Решение по дело №264/2022 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 279
Дата: 23 ноември 2022 г.
Съдия: Михаил Драгиев Русев
Дело: 20227240700264
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

  279                                           23 .11.2022 год.                          гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и втора год., в състав        

                                                                 

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

 

                                                          Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                                                 МИХАИЛ РУСЕВ

                       

при секретаря Зорница Делчева и в присъствието на прокурора Нейка Тенева, като разгледа докладваното от Михаил Русев КАН дело №264  по описа  за 2022 год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Д.Д.Д. – началник сектор в РУ Казанлък при ОД на МВР Стара Загора, чрез пълномощника си по делото юриск. Р.М., против Решение №217 от 04.08.2022 год., постановено по АНД №522/2022 год. по описа на Районен съд Казанлък, с което е  отменено като незаконосъобразно наказателно постановление №21-0284-002355/26.11.2021 год. на Началник сектор в Районно  управление Казанлък при ОД на МВР Стара Загора. 

   В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят твърди, че не е налице бланкетно възпроизвеждане на текста на чл.104б, т.2 от ЗДвП в съставеният АУАН. В същият са описани подробно действията на нарушителя. Бланката е с определен брой редове, поради което и актосъставителя е продължил описанието на нарушението в лявото поле на бланката. Въз основа на подробно изложени доводи в тази насока е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление както и да се присъдят сторените от него разноски в производството.    

Ответникът по касационната жалба – С.М.К., чрез пълномощника си по делото адв. И.Н. Б., редовно и своевременно призован за съдебно заседание, в представеният писмен отговор на касационната жалба, изразява несъгласие с подадената касационна жалба, който отговор поддържа в съдебно заседание. Претендира и разноски за касационната инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение че касационната жалба е неоснователна и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалбата на С.М.К. срещу наказателно постановление №21-0284-002355/26.11.2021 год. на Началник сектор в Районно  управление Казанлък при ОД на МВР Стара Загора, с което на К. са наложени административни наказания на основание чл.175а, ал.1, предложение трето от ЗДвП глоба в размер на 3 000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП. От фактическа страна е възприето, че на 16.11.2021 год. около 08:30 часа в гр. Павел баня на пл.“Д-р Балев“ движейки се в посока север-юг и навлизайки в кръговото движение управлявайки лек автомобил „БМВ 535Д“ с рег.№***, собственост на М. М.К., като водача използва пътищата за обществено ползване за други цели освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на товари и хора, форсира двигателя на автомобила, карайки задните гуми да превъртят, извършва резки маневри в ляво и дясно по посоката на движение и преднамерено извежда автомобила извън контрол, като отклонява приплъзва, задната част на автомобила в дясно и ляво.

При осъществения контрол за законосъобразност на оспореното наказателно постановление, районният съд е приел, че е налице нарушение в процедурата по реализирането на административно наказателната отговорност на наказаното лице, изразяващи се в несъответствие в описаните обстоятелства на допуснатото административно нарушение в акта за установяване на административно нарушение и тези в наказателното постановление. В самият акт е възпроизведен текста на нарушената разпоредба буквално, докато в наказателното постановление са описани самите действия на наказаното лице. Така описаните обстоятелства обаче не се подкрепят и от показанията на единствения очевидец – св. К., поради което е приел, че административното обвинение се явява недоказано. Това го е мотивирало да постанови решение, с което да се отмени издаденото наказателно постановление за извършеното нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП.

Решението на районния съд е неправилно.

            На първо място, съдът намира, че е основателно касационното оплакване, че както в АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление се съдържа пълно описание в какво се изразява демонстративно шофиране на ответника по касация. Действително в лявото поле на бланката на акта за установяване на административно нарушение се съдържа описание на извършеното административно нарушение, което съвпада абсолютно с описаното такова и в наказателното постановление. При скопчаването на делото, описаното в лявото поле на акта за установяване на административно нарушение остава невидимо за съда и за всеки един човек.

Неправилен е и извода, че нарушението не е доказано от свидетелските показания. Действително от посочените свидетели, единствен очевидец е свидетеля К., по които сведения е съставен АУАН. Същият изрично потвърждава из-вършеното нарушение от ответника по касация. Не е налице процесуална пречка, описаното административно нарушение да бъде доказано и с показанията на един свидетел. Всъщност неговите показания не са оборени по никакъв начин в хода на  съдебното производство, включително и с разпита на свидетеля К., баща на нарушителя. Следва да се отбележи, че същият не е очевидец на случилото се, а показанията му са хипотетични и са базирани на казаното от сина му. Ето защо същите не следва да се кредитират. Единственото обстоятелство, което възприел лично и за което свидетелства е разговора между полицейските служители преди заседанието и уговарянето им относно обстоятелството дали времето е било сухо  в деня на нарушението. Същото обаче е ирелевантно за случая, тъй като е налице официална информация от НИМХ, съгласно която на 15.11.2021 год. няма регистирирани валежи в синоптична станция Казанлък и Габарево, а на 16.11.2021 год. такъв регистриран само за времето от 07:00 часа до 07:20 часа в Казанлък, като падналото количество е 0.1 л./кв.м. Такъв обаче не е регистриран в синоптична станция Габарево. В гр. Павел баня няма пункт за събиране на метеорологична информация, а най-близката такава е в с. Габарево. Дотолкова доколкото в същия няма регистриран валеж на 15.11.2021 год. /ден преди нарушението/ и на 16.11.2021 год. – деня на извършване на административното нарушение, то не е доказано твърдението на ответника по касация за наличието на мокър асфалт на 16.11.2012 год.

Отговорността на С.М.К. се основава на допуснато нарушение на законово регламентираната в чл.104б, т.2 от ЗДвП забрана водачът на МПС да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От фактическа страна извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение е обосновано с констатацията, че на че на 16.11.2021 год. около 08:30 часа в гр. Павел баня на пл.“Д-р Балев“ движейки се в посока север-юг и навлизайки в кръговото движение управлявайки лек автомобил „БМВ 535Д“ с рег.№***, собственост на М. М.К., като водача използва пътищата за обществено ползване за други цели освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на товари и хора, форсира двигателя на автомобила, карайки задните гуми да превъртят, извършва резки маневри в ляво и дясно по посоката на движение и преднамерено извежда автомобила извън контрол, като отклонява приплъзва, задната част на автомобила в дясно и ляво. В тежест на наказващия орган е да установи и докаже при условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност. В случая приетото от наказващия орган, че описаното в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно поведение сочи на „използване на пътя за други цели, а не по предназначение” от водача на МПС, е фактически и доказателствено обосновано. С оглед показанията на разпитаният в хода на съдебното производство свидетел К. и описаната обстановка установено се явява обстоятелството, че водачът съзнателно е управлявал автомобила по начина описан в наказателното постановление. Не е доказано от страна на водача, че така описаното поведение, респективно въртене на гуми на управляваният от него автомобил се дължи на мокра пътна настилка и технически проблем – изключване на блокажите в конкретния момент.

 Налага се извода, че обвинението е доказано и не е опровергано, чрез доказателствени средства, установяващи друга обективна истина за съставомерните факти. В случая автомобилът се е намирал на място, който е част от път, отворен за обществено ползване /арг. §6, т.1 ЗДвП/, и в посочения в наказателното постановление момент /08:30 ч./ не е извършвал движение с цел превоз на пътници и товари, а с различна такава от единствено законосъобразната, поради което деянието правилно е квалифицирано като наказуемо по чл.175а, ал.1, предл. трето от ЗДвП.

Визираната като нарушена разпоредба на чл.104б, т. 2 от ЗДвП императивно забранява на водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Факта, че в закона не се съдържа легална дефиниция на „ползването на път за други цели, освен за превоз на хора и товари“, като законодателна техника предполага запълването на бланкетния състав с конкретно съдържание според особеностите на всяка хипотеза. В случая както в АУАН, така и в наказателното постановление ясно са описани всички елементи от състава на нарушението, както с деянието е създадена потенциална опасност за останалите участници в движението. С тези си действия жалбоподателят е нарушил забраната по чл.104б, т. 2 от ЗДвП да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Всички останали действия и маневри при управление на МПС следва да бъдат извършвани извън тези пътища и на обособените за целта места.

            С оглед на изложените съображения съдът намира че са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено. Доколкото същото е изяснено от фактическа страна и не е необходимо събирането на допълнителни доказателства, налице е произнасяне по същество от районният съд, то следва да се постанови решение по съществото на спора, като се потвърди обжалваното наказателно постановление. Настоящият съдебен състав, намира, че са безспорно установени всички съставомерни елементи от фактическия състав на административното нарушение, не са налице допуснати съществени процесуални нарушения при реализирането на административно наказателната отговорност на дееца, поради което правилно е била ангажирана отговорността на С. М. К. по чл.175а, ал.1, предложение трето от ЗДвП за нарушение на чл. 104б, т.2 от ЗДвП.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОТМЕНЯ Решение №217 от 04.08.2022 год., постановено по АНД №522/2022 год. по описа на Районен съд Казанлък, и вместо него постановява:

 ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №21-0284-002355/26.11.2021 год. на Началник сектор в Районно  управление Казанлък при ОД на МВР Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                   

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1. 

 

 

2.