№ 3204
гр. Варна, 26.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20223100501747 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ДЪРЖАВАТА, представлявана от
министъра на финансите, чрез юрисконсулт Иван Григоров срещу решение
№1200/27.04.2022г., постановено по гр. дело №16212/2021г. по описа на ВРС,
с което съдът е приел за установено в отношенията между страните, че е
погасена по давност в периода след 14.06.2016г. възможността за
принудително изпълнение на сума в размер на 300 лева, представляваща
изплатено адвокатско възнаграждение от Националното бюро за правна
помощ, за която сума е издаден изпълнителен лист по гр. д. № 16740/2011 г.
по описа на Районен съд Варна, както и държавата е осъдена да заплати
разноски в общ размер на 200 лв. - 150 лв. адвокатско възнаграждение и 50 лв.
държавна такса. Жалбоподателят счита, че решението е постановено при
неправилно възприета фактическа обстановка и при липсата на обсъждане на
всички релевирани възражения на ответната страна, което представлява
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и при
нарушение на материалния закон, а освен това е и необосновано. На първо
място твърди, че в настоящия случай липсва правен интерес от предявяването
на установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване на
горепосоченото обстоятелство, както и че ищецът може да се защити с
1
изрично предвидените искове в изпълнителното производство в част пета от
ГПК. На следващо място излага, че първоинстанционното решение е
неправилно в частта, в която съдът е приел с диспозитива, че петгодишната
давност по чл. 110 от ЗЗД е изтекла на 14.06.2016 година. Видно от
доказателствата по делото, изпълнителният лист в полза на НБПП е издаден
на 24.06.2016 г. и най-ранният момент, в който 5-годишната давност може да
изтече е 25.6.2021 г., противно на изложеното в обжалваното решение. На
следващо място излага, че от доказателствата по делото е видно, че НАП са
предприели действия за принудително събиране на вземането на НБПП
месеци преди 25.06.2021г., които действия на НАП, предвид характера на
органа по приходите, прекъсват давността за вземането. Твърди се, че
въпреки, че го е посочил ясно в решението по делото, първоинстанционният
съд не е взел предвид и обстоятелството, че изпълнителният лист е издаден в
полза на Националното бюро за правна помощ и именно то следва да е
надлежен ответник по настоящото дело, независимо от обстоятелството, че
като част от структурата на държавните органи, същото е имало
възможността и е изпратило изпълнителният лист на НАП за събиране на
вземането по него. Обстоятелството, че изпълнителният лист е изпратен на
НАП за събиране е единствено с технически характер, доколкото НБПП е в
системата на държавите органи, но това не прекратява правосубектността му
и обстоятелството, че НБПП е титуляр на вземането. Съгласно чл. 276. от
ЗПП (Нов - ДВ, бр. 28 от 2013 г.) разноските за правна помощ по чл. 27, ал. 3
и по чл. 27а са частни държавни вземания и се събират от НАП въз основа на
издаден от съда изпълнителен лист, т.е. разпоредбата посочва реда за
събиране на разноските, както и че изпращането към НАП на издадения в
полза на НБПП изпълнителен лист е изпълнително действие, което прекъсва
давността. Според жалбоподателя към момента погасителната давност на
вземането не е изтекла, доколкото същата е прекъсната е предприемането на
действията по силата чл. 276 от ЗПП от НАП за събиране на вземането,
включително и при изпращането на изпълнителния лист от НБПП до НАП
както и поради последвалото образуване на изпълнителното дело, а докато
тече изпълнителното дело същата не тече - т.е. същата е и спряна и в този
смисъл не е изтекла към настоящия момент при наличието на действащо
изпълнително дело. Твърди също, че изпращането на изпълнителя лист от
НБПП на НАП е действие по изпълнение на задължението въз основа на
2
закон и същото несъмнено прекъсва давността, както и видно от
доказателствата по депото е преди изтичането на 5-голишната давност от
издаването на изпълнителния. Предвид гореизложеното счита, че не са
налице предпоставките за уважаване на така предявения установителен иск
срещу държавата и първоинстанционният съд неправилно е приел за
установено, че ищецът не дължи процесиите суми. Неправилно е
конституиран от първоинстанционния съд и ответникът по делото. С оглед
изложено моли да се постанови решение, с което да се отмени постановеното
Решение № 1200 от 27.04.2022 г. по гражданско дело № 16212/2021 г. по
описа на ВРС, като неправилно и необосновано и вместо него бъде
постановено друго, с което да се прекрати делото или да се отхвърлят изцяло
предявените от АНТ. АНГ. Г. искове. Моли се за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Доказателствени искания не са направени.
Въззиваемият Г. е депозирал писмен отговор, в който излага становище
за неоснователност на въззивната жалба. Излага, че след като е анализирал
правилно всички събрани по делото доказателства, първоинстанционният съд
е направил законосъобразни и мотивирани изводи за основателност на
предявения иск. Излага, че ИЛ е издаден на 14.06.2016г., а молбата за
образуване на изп. дело е подадена на 14.07.2021г. Първите изпълнителни
действия от страна на НАП са предприети след образуване на
изпълнителното дело, а не преди това –както се твърди в жалбата. Моли
същата да бъде оставена без уважение, а първ. решение –потвърдено като
правилно и законосъобразно. Доказателствени искания не са направени
Съдът, като взе предвид, че постъпилата въззивна жалба е допустима с
оглед съответното прилагане на чл.262 ГПК, и като съобрази, че не съдържа
доказателствени искания, намира, че производството по делото следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Доколкото съдът констатира нередовност на исковата молба поради
противоречие между обстоятелствената част и петитума, намира, че на ищеца
следва да бъде дадена възможност да уточни по отношение на кого
претендира да бъде прието за установено, че не дължи сумата от 300лв., като
съобрази, че според разпоредбата на чл. 439 ГПК /не/дължимостта на тази
сума се определя от самото изпълнително основание /спрямо кредитора,
посочен в същото/, а не по отношение на лицето, оправомощено да я събира.
3
Водим от гореизложеното и на осн. чл.267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх.
№39062/10.06.22г. на ДЪРЖАВАТА, представлявана от министъра на
финансите, чрез юрисконсулт Иван Григоров срещу решение
№1200/27.04.2022г., постановено по гр. дело №16212/2021г. по описа на ВРС
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок, с препис за ответната страна
да отстрани противоречието между обстоятелствената част и петитума на
иска си, като посочи спрямо кого претендира да бъде установено, че не дължи
сумата от 300.00лв., за която е издаден изпълнителен лист.
НАСРОЧВА производството по делото в о.с.з. на 19.10.2022г. от 10.30
часа, за която дата и час да се уведомят страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4