РЕШЕНИЕ
№ 3016
Пазарджик, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пазарджик - XIII състав, в съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ЕВА ПЕЛОВА |
При секретар ЯНКА ВУКЕВА като разгледа докладваното от съдия ЕВА ПЕЛОВА административно дело № 20257150700021 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата / ЗДвП/.
Образувано е по жалба на В. И. И., чрез пълномощника – адв. У., срещу ЗППАМ № 24-1006-000423 от 29.11.2024 г., издадена от Началник група към ОДМВР – Пазарджик, сектор „Пътна полиция“ – Пазарджик, с която на жалбоподателя е приложена ПАМ по чл. 171, т. 4 от ЗДвП – изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал.4 от ЗДвП.
В жалбата се посочва, че оспорената Заповед е незаконосъобразна, издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, на материалния закон и неговата цел. Прави се искане издадената Заповед да бъде отменена, като незаконосъобразна, както и да бъдат присъдени разноски, съгласно представен списък.
Ответникът – Ц. Г. П. – началник група към ОДМВР – Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“ – Пазарджик, редовно призована, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Оспорената Заповед е издадена на 29.11.2024 г. от началник група към ОДМВР-Пазарджик, сектор “Пътна полиция“, като чрез нея на оспорващият е приложена принудителна административна мярка, с правно основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП - изземване на свидетелството за управление. В мотивите на заповедта е посочено, че водачът В. И. е с отнети всички контролни точки след влезли в сила НП, както следва:
- НП № 1818-000243/26.05.2022г., издадено от РУ-Пазарджик отнети 6 к.т., влязло в законна сила на 21.09.2022г.;
- НП № 1818-000535/23.08.2022г., издадено от РУ-Пазарджик отнети 6 к.т, влязло в законна сила на 26.01.2023г.;
- НП № 1006-003664/12.12.2023г., издадено от СПП-Пазарджик отнети 10 к.т. влязло в законна сила на 03.05.2024г.,
- НП № 1006-000839/17.04.2024г. издадено от СПП-Пазарджик отнети 10 к.т. влязло в законна сила на 03.05.2024г.;
- НП № 24-1818-000233/14.05.2024г., издадено от РУ-Пазарджик отнети 10 к.т. влязло в законна сила на 01.08.2024г.
В оспорената Заповед е посочено, че водачът И. не е изпълнил задължението си по чл.157 ал.4 от ЗДвП.
В административната преписка се съдържат справки-картон на водача, в които в табличен вид са посочени: наказателните постановления, с които на жалб. И. са наложени наказания по ЗДвП; вида и размера на наложените наказания и броя на отнетите контролни точки.
По делото са приложени материалите по АНД №1674/2024г., по описа на РС-гр. Пазарджик, ведно с постановеното по делото Решение № 115/02.04.2025г., с което НП № 24-1818-000233 от 14.05.2024 г. издадено от началник сектор в РУ- Пазарджик при ОДМВР- Пазарджик, с което на жалб. И., за нарушение по чл.147 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева, е отменено като незаконосъобразно, а НП в частта, в която за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева, е потвърдено като законосъобразно. Решението е влязло в законна сила на 23.04.2025г., като необжалвано от страните по съдебен ред.
Видно от заповед № 312з-1237/14.04.2022г. директора на ОД на МВР - Пазарджик, на основание чл. 43, ал.4 и ал.3 от ЗМВР, вр. чл. 165 и чл.172 от ЗДвП, е оправомощил да издават ЗПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5 , б. „а“, т.6 и т.7 от ЗДвП длъжностни лица от ОД на МВР-Пазарджик, както следва: началник на отдел „Охранителна полиция“; началниците на РУ при ОД на МВР - Пазарджик; началник сектор „ПП“ към О“ПП“; началниците на сектори /групи „ОП“ в РУ; началниците на групи в сектор „ПП“ към „ОП“; служители, заемащи длъжността „полицейски инспектор“ /ПК/ в сектор „ПП“ и РУ при ОД на МВР; служители, заемащи длъжността „мл.автоконтрольор II-I степен“ в сектор „ПП“ към отдел „ОП“ и РУ; служители, заемащи длъжността „полицейски инспектор VI- IV степен“ /ТП/ в отдел „ОП“ и РУ; служители, заемащи длъжността „командир на отделение“ в РУ; в извънработно време, празнични и почивни дни от оперативните дежурни в група ОДЧ при ОДМВР-Пазарджик и дежурните в РУ с длъжност не по-ниска от изпълнителска, изпълняващи служебните си задължения по график.
При така установеното от фактическа страна, съдът обосновава следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт.
Същата е подадена в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок за обжалване и отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, поради което същата се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.
Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 4, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по пътищата. Видно от горецитираната Заповед на директора на ОДМВР-Пазарджик, оспорения ИАА е издаден от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия.
Настоящият състав намира, че от събраните по делото писмени доказателства, не се установява в хода на административното производство да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, представляващи отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Оспорената заповед, обаче е материално незаконосъобразна. Издадена е на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП, която разпоредба предвижда, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се изземва свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 – водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.
Видно от изложеното в мотивната част на Заповедта, административният орган е приел, че е налице хипотезата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП, тъй като са налице влезли в сила пет наказателни постановления, с които на жалбоподателя са отнети всички контролни точки. От приложените по делото материали по АНД № 1674/2024г., по описа на РС-гр. Пазарджик, ведно с постановеното по него Решение № 115/02.04.2025г., е видно, че НП № 24-1818-000233/14.05.2024г., издадено от РУ-Пазарджик, с което на жалбоподателя са отнети 10 к.т., е влязло в законна сила на 23.04.2025г., а не както е посочено в оспорената Заповед на 01.08.2024г., тъй като е било обжалвано пред съответния първоинстанционен съд, съответно влиза в законна сила на датата на постановяване на окончателен съдебен акт. Следователно към датата на постановяване на оспорения ИАА на жалб. И. не са били отнети всички к.т., тъй като посоченото в същия НП № 24-1818-000233/14.05.2024г., издадено от РУ-Пазарджик, с което на жалбоподателя са отнети 10 к.т., не е било влязло в законна сила.
Предвид изложеното, настоящия съдебен състав намира, че не са били налице материалноправните предпоставки за издаване на процесната Заповед, с която е наложена ПАМ изземване на свидетелството за управление на МПС, тъй като контролните точки на водача не са били изчерпани. Заповедта е издадена преждевременно, без да има фактическо основание за издаването й. Въз основа на установените по делото доказателства не може да се направи обоснован извод, че към датата на издаване на оспорената заповед на жалбоподателя са отнети всички контролни точки и той е изгубил правоспособността си, следователно за него не е налице задължение за връщане на свидетелството за управление на МПС.
Искането в жалбата за възстановяване на неправомерно отнетите к.т., съответно връщане на иззетото СУМПС следва да бъде отправено до съответния компетентен за това административен орган, като постановения от него ИАА, в случай, че се явява неблагоприятен за жалбоподателя подлежи на съдебен контрол, което обаче не е предмет на настоящото производство.
По изложените съображения съдът приема, че оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка като постановена при неправилно приложение на материалния закон следва да бъде отменена.
При този изход на спора, и на основание чл.143, ал.3 от АПК, на жалбоподателя се дължат претендираните в срок разноски, при липсата на възражение за прекомерност - 10 лева за заплатена държавна такса и 1000 лева – адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – гр. Пазарджик, ХIII-ти състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на В. И. И., чрез пълномощника – адв. У., ЗППАМ № 24-1006-000423 от 29.11.2024 г., издадена от Началник група към ОДМВР – Пазарджик, сектор „Пътна полиция“ – Пазарджик.
ОСЪЖДА ОДМВР - гр. Пазарджик да заплати на В. И. И. сумата от 1010 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, в съответствие с разпоредбата на чл.172, ал.5 от ЗДвП.
| Съдия: | (П) |