О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  №  160

 

гр.Пловдив,23.01.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и трети януари,през две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СВЕТЛАНА ИЗЕВА

                                             ЧЛЕНОВЕ:  РАДОСТИНА СТЕФАНОВА

                                                                    ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА

                                                                                                           

като разгледа  докладваното от председателя ч.гр.д.№ 2607/19г.по описа на ПОС,за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл.278 във вр. с чл.248,ал.3 от ГПК.

Обжалвано е определение № 10030/11.09.19г.на ПРС,14-ти гр.с.,постановено по гр.д.№ 15544/18г.,с което на осн.чл.248,ал.1 от ГПК е оставена без уважение молбата на „ЗАД ОЗК-Застраховане“АД,ЕИК-*********,гр.София за изменение на решение № 1872/15.05.19г.в частта му за разноските.Частният жалбоподател счита атакуваното определение за незаконосъобразно и иска неговата отмяна,като на дружеството бъдат присъдени разноските за адв.възнаграждение в пълния им претендиран размер.Претендират се разноски и пред настоящата инстанция.

 Ответникът по частната жалба-Община Пловдив,ЕИК-*********,гр.Пловдив изразява становище за неоснователност на  същата по съображения,изложени в писмен отговор.Не претендира разноски.

Съдът,след като обсъди доводите в частната жалба и след преценка на доказателствата,намира за установено следното:

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по два обективно съединени иска,предявени от„ЗАД ОЗК-Застраховане“АД против Община Пловдив -иск по чл.410,ал.1,т.2 от КЗ за заплащане на сумата от 51,40лв.,представляваща изплатено по застраховка обезщетение за застрахователно събитие,настъпило на 04.01.17г. и иск на осн.чл.86 от ЗЗД за сумата от 6,42лв.мораторна лихва за периода 06.07.17г.-27.09.18г.

С решение № 1872/15.05.19г.исковете са уважени изцяло и на осн.чл.78,ал.1 от ГПК ответникът е осъден да заплати разноски на ищцовото дружество,като адвокатското възнаграждение не е присъдено в претендирания размер от 720лв.(с ДДС),а след уважено възражение за прекомерност-в размер на определения законов минимум от 300лв.+60лв.ДДС,тъй като пълномощникът  на ищеца е адв.дружество,регистрирано по  ЗДДС.

Ищецът е депозирал молба за изменение на решението в частта за разноските,в която посочва,че не е съгласен с извода на съда за редуциране на  адв.хонорар поради липса на фактическа и правна сложност на делото от една страна,и от друга,защото по делото са предявени два обективно съединени иска,всеки от които със самостоятелно значение,но обединени в общо производство за процесуална икономия и разноските следвало да се присъждат самостоятелно за всеки от исковете.Цитира се в тази връзка и съдебна практика-определение № 56/06.02.13г.на ВКС по ч.т.д.№ 36/13г.

С атакуваното определение районният съд е приел,че не са налице предпоставки за присъждане на възнаграждение в по-висок размер от този,определен в решението,включително поради липсата на фактическа и правна сложност.Приел е също,че съгласно практиката на ВКС в хипотеза на  обективно съединяване на искове материалният интерес съвпада със сбора от  цената на отделните искове и минималният размер на  адв.възнаграждение следва да се определи от аритметичния сбор на всички претенции,а не съобразно материалния интерес на всеки от исковете поотделно.

Настоящата инстанция напълно споделя тези изводи на първоинстанционния съд.

На първо място  намира,че присъдения размер на адв.възнаграждение е съобразен с фактическата и правна сложност на делото.Относно преценката на действителната фактическа и правна сложност на спора  съдът съобрази от една страна проведените съдебни заседания-четири на брой,от друга факта,че на нито едно от тях не е присъствал представител на ищцовото дружество,а са изпращани единствено становища,включително и когато се е приемала САТЕ и е разпитван свидетел; изготвянето на  искова молба,липсата на писмена защита,характерът на спора-искове по  чл.410 от КЗ и  чл.86 от ЗЗД в съотношение главен-акцесорен,както и създадената многобройна и константна практика по приложение на  релевантните материалноправни и процесуалноправни норми.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя,че размерът на  адвокатското възнаграждение следва да се определя съобразно материалния интерес на  всеки от предявените искове поотделно.Както правилно е отбелязал и районният съд,налице е трайна практика на ВКС,според която размерът на адв.възнаграждение,(в случая-минималният такъв по НМРАВ),се определя от аритметичния сбор на всички претенции.В този смисъл са определение № 366/18.07.16г.по ч.гр.д.№ 2443/16г.на ВКС; определение № 95/03.04.17г.по ч.гр.д.№ 868/17г.на ВКС,определение № 292/13.06.17г.по ч.гр.д.№ 2096/17г.на ВКС; определение № 533/30.10.17г.по ч.т.д.№ 1649/17г.на ВКС.  

Предвид  изложеното по-горе,правилно ПРС е оставил без уважение молбата на „ЗАД ОЗК-Застраховане“АД за изменение на решение № 1872/15.05.19г.в частта му за разноските и атакуваното определение като законосъобразно следва да се потвърди.

С оглед изхода на делото разноски на частния жалбоподател не следва да се                                                                                                                                                                                                                                                  присъждат.

Водим от горното,съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 10030/11.09.19г.на ПРС,14-ти гр.с.,постановено по гр.д.№ 15544/18г.,с което на осн.чл.248,ал.1 от ГПК е оставена без уважение молбата на „ЗАД ОЗК-Застраховане“АД,ЕИК-*********,гр.София за изменение на решение № 1872/15.05.19г.в частта му за разноските.

Определението  e окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: