението за
ненадлежно съобщаване на цесията по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД. Трайно е
разбирането в съдебната практика, че целта на уведомяването по чл.99, ал.3 ЗЗД
е да позволи на длъжника да се позове на добросъвестно осъществено от него
изпълнение преди узнаването за цесията, каквито възражения не са въвеждани от
ответника. След като ответникът не е твърдял и установил извършени погасявания
на задълженията му по процесния договор преди датата на образуване на
производството, то уведомяването му по чл.99, ал.3 ЗЗД следва да се приеме за
извършено с получаване на препис от исковата молба и приложенията към нея.
Цесионерът е надлежно упълномощен да извърши съобщаване за цесията, видно от
представените с исковата молба писмени доказателства.
В този смисъл исковите претенции се явяват доказани по основание и
размер и следва да бъдат уважени изцяло.
В полза на ищеца следва да се присъдят направените от него разноски в
исковото и в заповедното производство. Направените от ищеца разноски в исковото
производство са в размер на 69.97 лева заплатена държавна такса и 200 лева
депозит за вещо лице, а разноските в заповедното производство са в размер на
56.87 лева заплатена държавна такса. Разноски в посочените размери следва да се
възложат в тежест на ответника.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.П.П., с ЕГН ********** и адрес *** ДЪЛЖИ на „Е.М.“ ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление *** следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение № 3229/22.04.2019г. по ч.гр.д. № 6120/2019г. по описа на ВРС:
сумата от 1920.93 лв. /хиляда деветстотин и двадесет лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща дължима главница по Договор за потребителски паричен кредит PLUS – *** от 31.08.2015г. сключен между „***“ ЕАД и Д.П.П., като вземането е прехвърлено с Договор за продажба и прехвърляне на вземане /цесия/ сключен на ***г. на „Е.М.“ ЕООД, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.04.2019г. до окончателно изплащане на вземането и
сумата от 831.33 лв. /осемстотин тридесет и един лева и тридесет и три стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от ***г. до ***г.
ОСЪЖДА Д.П.П., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Е.М.“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** сумата от 269.97 лв. /двеста шестдесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща сторени в исковото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.П.П., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Е.М.“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** сумата от 56.87 лв. /петдесет и шест лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 6120/2019г. по описа на ВРС, съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване
на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: