Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 30.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на четвърти октомври през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
Като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 2602 по описа на съда за
2018 г., взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Г.П.Д. срещу Г.Ф.иск за заплащане на сумата от 50 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания от смъртта на баща му П. Г.Д. при ПТП на 12.02.2013 г.,
ведно със законната лихва от 15.03.2015 г. до окончателното изплащане.
Ищецът Г.Д.
твърди в исковата си молба, че на 12.02.2013 г. в гр. Русе на бул. „Цар
Освободител“ след кръстовището с ул. „Шипка“ неустановено лице управлявало МПС
и ударило движещия се пред него велосипедист П.Д.. Въпреки оказаната медицинска
помощ, на 16.02.2013 г. настъпила смъртта на пострадалия.
Ищецът Г.Д.,
син на П.Д., сезирал Г.Ф.с искане за заплащане на застрахователно обезщетение,
поради неустановяване на виновния водач.
С
решение от 29.12.2015 г. Г.Ф.определил застрахователно обезщетение в размер на
100 000 лева, но и 50% съпричиняване на вредоносния резултат от страна на П.Д..
Г.Д.
търпял тежки неимуществени вреди от смъртта на баща си. Двамата живеели в едно
домакинство без сериозни конфликти помежду си. В продължение на четири дни след
произшествието ищецът се надявал баща му да се възстанови, въпреки критичното
състояние, в което се намирал и претърпяната оперативна интервенция. Неотлъчно
бил до баща си в болничното заведение, въпреки че П.Д. останал в безсъзнание до
смъртта си. При новината за кончината на баща си Г.Д. изпаднал в депресия и
чувствал страх и самота. Всичко в дома им му напомняло за П.. Ищецът се
затварял в стаята си и страдал. Ограничил и социалните си контакти. След
смъртта на П. ищецът останал без най-важния човек в живота си, с когото
споделял радости и мъки и който му давал ценни съвети.
Неимуществените
вреди оценява на 100 000 лева, но предвид направеното от ответника плащане
на сумата от 50 000 лева на 17.03.2017 г., първоначално предявеният иск за
100 000 лева е намален чрез отказ за горницата над 50 000 лева. Моли
сумата от 50 000 лева да му бъде присъдена със законната лихва от 15.03.2015
г. до окончателното изплащане.
Ответникът
Г.Ф.е подал отговор на исковата молба, в който възразява за погасяване на
претенцията по давност. Произшествието настъпило на 12.02.2013 г., а искът си Г.Д.
предявил на 22.02.2018 г.
Евентуално
оспорва размера на претенцията, като счита обезщетението за завишено над сумата
от 50 000 лева, която заплатил на ищеца на 17.03.2017 г.
Навежда
и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия П.Д.,
който нарушил правилата за движение по пътищата като водач на велосипедист.
Оспорва и претенцията за лихва.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 1
от КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000
лева, изразяващи се в болки и страдания на ищеца от смъртта на баща му при ПТП
на 12.02.2013 г. на територията на РБ, причинено от виновни действия на водач
на неидентифицирано МПС.
Ищецът е
сезирал Г.Ф.с искане да определи и изплати обезщетение за неимуществени вреди
от смъртта на П. Г.Д. при ПТП на 12.02.2013 г.
Извънсъдебна
процедура е проведена, като ответникът в настоящото производство е определил и
изплатил обезщетение на Г.Д. в размер на 50 000 лева на 17.03.2017 г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 288, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.) отговорността на Г.Ф.е
обективна, като ищецът следва да установи наличието на посочените в цитираната
норма предпоставки: произшествието да е настъпило на територията на Република
България, да е причинено от управление на неустановено моторно превозно
средство и от него да са настъпили имуществени или неимуществени вреди от
телесни увреждания или смърт.
Следва да
са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.
Основният
спорен по делото въпрос е дали произшествието е причинено от водач на
неидентифицирано МПС, нарушил правилата за движение по пътищата и по този начин
е довел до причиняване смъртта на велосипедиста П.Д..
При
съвкупна преценка на всички доказателства по делото съдът намира за установен
механизма на процесното ПТП. На 12.02.2013 г. в тъмната част на денонощието П.Д.
*** в посока от Централна жп гара към кръговото кръстовище на бул. „Скобелев“ и
бул. „Липник“. По перпендикулярната на бул. „Цар Освободител“ ул. „Шипка“ се
движил неизвестен автомобил, който навлязъл в територията на булеварда при
наличен за неговата посока на движение предупредителен знак Б1 – „Пропусни
движещите се по пътя с предимство!“. В този момент велосипедистът се намирал на
1 м преди мястото на удара и не е имал техническа възможност да спре. Настъпил
челно приплъзващ удар отдясно на тялото на велосипедиста, който изгубил
равновесие, отклонил се наляво спрямо посоката си и паднал на терена.
При така
описания механизъм на произшествието се установява по безспорен начин, че
неизвестният водач е причинил процесното ПТП, нарушавайки правилата за движение
по пътищата. Той не се е съобразил с ползващия се с предимство водач на
велосипед, уязвим участник по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП.
Ищецът е син на починалия при ПТП-то П.Д., съгласно
удостоверение за наследници № 1-4498/06.08.2015 г. на община Русе. В това си
качество Г.Д. има право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
съгласно ППВС № 4/25.05.1961 г., в което са дадени задължителни указания
относно активната материално правна легитимация на лицата с право на този вид
обезщетения.
Обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД). При
определяне на размера на обезщетението съдът следва да се ръководи от
задължителните указания, дадени с ПППВС № 4/23.12.1968 г. Понятието
„справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с
преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да
се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението.
От
събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетеля Л. П. се
установява, че ищецът преживял тежко смъртта на баща си. В продължение на 3-4
дни, докато пострадалият бил в болница, Г. бил с баща си. Отношенията между
двамата се основавали на обич, уважение и привързаност. След нелепата смърт на
баща си ищецът се променил. Станал унил, отслабнал, а впоследствие заминал на
работа извън страната.
Като съобрази
момента на реализиране на произшествието (2013 г.), възрастта на починалия
60-годишен мъж, близките личностни отношения и създадената хармонична семейна
среда, установените обективни факти относно отражението на трагедията върху
емоционалното състояние на сина му и близостта, с която техните отношения са се
отличавали, настоящият състав приема, че справедливо по своя характер
обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД ще бъде сумата от 90 000 лв.
След приспадане
на заплатеното от ответника обезщетение в размер на 50 000 лева, сумата,
която Г.Ф.дължи е 40 000 лева.
Г.Ф.е
направил възражение за погасяване на претенцията по давност. Възражението е
своевременно въведено, поради което подлежи на разглеждане досежно неговата
основателност.
Съгласно
чл. 288, ал. 1 от КЗ, Г.Ф.изплаща обезщетения по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ в посочените в закона случаи. Отговорността му
се погасява в срока по чл. 197 от КЗ (отм.), който е петгодишен и тече от датата
на настъпване на събитието, в случая -пътнотранспортното произшествие на
12.02.2013 г. От този момент Г.П.Д. може да претендира заплащане на обезщетение
от Г.Ф.. Исковата молба е заведена на 22.02.2018 г., поради което възражението
на ответника е основателно.
Разпоредбата
на чл. 288, ал. 7 от КЗ (отм.) определя момента на изпадане на Гаранционния фонд
в забава, а нормата на чл. 288, ал. 11 от КЗ (отм.) - предпоставките за сезиране
на съда с претенция за присъждане на обезщетение. Тези две разпоредби уреждат
само начина на реализиране на възникналото право на обезщетение, без да са
предпоставки за неговото възникване. Отговорността на Г.Ф.възниква от същия
момент, съвпадащ с този на отговорността на водача, за чието поведение фондът
носи отговорност, а именно - момента на увреждането. В случая, 12.02.2013 г. е
началната дата, от която може да бъде ангажирана отговорността и на виновния
водач, и на Г.Ф..
По
силата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от момента, в който
вземането е станало изискуемо, т. е. може да се иска изпълнението му и в случая
това е 12.02.2013 г.
Разпоредбите
на чл. 288, ал. 7 и ал. 11 от КЗ (отм.) нямат отношение към изискуемостта на
задължението на обезщетение, а към поставянето на Г.Ф.в забава. Затова и
давността не тече от момента на уведомяване на Г.Ф.за претенцията на Г.П.Д. и
изтичането на срока по чл. 288, ал. 7 от КЗ (отм.). Законът не е предвидил, че
едва от този момент възниква задължението на Г.Ф.за заплащане на обезщетението.
В този смисъл е определение № 371/13.05.2015 г. по т.д. № 2437/2014 г. на ВКС,
ІІ т.о.
По така
изложените съображения предявеният от Г.Д. иск следва да бъде отхвърлен, а на
ответника – присъдени разноски за производството в размер на 600 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.П.Д., ЕГН ********** срещу Г.Ф.иск с правно основание
чл. 288, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.) за заплащане на сумата от 50 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща му П. Г.Д.
при ПТП на 12.02.2013 г. в гр. Русе.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Г.П.Д., ЕГН ********** да
заплати на Г.Ф., с адрес *** сумата от 600 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: