№ 389
гр. София, 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20221110152848 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от 30.11.2022 г.,
подадена от „Д. Т. Е. 88“ ЕООД, представлявано от Г. С. К., срещу „Ф. Ф.“ АД, с която
е предявен установителен иск по чл. 124, ал. 1, пр. 2 ГПК.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че на
31.12.2020 г. сключил с ответника договор “Fintrade Споразумение“ № 7016697, по
силата на който в полза на кредитополучателя – „Д. Т. Е. 88“ ЕООД била предоставена
в заем сумата от 500 лв., подлежаща на връщане в срок до 26.12.2021 г., чрез
изплащане на 12 месечни погасителни вноски, при фиксиран месечен лихвен процент
от 3%. Общата стойност на дълга възлизала на 602,76 лв., от които 500 лв. за главница
и 102 лв. за лихва, при уговорен размер на погасителната вноска – 50,23 лв. Твърди, че
в изпълнение на договорните си задължения, изплатил в полза на кредитодателя
сумата в общ размер на 193 лв., чрез заплащането на отделни погасителни вноски по
кредита, с които счита че е погасил част от задълженията за главница и лихва. На
11.01.2022 г. в дружеството било получено, изготвено от ответника удостоверение за
наличие на задължения, които към посочената дата възлизали на 697,07 лв. Твърди, че
е налице неяснота относно начина на формиране на посоченото задължение, като
отбелязва факта, че кредитодателят не е съобразил заплатените по договора
задължения в размер на 193 лв. В тази връзка, счита че непогасените задължения към
ответното дружество, посочени в удостоверението, не отговарят на действително
дължимите. Ето защо моли съда да признае за установено, че „Д. Т. Е. 88“ ЕООД
дължи на ответника сума с размер на 193 лв. по-малко от претендираното от
кредитодателя вземане в общ размер на 697,07 лв., съгласно издадено Удостоверение
от 11.01.2022 г., предвид извършените от кредитополучателя плащания по процесния
договор.
Извън срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Потвърждава наличието на облигационно отношение с „Д. Т. Е. 88“ ЕООД, в
качеството му на кредитополучател по процесния договор за кредит, за обезпечаване
на задълженията по който солидарно с кредитополучателя отговорност носи и Галина
СтаниС. Колева. Потвърждава, че общата стойност на задължението по договора е в
1
размер на 602,76 лв. Сочи, че съгласно чл. 7, ал. 1 от договора, при забава на плащане
на която и да е от погасителните вноски, кредитополучателят дължи неустойка в
размер на 0,3% върху забавената за плащане сума до погасяването й или до обявяване
на кредита за предсрочно изискуем. Отбелязва, че е обявил задълженията по кредита
за предсрочно изискуеми, считано от 24.08.2021 г., за което обстоятелство уведомил
кредитополучателя. В чл. 7, ал. 5 от договора било предвидено, че в случай на забава
за плащане на погасителна вноска с повече от 40 календарни дни, на 41-вия ден
кредитополучателят следва да заплати на кредитора еднократна неустойка в размер на
20% върху дължимото по договора, т.е. главница, лихви и начислени неустойки.
Потвърждава, че към настоящия момент ищецът е заплатил единствено 4 на брой
погасителни вноски в общ размер на 193 лв., като същите били изплащани нередовно
и със съществено забавяне. Потвърждава, че на 11.01.2022 г. е изпратил до ищеца
Удостоверение относно дължимите суми по договора, които към датата на издаването
му възлизали на 697,07 лв., а към 05.07.2022 г. били в общ размер на 704,97 лв.,
формирани както следва: 464,77 лв. – главница, 87,76 лв. – лихва по чл. 2, т. 5 от
договора, 152,44 лв. – неустойка за забава по чл. 7, ал. 1, като ответникът отбелязва, че
не е начислил уговорената неустойка по чл. 7, ал. 5 от договора. Оспорва правния
интерес на ищеца от предявяване на настоящите искови претенции, като твърди, че
същият е неизправна страна по договора. Твърди, че със заплатената от
кредитополучателя сума са погасени следните вземания: 35,23 – главница, 157,77 лв. –
лихва по чл. 2, т. 5, както и наказателни плащания по чл. 7, ал. 1. Поради изложеното
твърди, че сумата от 193 лв. не представлява част от дължимото към 11.01.2022 г.
задължение в размер на 697,07 лв. Моли съда да отхвърли предявените искове като
неоснователни и недоказани. Претендира разноски. Релевира възражение по чл. 78, ал.
5 ГПК.
Извън срока по чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът е предявил срещу „Д. Т. Е. 88“
ЕООД и Г. С. К. насрещна искова молба, с която претендира солидарното осъждане на
ответниците по насрещните искове да заплатят на дружеството при условията на
евентуалност сумата от 704,97 лв., формирана както следва: 464,77 лв. – главница,
87,76 лв. – договорна лихва по чл. 2, ал. 5, както и 152,44 лв. – неустойка по чл. 7, ал.
1, ведно със законната лихва за забава от датата на насрещната искова молба до
окончателното изплащане на вземането. Претендира осъждането на ответниците за
посочените вземания, при условие, че главният иск бъде отхвърлен като
неоснователен. При условията на евентуалност, в случай на уважаване на претенциите
на ищеца, моли съда да осъди ответниците да заплатят на дружеството сумата от
504,07 лв., представляваща разлика между общия размер платени вноски и дължимото
вземане на кредитодателя към 11.01.2022 г., ведно със законната лихва за забава от
датата на насрещната искова молба до окончателното погасяване на дълга.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата по насрещни искове – Г. С. К., в качеството
й на представляващ „Д. Т. Е. 88“ ЕООД е подала отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Излага съображения относно
нищожността на клаузите за неустойка и лихва по договора. Моли съда да отхвърли
предявените искове като неоснователни. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
При служебна преценка за допустимост на предявените насрещни осъдителни
искове, съгласно чл. 130 ГПК, съдът намира същите за недопустими. Недопустимостта
на исковата молба влече и недопустимост на исковото производство, а тъй като съдът е
длъжен служебно да следи за допустимостта, то той може във всяко положение на
делото да прекрати производството с определение, когато установи, че то е
2
недопустимо. Исковата молба ще бъде недопустима, когато за ищеца не съществува
право на иск или такова право той има, но го упражнява не по надлежния за това
начин. Ищецът няма да има право на иск, когато законът установява преклузивен срок
за неговото упражняване.
В настоящия случай, ответникът е получил препис от исковата молба с указания
за подаване на отговор на исковата молба в едномесечен срок на 23.06.2022 г., чрез
служител при дружеството (л. 22 от делото по описа на РС – Г., приобщено към
материалите по гр.д. № 52848/2022 г. по описа на СРС, 172 с-в). В тази връзка, срокът
за подаване на отговор на исковата молба от ответника по реда на чл. 131 ГПК е
изтекъл на 25.07.2022 г., съобразно правилото на чл. 72, ал. 2 ЗЗД. Ответникът е
предявил насрещна искова молба с вх. № 4955/29.07.2022 г. след изтичане на
едномесечния срок за подаване на отговора на исковата молба. Съгласно чл. 133 ГПК,
когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище,
не направи възражения, не оспори истинността на представен документ или не
упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219, той губи възможността да
направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства. Според чл. 211, ал. 1 ГПК, в срока за отговор на исковата молба
ответникът може да предяви насрещен иск, ако той по рода си е подсъден на същия
съд и има връзка с първоначалния иск или ако може да стане прихващане с него. От
изложените разпоредби следва, че крайният срок до който ответникът може да
упражни правото си на насрещен иск е срокът за отговор на исковата молба.
Пропускането на преклузивния срок за предявяване на насрещния иск означава
преклудиране на възможността за предявяването му в настоящото производство, което
обуславя недопустимостта на насрещната искова молба. По изложените
съображения, на основание чл. 130 ГПК, съдът счита, че следва да върне насрещната
искова молба с вх. вх. № 4955/29.07.2022 г. и да прекрати производството по
настоящото дело в посочената част, като недопустимо.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1, пр. 2
ГПК.
Основателността на предявения иск е обусловена от доказването от страна на
ищеца наличието на облигационно отношение с ответното дружество по процесния
договор за кредит, при посочените в исковата молба параметри, по който
кредитополучателят е заплатил сумата от 193 лв. за погасяване на задълженията по
договора, която следва да бъде приспадната от общата стойност на дълга, установен в
издадено от кредитодателя удостоверение от 11.01.2022 г. В тежест на ответника е да
докаже, че остатъчните задължения по кредита са в размер, възлизащ на разликата над
сумата от 193 лв. до общо претендираната сума от 697,07 лв.
Не е спорно в отношенията между страните, че между „Д. Т. Е. 88“ ЕООД, в
качеството му на кредитополучател, и ответното дружество е сключен договор за
кредит “Fintrade Споразумение“ № 7016697/31.12.2020 г., за изпълнението на
задълженията по който солидарно задължена с кредитополучателя е Г. С. К.. Безспорни
са и обстоятелствата, че по силата на процесния договор Д. Т. Е. 88“ ЕООД е усвоило
предоставената от ответника заемна сума в размер на 500 лв., като същият се е
задължил да възстанови главницата по кредита, ведно с уговорената лихва в общ
размер на 102,76 лв., в срок до 26.12.2021 г., както и че за погасяване на задълженията
по кредита при ответното дружество са постъпили плащания от ищеца в общ размер
3
на 193 лв. Безспорно е и обстоятелството, че на 11.01.2022 г. кредитополучателят е
получил издадено от ответника Удостоворение за непогасени задължения по
процесния договор за кредит в общ размер на 697,07 лв.
В настоящия случай следва да бъде съобразено, че процесният договор за
кредит “Fintrade Споразумение“ № 7016697/31.12.2020 г. не попада в обхвата на
потребителската защита, установена в ЗПК, доколкото е сключен между търговци, а
съгласно чл. 9, ал. 2 ЗПК, страни по договора за потребителски кредит са потребителят
и кредиторът, като по арг. от ал. 3, потребител е всяко физическо лице, което при
сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята
професионална или търговска дейност. В тази връзка, на основание чл. 287 ТЗ,
разпоредбите, регламентиращи търговските сделки, намират приложение в
правоотношението и по отношение на солидарно задълженото физическо лице - Г. С.
К..
Според Тълкувателно решение № 1/2020 г. от 27.04.2022 г. по т.д. № 1/2020 г.
на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по
нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за
решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна,
само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото
доказателства.
Видно от разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от приетия като писмено доказателство по
делото договор за кредит “Fintrade Споразумение“ № 7016697/31.12.2020 г. е, че
страните са договорили, че в случаите на забава на плащане на която и да е
погасителна вноска, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 0,3% върху
забавената за плащане сума до пълното й плащане или съответно до настъпване на
предсрочната изискуемост на задълженията по договора. Съгласно чл. 7, ал. 5, при
първа забава за плащане на погасителна вноска по договора с повече от 40 календарни
дни, на 41- вия ден, кредитополучателят дължи на кредитодателя еднократна
неустойка в размер на 20% върху всичко дължимо по договора за кредит, в това число
неплатена главница, неплатена лихва и начислени, но неплатени неустойки.
Клаузата за неустойка по търговска сделка, сключена между търговци, би могла
да бъде прогласена за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, ако в
конкретния случай уговорките относно вида на задължението и на неизпълнението,
начина и базата за начисляването на неустойката и други критерии, посочени в
договора, са определени извън пределите на нравствената допустимост. Единствено
липсата на уговорка за краен предел като срок, до който да се начислява неустойката,
не накърнява добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Накърняване на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД е налице, когато се нарушава
правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но
спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото
право. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в
гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на
несправедливото облагодетелстване - аргументи от чл. 307 от ТЗ, чл. 302 от ТЗ, чл. 289
ТЗ. Законодателят придава правна значимост на нарушението на добрите нрави с оглед
на защитата на обществените отношения като цяло, а не само поради индивидуалния
интерес на конкретен правен субект. Договорната клауза за неустойка би могла да е
нищожна, като нарушаваща принципа на справедливостта и създаваща условия за
неоснователно обогатяване, когато вследствие на заплащането й, ще е налице
неравностойност на насрещните задължения по договора, или неустойката ще излезе
4
извън обезпечителните или обезщетителните си функции, които са й придадени от
страните. Преценката за накърняване на пределите на нравствената допустимост в тази
хипотеза би следвало да се основава на вида на неизпълнението, за обезщетяване на
което е уговорена неустойката, на начина на определянето й - като глобална сума или
процент от главицата, на базата за начисляването й - съотношение между
задължението и предварително определеното обезщетение за вредите, както и на
уговорката или на липсата на такава за плаващо нарастване на размера на неустойката
с оглед на продължителността на неизпълнението, респ. възможни са и други
критерии. - в този смисъл Решение № 4 от 25.02.2009 г. на ВКС по т. д. № 395/2008 г.,
I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева.
Размерът на договорната неустойка може да се окаже нетърпимо висок за
длъжника, респективно несправедливо облагодетелстващ кредитора. Преценката за
това дали неустоечната клауза наистина води до такава последица задължително
следва да бъде съобразена със забраната за намаляване поради прекомерност на
неустойката, уговорена между търговци. С други думи, въпросната преценка следва да
почива на баланс между две противоречиви по същността си идеи - от една страна,
нормативната идея за недопустимост на намаляването на неустойката между търговци
поради прекомерност, и от друга страна, застъпваната в практиката идея за
нищожност на неустоечната клауза между търговци като неморална поради
прекомерността й. Този необходим баланс трябва да почива на съпоставка между
прекомерност по смисъла на чл. 309 ТЗ и онази прекомерност, която е неморална. – по
арг. от Решение от 6.04.2009 г. по ВАД № 203/2008 г.
Съгласно Решение № 200 от 9.03.2009 г. на САС по т. д. № 2122/2008 г., ТО, 3-
ти с-в, докладчик съдията Росица Божилова,за да бъде нищожна клаузата за
неустойка би следвало да предпоставя изключително неоправдано разместване на
имуществени блага, преценимо още към момента на сключването на договора, респ. да
е налице такова съществено разминаване между размера на същата и стойността на
обезщетяваното чрез нея изпълнение, което изначално обуславя неоснователно
обогатяване на едната страна /претендиращата неустойка/ за сметка на другата
/дължащата я/.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав достигна до обоснован извод
относно нищожността на уговорената в процесния договор клауза за неустойка по чл.
7, ал. 5. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от договора, страните са уговорили
заплащането на мораторна неустойка, в случай на забавено изпълнение на дължимите
от кредитополучателя погасителни вноски по кредита, с което кредитодателят е
обезпечил вредите от евентуалното забавено плащане на задълженията по договора.
Отделно от посоченото, при липсата на надлежно изпълнение на договорните
задължения от страна на кредитополучателя, за кредиторът е налице правна
възможност да обяви задълженията по кредита за предсрочно изискуеми. При
тълкуването на уговорената неустойка по чл. 7, ал. 5 от договора се установява, че при
настъпване на посочените условия, същата кумулира задължението както за
заплащането на мораторна неустойка, така и за компенсаторна неустойка в размер на
20% върху всичко дължимо по договора за кредит, в това число неплатена главница,
неплатена лихва и начислени, но неплатени неустойки, което по своята същност
представлява двойна санкция за едно и също неизпълнение, а именно неплащане на
дължимата погасителна вноска в уговорения падеж. Отделно от посоченото,
разгледани в съвкупност двете неустойки биха имали ефект на неоснователно
обогатяване в полза на кредитора, което не е в унисон с установените обезпечителни,
обезщететилни и санкционни функции на неустойката.
5
От приетата по делото като неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че към 17.03.2022 г. ответникът е начислил неустойки в общ
размер на 497,21 лв., от които 385,12 лв. – неустойка по чл. 7, ал. 1 от договора, и
112,09 лв. – неустойка по чл. 7, ал. 5. Общата стойност на претендираните неустойки
сравнена с главницата по кредита, потвърждава извода за нищожност на клаузата по
чл. 7, ал. 5 от договора, доколкото създава условия за неоснователно обогатяване,
вследствие от едно и също неточно изпълнение по договора, а именно забавено
плащане. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира процесната
клауза по чл. 7, ал. 5 от договора за нищожна поради противоречието й с добрите
нрави.
От данните в експертизата се установява, че ищецът е изплатил твърдените 193
лв. за погасяване на задължения по кредита, постъпили в патримониума на ответника
чрез изплащането на 4 на брой погасителни вноски, разпределени от кредитора по
пера, както следва: 35,23 лв. – главница, 15,02 лв. – договорна лихва, 30,66 лв. –
неустойка по чл. 7, ал. 1 и 112,09 лв. – неустойка по чл. 7, ал. 5. В този смисъл, са
налице основания за признаване за установено, че ищецът дължи на ответника сума с
размер на 193 лв. по-малко от претендираното от кредитодателя вземане в общ размер
на 697,07 лв., съгласно издадено Удостоверение от 11.01.2022 г., предвид извършените
от кредитополучателя плащания по процесния договор, поради което предявеният иск
по чл. 124, ал. 1, пр. 2 ГПК следва да бъде уважен.
По разноските:
Следва да бъде съобразено, че съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК, ответникът има право
на разноски при прекратяване на делото освен когато прекратяването е поради
постигнато между страните споразумение, в който случай се прилага ал. 9. В тази
връзка, ищецът, в качеството му на ответник по насрещните искове, има право на
разноски поради прекратяване на делото по реда на чл. 130 ГПК. Съобразно изхода от
правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има ищецът, който е
представил по делото списък по чл. 80 ГПК (л. 26 от делото), с който претендира
заплащането на 500 лв. за адвокатско възнаграждение, като към списъка е приложил и
договор за правна защита и съдействие от 28.04.2023 г., съгласно който Г. С. К., в
качеството си на представляващ „Д. Т. Е. 88“ ЕООД, дължи на адв. П. Н. адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по настоящото дело, в размер на 500
лв., уговорено по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. В последващ списък с разноски (л. 29
от делото) ищецът претендира освен посоченото адвокатско възнаграждение в размер
на 500 лв. и 50 лв. за държавна такса.
В последващ списък по чл. 80 ГПК (л. 45 от делото) ищецът претендира и
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., което съгласно представения препис от
договор за правна защита и съдействие от 11.12.2023 г., се дължи в полза на адв. Н. за
извършеното процесуално представителство по настоящото дело в полза на ищеца,
което възнаграждение е заплатено в брой на 11.12.2023 г.
В последния списък по чл. 80 ГПК (л. 81 от делото) ищецът претендира
адвокатско възнаграждение в общ размер на 1050 лв., като съгласно препис от
представения договор за правна защита и съдействие от 13.06.2024 г., за изготвянето
на отговор по насрещния иск в полза на адв. Н. се дължи възнаграждение в размер на
400 лв., съответно за съдебно заседание, насрочено на 08.11.2024 г. се дължи
адвокатски хонорар, в размер на 250 лв., заплатени от ищеца в брой на 13.06.2024 г.
При съвкупна преценка на представените по делото писмени доказателства се
установява, че ищецът е сторил разходи за държавна такса в размер на 50 лв. По
6
отношение на претендираните суми за адвокатско възнаграждение, съдът счита че
доколкото ищецът е заплатил в брой на процесуалния си представител сумата от 400
лв. за процесуално представителство и защита, съгласно представения договор от
11.12.2023 г., то същият е възмездил адвоката си за извършената услуга. В този смисъл,
съдът намира, че в полза на адв. Н. не се дължи адвокатско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство и защита в полза на ищеца по реда на
чл. 38, ал. 2 ЗА, доколкото ищецът е заплатил уговорените възнаграждения, въпреки
първоначално договореното представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. С
договора за процесуално представителство и защита от 13.06.2024 г. в полза на адв. Н.
е уговорено допълнително възнаграждение за съдебно заседание, насрочено на
08.11.2024 г., в размер на 250 лв. В тази връзка, съдът счита че дължимите от
ответника разходи за адвокатско възнаграждение, извършени от ищеца, възлизат на
650 лв.
На основание чл. 78, ал. 4 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и
заплатените разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за изготвяне на
отговор по насрещна искова молба, заплатени съгласно представения договор за
правна защита и съдействие от 13.06.2024 г.
С оглед изложеното, съдът установява, че общо дължимите разноски за
адвокатско възнаграждение са на стойност от 1050 лв.
С отговора на исковата молба ответникът е релевирал възражение по чл. 78, ал.
5 ГПК, което съдът намира за основателно.
В Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. по описа на
ВКС, I т.о., е прието, че Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски
възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се
прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да
служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без
да са обвързващи за съда.
В тази връзка, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото,
материалния интерес от търсената защита, извършените от процесуалния представител
на ищеца действия по представителство и защита в исковото производство, както и
проведените четири на брой открити съдебни заседания, в които адв. Н. не е взел
участие, съдът счита че дължимото в полза на процесуалния представител на ищеца
възнаграждение възлиза на 800 лв.
С оглед изложеното, се налага извод, че ответникът следва да заплати на ищеца
разноски в общ размер на 8500 лв., от които 800 лв. за адвокатско възнаграждение и 50
лв. за държавна такса.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1, пр. 2 ГПК, че „Д.
Т. Е. 88“ ЕООД, ЕИК *******************, със седалище и адрес на управление: гр.
Г., ул. „С.“ 78, ет. 2, ап. 4, представлявано от управителя Г. С. К., с ЕГН **********,
дължи на „Ф. Ф.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к.
7
„Д.“, ул. „П. п.“ № 15, вх. „А“, сума с размер на 193 лв. по-малко от претендираното от
кредитодателя вземане в общ размер на 697,07 лв., съгласно издадено на 11.01.2022 г.
Удостоверение за непогасени задължения по сключен между страните договор за
кредит “Fintrade Споразумение“ № 7016697/31.12.2020 г., предвид извършените от
кредитополучателя „Д. Т. Е. 88“ ЕООД плащания по процесния договор, в общ размер
на 193 лв.
ВРЪЩА насрещна искова молба с вх. № 4955/29.07.2022 г., депозирана пред
Районен съд – Г., с която „Ф. Ф.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. „Д.“, ул. „П. п.“ № 15, вх. „А“, предявява насрещни осъдителни
искови претенции срещу „Д. Т. Е. 88“ ЕООД, ЕИК *******************, със седалище
и адрес на управление: гр. Г., ул. „С.“ 78, ет. 2, ап. 4, и Г. С. К., с ЕГН **********, с
адрес: гр. Г., ул. „С.“ 78, ет. 2, ап. 4, като ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 130 ГПК,
производството по настоящото гр.д. № 52848/2022 г. по описа на Софийски районен
съд, 172 състав, в частта на предявените насрещни осъдителни искове с насрещна
искова молба с вх. № 4955/29.07.2022 г., депозирана пред Районен съд – Г., като
недопустимо.
ОСЪЖДА Ф. Ф.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
С., ж.к. „Д.“, ул. „П. п.“ № 15, вх. „А“, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 78, ал. 4
ГПК, да заплати на „Д. Т. Е. 88“ ЕООД, ЕИК *******************, със седалище и
адрес на управление: гр. Г., ул. „С.“ 78, ет. 2, ап. 4, направените в производството
разноски в общ размер на 850 лв.
ОСЪЖДА „Ф. Ф.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
С., ж.к. „Д.“, ул. „П. п.“ № 15, вх. „А“, да заплати по депозитна сметка на Софийски
районен съд сумата от 300 лв., представляваща депозит за възнаграждение на вещото
лице по допуснатата служебно съдебно-счетоводна експертиза по делото.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните, като в частта, в която съдът прекратява
производството на основание чл. 130 ГПК, настоящото решение има характера на
определение, което може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с частна
жалба, предявена в едноседмичен срок от датата на съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8