Р Е Ш Е Н И
Е № 260142
гр. Пловдив, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, ХІІІ състав, в публично съдебно заседание на 25.05.2022г, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА
при секретаря Илияна Куцева - Гичева, като разгледа
докладваното от съдията т. д. № 690 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Активно
субективно и обективно съединени искове по чл. 226, ал. 1 вр. чл. 265, ал. 2 от КЗ
(отм.) и чл. 86 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова
молба, подадена от В.М.В. с ЕГН ********** и А.С.О. с ЕГН **********, чрез адв.
Й.Д., със съдебен адрес ***, против Застрахователна компания „Лев Инс“ АД с ЕИК
121 130 788, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско
шосе“ № 67 А.
Твърди се, че на 01.10.2015 г. между
„Ултрастрой“ ЕООД, в качеството му на възложител и „Юнивърсъл Трейд Технолъджи“
ЕООД, в качеството му на изпълнител, бил сключен договор за строително –
монтажни дейности в участъка на ЖП гара Клисура и ЖП гара Христо Даново от км
116 + 525 до 130 – 009.
На 06.11.2015 г., около 15: 30 часа, в района между
двете гари между км. 127 и км. 130, докато ищците изпълнявали служебните си
задължения за посоченото дружество – изпълнител, изразяващи се в обслужване на
специализиран автомобил – автокран за разтоварване на бетонни канавки, настъпил
инцидент, при който и двамата били поразени от електрически ток. При свалянето
на канавките с автокран „Зил 133“ с рег. № ***, водачът му - С.В.В., вдигнал
прекалено високо стрелата на крана, която се допряла до проводниците на
електропреносната мрежа „ниско напрежение“ 20 Kv, вследствие на което
възникнала волтова дъга и през стрелата на крана протекъл електрически ток. В
този момент ищецът А.С.О. се намирал в близост до предната гума на крана, от
джантата на която се образувала волтова дъга. Последната пронизала долните
крайници на А. и се затворила в земята. В резултат на това пострадалият изгубил
съзнание. На помощ се притекъл неговият чичо В.М.В., който също бил засегнат от
възпроизведената волтова дъга.
По случая било образувано досъдебно производство, като
към настоящия момент е налице и влязла в сила присъда № 260011/13.05.2021 г.,
постановена по НОХД № 220/2019 г., с която С.В.В., заемащ длъжност „***“ и Б.И.Б.
с длъжност „***“ били признати за виновни по повдигнатите срещу тях обвинения
по чл. 134, ал. 1, т. 2 от НК и чл. 136, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.
Непосредствено след инцидента ищецът А.О. бил
транспортиран и приет за лечение в Клиника по термични травми на УМБАЛ „Св.
Георги“ ЕАД. С цел диагностициране на състоянието му били извършени редица
прегледи и изследвания. Установено било наличие на термични травми от трета
степен – изгаряния в областта на гърба, на ляв и десен долен крайник и на дясна
кубитална област, причинили разстройство на здравето, изразяващо се в
затруднение на движенията, физически болки и страдания за период по – дълъг от
30 дни. На 10.11.2015 г. била извършена оперативна интервенция с цел
отстраняване на увредената кожа, а на 24.11.2015 г. е извършена и кожна
трансплантация с автотрансплант, взет от дясно бедро. На 03.12.2015 г. А. бил
изписан от лечебното заведение, като са му дадени указания за лечение в
амбулаторни условия, прием на медикаменти и наблюдение от ОПЛ. Препоръчано му
било провеждане на последваща физиотерапия и рехабилитация с цел постепенното
му връщане към нормалния ритъм на живот.
На 26.01.2016 г. ищецът осъществил консултация със специалист, тъй като
движенията му в дясна колянна и раменна става били силно ограничени и
болезнени. При извършения преглед е установена мускулна контрактура на дясна
колянна става, с оглед на което са му дадени препоръки за провеждане на
физиотерапия и аналитична лечебна физкултура.
Месеци наред ищецът изпитвал силни болки в областта на
получените увреждания. След инцидента походката му е силно затруднена, а
болките и към настоящия момент - неописуемо силни. Обширните белези, огромните
цикатрикси от присъдена кожа и изобщо обезобразените части на тялото повлияли
изключително негативно на самочувствието на А. и на неговото емоционалното
състояние.
При инцидента увреждания получил и другият ищец - В.М.В..
Няколко дни след злополуката същият постъпил в Медицински център „Витамед“
ЕООД, където в резултат на извършени изследвания са установени редица
травматични увреждания, подробно описани в исковата молба. Приложено било медикаментозно лечение, след
което ищецът бил освободен от лечебното заведение. Тъй като не чувствал
подобрение в здравословното си състояние, на 28.11.2015 г. В. осъществил
консултация със специалист, при която били установени налични термични
изгаряния. Въпреки проведеното лечение към настоящия момент пострадалият
продължава да изпитва силни болки в областта на получените травми и изгаряния.
Движенията му са силно затруднени поради силната болка в областта на гръдния
кош и левия долен горен крайник. При извършване на обичайните си и ежедневни
дейности му е необходима постоянна подкрепа и съдействие от близките. Всичко
това го кара да се чувства потиснат, безполезен и непълноценен.
Получените физически и емоционални травми и
съпътстващите ги болки, страдания, неудобства и затруднения в ежедневието на
двамата ищци се явяват неимуществени вреди, които се намират в причинно –
следствена връзка с описания инцидент и които са основание за завеждане на
настоящата искова претенция.
В исковата молба се сочи, че към момента на настъпване
на злополуката пострадалите нямали сключени трудови договори с дружеството
„Юнивърсъл Трейд Технолоджи“ ЕООД, поради което не били осигурени по смисъла на
чл. 4, ал. 1 от КСО. С оглед на това обстоятелство е подчертано, че не е налице
фактическият състав на чл. 55, ал. 1 от КСО, за да бъде класифицирана
злополуката като трудова.
Сочи се още, че към датата на инцидента по отношение
на увреждащия автокран е била налице сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответния застраховател.
Поради това се моли същият да бъде осъден да заплати в
полза на ищците следните суми: сумата от 30 000 лв. в полза В.М.В. за
претърпени от него неимуществени вреди в резултат на настъпилия инцидент;
сумата от 100 000 лв. в полза на А.С.О.,
представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, настъпили
от същия инцидент; както и сумата от 505.31 лв. в полза на А.С.О. за направени
от него разходи във връзка с лечението му, ведно със законна лихва върху всяка
една от сумите от датата на деликта - 06.11.2015 г., до окончателното им
изплащане. Претендират се разноски.
Ответникът е депозирал в срок писмен отговор, с който
оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер. Не оспорва, че към
момента на събитието е била налице валидна гражданска отговорност на автокрана, описан в исковата молба. Излага
обаче, че злополуката, вследствие на която са причинени травми на ищците не
представлява покрит риск по сключената застраховка, тъй като в случая
автокранът е бил използван не като транспортно средство, а като подемна машина,
генератор на двигателна сила, необходима за товарене и разтоварване. Изтъква,
че при използването му като работна машина, а не като транспортно средство не е
налице „използване на превозни средства“ по смисъла чл. 3, параграф 1 от
Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24.04.1972 г. относно сближаване на
законодателствата на държавите членки по отношение на застраховката „Гражданска
отговорност“ при използване на моторни превозни средства и за прилагане на
задължението за сключване на такава застраховка. В тази връзка се позовава на
практиката на Съда на Европейския съюз и по – конкретно на постановено от него
Решение от 28.11.2017 г. по делото C514/16 с предмет преюдициално запитване във
връзка с тълкуване на цитирания член от посочената директива. Оспорва
твърдението за проведено лечение и за здравословното състояние на пострадалите
след настъпване на злополуката, респ. твърдението за настъпили неимуществени
вреди, обосноваващи претендираните суми, както и периода, през който същите са
търпени. В условията на евентуалност, в случай, че исковете бъдат уважени,
прави възражение за прекомерност на претендираните обезщетения като
неотговарящи на критерия за справедливо възмездяване на моралните вреди,
заложен в чл. 52 от ЗЗД. По отношение на предявената претенция за законна лихва
релевира възражение за изтекла погасителна давност на основание чл. 111 от ЗЗД.
С депозирана
допълнителна искова молба ищците, чрез процесуалния им представител, оспорват
всички възражения на ответното дружество като неоснователни и недоказани.
Считат наведеното твърдение, че процесният инцидент не съставлява покрит риск
по сключената застраховка, за неоснователно. В тази връзка цитират и се
позовават на разпоредбите на чл. 257, ал. 1 и чл. 264, ал. 1 от КЗ (отм.), като
излагат, че посоченото в отговора решение на СЕС не е относимо към настоящия
случай, тъй като същото не касае специализирана машина, каквато е процесният
кран. По отношение на наведеното възражение за изтекла погасителна давност е
заявено, че претенцията за законна лихва се поддържа, считано от датата
26.10.2017 г.
В законовия срок от ответното дружество не е
постъпил отговор на допълнителната искова молба, депозирана от ищеца.
Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие следното:
По допустимостта:
Доколкото произшествието е настъпило на 06.11.2015 г, съответно
застрахователният договор е сключен преди влизане в сила на КЗ от 01.01.2016г,
приложима към него съгласно параграф 22 ПЗР на КЗ е част четвърта от КЗ /отм./.
Поради това в настоящия случай не е необходимо изпълнението на допълнителната
специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу
дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС, съгласно чл. 498, ал.3 КЗ
вр. чл. 496 КЗ
вр. чл. 380 КЗ,
а именно изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на
застрахователя по реда на чл. 380 КЗ
за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по
повод плащане на застрахователно обезщетение.
По основателността:
Съгласно чл.
226, ал. 1 КЗ /отм./ увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя.
Следователно предмет на установяване
в настоящия процес са следните материално правни предпоставки: деликт и
валидно застрахователно правоотношение с предмет автомобила, управляван от
деликвента.
При условията на чл. 146, ал. 1, т. 4 във
връзка с чл. 300 от ГПК на страните изрично е указано, че обстоятелствата относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност, както и виновността на дееца -
предмет на влязлата в сила присъда по образуваното по случая НОХД, не се
нуждаят от доказване, а и не подлежат на пререшаване от гражданския съд. Като
безспорен е отделен и фактът, че към датата на процесното събитие е сключен
валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
между ответното застрахователно дружество и собственика на процесния товарен
кран.
В случая е налице влязла в сила присъда, признаваща
вината на водача за настъпване на произшествието поради нарушаване на чл. 126 т. 13 КТ и чл. 75 т. 7 от Наредбата за безопасна
експлоатация и технически надзор на повдигателни съоръжения и причинените в резултат на това телесни
повреди на пострадалите лица.
Съгласно чл. 300 от ГПК
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност, както и виновността на дееца.
Т.е. относно фактите, които са съставомерни по Наказателния кодекс, съществува забрана да бъдат
установявани от граждански съд. Такива съставомерни факти в
случая, които не могат да бъдат пререшавани от настоящия съд, са и тези за причинените телесни повреди на
пострадалите лица в резултат на инцидента, които са елемент от състава
на престъплението и без наличието им извършителят нямаше да бъде наказан за
точно това престъпление.
При това положение налице са всички елементи
от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, като наред с това наличието към датата на
събитието на валидно застрахователно правоотношение за процесното съоръжение, с което е причинен
инцидентът,
не се оспорва от ответника, а и се установява от представените по делото
доказателства.
Спорът е относно предметния обхват на застраховка „Гражданска отговорност"
и дали процесното събитие представлява покрит от нея застрахователен риск,
подлежащ на обезщетяване.
Застраховка
„Гражданска отговорност" е вид застраховане, при което застрахователят се
задължава да плати в рамките на определената в договора застрахователна сума
обезщетението, което застрахованият дължи на трето лице по силата на своята
гражданска отговорност - договорна или извъндоговорна. Рискът при нея включва
не само опасността от възникване на санкционното задължение за поправяне на
вредите, причинени от виновно и противоправно деяние в тесен смисъл - чл. 45 ЗЗД, но и несанкционните задължения по чл.49 и чл.50 ЗЗД. Рискът може да бъде
свързан не само с личното виновно деяние на застрахования, но и при вреди,
причинени не непосредствено от застрахования, а от трети лица, на които той е
възложил изпълнение на определена работа, или в качеството си на собственик на
вещ, отговарящ за вредите, причинени от нея на трети лица - чл.46 ал.2, чл.49 и
чл.50 ЗЗД. „Гражданска отговорност" за вреди, причинени на трети лица по
време на движение и работа с МПС на основание чл.45 и чл.50 ЗЗД могат да носят
както собствениците, така и техните водачи. Т.е. обект на застраховане е гражданската
отговорност на застрахования за причинените от него на трети лица вреди, свързани с използване на застрахованото МПС
и които са резултат не само на вина на водача на МПС, но и тези, които са
причинени от самата вещ, от нейното състояние, изправност или неизправност,
отговорност за които носи собственикът на вещта /чл.45, чл.49 и чл.50 ЗЗД/.
В случая
безспорно се установява от задължителната сила на присъдата, че деликвентът в случая
е нарушил трудовите си задължения по чл. 126 т. 13 КТ и чл. 75 т. 7 от Наредбата за безопасна
експлоатация и технически надзор на повдигателни съоръжения и
с това по непредпазливост е причинил телесни повреди на ищците, като деянието
му е признато за престъпление и е ангажирана наказателната му отговорност.
Няма спор също, че деликвентът към датата на
инцидента е работник/служител при трето за спора лице по трудово
правоотношение, като вредите са причинени при изпълнение на трудовата му
функция. Същевременно обсегът на имуществената му отговорност е уредена в чл. 203 КТ. Според ал.
1 работникът или служителят отговаря имуществено съобразно правилата на тази
глава за вредата, която е причинил на работодателя по небрежност при или по
повод изпълнението на трудовите си задължения. Според ал. 2 обаче за вреда,
която е причинена умишлено или в резултат
на престъпление или е причинена не при или по повод изпълнението на
трудовите задължения, отговорността се
определя от гражданския закон, като имуществената отговорност на работника
или служителя се прилага независимо от дисциплинарната,
административнонаказателната и наказателната отговорност за същото деяние.
Следователно и доколкото вредите са причинени
на ищците в резултат на престъпление, то имуществената отговорност на
деликвента се определя по правилата на гражданския закон, т.е. тези по ЗЗД или
конкретно съобразно материално правните предпоставки на 49 ЗЗД, като каза се
вече, че рискът при застраховка
„Гражданска отговорност" включва не само опасността от възникване на
санкционното задължение за поправяне на вредите, причинени от виновно и
противоправно деяние в нейния тесен смисъл - чл.45 ЗЗД, но и несанкционните
задължения по чл.49 и чл.50 ЗЗД.
Каза се вече
също, че процесният автокран е обект на валидно застрахователно правоотношение
при ответника, т.е. за вреди, причинени от употребата му, може да се носи ГО,
съответно застрахователят, който е функционално обусловен от тази отговорност,
също е надлежно легитимиран да отговаря. Едновременно с това отново ще се
повтори, че обект на застраховането е гражданската отговорност на застрахования
за причинените от него на трети лица вреди, свързани
с използване на застрахованото МПС и които са резултат не само на вина на
водача на МПС, но и тези, които са причинени от самата вещ, от нейното
състояние, изправност или неизправност, отговорност за които носи собственикът
на вещта /чл.45, чл.49 и чл.50 ЗЗД/. Т.е. преди
всичко е необходимо вредите да са свързани с използване на застрахованото МПС.
В случая няма
спор, че при процесната злополука товарният автокран не е бил използван като
транспортно средство, а за товарене на бетонни канавки, т.е. използвана е подемната
му двигателна сила. Това е и основното възражение на ответника, което съдът
намира за основателно съобразно разясненията, дадени в решение на СЕО от 28 ноември 2017 година, постановено по дело C‑514/16 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС
от Tribunal da Relação de Guimarães (Апелативен съд на
Гимараеш, Португалия) с акт от 23 юни 2016 г., постъпил в Съда на
3 октомври 2016 г.
В пар. 38 от него е прието, че понятието
„използване на превозни средства“ по смисъла на член 3, параграф 1 от
тази директива обхваща всяко използване на превозно средство като средство за транспорт“. Според
следващия пар. 39: „фактът, че участвалото в произшествието превозно средство
не се е движело към момента на настъпване на произшествието, сам по себе си не
изключва възможността използването на това превозно средство към този момент да
е съобразно функцията му на средство за транспорт и съответно да попада в
обхвата на понятието „използване на превозни средства“ по смисъла на
член 3, параграф 1 от Първа директива. Освен това въпросът дали
двигателят му е бил включен или не към момента на настъпване на произшествието,
не е определящ в това отношение. И по – нататък: „Що се отнася обаче до
превозни средства, които като процесния трактор могат освен като средство за
транспорт, каквото е обичайното им предназначение, да бъдат използвани при
определени обстоятелства и като работни
машини, е важно да се прецени дали при настъпването на произшествие, в което е
участвало такова превозно средство, последното е било използвано преди всичко
като средство за транспорт, в който случай използването му може да бъде
обхванато от понятието „използване на превозни средства“ по смисъла на
член 3, параграф 1 от Първа директива, или като работна машина, в който
случай използването му не би могло да бъде обхванато от това понятие.
По това дело е било установено, че при
настъпване на произшествието, в което е участвал тракторът, същият е бил
използван като генератор на двигателната сила, необходима за задвижване на
помпата на хербицидната пръскачка, с която той е бил снабден, за да се пръскат
с хербицид лозовите главини в земеделско стопанство. Затова подобно използване се свързва преди всичко с
функцията на този трактор на работна машина, а не на средство за транспорт и съответно
не попада в обхвата на понятието „използване на превозни средства“ по смисъла
на член 3, параграф 1 от Първа директива.
Даден е следният
отговор на поставения въпрос: член 3, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от
24 април 1972 година относно сближаване на законодателствата на
държавите - членки относно застраховката „Гражданска отговорност“ при
използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за
сключване на такава застраховка трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото
се в тази разпоредба понятие „използване
на превозни средства“ не обхваща случая, в който селскостопански трактор е
участвал в произшествие и основната му функция към момента на настъпване на
това произшествие не е била да служи като средство за транспорт, а да генерира,
като работна машина, двигателната сила, необходима за задвижване на помпата
на хербицидна пръскачка.
Категорично
установените по делото данни, че процесният товарен автокран
не е бил използван като транспортно средство, а за товарене на бетонни канавки,
т.е. използвана е била подемната му двигателна сила, съобразени с приетото от
СЕО по отправеното му преюдициално запитване, задължително за съда на основание
чл. 633 ГПК, налагат извода, че злополуката не съставлява покрит от полицата
застрахователен риск, подлежащ на обезщетяване и само на това основание
претенцията е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
За пълнота на
изложението ще се посочи и следното:
Категорично
установен по делото е факт е и това, ищците са изпълнявали трудови функции при
трето за спора лице, но без сключен трудов договор в изискуемата от закона
писмена форма. Единствено противоречиви са данните относно причините за
сключването му в устна форма съобразно мотивите на присъдата – от една страна
от ищците е поддържана теза, че са наети за изпитване /техни собствени
показания в наказателното производство/, а от работодателя им – че О. не
пожелал писмен трудов договор, тъй като бил регистриран като безработен в
Бюрото по труда. Така или иначе обаче показанията на трето за спора лице, които
са дадени пред друг орган, а не устно и непосредствено пред настоящия съд, не
са годно доказателствено средство и не могат да служат като доказателствена
опора, макар и възпроизведени в мотивите на присъдата. Показанията на ищците
обаче, обективиращи твърдения на страна в процеса, имат материална
доказателствена сила за достоверността на признатите неизгодни факти /при липса
на годни доказателствени средства в обратен смисъл/, т.е. че са били на трудов
договор със срок на изпитване, сключен в нарушение на императивните правила за
писмена форма. Според чл. 70, ал. 3 КТ през време на изпитването страните имат
всички права и задължения както при
окончателен трудов договор. Действително според чл. 62, ал. 1 КТ трудовият договор се
сключва в писмена форма. Т.е. сключеният в устна форма трудов договор е нищожен
поради неспазена форма – един от най – тежките пороци на
недействителността. Същевременно обаче
чл. 75, ал. 1 КТ урежда отношенията между страните при недействителен трудов
договор: когато трудовият договор бъде обявен за недействителен и работникът
или служителят е действал добросъвестно
при сключването му, отношенията между страните по договора до момента на
обявяване на неговата недействителност се уреждат както при действителен трудов договор. Обявяването на недействителността на трудовите договори се извършва от
съдилищата по реда на чл. 357 - чл. 363 от КТ. То може да стане в самостоятелен исков
трудов спор, инцидентно в рамките на висящ исков процес, включително и чрез
възражение в трудов спор за незаконно уволнение, за трудово възнаграждение,
трудово обезщетение.
От горните разпоредби следва, че трудово
правоотношение може да възникне и от устно сключен трудов договор, ако работодателят е приел на работа
работника или служителя и той е започнал да я изпълнява, каквито са и данните
по делото. Това на свой ред означава, че липсата на писмен трудов договор сама по себе си не е пречка да се
ангажира имуществената отговорност на работодателя за вреди, причинени на
работника при трудова злополука, ако в съдебен процес действително се установи,
че е съществувало трудово правоотношение със съответното съдържание и разбира
се при категорично установена добросъвестност на работника при сключването му
по смисъла на чл. 75, ал. 1 КТ, данните за което по настоящото дело са
противоречиви. Идеята на закона е да се предотврати заобикаляне на специалните
императивни правила на КТ, в т.ч. тези за имуществената отговорност на
работодателя, които са в следния смисъл:
Според чл. 200 КТ за вреди от трудова
злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или
смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо
от това дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им. Според чл. 212 от КТ за неуредените в тази глава въпроси по
имуществената отговорност на работодателя за причиняване на смърт или увреждане
на здравето на работника или служителя, както и по имуществената отговорност на
работника или служителя към работодателя, се прилага гражданският закон. По
аргумент за противното следва извод, че за уредените въпроси разпоредбите на
гражданския закон за неприложими. В този смисъл е и ТР № 45/1990 г. на ОСГК на
ВКС. Т.е. при наличие на трудова злополука правата на пострадалия работник за
претърпените от това неимуществени вреди подлежат на уреждане по реда на чл.
200 и сл. от КТ и по отношение на тях не са приложими тези на чл. 45-54 от ЗЗД.
Този тип злополука поражда специална трудовоправна отговорност, която е
различна от гражданската по чл. 45-54 от ЗЗД и която е обект на застраховане по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Т.е.,
ако процесният инцидент при сбъдване на гореспоменати условия бъде признат за
„трудова злополука“, то той и на това основание не представлява годен обект на
застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, но е основание за ангажиране отговорността на работодателя
при изпълнение на всички останали елементи от фактическия състав на
отговорността по чл. 200 КТ.
Поради всичко
изложено претенцията е неоснователна и ще се отхвърли.
Ответникът не претендира разноски, поради което съдът
не дължи произнасяне по този въпрос.
По аргумент от чл.78, ал.6 ГПК дължимата държавна такса за разглеждане на
претенцията, както и платеният от бюджета на съда депозит за вещи лица остават
за сметка на бюджета на съда.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.М.В. с ЕГН ********** и А.С.О. с
ЕГН **********, чрез адв. Й.Д., със съдебен адрес ***, против Застрахователна
компания „Лев Инс“ АД с ЕИК 121 130 788, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67 А, искове за заплащане на следните суми,
представляващи обезщетение за претърпени вреди в резултат на злополука,
настъпила на 06.11.2015 г., около 15:30 часа, в района между ЖП гара Клисура и
ЖП гара Христо Даново от км 116 + 525 до 130 – 009, при изпълнение на
служебните им задължения за дружеството – изпълнител на обекта: „Юнивърсъл
Трейд Технолъджи“ ЕООД, изразяващи се в обслужване на специализиран автомобил –
автокран за разтоварване на бетонни канавки, при която и двамата били поразени
от електрически ток при сваляне на канавките с автокран „Зил 133“ с рег. № ***
и водач - С.В.В., за което деяние същият е признат за виновен с влязла в сила
присъда № 260011/13.05.2021 г., постановена по НОХД № 220/2019 г., а именно
сумата от 30 000 лв. в полза на В.М.В. за претърпени от него
неимуществени вреди в резултат на настъпилия инцидент; сумата от 100 000 лв. в полза на А.С.О., представляваща обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди, настъпили от същия инцидент; както и сумата от 505.31 лв. в полза на А.С.О. за направени от него разходи във връзка с
лечението му, ведно със законната лихва върху всяка една от сумите от датата на
деликта - 06.11.2015 г., до окончателното им изплащане.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: