РЕШЕНИЕ
№ 14
гр.Варна, 10.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение
в публичното заседание на 18.12.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
при секретаря Десислава Чипева
като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 619 по описа за 2019 год., за да се произнесе с решение, съобрази
следното:
Постъпила е въззивна жалба от „АС Си М Агро“ ЕООД - гр.Добрич срещу
решение № 102/10.07.2019 г. на Окръжен съд Добрич - ТО по т.д. № 253/2018 г., с
което дружеството е осъдено да заплати на „Грейнчарт“ ООД - гр.Варна, сумата от
250000 лева - главница, представляваща платена на отпаднало основание цена по
сключен и развален договор за покупко-продажба на фуражна пшеница от 21.12.2016
г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от деня, следващ деня на разваляне на договора -
07.08.2018 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 90000 лева - договорна неустойка по договор за
покупко-продажба на фуражна пшеница от 21.12.2016 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от деня, следващ
деня на разваляне на договора - 07.08.2018 г., до окончателното й изплащане, с
молба за неговата отмяна и за
постановяване на друго решение, с което искът бъде отхвърлен, ведно с
присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. Въззивникът моли в с.з. чрез процесуалния си
представител за уважаване на жалбата му, ведно с присъждане на съдебните
разноски по делото, като съображения за това излага в писмени бележки.
Срещу жалбата е подаден писмен отговор от ищеца „Грейнчарт“ ООД - гр.Варна, с който се моли за потвърждаване на обжалваното решение. В условията на евентуалност, в случай че съдът отмени обжалваното решение и отхвърли главния иск, се моли да бъде постановено решение, с което се уважи изцяло евентуалният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 във вр. чл. 86 от ЗЗД, като бъде осъдено дружеството „АС Си М Агро“ ЕООД да заплати на „Грейнчарт“ ООД сумата от 250000 лева - платена без основание, ведно със законната лихва от 07.08.2018 г., както и съдебни разноски в размер съгласно представен списък по чл. 80 ГПК за първата инстанция и за въззивната инстанция. В с.з. ответникът по жалбата моли чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция, като съображения за това излага в писмени бележки.
Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:
Жалбата
е подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, същата е частично основателна.
Писмен
договор между страните няма сключен, доколкото същият е неистински документ -
не е подписан от управителя на въззивника, като е положен подпис, имитиращ
неговия и е подпечатан с печат, различен от оригиналния печат на дружеството,
установено от заключението на СГЕ. Договорът е изпратен от, а представената кореспонденция
между страните е изхождала до и от електронен
адрес на ответника, който е създаден на датата на договора – 21.12.2016 г. от
неизвестно лице, представило се за негов управител М П с невярно посочена дата
на раждането й - *** г., която е в действителност –
12.01.1963 г., от населено място – гр.Варна, различно от седалището на
дружеството – гр.Добрич, и е с разлика от една буква – atsiemagro@abv.bg спрямо
оригиналния е.mail адрес
на ответника - atsimagro@abv.bg,
регистриран на 21.12.2010 г. – л.244 и л.245, с очевидна цел създаване на
привидност за достоверност на същия. Същият е.mail адрес
е посочен като адрес за кореспонденция на ответника в неистинския писмен
договор. Не е установено по делото, както и в рамите на наказателното
производство по ДП №16/2019 г. на РП Добрич, от кой IP адрес е
регистриран оспорения е.mail адрес
- atsiemagro@abv.bg с
последно влизане в него на 02.10.2017
г., понастоящем с неактивен статус поради неизползване повече от 180 дни, след
изтичането на който срок потребителските настройки и цялото му съдържание биват
заличени автоматично от системата. Между страните не е имало действителни
контакти нито лично, нито по телефона. И двете дружества неохотно споменават,
че са били свързани чрез посредник, който според ответника е „Булгрейн
трейдинг“ ЕООД /със седалище гр.София/, посочен и в протокол от 19.11.2018 г.
на НАП – ТД Варна за извършена проверка за несъстоятелност на л.104, както и в
представените от ищеца електронни съобщения на л.19 и л.24.
Представената
от ищеца като получена от имейла на ответника проформа – фактура №********** от
21.12.2016 г. за доставка на пшеница – реколта 2016 г. – 1000 тона на стойност
300000 лева – л.17 не е подписана от ответника и не е била осчетоводена в
счетоводството му, установено от заключението на ССЕ. Въз основа на тази
фактура ищецът е превел на ответника сумата 150000 лева с преводно нареждане за
кредитен превод на същата дата – 21.12.2016 г. Въз основа на фактура №1982/21.12.2016
г., представена с ДИМ като получена от имейла на ответника, с аналогично на
проформа-фактурата съдържание – л.84, ищецът е превел на ответника частично
сумата 100000 лева с преводно нареждане за кредитен превод с вальор – 04.01.2017
г. Фактура под този номер няма осчетоводена при ответника – има само започнато
попълване на фактура с този номер и вписана дата - 27.12.2016 г. без
необходимите реквизити – с вписан предмет – „аванс“, без данни за стойност и без
вписан получател „Грейнчарт“ или на какъвто и да е друг получател, която не е
намерила отражение в дневника за продажби на дружеството, не е била декларирана
пред ТД на НАП и не е отразена в счетоводните регистри, поради което следва да
се счита анулирана, установено от заключението на ССЕ. Представената от ищеца електронно
оформена фактура №2047/22.12.2016 г. като получена от имейла на ответника с
аналогично на проформа-фактурата и на фактура №1982/ 21.12.2016 г., съдържание за доставка на 1000 това пшеница – реколта
2016 г. на стойност 300000 лева – л.21, както
и писмо от 13.01.2017 г. - л.25 са подписани от лице, различно от управителя на
ответника, посочена във фактурата като МОЛ и съставител, а в писмото като
управител, установено от заключението на СГЕ, предвид което са неистински
документи. При ответника фактура с такъв номер и дата действително съществува с
вписан получател – ищеца, но ръкописно оформена и с вписано друго основание –
„аванс за зърно“ на стойност 150000 лева. С първия превод на ищеца в размер на
същата сума вземането по фактурата е осчетоводено като погасено. Ответникът е
оформил фактура №2048/23.12.2016 г. за доставка на слънчоглед /188,080 тона/ на
стойност 134477.20 лева, като от тази стойност е приспаднат аванс по фактура
№2047/22.12.2016 г. в размер на същата сума, като е осчетоводено оставащо
задължение за доставка на стока на стойност 15522.80 лева /до размера на 150000
лева по същата фактура/. Ответникът е оформил и фактура №1986/03.01.2017 г. с
получател ищеца с вписан предмет „аванс слънчоглед“ на обща стойност 100000
лева, като с втория превод на ищеца в размер на същата сума вземането по тази
фактура е осчетоводено като погасено.
Горното
се установява категорично от заключението на ССЕ и е в потвърждение на
твърденията на ответника за мислима от него друга сделка - доставка на
слънчоглед, за която е считал, че се отнасят получените от ищеца парични аванси,
а не за доставка на пшеница, реколта 2016 г. – 1000 тона на стойност 300000
лева по твърдения от ищеца неистински писмен договор и посочените в процесните
две преводни нареждания две несъществуващи при ответника фактури - проформа фактура
№********** от 21.12.2016 г. и фактура №1982/21.12.2016 г., както и на
неистинската /неавтентична/ фактура №2047/22.12.2016 г. /заменила според ищеца фактура
№1982/21.12.2016 г./, която при ответника е с друго съдържание. Нито във
фактурите, нито в преводните нареждания на ищеца като основание е посочен
процесният договор №51/21.12.2016 г. за покупко-продажба на фуражна пшеница, който
ако би действително съществувал към този момент, следваше несъмнено да бъде
отразен в тях. Представените като изхождащи от неистинския имейл на ответника
документи са негодни доказателства за доказване на твърдяното с исковата молба
правоотношение. Нито едно от счетоводните записвания на ответника не
потвърждава такова правоотношение, като напротив всички те установяват друго
предполагаемо от него правоотношение за доставка на слънчоглед. При положение
че не е доказано изобщо знание на ответника за сключен между него и ищеца
договор за доставка на пшеница, реколта 2016 г. 1000 тона на стойност 300000
лева от името на ищеца без представителна власт, не може да има потвърждаване
на действията му от ответника поради непротивопоставяне веднага след узнаването
на основание чл.301 – ТЗ. Връчването на самата нотариална покана за разваляне
на договора на 06.08.2018 г. на законния представител на ответника и липсата на
противопоставяне от него след датата на едностранно прекратеното от ищеца с
връчване на поканата действие на този неизвестен на ответника до момента договор
не може да има ефект на потвърждаване на съществуването му.
Без
значение за предмета на доказване е кой е имал интерес и е създал неистински
документи за съществуването на реално несключена сделка, както и на неистински
имейл адрес на ответника, от който същите привидно изхождат. Представените от
ответника с отговора на ИМ доказателства са му били предоставени от ищеца и не
доказват, че изхождат от него. Твърде вероятно е самият посредник „Булгрейн
трейдинг“ ЕООД да е заблудил страните относно действителното предложение на
купувача – ищец до продавача – ответник в преговорния процес, както и същият да
има отношение към привидно създадените документи, свързани със сделката, тъй
като предвид качеството му на посредник и съвпадението по
номера и дати на фактурите той е могъл да има информация, макар и много
неточна, за счетоводното водене от ответника на доставката на зърно, относно
която е посредничил. Доколкото страните не са поискали привличането му като
помагач по делото и разкриване на вътрешните им отношения с него, и най-вече
ответникът не е предприел сериозно доказване на твърдяното изпълнение по
твърдения устно сключен договор за доставка на слънчоглед чрез предаване на
стоката на ищеца или на посредника за сметка на ищеца съдът не може да направи извод
за съществуващ друг неформален договор за доставка между ищеца и ответника,
нито за негово изпълнение от страна на ответника към ищеца. От заключението на
ССЕ се установява, че пътно-прехвърлителните разписки към фактура
№2048/23.12.2016 г. на ответника за доставка на слънчоглед не са подписани от
водачите на камионите и не е ясно от кого е вдигната стоката и за кого е
предназначена доставката, като ответникът не е представил по делото пътните
листи и товарителниците за автомобилните превози, за да се установи на адрес на
кой краен получател са експедирани и по нареждане и за сметка на кого
натоварените количества слънчоглед при изпращача ПТК „Единство“-с.Тянево – продавач
на ответника.
При
това положение съдът следва да приеме, че е недоказано наличието на договорно правоотношение
между страните, в който случай главният иск следва да се отхвърли както по
претенцията за подлежащи на връщане аванси предвид разваляне поради
неизпълнение на писмения договор за покупко - продажба на фуражна царевица от
21.12.2016 г. на основание чл.55, ал.1, пр.3 - ЗЗД, така и по претенцията за
неустойка за договорно неизпълнение по чл.7.1 от същия договор на основание
чл.92 ЗЗД, поради липса на договорно основание, като изцяло неоснователен.
Обжалваното
решение е неправилно и следва да се отмени изцяло, като вместо него въззивният
съд постанови друго, с което отхвърли главния иск като неоснователен изцяло.
Предвид
възстановената в този случай висящност на евентуалния иск въззивният съд дължи
произнасяне и по него. Доколкото сумата от общо 250000 лева по двата превода от
ищеца на ответника е заплатена без основание – липсва доказан действителен
договор между страните, с оглед на който сумата е била заплатена от ищеца, и не
е доказано от ответника да е престирал на ищеца стока на стойност цялата или
част от тази сума, същата е недължимо платена и подлежи на връщане на платеца –
ищец изцяло на основание чл.55, ал.1, пр.1 – ЗЗД. Евентуалният иск следва да се
уважи за сумата 250000 лева, ведно със законната лихва, считано от завеждането
на иска – 13.09.2018 г. Няма редовно предявен иск за лихви за забава за минало
време върху главниците по главния и евентуалния иск, считано от датата на
разваляне на неистинския договор за покупко-продажба на пшеница - 07.08.2018 г.
до датата на завеждане на иска, с посочена цена и внесена върху нея държавна
такса, предвид което съдът не дължи произнасяне за дължими лихви за забава за
периода: 07.08.2018 г.-13.09.2018 г. Решението в тази му част по главния иск
следва да бъде обезсилено и производството по делото в частта за лихви за
забава за същия период по главния и по евентуалния иск – прекратено. В полза на
ищеца се присъждат по компенсация
направените съдебни разноски за двете инстанции
съразмерно на уважената и отхвърлената част от иска и жалбата, като в полза на
ответника съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лева за
всяка инстанция предвид високата фактическа и правна сложност на делото. След
извършване на компенсацията на ищеца се присъждат съдебни разноски в размер на
20686.32 лева за първата инстанция и 2205.89 лева за въвззивната инстанция.
Воден
от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския
апелативен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение № 102/10.07.2019
г. на
Окръжен съд Добрич- ТО по т.д. № 253/2018 г., с което е уважен главният
иск по претенцията по чл.55, ал.1, пр.3 - ЗЗД за сумата 250000
лева - подлежащи на връщане аванси предвид разваляне поради неизпълнение на
писмен договор между страните за покупко - продажба на фуражна царевица от
21.12.2016 г. и по претенцията по чл.92 ЗЗД за сумата 90000 лева - неустойка за
договорно неизпълнение по чл.7.1 от същия договор, ведно със законната лихва
върху същите главници считано от 13.09.2018 г. и съдебни разноски /28295.40
лева/, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
изцяло главния иск по претенцията по чл.55, ал.1, пр.3 - ЗЗД за сумата
250000 лева - подлежащи на връщане аванси предвид разваляне поради неизпълнение
на писмен договор между страните за покупко - продажба на фуражна царевица от
21.12.2016 г. и по претенцията по чл.92 ЗЗД за сумата 90000 лева - неустойка за
договорно неизпълнение по чл.7.1 от същия договор, ведно със законната лихва
върху същите главници, считано от 13.09.2018 г. и съдебни разноски, като
неоснователен.
ОБЕЗСИЛВА
решението в частта му по главния иск за присъждане на лихви за забава върху
главниците за периода: 07.08.2018 г.-13.09.2018 г. и ПРЕКРАТЯВА производството
по делото в частта за лихви за забава върху главниците за същия период по
главния и по евентуалния иск.
ОСЪЖДА „АС Си
М Агро“ ЕООД - гр. Добрич, ЕИК *********, да заплати на „Грейнчарт“ ООД - гр.Варна, ЕИК *********, по евентуалния иск на основание чл.55, ал.1, пр.1
- ЗЗД сумата 250000 лева – подлежащи на връщане
недължимо платени аванси с преводно нареждане за кредитен превод на
21.12.2016 г. и с преводно нареждане за кредитен превод с вальор – 04.01.2017
г., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 13.09.2018 г. до
окончателното й изплащане, както и сумите: 20686.32 лева - съдебни разноски за
първата инстанция и 2205.89 лева – съдебни разноски за въззивната инстанция
лева по компенсация.
Решението
подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на
РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.