№ 940
гр. Варна, 08.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в закрито заседание на седми
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Мария К. Терзийска
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно гражданско
дело № 20223100500462 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена от Д. Д. П. от гр. Варна въззивна жалба вх. №
при ВРС 304401/2.12.2021 г. против Решение № 262882/29.11.2021 г. на
същия съд в осъдителната част, с което по предявения от „ВСК Пристанище
Варна“ /в ликвидация/, гр .Варна осъдителен иск с правно основание чл. 240
от ЗЗД е осъден да заплати сумата от 1932 лева, част от вземане по частичен
иск за 3750 лева, от вземане в общ размер на 7500 лева – невърната заемна
сума по договор за заем на стойност 7500 лева от 22.03.2013 година; сумата
от 1950 лева, частичен иск от 3900 лева, невърната сума по договор за заем
със стойност 7500 лева от 22.03.2013 г., сумата от 1250 лева, частичен иск от
вземане в размер на 2500 лева, невърната сума по договор за заем на стойнос
т2500 лева, получен на 03.07.2015 година, сумата от 799 лева – частичен иск
от вземане в размер на 1400 лева, невърната сума по договор за заем на
стойност 1400 лева, получен на 25.04.2016 г., ведно със законната лихва от
завеждане на иска до окончателното изплащане на вземането.
Въззивникът моли за отмяна на решението в обжалваната част като
постановено при неправилно приложен материален закон следствие и
превратно тълкуване на доказателствата по делото. Счита, че съдът не е отчел
спецификите в работата на ВСК и начина на предоставяне на заемни средства,
постановил е решение без да са представени необходимите счетоводни
1
документи от страна на ищеца, без да отчете факта, че всички заеми са
погасени, факти които намират отражение в протокола на УС на ВСК,
доколкото именно с решение на управляващия орган става отпускането на
средства. Освен това не е отчетено, че отпускането на всеки следстващ заем
става след погасяване на предходните, поради което и няма как да са
доказани аргументите на ищеца. Поддържа и възраженията за изтекла
погасителна давност за голяма част от вземанията, факт, който според него е
игнориран от първоинстанционния съд.
Становището на въззиваемия в депозирания по жалбата отговор е за
нейната неоснователност. Настоява, че присъдените суми със съдебният акт
са дължими, не са погасени по давност, тъй като са станали изискуеми при
получаване на поканата за доброволно плащане през 2019 година, а правилото
на чл. 76 от ЗЗД е приложено в съответствие с буквата на закона. Моли за
потвърждаване на решението на ВРС.
Съдът намира, че жалбата е редовна и допустима за разглеждане,
депозирана от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване акта на
ВРС и следва да бъде приета за разглеждане.
Поведението на първоинстанционния съд в производството, развило се
пред него не налага повторно указания по разпределение на доказателствена
тежест между страните.
Страните не отправят доказателствени искания.
Водим от горното и на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба от Д. Д. П., вх. № при
ВРС 304401/2.12.2021 г. против Решение № 262882/29.11.2021 г. на същия
съд в осъдителната част, с което по предявения от „ВСК Пристанище Варна“
/в ликвидация/, гр .Варна осъдителен иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД е
осъден да заплати сумата от 1932 лева, част от вземане по частичен иск за
3750 лева, от вземане в общ размер на 7500 лева – невърната заемна сума по
договор за заем на стойност 7500 лева от 22.03.2013 година; сумата от 1950
лева, частичен иск от 3900 лева, невърната сума по договор за заем със
стойност 7500 лева от 22.03.2013 г., сумата от 1250 лева, частичен иск от
2
вземане в размер на 2500 лева, невърната сума по договор за заем на стойнос
т2500 лева, получен на 03.07.2015 година, сумата от 799 лева – частичен иск
от вземане в размер на 1400 лева, невърната сума по договор за заем на
стойност 1400 лева, получен на 25.04.2016 г., ведно със законната лихва от
завеждане на иска до окончателното изплащане на вземането.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
30.03.2022 г. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящето определение.
На въззивника да се връчи препис от отговора по въззивната жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3