№ 3404
гр. С., 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТОЗАРА К. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110134829 по описа за 2021 година
„Т. е предявила против Р. Г. Г. и А. Г. С. /преди Г./ в условията на субективно и
обективно кумулативно съединяване, осъдителни искове с правно основание, чл. 79, ал.1
ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за следните суми: сумата 800,55 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода - м.05.2018г. -
м.04.2019г., ведно със законна лихва за забава от 18.06.2021 г. до окончателно изплащане на
задължението, сумата от 115,33 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от
15.09.2019г. до 15.04.2021г.; сумата от 35,97 лева, представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода oт м.05.2018г. - м.04.2019г., ведно със законната лихва,
считано от 18.06.2021 г. до окончателното изплащане; сумата от 8,25 лева - представляваща
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 15.04.2021 г.
Сумите се претендират от всяка от ответниците в следния размер:
От Р. Г. Г. /при квота ¾ ид.ч./: сумата 600,41 лева - главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода - м.05.2018г. - м.04.2019г., ведно със
законна лихва за забава от 18.06.2021 г. до окончателно изплащане на задължението, сумата
от 86,50 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2019г. до
15.04.2021г.; сумата от 26,98 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода oт м.05.2018г. - м.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от
18.06.2021 г. до окончателното изплащане; сумата от 6,19 лева - представляваща лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 15.04.2021 г.
От А. Г. С. /преди Г., при квота ¼ ид.ч./: сумата 200,14 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода - м.05.2018г. -
м.04.2019г., ведно със законна лихва за забава от 18.06.2021 г. до окончателно изплащане на
задължението, сумата от 28,83 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от
1
15.09.2019г. до 15.04.2021г.; сумата от 8,99 лева, представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода oт м.05.2018г. - м.04.2019г., ведно със законната лихва,
считано от 18.06.2021 г. до окончателното изплащане; сумата от 2,06 лева - представляваща
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 15.04.2021 г.
Претендира присъждането за съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът поддържа, че с ответниците /в качеството им на собственици на имот,
находящ се в гр. С., ж.к. „Х., абонатен номер ./, са се намирали в облигационни отношения,
като е доставял до имота през процесния период топлинна енергия за битови нужди. От своя
страна ответниците се явявали неизправна страна, тъй като не са заплатили стойността на
доставената и потребена топлинна енергия, както и цена на извършена услуга дялово
разпределение, като дължат и обезщетение за забавено изпълнение.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата Р. Г. Г. е подала отговор на ИМ, в който не
оспорва предявените искове по основание. Посочва, че е извършила плащане по сметка на
ищцовото дружество на задълженията за процесния период, поради което процесиите
вземания касателно нейните задължения били изцяло погасени. Прави възражение за
прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата А. Г. С. /преди Г./, уведомена по реда на чл.47
ГПК е подала отговор на исковата молба чрез назначения от съда особен представител - Н.
С.. Оспорва предявените искове поради изтекла погасителна давност за всички вземания
преди 18.06.2018г.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по
делото доказателства намира следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, респективно са задължени
лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ.
От представения по делото нотариален акт № 173, том VI, дело № 311/1986г. /л. 122-
123 от делото/ се установява, че на 02.03.1990г. нотариус Б. при Софийска нотариална
служба е признал за собственици на процесния имот – ап. № 71, находящ се на адрес: гр. С.,
жк. „Х. лицата Р. Г. Г. /Г./ - дъщеря и Н. Г. – съпруга на починалия Г., като останали
единствени наследници след отказа от наследство от страна на дъщеря му А. Г. Г., вписан
под № 695/1976г. на СРС. Доколкото в нотариалния акт не са посочени изрично конкретни
квоти, при които двете лица, придобиват съответната част от имота, следва да се приеме, че
квотите са по ½ ид.ч. от всяко от тях.
При така представения нотариален акт, който не е оспорен от ответната страна, съдът
прием за установено, че ответницата Р. Г. е придобила ½ ид.ч. от процесния имот.
Видно от справката за роднински връзка на ответницата Р. Г. Г. /л. 69 от делото/,
майката на ответниците Н. П. е починала. Следователно от момента на смъртта й
2
притежаваната от нея ½ ид.ч. от процесния имот е преминала в патримониума на двете й
дъщери като нейни наследници /факт, който не е се оспорва от страните/, като всяка от
ответниците е получила по ¼ ид.ч. от имота. По този начин притежаваните от ответницата
Р. Г. идеални части стават ¾, а ответницата А. С. притежава ¼ ид.ч. от имота. По делото
липсват данни за отказ от наследство от А. С. от наследството на майка й, нито за
последващо прехвърляне на имота от двете ответници на трето лице.
Видно от удостоверението за идентичност на лице с различни имена /л. 90 от делото/,
налице е идентичност на имената А. Г. С. и А. Г. Г. на лице с ЕГН **********.
От събраните по делото писмени доказателства, представени от ищеца и третото
лице – помагач „Б. и неоспорени от ответниците, а именно: Договор № 934 от 19.11.2001г.,
сключен между ЕС на процесния адрес и „Б., Протокол от проведено общо събрание;
съобщения към фактури, извлечение от сметка за абонат .; Договор от 28.05.2018г. , сключен
между „Т. С.” АД и „Б. при Общи условия за извършване на услугата дялово разпределение
на ТЕ, индивидуални справки за използвана ТЕ за процесния период, формуляри за отчет на
уредите за ДР на ТЕ и документи за връчване на изравнителни сметки, се установява, че
сградата в режим на ЕС на горния адрес била топлоснабдена, както и процесния имот.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че от събраните по
делото писмени доказателства се установяват въведените с исковата молба твърдения, че
ответниците в качеството си на собственици на процесния топлоснабден имот са били
клиент /потребители/ на доставяната до имота топлинна енергия.
Предвид цитирания по-горе законов текст ответниците, като собственици на
съответната идеална част от имота, били обвързани по силата на закона от облигация с
ищцовото дружество досежно доставяната до собствения им имот топлинна енергия, без да е
необходимо нарочно изявление от тяхна страна, че желаят да закупуват доставяната в имота
от ищеца „Т. топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането
им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се
установява ответниците или техния наследодател да са се възползвали от правото си по чл.
150, ал. 3 ЗЕ.
Предвид изложеното, между ищеца и ответниците за процесния период бил сключен
действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни ОУ.
Най-сетне, съдът кредитира и представеното от ответника Р. Г. платено нареждане /л.
58 от делото/, видно от което – на дата 01.10.2021г. по сметка на „Т. от ответницата Р. Г. е
3
била заплатена сумата от 480,05 лева.
Съдът кредитира изцяло и заключението на приетата по делото ССЕ /неоспорена от
страните/, като съобрази, че вещото лице дава пълни и обосновани отговори на поставените
въпроси.
Съгласно заключението на основната ССЕ:
При ищеца за процесния период на абоната е създадена съдебна сметка с номер (ID)
162063. При проверка по съдебната сметка при ищцовото дружество вещото лице е
установило данни за плащане по процесиите суми в размер на 480,05 лв. от 01.10.2021г.
/след датата на завеждане на иска/, представляващи ½ от предявената по иска сума.
Плащането е извършено от ответника Р. Г.. Като основание за плащане ответницата е
посочила номера на настоящото дело № 34829/2021г.
По счетоводни данни с плащането са погасени следните задължения: съдебни
разноски: 37,50 лева; 92,68 лева – мораторна лихва; 17,77 лева – законна лихва, 332,10 лева –
главница. Остатъкът от общото задължение в системата на ищеца е, както следва: 562,50
лева – съдебни разноски; 30,90 лева – мораторна лихва; 5,93 лева – законна лихва; 504,42
лева, или общо задължения – 1103,75 лева. Задължението не е разпределено между
ответниците по съдебната сметка.
По данни от изготвените отчети и изравнителни сметки от ФДР за периода от 05.2018
г. до 04.2019 година резултатът е сума за доплащане: +103,70 лева. Стойностите по
изравнителни сметки са осчетоводени в счетоводната система на ищеца на датите посочени
в „Последна колона” на Таблица № 2, както следва: за отчетен период 05.2018-04,2019 г.
резултатът е сума за доплащане в размер на +103,70 лева, формирани от +95,77 лв. за
доплащане от 8.2019 и +7,93 лв. за доплащане от 10.2019. Сумата от +95,77 лв. е отразена в
Общата фактура от 31.08.2019 г. Сумата от +7,93 лв. е отразена в Дебитните известия от
31.10.2019г.
По данни от счетоводството на ищеца, общото задължение на ответниците за
потребление на ТЕ за периода от м.05.2018г. до м. 04.2019г., е в размер 800,55 лева, от
които: за отопление – 413,45 лева, в т.ч. сградна инсталация; за топла вода /БГВ/ -
283,33 лева; за такса мощност - 0,00 лева. Общо начислени по фактури: 696,78 лева.
Кредитни известния 696,78 лева. Обща ф-ра **********/31.08.2019 г. – общо дължима сума
за ТЕ 800,55 лева.
Общо задължение на ответниците, според иска на ищеца, се формира от следните
суми : 800,55 лева - общо за ТЕ за отопление и БГВ + 35,97 лева - общо за отчитане на уреди
за разпределение на ТЕ = 836,52 лева - общо дължима главница, от който като платени са
отнесени при ищеца 332,10 лв,- главница, от общо платената сума по делото 480,05 лв. и
остатъка от непогасената главница е 504,42 лв .
Мораторната лихва, според иска на ищеца, върху всяка една главница за ТЕ, с лихвен
период : от датата на изпадане на ответника в забава /падежа на всяко месечно задължение/
считано от 16.10.2019 г. до 15.04.2021 година /дата, посочена в петитиума на ИМ/ върху
4
всяка една главница за ТЕ възлиза на 135,73 лева. Мораторната лихва според иска на ищеца
върху всяка една главница за дялово разпределение възлиза на 9,14 лева.
По счетоводни данни от претендираната от ищеца мораторна лихва в общ размер на
123,58 лв. е платена сумата от 92,68 лв. и непогасения остатък е: 30,90 лв.
Само за периода от м.05.2018 г. до м.06.2018 г. размерът на сумата за ТЕ ще е 61,72
лв., изчислени както следва: 44,44 лв. - сбора от сумите за ТЕ по прогнозни стойности по
фактури за периода от м.05.2018 г. до м.06.2018 г., плюс 23,89 лв., представляващи 2/12 част
от изравнителната сметка за - отоплителен сезон 2018/2019.
Като се вземе предвид преизчислената сума от експертизата, то размерът на
мораторната лихва върху сумата 61,72 лв. - главницата за ТЕ за периода от м.05.2018 г. до
м.06.2018 г. изчислена по реда на чл.86 от ЗЗД, с лихвен период 16.10.2019 г. - 15.04.2021 г.
ще е в общ размер на 9,37 лв.
Общото задължение на ответниците за потребление на ТЕ за периода от м.07.2018
година до м.04.2019 година, е в размер 732,15 лв. Задължението за дялово разпределение за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. е: 35,97 лева главница и 8,51 лв. лихва за забава към
15.04.2021 г.
Относно задължението за главница за заплащане на дялово разпределение съдът
съобрази следното:
Съгласно чл. 36 от ОУ от 2016г. - клиентите заплащат цена за услугата "дялово
разпределение", извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се
формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на
изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на Клиента, за отчитате на уредите за дялово разпределение извън
обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
Продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата.
От представената към ИМ извлечение от сметка за процесния абонатен номер, се
установява, че за процесния апартамент, е извършвана дейност по топлинно счетоводство за
доставеното и изразходвано количество ТЕ за подгряване на топла вода, за което
начислявана и фактурирана цена на извършената услуга за дялово разпределение.
По делото се установява на база представеното и коментирано по-горе извлечение от
сметка на абонатния номер, както и на база писмените доказателства, че в процесния
период, по отношение на процесната етажна собственост е извършвана услугата дялово
разпределение от „Б..
При така установеното и с оглед направеното от ответницата А. Г. възражение за
погасяване на част от задълженията й поради изтекла давност, съдът дължи произнасяне и
по този въпрос.
Съобразно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна
енергия дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на
5
страните, на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Престациите се
обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между страните по договор при
публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ, и имат съществения елемент на
периодичните плащания по смисъла на чл. 111, б. ”в ЗЗД – предварително определен и
известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде
изпълнено, както и определяем размер на същото предвид предварително фиксираните цени
за единица топлинна енергия. Горните характеристики на вземанията на топлофикационните
дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия и на сумите за дялово
разпределение ги характеризират като периодични вземания по смисъла на чл. 111, б. „в”
ЗЗД. В тази насока съдът съобрази и Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д.
3/2011г. на ОСГТК на ВКС. С оглед на горното, същите се погасяват с изтичане на
установената в същата норма кратка тригодишна давност.
Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо, а ал. 2 на същия текст предвижда, че ако е
уговорено, че то става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
вземането е възникнало. Законодателят е уредил институтът на погасителната давност по
начин, че началният момент, от който погасителната давност се прилага, да се свързва с
обективно осъществени факти и да не зависи от волята на страните по правоотношението.
Поканата по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД е необходима, за да възникне отговорността на
длъжника за забава, но не и за възникване на вземането, от който момент започва да тече
погасителната давност.
Теченето на давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на
исковата молба пред съда от ищеца на 18.06.2021г. Така, обхванати от погасителната
давност се явяват задълженията, чиято изискуемост е настъпила преди 18.06.2018г.
Общите условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР. са
публикувани на 11.07.2016г., предвид на което и с оглед нормата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ
съдът приема, че ОУ от 2016г. са влезли в сила от 11.08.2016г. Нормата на чл. 33 от ОУ от
2016г. предвижда задължение на клиентите да заплащат месечните дължими суми в 45-
дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят.
Настоящият състав на съда намира, че независимо от практиката на ищеца след
издаването на месечните фактури по прогнозна консумация и на изравнителната сметка, да
издава кредитни и дебитни известия и накрая обща фактура, давността за отделните
месечни прогнозни задължения във връзка с нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо.
Ето защо, при съблюдаване чл. 33 ОУ в сила от 2016г., месечната фактура за
задължения за ТЕ за м. 04.2018г. е с падеж 45 дни след изтичането на края на този месец –
14.06.2018г. /четвъртък – присъствен ден/ - преди завеждане на исковата молба, а месечната
фактура за задължения за ТЕ за м. 05.2018г. е с падеж 45 дни след изтичането на края на този
месец, т.е. - 16.07.2018г. – след завеждане на исковата молба.
Поради това настоящият съдебен състав приема, че вземанията за цена на доставена
6
ТЕ по прогнозна консумация за месец май 2018г. са погасени по давност, като същите
възлизат на 22,22 лева.
Изцяло необхванати от погасителната давност са вземанията на ищеца за
отоплителния период от 01.05.2018г. до 30.04.2019г. Т.е., непогасена от давността се явява
главницата за ТЕ в размер на 778,33 лева.
От така погасената по давност сума от 22,22 лева, съответна на притежаваната от
ответницата А. С. квота от ¼ ид.ч, е сумата от 5,56 лева.
Ето защо, искът спрямо ответницата А. С. за главница за ТЕ следва да бъде уважен за
сумата от 194,58 лева и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 200,14 лева
или за сумата от 5,56 лева, като погасен по давност.
Таксите за извършваната услуга за дялово разпределение съобразно разпоредбите на
чл. 36 ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването се фактурират и
заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество. Нормата на чл. 36,
ал. 2 ОУ на ищеца от 2014г. предвижда обявяване по подходящ начин на клиентите на реда
и начина на заплащане на услугата дялово разпределение. Аналогичен е и текстът в ОУ от
2016г., предвид на което съдът приема, че давността за тези вземания тече от възникването
им, т.е. от фактурирането.
Т.е., всички фактури за дялово разпределение, издадени до 18.06.2018г. се явяват
обхванати от погасителната давност. Такава е фактурата за месец май 2018г., издадена на
31.05.2018г. за сумата от 2,75 лева. Остатъкът от 33,22 лева се явява непогасен от давност.
От така погасената по давност сума от 2,75 лева, съответна на притежаваната от
ответницата А. С. квота от ¼ ид.ч, е сумата от 0,69 лева.
Ето защо, искът спрямо ответницата А. С. за главница за дялово разпределение
следва да бъде уважен за сумата от 8,30 лева и отхвърлен за горницата до пълния предявен
размер от 8,99 лева или за сумата от 0,69 лева, като погасен по давност.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016г., продавачът начислява лихва за забава само
върху задълженията по чл. 32, ал. 3, а именно само върху сумите по изравнителните сметки,
които съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от изтичане на
периода, за който се отнасят. Т.е., сумите, за които се дължи лихва, касаят общите фактури, а
същите не са обхванати от давността.
Съгласно заключението на ССЕ - мораторната лихва според иска на ищеца върху
всяка една главница за ТЕ към дата 15.04.2021г. /както се претендира от ищеца/ възлиза на
135,73 лева, а върху главницата за дялово разпределение – 9,14 лева.
По отношение на мораторната лихва върху главницата за ТЕ и дялово разпределение,
касателно иска, предявен срещу ответницата А. С., следва да бъде съобразено, че част от
сумите по главницата са погасени по давност.
Така, мораторната лихва върху непогасената по давност главница за ТЕ, а именно
7
върху сумата от 194,58 лева за периода от 15.09.2019г. до 15.04.2021г. /дължима от
ответницата А. С., като непогасена по давност/, съдът изчисли чрез лихвен калкуратор, като
изключи периода от на извънредното положение, а именно от 13.03.2020г. до 08.04.2020г.,
през който период съгласно чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците – лихви за забава върху суми, дължими от частноправни
субекти, не се начисляват.
Тази лихва съдът изчисли в общ размер на 29,91 лева. С оглед на това и доколкото от
ответницата А. С. се претендира мораторна лихва върху главницата за ТЕ в размер на 28,83
лева, то този иск следва да бъде уважен изцяло.
Що се отнася, обаче, до мораторната лихва, касаеща главницата за дялово
разпределение, съдът съобрази нормата на чл. 36, ал. 2 ОУ на ищеца от 2014г., както и
аналогичния текст в ОУ от 2016г., които предвиждат обявяване по подходящ начин на
клиентите на реда и начина на заплащане на услугата дялово разпределение.
По делото по горните мотиви не са ангажирани никакви доказателства за извършено
от търговеца оповестяване на задълженията, предвид на което при дължимото от ищеца
пълно и главно доказване по делото не се установява изпадането на ответника в забава. Ето
защо, ищецът следва да понесе неблагоприятните последици на недоказването, като
предявения иск срещу ответниците за обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът е длъжен при преценка крайния изход на делото да вземе предвид и
новонастъпилите обстоятелства след завеждане на исковата молба.
В този смисъл следва да отчете и факта на извършено плащане от страна на
ответника Р. Г. след завеждане на исковата молба, в общ размер на 480,05 лева.
Съгласно чл. 76 от ЗЗД - "Този, който има към едно и също лице няколко еднородни
задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях
погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При
няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са
възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно. Когато изпълнението не е
достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред
разноските, след това лихвите и най-после главницата”.
Видно от платежното нареждане, депозирано от ответника, в него единствено е
посочено, че касае настоящото дело. На първо място, при това положение съдът ще посочи,
че с така внесената от ответницата Р. Г. сума следва да бъдат погасени част от нейните
задължения към „Т..
Видно е от размера на внесената сума, че същата не може да покрие всички
задължения на ответницата Г., като същата не е посочила и кое конкретно задължение
погасява. Доколкото не се покрива цялото най-тежко обременително задължение, което
според този съд е главницата за ТЕ, съдът счита, че следва да бъдат погасени съразмерно
8
част от всички задължения.
С оглед на това, като погасени чрез плащане следва да се считат следните суми: сумата
от 360 лева – главница за ТЕ, ведно със законната лихва, върху тази сума, считано от
18.06.2021 г. до окончателното изплащане – 01.10.2021г., която възлиза на 10,60 лева; 26,98
лева - представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода oт
м.05.2018г. - м.04.2019г., както и законната лихва върху тази сума, считано от 18.06.2021 г.
до окончателното изплащане – 01.10.2021г., която възлиза в размер на 0,80 ст.; 81,67 лева,
представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2019г. до 15.04.2021г. върху
главницата за ТЕ. В тази част исковете следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез
плащане в хода на съдебното производство.
Искът касателно мораторната лихва върху главницата за дялово разпределение, в
размер на 6,19 лева - представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 01.07.2018г. до 15.04.2021 г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
В този случай дължими от ответницата Р. Г. ще останат следните суми: 240,41 лева –
главница за ТЕ, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането; сумата от 4,83 лева, представляваща
законна лихва за забава върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2019г. до 15.04.2021г. В
тази част искът следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и ищецът, с оглед уважената част на
исковете и ответниците с оглед отхвърлената част на исковете, като бъде взето предвид, че
частичното плащане от ответницата Р. Г. е осъществено след завеждане на исковата молба.
И двете ответници не са сторили разноски.
Ищецът „Т. е сторил следните разноски: 50,00 лева – ДТ; 250 лева – депозит за ССЕ.
С оглед факта, че ищецът е представляван в производството от юрисконсулт, на осн.
чл. 78, ал. 8 от ГПК му се следва и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер / с
оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото/, т. е. сума от 100 лв. Общите
разноски на ищеца, които следва да бъдат разпределени между всики ответници с оглед
притежаваните от тях квоти, са в размер на 400 лева. Този разноски следва да се отнесат
поравно към двете ответници – всяка по 200 лева, като всяка от тях заплати такава част от
тези разноски, с оглед уважената част на исковете.
Конкретно при определяне разноските, дължими от ответницата А. С., следва да
бъде взето предвид, че ищецът е сторил разноски в размер на 300 лева за заплащане на
депозит за особен представител, назначен за този ответник, като тези разноски също бъдат
поети от тази ответница с оглед уважената част на исковете.
След това уточнение, съдът прие, че всеки от ответниците следва да заплати следните
разноски на ищеца:
Ответникът Р. Г. следва да заплати разноски на ищеца с оглед уважената част на
исковете в размер на 198,28 лева.
9
Ответницата А. С. следва да заплати разноски на ищеца в размер на 482,69 лева.
Така мотивиран съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Г. Г. ЕГН **********, с адрес: гр. С., жк. „Х., ет. 7, ап. 71 да заплати на
„Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я. на основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми, дължими във връзка с имот, находящ
се в гр. С., ж.к. „Х. /абонатен номер ./, а именно: сумата 240,41 лева – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода - м.05.2018г. -
м.04.2019г., ведно със законна лихва за забава от 18.06.2021 г. до окончателно изплащане на
задължението и сумата от 4,83 лева, представляваща законна лихва за забава върху
главницата за ТЕ, за периода от 15.09.2019г. до 15.04.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за ТЕ до пълния предявен размер от 600,41 лева, или за сумата от 360 лева, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 18.06.2021 г. до окончателното изплащане –
01.10.2021г. /възлизаща на 10,60 лева/, искът за главница за извършена услуга за дялово
разпределение за периода от м.05.2018г. до м.04.2019г. в размер на 26,98 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 18.06.2021 г. до окончателното изплащане –
01.10.2021г. /възлизаща на 0,80 ст./, искът за мораторна лихва върху главницата за ТЕ за
периода от 15.09.2019г. до 15.04.2021г. до пълния предявен размер от 86,50 лева или за
сумата от 81,67 лева, поради погасяването им чрез плащане в хода на съдебното
производство, както и иска за мораторна лихва върху главницата за услугата дялово
разпределение в размер на 6,19 лева за периода от 01.07.2018г. до 15.04.2021г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА А. Г. С. ЕГН **********, с адрес: гр. С., жк. „Х. да заплати на „Т., ЕИК .,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми, дължими във връзка с имот, находящ се в гр. С.,
ж.к. „Х. /абонатен номер ./, именно: сумата 194,58 лева - главница, представляваща стойност
на незаплатена топлинна енергия за периода - 01.05.2018г. – 30.04.2019г., ведно със законна
лихва за забава от 18.06.2021 г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 28,83
лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2019г. до 15.04.2021г.,
сумата от 8,30 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода oт 01.05.2018г. - 30.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от 18.06.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за ТЕ за
горницата до пълния предявен размер от 200,14 лева или за сумата от 5,56 лева, както иска
за главница за дялово разпределение за горницата до пълния предявен размер от 8,99 лева
или за сумата от 0,69 лева, като погасени по давност, и иска в размер на 2,06 лева -
представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018г.
до 15.04.2021 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р. Г. Г. ЕГН **********, с адрес: гр. С.,
10
жк. „Х., ет. 7, ап. 71 да заплати на „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„Я. сумата от 198,28 лева - разноски, сторени в производството пред СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. Г. С. ЕГН **********, с адрес: гр. С.,
жк. „Х.”, бл. . да заплати на „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.
сумата от 482,69 лева - разноски, сторени в производството пред СРС.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач – „Б..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11