МОТИВИ
по НЧХД № 425 /
2017 г.
по описа на РС-Бяла
Подсъдимият А.С. А. *** е предаден на съд
по реда на чл.247,ал.1,т2 от НПК по обвинение за това, че: На
19.07.2017г. в гр.Бяла, на публично място - в сигнал до Районна прокуратура
гр.Бяла и до Министъра на земеделието и храните, е приписал извършването на
престъпления на М.Б.П. ***, в качеството му на длъжностно лице – Председател на
ППК“Старт 93“ с.*** при изпълнение на службата, че: изградената в с.*** с
европейско финансиране инсталация за
компостиране на животински отпадъци не се използва по предназначение, че
управляващите на ползвателя на инсталацията – ППК “Старт 93“ с.***,
представлявана от М.Б.П. демонстрира
безстопанствено отношение към скъпо струващата техника, като я оставили без
надзор край пътя, че инсталацията не се използва по предназначение и се
извършват финансови престъпления - престъпление по чл.148,ал.1, т.1,т.2,т.3, вр. чл. 147, ал.1
от НК.
Ведно
с тъжбата е предявен срещу подсъдимия граждански иск за претърпените
неимуществени вреди в размер на 10000лв. До започване на съдебното следствие, на
основание чл.84 и сл. от НПК съдът прие за съвместно разглеждане в наказателния
процес предявения граждански иск и конституира
частния тъжител като граждански ищец в процеса. Последният се явява в
с.з., заедно с упълномощен повереник адв. М. ***, който поддържа изцяло обвинението
като безспорно доказано, пледира за справедливо наказание и пълно уважаване на
гражданския иск.
Подсъдимият А.С. А., редовно призован, се явява в с.з. заедно с упълномощения от него
защитник – адв. М.П. ***. Дава подробни обяснения, в които твърди, че като създател и конструктор на
инсталацията за компост, която според него е уникална, не можел да приеме
начина по който тя се експлоатира, счита, че поради неправилната експлоатация
на инсталацията не е разгърнат целия й капацитет и тя не реализира предвидените
приходи. Представя писмени и гласни доказателства, в подкрепа на тезата си. Защитникът адв. М.П.,
също намира, че обвинението е несъставомерно, че не е доказано по категоричен начин, поради
което пледира за оправдаване на подсъдимия и отхвърляне на гражданския иск. Защитникът
счита, че от събраните доказателства се установява истинността на твърденията
на подсъдимия в подадения от него сигнал, поради кщоето същите нямат
клеветнически характер.
Съдът,
след преценка на събраните доказателства, прие за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият А. С.А. е роден на ***г***, бълг.
гражданин, с полувисше образование, женен, пенсионер, с постоянен адрес ***, с
ЕГН **********.
На 28.06.2013г. в гр.Русе бил
сключен договор/л.34/ между „Биокомпост
БГ“ ООД-гр.Разград, представлявано от С.А.А. /съпруга на подсъдимия/ - продавач
по договора и ППК „Старт 93“ - с.***, представлявано от тъжителя М. Б. П.,
като председател - купувач по договора, по силата на който продавачът се задължава да достави и монтира
в базата на купувача инсталация за компостиране на животински отпадъци,
генерирани от телеугоителен комплекс на ППК“Старт 93“, по проект по Програма за
развитие на селските райони.
На 28.08.2014г. в гр.София между
Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/ и ППК Старт 93“ - с.***, представлявано от тъжителя
М.Б.П., като председател – ползватели, бил сключен Договор № 18/121/06803 /
л.37/, по силата на който ДФЗ предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова
помощ за извършване на дейности, заявени за финансиране с проект №
18/121/06803, а именно:“Изграждане на инсталация за компостиране на животински
отпадъци, генерирани от ППК „Старт-93“ по изискванията на Директива 91/676/ЕИО.
Съгласно сключения договор през 2015г. „Биокомпост БГ“ ООД доставили, монтирали
и въвели в експлоатация инсталацията за компостиране на животински отпадъци,
генерирани от ППК“Старт 93“. Автор на проекта за инсталацията бил подс.А.,
който по образование бил химик-технолог. Инсталацията била монтирана през
2015г. в с.Караманово, в непосредствена близост до кравефермата /телеугоителен
комплекс/ на кооперацията, от където се
добивали животинските продукти за компостиране. Кравефермата се намирала в края на селото, на
изхода за гр.Свищов. Подсъдимият обучил св.И.К. да управлява и работи с
инсталацията и същият бил назначен като работник в нея през деня. Вечер
инсталацията не се охранявала от специално назначена охрана, управляващите
кооперацията разчитали, че е близо до кравефермата и работниците от нощната
смяна я наблюдават. Инсталацията работела от м.март до м.ноември, тъй като през
зимата, поради ниските температури, използваните от нея суровини замръзвали, а
тя не била проектирана да работи при такива условия. При нормален режим на
работа от инсталацията се произвеждали средно по 8т компост на ден.
През 2016г. в близост до инсталацията били поставени пластмасови
бидони, в които от получения от инсталацията компост кооперацията започнала да
произвежда ограничени количества биотор,
който нарекли „Био Стар 93“. За производството на този продукт
не била извършена съответната регистрация в Българска агенция по
безопасност на храните /БАБХ/, както и кооперацията не притежавала сертификат
за производството му, съгласно извършената справка в БАБХ/л.134/. Въпреки това
ръководството на кооперацията решили и използвали произведения био тор за
нуждите на кооперацията, като обработвали с него кооперативните земеделските
земи. Тъй като този биопродукт реализирал добри приходи на кооперацията,
ръководството на кооперацията в лицето на председателя М.Б. рекламирали течния
био тор чрез рекламни брошури/л.77-81/, чрез участия в телевизионни предавания по канал БНТ 2, както
и по време на проведено заседание на 27.10.2016г. в Областна администрация Русе
на съвместна българо-румънска земеделска работна група/СБРРГ/. Чрез свои
изявления тъжителят – М.Б. и св.В.В.-служител на кооперацията рекламирали по
време на заседанието течния тор - неговото съдържание, начин на производство,
екологични предимства и качества, възможности за реализация на българския и
румънския пазар.
По този начин инсталацията работила до м.юли 2017г. На 03.07.2017г. проливен дъжд предизвикал преливане на
р.Студена, преминаваща през селото и наводнение в с.Караманово. Инсталацията за
компост също била наводнена. С Констативен протокол № ГС 48 / 21.07.2017г. /л.12/ от проверка на комисия от експерти от РИОСВ Русе, в
присъствие на тъжителя като председател на кооперацията било констатирано/т.2/,
че на площадката на животновъдната ферма, собственост на ППК“Старт 93“ е
изградена компостираща станция, като същата в резултат на наводнението е залята
и е претърпяла сериозни материални щети. Към момента на проверката инсталацията
не функционирала, поради наличие на вода.
Дни след наводнението от помещението
на инсталацията били изкарани три цистерни,
които били оставени в непосредствена близост до помещенията на св.Р.Н. Той
ползвал две сгради от телеугоителния комплекс в с.Караманово, в който се
намирала и инсталацията за компост на кооперацията. Цистерните били метални, от
неръждаема стомана, с вместимост около 1-2т. Изнасянето на цистерните и
оставянето им навън видял работник на св.Н. След транспортирането на цистерните
за тях идвал да разпитва полицейски служител, на когото съсед на св.Н. обяснил,
че хора от кооперацията са ги натоварили и откарали някъде. Св.Т.Т. – член на
Управителния съвет на кооперацията същия ден се намирал в центъра на
с.Караманово. Тогава видял товарен автомобил със запълнена платформа с цистерни
от инсталацията, изработени от неръждаем метал, с вместимост 1-2т. да ги
откарва някъде. Междувременно в с.Караманово започнали да се носят слухове, че
се разпродават елементи от компостиращата инсталация. Подсъдимият също разбрал,
че инсталацията не работи, че се изнасят елементи от нея, както и че се произвежда
неузаконен течен тор. Той се чувствал лично свързан с конструирането и
реализирането на инсталацията, която спорен него била уникална. Инсталацията
била скъпоструваща и подсъдимият не искал да се допусне нейното унищожаване и
спиране на производството.
На 19.07.2017г. подсъдимият А. по ел.поща подал сигнал до Районна
прокуратура гр.Бяла и до РП София/ л.104/, в който посочвал, че след
наводнението от м.юли 2017г. в с.Караманово компостиращата инсталация е
компрометирана. Посочва се, че на 17.07.2017г. трима служители на кооперацията
са демонтирали и изнесли с товарен автомобил метални съдове от неръждаема
стомана от инсталацията, които на следващия ден се намирали оставени на изхода
на комплекса, в края на селото в посока за с.Вардим. Със сигнала подсъдимият
сезирал прокуратура, за това, че управляващите ППК Старт 93 се отнасят
безотговорно към скъпоструващата инсталиция, като я оставят без надзор от 17ч.
до 08ч. на следващия ден и я използват извън предназначението и – за
производство на неузаконен течен тор, който се предлага в РРумъния, за което се
разбира от предаване по БНТ 2 от 19.03.2017г., в което председателят М.Б. и св.
В.Д. са направили изявление. Подадения сигнал бил изпратен по компетентност в
ОП Русе, където била извършена проверка по случая. Проверката завършила с отказ
на наблюдаващия прокурор да образува ДП и прекратяване на преписката. В
прокурорскто постановление /л.101/ се посочвало, че липсва основание за извършване на проверка, тъй като в сигнала не
се съдържат данни по см. на чл.211, ал.1 НПК за образуване на ДП. Наблюдаващият
прокурор приел, че липсват данни за извършено престъпление по чл. 21 НК –
безстопанственост или друго престъпление от общ характер.
След като тъжителят М.Б. разбрал за
подадения сигнал се почувствал засегнат от изложеното в него, приел го като
клевета, която уронва престижа и доброто име на кооперацията и лично неговите.
Така мотивиран тъжителят подал тъжба и инициирал настоящото производство.
Така
възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от събраните в с.з. доказателства, посредством
приложените по делото писмени доказателства - свидетелство за съдимост; Сигнал
от 19.07.2017г. от А.А., Констативен протокол на РИОСВ от 23.08.2017г.,
Констативен протокол от 21.07.2017г. на РИОСВ от 21.07.2017г., Постановление на
ОП Русе от 14.08.2017г.,Постановление на РП София от 27.07.2017г. за изпращане
по компетентност, Протокол от заседание
на съвместната българо-румънска земеделска работна група, /СБРЗРГ/, Договор за
покупко-продажба от 28.06.2013г., Договор № 18-121-06803 от 28.08.2014г.,
искова молба,рекламни брошури на течен тор „Био стар 93“. Съдът приема и
кредитира представените писмени доказателства, които предвид характера, който
имат не се поставя под съмнение достоверността на информацията, която
носят.
В
с.з. се събраха гласни доказателства чрез проведените разпити на две групи
свидетели – свидетелите на частното обвинение и свидетели на защитата.Съдът
приема и кредитира показанията на водените от частния тъжител свидетели – В.М.
и И.К., които са служители на кооперацията. Двамата последователно и логично
обясняват какво представлява инсталацията за компостиране, как работи и какво
се произвежда от нея. Двамата са категорични,
че от добития компост се извличал течен тор в отделни съдове. Според св.М.
кооперацията не произвежда течен тор, освен в малки експериментални количества
и за нуждите на кооперацията. Обяснява, че течния тор не се произвежда от
инсталацията пряко, а от продукта, получен при компостиране. Отрича от
инсталацията да са изнасяни елементи. Пред съда обяснява за това, че тъжителят
е преживял тежко неверните информации, които се разнасят из с.Караманово за
проблемите с инсталацията. Съдът приема и кредитира показанията на двамата
свидетели, въпреки служебната им зависимост от частния тъжител, тъй като
показанията им взаимно се допълват, няма противоречия между тях и се подкрепят
от събраните други доказателства. Изключва от доказателствения материал показанията
на св.М. в частта, в която твърди, че кооперацията не произвежда течен тор, тъй
като тези нейни твърдения се опровергават от представените писмени доказателства/рекламни
материали/, Протокол от заседание на СБРЗРГ, извършения оглед на веществено
доказателство – диск със запис на предаване на БНТ2 и показанията на другите
свидетели.Самата св.М. пред съда заявява, че работи в кооперацията като
директор производство и търговия на органични торове. Тази длъжност сама по
себе си означава, че кооперацията извършва такава дейност, за която има
специално назначен служител.
От
страна на защитата са разпитани св. Т. и св.Н. Св. Т. е служител на
кооперацията, член на Управителния съвет, който е запознат с работата на
кооперацията, с функционирането на инсталацията за компост и с производството
на течен органичен тор от произведения компост. Свидетелят ясно посочва, че
кооперацията е продавала от произведения тор, макар и в малки количества, както
и че лично е видял изнасянето на метални цистерни от инсталацията.
Неговите показания в първата част се
потвърждават изцяло от показанията на свидетелите на частното обвинение и от представените писмени доказателства. Във
втората част показанията му се потвърждават от показанията на другия свидетел
на защитата – Р.Н. Същият стопанисва две сгради от телеугоителния комплекс,
като в близост до тях се намира и инсталацията за компостиране. Показанията на
св.Н. са свързани основно с това, че след наводнението през лятото на 2017г. в
неговото място, на границата с двора на кооперацията са били оставени две или
три метални цистерни, изнесени от инсталацията за компостиране, които след това
са откарани неизвестно за него къде. Съдът приема показанията на посочените
свидетели, които са в синхрон с останалите събрани доказателства. Няма данни
свидетелите да са пристрастни или
заинтересовани от изхода на делото, поради което съдът изцяло ги приема за
отговарящи на обективната истина.
По
делото е извършен оглед на веществени доказателства – предоставени от защитата
дискове/л.74 и л.133/ със записи на тях на предаване на БНТ 2. При
възпроизвеждане на дисковете чрез техническо устройство се установи, че на тях
са записани предавания на БНТ 2, в което участват тъжителя и св.В. М. Същите
рекламират производството на биокомпост и на течен органичен тор в ППК „Старт
93“ с.Караманово – техните
характеристики, състав и предимства като екологично чисти продукти.
По
отношение обясненията на подсъдимия А.
изложени в с.з., които са насочени към пълното му оневиняване, съдът
отчете, че те принципно не противоречат и кореспондират с установените по-горе
фактически обстоятелства, както и с правилата на формалната логика. Отчитайки
принципното положение, че обясненията на
подсъдимия, в които оспорва обвинението са както основно средство за защита,
така и доказателствено средство, чиято доказателствена стойност се предопределя
от тяхната последователност и логичност и от съответствието им с останалия
приобщен доказателствен материал, съдът прие, че обясненията на подсъдимия А. са
убедителни. Подсъдимият излага основно причините, поради които е подал сигнала
до прокуратура. Не отрича авторството му, като посочва, че целта му е била не
да клевети тъжителя, а да се създадат условия инсталацията да работи
пълноценно, с пълен капацитет и
възможности. Съдът приема и кредитира изложеното в обясненията на подсъдимия,
тъй като те се подкрепят от другите събрани доказателства и тяхната достоверност
не е оборена от тях.
При така изложеното от правна страна съдът
намира следното : С оглед очертаната по-горе фактическа обстановка и след
оценка на събраните по делото доказателства – всяко едно отделно и всички в
тяхната съвкупност, съдът намира, че частното обвинение остава изцяло
недоказано, за това че подсъдимият А. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.1,т.3 от НК във
вр. с чл.147, ал.1 от НК. Престъплението по чл. 14 НК – клевета се изразява в
умишлено разгласяване на неистински позорни обстоятелства за друго лице или
приписването на неизвършено от него престъпление. Прието е в трайно
установената съдебна практика, че разгласяване на позорно обстоятелство е
твърдението за съществуването на определен факт, свързан с личността на
пострадалия, който е от такова естество, което да накърни доброто му име в
обществото. За да е съставомерно деянието е необходимо това обстоятелство да е
неистинско.
Предмет на обсъждане в настоящото
производство са твърденията в тъжбата, свързани с инсталацията за компостиране
и действията на тъжителя, в качеството му на председател на кооперацията, в
която е изградена и функционира инсталацията. Съдът анализирайки събраните
доказателства изследва въпроса доказано ли е чрез тях истинността на всяко от
твърденията на подсъдимия в подадения сигнал до Районна прокуратура гр. Бяла,
който е повод за подаване на настоящата тъжба. Съдът намира, че много от
посочените в тъжбата твърдения не представляват клеветнически твърдения, тъй
като в тях не се съдържат позорни обстоятелства или приписване на престъпление.
Следва да се отбележи и това, че в тъжбата са посочени твърдения на подсъдимия,
които не намират опора в подадения от него сигнал – в сигнала не се сочи
извършване на финансови престъпления, довели до ощетяване бюджета на РБългария,
поради което съдът не следва да обсъжда тази част от частното обвинение.
Първото
клеветническо твърдение според частното обвинение е за това, че изградената
инсталация не се използва по предназначение.
Само по себе си това не е нито позорно обстоятелство, нито вид
престъпление, което да бъде приписано на тъжителя. В този смисъл обвинението в
тази част е за несъставомерно деяние, което не попада във фактическия състав на
престъплението клевета. От друга страна по делото безспорно се доказа от
събраните писмени и гласни доказателства, от огледа на веществените
доказателства, че в действителност от продукта на инсталацията за компост се е произвеждал течен органичен тор и е бил
продаван. Установи се, че това е отделно производство, което не се осъществява
в самата инсталация, а до нея, но същевременно без инсталацията и продукта от
нея – компост, производството на течен
органичен тор е невъзможно. В този смисъл са показанията на члена на
Управителния съвет на кооперацията - св. Т./л.117/“..Кооперацията произвежда
течен тор от края на 2016г… От
председателя зная, че се е продавал течен тор…“. Двете производства очевидно са
свързани, поради което твърденията в сигнала и в тъжбата не са неистински.
В
сигнала е посочено, че произвеждания от кооперацията течен тор е неузаконен и
се предлага в РРумъния. Това твърдение също само по себе си не е позорно
обстоятелство и не означава безспорно извършено престъпление. Установи се от
събраните писмени и гласни доказателства, че това твърдение не и неистинско,
тъй като тъжителят, в качеството на председател на кооперацията и св. В.М.
лично са рекламирали по време на българо-румънска работна среща в гр.Русе произвеждания
от кооперацията течен тор. Св.М. в с.з. не отрече, че малки количества от този
вид продукт е продаван на пазара, макар и с рекламна цел. По делото са
представени рекламни материали, етикети за различни видове разфасовки, които са
създадени и използвани точно за тази цел – реклама и продажба на произведения в
кооперацията течен тор, не без същественото присъствие и функциониране именно
на компостиращата инсталиция, която осигурява основната суровина за
производството на течния тор. От извършения в с.з. на основание чл.285 от НПК
оглед на вещественото доказателство – CD, се установи,
че тъжителят, в качеството на председател на кооперацията и св. В.М. в
предаване на БНТ2 са презентирали
биопродукти, произведени от кооперацията – биокомпост и течен органичен тор. В
това предаване са заявили, че използват заседанията на СБРЗРГ, за да рекламират и пласират на
румънския пазар тези продукти. С посочените доказателства опровергават
твърденията в тъжбата за неверността на тези факти, които сами по себе си не са
позорни или престъпни.
По
делото категорично е установено, предвид изисканата справка от БАБХ /л.134/, че
в агенцията няма регистриран продукт „Био Стар 93“, няма подадени документи за
регистрация на торове, подобрители на почвата, биологично активни вещества и
хранителни субстрати за такъв продукт. В този смисъл за съда няма съмнение, че
произвеждания и продаван от кооперацията течен тор не отговаря на законовите
изисквания и предвид на това, посоченото в сигнала отговаря на обективната
истина.
В тъжбата се посочва, че в сигнала
тъжителят е обвинен в безстопанствено отношение към скъпоструващата инсталация.
Действително в подадения сигнал подсъдимият е посочил, че инсталацията е
оставяна без надзор от 17 до 8ч. на следващия ден, както и че от нея след наводнението
са демонтирани и изнесени съдове от неръждаема стомана. Истинността на тези
обстоятелства е проверена и потвърдена
от събраните гласни доказателства, според които вечер инсталацията не е
специално охранявана. В този смисъл са и показанията на св.И.К./л.195/ Според
тях“…Нощем няма пазачи, но денем сме на работа. През нощта в кравефермата има
работници, които я пазят.“ Фактите в сигнала за изнесените метални съдове от
фабриката за компостиране се потвърждават от показанията на св. Р.Н./л.118/ –
ползвател на съседни на фабриката помещения. Същият потвърди пред съда/л.119/,
че по негова преценка кооперацията не е полагала необходимите грижи за
поддръжка на фабриката. Посочва, че от вятъра покрива бил откачен и падали
части от него. Същият свидетел твърди пред съда, че е бил информиран от своя
работник, за това, че след наводнението от фабриката за компостиране са били
изкарани метални съдове, които са били натоварени от работници на кооперацията
и закарани някъде. По случая е идвал и разпитвал полицейски служител, на когото
съседът на св.Начев е обяснил същото. Въпросните съдове са били две цистерни –
метални, неръждаеми с вместимост 1-2т. В
тази част показанията на св. Начев се подкрепят от показанията на св.Т.Т./л.117/,
който лично е видял след наводнението с товарен автомобил да се изнасят от
инсталацията цистерни с вместимост 1-2т. Изключвайки оценката на подсъдимия,
съдът намира, че изнесените в сигнала факти се подкрепят от събраните гласни
доказателства и в този смисъл не са неистински. Като доказани в обективната
действителност тези твърдения нямат клеветнически характер.
Само за прецизност следва да се
отбележи, че всичко написано в сигнала не е насочено като критика пряко към
тъжителя. Подсъдимият настоява да бъде потърсена отговорност на управляващите
ППК“Старт 93“, никъде не е посочено, че лично отговорен за посочените в сигнала
нередности е тъжителят М.Б.. Дори чисто
граматически да се анализира текста на сигнала / използвано е мн. число –
управляващите /, написаното в него се отнася за множество от хора, а не
конкретно и единствено за тъжителя. В този смисъл процесния сигнал не се отнася
пряко за него, така както явно той субективно го е възприел. Името на тъжителя
е посочено само във връзка с участието му в телевизионното предаване заедно с
името на св.М. Като извършители на отделни действия са посочени други лица,
различни от тъжителя, поради което за съда той не е безспорен обект на соченото
в тъжбата престъпление.
Предвид
изложените от съда съображения за липса на
съставомерни елементи от обективната страна на престъплението по чл.148,
ал.2, вр. ал.1, т.1, т.3 от НК вр. чл. 147, ал.1 от НК, безпредметно е
обсъждането на въпроса за наличие на субективна страна. Предвид това на основание чл.304 от НПК подсъдимият А. следва да бъде
признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение спрямо тъжителя М.Б.,
тъй като се установява, че не е налице съставомерно престъпно деяние, извършено от подсъдимия спрямо него.
От събраните по делото доказателства
не се установи подсъдимият да е извършил вмененото му престъпление. Предвид
изложеното, по настоящото дело относно предмета на доказване – извършено ли е
виновно престъпление против доброто име на тъжителя от подсъдимия, не се
събраха необходимите доказателства за установени съставомерни престъпни
действия извършени от него. С оглед установена фактическа обстановка и след
нейния правен анализ съдът намира, че остава недоказано обвинението за
престъплението, описано в тъжбата. Ето защо въз основа на така изложеното и на
основание чл. 304 НПК подсъдимият А. е
признат за невиновен в извършването на
престъпление, за което му е повдигнато частно обвинение.
Относно
предявения за съвместно разглеждане в
наказателния процес граждански иск,
съдът съобрази : по делото не се установи подсъдимият да е извършил престъпно
деяние, от което да са произлезли неимуществени
вреди за тъжителя и поради това счита,
че не следва да се ангажира за такива
вреди неговата гражданска отговорност. По тези съображения гражданския иск
срещу него следва да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен.
Съдът се произнесе по въпроса за
направените по делото разноски, като на
основание чл.190 от НПК осъди тъжителя М.Б. да заплати на подсъдимия А., направените от него разноски
по делото в размер на 600,00лв / шестстотин лева/ за адвокатски хонорар.
Водим от изложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: