Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 22.10.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет
и трети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
Мл. с-я ЛАЗАР ВАСИЛЕВ
при секретар Галина Славова
като разгледа докладваното от
съдията Петкова
в.гр. дело № 1271 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ-та ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от
П.М.В., ЕГН **********, чрез назначения й по реда на чл.47 ГПК особен
представител адв. М.А. против решение
№915/24.02.2020г.
по гр. д. №12372/19г. на ВРС, ХІV-ти с-в, с което е прието за установено, че в
полза на „Енерго Про Продажби“ съществува вземане против въззивницата в размер
на 415,95 лв., за обект на потребление, заведен с абонатен номер Аб. №
**********, находящ се на адрес: гр.Варна, ул.Евлоги Георгиев 25, Д, ап.4,
като в посочената сума са включени
неплатените фактури за ел.енергия в размер на 377,92 лв., представляваща
главница за консумирана ел.енергия от ответника по фактури, издадени в периода
20.03.2018 г. - 13.04.2018 г., както и мораторна лихва върху главницата в общ
размер на 38,03 лв., представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура
от падежа й до 18.04.2019 г., посочени подробно в извлечение от сметка на
ответника по кл. № **********, към същата дата, ведно със законна лихва върху
главното вземане, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 10.05.2019год. до окончателното изплащане на
задължението, предмет на заповед за изпълнение, издадена в производството по
ч.гр.д. №7094/2019год. на ВРС, на основание 415, ал.4 ГПК във вр. чл. 422 от ГПК и чл.79 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. В жалбата се излагат основания за отмяна на
решението, като се твърди, че неправилно и незаконосъобразно ВРС не е съобразил
представените доказателства, а именно-
НА, с който се установява, че въззивницата се е разпоредила с процесния
имот, както и че се е отказала с нотариално заверена декларация от правото си
на ползване. ВРС не е съобразил, че В. не е имала качеството потребител по
смисъла на ЗЕ и ОУ, поради което и не дължи плащане на потребената в имота
енергия. Моли за отмяна на решението и за отхвърляне на предявения иск.
Претендира се присъждане на разноски за особения представител за настоящата
инстанция.
Въззиваемата страна “Енерго - Про Продажби” АД е депозирала писмен
отговор в срока по чл.263 ГПК, с който оспорва жалбата. Сочи, че решението е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По предмета на така предявения
иск с правно основание чл.422 ГПК се излагат следните твърдения от страните:
Ищецът “Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК ********* излага в исковата молба, че П.М.В. е клиент на
"Енерго - Про Продажби" АД, с клиентски номер кл.№: **********, във
връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление, заведен с абонатен
номер аб. № **********, находящ се на адрес: гр. Варна, ул. „Евлоги Георгиев“
25, Д, ап.4. Твърди, че съгласно чл. 17 т. 2 от Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на Е.ОН България Продажби АД /ОУДПЕЕ/,
приложими към настоящия момент, „потребителят се задължава да заплаща
стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по
начина, определени в тези Общи условия". Сроковете са регламентирани в чл.
26 от ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на същия член изрично е посочено, че потребителят се
счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в
посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление
за размера на задължението. При това положение потребителя изпада в забава след
настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на
изрична покана за заплащане на дължимите суми.
Съгласно чл. 38 от
ОУДПЕЕ „Потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на
дължими към "Енерго - Про Продажби" АД суми, дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден". Към момента на
подаване на заявлението горецитираният потребител на електрическа енергия има
неизплатени задължения в общ размер на 415,95 лв. за посочения обект на потребление. В сумата са
включени неплатените фактури за ел.енергия в размер на 377,92 лв.,
представляваща главница за консумирана ел.енергия от ответника по фактури
издадени в периода 20.03.2018 г. - 13.04.2018 г., както и мораторна лихва върху
главницата в общ размер на 38,03 лв., представляваща сбора от мораторната лихва
на всяка фактура от падежа й до 18.04.2019 г., посочени подробно в извлечение
от сметка на ответника по кл. № **********, към същата дата.
След настъпване на
изискуемостта на задължението до настоящия момент стойността на фактурите не е
заплатена. Предвид горното и на основание чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 107
от Закона за енергетиката на 10.05.2019 г. в Районен Съд - Варна е подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответницата В., в резултат
на което е образувано ч.г.д. №7094/2019г. Издадена е Заповед за изпълнение.
Ответницата е уведомена за издадената заповед по реда на чл.47 ал.5 ГПК, поради
което и ВРС е дал указания за предявяване на иск с правно основание чл.422 ГПК.
Последното обуславя и допустимостта на предявения иск.
Ответницата П.В.
чрез назначения й особен представител в срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, депозира отговор на исковата молба.
Счита така предявените искове с правно
основание чл.422 от ГПК, вр. чл. 415 и чл.124, ал.1 от ГПК за недопустими и
неоснователни, тъй като ответницата не е легитимирана да отговаря по тях. He е налице договорно правоотношение между ищцовото
дружество и ответницата. По делото не са представени никакви доказателства, от
които да бъде направен извод за наличието на облигационна връзка между
„Енерго-Про-Продажби" АД и ответницата П.М.В.. Позовават се на
обстоятелството, че има нов собственик на захранвания обект, който следва да
отговаря за потребената енергия. С нотариално заверена декларация за отказ от
вещно право на ползване върху недвижим имот П.В., и съпругът й Видю Видев са направили отказ от учреденото
им с нотариалния акт право на ползване на 30.01.2018 г. Ето защо за процесния
период 05.02.2018 г. до 11.04.2018, за който ищцовото дружество претендира да е
консумирана и незаплатена ел. енергия, ответницата не е имала качеството на
потребител по смисъла на ЗЕ и Общите условия за доставка на електроенергия.
Надлежна страна по предявените искове е не П.М.В., а новият собственик на имота
Ивелин Кристиянов Петров. Като аргумент за това сочат и факта, че ответницата
многократно е търсена на адреса на имота /за който се претендира да е доставяна
и незаплатена ел. енергия/ - гр.Варна, ул. „Евлоги Георгиев" №25. вх.Д,
ет.1, ап.4, за връчване на призовки, но не е открита. От приложените по ч.гр.д.
№7094/2019 по описа на ВРС, 10-ти състав призовки за връчване на заповед за
изпълнение, последната от които от 27.06.2019 г., е видно, че връчителят в
графа „получател" е вписал „по сведение на Е. А., живущ на адреса от 2007
г., не познава такова лице и не знае да е живяло на адреса". В този смисъл
ищецът, видно от исковата молба и представените доказателства не е установил
качеството на потребител на ответницата, поради което същата не е процесуално и
материално легитимирана страна по предявените срещу нея искове. Ето защо в
случай, че съдът приеме, че не са налице предпоставки за прекратяване на
делото, моли съда да отхвърли така предявените искове срещу ответницата като
неоснователни и недоказани.
ВОС като съобрази становищата на
страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа
страна следното:
От приетото за послужване ч. гр.д .№7094/2019
г. по описа на ВРС се установява, че е удовлетворено заявление на ищеца „Енерго
Про Продажби” АД, ЕИК ********* и е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против длъжника П.М.В. с ЕГН ********** и с
адрес: *** да заплати на кредитора „Енерго Про Продажби” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, район „Владислав Варненчик” Варна
Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ №258, представлявано от П. С. С., Я. М.
Д., Г. К., сумата от 377,92 лв., представляваща незаплатена ел. енергия за
обект с аб. № ********** и с кл.№**********, находящ се на адрес: гр. Варна, ул.
„Евлоги Георгиев“ 25, вх. „Д“, ап.4, по фактури с №ФП0264251780/20.03.2018г. и
фактура №ФП0264707981/13.04.2018г., както и сумата от 38,03 лева,
представляваща сбор от дължима и незаплатена мораторна лихва върху всяка от
горните главници, подробно описани по основание, размер и период в табличен вид
в заявлението, считано от датата на падежа на всяка от тях до 18.04.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 10.05.2019г., до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 25.00 лева, заплатена държавна такса за заповедното
производство и сумата от 50 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника
при условията на чл.47 ал.5 от ГПК. С разпореждане №28097 от 28.06.2019год.
заповедният съд указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок от съобщаването. Разпореждането е редовно
връчено на заявителя на 04.07.2019год. В срок - на 02.08.2019год., заявителят
депозира исковата молба.
По делото са представени извлечение от сметка
към 18.04.2019г. за клиентски №**********; фактура №********** от 20.03.2018г.;
фактура №********** от 13.04.2018г.; справка за потреблението през последните
12/24/36 месеца към 05.07.2019г. за клиентски №**********; извлечение за
фактури и плащания към 05.07.2019г. за клиентски №**********. От всички описани
доказателства се установява, че ответницата е била в договорни отношения с
ищцовото дружество за доставка на еленергия. Индиция за това е фактът, че
същата има открит абонатен и клиентски номер, по който до януари 2018г. са
извършвани плащания.
В таблица 1 задължението към „Енерго Про
Продажби“ АД по фактури, издадени в периода 20.03.2018г. - 13.04.2018г. на
титуляра с кл. № **********, абонатен № ********** за електромер
111102010807878106, е в размер на 377.92 лв.
Периодът на консумация е 05.02.2018г. -
11.04.2018г. Падежът на фактура № **********/ 20.03.2018г. е 10.4.2018г., а на
фактура № 02647079810/13.04.2018г. е 04.5.2018г.
Номерът на фактурата, размерът, периодът, за
който се отнася и падежът са обобщени в таблица 1, като периодът за който се
отнася фактурата е отбелязан в колони 4, размерът на задължението е в колона 6.
От заключението на вещото лице по ССЕ се установява, че по фактури, издадени в
периода 20.03.2018г. - 13.04.2018г. за консумирана ел. енергия от страна на
ответника за обекти на потребление, посочени в исковата молба съществуват
просрочени, неплатени задължения в общ размер на 377,92 лв.
Към 15.01.20г. по счетоводни данни
задължението по процесиите фактури не е заплатено.
Размерът на мораторната лихва към
18.04.2018г. върху просрочените задължения, за които е установено в т.1 от
задачата, че са незаплатени, считано от датата на падежа за всяка една от тях
за клиентски № **********, абонатен № ********** е 38.03 лв. (таблица 2, колон
7).
Представеният по делото НА за продажба на
недвижим имот №111, том 2, рег.№4190, дел №277 от 2011г. установява, че на
30.05.2011г. ответницата В. и съпругът й Видю Видев са продали процесния имот
на Ивелин Кристиянов Петров, като прехвърлителите са запазили безвъзмездно и
пожизнено правото на ползване върху имота.
С Декларация за отказ от вещно право на
ползване върху недвижим имот акт 25, том І, рег.№326 от 30.01.2018г.
ответницата и съпругът й са се отказали от запазеното в тяхна полза ограничено
вещно право на ползване върху процесния имот. Декларацията е с нотариална
заверка на подписите и и е вписана в СлВп на 06.02.2018г.
Предвид така установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
"Битовият клиент" поред легалното
определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия за собствени битови
нужди. Съобразно чл.91 ЗЕ сделки с електрическа енергия могат да се сключват по
регулирани от комисията /КЕВР/ цени, по свободно договорени цени между страни и
на борсов пазар, както и на балансиращ пазар на електрическа енергия, като
сделките се извършват при спазване разпоредбите на закона и правилата за
търговия с електрическа енергия. Цитираните Правила за търговия с електрическа
енергия предвиждат в чл.15 т.3, че договорите по регулирани цени се сключват
между крайните снабдители, от една страна, и битови и небитови крайни клиенти -
за обекти, присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско
напрежение, когато тези клиенти не са избрали друг доставчик. Съответно пък
редът за присъединяване към електроразпределителната мрежа е регулиран чрез Наредба, към която препраща
чл.116 ЗЕ. Така НАРЕДБА № 6 от 9.06.2004 г. за присъединяване на производители
и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи/отм. 2014г/, но действаща към периода на присъединяване на
ответницата В., предвижда в чл. 13, че договор за присъединяване на обекти на
потребители към електрическата мрежа може да се сключи както с лице, което има
предварителен договор за присъединяване, така и с лице, което е титуляр на
право на собственост или друго вещно или облигационно право за ползване на
обекта, за който друго лице има сключен предварителен договор за присъединяване
или писмено становище за условията за присъединяване. Следователно, безспорно
се налага извода, че договор за присъединяване може да бъде сключено само с
лице, което има вещни права върху присъединения обект- независимо дали
ограничено право на ползване или право на собственост. Респективно, битов
клиент, който може да бъде страна по договор за продажба на електрическа енергия
е само лице, което е собственик или носител на ограниченото вещно право на
ползване върху процесния обект. Няма пречка клиенти на електрическа енергия за
битови нужди да бъдат и правни субекти, различни от посочените, ако ползват
имота със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за
продажба на електрическа енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с енергоснабдителното предприятие. В тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на електрическа
енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР
ЗЕ) и като страна по договора за доставка на енергия дължи цената й на
предприятието. Това приема ОСГК в ТР №2/18г. по т.д. №2/2017г. по описа на ВКС
по отношение на договорите за продажба на топлинна енергия, което напълно е
приложимо и по отношение на договорите за търговия с електрическа енергия.
Както условията, при които се сключват договорите, така и предпоставките и
изискванията по отношение на страните по тези договори, са идентични. В рамките
на настоящото производство не се установи ответницата П.В. да е собственик на
имота, нито титуляр на ограниченото вещно право на ползване. Същата се е
разпоредила с първото още през 2011г. В. е имала качеството потребител до
30.01.2018г., до която дата е била титуляр на ограниченото вещно право на
ползване, както и е имала валиден сключен от нея още като собственик на имота
договор като клиент на топлинна енергия за битови нужди. До тази дата В. е била
клиент по смисъла на т.2а §1 ДР на ЗЕ, тъй като са били налице и двете
предпоставки- качеството титуляр на право на ползване, както и сключен договор
между енергийното дружество и ползвателя. До този момент и като страна по договора
за доставка на електрическа енергия В. дължи цената й на електроразпределителното
дружество предприятие. След вписване на отказ от вещното право на ползване, В.
е загубила качеството ползвател, респективно и качеството си на клиент на
електрическа енергия за битови нужди по смисъла на т.2а §1 ДР на ЗЕ. Само
фактът, че не е налице уведомяване по предвидения в чл.17 т.3 от ОУ ред за
прехвърлянето на собствеността, респективно за отказа от ограниченото вещно
право, не е основание да се приеме, че ответницата В. дължи цена за доставка на
електрическа енергия. Неизпълнение на вменено й по Общите условия задължение по
договора не е основание да се претендира заплащане на цена за непотребена от
нея в качеството й на битов клиент услуга, доколкото разпореждайки се с правото
си на собственост, както и с ограниченото вещно право, ответницата вече е
загубила това качество. Затова и същата не дължи заплащане на енергията, която
не е установено да е потребена от нея. Задължението за заплащане на доставената
електрическа енергия е за собственика на присъединения обект.
Приемайки обратното, ВРС е постановил решение,
което следва да бъде отменено. Предявеният установителен иск с правно основание
чл.422 ГПК следва да бъде отхвърлен.
Съдът, като констатира, че въззиваемото
дружество не е внесло предварително разноски за назначения на въззивницата
особен представител за разглеждане на делото пред настоящата инстанция, намира,
че следва да бъде осъдено „Енерго- Про Продажби“ АД да заплати в полза на
бюджета на съда сума в размер на 300 лв., от която впоследствие ще бъде
изплатено възнаграждение на адв. А..
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение №915/24.02.2020г. по гр. д. №12372/19г. на ВРС, ХІV-ти с-в, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, срещу П.М.В., ЕГН **********, иск
да се приеме за установено в отношенията между страните, че в полза на „Енерго
Про Продажби“ съществува вземане против В. в размер на 415,95 лв., за обект на
потребление, заведен с абонатен номер Аб. № **********, находящ се на адрес:
гр.Варна, ул.Евлоги Георгиев 25, Д, ап.4, от които 377,92 лв. по неплатените
фактури за ел.енергия в размер, представляваща главница за консумирана
ел.енергия от ответника по фактури, издадени в периода 20.03.2018 г. -
13.04.2018 г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 38,03
лв., представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до
18.04.2019 г., посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. №
**********, към същата дата, ведно със законна лихва върху главното вземане,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 10.05.2019год. до окончателното изплащане на задължението, предмет
на заповед за изпълнение, издадена в производството по ч.гр.д. №7094/2019год.
на ВРС.
ОСЪЖДА “Енерго-Про Продажби” АД ЕИК *********, със седалище гр. Варна, да
заплати по сметка на ВОС сума в размер на
300 /триста лева/, представляваща възнаграждение за назначения на П. М.В. особен представител, за която сума при
неизпълнение на задължението в едноседмичен срок от уведомяването ще бъде
издаден срещу въззиваемото дружество изпълнителен лист.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.