РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. Пловдив, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20215300502809 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на ОЛЧ. М. К., чрез адв. П.,
срещу решение № 260325/13.09.2021 г. по гр.дело № 2160 по описа на РС Асеновград
за 2019 г., с което е отхвърлен предявеният от него иск за осъждане на М. ИЛ. М., Ф.
АЛ. М., С. М. Ч., АХМ. Р. Ч. и С. М. АД., всички от гр. А., да премахнат незаконно
построената сграда дърварник разположена в западната част на ПИ 99088.503.411 с КИ
99088.503.411.5 със ЗП 6 кв м, част от която сграда попада в собствения на ищците
парцел V-СНС (пети) кв 36 по регулационния план на кв. ***.
Недоволен от постановеното решение жалбоподателя го обжалва изцяло, като
счита постановения съдебен акт неправилен и постановен в противоречие с
материалния закон. Твърди, че безспорно е установено с приетото по делото
заключение на вещото лице, че източните и западните граници на поземлените имоти
не съответстват с границите на парцелите по регулационния план на кв. Долни Воден,
като частта от парцел V-СНС, която попада в поземлен имот 503.411 възлиза на 14
кв.м, като именно в тази площ попада и част от сграда 99088.503.411.5, а всички
строителни книжа се издават по действащ регулационен план за населеното място,
поради което и не е възможно жалбоподателят да изгради ограда в имота си, без да
бъде премахната сградата, навлизаща в него. Твърди също, че съдът не се е произнесъл
1
и по отношение на възражението му за незаконност на сградата, обоснована с липса на
дадено съгласие за строеж без отстояние от 3 м. от границата на съседен имот.
Моли да бъде отменено изцяло обжалваното решение и да бъде постановено
ново, с което да бъде уважен изцяло предявеният иск, както и да му бъдат присъдени
разноски за двете инстанции.
Не е подаден писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемите страни, като
в съдебно заседание се изразява становище от процесуалния им представител адв. М.,
че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е законосъобразно и
обосновано. Счита, че доколкото процесната сграда не пречи за построяване на ограда
между съседните имоти, за която дори няма представен проект, то искът за
премахването и е неоснователен. Излага съображения, че твърденията, че част от имота
на въззиваемите навлиза в имота на жалбоподателя не е предмет на предявения иск,
като предмет на същия е дали процесната сграда е пречка за построяване на ограда.
Моли за потвърждаване на обжалваното решение.
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право и интерес да
обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо. Предвид горното и на основание чл. 269, изр. 2 от
ГПК следва да бъде проверена правилността на решението, като съдът се произнесе по
правния спор между страните.
Не се спори между страните по отношение на установената от районния съд
фактическа обстановка, въз основа на приетите по делото писмени доказателства, като
се установява, че страните са собственици на два съседни имота. Жалбоподателят е
собственик на поземлен имот с идентификатор 99088.503.408 по КККР на Асеновград
– Долни Воден, с площ от 383 кв. м, находящ се в район Д***, гр. Асеновград, трайно
предназначние урбанизирана територия, начин на трайно ползване ниско застрояване,
с адрес на имота гр.А., ул. „***, номер по предходен план кв. 46 парцел V, ведно с
построените в имота сгради, на основание дарение, обективирано в Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 62, том 1, дело 59/2015г на нотариус Б., вписан с Акт №
194, том 3, дело 450/2015 г. на СВ Асеновград.
Въззиваемите са собственици на съседния поземлен имот с идентификатор
99088.503.411 по КККР на Асеновград – Долни Воден, тъй като с Договор за продажба
на държавен недвижим имот по реда на ППЗДС от 04.06.1999г., М. ИЛ. М. и М. ИЛ. М.
са закупили недвижими имот собственост на държавата, находящ се в гр. Асеновград
2
кв. Долни воден, представлявавщ дворно място, съставляващо парцел V1 – СНС, кв.
46 по плана на гр. Асеновград, кв. Долни воден, с площ на целия парцел 372 кв. м, при
граници: улица, парцел V1 –СНС, парцел V-СНС. М. ИЛ. М. и С. М. АД. са продали
притежаваните от тях 5/6 от 1/2 идеални части от имота, придобити по силата на
покупко-продажба и наследство, на С. М. Ч. и АХМ. Р. Ч. с Нотариален акт № 37, том
ІІІ, дело 420/2017 г. на нотариус Б., вписан с Акт № 32, том 20, дело 3720/2017 г. на СВ
Асеновград, своите части от така придобития имот, ведно с всички подобрения в имота
и самостоятелни обекти в имота сгради с идентификатори 99088.504.411.3.2,
99088.504.411.2, 99088.504.411.1. Така С. М. Ч. и АХМ. Р. Ч. общо са придобили по
наследство и покупко-продажба на 1/2 идеални части от поземлен имот с
идентификатор 99088.503.411 по КККР на Асеновград – Долни Воден, и построените в
него сгради с идентификатори 99088.504.411.3.2, 99088.504.411.2, 99088.504.411.1.
М. ИЛ. М. и Ф. АЛ. М. се легитимират като собственици с констативен
Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 67, том І, дело 64/2018 г. на
нотариус Б., с който са признати за собственици на основание покупка и разрешение
за строеж и договор за отстъпено право на строеж от 26.05.1975 г. на ½ ид ч от
поземлен имот с идентификатор 99088.503.411 по КККР на гр. А., район Долни Воден,
с адрес на имота гр. А. ул. „***, целият с площ от 386 кв. м, трайно предназначение на
територията урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване, номер по
предходен план кв. 46, парцел VІ, както и на самостоятелен обект в сграда с КИ
99088.503.411.3.1.
Със Заповед № 18-3920-30.04.2020 г. на Началник СГКК гр. Пловдив е
одобрено изменение на КК на район Долни воден, като са нанесени нови обекти в
КККР а именно: сграда с КИ 99088.503.411.5, с площ 6 кв. м, селскостопансска сграда,
построена в имот 99088.503.411, собственост на въззиваемите. Прието е за безспорно
обстоятелството по делото и в обжалваното решение, като не се оспорва и от страните
в настоящото производство, че сграда с КИ 99088.503.411.5 по КККР на гр.
Асеновград, кв. Долни Воден, не е била предмет на договора, обективиран в
Нотариален акт № 37, том ІІІ, дело 420/2017 г. на нотариус Б., вписан с Акт № 32, том
20, дело 3720/2017 г. на СВ Асеновград, поради което като собственик на същата
сграда, по силата на наследствено правоприемство от починалия в хода на процеса М.
ИЛ. М., се легитимира и въззиваемата С. М. АД..
Установява се от приетото писмено доказателство - телепоща, че
жалбоподателят ОЛЧ. М. К. е изпратил покана до М. ИЛ. М., получена на 26.02.2019
г., с която му е определил седмодневен срок от получаване на поканата да премахне
незаконно построената сграда - дърварник, част от която попада в неговия имот, като
не е спорно, че сградата не е премахната.
По делото са разпитани две групи свидетели, на като според свидетелите на
3
жалбоподателя видимо сградата, представляваща сграда за съхранение на дърва,
навлиза в имота на жалбоподателя, като поради това той има спор с насрещните
страни, а свидетелят на въззиваемите твърди, че сградата, която била направена за
съхранение на дърва и въглища, е строена след жилищната сграда, около 1980 г., от
двамата братя, които закупили имота, като спорът за тази сграда започнал скоро.
Между страните е спорно обстоятелството дали сграда с КИ 99088.503.411.5 по
КККР на гр. Асеновград, кв. Долни Воден, стопанска постройка, е законна, като е
оспорено от жалбоподателя приетото по делото удостоверение от община Асеновград
Удостоверение от 03.02.2020 г., издадено от Главния архитект на Община Асеновград,
съгласно което стопанска постройка е построена до 31.03.2001 г, видно от нотариално
заверена декларация, като обектът е търпим строеж по смисъла на параграф 127 от
ЗУТ. Съгласно представеното удостоверение за търпимост, обект с идентификатор
99088.503.411.5 по КК на гр. Асеновград, кв. Долни Воден, стопанска постройка, е
търпим строеж по смисъла на параграф 127 от ЗИДЗУТ – строежи, за които няма
строителни книжа, но са били допустими по действащите подробно градоустройствени
планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им,
съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за
ползване и могат да бъдат предмет на прехвърлителни сделки. Верността на
изложеното в това удостоверение за търпимост е оспорена от жалбоподателя – ищец в
първоинстанционното производство, още в заседанието, в което е представено, като е
оспорено както построяването му преди 2001 г., така и, че е бил допустим строеж по
действащите градоустройствени планове, като е заявил, че за допълващо застрояване
на границата на съседен имот се изисква категорично съгласие на собствениците на
съседния имот. Изискана и приложена към делото е преписката по издаване на искания
акт – удостоверение по параграф 127 от ЗУТ за търпим строеж, като същото е издадено
по молба на М. ИЛ. М., ръчна скица към геодезическо заснемане и нотариално
заверена декларация на Н. М., И. М. и Н. М., че сградата е построена преди 2001 г. от
М. ИЛ. М..
По делото са приети заключения на СТЕ, неоспорени от страните, които се
кредитират от съда, от които се установява, че процесната сграда е разположена в
западната част на имот 99088.503.411, плътно до жилищна сграда с КИ
99088.503.411.3, като със Заповед от 30.04.2020г е отразена в КК с КИ 99088.503.411.5.
Зида на сградата, според заключението, изцяло попада в имот 99088.503.411, и само
част от стрехата навлиза в имота 99088.503.408 с около 5 см в северния край и с около
8 см в южния. Установява се също, че местоположението на границата по КК между
ПИ 99088.503.411 и 99088.503.408, не съответства на дворищно регулационните линии
между парцели V-СНС и VІ-СНС в кв. 46 по регулационния план на кв. Долни воден.
Вещото лице с допълнително заключение, прието в съдебно заседание на 12.04.2021 г.,
установява, че частта от парцел V-СНС, която попада в ПИ 503.411, възлиза на 14 кв.
4
м., поради което дава заключение, че двата имота 99088.503.41 и 99088.503.408 са
частично идентични съответно с парцел VІ-СНС и парцел V- СНС, предвид това, че
местоположението на източните и западните граници на поземлените имоти не
съответстват на местоположението на източните и западните граници на парцел VІ-
СНС и парцел V- СНС. Видно от ситуационния план към заключението, част от
процесната сграда попада в границите на парцел V- СНС. В заключението към същото
е посочено, че разстоянието от външната страна на сградата „дърварник“ до
граничната линия на поземлен имот 99088.503.408 възлиза на 16 см. Вещото лице при
изслушване в съдебно заседание заявява, че липсва пречка при съществуващата сграда
да се изгради ажурна ограда между двата имота, като на място има подпорна стена и
няма пречка да се изгради оградата, както и, че разрешение за строеж се издава по
регулационния план.
От така събраните доказателства, включително свидетелските показания, които
съдът няма основание да не кредитира, се установява, че сграда с кадастрален
идентификатор 99088.503.411.5 е построена без строителни книжа, преди 2001 г.,
около 1980 г., след построяване на жилищната сграда, към която е прилепена. От
заключението на вещото лице по приетата без възражения СТЕ се установява също, че
е построена на 16 см. отстояние от границата на имота на жалбоподателя, като попада
и в очертанията на регулационната граница на парцела му.
При така установената фактическа обстановка по иска с правно основание
чл.109 ЗС за събаряне на незаконно построената сграда с кадастрален идентификатор
99088.503.411.5 по КККР на гр. Асеновград – Долни Воден, настоящият състав
съобразява следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 109 от ЗС собственикът може да иска
прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето
право. Следователно, за да бъде уважен предявеният негаторен иск, е необходимо да се
установи принадлежността на правото на собственост на ищците, наличие на действия
или бездействия от страна на ответника, които са лишени от основание и пречат на
ищците да упражняват правото си на собственост. В конкретния случай всяка една от
тези предпоставки се установява в производството. От приетите по делото
доказателства – писмени доказателства за принадлежността на правото на собственост,
свидетелски показания и СТЕ, се установява, че ответниците притежават сграда,
построена без строителни на границата на имота с ищеца, като за това не е било дадено
съгласие на собственика на съседния имот, което е в нарушение на нормите на закона.
Не се спори, че ответниците са собственици на построената в имота им
стопанска постройка с кадастрален идентификатор 99088.503.411.5 по КККР на гр.
Асеновград – Долни Воден. Същата е построена на 16 см. от имотната граница и след
страничната регулационна линия с имота на ищеца (жалбоподателя), което се
5
установява от приетата без възражение на страните експертиза. Това представлява
неоснователно действие на ответниците, тъй като се касае до незаконен строеж, без
издадено строително разрешение, който не отговаря на изискванията на закона за
изграждане на постройки на допълващото застрояване на вътрешната граница на
урегулирания поземлен имот (чл. 42 ЗУТ).
Ответниците – въззивници в настоящото производство, и първоинстанционният
съд са се позовали на прието по делото удостоверение за търпимост на сградата. В
същото е удостоверено, че сградата е търпим строеж по смисъла на ЗУТ, като едно от
основните оплаквания във въззивната жалба е именно несъгласието с този извод. По
смисъла на параграф 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ от 2012 г., търпими са строежите,
изградени до 31.03.2001 г., за които няма строителни книжа, но са допустими по
разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по
действащите разпоредби съгласно този закон (ЗУТ). В случая по делото се установява,
от събраните свидетелски показания, че процесната постройка е изградена преди
31.03.2001 г., около 1980 г. Сградата не отговаря на законовите разпоредби, нито на
тези, действащи към момента на изграждането и, нито на действащите към настоящия
момент. Към момента на построяването и, към 1980 г., са били нарушени действащите
норми на Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство от
1977 г., отменена през 1995 г., по-конкретно чл. 125, ал. 2, чл. 121, ал. 2 от Наредбата.
Съгласно чл. 121 от Наредба № 5 от 1977 г., отменена през 1995 г., второстепенните
постройки трябва да са на разстояние от регулационните линии на съседните парцели
най-малко 3 м, или най-малко 1,50 м от южна, югоизточна или югозападна (до 45
градуса отклонение от южната посока) регулационна линия към съседите. В алинея
втора е посочено, че „второстепенните постройки могат да се разполагат на
страничната регулационна линия, ако калканната им стена се покрива напълно от
калканната стена на заварена сграда в съседния парцел или със съгласие на
собственика на съседния парцел, изразено в нотариално заверено заявление до
техническата служба при общинския народен съвет или декларация, подписана в
присъствието на длъжностни лица от техническата служба при съвета, при задължение
от негова страна да направи също такава постройка така, че калканните стени да се
покрият напълно. В този случай трябва да се изгради съответен пожаропредпазен зид.“
По делото не се установява да е дадено от ищеца или неговите праводатели съгласието,
каквото е изисквала разпоредбата на чл.121, ал.2 от Наредба № 5 от 1977 г. Това
обстоятелство е в тежест на доказване на ответниците и при липса на доказателства за
това, следва да се приеме че съгласие не е било давано.
Сградата е изградена и в нарушение на действащите към настоящия момент
норми на ЗУТ (чл. 42 от ЗУТ) за изграждане на постройки на допълващото застрояване
на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот само когато калканните им
стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния
6
урегулиран поземлен имот, или плътни огради, а при свободно разполагане се
нарушават минималните отстояния на постройките на допълващото застрояване от
вътрешните граници на урегулирания поземлен имот най-малко 3 м, или с оглед
височината минимум 1,5 м.
Представеното удостоверение за търпимост на сградата, издадено от Главния
архитект на Община Асеновград е било оспорено именно с довода, че сградата не
отговаря на действащите към датата на построяването и и към настоящия момент
разпоредби за допълващо застрояване на границата на имота, поради което и съдът не
може да приеме за доказано удостовереното с него, с оглед изложените по-горе
съображения. При направеното оспорване съдът е длъжен да прецени констатациите в
представеното удостоверение, издадено от административния орган, както и може да
извърши и инцидентна преценка на акта, включително и за съответствието му с
изискванията на материалния и процесуалния закон. Така е прието в задължителното за
съда Тълкувателно решение № 31/84 г. от 06.02.1985 г. по гр.д.№ 10 от 1984 г. на ОСГК
на ВС (както и в утвърдената практика на ВКС - Решение № 238 от 17.05.2012 г. по
гр.д.№ 1081 от 2011 г. на ВКС, ГК, I г.о., Решение № 197 от 29.01.2020 г. по гр. д. №
1047 / 2019 г. на ВКС, 1 г.о.) Поради изложеното и с оглед наведените във въззивната
жалба възражения, съдът приема, че не е вярно удостовереното в представеното
удостоверение, че строежа на процесната сграда е търпим строеж, по смисъла на ЗУТ,
доколкото не съответства на действащите към момента на построяването му
разпоредби на закона за изискванията за сгради на допълващо застрояване, изградени
на границата със съседен имот и липсата на установеното в цитираната норма
отстояние от регулационната линия. Съгласно цитираното по-горе Решение № 197 от
29.01.2020 г. по гр. д. № 1047 / 2019 г. на ВКС, 1 г.о. (в което е обобщена и
константната практика на ВКС относно значението на статута на сградата като търпим
строеж за уважаването на негаторния иск) без значение за уважаване на иска по чл. 109
от ЗС е дали постройките са със статут на търпим строеж, от значение е само дали
обективно пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост, доколкото
търпимостта на строежа по смисъла на ЗУТ е свързана със задължението на
техническите органи да не събарят извършен до 31.03.2001 г. строеж, който
съответства на действащите към момента на извършването му или към настоящия
момент благоустройствени правила, но не може да породи за собственика на терена
задължение да търпи създаденото от незаконния строеж ограничение на правото му на
собственост.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д. № 4 / 2015 г. на
Върховен касационен съд, ОСГК, т. 3, за уважаване на иска с правна квалификация
чл.109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника
му пречи да упражнява своето право. В мотивите на същото е разяснено, че понякога
естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се
7
пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем, например, когато
действията на ответника са в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни
правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на
възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение. Поради
това съдът приема, че е доказана и втората предпоставка за уважаване на предявения
иск с правно основание чл.109 ЗС за премахване на процесната постройка, а именно, че
изграждането и поддържането на такава постройка в имота на ответниците пречи на
ищеца да упражняват правото си на собственост върху съседния имот в пълен обем и
по предназначение. В конкретния случай с установяване, че процесната постройка е
изградена в нарушение на строителните правила и норми, без съгласието на
собствениците на съседния имот, на разстояние до страничната регулационна линия,
което е по-малко от предвиденото в цитираните разпоредби на Наредба № 5 от 1977
г./отм./ разстояние от най-малко 3 м./1,5 м. до съседния имот, с които законодателят е
определил минимално разстояние на стопанските постройки от страничната
регулационна линия, което нарушение само по себе си установява пречка за
собственика на съседния имот, по-голяма от обикновената, за ползване на имота си по
предназначение, още повече, че част от сградата попада в собствения на ищците
парцел V-СНС (пети) кв. 36 по регулационния план на кв. ***.
Като е стигнал до различни правни изводи РС е постановил незаконосъобразно
решение, което следва да бъде отменено и постановено друго, с което да бъде уважен
предявения иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да
премахнат незаконно построената сграда, разположена в западната част на ПИ
99088.503.411 с КИ 99088.503.411.5 със ЗП 6 кв. м.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на жалбоподателя
следва да се присъдят направените разноски във въззивното производство за заплатена
държавна такса в размер на 25 лв. и направените разноски в първоинстанционното
производство – 50 лв. държавна такса, 500 лв. адвокатско възнаграждение, изплатено
изцяло и в брой, отбелязано в договор за правна защита и съдействие от 15.04.2019 г.,
както и сумата от 355 лв. внесени за възнаграждение на вещо лице.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение подлежи на
обжалване с касационна жалба в едномесечния срок по чл. 283 от ГПК пред Върховен
касационен съд при наличие на предпоставките за допускане до касационно обжалване
по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, Пловдивският
окръжен съд
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 260325 от 13.09.2021 г. постановено по гр.д. №
2160/2019 г. по описа на РС Асеновград, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.109 от Закона за собствеността М. ИЛ. М., с ЕГН
**********, Ф. АЛ. М., с ЕГН **********, С. М. Ч., с ЕГН **********, АХМ. Р. Ч., с
ЕГН ****, всички от гр. А., ул. „****, и С. М. АД., с ЕГН **********, от гр. А*, ул.
„***, да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ОЛЧ. М. К., с
ЕГН **********, от гр. А*, ул. „****, да упражнява необезпокоявано правото си на
собственост върху поземлен имот с идентификатор 99088.503.408 по КККР на
Асеновград – Долни Воден, като премахнат построената сграда с кадастрален
идентификатор 99088.503.411.5, по КК и КР на гр. Асеновград, район Долни Воден,
изменени със Заповед № 18-3920-30.04.2020 г. на Началник на СГКК - гр. Пловдив, с
площ 6 кв. м., предназначение селскостопанска сграда, построена в поземлен имот с
идентификатор 99088.503.411 по КККР на гр. Асеновград, кв. Долни Воден.
ОСЪЖДА М. ИЛ. М., с ЕГН **********, Ф. АЛ. М., с ЕГН **********, С. М.
Ч., с ЕГН **********, АХМ. Р. Ч., с ЕГН****, всички от гр. А., ул. „****, и С. М. АД.,
с ЕГН **********, от гр. А., ул. „****, да заплатят на ОЛЧ. М. К., с ЕГН **********,
от гр. А., ул. „***, сумата от 905 лв. (деветстотин и пет лева) направени в
производството пред въззивния и първоинстанционен съд разноски, на осн. чл. 78, ал.
1 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването
му на страните, при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9