РЕШЕНИЕ
№ 1040
гр. Пловдив, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20235300501268 по описа за 2023 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от Г. И. С. от гр.Пловдив, действаща
чрез назначения от съда особен представител адв.Н. Г. Т., АК-Пловдив против
Решение № 1095/ 13.03.2023г. постановено по гр.д.№ 5688/ 2022г. на ПРС –
ХІІ гр.с., с което е признато за установено по отношение на Г. И. С., ЕГН
**********, че в отношенията между страните дължи на „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. П., ул. „***, плащане на следните суми, за които е издадена заповед за
плащане № 328 по ч. гр. д. № 555/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив:
112,51 лева – стойност на доставена по договор при общи условия до имот в
гр. П., ж. к. „*** топлинна енергия за периода от 01.11.2019 г. – 30.04.2021 г.;
15,63 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода
03.01.2020 г. – 16.01.2022 г. и законната лихва върху главницата от датата на
постъпване на заявлението в съда – 17.01.2022 г., до окончателното
изплащане на вземането. Иска се отмяна на обжалваното решение и
отхвърляне на предявения по чл.422 ГПК установителен иск на ищеца „ЕВН
1
България Топлофикация“ ЕАД, като въззивната жалба се мотивира по
съображенията, чрез които се оспорва приетото от районния съд относно
притежаваното от жалбоподателката качество „потребител на топлинна
енергия“ през процесния период от време / 01.11.2019г. – 30.04.2021г./ с
доводи, основани на разпоредбите на чл.153, ал.1 ЗЕ, пар.1, т.42 ДР на ЗЕ,
чл.156 ЗЕ. От доказателствата по делото видно, че жалбоподателката
притежава ¼ ид.ч от процесния топлоснабден имот, а начислената стойност
за топлоенергията е за целия топлоснабден имот, като дължимата от
ответницата сума възлиза в размер на 28,13 лева с размер на обезщетението за
забава 3,91 лева. Поради това се мотивира неоснователност на предявените от
„ЕВН България Топлофикация“ ЕАД искове за разликата от така посочените
размери до пълнопредявените такива, в каквато насока се извършва
позоваване на съдебна практика на ПОС. Оспорва се приетото от РС за
неоснователност на възраженията на ответната страна в ОИМ , свързани с
неизпълнение задълженията на ищеца по чл.78 от Наредба №16-334/
06.04.2007г. за топлоснабдяването/ отм./ и чл.78 от Наредба №№ Е-РД-04-1
от 12.03.2020г. за топлоснабдяването, като се поддържа позоваването от
страна на жалбоподателя на довода, че по цитираните наредби топлинният
товар на отоплителните тела в сграда-етажна собственост, е намален с над
50% от проектния отоплителен товар на сградата и количеството на
енергията, отделена от сградната инсталация, е по-голямо от количеството на
енергията за отопление на имотите, топлопреносното предприятие е длъжно
писмено да уведоми потребителите в сградата – етажна собственост, и от
лицето по чл.139б ЗЕ и да се предприемат съответните действия. В тази
насока се твърди ,, че през процесния период е било налице превишение на
количеството топлоенергия, отдадена от сградната инсталация спрямо
количеството топлинна енергия за отопление на отделните имоти с повече от
50 процента, за което ищцовото дружество е следвало да изпълни посочените
в наредбата задължения, а подадената в рамките на процесния период
количества топлоенергия се явява в нарушение на нормативните разпоредби,
като така е „натрапило“ на абонатите променени условия на намален
топлинен товар.
Формулирани са искания на основание чл.83, ал.1, т.5 ГПК в качеството на
назначен особен представител на страна с неизвестен адрес освобождаване от
задължението за заплащане на държавна такса за въззивното производство, а
2
на основание чл.29, ал.3, изр.2 ГПК – задължаване на насрещната страна
внасянето на дължимото за особения представител възнаграждение за
въззивното производство.
Постъпил е отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна, с който се
оспорва жалбата като неоснователна, като се оспорват доводите на
жалбоподателя с позоваване на разпоредбите на чл.153, ал.1 ЗЕ относно
качеството й на „клиент на топлинна енергия“,както и на разпоредбата на
чл.150 ЗЕ, оспорва се доводът относно частична дължимост на стойността на
ел.енергията поради качеството на ответницата на клиент, на която е открита
партидата, вкл. с аргумент по чл.30, ал.3 ЗС. Развити са и допълнителни
доводи, свързани с договорните отношения между страните.
Пловдивски окръжен съд, като взе предвид представените доказателства,
намери следното:
Въззивната жалба изхожда от надлежно назначен особен представител,
подадена е против подлежащ на обжалване съдебен в срока по чл.259, ал.1
ГПК.
Съдът сезиран с обективно съединени установителни искове по чл.422, ал.1
във вр. с чл.415, ал.1 ГПК от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, чрез
юриск. Н. против Г. И. С. от гр.П. за признаване за установено по отношение
на ответницата, че дължи на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Х***, плащане на следните суми,
за които е издадена заповед за плащане № 328 по ч. гр. д. № 555/2022 г. по
описа на Районен съд – Пловдив: 112,51 лева – стойност на доставена по
договор при общи условия до имот в гр. П., ж. к. „***, ет.*, топлинна енергия
за периода от 01.11.2019 г. – 30.04.2021 г.; 15,63 лева – обезщетение за
забавено плащане на главницата за периода 03.01.2020 г. – 16.01.2022 г. и
законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в
съда – 17.01.2022 г., до окончателното изплащане на вземането.
С ИМ ищецът в качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл.126,
ал.1 и чл.129 ЗЕ като единствено търговско дружество с лицензия по чл.43,
ал.2 ЗЕ за пренос и производство на топлинна енергия за обособена
територия на гр.Пловдив, която се осъществява при публично известни Общи
условия съгласно чл.150 ЗЕ, доставяло в абонатните станции на сградите
топлинна енергия за топлинна енергия и горещо водоснабдяване.
3
Ответницата като собственик на топлоснабден имот и клиент на
топлопреносното дружество на основание чл.34, ал.1 ОУ е задължена в 30-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася , да заплаща
месечните дължими суми за доставената топлоенергия, ведно със законната
лихва при забава. С оглед на това е поискано заплащането на посочените
суми за главница и лихви за посочените периоди. Представени са от ищеца
писмени доказателства – препис- извлечение от сметката на ответницата за
процесния имот, Общите условия, ангажирана е СТЕ и ССчЕ.
Ответницата, представлявана от особения си представител адв.Н. Г. Т.
поддържа оспорване на така предявения иск на първо място с оглед
притежавани ответницата права на собственост в размер на ¼ ид.част върху
топлоснабдения имот като обект с адм.адрес: гр.П., ЖК „Т***, поради което
се прави възражение въз основа на разпоредбата на чл.106а ЗЕЕЕ/ отм./ и
чл.153 ЗЕ , за това, че начислената ТЕ за сградни разходи и такси мощност е
дължима от всички собственици на отопления обект, а не само от един от
тях. Поддържа се оспорването по заявени задължения на ищеца по двете
Наредби за топлоснабдяването от 2007г /отм./ и действащата от 2020г. В
първоинстанционното производство ответната страна се е присъединила към
искането за СТЕ , вкл. по въпроси относно наличието на уведомление по
цитираните наредби за топлоснабдяване във връзка с изследвано
съотношение между количеството енергия, отдадената от сградната
инсталация и количеството енергия за отопление на имотите.
При уважаване на предявените установителни искове районният съд е отчел
правата на ответницата върху обекта на потребление, независимо от което с
оглед откритата партида на нейно име е възникнал договор по смисъла на
чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ като страна потребител на доставяне топлинна енергия
при общи условия. Отчетени са и констатациите по СТЕ във връзка с
методиката за разпределение на доставяната топлинна енергия, при което не
са намерени нарушения при изчислението на стойността на отделената от
сградната инсталация топлинна енергия с оглед отопляемия обем на имота –
78 кв м при правилно приложение на методиката за дялово разпределение на
тази енергия. Не е констатирано начисляване на топлинна енергия за
отопление и БГВ, които фактически констатации са потвърдени и от ССчЕ.
Приложена е практиката на СЕС, обективирана в решение на Съда от дата 5
4
декември 2019г. по съединени дела С-708/17 и С-725/17 относно сградите в
режим на ЕС и изготвянето на сметките за топлинна енергия за СИ на всеки
собственик на сградата пропорционално на отопляемия обем. Изложени са и
съображения във връзка с довода на ответната страна по двете отменена и
актуална Наредби за топлоснабдяване въз основа на принципното становище,
че неизпълнението на посочени в чл.78, ал.1 от Наредбата за
топлоснабдяването от 2007г/отм./ не съставлява основание за разваляне на
договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди в сградата -
етажна собственост поради не засягане съществено на продажбеното
правоотношение, което продължава да обвързва страните по него при не
упражнено право на клиентите на топлинна енергия по чл.153, ал.2 ЗЕ,
съобразно ТР№2/ 2018г по т.д.№2/2017г на ОСГК.
Обжалваното решение се намира от въззивният съд за правилно,
законосъобразно и в съответствие със задължителната съдебна практика.
По доводите на жалбоподателя на основание чл.269 ГПК, въззивният съд
намира:
По първото възражение относно размера на уважения иск по главницата по
заключителната част на ССчЕ / т.2 от задачата/ е установен размерът на
задължението за процесния период 01.11.2019г – 30.04.2021г. за всеки един от
начислените месеци да възлиза общо на стойност 115, 46 лв, което след
неговото намаление при изравнителната сметка по кредитното известие от
30.06.2020г. със сумата 2,95 лв, поради което е останала дължимата сума от
112,51 лв, както правилно е постановено в обжалваното решение.
Доводът относно размера на участието на ответницата в собствеността на
топлоснабдения имот, реципрочно на което се претендира заплащане на
дължимата сума, е неоснователен. С откриване на партидата от ответницата е
придобила качеството „клиент на топлинна енергия“ във връзка с
притежавания в собственост недвижим имот – обект на потребление по
силата на възникнало облигационно правоотношение при публично известни
Общи условия. Правоотношенията с останалите собственици са предмет на
вътрешни отношения, които биха могли да бъдат уредени евентуално на
основата на действащата правна уредба по Закона за собствеността,
регламентираща отношенията, произтичащи от ползването на обща
съсобствена вещ. В тази насока не е налице еднозначна съдебна практика в
5
насока на главното възражение на проц.представител на жалбоподателя.
По приложението на чл.78 от цитираните две Наредби за топлоснабдяването
от 2007г. / отм./ и действащата от 2020г. Позоваването във въззивната жалба
от страна на жалбоподателя на текста на цитираната разпоредба по двете
действащи в процесния период Наредба за топлоснабдяването, не се свързва с
установени конкретни фактически данни по делото, които да предпоставят
приложение на материално-правни предпоставки по чл.78, ал.1 от наредбите,
с оглед на което да се разглежда въпросът за неизпълнено процедурно
задължение за писмено уведомяване по чл.78 от наредбите на лицето по
чл.139б ЗЕ. Действително от СТЕ се установява в имота на ответницата
всички отоплителни тела да са отсъединени от топлопреносната мрежа, като
задължението на същата касае дължимата стойност за сградна инсталация, но
не се явява установено общата инсталирана топлинна мощност на всички
фактически присъединени отоплителни тела към вътрешната отоплителна
инсталация в сградата – етажна собственост, да е намалена с над 50% от
общата проектна топлинна мощност, като условие за възникване на
задължението на лицето по чл.139б ЗЕ за писмено уведомяване на клиентите
в сградата – етажна собственост.
По горните съображения жалбата се намира за неоснователна , като
обжалваното решение ще се потвърди като правилно.
С оглед изхода от правния спор пред въззивната инстанция жалбоподателката
следва да заплати дължимата за производството ДТ в размер на 25 лева,
както и направените от въззиваемата страна разноски за особен представител
в размер на 300 лева и юриск. възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК в
размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 1095/ 13.03.2023г. постановено по гр.д.
№ 5688/ 2022г. по описа на Пловдивски районен съд.
6
Осъжда Г. И. С., ЕГН: ********** да заплати в полза на съдебната власт по
сметка на Окръжен съд - Пловдив сумата 25 лева / двадесет и пет лева/ -
държавна такса за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7