Присъда по дело №219/2011 на Районен съд - Раднево

Номер на акта: 58
Дата: 20 октомври 2011 г. (в сила от 7 ноември 2011 г.)
Съдия: Люба Михайлова Петрова
Дело: 20115520200219
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 25 юли 2011 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А

225

 

Гр.Раднево, 20.10.2011г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

         Радневският районен съд – наказателно отделение, на двадесети октомври, през две хиляди и единадесета година, в открито съдебно заседание, в следния състав:

 

                                                        Районен съдия: ЛЮБА ПЕТРОВА                                                         

при секретаря Р.Д., в присъствието на районен прокурор Тодор Станчев, разгледа докладваното от съдия ПЕТРОВА НОХ дело № 219 по описа за 2011год., и като взе предвид данните по делото и закона

 

П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия П.Е.Г., роден на ***г***, с настоящ адрес:***, български гражданин, с начално образование, безработен, женен, осъждан / неосъждан към датата на деянието/, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 08/09.04.2011г. в с. Трояново, общ. Раднево, отнел чужди движими вещи – 70 литра дизелово гориво на стойност 174,30 / сто седемдесет и четири лева и тридесет стотинки/ лева, от владението на Д.Ж.М. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като до приключване на съдебното следствие отнетите вещи били върнати на собственика и макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното деяние и е могъл да ръководи постъпките си,  за което и на основание чл. 197, ал. 1,  вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 63, ал.1, т. 3 от НК, чл. 373 ал. 2 от НПК, вр. чл. 372 ал. 4 от НПК, вр. чл. 371 т. 2 от НПК и чл. 58а от НК и чл. 55, ал. 1, т. 2 б. б от НК го ОСЪЖДА на ПРОБАЦИЯ – мярка за контрол и въздействие без лишаване от свобода по  чл. 42а ал. 2 т. 1 и т. 2  във вр. с чл. 42а ал. 1 от НК, а именно:

-      задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от  6 / шест / месеца, при периодичност на регистрацията – два пъти седмично.

-         задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок

от 6 / шест / месеца.

 

          ОСЪЖДА подсъдимият П.Е.Г. със снета самоличност, да заплати направените по делото разноски в размер на 60 /шестдесет/ лева по сметка на Районен съд – Раднево.

 

         Присъдата може да се обжалва и протестира в петнадесет дневен срок от днес пред Старозагорски окръжен съд.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Съдържание на мотивите

                                                    МОТИВИ: НОХ 219/2011г.

 

           Против подсъдимия  П.Е.Г. *** е повдигнато обвинение  с правно основание по чл. 197, ал.1 НК, във вр. чл.194 ал. 1 от НК, във вр. чл.63 ал. 1 т. 3 от НК.         

           Подсъдимия  се признава за виновен като моли съда да гледа делото по реда на глава 27 от НПК. Защитника  на подсъдимия адв.С.К.  подкрепя  това искане.

           Прокурора поддържа изцяло така повдигнатото обвинение при фактическа обстановка, подробно описана в обстоятелствената част на обвинителния акт, като пледира за налагане на наказание, в размер  какъвто прецени съда.

           Съдът след като съобрази събраните по делото гласни и писмени доказателства във връзка с повдигнатото обвинение, приема за установена следната  фактическа обстановка:

 Подсъдимия П.Е.Г., роден на ***г***,  с постоянен адрес  гр.Ч., обл. С., ул.”Н.” № …., български гражданин, с начално образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН: **********. Осъждан е както следва:

- с присъда по НОХ № 171/2011г. със споразумение № 131/2011г. на РС гр.Раднево в сила от 20.06.2011г. за престъпление по чл.197, т.3, вр. с чл. 195, ал.1, т.5, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл. 63, ал.1, т.3 от НК, във вр. чл.55 ал. 1 т. 2 б.”б” от НК е осъден на обществено порицание.

Свид.Д.Ж.М. ***, но притежавал кравеферма в с.Т. общ.Р.. Работата му била от такова естество, че се налагало често да наема от определен период или работа отделни хора. Така преди време при него работил подсъдимия Г.. На 08.04.2011г. свид.М. оставил в двора на имота който ползвал в с.Т. две пластмасови туби от по 35 литра пълни с дизелово гориво, което му трябвало за машините. До тях имало още три пластмасови туби, но празни. Вечерта на 08/09.04.2011г.  подсъдимия Г. който знаел, че св.М. държи в туби дизелово гориво, проникнал в двора и отнел две пълни туби с общо количество дизелово гориво 70 литра  и трите празни пластмасови туби. Прибрал се в дома на свид. П.Р., с когото неговата майка живеела на  съпружески начала. На сутринта на 09.04.2011г. свид. Р. видял тубите пълни с нафта  и попитал Г. от къде са. Подсъдимият Г. излъгал като заявил, че е купил горивото от бензиностанцията на с.Б.общ.Р.. Същия ден подсъдимия Г. направил опит да продаде откраднатата от него нафта на свид. З..К., но не успял. К. отказвал да закупи горивото от подсъдимия и докато подсъдимия Г. се опитвал да го убеди при тях дошъл свид. М.П. - ст. полицай група ООРП, който бил получил сигнал от пострадалия М. за откраднатото гориво в туби и отвел подсъдимия Г. *** за изясняване на случая. С протокол за доброволно предаване  подсъдимия П.Г. предал отнетите два броя туби от по 35 литра пълни с дизелово гориво, които били върнати  на собственика им срещу разписка.

         От заключението на оценителната експертиза е видно, че стойността на отнетите три броя туби е в размер на 174,30лв.

По описания начин на 08/09.04.2011г. в с.Т. общ.Р. подсъдимия П.Е.Г., с деянието си от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 197, ал.1, вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл. 63, ал.1 т.3 от НК, а именно: отнел чужди движими вещи 70 литра дизелово гориво на стойност 174,30 лв., от владението на Д.Ж.М. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като до приключване на съдебното следствие отнетите вещи  били  върнати на собственика и макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното деяние и е могъл да ръководи постъпките си престъпление по чл. 197, ал.1 НК, във вр. чл.194 ал. 1 от НК, във вр. чл.63 ал. 1 т. 3 от НК.        

           Подсъдимия Г. е съзнавал обществено опасния характер на деянието, неговата законова забрана, но въпреки това целял настъпването на общественоопасните му последици – да придобие владение върху вещите, за да удовлетвори свои потребности.

         Престъплението е извършено виновно, при пряк умисъл.

         Подсъдимия П.Е.Г. признава вината си, дава обяснения, с които допринася за разкриване на обективната истина което е смекчаващо вината обстоятелство.

          Престъплението е довършено, тъй като е настъпил вредоносният резултат. Причините за консумирането на престъплението се коренят в незачитане на установения правов ред в страната, в неуважението към обществото, в липсата на самосъзнание, ниската му правна култура и стремежа към лесно облагодетелстване, като настъпилият обществено опасен резултат е във пряка и причинна връзка с виновното им поведение.

           Съдът намира обвинението за напълно доказано поради следните съображения-даде вяра на самопризнанията на подсъдимия. Доказано е както противозаконното отнемане от владението на пострадалия  Д.Ж.М. ***  на движимите вещи, описани в обвинителния акт, така и намерението да се присвоят незаконно, против волята на техния собственик - т.е. без негово съгласие. Няма спор по отношение на размера и на вида на откраднатото.

            При индивидуализация на наказанието и неговото определяне по вид и размер на подсъдимия Г. за извършеното от него престъпление съдът отчете като смекчаващи вината и отговорността обстоятелства пълните му самопризнания и чистосърдечното му разкаяние, а отегчаващо вината и отговорността обстоятелство е високата степен на обществена опасност на деянието.

           При индивидуализация на наказанието и неговото определяне по вид и размер за подсъдимия П.Е.Г. за извършеното от него престъпление по чл.197 т. 1 от НК, във вр. чл.194 ал. 1 от НК, във вр. чл.63 ал. 1 т. 3 от НК и при зачитане разпоредбата на чл. 373 ал. ІІ от НК, и задължителното прилагане на разпоредбата на чл. 58 а от НК съдът наложи на подсъдимия П.Е.Г. наказание пробация - мярка за контрол и въздействие без лишаване от свобода на основание чл. 42 а  ал. 2 т. 1 и т. 2 от НК, във вр. чл. 42 а ал. 1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност на регистрацията два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.

Предвид така постановената присъда, съдът осъди подсъдимия Г. да заплати направените по делото разноски за извършване на експертиза в размер на 60 лв.

С оглед постигането на целите на генералната и индивидуалната превенция съобразно изискванията на чл.36 от НК съдът счете, че с така наложеното наказание ще се осъществят целите на наказанието.

Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: