№ 83
гр. Варна, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на десети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Радостин Г. Петров
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20223100502449 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Oбразувано e по постъпили:
1/ въззивна жалба вх. № 268 483/16.09.2022г., подадена от В. З. Д., ЕГН
**********, и М. Н. Д., ЕГН **********, и двамата с адрес: *******************, срещу
Решение № 260 383/ 29.08.2022г., постановено по гр.д. № 13 849 / 2019г. по описа на РС –
Варна, 18 –ти състав, с което е оставена без уважение молба вх. № 267182/18.07.2022 г. от
ответниците В. З. Д. и М. Н. Д., чрез процесуалния им представител адв. С. Н., за поправка
на допусната в мотивите на Решение № 260320/20.06.2022 г., постановено по гр. дело №
13849 по описа за 2019 г. на ВРС, очевидна фактическа грешка;
2/ частна жалба с вх. No 268 482/ 16.09.2022г., подадена от В. З. Д., ЕГН
**********, и М. Н. Д., ЕГН **********, и двамата с адрес: *******************, срещу
Определение No 260 719 / 29.08.2022г., постановено по гр.д. № 13 849 / 2019г. по описа на
РС – Варна, 18 –ти състав, В ЧАСТТА, в която е оставена без уважение молба вх. №
267181/18.07.2022 г. от В. З. Д. и М. Н. Д., чрез процесуалния им представител адв. С. Н., В
ЧАСТТА, с която е отправено искане за изменение на Решение № 260320/20.06.2022 г.,
постановено по гр. дело № 13849 по описа за 2019 г. на ВРС, 18-ти с-в, в частта за
разноските, чрез присъждане в полза на молителите на сума в размер на 1007.54 лева-
транспортни разходи на процесуалния представител на страната.
Във въззивната жалба вх. № 268 483/16.09.2022г. се излага, че обжалваното
1
Решение № 260 383/ 29.08.2022г., постановено по гр.д. № 13 849 / 2019г. по описа на РС –
Варна, 18 –ти състав е неправилно и незаконосъобразно. Неправилно било възприето, че
ако имало неточности или грешки в мотивите, то такива се отстраняват единствено по пътя
на инстанционния контрол, тъй като при правилно решение страната искаща поправка няма
правен интерес от обжалването му, тъй като същото е правилно.
Към датата на последното захранване на кредитната сметка от В. Д. -14.12.2016 г.
безусловно са налични достатъчно средства, осигурени от В. Д. за цялостно предсрочно
погасяване на кредита и това е датата, на която той е направил последна вноска по кредита.
Сочи, че вещото лице безусловно установявало в осз на 20.05.2022 видно от протокола на
страници 14, 16, 17 и 18, че към 14.12.2016 г. извършените плащания са били достатъчни за
погасяване на всички задължения по договора за кредит. В уточнителна молба сочи, че по
гр.д. 13849 / 2019г. на ВРС се постановило разделяне на иска за надвзети суми от
„Уникредит Булбанк“ АД, като било образувано и гр.д. 16755 / 2021г. на ВРС, което
впоследствие било спряно до приключвване на гр.д. 13849 / 2019г. на ВРС. Тъй като въз
основа на решението по последното дело предстояло и разглеждането на гр.д. 16755 / 2021г.
на ВРС, то ОФГ следвало да бъдат поправени. В тази връзка моли съда да отмени решението
и уважи молбата, като допусне поправка на двете
фактически грешки в решение № 260320/ 20.06.2022 г. по гр. д. 13849/2019 г. на ВРС, като
вместо ,до 20.12.2017 г." бъде посочено „до 14.12.2016 г." на две места на стр. 6., или в
условията на евентуалност да бъде поправена само годината от 2017 на 2016 г., която
представлява очевидна фактическа грешка.
В срока по чл. 247, ал.2 ГПК е депозиран отговор от „УниКредит Булбанк“ АД , в
който се сочи, че жалбата е неоснователна, а решението е правилно и законосъобразно, като
поддържа мотивите на ВРС. Моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди
постановеното решение.
В частната жалба вх. No 268 482/ 16.09.2022г., се сочи, че определението в
обжалваната част, постановено по реда на чл. 248 от ГПК е неправилно и
незаконосъобразно. Оспорват всички доводи, изложени от ВРС. Сочат, че не претендират
разноските по производството за транспорт на двамата адвокати по делото, а само за един
адвокат в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал.1 ГПК. Жалбоподателите с поведението
си не били дали повод за завеждане на делото от Уникредит Булбанк АД, а напротив видно
от доказателствата и постановеното съдебно решение заплатените суми по кредита са били
напълно достатъчни за пълното му изплащане още на 14.12.2016 г. Предвид горното, и след
като бъдат съобразени и правата на потребителите, които са по-слабата страна в
отношенията, както и това, че Окръжен съд Варна не бил спрял изпълнението, нито е
обезсилил изп. лист, а едва след два опита съда по настоящият иск постановил спиране на
изпълнението по изп. дело в резултат на което била спряна продажбата на ипотекираните
два недвижими имота, то следвало да се приеме, че с действията си Уникредит Булбанк АД
била злоупотребила с дадените й правомощия в качеството й на банка, като била причинила
извършаването на големи разходи за защита правата на потребителите и не считат за
2
справедливо направените разноски по делото за един адвокат за път да не бъдат заплатени
от банката. В резултат на защитата по в. т. д. 603/2016 г. на ВАпС по жалба на докладчика
по делото, адв. Н. бил наказан на 12 месеца лишаване от право да упражнявам професия, а
по настоящото дело вещото лице подало жалба срещу адв. Н. до АК Варна за неуважение
към него, но АС Варна отказал образуването на дисциплинарно производство. Всичко това
разкривало, че потребителите сем. Д.и с цел гарантиране на пълноценна и ефективна защита
на правата си се нуждаели от защита и представителство на основен адвокат от гр. София,
тъй като се било очаквало, че за пореден път адв. Н. щял да бъде отстранен от
производството. Видно от протоколите по делото дори и в настоящото производство към
адв. Н. били отправени предупреждения от съд за глобяването му и изгонване от залата. В
тази ситуация към момента сем. Д.и били заплатили разноски по делото за път на адв.
Ашикова от София до Варна в размер на 1007,54 лв, като по този начин претендирали
разноските за път само на един адвокат, а не на двама адвоката. Разноски за път за адв. Н. не
се претендирали по делото. Сочат, че страните имали право да избират адвоката си от цялата
страна, като извършените разноски за път се заплащали от ответника, съразмерно уважената
част на иска. Законовите ограничение били свързани единствено до това разноските по
производството и възнаграждението да бъдат за един адвокат, а не за двама адвоката, като
нямало законово ограничение от коя част на България да бъде избрания от страните адвокат.
Съдът нямал право да присъди по - нисък размер на разноските, след като представлявали
реален и разумен заплатен разход по делото, като никъде разпоредбата не ограничавала
разноските до съдебно-деловодни разноски. Съдът имал право да присъди по-нисък размер
от заплатения за един адвокат хонорар единствено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК и то при
направено възражение за прекомерност. Предвид горното разноските по производството за
път за един адвокат в размер на 1007,54 лв за четири осз действително били направени и
заплатени, необходими били по изложените по-горе съображения и били разумни по
размер. Молят съда да отмени определението в обжалваната част и да присъди разноските за
път.
В срока по чл. 276 ал.1 от ГПК, е постъпил отговор на частната жалба от
„УниКредит Булбанк“ АД, в който се сочи, че жалбата е неоснователна, а определението е
правилно и законосъобразно, като поддържа мотивите на ВРС. Моли съда да остави жалбата
без уважение и да потвърди постановеното определение в обжалваната част.
В открито съдебно заседание, за въззивника се явява процесуален представител,
който поддържа депозираните жалби, излага становище по същество и моли за отмяна на
първоинстанционното решение, съответно определение. Въззиваемата страна не се явява и
не се представлява в открито съдебно заседание, като е депозирано писмено становище, с
което се оспорват жалбите и моли да бъдат оставени без уважение.
За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази
следното:
Първоинстанционното производство пред РС – Варна е образувано по искова молба,
подадена от „Уникредит Булбанк“ АД срещу В. З. Д. и М. Н. Д., по реда на чл. 415 ГПК
3
искове с правно основание чл. 430 ТЗ, за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответниците дължат солидарно на ищеца следните суми: сумата от 4998.80
евро – дължима главница по Договор за ипотечен кредит № 6205 от 12.12.2006 г.; сумата от
27.19 евро – договорна възнаградителна лихва за периода от 20.08.2018 г. до 20.12.2018 г.;
сумата от 347.86 евро – лихва върху просрочена главница за периода от 20.07.2018 г. до
24.04.2019 г.; сумата от 2.11 евро – такса за управление – периодична към 25.04.2019 г.;
сумата от 12.50 евро – периодична такса – просрочени компоненти към 25.04.2019 г., които
суми са дължими въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК - Извлечение от счетоводните
книги на банката за размера на дълга на длъжниците към дата 25.04.2019 г. по Договор за
ипотечен кредит № 6205 от 12.12.2006 г., с кредитополучател В. З. Д. и солидарен длъжник
М. Н. Д. изискуем, считано от 20.12.2018 г., съгласно чл. 4, ал. 3 от Договора, за което
длъжниците са надлежно уведомени, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 25.04.2019 г., до окончателното изплащане на
вземането, за които е издадената Заповед № 3432/2.5.2019 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 6484/2019 г. по описа на
Районен съд - Варна.
С решение No 260 320/20.06.2022г. са отхвърлени предявените искове.
С молба вх. No 267 181 / 18.07.2022г. ответниците са отправили искане с правно
основание чл.248 от ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските,
като се присъдят допълнително направените от ответниците разноски за път на един
адвокат, както и допълнителна сума за разноски за депозит за вещо лице.
С молба вх. No 267 182 / 18.07.2022г. ответниците са отправили и искане с правно
основание чл.247 от ГПК за поправка на две очевидни фактически грешки в постановеното
решение.
С обжалваното в настоящото производство определение No 260 719 / 29.08.2022г.
ВРС е оставил без уважение молбата в частта, с която е отправено искане за изменение на
решението в частта за разноските, чрез присъждане на сума в размер на 1007,54 лв. –
транспортни разходи на процесуалния представител на ответниците и е уважил в другата
част искането.
С обжалваното в настоящото производство решение No 260 383 / 29.08.2022г. е
оставена без уважение молба вх. № 267182/18.07.2022 г. от ответниците В. З. Д. и М. Н. Д.,
чрез процесуалния им представител адв. С. Н., за поправка на допусната в мотивите на
Решение № 260320/20.06.2022 г., постановено по гр. дело № 13849 по описа за 2019 г. на
ВРС, очевидна фактическа грешка. Мотивите на ВРС за отхвърляне на искането са в насока,
че на поправка подлежат само неточностите в диспозитива на решението.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 вр. 247 от ГПК, от активно
легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и
отговаря на останалите съдържателни изисквания, като следва да бъде разгледана по
4
същество.
По същество въззивната жалба е неоснователна, поради следните съображения:
Oчевидна фактическа грешка (ОФГ) е всяко едно явно несъответствие между
формираната от съда воля и нейното външно изразяване в текста на решението, т.е такава
би била налице, когато съдът, след като е обсъдил данните по делото и в мотивите е
направил своите изводи във връзка с правния спор между страните, е пропуснал или
погрешно е отразил в диспозитива на решението си тези свои изводи. Именно в този смисъл
е цялостната практика на ВКС, на която се позовава и първоинстанционният съд. Не
представляват очевидни фактически грешки онези грешки, които съдът е допуснал при
самото формиране на волята, поради което те не могат да се поправят по реда на чл. 247
ГПК, като в този смисъл и не е ОФГ необсъждането на дадено доказателство,
необсъждането на противоречие в доказателства, както и неправилна преценка на писмено
доказателство и показания на свидетел, поради което те не са основания за поправка по реда
на чл. 247 ГПК. Или в обобщение следва да се приеме, че допуснатите от съда правни
грешки се поправят единствено по реда на инстанционния контрол. В процесния случай се
твърди, че неправилно съдът е приел при обсъждане на експертизата датата, към която е
погасено задължението, като сочи в молбата си по чл. 247 от ГПК, депозирана пред ВРС, че
датата следва да е тази, която вещото лице е посочило в съдебно заседание по време на
изслушването му, т.е реално страната оспорва именно правните изводи на съда, основани на
неправилна, според страната, преценка на доказателства по делото.
Отделно, за пълнота на изложението, ако разгледаме и тезата на жалбоподателите, че
се касае за техническа грешка, то следва да се държи сметка, че не представляват ОФГ,
респективно не подлежат на отстраняване по реда на чл. 247 ГПК допуснатите в мотивите
на решението неточности или грешки, които са без правно значение, тъй като мотивите
отразяват само изводите на съда, въз основа на които е постановено решението.
Допуснатите фактически грешки в мотивите не се поправят, доколкото само диспозитивът е
източник на силата на пресъдено нещо, поради което по реда на чл. 247 ГПК се отстраняват
единствено допуснатите в него неточности и грешки.
Доводите на жалбоподателите, че решението ще ползва страните в друго
производство, основано на твърдения за надвзети суми от банката по същия договор за
кредит, също не обосновават допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в
светлината на гореизложените мотиви, както и с оглед на обстоятелството, че на
установяване в новообразуваното производство ще подлежи и размерът на задължението, за
което ще следва да се ангажират доказателства, евент. ново заключение на вещо лице.
С оглед на гореизложеното и въззивната жалба се явява неоснователна и решението
следва да бъде потвърдено.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт и от легитимирани лица, поради което се явява процесуално
допустима.
5
По същество частната жалба е неоснователна, поради следните съображения:
Отговорността за разноски е гражданско облигационно отношение. Същото
произтича от процесуалния закон, като намира изрична уредба в чл. 78, чл. 80 и чл. 81 от
ГПК. Фактическият състав, от който това правоотношение се поражда, включва:
неоснователно предизвикан правен спор; разноски, причинени от водене на този спор;
съдебно решение, което потвърждава правното твърдение на претендиращия за разноски. В
този смисъл, отговорността за разноски е обективна, невиновна и се понася от страната, за
която решението по делото е неблагоприятно. Изрично следва да се отбележи, че
отговорността за разноски не е отговорност за вреди. В основата й стои разбирането за
неоснователно предизвикан правен спор, като натоварването с разноските е своеобразна
санкция за това. В допълнение, условие за настъпване на последицата от ангажиране на
отговорността за разноските, освен изходът на делото, е страната да е направила
своевременно искане за това до съда.
В случая жалбоподателите желаят да ангажират отговорността на насрещната страна
за сторените разноски за път, като се представят доказателства за заплатени суми за
самолетни билети за пътуванията на процесуалния представител от София до Варна.
Действително, че жалбоподателите не са предизвикали правния спор и постановеното
решение, потвърждава тяхното правно твърдение, същите са претендирали и своевременно
разноските пред първата инстанция, като се представили списък и доказателства за тяхното
извършване. Настоящият състав споделя становището, което е в унисон и с константната
практика на ВКС, че разходите за път на избрания от страната процесуален представител не
представляват необходими за водене на делото разноски. Разноските, които подлежат на
възстановяване се свеждат до тези за държавни такси по делото, направените такива за
възнаграждения за вещо лице,за явяване на свидетели,за участие на преводач и тълковник,
както и изплатеното възнаграждение за един адвокат. Всички, останали разноски, не се
обхващат от понятието „разноски по производството“ и не подлежат на присъждане, т.е и
пътните разходи при сегашната уредба на отговорността за разноски не се овъзмездяват.
С оглед на гореизложеното и частната жалба се явява неоснователна и определението
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдебният състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260 383/ 29.08.2022г., постановено по гр.д. № 13 849 /
2019г. по описа на РС – Варна, 18 –ти състав, с което е оставена без уважение молба вх. №
267182/18.07.2022 г. от ответниците В. З. Д. и М. Н. Д., чрез процесуалния им представител
адв. С. Н., за поправка на допусната в мотивите на Решение № 260320/20.06.2022 г.,
постановено по гр. дело № 13849 по описа за 2019 г. на ВРС, очевидна фактическа грешка.
6
ПОТВЪРЖДАВА Определение No 260 719 / 29.08.2022г., постановено по гр.д. № 13
849 / 2019г. по описа на РС – Варна, 18 –ти състав, В ЧАСТТА, в която е оставена без
уважение молба вх. № 267181/18.07.2022 г. от В. З. Д. и М. Н. Д., чрез процесуалния им
представител адв. С. Н., В ЧАСТТА, с която е отправено искане за изменение на Решение №
260320/20.06.2022 г., постановено по гр. дело № 13849 по описа за 2019 г. на ВРС, 18-ти с-в,
в частта за разноските, чрез присъждане в полза на молителите на сума в размер на 1007.54
лева-транспортни разходи на процесуалния представител на страната.
В останалата необжалвана част, определението е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО на съда, вкл. в частта по произнасянето по частната жалба, подлежи на
обжалване пред ВКС, по реда на чл.280 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7