№ 244
гр. Смолян , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на шестнадесети юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Гергана Кузманова
при участието на секретаря Веселина Младенова
като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело №
20215440100230 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на * против *, в която се твърди от
ищеца,че от 01.01.2018г. и до настоящия момент работи по служебно правоотношение с
ответника, възникнало на основание ЗМВР. Твърди,че предвид характера на заеманата от
него длъжност полага труд на смени при 24 часов режима на работа, съгласно графици при
сумарно отчитане на отработеното време за всяко тримесечие, без часовете положен от него
нощен труд да се преобразуват в дневни, съответно да му се изплаща следващото му се
допълнително трудово възнаграждение. Твърди,че положения от него нощен труд за
процесния период възлиза на над 1 704 часа нощен труд, който при преизчисляването му с
коефициент 1,143 възлиза на над 1 940 часа дневен труд. Този труд не е преобразуван, а
разликата не е начислявана и изплатена.
Моли съда да постанови решение, с което ответника да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 2 000,00 лв. –главница, представляваща неизплатено допълнително
възнаграждение за положен от него и незаплатен нощен труд , получена в резултат на
преизчисляване на положени часове нощен труд с коефициент 1,143 за периода от
01.01.2018г. до 17.02.2021г., ведно със законна лихва датата на предявяване на иска-
17.02.2021г. до окончателното изплащане, както и сумата от 250,00лв., -мораторна лихва,
считано от първо число на месеца, следващ тримесечието за което се отнася труда до
предявяване на иска.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва
исковете. Излагат се съображения, че ЗМВР е специален закон и общото трудово
законодателство не е приложимо. Според ответника НСОРЗ се прилага за работници и
служители по трудово правоотношение, като нито в ЗДС, нито в ЗМВР има препращане към
1
нормите на КТ. Ищецът е държавен служител и неговото служебно правоотношение е
уредено в специалния ЗМВР. Няма основание да се приложи общата разпоредба за
структурата и организацията за работната заплата, а единствено специалната разпоредба на
чл.187, ал.1 и ал.3 от ЗМВР и издадената Наредба в изпълнение на същия закон. Освен това,
в ЗМВР е разграничен нощния от извънредния труд, допълнителното възнаграждение за тях
се изплащат по различен ред и размера им е регламентиран в различни нормативни актове.
Положеният от ищеца нощен труд е правилно отчетен и правилно е определено
допълнителното възнаграждение и е заплатено. Прави и възражение за погасяване по
давност на претенцията за периода 01.01.2018г. до 16.02.2018г. Претенцията за лихва се
явява неоснователна, предвид изложените доводи за неоснователност на главния иск.
В с.з. ищецът р. пр. не се явява. Вместо него исковете се поддържат от
пълномощника му адв.*.
Ответникът р.пр. не изпраща представител. Съображения излага в писмена
защита,подадена чрез пълномощника юриск.*.
Съдът, след преценка на изложеното от страните в исковата молба и отговора,
на становищата на страните в с.з. и като обсъди събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа страна:
По делото няма спор, а и от писмените доказателства се установява,че ищецът
работи при ответника по служебно правоотношение, като заема длъжността Водач на
специален автомобил І ва степен в *, което служебно правоотношение не е прекратено.
От заключението на вещото лице по назначената и изслушана СИЕ, която не е
оспорена от страните, се установява, че за периода от 01.01.2018 г. до 17.02.2021г., ищецът е
отработил общо 219 нощни смени и съответно е положил общо 1 752 часа нощен труд.
Съгласно методологията по Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
отработените часове нощен труд се превръщат в дневни, като се преизчисляват с
коефициент 1,143. При направените изчисления, положените 1 752 часа нощен труд,
приравнени към дневни часове, са общо в размер на 2 003 часа. Разликата в часовете
отработен нощен труд след приравняването им по Наредбата е общо в размер на 251 часа.
Общата сума на неначислените и неизплатените възнаграждения за положен нощен
труд за период 01.01.2018 г. до 17.02.2021г. е в размер на 2 072,54 лв.
Размерът на законната лихва върху дължимата сума за извънреден труд подробно е
описана в таблица Приложение 1, като общата сума е в размера на 285,67 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР предвижда, че брутното месечно възнаграждение
2
на държавните служители, работещи в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения.
Съгласно чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
Разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР предвижда,че нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-
дневна работна седмица. Нормалната продължителност на работното време през нощта е 8
часа за всеки 24-часов период. Нощен е трудът, който се полага между 22,00 и 6,00 ч.
Според ал.3 на същата разпоредба работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период.
Съгласно чл.187, ал.4 от ЗМВР при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност
на работното време през нощта по ал. 1.
В ал.7 на чл.187 от ЗМВР е предвидено, че работата извън редовното работно време
до 280 часа годишно се компенсира с допълнително възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период. Извънредният труд се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение.
В чл.187, ал.10 от ЗМВР е регламентирано, че редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
С издадените Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015
г., и Наредба № 8121з-776 / 29.07.2016 г. се предвижда работа на смени с полагане на труд
през нощта между 22.00ч. и 6.00ч., максимално 8 часа за всеки 24- часов период. След
посочените Наредби са издадени Наредба № 8121з-908 от 2.08.2018 г. за условията и реда за
изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в Министерството
на вътрешните работи за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч.,
за полагане на труд на официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на
специфични служебни дейности, като с последната се отменя Наредба № 8121з-1059 от
26.09.2019 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на
държавните служители за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч.,
за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение. Според
разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г. /в сила от 19.08.2014 г.
до 02.08.2016 г. / при сумирано отчитане на работното време се прилага коефициент 0. 143
3
на общия брой часове положен труд между 22.00ч. и 6.00ч. за отчетния период. В
издадените впоследствие Наредби след отмяната на цитираните Наредба от 2015г., както и
от 2016г. в частта на посочените разпоредби в Решение №16766/10.12.2019 г. по адм.д №
8601/2019 г. на ВАС и предвид това, че с Наредбата по чл.187, ал.10 от ЗМВР не е посочен
коефициента за отчитане на нощния труд, именно защото ЗМВР препраща към Кодекса на
труда и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, то следва
отношенията между страните да се уреждат от цитираната Наредба от 2014г., която в чл. 31,
ал. 2 предвижда правилото за превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 0. 143.
Съгласно чл.188, ал.2 от ЗМВР държавните служители, които полагат труд за
времето от 22 и 6 часа се ползват със специалната закрила на Кодекса на труда по
отношение разпоредбите, отнасящи се за нощния труд и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, като подзаконов нормативен акт, издаден за
приложението на КТ. В ал.2 на чл.9 от цитираната Наредба за структурата и организацията
на работната заплата е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Поради това,
положения от ищеца нощен труд подлежи на възмездяване чрез преизчисляване с
коефициент 1,143 за процесния период. Ако се изключи приложението на правилата на КТ и
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове с оглед горните доводи, би
довело до различно прилагане на правилата, касаещи извънредния труд спрямо държавния
служител в МВР и спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се уреждат
от правните норми на Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. Следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.67, ал.3 от ЗДСл
минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени, размерите
на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им се
определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в
трудовото законодателство.
По делото ответникът не твърди, нито е представил доказателства за заплащане на
ищеца на дължимото допълнително възнаграждение за положения през исковия период
нощен труд в установения от експертизата размер.
За неоснователно съдът счита възражението на ответника за погасяване по давност
на претенцията за заплащане на допълнително трудово възнаграждение за посочения в
отговора период. Съгласно чл. 111, б. "а" от ЗЗД , вземанията за възнаграждения за труд се
погасяват с изтичането на тригодишна давност. Този давностен срок е приложим както за
вземания по трудово правоотношение, така и за вземанията за труд по служебно
правоотношение, доколкото в закона не е предвидена друга давност. В случая се претендира
възнаграждение за извънреден труд при сумирано изчисляване на работното време, при
което същото става дължимо в края на отчетния период /в случая на тримесечие/. Затова
4
макар трудовото възнаграждение за конкретния месец да се дължи от месеца, следващ
полагането му, / на първо число от месеца, следващ този, за който се дължи трудовото
възнаграждение, ако не е уговорено друго/, но трудовото възнаграждение за положения
през същия месец извънреден труд е изискуемо от края на тримесечния отчетен период.
Съгласно чл. 114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо или, в случая след изтичането на отчетния тримесечен период. Поради това и
давността не е изтекла към датата на подаване на исковата молба за сочения в отговора на
ответника период.
Предвид изложените съображения исковата претенция за заплащане на нощен труд
за периода 01.01.2018 г. – 17.02.2021 г., получен след преобразуване на положените часове
нощен труд в дневен и отчитането му като извънреден е основателна, и следва да се уважи в
изчисления от вещото лице размер от 2 072,54 лв., в какъвто размер е и исковата претенция,
съобразно допуснатото в с.з. от 16.06.2021г. изменение на размера на предявените искове.
Аксесорният иск за мораторна лихва за забава , считано от всяко 1-во число на
месеца, следващ тримесечния период до датата на предявяване на иска-17.02.2021г., следва
да се уважи в претендирания от ищеца размер от 285,67 лв, съобразно допуснато изменение
на иска.
Върху главницата следва да се присъди и законната лихва от датата на предявяване
на иска-17.02.2021г. до окончателното й изплащане.
Ще следва, с оглед изхода на делото, на осн.чл.80 във вр. с чл.78 ал.1 от ГПК
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по водене на делото в размер на
400,00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Ще следва на осн.чл.78 ал.6 от ГПК ответникът да бъде осъден да заплати по сметка
на РС-Смолян ДТ върху уважените искове в размер на 132,90 лв. и разноски за вещо лице в
размер 120,00лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА *, представлявана от директора да заплати на * с ЕГН ********** с
адрес * сумата от 2 075,54 лв. , представляваща дължимото допълнително възнаграждение за
положен и незаплатен нощен труд за периода 01.01.2018 г. –17.02.2021г..,получени в
резултат на преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент 1,143, сумата
от 285,67 лв., представляваща мораторна лихва за забава, считано от 1-во число на месеца,
следващ тримесечния период, за който се дължи възнаграждението до датата на предявяване
на иска-17.02.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване
на иска-17.02.2021г. до окончателното й изплащане.
5
ОСЪЖДА *, представлявана от директора да заплати на * с ЕГН ********** с
адрес * разноски по водене на делото в размер на 400,00 лв. за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА *, представлявана от директора да заплати по сметка на СмРС ДТ върху
уважените искове в размер на 132,90 лв. , както и разноски за вещо лице в размер на 120,00
лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Смолянски окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
6