№ 4346
гр. Варна, 22.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл. с. Ивелина Чавдарова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20223100502344 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. Й. М. от гр. Варна, подадена чрез процесуален
представител адв. А. Н. от АК-Варна, срещу Решение № 2512/27.07.2022 год., постановено
по гр. дело № 9678/2021 год. по описа на РС-Варна, в частите, с които са отхвърлени
предявените от М. Й. М. от гр. Варна срещу Г. В. Г. от гр. Варна обективно кумулативно
съединени искове по по чл. 45 ЗЗД за заплащане на следните суми: 1) на сумата от 150 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди под формата на претърпени
загуби, изразяващи се в стойността на премахнатите, изградени от ищеца и съществували
към момента на навлизането от ответника (03.10.2020 – 11.10.2020 год.) в собствения на
ищеца имот – УПИ XIV-131, кв. 2 по ПУП на с. Новаково, община Аксаково, област Варна,
с площ от 830 кв. м.; 2) сумата от 1 500 лева – обезщетение за претърпени имуществени
вреди под формата на претърпени загуби, причинени от подадена от ответника Г. Г. жалба
до Община Аксаково, довела до спиране на започнатия от ищеца в имота му строеж до
приключване на проверката по жалбата през периода на която проверка е заплащал
възнаграждение на трима работници дневна надница от по 50 лева на всеки един в
продължение на 10 дни – за периода 25.05.2021г.до 06.06.2021г.; 3) сумата от 350 лева –
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес, дискомфорт,
несигурност и изнервеност търпени в периода 03.10.2020г.- 06.06.2021г., причинени от
извършената проверка и забавата на строителството в резултат на подадената от ответника
Г. Г. жалба до община Аксаково.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението в атакуваните от въззивника (ищец
по исковете) части е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушенение на
материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в
несъбирането на всички допуснати доказателства, в резултат на което делото е останало
неизяснето от фактическа страна. На жалбоподателя – ищец не е била дадена възможност да
бъдат изслушани свидетелите му, както и да изрази становище по експертизата; нарушени са
правото му на защита и принципа на равнопоставеност на страните в процеса. В жалбата са
наведени и съображения относно задълженията на въззивната инстанция във връзка със
събирането на доказателства във въззивното производство.
Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваните от въззивника (ищец) части
1
и за постановяване на друго, с което исковете му против ответника Г. Г. по чл. 45 ЗЗД да
бъдт уважени.
С жалбата е направено искане за събиране на доказателства във въззивното
производство, а именно: за допускане до разпит на двама свидетели при условията на
довеждане, поискани според жалбоподателя още с исковата му молба, за доказване на
твърдяното противоправно поведение на ответника – премахването на три броя лози и
метален чардак от имота на ищеца; преместването на оградата в имота на ищеца и нейния
вид; възпрепятстването на ищеца да ползва имота си; навлизането в имота от страна на
ответника; причинените на ищеца дискомфорт, изнервеност, стрес; невъзможността за
извършването на строителни дейности и за навлизането на строителна техника; забавянето
на строежа, който ищецът е предприел.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият Г. В. Г. от гр.
Варна, чрез процесуален представител оспорва жалбата, счита, че е неоснователна. Оспорва
и направеното с жалбата искане за събиране на доказателства във въззивното производство,
счита, че не са налице основания за допускането на исканите от въззивника доказателства.
Съдът, като се запозна с делото, намира, че направеното с жалбата искане за събиране на
доказателства във въззивното производство е неоснователно като съображенията за това са
следните: Видно е от исковата молба и от подадените три уточняващи молби, искане за
допускане до разпит на свидетели за установяване на твърдяното от ищеца противоправно
поведение на ответника, в резултат на което ищецът е претърпял вреди, както и за
установяване на вида и характера на вредите, репарирането на които ищецът претендира, не
е направено. С проекта за доклад на делото на ищеца са дадени указания, че не сочи
доказателства за горните обстоятелства. Ищецът е призован редовно за насроченото за дата
01.07.2022 год. открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител с връчена на
последния на дата 11.03.2022 год. призовка за съдебното заседание (л. 104 от делото на РС-
Варна), заедно с копие от отговора на исковата молба и приложенията към него, както и с
препис от дпроекта за доклад на делото. В проведеното на 01.07.2022 год. открито съдебно
заседание ищецът не се е явил, не се е явил и процесуален представител. След събиране на
поисканите от страните и допуснати от съда доказателства делото е обявено за решаване. В
периода от връчването на дата 11.03.2022 год. на призовката, на отговора на исковата молба,
на приложенията към него и на проекта за доклад на делото до датата на проведеното
открито съдебно заседание ищецът не е взел отношение по връчените му документи и по
дадените му от съда с прокта за доклад на делото указания, вкл. не е посочил и
доказателства за установяване на твърдяното от ищеца противоправно поведение на
ответника, в резултат на което е претърпял вреди, както и за установяване на вида и
характера на вредите, реприрането на които ищецът претендира. Доказателства за наличието
на извинителни причини за неявяването в съдебното заседание на ищеца или на
процесуалния му представител не са ангажирани.
От изложеното е видно, че в случая процесуални нарушения от страна на
първоинстанционния съд, които да обуславят събиране на доказателства във въззивното
производство не са допуснати, съответно не са налице условията на чл. 266, ал. 2 и/или ал. 3
ГПК за събиране на доказателства във въззивното производство.
Поради това и направеното с жалбата искане за събиране на доказателства във
въззивното производство, а именно: за допускане до разпит на двама свидетели при
условията на довеждане за установяване на посочените по – горе обстоятелства е
неоснователно и следва да се отхвърли.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане, подадената от М. Й. М. от гр. Варна, чрез процесуален
представител адв. А. Н. от АК-Варна, въззивна жалба срещу Решение № 2512/27.07.2022
2
год., постановено по гр. дело № 9678/2021 год. по описа на РС-Варна;
ОТХВЪРЛЯ направеното с въззивната жалба искане за събиране на доказателства във
въззивното производство, а именно: за допускане до разпит на двама свидетели при
условията на довеждане за установяване на посочените по – горе обстоятелства;
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за дата 23.01.2023
год. от 13, 30 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им
представители – чл. 39, ал. 1 ГПК, ведно с връчване на препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3