РЕШЕНИЕ
№
301/19.12.2023 г.
Административен съд – Русе,
касационен състав, на тринадесети декември две хиляди двадесет и трета година в
публично заседание в следния състав:
Председател: Ивайло Йосифов
Членове: 1. Росица
Басарболиева
2. Диана Калоянова
при
секретаря Мария Станчева и прокурор Емилиян Грънчаров като разгледа
докладваното от съдия Калоянова КАНД
№ 311 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на И.К.М., ЕГН **********; с адрес *** и съдебен
адрес ***, офис № 20 срещу Решение № 535/20.07.2023 г., постановено по АНД № 813/2023
г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 0004486/20.03.2023 г., издадено от директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ Русе, с което касатора е санкциониран
по следния начин: 1. За нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1, изречение второ от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП) на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на
Рашков е наложена глоба в размер на 10,00 лева. 2. За нарушение на чл. 139, ал.
1, т. 2, изречение второ на Рашков, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, изречение
второ от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1 500,00 лева. От касационната
инстанция се иска да отмени оспорваното решение като неправилно и
незаконосъобразно. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.
348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон
и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание не
се явява и не се представлява.
Ответникът по
касационната жалба – директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ (РД АА) Русе, не се явява, не се представлява, не ангажира
становище по оспорването.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Русе счита постановеното решение на въззивния съд за правилно и
законосъобразно, а касационната жалба е неоснователна. Съдът правилно е достигнал
до единствения правилен извод, че с деянието си касационният жалбоподател е
осъществено състава на нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност. Не са налице твърдяните нарушения за
нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила.
Иска от съда да остави в сила решението на районния съд.
След
като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен
материал, Административен съд - Русе намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е
подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред
Районен съд – Русе е образувано по жалба на И.К.М. против Наказателно
постановление № К1055/04.04.2023 г., издадено от директора на РД АА Русе, с което са му наложени две
административни наказания глоба за установени нарушения на ЗДвП – при проверка
от контролни органи М. не е представил контролен талон към СУМПС, а отделно от
това е установено превишаване на количеството товар (въглища), който превозва с
транспортното средство.
За да потвърди процесното
наказателно постановление, първоинстанционния съд е приел, че при съставяне на
АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят
отмяната на НП на това основание, като наказанието е правилно
индивидуализирано, наложено е в справедлив размер, като нарушението е доказано
по несъмнен начин.
Решението
на Районен съд – Русе е правилно и следва да се остави в сила.
Предмет на касационна
проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените
в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на
първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.
Следва задължително да се посочи, че по своето
съдържание касационната жалба е почти напълно идентична с тази, предявена пред
Районен съд – Русе, като в оспореното решение са изложени мотиви по всички
предявени от М. възражения.
Съдът напълно възприема мотивите на въззивната
инстанция относно неизписването на цифровата квалификация на нарушението,
свързано с претоварването на превозното средство, в съдържанието на
наказателното постановление. Това е така, защото основен принцип в правото е,
че лицето се защитава срещу фактите, а не срещу цифрово посочената правна
норма.
Правилно въззивната инстанция е приела, че не са
налице смекчаващи вината обстоятелства. Доводът, че М. не е извършил други
нарушения е вследствие неправилната интерпретация на текста на обжалваното
съдебно решение от неговия процесуален представител – въззивната инстанция има
предвид факта, че при извършената проверка от органите на РД АА, е установено,
че водачът М. е извършил едновременно две нарушения – не е представил контролен
талон към СУМПС и е установено т.нар. претоварване на превозното средство.
За
пореден път касационния състав отбелязва, че напълно споделя мотивите на
Районен съд – Русе и относно наличието на значително нарушение извършено от М.
– установено е, че превозното средство надхвърля с 4 760 кг максимално
допустимата му маса от 40 000кг, което на практика е повече от 10%. В тази
връзка е направено позоваване на Приложение I от Регламент 2016/403 от
18.03.2016 г. на Комисията за допълнение на Регламент (ЕО) № 1071/2009 на
Европейския парламент и на Съвета по отношение на класификацията на тежките
нарушения на правилата на Съюза, които могат да доведат до загуба на добрата
репутация на автомобилния превозвач, и за изменение на приложение III към
Директива 2006/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, като се
твърди, че съгласно „точка 1 от точка 4
"Групи нарушения на Директива 96/53/ЕО на Съвета /Правила за масата и
размерите/ процесното превишаване на максималната допустима маса е с
незначителна за тях стойност, което определя извършеното нарушение като такова
със значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от същият вид.“. Съдът посочва, че цитираната правна норма не
съдържа твърдяното изявление на жалбоподателя относно незначителна стойност на
превишаването на максималната допустима стойност. Съгласно посочения регламент,
превишаването на максималната допустима стойност в интервал 10 % ≤ … < 20 % се
определя с означението МТН, т.е. много тежко нарушение. Безспорно, при
математично определяне, превишаването на товароподемността на превозното
средство е в размер на 11,9% и следователно, същото следва да се определи като
много тежко нарушение, независимо от направения опит то да бъде омаловажено. В
този смисъл, определения размер на глобата от 1 500,00 лева е напълно
съответен на нарушението, извършено от М..
Не
отговаря на действителността твърдението в касационната жалба, че с обжалваното
решение въззивната инстанция се е произнесла „свръхпетитум“, т.е. че се е
произнесла по нещо, с което не е била сезирана. Напротив, видно от жалбата, с
която е бил сезиран (л. 7 от въззивно дело), същата започва с искане „Молим да отмените изцяло, като
неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 0004486 от
20.03.2023 г., издадено от ….“. На следващо място, жалбата завършва сък
същото искане (л. 8 от въззивно дело, абзац четвърти отдолу нагоре) „Ето защо МОЛИМ да отмените
обжалваното от нас НП като незаконосъобразно или да измените Наказателно
постановление № 38-0004486 от 20.03.2023 год., издадено от Венцислав Стоянов
Шахънов - директор на РД „АА” - Русе, като намалите размера на наложената
"глоба" от 1500 /хиляда и петстотин/ лева на 500 /петстотин/ лева.“ За касационната инстанция така предявеното
възражение като основание за отмяна остава необяснимо при условие, че както
пред Районен съд – Русе, така и касационната жалба са изготвени и подписани от едни
и същи процесуален представител на М..
Касационната инстанция
счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което
следва да се остави в сила.
С постъпилата по делото
молба с вх. № 5581/12.12.2023 г. е поискано даване ход на делото, отмяна на
обжалваното съдебно решение изцяло; при условията на евентуалност намаляване на
наложената глоба и са развити пространни разсъждения относно искането за
присъждане на разноски. Предвид изхода на делото, в полза на касационния
жалбоподател разноски не се следват.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка
с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Русе
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 535/20.07.2023 г.,
постановено по АНД № 813/2023 г. по описа на Районен съд – Русе.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: