Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………….
…………………………………, гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ състав, в публично заседание на осемнадесети
януари, две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ:
СТАНИСЛАВА СТОЕВА
при секретаря Деница Кръстева, като разгледа докладваното
от административния съдия адм. дело № 1942 по описа за 2022г. на
Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и следващите от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба „АЛЕС КАР“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от С.И., чрез адв. Н.Я. от ВАК, срещу Ревизионен акт /РА/ № 03000321002503-091-001/02.02.2022г., поправен с Ревизионен акт за поправка № П-03000322070280-003-001/18.04.2022г., издаден от Е.С.Х. на длъжност „Началник сектор“ при ТД на НАП – Варна и Й.Р.К. на длъжност „Главен инспектор по приходите“, потвърден с Решение № 56/29.07.2022г. на Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП, с който са установени задължения по ЗДДС за данъчен период м. 10. 2018 г. в размер на 130 449.58 лева – главница и 42 616. 94 лева – лихва, за данъчен период м. 12. 2018 г. в размер на 12 044.61 лева – главница и 3 730.78 лева – лихва и за данъчен период м. 01. 2019 г. в размер на 54 987.46 лева – главница и 114.50 лева – лихва.
В жалбата се твърди, че издаденият РА е незаконосъобразен и необоснован, тъй като ревизиращите органи неправилно са приели, че не е налице основание за ползване на данъчен кредит по издадени фактури за авансови плащания по договори за доставка на автомобили с „Терупи“ ЕООД и „КИК Груп 15“ ЕООД. Твърди се, че неправилно е прието, че не е налице доставка по издадените фактури за авансови плащания, тъй като търговията с нови луксозни автомобили е специфична и предвид затрудненията в производството и реализацията им, жалбоподателят е сключил договори с дилъри. Извършените от него проверки на контрагентите му, както и в хода на търговските им взаимоотношения не са дали повод за съмнения в коректността им. Едва в хода на ревизионното производство жалбоподателят е узнал, че посочените доставчици са дерегистрирани по ЗДДС, но към момента на издаване на фактурите, това обстоятелство не е било налице. Позовава се на практика на Съда на ЕС по Директива 2006/112, която не допускала национална практика, съгласно която данъчният орган да откаже да признае на данъчнозадължено лице правото да приспадне ДДС, поради това, че издателят на фактурата за предоставените услуги е извършил нарушения, без органа да докаже, че задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката е данъчна измама.
Твърди, че изводът на ревизиращия орган, че е налице относителна симулация и знание на получателя за недействителност на сделката, а от друга – че липсва доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, попадат в хипотезите на различни правни норми и не могат да бъдат смесвани.
Ответникът - Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Поддържа, че Ревизионният акт е законосъобразен и правилен, като подробни съображения са изложени както в него и Ревизионния доклад, така и в Решение № 56/29.07.2022г. По фактурите, издадени от „КИК Груп 15“ ЕООД, до момента на издаване на акта, не са установени осъществени сделки по авансовите плащания. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 14 407.75 лв.
Съдът, като взе предвид обжалвания административен акт, становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000321002503-020-001/27.04.2021, изменяна със Заповеди Р-03000321002503-020-002/21.05.2021, Р-03000321002503-020-003/ 27.05.2021, Р-03000321002503-020-004/05.08.2021, Р-03000321002503-020-005/11.10.2021, спирана със Заповед Р-03000321002503-023-001/02.09.2021, възобновена със Заповед Р-03000321002503-143-001/ 01.10.2021, е извършена ревизия на „АЛЕС КАР“ ЕООД за задължения по ЗДДС за периоди периода 01.10.2018г. – 31.10.2018г. и 01.12.2018г. – 31.01.2019г.
Ревизията е повторна, след като с Решение № 37/21.04.2021 на Директор на дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП, РА № 03000319001123-091-001/22.01.2021 г. е потвърден за данъчни периоди м. 08, 09, 11 2018г. и м. 02.2019г., а за данъчни периоди м. 10 и 12. 2018г. и м. 01.2019г. е възложена повторна ревизия.
Производството е приключило с издаване на РА № 03000321002503-091-001/02.02.2022г., поправен с Ревизионен акт за поправка № П-03000322070280-003-001/18.04.2022г., издаден от Е.С.Х. на длъжност „Началник сектор“ при ТД на НАП – Варна и Й.Р.К. на длъжност „Главен инспектор по приходите“. Срещу РА е подадена жалба по административен ред до Директор на дирекция „ОДОП“. С Решение № 56/29.07.2022г. Директорът на дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП е потвърдил РА, с който са установени дължими от „АЛЕС КАР“ ЕООД задължения за ДДС, както следва: за м.10.2018г. – 130 449.58 лв. главница и 42 616.94 лв. лихва; за м. 12.2018г. – 12 044.61 лв. главница и 3730.78 лв. лихва и за м.01.2019г. – 54 987.46 лв. главница и 114.50 лв. лихва или общо 197 481.65 лв. главница и 46 462.22 лв. лихви.
Решението е връчено на 29.07.2022г., а жалбата срещу него е подадена на 12.08.2022г. по пощата, като е спазен срокът по чл. 156 ал. 1 от ДОПК.
Представените на оптичен носител доказателства за валидност на електронните подписи на участвалите в ревизионното производство длъжностни лица не са оспорени и въз основа на тях съдът приема, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентни органи, с форма и съдържание, съответстващи на императивно определените с нормата на чл. 120 ал. 1 ДОПК.
При извършване на служебната проверката по чл. 160 ал. 2 ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от органа по приходите, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията, съобразно правилото на чл. 119 ал. 2 ДОПК. Издаден е в изискуемата форма и в съдържанието му са изложени фактическите и правните основания за постановяването му, поради което обжалваният ревизионен акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Публичните вземания са конкретизирани по основание, по размер и по субект. В контекста на изложеното съдът приема атакувания по съдебен ред РА за съответстващ на законовите изисквания за форма и съдържание на административен акт. Заповедите за възлагане на ревизия и за изменение на ЗВР, РД и РА са подписани от посочените в тях издатели с квалифициран електронен подпис по чл. 13 ал. 3 ЗЕДЕУУ, приравнен на саморъчен - чл. 13 ал. 4 ЗЕДЕУУ. При извършената от съда служебна проверка не бяха установени допуснати от органите по приходите съществени нарушения на административно производствените правила, които да обосноват отмяната на РА на това основание.
Няма спор, че между „.Алес кар“ ЕООД и „КИК Груп 15“ ЕООД са сключени договори за покупко-продажба от № 18041002 до № 18041011 от 10.04.2018 г. за поръчка и доставка на моторни превозни средства, уговорени са авансови плащания при сключване на договорите по сметка В046ТЕХ195451005760900 в „Тексим Банк“ АД. Сума в размер на 186 781.86 лв. е платена на 27.04.2018г., като във връзка с плащанията от „КИК Груп 15“ ЕООД са издадени 10 /десет/ броя фактури с № от ********** до ********** с дата на издаване 30.04.2018г. Предмет на доставка са авансови плащания за доставка на автомобили Range Rover SWB 3.0 TDV6 , съгласно сключени договори с продавача „КИК Груп 15" ЕООД. „Алес Кар“ ЕООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, като е включило фактурите в дневниците за покупки през м. 01.2019 г. До момента на извършване на ревизията автомобилите не са доставени, а платените авансови суми не върнати, тъй като са сключени анекси на 31.08.2020г. за удължаване сроковете за доставка, който става до м. 12.2022г. При неспазване на срока „КИК Груп 15" ЕООД дължи връщане на платения аванс до 28.02.2023г.
От ревизиращите са изискани документи от „КИК Груп
15" ЕООД за наличието на търговски взаимоотношения с доставчик Pegasus
exclusive cars GmbH – договори, кореспонденция, плащания и др. доказателства за
доставките. От страна на проверяваното лице са предоставени договори, анекси,
споразумения за прекратяване на договори, кредитни известия. Не са предоставени
доказателства относно приключване на изпълнението по сделките.
Относно търговските взаимоотношения с
доставчик „Pegasus exclusive cars", в хода на ревизията, от „Алес
кар" ЕООД и от „КИК груп 15" ЕООД са представени два договора от
20.04.2018 г., сключени между „КИК груп 15" ЕООД и Pegasus Exclusive Cars
GmbH DE ********* за доставката на 10 броя автомобили Range Rover SWB 3.0 TDV6
HSE.
Дружеството твърди, че в края на 2018 г. „КИК
груп 15" ЕООД е поискало разваляне на договорите със своя доставчик
Pegasus Exclusive Cars GmbH. Поради несъгласие от страна на Pegasus Exclusive
Cars GmbH, „КИК груп 15" ЕООД е наело адвокатска кантора, която да води
преговорите с Pegasus Exclusive Cars GmbH. Като доказателство са представени Договорите
между Pegasus Exclusive Cars GmbH и „КИК груп 15" ЕООД и кореспонденцията
водена от адвокатската кантора с Pegasus Exclusive Cars GmbH на немски език, с
превод на български език.
Органите по приходите са приели, че видно от
приложеното Споразумение между Pegasus Exclusive Cars GmbH и „КИК груп 15"
ЕООД от 13.08.2019 г., дружествата са обявили отказ от договорите от 20.04.2018
г., като е посочено, че между страните се води спор, дали съответната
декларация за отказ е валидна. В Споразумението е посочена сумата, която следва
да бъде възстановена и начина на плащане. Не е посочено, че автомобилите
предмет на посочените договори ще бъдат доставени, макар и по-късно. Изведен е
извод, че още към м. 08.2019 г. е било ясно, че Pegasus Exclusive Cars GmbH,
няма да изпълни задълженията си за доставка на автомобили по договорите от
20.04.2018 г.
В
представените писмени обяснения „КИК груп 15" ЕООД е посочило, че към настоящия
момент е в преговори с нови доставчици, за да могат да изпълнят поетия
ангажимент с подписаните анекси /стр. 134/.
След преценка на доказателствата в тяхната
съвкупност органите по приходите приемат, че не е доказано представените от
жалбоподателя в ревизионното производство фактури за авансови плащания, издадени
от "КИК Груп 15" ЕООД да са свързани с реални доставки на стоки.
В хода на ревизията е установено, че „Алес
кар“ ЕООД е включило в дневника за покупки за данъчни периоди м.01.2019 г. и м.
05.2019 г., кредитни известия /КИ/ издадени от „Алвеста“ ЕООД, посочени в
табличен вид на стр. 22 в РД.
В отговор на връчено ИПДПОЗЛ от „Алвеста“
ЕООД са представени копия на: ф-ра № **********/30.11.2017 г. /стр. 411/, КИ №
**********/17.12.2018 г. към ф-ра № **********/30.11.2017 г. /стр. 412/,
фактура № **********/30.11.2017 г. /стр. 414/, КИ № **********/25.01.2019 г.
към ф-ра № **********/30.11.2017 г. /стр. 415/. Приложено е обяснение за
допусната техническа грешка при изписването на номера на прилежащата фактура
към КИ № **********/25.01.2019 г., като е изписан № на ф-ра **********/30.11.2017
г., вместо № на ф-ра № **********/30.11.2017 г. /стр. 406/; рамков договор
2017/001 от 28.11.2017 г. /стр. 407/; поръчка 01/29.11.2017 г. за автомобил
Рейндж Роувър LWB 3.0 TDV6 Autobiography /стр. 410/ и поръчка 03/29.11.2017 г.
за автомобил Рейндж Роувър LWB 3.0 TDV6 Autobiography /стр. 413/.
При
извършена проверка в ИМ на НАП е установено, че ф-ри № **********/30.11.2017 г.
и №**********/30.11.2017 г. са включени от „Алвеста" ЕООД в дневника за
продажби за данъчен период м.05.2018 г. Кредитни известия
№**********/17.12.2018 г. и №**********/25.01.2019 г. са издадени след
дерегистрацията на „Алвеста" ЕООД по ЗДДС на 18.05.2018 г.
В хода на ревизията са приобщени протоколи за
извършена насрещна проверка № П-22220219073645-141-001/30.05.2019 г. /стр. 517/
и № П-22220219079741-141- 001/17.06.2019 г. /стр. 423/ на „Алвеста" ЕООД,
подробно описани на стр. 23-24 в РД.
От страна на проверяваното дружество и при
двете насрещни проверки не са представени документи, удостоверяващи плащания,
Оборотни ведомости и Главни книги. Не са представени платежни документи за
връщане на сумите, свързани с издаването на кредитните известия - приходни
касови ордери, фискални бонове, извлечение от касова книга, платежни нареждания,
вносни бележки и др. подобни и извлечения от сметки от група 50.
Издадените кредитни известия с №538, 539,
540, 30..95, 30..96 са с основание „неосъществена сделка“ и са по фактури за
авансови плащания от предходни данъчни периоди за доставки на автомобили марка
Range Rover съгласно сключени договори. Към датите на издаване на процесните
фактури доставчикът е регистриран по ЗДДС. „Алвеста" ЕООД е включило
фактури с №№ 20...30, 20...36, 20...31, 20...35 и 20...32 от 30.11.2017 г. с
получател "Алес Кар" ЕООД в дневник за продажбите за данъчен период
м.05.2018 г., т.е. след като "Алес Кар" ЕООД е упражнило право на
приспадане на данъчен кредит. Към датите на издаване на кредитните известия
доставчикът е дерегистриран по ЗДДС.
„Алес кар" ЕООД е отразило КИ, издадени
от „Алвеста" ЕООД, в дневника за покупки за данъчен период 01.2019 г. и
данъчен период м.05.2019 г. в колона 33 „ДО без ДДС/ДК“. Предвид установеното,
че по издадените фактури за авансово плащане „Алес кар" ЕООД е упражнило
право на данъчен кредит, за доставките са издадени КИ с основание
„неосъществена доставка" и издадените кредитни известия не са посочени със
знак „минус“ за ползван данъчен кредит, органите по приходите са приели, че за
„Алес кар" ЕООД са налице основанията за корекция на ползван данъчен
кредит, посочени в чл. 78 ал. 2 от ЗДДС. Поради това е извършена корекция на
ползван данъчен кредит на основание чл. 78 ал. 2 и ал. 4 от ЗДДС в данъчен
период м. 12.2018 г. в размер на 12 044.61 лв. и в данъчен период м. 01.2019 г.
в размер на 8029.74 лв.
По отношение на сключените между
„Терупи" ЕООД - продавач и „Алес кар" ЕООД - купувач, Договори за
покупко-продажба от № 18101801 до № 18101805 от 18.10.2018г, за поръчка и
доставка на 5 броя Range Rover 3.0 TDV 6 Autobiography LWB, в хода на ревизията
е установено, че е договорено авансово плащане при сключване на договора и
окончателно плащане след писмено предизвестие от страна на продавача, че
автомобилът е произведен и готов за доставка. Определен е срок на доставка и
място на доставка. Посочено е, че прехвърлянето на собствеността на предмета на
доставка се извършва при предаването му на купувача, след като бъде изплатена
цената изцяло, с подписване на приемо - предавателен протокол, в който се
индивидуализира предмета на доставката с конкретните му номера и други индивидуализиращи признаци.
Установено е, че в представените договори липсват идентификационни данни за
шаси на МПС. Договорено е плащанията да се извършват по банкова сметка *** № ВG75ТЕХ195451004951301 в „Тексим Банк" АД.
В приложените договори за покупко-продажба,
сключени между „Терупи" ЕООД и „Алес Кар" ЕООД е вписано, че
плащането на стойността по договора следва да се извърши след представени
уведомления и писмени предизвестия, каквито в хода на ревизията не са
представени. От страна на „Терупи" ЕООД не са представени каквито и да
било документи за плащания, както и доказателства за източниците на финансиране
на дейността му.
При преглед на представените документи,
органите по приходите са установили, че дължимите суми от „Алес Кар" ЕООД
са преведени на „Терупи" ЕООД по банкова сметка *** № ВG75ТЕХ195451004951301, с титуляр „Евро Дом
Проджект" ЕООД с ЕИК *** /стр. 794/. Сметката е открита
на 03.08.2018 г. - непосредствено
преди сделките, от
Людмил Людмилов Трендафилов - лице коeто
има право да се разпорежда със средствата, постъпващи по сметката. По същото
време - на 18.07.2018г. е
извършено прехвърляне на дружествен дял, като от тази дата собственик на
капитала на „Терупи" ЕООД става Б.Д.Б.. Установено е, че Б.Д.Б. е лице с
нисък икономически статус, което обстоятелство е послужило на органите по
приходите да приемат, че посоченото лице участва само фиктивно в управлението
на дружеството. Нито от ревизираното лице, нито от титуляра по сметката са
представени писмени обяснения и доказателства за основанието, въз основа на
което плащанията са извършени по цитирания начин и сметка.
При преглед на представените
приемо-предавателни протоколи е установено, че в същите е записано, че „Терупи“
ЕООД предава на „Алес Кар“ ЕООД 5 броя МПС Range Rоvег на дата 16.11.2018 г. в гр. Русе /стр. 611/. Констатирани са факти и обстоятелства относно
разминавания по предаването на МПС. Прието е, че в представените
приемо-предавателни протоколи са посочени други номера на договори и друга дата
- 11.09.2018 г. Отделно от
това е налице разминаване на посочената дата на предаване. В
приемо-предавателните протоколи е записана дата на предаване 16.11.2018 г. и
място на предаване гр. Русе, а в същото време, съгласно данни от приложен
документ, в който се съдържат данни за шаси на МПС, за място и дата на
разтоварване са посочени гр. София и 19.11.2018 г., т.е. МПС са получени от
"Терупи" ЕООД в София след предаването им на клиента „Алес Кар"
ЕООД.
В хода на
ревизията е установено, че „Терупи“ ЕООД декларира вътреобщностно придобиване
(ВОП) на автомобилите за петте броя Range Rоvег от немския търговец Autogalerie
Schlickel GmbH. Извършен е обмен
на информация с Германия и е получен отговор с референтен номер VAT_DE_BG_19-00390XKMUX_BG_031545_20191120 _AF_MT_XML. В резултат на преглед на представените от
немския контрагент Autogalerie Schlickel GmbH документи е установено, че са
издадени инвойс фактури на обща стойност 443 760.50 евро с левова
равностойност 867 920.09 лева с вписан получател по същите „Терупи“ ЕООД.
Извършена е съпоставка на инвойс фактурите, предоставени от немския търговец и
фактурите, предоставени от „Терупи" ЕООД в хода на проверката, приобщена
към настоящата ревизия, при която е установено разминаване на номерата и датите
на документите, подробно описано в табличен вид на стр. 40 в РД.
Във връзка с доставките на процесните МПС е
установено, че съгласно представените договори, подробно описани в т. 7 от РА
във връзка с извършените доставки към „Алес Кар“ ЕООД, и представен транспортен
документ от немския търговец, за място на разтоварване е вписано гр. София,
България, а в представените писмени обяснения от дружеството, сочено за
превозвач ЕТ „Д. - И.Я.“ се посочва, че 5-те броя Land Rover са разтоварени в с. Тръстеник, обл. Русе
/база на транспортното дружество/ на дата 16.11.2018 г. Като доказателство за
посоченото твърдение е представено ЧМР, в което е извършвана поправка на
мястото на разтоварване, като е вписано Русе, което отново противоречи на декларираното
/стр. 635/. Във връзка с това разминаване от страна на ревизираното лице не са
представени писмени обяснения.
За плащането по доставките, от немския
търговец са представени банкови документи, съгласно които плащанията в полза на
чуждестранния контрагент в размер на 52 807.50 евро с левова равностойност
103 317.87 лева са извършени от дружество с търговско наименование „КИК груп
15“ ЕООД /стр. 614/, а 475 267.50 евро са платени от „Евро Дом Проджект“
ЕООД.
След като ревизиращият екип е констатирал
описаните по-горе несъответствия и е извършил анализ на движението на стоките
между посочените дружества, е направил извод, че липсват доказателства за
реални доставки на автомобилите по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, от посочения като
пряк доставчик „Терупи" ЕООД. За органите по приходите „Алес кар"
ЕООД е участник в привидна сделка /издателят на фактурата не е действителният
доставчик/.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 156 ал. 1 от ДОПК, от лице, имащо правен интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване пред съда административен акт и след като е осъществено обжалване по административен ред, съобразно изискванията на чл. 156 ал. 2 от ДОПК.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна по следните съображения:
Съдът не
споделя извода на органите по приходите относно липсата на доставка, т.е. на
данъчно събитие по см. на чл.25 ал.2 от ЗДДС и съответно отказаното право на
приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, издадени от „КИК груп 15“
ЕООД, за данъчните периоди, в които е упражнено - м. 10.2018 г. и м. 01.2019 г.
В случая, в хипотезата на авансово плащане е тълкувателно приложимо Решението на СЕО по дело BUPA Hospitals и G. D., C-419/02, в т. 45 от което се посочва, че разпоредбата на чл. 65 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност /идентична с чл. 25 ал. 7 ЗДДС/, представлява отклонение от правилото на чл. 63 и като такова трябва да се тълкува стеснително. В т. 48 се уточнява, че за да бъде ДДС изискуем, преди още стоките или услугите да са били доставени, е необходимо всички релевантни елементи на данъчното събитие, т. е. на бъдещата доставка на стоки или услуги, да са вече известни и следователно в частност стоките или услугите да са точно определени в момента на авансовото плащане /така и Решение от 3 май 2012 г. по дело Lebara, C-520/10, т. 26/.
Също така СЕС в Решение от 31 май 2018 година по съединени дела C-660/16 и C-661/16 (Finanzamt Dachau срещу Achim Kollro и др.) приема, че членове 65 и 167 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година, относно общата система на данъка върху добавената стойност, трябва да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главните производства правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, свързан с плащането на аванс, не може да бъде отказано на потенциален купувач на въпросните стоки, когато този аванс е платен и получен, и когато към момента на плащането всички релевантни елементи на бъдещата доставка са били известни на въпросния купувач и доставката на тези стоки тогава е изглеждала сигурна. Такова право обаче може да бъде отказано на въпросния купувач, ако бъде установено с оглед на обективни елементи, че към момента на плащане на аванса е знаел или не е можел логично да не знае, че осъществяването на доставката е било несигурно. На следващо място, с т. 39 от мотивите на същото решение на СЕС, съдът е потвърдил становището на Генералния адвокат по това дело, че член 65 от Директива 2006/112 не може да се приложи, ако се окаже, че към момента на авансовото плащане данъчното събитие е несигурно. Според т. 39 от Решение на СЕС от 13.03.2014 г. по дело С-107/13, Фирин, „член 65 от Директива 2006/112 не може да се приложи, ако се окаже, че към момента на авансовото плащане данъчното събитие е несигурно. Такъв би бил случаят по-специално при наличие на измама“.
Принципно в съдебната практика се приема, че за да бъде ДДС изискуем, преди още стоките или услугите да са били доставени, е необходимо всички релевантни елементи на данъчното събитие, т. е. на бъдещата доставка на стоки или услуги, да са вече известни и следователно в частност стоките или услугите да са точно определени в момента на авансовото плащане При условие че са осъществени авансови плащания за все още неопределени точно доставки, те не подлежат на облагане с ДДС. От разпоредбите на чл. 86 и чл. 68 от ЗДДС, както и от самият механизъм на данъка добавена стойност следва извода, че данъкът добавена стойност при авансови плащания е във функционална зависимост от реалното изпълнение на договорените бъдещи доставки.
В случая, още в хода на ревизионното производство от жалбоподателя са представени доказателства, че към момента няма прекратяване на договорите, сключени между страните и че предстои завършване на доставките на автомобили, предмет на договорите, по които са направени авансовите плащания. Към момента на плащане на авансовите вноски всички релевантни елементи на бъдещата доставка на стоките са били известни, като са посочени и конкретните параметри на доставките - автомобилите са описани с конкретен модел, цвят, тапицерия, цена, срок и място на доставка. Следователно налице са договорни отношения, в които са конкретизирани предмета на сделката, а освен това са налице авансови плащания, които се приемат за самостоятелни данъчни събития. Нито в хода на ревизионното, нито в хода на съдебното производство органите по приходите успяха да докажат, че към момента на плащане на аванса купувача е знаел или не е можел логично да не знае, че осъществяването на доставката е било несигурно. По делото липсват каквито и да било доказателства, че ревизираното лице само се е поставило в положението на недобросъвестно данъчно задължено лице и е участвало в данъчна измама. С оглед задължението на националните административни органи служебно да установят въз основа на обективни данни, че позоваването на правото на приспадане на данъчен кредит е с измамна цел или с цел злоупотреба с право, в процесния ревизионен акт няма конкретни констатации за нарушения или измама от страна на задълженото лице, не са събирани доказателства в тази насока и не са обсъждани наличието на обективни данни за такива. Напротив в хода на ревизионното производство са представени не само анекси за удължаване на срока на доставките, а са представени и доказателства, че при превеждане на авансовата сума „КИК груп 15“ ЕООД е имало сключен договор с „Пегасус екслузив карс Гмбх и Ко КГ“. По повод на представените анекси за удължаване на срока на доставка в хода на ревизионното производство са представени и доказателства за водена кореспонденция и сключено споразумение между двете дружества, за да се докаже обективната необходимост от удължаване на срока на доставката. В писмените обяснения на жалбоподателя /стр. 134/ изрично е посочен механизма за търговия с нови автомобили както и причините за липсата на финализиране на сделките, по които има заплатени аванси. От всички тези доказателства категорично не може да се изведе извод, че към момента на ползване на данъчния кредит по издадените авансови фактури не е имало основание за това. Предвид невъзможността на „КИК груп 15“ ЕООД да спази уговорения срок за доставка по анекси от 31.08.2020 г., между дружествата са сключени тристранни споразумения от 09.12.2022г. за заместване на „КИК груп 15“ ЕООД като продавач по процесните договори, които бяха представени в последното съдебно заседание. Изрично в т. 5 от споразуменията за заместване на страна е посочено, че платените аванси от купувача – „Алес кар“ ЕООД на доставчика – „КИК груп 15“ ЕООД ще бъдат приспаднати от остатъчното плащане на купувача към поемателя – „Мото хаус“ ЕООД. Споразуменията не бяха оспорени от ответната страна по реда на чл. 193 ГПК. В конкретния казус сключването на тристранното споразумение е в рамките на договорната автономия и то следва определена икономическа логика и цели. Видно е, че между страните продължават да съществува договорни взаимоотношения, във връзка с които са издадени процесните фактури, като срокът за доставка на стоките не е изтекъл – 31.12.2023г., не са налице основания за връщането на парите, поради което съдът намира че е налице хипотезата на чл. 25 ал. 7 от ЗДДС и следва да се признае правото на данъчен кредит.
С оглед гореизложеното РА, в частта, в която на „Алес кар" ЕООД не е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 36 214.62 лв. по фактури за авансови плащания, издадени от „КИК Груп 15" ЕООД, за данъчен период м. 10.2018 г. в размер на 2075.95 лв. и данъчен период м.01.2019 г. в размер на 34 165.67 лв., като незаконосъобразен РА следва да бъде отменен.
2. Относно извършената корекция на
ползвания данъчен кредит, на основание чл. 78 ал. 2 и ал. 4 от ЗДДС в общ
размер на 20 074.35 лв. по издадени кредитни известия от
"Алвеста" ЕООД с № 538/17.12.2018 г., № 539/17.12.2018 г., №
540/17.12.2018 г., № 30..96/25.01.2019 г. и № 30..95/25.01.2019 г.
Неоснователно в жалбата се твърди, че с Решение № 56 от 29.07.2022 г. Директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна се е произнесъл по т. 2 извън обхвата на подадената жалба по отношение на извършена корекция на данъчен кредит по издадени КИ от „Алвеста“ ЕООД. В жалба вх. № 23036-1/25.02.2022г., с която се обжалва РА пред Директора на „ОДОП“ - Варна още в първото изречение е посочено „обжалвам изцяло РА“, като в последния абзац жалбоподателят моли РА като немотивиран и незаконосъобразен да бъде отменен изцяло.
Следователно независимо, че ревизираното лице не оспорва констатациите по отношение на „Алвеста“ ЕООД нито в хода на ревизионното производство, нито в хода на съдебното производство, с оглед оспорването на РА в пълен размер, съдът дължи произнасяне и в тази част.
Съгласно чл. 78 ал. 1 и 2 от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да коригира размера на ползвания данъчен кредит при изменение на данъчната основа или при разваляне на доставката, както и при промяна на вида на доставката. Корекцията се извършва в данъчния период, през който са възникнали обстоятелствата по ал. 2, с отразяването на документа по чл. 115 или на новия документ по чл. 116, с който е извършена корекцията, в дневника за покупките и в справка-декларацията за съответния данъчен период.
Съгласно чл. 78 ал. 4 от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да коригира размера на ползвания данъчен кредит при разваляне на доставка, за която е издадена фактура за авансово плащане, в данъчния период, през който се разваля доставката, по ред, определен с правилника за прилагане на закона, независимо дали авансово платената сума му е възстановена, прихваната или уредена по друг възмезден начин и дали доставчикът му е издал кредитно известие. Ал. 5 на чл. 78 от ЗДДС посочва, че алинеи 2 и 4 се прилагат и когато е прекратена регистрацията по този закон на доставчика.
Съгласно чл. 124 ал. 5 от ЗДДС независимо от ал. 4, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени, включително издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по този закон.
В хода на ревизионното производство органите по приходите правилно са приели, че на основание чл. 78 във връзка с чл. 115 и чл. 124 ал. 5 от ЗДДС, „Алес кар“ ЕООД следва да начисли ДДС за авансови плащания във връзка с издадени кредитни известия от доставчика „Алвеста“ ЕООД както следва:
• 4 014.87 лв. - КИ № 538/17.12.2018 г. - "минус" 24 089.20 лв. по Фактура № 20...30/30.11.2017 г. с данъчна основа 20 074.33 лв. и начислен ДДС – 4 014.87 лв., издател: "Алвеста" ЕООД, приспаднат данъчен кредит през данъчен период м.11/2017 г.;
• 4 014.87 лв. - КИ № 539/17.12.2018 г. - "минус" 24 089.20 лв. по Фактура № 20...35/30.11.2017 г. с данъчна основа 20 074.33 лв. и начислен ДДС – 4 014.87 лв., издател: "Алвеста" ЕООД, приспаднат данъчен кредит през данъчен период м.11/2017 г.;
• 4 014.87 лв. - КИ № 540/17.12.2018 г. - "минус" 24 089.20 лв. по Фактура № 20...36/30.11.2017 г. с данъчна основа 20 074.33 лв. и начислен ДДС – 4 014.87 лв., издател: "Алвеста" ЕООД, приспаднат данъчен кредит през данъчен период м.11/2017 г.;
• 4 014.87 лв. - КИ № 30...95/25.01.2019 г. - "минус" 24 089.20 лв. по Фактура № 20...32/30.11.2017 г. с данъчна основа 20 074.33 лв. и начислен ДДС – 4 014.87 лв., издател: "Алвеста" ЕООД, приспаднат данъчен кредит през данъчен период м.11/2017 г.;
• 4 014.87 лв. - КИ № 30...96/25.01.2019 г. - "минус" 24 089.20 лв. по Фактура № 20...31/30.11.2017 г. с данъчна основа 20 074.33 лв. и начислен ДДС – 4 014.87 лв., издател: "Алвеста" ЕООД, приспаднат данъчен кредит през данъчен период м.11/2017 г.;
Не е спорно, че издадените кредитни известия от "Алвеста" ЕООД са по фактури за авансови плащания от предходни данъчни периоди за доставки на автомобили марка Range Rover съгласно сключени договори и към датите на издаване на процесните фактури, доставчикът е регистриран по ЗДДС. Не е спорно и обстоятелството, че „Алвеста" ЕООД е включило фактури с №№ 20...30, 20...36, 20...31, 20...35 и 20...32 от 30.11.2017 г. с получател "Алес Кар" ЕООД в дневник за продажбите за данъчен период м.05.2018 г., т.е. след като "Алес Кар" ЕООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит и към датите на издаване на кредитните известия доставчикът е дерегистриран по ЗДДС. „Алес кар" ЕООД е отразило КИ, издадени от „Алвеста" ЕООД, в дневника за покупки за данъчен период 01.2019 г. и данъчен период м.05.2019 г. в колона 33 : ДО без ДДС/ДК, а не със знак „минус" в клетка - 41 ДДС с ПДК. Предвид установеното, че по издадените фактури за авансово плащане „Алес кар" ЕООД е упражнило право на данъчен кредит, за доставките са издадени КИ с основание „неосъществена доставка" и издадените кредитни известия не са посочени със знак „минус“, за ползван данъчен кредит, органите по приходите правилно са приели, че за „Алес кар" ЕООД са налице основанията за корекция на ползван данъчен кредит, посочени в чл. 78 ал. 2 от ЗДДС.
В резултат на горното органите по приходите правилно са приложили нормите на чл. 78 ал. 2 и ал. 4 и чл. 124 ал. 5 от ЗДДС, според които регистрирано лице е длъжно да коригира размера на ползвания данъчен кредит при изменение на данъчната основа или при разваляне на доставката, като корекцията се извършва в данъчния период, през който са възникнали основания за това и по тези съображения законосъобразно са извършени корекции за данъчен период м.12.2018г. в размер на 12 044.61 лв. по КИ №№ 538/17.12.2018г., 539/17.12.2018г. и 540/17.12.2018 г. и за данъчен период м.01.2019г. в размер на 8029.74 лв. по КИ № 30...95/25.01.2019г. и 30...96/25.01.2019 г., издадени от „Алвеста" ЕООД.
Следователно в частта, в която с РА е извършена корекция на ползван данъчен кредит на основание чл. 78 ал. 2 и ал.4 от ЗДДС в данъчен период м. 12.2018 г. в размер на 12 044.61 лв. и в данъчен период м.01.2019 г. в размер на 8029.74 лв., РА е правилен и законосъобразен и жалбата следва да се отхвърли.
3.
Относно непризнато право на ползване на данъчен кредит в общ размер на 141 165.68
лв. по фактури, издадени от доставчик „Терупи" ЕООД за данъчни периоди
м.10.2018 г. и м.01.2019 г.
На първо място настоящата съдебна инстанция намира за необходимо да посочи, че при постановяване на настоящия съдебен акт следва да бъде съобразено влязлото в сила съдебно решение във връзка с оспорването на Ревизионен акт № Р-03000319001123-091-001/22.01.2021 г. на органи по приходите в ТД на НАП Варна, отменен с Решение № 11495 от 13.12.2022 г. по адм. дело № 2230/2022 г. по описа на Върховен административен съд, Осмо отделение, тъй като в рамките на двете ревизионни производства за спорните доставки, са релевирани едни и същи твърдения. В подкрепа на горното е и факта, че в Решение № 37 от 21.04.2021 г., издадено от Директора на дирекция „ОДОП“ – Варна, с което предходния РА е отменен и е върнат за нова ревизия изрично е посочено, че „независимо от законосъобразния отказ на право на данъчен кредит по фактурите, издадени от „Терупи" ЕООД, предвид установените в раздел I от настоящото решение основания за отмяна на РА за данъчни периоди м.10.2018г. и м.01.2019г. с оглед нормата на чл. 88 от ЗДДС, съгласно която задължението по ЗДДС за данъчния период е резултативна величина, формирана като разлика между общата сума на изискуемия от лицето данък и общата сума на данъчния кредит, РА следва да бъде отменен с указания за нова ревизия за целите данъчни периоди м.10.2018г. и м.01.2019г. Мотивите относно упражнения данъчен кредит по доставките между ревизираното лице и „Терупи” ЕООД за ДП м.10/2018г. и м.01/2019г., следва да се съобразят в новия ревизионен акт.“
Съгласно чл. 68 ал. 1 от ЗДДС, данъчният кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за: 1/получени от него стоки или услуги по облагаема доставка; 2/извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка; 3/осъществен от него внос; 4/изискуемия от него данък като платец по глава осма. Съгласно ал.2 на същата разпоредба, правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем, т.е. на датата на възникване на данъчното събитие по чл. 25 ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС. В този момент възниква задължението на доставчика да начисли ДДС.
Съгласно чл. 25 ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС, данъчното събитие по смисъла на ЗДДС възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена, както и в специфичните случаи описани в чл. 25 ал. 3 от ЗДДС. Правото на приспадане е свързано с действителното извършване на доставката на стоки или услуги, поради което настъпването на данъчното събитие е необходимо условие за възникване на правото на приспадане. Обратно, когато действителното извършване на доставката на стоки или услуги липсва, не може да възникне право на приспадане.
Напълно идентична в тази насока е и разпоредбата на член 178 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година, относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директивата), съгласно която, за да може да упражни правото си на приспадане, данъчнозадълженото лице трябва да отговаря на следните условия за целите на приспадане в съответствие с член 168 буква а) по отношение на доставката на стоки или услуги, той трябва да притежава фактура, съставена в съответствие с членове 220-236 и членове 238, 239 и 240.
От своя страна член 168 б. "а" от Директива 2006/112 на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, гласи: "Доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава-членка, в която извършва тези сделки да приспадне от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати дължимия или платен ДДС в тази държава-членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице. "
Посочената разпоредба е точно транспонирана в разпоредбата на чл. 69 ал. 1 т. 1 от ЗДДС, съгласно която "Когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави."
От тълкуването на нормите следва, че предпоставките във фактическия състав на възникване на правото на приспадане на платен ДДС по облагаема доставка са следните: 1. доставката е реално извършена или предстои да бъде извършена; 2. доставката е между данъчно-задължени лица; 3. предметът на доставката, получен от претендиращия приспадането, се използва за целите на облагаемите му сделки.
Съдът намира изводите на органите по приходите за недоказана от жалбоподателя реалност на извършените доставки и липса на настъпило данъчно събитие, за несъответстващи на представените доказателства. Още в хода на ревизионното производство, дружеството-жалбоподател е ангажирало достатъчно на брой писмени доказателства срещу констатациите в ревизионния акт и в подкрепа на твърденията си за реалност на процесните доставки, тъй като именно в тежест на ревизираното лице, което иска да упражни право на приспадане на ДДС е да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Както е прието в т. 33 от решение на СЕС по дело С-154/20, Kemwater ProChemie s. r. o. (ECLI: EU: C: 2021: 989): "данъчната администрация не може да сведе проверката единствено до самата фактура. Тя трябва да вземе предвид и допълнителната информация, предоставена от данъчнозадълженото лице. От друга страна, именно данъчнозадълженото лице, което иска приспадането на ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Следователно данъчните органи могат да изискат от самото данъчнозадължено лице доказателствата, които считат за необходими, за да преценят дали следва да се допусне исканото приспадане (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C 281/20, EU: C: 2021: 910, т. 38 и цитираната съдебна практика)". Националната юрисдикция, в съответствие с националните правила на доказване следва да извърши цялостна проверка на фактите, за да прецени налице ли са основания за признаване на претендираното право на приспадане. (т. 37 от решение на СЕС от 18 юли 2013 г. по дело С-78/12, Евита К, ECLI: EU: C: 2013: 486).
В случая, с РА е прието, че по спорните фактури липсват доставки на стоки, по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и че същите са издадени, без да е възникнало данъчно събитие, по смисъла на чл. 25 ал. 1 от ЗДДС, поради което правото на приспадане на данъчен кредит е отказано, на основание чл. 68 ал. 1 т. 1 и чл. 69 ал.1 т.1 от ЗДДС, което не се споделя от настоящата съдебна инстанция.
Неоснователно органите по приходите са приели, че „Терупи" ЕООД не е получател на стоките по ВОП от AUTOGALERIE SCHLICKEL GMBH с валиден VIN DEI ***, в резултат на което са извели извод, че няма реално прехвърляне на стоките от страна на ревизираното лице към „Алес Кар" ЕООД. Прието е, че в случая са фактурирани доставки, които не са извършвани между страните, сочени като доставчик и получател по фактурите, което от своя страна обуславя извода, че начисленият данък от „Терупи“ ЕООД, по издадените от него фактури за документиране на такива доставки, е начислен неправомерно. Съдът не споделя извода на органите по приходите, че съставените множество документи са фиктивни и реален получател на стоките са трети лица, а „Терупи" ЕООД е използвано само за префактуриране на стоки, които са доставени от други лица. Предвид последното продажбите на тези стоки, документирани и отчетени от „Терупи" ЕООД през ревизирания период като последващи, са с цел акумулиране на ДДС, който клиента „Алес Кар" ЕООД да приспада като данъчен кредит.
От установеното в хода на ревизията за автомобилите
с марка Range Rover е видно, че същите са закупени от немския търговец Autogalerie Schlickel GmbH DE1*** c 5 бр. фактури от дата 12.11.2018 г. Видно от представена международна
товарителница ЧМР, транспортът от Германия до България е извършен от ЕТ „Д.-И.Я."
с МПС Р6797КВ/Р1489ЕЕ на 16.11.2018 г. с общо тегло по ЧМР 12640,00 кг. Пункт
на товарене - Олденбург, Германия на 12.11.2018 г.; разтоварване на 16.11.2018
г., с място на разтоварване гр. Русе /поправено/. С договори, сключени на 18.10.2018 г. „Терупи" ЕООД
продава на „Алес Кар" ЕООД 5 броя МПС с марка Range Rover. С приемо-предавателни протоколи от 16.11.2018 г. процесните автомобили са
предадени от „Терупи" ЕООД на „Алес Кар" ЕООД. С
договори № 0167 и № 0168 от 15.03.2018
г. и № 8091101 до №8091103/11.09.2018
г. „Алес Кар" ЕООД продава на „Рентлист Кар" ЕООД 5 броя МПС с
марка Range Rover без посочена рама на автомобила.
Представени са приемо- предавателни протоколи от 16.11.2018 г., с които процесните автомобили са предадени от
„Алес Кар" ЕООД на „Рентлист Кар" ЕООД.
В
последствие с ф-ри № №**********, **********, **********, ********** от
31.10.2018 г. „Рентлист Кар" ЕООД реализира ВОД към друг немски търговец „Cjs Europe " DE312664106. Приложени са потвърждения за получена стока от 21.11.2018 г. с
описани номера на шаси и модел на 5 броя LAND ROVER, подписани и подпечатани от двете страни.
Приложен е транспортен документ /ЧМР/, в който като получател е вписан „Cjs Europe " DE312664106, превозвач ЕТ „Д.-И.Я." ЕИК ***; МПС с per №***; изпращач
„Рентлист Кар" ЕООД, място на товарене е посочено гр. Русе на
18.11.2018г., без точни данни за административен адрес; дата на пристигане
21.11.2018 г.
От така установените факти се налага единствения извод за наличието на реални сделки между описаните търговци. За да бъде доказана реалност на доставките по процесните фактури, следва да бъде установен фактът на предаването на стоката от доставчика на получателя. Без значение за реалността на доставките е разполагал ли е доставчикът с материално-техническа и кадрова обезпеченост за извършване на същите, къде евентуално е била съхранявана и/или претоварвана същата, регистрирани ли са и кога МПС по реда на ЗДвП и др.
С оглед на събраните по делото писмени доказателства, заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, дадените обяснения в хода на ревизионното производство, които установяват принципно механизма на извършване на доставките на спорните стоки, който се е поддържал на всеки един от етапите на процеса, настоящата съдебна инстанция намира, че е доказана реалност на доставките.
Всяка една от спорните фактури, съдържа всички изискуеми реквизити съобразно изискването на чл. 7 от ЗСч, съответно чл. 226 от Директива 2006/112; всяка една е придружена от договор /липсата на изписване номерата на шаситата на част от МПС в част от сключените договори за доставка не може да рефлектира върху изводите на съда при надлежното упоменаване на този индивидуализиращ белег с останалите документи, вкл. и във фактурите/, заявка, приемо-предавателен протокол; представени са в тази връзка и доказателства от всеки един от предходните доставчици, в които стоките са описани по идентичен начин /така осъществения международен обмен с германските, респ. испанските данъчни власти/; установен е начинът на разплащане на посочените от вещото лице дати/ в по-голямата си част фактурите са във връзка с авансови плащания и то касателно сключени договори за конкретно индивидуализирани стоки, като фактът кой е титуляр на сметката по която е извършено разплащане в случая е без значение, при положение че същата е посочена от доставчик/; представените приемо-предавателни протоколи, които доказателства напълно кореспондират и със съответната международна товарителница, екземпляри от които са представени още в хода на развилото се ревизионно производство вкл. и от превозвача, който между впрочем е дал обяснения, защо е вписана промяната от гр. София на гр. Русе, както и къде точно е сторено разтоварването на стоките /правото на данъчен кредит по фактурата за транспорта е признато в хода на ревизията/; всяка една от тези международни товарителници е надлежно попълнена и ясно си личат всички индивидуализиращи белези относно изпращач, получател, дружество осъществило транспорта, номер на товарен автомобил /влекач и ремарке/, място на натоварване и разтоварване, дата на изпращане и получаване на стоките, вкл. са надлежно попълнени и клетки 22 – 24; представени са приемо-предавателни протоколи към всяка една от спорните фактури, в които стоките са описани по идентичен начин, двустранно разписани и неоспорени относно тяхната автентичност от органите по приходите, чиито дати съвпадат с датите, отразени в клетка 24 от всяка една от международните товарителници, като такава на получаване на стоките; представени са и доказателства за последващата реализация на стоките, към клиентите на „Алес Кар“ ЕООД.
В подкрепа на горното са и изводите на вещото лице по назначената ССчЕ, която установява, че всички издадени фактури са включени в СД по ЗДДС и в дневниците за продажби на доставчика, както и в дневниците за покупки на жалбоподателя, като в счетоводството на „Алес кар“ ЕООД, по дебита на сметка 304 „Стоки“ са заведени стоките предмет на договори с № от 18101801 до 18101805 от 18.10.2018г. и по издадените фактури от „Терупи" ЕООД по тези договори, подробно описани на стр. 33-36 от РД. Извършено е частично разплащане по тях. Извършена е последваща реализация на доставените стоки. За продажбите са издадени фактури № № 569/16.11.18г., 568/16.11.2018г., 567/16.11.2018г., 571/16.11.2018г. и 570/16.11.2018г., като стоките са изписани по кредита на сметка 304 “Стоки“, осчетоводени са приходи от продажбите по сметка 702-1 “Приходи от продажби на стоки". След проверка в счетоводството на „Терупи“ ЕООД, вещото лице е установило и предходния доставчик на „Терупи“ ЕООД, а именно „АUTOGALERIE SCHLICKEL“ GМВН, като в т. 3 от ССчЕ са описани конкретните инвойси, които са осчетоводени като заплатени на 17.10.2018г. От назначената ССчЕ беше установено, че „Терупи“ ЕООД е издало протоколи по чл. 117 от ЗДДС по всяка от издадените фактури от немския доставчик и е начислило ДДС, като протоколите са намерили отражение в дневниците по ДДС на дружеството. Установено е разплащане по процесните фактури - в ревизионното производство са събрани като доказателства банкови извлечения за плащанията от „Алес кар“ ЕООД към „Терупи“ ЕООД, като е видно, че е извършено разплащане на всяка една от процесните доставки, а факта на извършеното разплащане е установен и от приетата без оспорване ССчЕ. Установено е плащането на процесните доставки и към предходния доставчик на „Терупи“ ЕООД - АUTOGALERIE SCHLICKEL“ GМВН, видно от отговор на молба за техническо сътрудничество до немската администрация и изпратеното извлечение от банковите сметки на немския доставчик, за установяване на получено плащане по сделките, предмет на процесните фактура. Видно от изпратеното банково извлечение от немското дружество, платената сума е равна на данъчната основа по фактурите плюс сумата съответстваща на дължимото ДДС.
По отношение на транспортирането на стоките се установи, че същите са транспортирани от Германия до България съобразно отразеното в ЧМР от 12.11.2018 г., фактура № 010..8272 от 17.12.2018 г. издадена от ЕТ „Д. - И.Я.“ с получател „Алес кар“ ЕООД, заявка за извършване на международен транспорт от 02.11.2018 г., пътен лист сер. Т № 0730626, заповед за командировка № 570 от 04.11.2018 г., авансов отчет на шофьора М.Г.. От пълномощното, което е част от документите изпратени от немския доставчик, е видно, че упълномощено лице да получи автомобилите от името на „Терупи“ ЕООД, е именно шофьора извършил превоза - М.Г., чието име фигурира и по останалите документи, свързани с извършения транспорт. „Терупи“ ЕООД е потвърдило до немския си доставчик получаването на автомобилите, посредством документ представляващ Приложение 2 към постановлението за заявление на данък върху продажбите.
Видно от гореизложеното, предаването и получаването на стоката от доставчика на жалбоподателя е доказана, както е доказана и реализацията на същата чрез следващи облагаеми доставки. Доказано е посредством заключението на вещото лице и факта на частичното плащане по процесните доставки.
Ако са доказани посочените по-горе предпоставки, както в случая, правото на данъчен кредит не може да бъде отказано с мотиви за недоказана кадрова, техническа и материална обезпеченост на доставчиците, респ. нередности при доставчика, освен ако приходната администрация докаже, че самото данъчно задължено лице се позовава на процесните сделки с цел измама или че то знае или е трябвало да знае, че чрез тях участва в сделка, част от измама с ДДС, осъществена от неговия доставчик или от друг доставчик по веригата от доставки. /решение на СЕС от 6 декември 2012 по дело C-285/11, Б., т. 40, решение на СЕС от 21 юни 2012 г. по съединени дела C-80/11 и С-142/11, M. и D., т. 66; решение на СЕС от 6 септември 2012 по дело C-324/11, Gаbor Tоth, т. 45; решение на СЕС от 13 февруари 2014 г. по дело С-18/13, М. П., т. 31, определение от 15 юли 2015 по дело С-123/14, Ит., т. 42/. Съгласно тази практика, липсата на обезпеченост на доставчика, не може да рефлектира върху правото на данъчен кредит за получателя по доставките, освен ако приходната администрация или съда не установят, че е налице данъчна измама с участието и/или със знанието на получателя по доставките.
Неспазването от прекия или предходен доставчик на изискванията на специалните закони, при установено предаване на стоката и последващата й реализация за целите на икономическата дейност на получателя, също не влияе на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя. В решението на Съда на Европейския съюз от 21.06.2012г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11г., се дава тълкуване на закона в смисъл, че член 167 член 168 буква а), член 178 буква а) и член 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател.
Не могат да бъдат споделени и изводите на органите по приходите за наличието на „обективни данни“, които установяват наличие на злоупотреба, състояща се в неправомерно ползване на данъчен кредит. В случая липсват каквито и да било обективни данни, от които да се обоснове твърдението на ответника по касация за данъчна измама, както и за злоупотреба, а още по-малко са налични такива за знание или участие на ревизирания субект в такива действия.
Практиката на СЕС е категорична и това е изразено например в т. 29-т.31 от посоченото Решение по дело С-329/18, съгласно които съображения „…борбата срещу данъчните измами, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби е цел, призната и насърчавана от Директива 2006/112. В това отношение Съдът е постановил, че правните субекти не могат с измамна цел или с цел злоупотреба да се позовават на нормите на правото на Съюза. Поради това, националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право се претендира с измамна цел или с цел злоупотреба /решение от 13 март 2014 г., FIRIN, C‑107/13, EU:C:2014:151, т. 40 и цитираната съдебна практика/ /т.29/. Това е така не само когато самото данъчнозадължено лице е извършило данъчна измама, но и когато то е знаело или е трябвало да знае, че с покупката участва в сделка, която е част от измама с ДДС /решение от 22 октомври 2015 г., PPUH Stehcemp, C‑277/14, EU:C:2015:719, т. 48 и цитираната съдебна практика/ /т.30/. Когато констатира, че издателят на фактурата е извършил измама или е допуснал нередности, данъчният орган трябва въз основа на обективни данни и без да изисква от получателя на фактурата да е извършил проверки, които не са негова задача, да установи, че този получател е знаел или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от измама с ДДС /решение от 22 октомври 2015 г., PPUH Stehcemp, C‑277/14, EU:C:2015:719, т. 50 и цитираната съдебна практика/ /т.31/.
При липсата на обстоятелства, свързани с измама или злоупотреба и освен ако няма евентуални корекции, в съответствие с предвидените в Директивата за ДДС условия, веднъж възникналото право на приспадане остава придобито право (в този смисъл Решение от 8 юни 2000 г. по дело Вreitsohl, С-400/98, Recueil, стр. 1-4321, точка 41 и Решение от 21 февруари 2006 г. по дело Наlifax и др,, С- 255/02, Recueil, стр. 1-1609, точка 84). Въз основа на гореизложеното Директивата за ДДС следва да се тълкува в смисъл, че данъчнозадължено лице, което в това си качество е придобило стока и е направило разходи във връзка с нея, има право да приспадне платения ДДС в данъчния период, в който данъкът е станал изискуем. В конкретния случай жалбоподателят е придобил стока, направил е разходи за нуждите на своята икономическа дейност и не е налице измамна практика, поради което изводите на органите по приходите са неправилни.
Както беше посочено по-горе, облагането с ДДС не може да представлява санкция за технически и документални пропуски и спорове между доставчика и получателя на стоката. От доказателствата събрани в хода не ревизията не може да се направи извод за намерение за увреждане на интересите на обществото или на другата страна по сделката. Следователно не се касае за злоупотреба с право, тъй като не са установени данни, които могат да бъдат отнесени, както към субективния, така и към обективния елемент на това деяние. Абсолютно неоснователно органите по приходите определят определени документи като „фиктивни“ или изготвени за целите на ревизионното производство. По отношение на процесните фактури и другите събрани в хода на ревизионното производство документи и установените факти не са налице данни, които да сочат на измама по смисъла на правото на ЕС в областта на косвеното данъчно облагане. Съгласно относимата практика Решение по дело С-18 от 13.02.2014 г., органите по приходите следва да съобразят всички фактически обстоятелства и въз основа на тях да изградят заключението си за реалност на доставките, като се уточнява, че „обстоятелството, че доставената услуга не била действително извършена от посочения във фактурите доставчик или от негов подизпълнител, по-специално тъй като последните не разполагали с необходимите персонал, материали и активи, разходите за тяхната услуга не били оправдани в счетоводната им документация или се оказало, че някои документи не са били подписани от посочените в тях като доставчици лица, само по себе си не е достатъчно, за да се изключи правото на приспадане“. Тоест, по ревизионната преписка категорично не са установени данни за данъчна измама или злоупотреба с право, а следователно не са установени и основания по т. 1 от диспозитива решение по дело С-18/13, за да бъде отказано правото на приспадане на данъка. /Решение № 6047 от 26.05.2015 г. по адм.д. № 8024 от 2014 г. на ВАС, Първо отделение/. Напротив налице са достатъчно документи и факти доказващи реалността на извършените доставки.
Не на последно място, съдът не споделя изводите, направени в ревизионното производство по отношение на симулативността на процесните доставки. Както Съдът на ЕС многократно изтъква в практиката си, че режимът на правото на приспадане на данъчен кредит, предвиден в Директива 2006/112/ЕО, не допуска данъчнозадължено лице, което не е знаело или не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че сделка по веригата от стоки преди и след осъществената от данъчнозадълженото лице сделка е опорочена поради измама с ДДС, да бъде санкционирано, като не му бъде признато право на приспадане на данъчен кредит. Знанието не може да се презюмира, както е допуснал ревизиращият орган, а следва да бъде установено от обективните данни и доказателства по делото. Освен това, както СЕС сочи в практиката си /Решение от 6 септември 2012 г. по дело С-324/11, както и Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11/, добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или услуги, не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик.
В случая доказаната реалност на спорните доставки изключва наличието на обективни данни за злоупотреба или за участие на жалбоподателя в данъчна измама.
Видно от гореизложеното РА, в частта, в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит на „Алес кар" ЕООД по издадени фактури от „Терупи" ЕООД в общ размер на 141 165.68 лв. за данъчни периоди м. 10.2018 г. и м. 01.2019 г. като незаконосъобразен следва да се отмени.
С оглед изхода на правния спор, предвид направените своевременни искания, съдът намира, че страните взаимно си дължат разноски. Материалният интерес по делото е в размер на 243 943.87 лева /главница и лихви/. Жалбоподателят претендира доказани разноски общо в размер на 5806 лева, в т.ч. 50 лева – заплатена държавна такса за образуване на делото, 5330 лева – заплатено адвокатско възнаграждение и 426 лева – депозит за вещи лица. Съобразно изхода на делото и уважената част на жалбата /220 122.02 лева/ съдът намира, че на жалбоподателя се дължат разноски в размер на 5 239.03 лева. Дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение за ответната страна съобразно отхвърлената част от жалбата /23 821.85 лева/, изчислени по реда на чл. 8 ал. 1, вр. чл. 7 ал. 2 т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, са в размер на 2 543.97 лева.
Воден от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „АЛЕС КАР“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ----------, представлявано от С.И. И., Ревизионен акт № 03000321002503-091-001/02.02.2022г., поправен с Ревизионен акт за поправка № П-03000322070280-003-001/18.04.2022г., издаден от Е.С.Х. на длъжност „Началник сектор“ при ТД на НАП – Варна и Й.Р.К. на длъжност „Главен инспектор по приходите“, потвърден с Решение № 56/29.07.2022г. на Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която в тежест на дружеството са установени допълнителни задължения за данък върху добавената стойност за д.п. м. 10.2018 г. в размер на 130 449.58 лева – главница и 42 616.94 лева – лихви и за д.п. м. 01.2019г. в размер над 8 029.74 лева до 54 987.46 лева – главница и над 16.72 лева до 114.50 лева - лихви.
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на „АЛЕС КАР“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ----------, представлявано от С.И. И., Ревизионен акт № 03000321002503-091-001/02.02.2022г., поправен с Ревизионен акт за поправка № П-03000322070280-003-001/18.04.2022г., издаден от Е.С.Х. на длъжност „Началник сектор“ при ТД на НАП – Варна и Й.Р.К. на длъжност „Главен инспектор по приходите“, потвърден с Решение № 56/29.07.2022г. на Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която в тежест на дружеството са установени допълнителни задължения за данък върху добавената стойност за д.п. м. 12.2018 г. в размер на 12 044.61 лева – главница и 3 730.78 лева – лихви и за д.п. м. 01.2019г. в размер на 8 029.74 лева – главница и 16.72 лева - лихви.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП да заплати в полза на „АЛЕС КАР“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ----------, представлявано от С.И. И., сумата от 5 239.03 лева /пет хиляди двеста тридесет и девет лева и три стотинки/, представляваща сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА „АЛЕС КАР“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ----------, представлявано от С.И. И., да заплати в полза на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП сумата от 2 543.97 лева /две хиляди петстотин четиридесет и три лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.
СЪДИЯ: