Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 664

 

                                  гр.Пловдив, 26. 05. 2017г.

 

                                       В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският окръжен съд, въззивно отделение – V с.,  в закритото заседание на двадесет и шести май  през две хиляди и седемнадесета година,  в състав :

 

                    Председател :  Светлана Изева

                           Членове  : Радостина Стефанова    

                                                                  Весела Петрова

 

Като разгледа

Докладваното от съдия Радостина Стефанова 

ч.гр.д. № 1027/2017г.

И за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл.435 от ГПК.

Постъпила е жалба от И.С.Ш., ЕГН – **********, в качеството й на длъжник, гр.С., ЖК „***“ бл.236, вх.“И“, ап.152, против запор на получаваните от нея трудови възнаграждения, наложен по изп.д.№ 20098190400023 по описа на ЧСИ Людмила Мурджева, рег.№ 819, за което е уведомена на 02.03.2017г. от работодателя й „Сабиодент- АГПППДМ“ ООД, с ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление – гр.София, район „Младост -1“,  бл.66, вх.11, ет.4, ап.178. Моли да бъде отменен наложения запор поради незаконосъобразност, както и да  се прекрати изпълнителното дело. 

Въззиваемата страна „Прокредитбанк /България/“ ЕАД, ЕИК – *********,  в качеството на взискател, с пълномощници адв. И. и адв.Д., не депозират писмен отговор.

Въззиваемата страна ЕТ „Н.З.Д. – Никсън“ / ЕИК – *********/ - Н.З.Д., в качеството му също на длъжник, не взима становище.

ЧСИ Людмила Мурджанова, рег.№ 819, депозира писмени  мотиви по чл.436 ал.3 от ГПК, че жалбата е недопустима, а при условията на евентуалност, счита че е неоснователна.

Пловдивският окръжен съд- V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

С жалбата на жалба от И.С.Ш. се посочва, че не била уведомявана по никакъв начин за предприетите действия от съдебния изпълнител или друг държавен орган. Изтъква, че до 2013г. била живяла в гр.Пловдив, , ЖК „****“, ул.“****“ № 11, ап.13, като на този адрес винаги е имало човек, който да получава призовки и съобщения, изпратени до нея. След 2013г. се преместила да живее и работи в гр.София, където имала постоянна адресна регистрация от 22.04.2013г. Поддържа, че досега не била уведомявана изобщо за каквото и да било съобщение за образуване на изпълнително дело или покана за доброволно изпълнение. На следващо място, посочва, че не й е известно да е теглила кредит или да е взимала заем и няма представа откъде би могло да е възникнало това задължение, отразено в запорното съобщение. Счита, че основанието, на което е издаден изпълнителния лист, е погасено по давност, поради което намира, че трябва да се прекрати изпълнителното дело. 

ПОС, в настоящия съдебен състав, намира, че жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Видно е от приложената по преписката Покана за доброволно изпълнение  /на л.26/, че е била изпратена до адресата  И.С.Ш. и съответно получена лично от нея през м.февруари, 2009г. на адрес – гр.София, ЖК „****“ бл.236, вх.“И“, ап.152, тоест точно на адреса, за който самата жалбоподателка твърди да има налична  регистрация. Следва да се отбележи,че по делото се открива и ПДИ  /на л.29/, изпратена също на 30.01.2009г. до  И.С.Ш., и която покана е била получена от нейната свекърва С. М. Д.. И двете покани за доброволно изпълнение са редовно оформени и връчени, поради което без уважение следва да се остави възражението, че жалбоподателкта изобщо не знаела за образуваното изпълнително дело и по никакъв начин никой не й е съобщавал за описаните задължения.

Досежно довода, че не й е известно да е теглила кредит или да е вземала заем, трябва да се отбележи, че по изпълнителното дело е представена Заповед № 811/19.01.2009г. по описа на Районен съд –Пловдив по ч.гр.д.№ 452/2009г., в която е записано разпореждането – длъжниците ЕТ „Н.З.Д. – Никсън“ /ЕИК – *********/ - Н.З.Д. и И.С.Ш.  да заплатят солидарно на кредитора „Прокредитбанк /България/“ ЕАД описани подробно суми по главница, ведно с длъжимите лихви, по сключен от тях двамата Договор за банков кредит № 025-354268/20.08.2007г.

Възраженията за изтекла погасителна давност на основните вземанията са неотносими по делото. В случай, че жалбоподателката се евентуално се позовава на изтекла погасителна двегодишна давност на осн. чл.433 ал.1 т.8 то ГПК, то същото е неоснователно, защото видно е от преписката, че по изпълнителното дело след образуването му на 27.01.2009г. са осъществявани регулярни действия от кредитора на 10.01.2011г. / на л.61/ , на 20.07.2012г. / на л.97/, на 18.05.2013г. / на л.123/ , на 13.02.2014г. /на л.162/, на 28.01.2016г. /на л.170/.

Обжалваното изпълнително действие – наложен запор се явява законосъобразно, а подадената жалба срещу него, както и за искането за прекратяване на изпълнителното дело,  следва да се отхвърли изцяло.

По мотивите, Пловдивският окръжен съд –  V възз. гр.с.

 

              Р  Е  Ш  И    :

 

Отхвърля жалбата, подадена от И.С.Ш., ЕГН – **********, в качеството й на длъжник, гр.София, ЖК „****“ бл.236, вх.“И“, ап.152, с обективирани искания  за отмяна на запор на получаваните от нея трудови възнаграждения, наложен по изп.д.№ 20098190400023 по описа на ЧСИ Людмила Мурджева, рег.№ 819, както и за  прекратяване на  изпълнителното дело,   като неоснователна.

 

 

        Решението е окончателно.

      

     

                              Председател  :

 

                                                           Членове :