Решение по дело №1036/2023 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 270
Дата: 18 март 2024 г.
Съдия: Десислава Динкова Щерева
Дело: 20232100101036
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 270
гр. Бургас, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и осми
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Десислава Д. Щерева
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Гражданско дело №
20232100101036 по описа за 2023 година
Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата
претенция на С. Д. А., ЕГН **********, от град С., чрез процесуалния и
пълномощник, със съдебен адрес град Бургас, ул. „Васил Априлов“ №18, ет.
3, офис №6 против „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот
и здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на
управление район „Изгрев“, ж. к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ №1,
представлявано от Бисер Георгиев Иванов, Росен Васков Младенов и Тодор
Данчев Тодорински, за осъждане на ответното дружество да заплати на
ищцата сумата от 120 000 лева, увеличена в хода на производството на
700 000 лв., заявена като частичен иск от такъв в общ размер 1 000 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди,
изразяващи се в болка, страдание и телесни увреди, настъпили в резултат на
осъществен на 12.10.2022 година деликт от Д. Р. О. при управление на лек
автомобил марка „Ауди“, модел 80, с рег. № ЕВ 4067 АВ, ведно със законната
лихва върху претендирания размер главница от датата на уведомяване на
ответника - 22.11.2022 година до окончателното и плащане, както и сумата от
20 462.88 лева, представляваща претърпени от нея имуществени вреди,
настъпили в резултат на посоченото по-горе непозволено увреждане, ведно
със законната лихва върху търсената главница от датата на депозиране на
исковата молба до нейното окончателно плащане.
Твърди се в исковата молба, че на 12.10.2022 година, като пътник в лек
автомобил марка „Ауди“ модел 80 с peг. № ЕВ 4067 АВ ищцата С. Д. А., на
** години, претърпяла ПТП. Получените от нея увреждания довели до тежка
1
телесна увреда - парализа от кръста надолу, включително на двата долни
крайника. Налице била пълна загуба на функционалност на двигателните
мускули на долните крайници и липса на чувствителност на отделителните
органи. С. Д. А. се придвижвала с инвалидна количка и ползвала памперси от
датата на произшествието, а през първия месец била и с поставен катетър.
Съгласно ЕР № 90300 от 56/22.03.2023 година на ТЕЛК-Бургас, ищцата била
освидетелствана със 100 % трайна неработоспособност с чужда помощ за
срок от 3 години.
Твърди се, че при настъпване на произшествието С. Д. А. била ученичка
в *** клас в С. т.-Бургас. След него тя преминала в индивидуална форма на
обучение, но сложния лечебен и възстановителен процес попречили да
завърши средното си образование и да се дипломира.
Заявява се, че непосредствено след произшествието се наложила се
спешна оперативна намеса поради счупване на гръбначен прешлен. На
18.10.2022 година ищцата била изписана от Клиниката по неврохирургия при
МБАЛ „Сърце и мозък“ и незабавно приведена в Клиниката по физикална и
рехабилитационна медицина в същата болница.
На 13.01.2023 година ищцата отново постъпила в Клиниката по
неврохирургия. Извършени й били множество изследвания и интервенции. На
16.01.2023 година била приведена в отделението по физикална и
рехабилитационна медицина и съответно изписана на 23.01.2023 година без
съществена промяна в здравословния статус.
Поддържа се, че към момента в гръбнака на ищцата е поставена
метална плака, захваната с 10 винта. Дори в дома си тя се придвижва с
инвалидна количка, движението /седенето/ в инвалидната количка за повече
от 20 минути води до силни болки в кръста. Твърди, че се нуждае от
непрекъснати грижи, дори за елементарни битови нужди.
Твърди се, че ищцата се срамува, не излиза, не споделя за случилото се,
обзета е от отчаяние, посттравматичен стрес, нервна тревожност, безсъние,
чувство за безизходица и непълноценност.
Отговорността на посочения ответник „Застрахователно акционерно
дружество Далл Богг: Живот и здраве“ АД произтичала от сключения между
него и виновния причинител на ПТП договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ по полица BG/30/122000066423 със срок на покритието от
03.01.2022 година до 02.01.2023 година.
Поддържа се, че ищцата е завела заявление-претенция с вх.
№4802/22.11.2022 година, по което била образувана щета с № 0801-
007082/2022 година, но ответникът не е определил и изплатил обезщетение.
Ответникът е депозирал писмен отговор, с който е оспорил изцяло
2
исковете по основание и размер.
Не оспорва съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по силата на процесната застрахователна полица
„Гражданска отговорност“, посочена в исковата молба.
Твърди, че е налице на съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалата С. А., тъй като тя не е пътувала с поставен предпазен колан.
Това твърдение се основава на морфологията и локализацията на
травматичните увреждания на ищцата. Последните, според ответника, се
дължат на свободното движение на тялото и в купето на автомобила поради
неизползване на предпазен колан. Твърди, че при ползването на такъв,
травмите не биха настъпили или биха били с много по-малка интензивност и
обем. Коланът със сигурност би предотвратил увреждането на гръбначния
стълб и парализата. Счита, че механизмът на увреждането в еднаква степен
бил провокиран, както от субективните действия на водача на автомобила,
така и от решението на ищцата да не използва предпазен колан, в
съотношение 40% към 60%. Счита, че отговорността му може да бъде
ангажирана единствено и само за тези вреди, които са в пряка причинна
връзка с поведението на деликвента, но не и за последиците от поведението
на увреденото лице.
Наред с това претенцията за неимуществени вреди е оспорена с
аргументи, че размерът й не е съобразен със социално-икономическите
условия на живот в страната. Изтъква се, че е прекомерно завишена и не
кореспондира на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Ответникът
счита, че размера на обезщетението следва да бъде определен при
съобразяване на темповете на увеличение на работната заплата в страната,
покупателната способност на населението, икономическата конюнктура, а
освен това и при съобразяване, че със събраните от застрахователите
застрахователни суми следва да се компенсират всички пострадали в резултат
на настъпило застрахователно събитие пострадали лица.
В отговора на исковата молба се оспорват следните обстоятелства:
изключителната вина на водача; противоправността на действията на водача;
причинно-следствената връзка между действията на водача и настъпилите
вреди; настъпилите емоционални травми за ищцата и преживените болки и
страдания; размера на неимуществените вреди и разходите за медицинско
лечение.
В съдебно заседание оспорването се поддържа, представят се
доказателства.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните,
представените доказателства и като съобрази закона, намира за установено от
3
фактическа и правна страна следното:
Предявени са преки искове против застрахователя по 432 ал.1 от КЗ, за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на увреденото
лице в размер на 700 000 лв., частично от 1 000 000 лв., ведно със законната
лихва от датата на извънсъдебната претенция, и за обезщетение за
имуществени вреди в размер на 20 462,88 лв., ведно с обезщетение за забава
от датата на предявяване на исковата молба.
Няма спор между страните, че на 12.10.2022 г., около 15.55 часа на път
ІІ-79 Елхово – Средец е настъпило самостоятелно ПТП с л.а. „Ауди“ модел
80 с peг. № ЕВ 4067, в което като пътник на задна дясна седалка е била
ищцата.
Не се спори за наличието на валидно застрахователно правоотношение
между ответника и прекия причинител на вредата по застраховка
„Гражданска отговорност“ за моторното превозно средство, с което е било
причинено произшествието.
Ответникът оспорва вината на водача на застрахованото МПС и такава
до момента не е установена от наказателния съд, ето защо въпросът за вината
трябва да бъде изследван от гражданския съд, пред който е предявен иска за
обезщетяване на вредите.
От заключението на в.л. Пашов се установява, че ПТП е настъпило
самостоятелно, на прав участък, след излизане на автомобила от остър ляв
завой. Установено е от вещото лице, че автомобилът се е движил се
несъобразена с кривата на завоя скорост от 114 км/ч (и неразрешена, предвид
ограничението от 90 км./ч.), при която е започнал да се приплъзва странично
(да се занася). След като навлязъл в насрещната пътна лента, водачът
задействал спирачната уредба и рязко завил волана надясно, при което
автомобилът се завъртял наляво под въздействието на центробежната сила,
върнал се в собственото си лента и напуснал пътното платно пред десния
банкет и след като се ударил в отводнителната канавка, започнал да се
преобръща. Според вещото лице, колата се е преобърнала поне два пъти по
надлъжната си ос, като това заключение е основано на разстоянието от
мястото на напускане на платното до мястото на нейното установяване на
дясната си страна. Според отговора на задача №1, произшествието е
настъпило вследствие загуба на контрол от водача поради движение с
технически несъобразена и превишена скорост с релефа на местността и
пътните условия.
От неоспореното в горната част заключение на в.л. Пашов следва
категоричния извод, че водачът на автомобила има вина за настъпването на
вредите и при негово правомерно и съобразено с условията и ограниченията
4
поведение произшествието не би настъпило. Евентуално съпричиняване на
вредите от пострадалата, каквото се твърди от ответника, не е основание да се
приеме, че водачът се освобождава от отговорност и от вина.
От медицинската документация и от СМЕ се установява, че при ПТП
ищцата е получила тежка гръбначно-мозъчна травма – долен торакален
сегмент – фрактура-луксация на Тh11-Тh12 с компресия и контузия на
гръбначния мозък и миелопатия. В резултат на травмата веднага е получила
долна параплегия с нарушение на тазово-резервоарните функции. Изгубена е
основната функция на двата долни крайника – опорната, което се
характеризира с медикобиологичния признак окасатяване. Ищцата е на легло,
придвижва се с инвалидна количка, с невъзможен стоеж и походка, няма
контрол върху тазовите резервоари. Според уточненията на в.л. Тодоров в
съдебно заседание, нарушена е инервацията на мускулатурата от кръста
надолу във фаза на съкращение и това води до атрофия и отслабване на
мускулната маса.
От заключението на комплексната СМЕ се установява, че тежката
гръбначно-мозъчна травма е резултат именно на произшествието. Основният
механизъм на такива травми е компресионен – предимно в областта на
тораколумбалния преход. Според вещите лица, уврежданията са причинени
поради флексия на гръбначния стълб в тораколумбалната област (по инерция
торакалната част се придвижва напред) и надлъжен натиск и ротация
вследствие на натиск по надлъжната ос и ротация от центробежната сила.
Според поясненията на вещите лица в съдебно заседание, този механизъм е
възможен при спирането на лекия автомобил от сблъсъка в бордюра, когато
тялото продължава да се движи напред и се получава флексия, но освен това
такъв механизъм е възможен и при изпадането на тялото от автомобила.
Освен това има и надлъжно действие на силите по оста на гръбначния стълб,
когато колата започва да се преобръща, и тези сили водят да сплескване на
прешлена, т.е. плоско счупване, част от прешлена се впива в гръбначния
мозък и води до парализа.
От документите и от комплексната СМЕ е видно, че ищцата е била
оперирана трикратно, като отначало й е поставена 8-винтова стабилизация, а
след това и 10-винтова, но лечението не е постигнало никакъв успех. Според
вещите лица парализата е необратима и не може да се очаква подобрение на
състоянието й. Проведено е не само оперативно лечение, но и
рехабилитационни и физиотерапевтични процедури (4 курса за 2022 и 2023
година) и се провеждат такива в домашна среда, но липсата на
възстановяване се дължи не на недостатъчно или неподходящи процедури, а
на тежестта на травмата. Към момента на прегледа самостоятелни походка и
стоеж са невъзможни, налице е долна параплегия, инконтиненция, болка в
5
гърба и кръста (оценени на 7 по скала до 10), липсва сетивност от долната
част на гърба дистално. Непосредствено след травмата и при болничния
престой болката е била с висок интензитет 9 – 10 и е била купирана с терапия.
По време на болничния престой ищцата е била с катетър, а сега е ползва
памперси поради невъзможността да контролира тазовите функции.
От свидетелските показания става ясно, че ищцата търпяла силни болки
непосредствено след инцидента, плачела и не си усещала краката. Първата
операция се състояла на 13.10.2022 год. и продължила 7 часа и още от същия
ден започнала рехабилитация – пасивна гимнастика и електростимулация.
Понеже ищцата била само в легнало положение се появили рани на гърба. В
резултат на рехабилитацията се постигнало състояние, в което ищцата да
бъде поставена в инвалидна количка, за да може да се прибере у дома, но тя
не можела да се задържа сама в седнало положение без помощ, оттогава и до
сега. Св.А. – м. на ищцата, изнася, че от втората операция в Плевен ищцата се
върнала в тежко състояние, с големи болки и на морфин. За съжаление не се
получило подобрение от втората операция. Същата свидетелка заявява, че в
дома си монтирали шведска стена, за да може дъщеря й да прави упражнения
– да се хваща с ръце и да се набира, за да постигне стоеж. Освен това, м.та на
ищцата сочи, че ежедневно й прави раздвижване. Свидетелите изнасят, че
ищцата е изцяло зависима от близките си за всичките си нужди. Състоянието
й довело до пълното й отчаяние, тя няма надежда за подобрение, няма
желание да прави нещо, да се вижда с някого, да излиза. Не искала да се
храни и отслабнала, мускулите на краката й атрофирали.
Претърпените от ищцата болки, физическо и психическо страдание,
силни негативни изживявания, стрес, депресия, ограничения в личния живот
и контакти след произшествието на 12.10.2022 год. представляват
неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени от ответника на
основание чл.432 ал.1 от КЗ.
При определяне размера на обезщетението следва да се вземат предвид
конкретните критерии, съдържащи се в ППВС № 4/68 г. Справедливо по
смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, означава да бъде определен от съда онзи
точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от
конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобства, емоционални,
физически и психически сътресения, които съпътстват същите, при
съблюдаване на съществуващата в страната икономическа конюнктура (така
решение № 124 от 11.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 708/2009 г., II т. о., ТК).
От съдебно-медицинската експертиза и документацията се установява,
че ищцата се е лекувала в болнични заведения от 12.10.2022 год. до
14.11.2022 год., от 13.01.2023 год. до 23.01.23 год. и 05.02.2023 год. до
13.02.2023 год., където са извършени ламинектомия на Тh 12 със спинална
6
медуларна и коренчева декомпресия двустранно и транспедикуларна
стабилизация на сегмент Тh 10 – Тh 11 и L1 – L2; двустранна Тh 10 невролиза
и дорзална и дорзолумбална остеосинтеза и стабилизация на Тh 10– L2.
Провела е четири курса на рехабилитация. В резултат на травмата изцяло е
изгубена функцията на двата добри крайника, което представлява
осакатяване.
Болките и физическите страдания, следствие на телесно нараняване, са
ноторни, като присъщи за всеки човешки индивид. В конкретния случай те са
били особено интезивни след катастрофата и двете операции за стабилизация
на гръбнака, което е наложило болковия синдром да се купира със силни
обезболяващи. Ищцата продължава да има силни болки и това налага
постоянно да приема обезболяващи. Освен болка, телесното увреждане са
причинило на ищцата силен шок, депресия, психическо страдание от
неблагоприятния изход от лечението й и от липсата на каквато и да било
положителна прогноза. Нейната личност е променена завинаги, тя е изгубила
мотивация и надежда, потисната е, не се храни и не желае да има контакти. В
резултат на травмата ищцата не е успяла да завърши средното си образование.
Качеството й на живот е влошено завинаги – тя пожизнено ще има нужда от
помощ и ще бъде зависима от близките си – за придвижване, хигиена,
хранене и пр.
Като изходи от вида, интензитета и продължителността на преживените
от ищцата болки и страдания, неудобства, стрес, ограничения, емоционални и
психически сътресения, възрастта на пострадалата (едва ** години към
момента на произшествието), която предполага трудно справяне с
емоционалния и психически аспект на травмата и внезапно прекъсване на
всякакви планове за бъдещето, продължаващата болка, трайното осакатяване,
без изгледи за подобряване, и като взе предвид икономическата конюнктура и
постоянно нарастващите застрахователни лимити, Бургаският окръжен съд
намира, че на С. А. следва да се определи обезщетение в претендирания
размер от 650 000 лв.
Претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е
изцяло доказана по основание и размер. Ищцата е заплатила за лечението си
общо 23 710 лв., от които в настоящото производство се претендират
20 462,88 лв. (заключение на комплексната експертиза), като според вещите
лица всички сторени разходи са били необходими за нейното лечение.
Застрахователят е въвел възражение за съпричиняване на вредите от
пострадалата, което в случая почива на фактическото твърдение, че ищцата е
предприела пътуване без поставен предпазен колан.
Ищцата не е оспорила твърдението на ответника, че действително е
пътувала на задна дясна седалка без колан, с какъвто л.а. е бил оборудван, но
7
поддържа, че това нейно действие не е способствало за настъпване на
травмата, тъй като тя би се получила и с предпазен колан.
Съпричиняване на вредоносния резултат е налице в случаите, когато
поведението на пострадалия е обусловило увреждането по някакъв начин или
е способствало за неговото настъпване, дори и да не е противоправно (т.7 от
ТР №1/23.12.2015 год. по т.д.№1/2014 год. на ОСТК ВКС, решение
№96/29.06.2015 год. по т.д.№2461/2014 год. ІІ т.о. ВКС, решение
№37/01.09.2015 год. по т.д.№1070/2014 год. ІІ т.о. ВКС и др.).
От заключението на в.л. Пашов става ясно, че вследствие на
претърпените удари на автомобила и преобръщането му, необезопасеното
тяло на ищцата е продължило движението си до външните стени на купето на
автомобила със скоростта, с която се е движил автомобила преди удара. След
достигане на тялото до страничните стени на автомобила то го напуснало, най
вероятно през задния прозорец. Вещото лице е достигнало до този извод при
съобразяване на обстоятелството, че задният прозорец е счупен, но по
рамката на стъклото покрай страничните му външни части няма деформации,
което е възможно да се е случило, ако тялото го счупи, напускайки
автомобила. Според уточненията на вещото лице в съдебно заседание, колата
е напуснала платното за движение от дясна страна, тя се е ударила в предната
си лява част в канавката, при което задната част се повдигнала и се завъртяла
около предното ляво колело и тогава тялото на пострадалата е напуснало
автомобила, след което автомобилът е продължил да се завърта, паднал е на
дясната си част и се е завъртял още един път.
Изводът на вещото лице, че ищцата е изпаднала от автомобила по време
на преобръщането, е оспорен от нейния представител, но съдът го възприема
като достоверен, основан на фактическите констатации за липса на
деформации по рамката на задното стъкло и същевременно счупване на това
стъкло без друга логична причина.
Както вече се посочи, механизмът на увреждане на ищцата е
комплексен – компресионен от рязката флексия на горната част на тялото
поради непоставен колан или от изпадането на тялото от автомобила и
същевременно надлъжен натиск и ротация вследствие на натиск по
надлъжната ос на гръбнака и ротация от центробежната сила.
Като се има предвид, че ищцата е била без колан, при удара на
автомобила в канавката тялото й е продължило своето движение напред и се е
свило рязко в областта на лумбалната област, имало е съприкосновение с
частите от вътрешния интериор и е напуснало автомобила. Всички тези
въздействия върху нейното тяло не биха се получили при поставен колан, тъй
като той би я задържал върху седалката, би предотвратил изпадането на
тялото и би разпределил действащите сили към други, по-здрави части от
8
тялото – в този смисъл са заключенията на вещите лица и по двете
експертизи. Видно е от изявлението на в.л. Пашов, че коланите са най-
ефективни при челно-задни удари, а при преобръщане е възможно тялото да
се придвижи в горната част, пътникът да си удари главата и след това отново
да се върне на седалката. Този извод на вещото лице Пашов е потвърден в
съдебното заседание на 28.02.2024 год. и от в.л. Тодоров, която допуска, че е
възможно такова движение на тялото при преобръщане и с поставен колан, но
с колан травмата няма да е толкова тежка фрактура-луксация.
При обсъждане на възражението за съпричиняване, съдът отчете, че в
задната дясна част, където е седяла ищцата, няма деформации по на тавана на
автомобила – пояснение на в.л. Пашов в съдебно заседание. Значителни
деформации има в предната част на тавана, който е хлътнал до кормилото на
водача. От това следва, че въпреки преобръщането, всъщност в зоната на
ищцата не имало толкова значителен удар с направление отгоре-надолу,
който да деформира купето и да е в състояние толкова силно да притисне
гръбначния стълб, че да доведе до плоско счупване дори и при фиксиране на
пътника към седалката. От това съдът заключава, че травмирането по
надлъжната ос е причинено именно от свободното движение на тялото в
купето и възприема извода на вещите лица по комплексната експертиза, че
при пътуване с колан травмите не биха били толкова тежки - тялото, дори и
да е има свободен ход при преобръщане с колан, такъв ход не би бил толкова
значителен, колкото ходът при свободно движение. Не бива при обсъждане
на съпричиняването да се прави съпоставка между травмите на другия
пострадал, пътувал на предната дясна седалка, с травмите на ищцата.
Действително, този пътник е бил с поставен колан и също е получил травма
на гръбначен прешлен, но както се посочи по-горе, в предната част таванът на
автомобила е бил значително деформиран и няма място за сравнение между
силите, действали върху двата отсека.
Изводите на съда се формират не само въз основа на събраните
доказателства, но също така и посредством опитните правила и тези на
формалната логика. Напълно в противоречие с логичните и опитните правила
е да се твърди, че тежката гръбначна травма би се получила и при предприето
пътуване без колан – това би обезмислило изцяло системата за обезопасяване
чрез колан, чиято цел е именно да задържи тялото съм седалката и да
предотврати свободно движение в купето и изпадане на пътника от
автомобила в движение. Съдът напълно кредитира изводите на вещите лица
от комплексната СМЕ, че при предприето пътуване с колан уврежданията на
ищцата биха били по-леки и в резултат на това достигна до извод, че
поведението на ищцата е съпричинило вредите. Съпоставен с приноса на
водача, нейният принос е значително по-малък – първият е предприел
9
рисково пътуване, при незначителен шофьорски опит, движел се е с
несъобразена с релефа и условията скорост, в нарушение на
регламентираното ограничение за скорост извън населено място, с което е
поставил в огромна заплаха своя и на пътниците живот и никакви други
условия, освен неговото поведение, не са станали причина за
самостоятелното ПТП. При така коментираните обстоятелства съдът оценя
приноса на ищцата на 20 % и редуцира размера на обезщетенията на 520 000
лв. за неимуществените вреди и съответно на 16 370,30 лв. за имуществените
вреди. Тази размери на обезщетения следва да се присъдят на ищцата изцяло,
без да се взема под внимание изявлението на застрахователя, че определил
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., тъй като
липсват доказателства за реалното му изплащане. Необходимо е да се посочи,
че на л.109 от делото ищцата е представила доказателства за нейна лична
сметка, разкрита в „Юробанк България“ АД още към момента на депозиране
на исковата молба и всякакви пререкания между страните във връзка с
банковата сметка са излишни.
Ищцата претендира обезщетение за забава върху първата главница от
момента, в който е предявила извънсъдебно претенция до застрахователя –
22.11.2022 год. и от момента на депозиране на исковата молба върху втората
главница.
Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят покрива отговорността
на застрахования за причинените на трети лица вреди, като в този случай той
покрива, наред с другото, и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т.е. лихвите за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото
лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. В чл. 429, ал. 3 КЗ е предвидено, че
застрахователят покрива лихвите, дължими от застрахования, само в рамките
на застрахователната сума, считано от датата на уведомяването за
настъпилото застрахователно събитие от застрахования по реда на чл. 430, ал.
1, т. 2 КЗ или считано от датата на предявяване на застрахователната
претенция от пострадалото лице, която от датите е най-ранна.
В случая застрахованият дължи лихви за забава по отношение на
увреденото лице от момента на деликта, по общото правило на чл.84 ал.3 от
ЗЗД. Техният размер не би надхвърлил застрахователния лимит, предвид
определения размер на обезщетението. След като липсват доказателства за
уведомяване на ответника за събитието от самия застрахован, то като момент
на дължимост на лихвата за забава следва да се възприеме 22.11.2022 год. –
датата, на която пострадалата е подала заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение.
По отношение на обезщетението за имуществени вреди застрахователят
е поставен в забава с предявяването на иска и от този момент дължи лихва.
10
Ищцата е поискала присъждане на разноски по представен списък и има
право на такива на основание чл.78 ал.1 от ГПК, съразмерно на уважената
част от исковете. Била е представлявана от адвокат по реда на чл.38 от ЗА. На
основание чл.38 ал.2 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати на
адв.В. възнаграждение, определено по реда на Наредба №1/09.07.2004 год. на
ВАС върху уважената част от исковете, както следва: 25 250 лв. по първия иск
и 1 873,30 лв. по втория, или в общ размер на 27 123,30 лв.
Ответникът е поискал разноски по списък от общо 2 090 лв., от които
540 лв. възнаграждение на юрисконсулт. От поисканите разноски следва да
му бъдат възстановени тези, представляващи възнаграждения на вещи лица,
но не и възнаграждението на юрисконсулт, какъвто не е участвал в нито една
фаза на производството. От разходите за вещи лица – общо 1550 лв.,
съразмерно на отхвърлената част ищцата следва да му заплати 310 лв.
Тъй като ищцата е освободена от заплащане на държавна такса и
разноски, дължимата такса върху присъденото обезщетение следва да се
възложи върху ответника на основание чл.78 ал.6 от ГПК – 21 454,82 лв.,
както и съразмерно разноските, заплатени от бюджета на съда – 470,40 лв.
Мотивиран от така изложените съображения Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, със
седалище град София и адрес на управление район „Изгрев“, ж. к.
„Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ №1, представлявано от Бисер Георгиев
Иванов, Росен Васков Младенов и Тодор Данчев Тодорински, за заплати на С.
Д. А., ЕГН **********, от град С., ул.“П.“ бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, със
съдебен адрес град Бургас, ул. „Васил Априлов“ №18, ет. 3, офис №6 по
банкова сметка BG40BPBI79371028419801, сума в размер на 520 000
(петстотин и двадесет хиляди) лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание в
резултат на нанесени телесни увреждания от настъпило на 12.10.2022 год.
ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.11.2022 г. до
окончателното изплащане и сумата в размер на 16 370,30 (шестнадесет
хиляди триста и седемдесет 0.30) лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разходи за лечение, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на исковата
молба - 07.06.2023 год. до окончателното изплащане, като претенциите в
останалата част до предявените размери ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, със
седалище град София и адрес на управление район „Изгрев“, ж. к.
11
„Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ №1, представлявано от Бисер Георгиев
Иванов, Росен Васков Младенов и Тодор Данчев Тодорински, да заплати на
адв. Панайот Велков възнаграждение за осъществено процесуално
представителство на С. Д. А., ЕГН ********** при условията на чл.38 от ЗА
по гр.д.№1036/23 год. в размер на 27 123,30 лв.
ОСЪЖДА С. Д. А., ЕГН **********, от град С., ул.“П.“ бл. **, вх. *,
ет. *, ап. **, със съдебен адрес град Бургас, ул. „Васил Априлов“ №18, ет. 3,
офис №6 да заплати на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********,
разноски съразмерно на отхвърлената част от претенциите в размер на 310 лв.

ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, със
седалище град София и адрес на управление район „Изгрев“, ж. к.
„Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ №1, представлявано от Бисер Георгиев
Иванов, Росен Васков Младенов и Тодор Данчев Тодорински, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Окръжен съд Бургас,
държавна такса в размер на 21 454,82 (двадесет и една хиляди четиристотин
петдесет и четири 0.82) лв. и разноски за експертизи в размер на 470,40 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Бургаски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
12